Решение по дело №195/2020 на Административен съд - Хасково

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 9 декември 2020 г. (в сила от 30 септември 2021 г.)
Съдия: Василка Желева
Дело: 20207260700195
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 25 февруари 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 629

09.12.2020 г.  гр.Хасково

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди и двадесета година в състав:

                                                                                      СЪДИЯ: ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА

Секретар: Ангелина Латунова

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдия В.Желева административно дело №195 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Съдебноадминистративното производство е по чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.96 от Закона за Държавна агенция „Национална сигурност“ (ЗДАНС).

Образувано е по жалба на Н.Т.Д. ***, против Заповед Рег.№3-481 от 12.02.2020 г. на Председателя на Държавна агенция „Национална сигурност“ (ДАНС) за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение” и прекратяване на служебното правоотношение.

Жалбоподателят счита оспорения административен акт за нищожен, неправилен, поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на административната процедура по ЗДАНС, ППЗДАНС и АПК, необоснован и не съответстващ на целта на закона.

Твърди, че Заповедта не съдържала всички реквизити, предписани към съдържанието ѝ от ЗДАНС и от АПК. При издаване на Заповедта била нарушена изцяло административната процедура по ЗДАНС и АПК. Заповедта била нищожна, тъй като противоречала на изискванията на АПК и ЗДАНС. Изложените фактически основания и текстово законови такива, били бланкетни и неконкретизирани, и не съдържали конкретни нарушения, които да са основание за налагане на дисциплинарно наказание. Недопустимо съдържанието на Заповедта препращало към други актове – справка и заповед, които не били част от заповедта и не били връчени на жалбоподателя заедно с нея. Заповедта била немотивирана и необоснована. Всичко това нарушавало правото на жалбоподателя на защита и правело невъзможен съдебния контрол. Наказващият орган в нарушение на закона не бил взел предвид основателните възражения на оспорващия, не ги бил обсъдил и не бил събрал доказателства.

Заповедта била и недоказана. Оспорващият твърди, че не бил извършил дисциплинарно нарушение. Липсата на конкретни твърдения за конкретни нарушения  го затруднявало съществено да изложи по-подробни доводи в тази насока, тъй като не бил наясно с действителните мотиви на административните органи. Считал, че е недопустимо последващото им мотивиране в съдебно заседание, тъй като това щяло да го постави в процесуална изненада и неравностойно положение спрямо административните органи, издали обжалваните актове.

В жалбата се твърди, че не било налице нарушение по посочените текстове от ЗДАНС и издадените въз основа на него подзаконови актове и други актове, и не било налице посоченото основание по ЗМВР и ППЗДАНС за налагане на дисциплинарно наказание. Не било посочено в Заповедта нарушение, което да е основание за налагане на дисциплинарното наказание. Описаното в обстоятелствената част не било нарушение и не било основание за налагане на дисциплинарно наказание. Дадената квалификация на нарушението не кореспондирала на изложените в обстоятелствената част данни и била непълна и бланкетна, с което бил приложен неправилно законът. Не била налице субективна страна на нарушението и същата не била посочена в Заповедта.

Твърди се, че наказанието било наложено извън предвидените в закона срокове. В нарушение на закона на жалбоподателя било наложено наказание, което не съответствало на тежестта на описаното в Заповедта като нарушение, като в тази връзка извършената преценка не била конкретна и обоснована. Наложеното наказание било необосновано тежко, освен това същото представлявало маловажен случай не било извършено умишлено, което изобщо не било обсъдено при налагане на наказанието.

Претендира се обжалваната Заповед да бъде прогласена за нищожна, или да бъде отменена.

Ответникът, Председател на ДАНС, чрез пълномощника си в съдебно заседание и  в депозирани писмени бележки, излага съображения за неоснователност на жалбата и претендира същата да бъде отхвърлена.

            Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:

            Съгласно Заповед от 28.03.2019 г. на Председателя на ДАНС (л.12-13 кл.том), жалбоподателят Н.Т.Д. е назначен за държавен служител на длъжност експерт в Сектор „1“ в Териториална дирекция „Национална сигурност“ (ТДНС) – Хасково. По делото е представена (л.4-8 кл.том) и утвърдената на 25.01.2017 г. Длъжностна характеристика на длъжността.

            Със Заповед Рег.№З-3254/15.11.2018 г. на Председателя на ДАНС (л.82-83), на основание чл.9, ал.1, т.6 от ЗДАНС, във връзка с чл.116 и чл.117, ал.1 от ППЗДАНС, по повод получени данни за извършени дисциплинарни нарушения съгласно секретна Докладна записка от 08.11.2018 г. (л.99-106 кл.том), е разпоредено извършването на служебна проверка и назначена Комисия в петчленен състав, за установяване дали служителят Н.Т.Д. е извършил дисциплинарни нарушения съгласно изложените в докладната записка данни, и следва ли да бъде ангажирана дисциплинарната му отговорност.

Съгласно отбелязването под текста ѝ, Н.Т.Д. се е запознал със заповедта срещу подпис на 22.11.2018 г.

Определеният в тази заповед срок за приключване на проверката е бил удължаван неколкократно с последователно издавани Заповеди (л.84-89) на Председателя на ДАНС.

От председателя на назначената Комисия до Н.Т.Д. е отправено писмо Рег.№ЧР-2057/21.10.2019 г. (л.156-210), с което му се изискват писмени обяснения във връзка с проверката, получено срещу подпис на 23.10.2019 г.

Под Рег.№ЧР-8683/23.10.2019 г. са регистрирани подадените до Председателя на ДАНС, чрез Ръководителя на назначената Комисия, саморъчно изписани писмени обяснения (л.152-155) от Н.Т.Д., дадени във връзка с поставените му в писмото въпроси.

По делото са представени събраните от Комисията писмени Сведения от Н. И. Н., началник сектор „3“ към ТДНС – Хасково (л.211) и от Д. К. П., главен експерт в сектор „3“ към ТДНС – Хасково (л.212); Постановление от 20.03.2019 г. (л.213-216) на прокурор при Специализирана прокуратура, с което се уважава искане на Председателя на ДАНС и се допуска разкриване на следствена тайна и предоставяне на изброени материали, съдържащи се във воденото срещу Н.Т.Д. досъдебно производство №150/2018 г. по описа на СО при СП, по което последният е привлечен в качеството на обвиняем за извършени престъпления по чл.321, ал.3, пр.2 и пр.4, вр. ал.2 и по чл.278а, ал.3, вр. ал.1, вр. чл.20, ал.4 от НК – Протокол за претърсване и изземване от 09.10.2018 г. (л.217-219), Албум за посетено местопроизшествие – претърсване и изземване на 09.10.2018 г. на посочен адрес в гр.Х. (л.220-221), Компютърно техническа експертиза на три обекта, вкл. Един брой флаш памет, сребриста на цвят, 4 GB (л.222-232).

Представени са също Заповед от 09.11.2018 г. (л.90-93) на Служител по сигурността на информацията и Директор на СД „Сигурност на ДАНС“, с която на основание чл.12 от ЗЗКИ и Наредбата за реда и извършване на проверките за осъществяване на пряк контрол по защита на класифицираната информация, се разпорежда извършването на тематична проверка за установяване на евентуално осъществен нерегламентиран достъп до класифицирана информация;  Акт за установяване на административно нарушение по Закона за защита на класифицираната информация №38-14/01.02.2019 г. (л.233-236) и АУАН по ЗЗКИ №38-43/01.02.2019 г. (л.293-319) съставени срещу Н.Т.Д. за извършени административни нарушения на ЗЗКИ, изразяващи се в това, че не е защитил класифицирана информация от нерегламентиран достъп, съхранявайки в дома си в гр.Хасково на 09.10.2018 г. на материален носител за многократен запис на информация – флаш памет, сребриста на цвят, 4 GB, съдържаща класифицирана информация с ниво на класификация „Секретно“ и съответно „Поверително“; издадените въз основа на тези два АУАН-а Наказателно постановление №38-67/23.07.2019 г. (л.320-326) и Наказателно постановление №38-68/23.07.2019 г. (л.327-371), с които са наложени глоби на Н.Т.Д., както и 28 броя Акт за установяване на административно нарушение по Закона за защита на класифицираната информация, с последователни номера от №38-15 до №38-42 включително (л.237-292), всички от дата 01.02.2019 г., съставени срещу Н.Т.Д. за извършени административни нарушения на ЗЗКИ, изразяващи се в изнасяне извън определените места и без разрешение на служителя по сигурността на информацията на ДАНС на класифицирана информация – изброени файлове, на нерегистриран материален носител.

Представена е и Резолюция №38-66/23.07.2019 г. (л.996-998) на Председателя на ДАНС, с която на основание чл.54 от ЗАНН се прекратява административнонаказателната преписка по отношение на констатираното като нарушение в 28 броя АУАН с последователни номера от №38-15 до №38-42 включително, всички от 01.02.2019 г., по съображения, че актовете са съставени срещу Н.Т.Д., без в тях да е посочена датата на извършване на нарушението.

По искане на жалбоподателя по делото са представени и изброени под опис (л.374-380) Констативни протоколи от извършена проверка – тематична инцидентна проверка по смисъла на чл.8, ал.1, т.2 и чл.9, т.3 от НРИПОПКЗКИ (л.381-939), съставени на различни дати, които са цитирани с номерата си в посочените по-горе АУАН-и.

Като част от дисциплинарната преписка по делото са представени също Протокол Рег.№ХС-31-756/29.08.2013 г. (л.954), с който е удостоверено, че на 29.08.2013 г. е проведен учебен ден за служителите на ТДНС – Хасково за запознаване с ръководни документи, включително „Вътрешни правила за работа с автоматизираните информационни и комуникационни системи и мрежи в ДАНС“ с рег.№Л-6-8159/06.08.2013 г. Видно от Списък на служителите от ТДНС – Хасково, запознали се с ръководен документ, на 29.08.2013 г. служителят Н.Т.Д. се е подписал като запознат с цитираните Вътрешни правила и Заповед на Председателя на ДАНС с №3-1-168/06.08.2013 г.

По делото са представени цитираните Вътрешни правила с Рег.№RB 202001-001-03/Л-6-8159/06.08.2013 г. (л.113-148 кл.том) и подписаната от Председателя на ДАНС Заповед Рег.№RB 202001-001-03/З-1-168/06.08.2013 г. (л.111-112 кл.том), с която същите са утвърдени. Представена е и Заповед Рег.№RB 202001-001-03/3-1-82/23.04.2013 г. на Председателя на ДАНС (л.9-11 кл.том) за определяне на зони за сигурност за работа с класифицирана информация в обект на ДАНС – ТД „НС“ – гр.Хасково.

По делото са представени също Постановление от 09.10.2018 г. (л.956-958) на прокурор в Специализирана прокуратура по ДП №150/2018 г. по описа на СО при СП, пр.пр.№1526/2018 г. по описа на СП, за задържане под стража на основание чл.64, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.63, ал.1 от НПК и чл.199 от НПК на Н.Т.Д., връчено му на 09.10.2018 г.; Протокол (л.1020-1037) от публично съдебно заседание, проведено на 11.10.2018 г. по НЧД №3213 по описа за 2018 г. на Специализиран наказателен съд, в което на основание чл.64, ал.5 от НПК е взета мярка за неотклонение „задържане под стража“ по отношение на обвиняемия Н.Т.Д.; Протокол (л.959-968) от публично съдебно заседание, проведено на 28.02.2019 г. по НЧД №759 по описа за 2019 г. на Специализиран наказателен съд, съгласно който в производство по реда на чл.65 от НПК е изменена мярката за неотклонение на Н.Т.Д. по ДП №150/2018 г. по описа на СОСП от „задържане под стража“ в „гаранция в пари“ и писмо Рег.№И-8733/07.07.2020 г. (л.1017) до ДАНС, подписано от Началник на сектор „Охрана и сигурност в МЛС“, с което се удостоверява, че Н.Т.Д. е бил задържан в арестите на територията на ОСИН – София на 10.10.2018 г. и освободен на 06.03.2019 г.

Под Рег.№RB 202001-001-03/ЧР-6-23/14.01.2020 г. е заведен Протокол от проведена служебна проверка (л.14-95 кл.том) на Комисията, назначена със Заповед рег.№3-3254/15.11.2018 г. на Председателя на ДАНС, в който са обективирани констатациите и правните изводи на Комисията. Направено е предложение, за извършено от Н.Т.Д. тежко дисциплинарно нарушение, на служителя да бъде наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ на основание чл.91, ал.1, т.3 от ЗДАНС, и на основание чл.119, ал.1 от ППЗДАНС протоколът и материалите от проведената служебна проверка да бъдат предоставени за разглеждане на Дисциплинарния съвет на ДАНС. Протоколът е подписан от ръководителя и всички членове на Комисията, адресиран е до Председателя на ДАНС и върху него има поставена резолюция „Съгласен!“ с дата 15.01.2020 г. и подпис.

Видно от представената по делото Заповед Рег.№3-1386/11.05.2018 г. на Председателя на ДАНС (л.942-944), на основание чл.119 от ППЗДАНС е назначен Дисциплинарен съвет в Държавна агенция „Национална сигурност“, в поименно определен състав от председател, зам.-председател и трима постоянни и трима резервни членове, и са определени правила за работа на съвета, а със Заповед Рег.№3-205/20.01.2020 г. на Председателя на ДАНС (л.945) е определен един от резервните членове, който да замести отсъстващия редовен член на Дисциплинарния съвет на заседанието на 22.01.2020 г. от 10.00 часа.

Представени са Протокол Рег.№ЧР-180/22.01.2020 г. (л.946-949) и Протокол Рег.№ЧР-226/28.01.2020 г. (л.950-953) от заседания на Дисциплинарния съвет в ДАНС, проведени съответно на 22.01.2020 г. от 10.00 часа и на 28.01.2020 г. от 10.00 часа, в които е обективирано разглеждането на материалите от извършената служебна проверка, приключила с Протокола от 14.01.2020 г. и приетото от съвета решение, според което извършеното от Н.Т.Д. е виновно дисциплинарно нарушение по чл.91, ал.1, т.3 от ЗДАНС, за което задължително следва да му бъде наложено дисциплинарно наказание „уволнение“. Решението е подписано от всички участващи в заседанието членове на Дисциплинарния съвет.

До младши агент II степен Н.Т.Д. – експерт в сектор „1“ към ТДАНС – Хасково е отправено писмо Рег.№ЧР-265/29.01.2020 г. (л.97-151) от Председателя на ДАНС, в което му се съобщава за установеното във връзка с извършената от назначената Комисия служебна проверка и се поканва в срок до 31.01.2020 г. да отговори на поставени писмено въпроси, в които подробно са изброени (с наименование и съдържание) файловете, записани на нерегистриран на отчет материален носител за многократен запис на информация – флаш памет, сребриста на цвят, 4 GB, съхранявана към 09.10.2018 г. в дома му на посочен адрес в гр.Х..

Според отбелязването под текста на писмото, същото е получено от Н.Т.Д. срещу подпис на 30.01.2020 г.

Под Рег.№Ц-12/30.01.2020 г. са регистрирани подадените до Председателя на ДАНС саморъчно изписани писмени обяснения (л.94-96) от Н.Т.Д., дадени във връзка с поставените му три въпроса.

Върху писмените обяснения има поставена резолюция от дата 12.02.2020 г. с подпис на Председателя на ДАНС за приемането им на основание чл.93, ал.1 от ЗДАНС.

Със Заповед Рег.№3-481/12.02.2020 г. на Председателя на ДАНС, на основание чл.92, ал.1, изр.първо, във връзка с чл.90, ал.1, т.5 и чл.91, ал.1 т.3 и чл.88, ал.2, т.1, предл.трето от ЗДАНС, и на основание чл.135 от ППЗДАНС, във връзка с чл.110, ал.1, т.8 от ЗДАНС, на младши агент II степен Н.Т.Д., експерт в сектор „1“ в Териториална дирекция „Национална сигурност“ – Хасково при ДАНС, е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“, считано от датата на връчване на заповедта и е прекратено служебното му правоотношение.

Наказанието е наложено за нарушение на служебната дисциплина, изразяващо се в това, че на 09.10.2018 г. служителят е съхранявал в дома си, находящ се на посочен адрес в гр.Хасково, класифицирана информация с ниво на класификация „Секретно“ и „Поверително“, записана в 280 (двеста и осемдесет) файла – 24 (двадесет и четири) броя файла на документи с ниво на класификация „Секретно“ и 256 (двеста петдесет и шест) броя файла на документи с ниво на класификация „Поверително“, идентична с тази, съдържаща се в 280 документа, маркирани с гриф за сигурност, изготвени в ТДНС – Хасково на ДАНС, чийто срок на защита не е изтекъл, на нерегистриран материален носител за многократен запис на информация – флаш памет.

Посочено е, че с деянието си Н.Д., в качеството си на служител, получил разрешение за достъп до класифицирана информация, виновно е извършил нарушение на служебната дисциплина, като не е изпълнил заповед на председателя на ДАНС, а именно неизпълнение на разпореденото в точка 2, раздел I „Общи положения“ и точка 19.16, раздел II „Ред за изграждане и експлоатиране на автоматизирани информационни системи и/или мрежи (АИС/М) от Вътрешни правила за работа с автоматизирани информационни и комуникационни системи и мрежи в ДАНС рег.№RB 202001-001-03/Л-6-8159/06.08.2013 г., утвърдени със Заповед рег.№З-1-168/06.08.2013 г. на Председателя на ДАНС, които Вътрешни правила, съгласно §3 от ПЗР са задължителни за изпълнение от всички длъжностни лица и служители в ДАНС, и с които Н.Д. се е запознал на 13.08.2013 г. и на 29.08.2013 г. срещу подпис.

В заповедта са цитирани разпоредбите на ЗЗКИ и подзаконовите нормативни актове, които е нарушил служителят – чл.56 от ППЗЗКИ, чл.18, ал.1, т.1 от ЗЗКИ, чл.33, ал.1 от ЗЗКИ; чл.12, ал.1 – ал.4 от Наредба за система от мерки, способи и средства за физическата сигурност на класифицираната информация и за условията за тяхното използване (НСМССФСКИУРТИ) и издадената на основание чл.9, ал.1 от НСМССФСКИУРТИ Заповед рег.№3-1-82/23.04.2013 г. на Председателя на ДАНС, с която са определени зони за сигурност за работа с класифицирана информация в ТДНС – Хасково, с която служителят е запознат на 14.05.2013 г. срещу подпис в Протокол.

Въз основа на анализ на посочените разпоредби е възприето, че класифицираната информация с ниво на класификация „Секретно“ и „Поверително“, съдържаща се в иззетата на 09.10.2018 г. от дома на Н.Д. флаш памет, е следвало да се съхранява от служителя единствено в определените зони за сигурност в ТДНС – Хасково, и като е съхранявал в дома си, извън зона за сигурност, класифицираната информация, записана в 280 файла, на материален носител за многократен запис на информация – флаш памет, сребриста на цвят 4 GB, на 09.10.2018 г. Н.Т.Д. с деянието си е осъществил състав на дисциплинарно нарушение по смисъла на чл.88, ал.2, т.1, предл.трето от ЗДАНС, като умишлено е нарушил правилата за защита на класифицираната информация, разписани в изброени членове от ЗЗКИ, ППЗЗКИ и НСМССФСКИУРТИ, като това му действие е довело до нарушаване на защитата на класифицираната информация, респективно до нерегламентиран достъп до класифицирана информация по смисъла на т.6 от §1, предл.седмо от Допълнителните разпоредби на ЗЗКИ в хипотезата – нерегламентиран достъп до класифицирана информация са и всякакви други действия, водещи до нарушаване на защитата ѝ, с което е извършил дисциплинарно нарушение по чл.91, ал.1, т.3 от ЗДАНС.

Видно от саморъчното вписване под текста (л.77) на Заповед Рег.№3-481/12.02.2020 г., екземпляр от същата е получена срещу подпис от Н.Т.Д. на 13.02.2020 г.

Жалбата срещу заповедта е постъпила в съда на 25.02.2020 г.

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в преклузивния срок за обжалване на годен за оспорване административен акт и от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита.

Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за неоснователна.

Оспорената заповед е обективирана в писмена форма, подписана е от издателя си (л.43) и изхожда от материално компетентен орган по смисъла на чл.92, ал.1, изр.първо от ЗДАНС, според който дисциплинарните наказания на държавните служители се налагат с мотивирана писмена заповед на председателя на агенцията.

По своето съдържание заповедта отговаря на предвидените в чл.92, ал.2 от ЗДАНС изисквания в нея да бъдат посочени трите имена и длъжността на дисциплинарно наказващия орган; датата на издаването; трите имена и длъжността на наказвания държавен служител; описание на извършеното от него нарушение, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го установяват; служебните задължения, които са били виновно нарушени; видът и размерът на наказанието и правното основание за налагането му.

Неоснователни са напълно бланкетните възражения на жалбоподателя за нищожност на заповедта поради това, че същата противоречала на изискванията на АПК и ЗДАНС. Като издадена в изискуемата писмена форма, от орган, чиято компетентност не се оспорва, и на съществуващо правно основание, оспорената заповед представлява валиден административен акт и не е нищожна.

Неоснователни са и възраженията в жалбата, че заповедта не съдържала всички реквизити, предписани ѝ от ЗДАНС и от АПК. Актът съдържа всички задължителни по чл.92, ал.2, т.1 до т.7 от ЗДАНС реквизити, като направеното в него описание на извършеното от служителя дисциплинарно нарушение е достатъчно пълно и подробно, включително са конкретизирани датата и мястото, където е извършено нарушението, и обстоятелствата, при които е извършено. По никакъв начин на жалбоподателя не е останало неясно за какво нарушение на служебната дисциплина е ангажирана отговорността му, както и не са накърнени правото му на защита и възможността за съдебен контрол относно законосъобразността на акта. Заповедта е подробно мотивирана с посочване на фактически и правни основания за издаването ѝ, а освен това в нея е извършено препращане и към всички събрани доказателства в хода на служебната проверка, приключила с Протокол от проведена служебна проверка с Рег.№RB 202001-001-03/ЧР-6-23/14.01.2020 г., което е допустима възможност за мотивиране на административния акт, предвид Тълкувателно решение №16/1975 г. на ОСГК на ВС.

Противно на твърденията в жалбата, дисциплинарно наказващият орган подробно е обсъдил в акта си направените от служителя възражения, освен това е развил подробни съображения относно субективна страна на нарушението, като е мотивирал изводите си че същото е извършено умишлено.

При издаване на Заповедта не се констатира нарушаване на процесуалните правила, предвидени в ЗДАНС и регламентирания в ППЗДАНС ред за провеждане на дисциплинарното производство, към който препраща чл.98 от ЗДАНС. Конкретни твърдения за такива нарушения не са и формулирани в жалбата.

Спазено е изискването на чл.116, ал.2 от ППЗДАНС, като с писмена заповед на дисциплинарно наказващия орган е назначена служебна проверка, задължителна за случая, в който е установено, че за извършеното дисциплинарно нарушение може да се наложи дисциплинарно наказание по чл.90, ал.1, т.5 от ЗДАНС, т.е. уволнение. Със служебната проверка са събрани доказателствата от значение за случая, включително писмените обяснения на привлечения към дисциплинарна отговорност служител и на други длъжностни лица, съставен е изискуемият от чл.117, ал.1 от ППЗДАНС протокол на Комисията, със съдържанието, регламентирано в ал.3 на същата разпоредба, който, заедно с материалите от служебната проверка, е изпратен на дисциплинарно наказващия орган.

Спазено е и изискването на чл.119, ал.1 и сл. от ППЗДАНС, като преди вземането на решението за налагане на дисциплинарно наказание уволнение, материалите от проведената служебна проверка са били предоставени за разглеждане от Дисциплинарен съвет, назначен със заповед на Председателя на ДАНС, Дисциплинарният съвет е заседавал в редовен състав, и след изясняване на фактите и обстоятелствата по извършеното нарушение, с необходимото мнозинство е приел решение относно наличието   на основание за дисциплинарна отговорност и вида на съответното дисциплинарно наказание.

Спазено е и изискването на чл.93, ал.1 от ЗДАНС, възпроизведено също в чл.120, ал.1 от ППЗДАНС, преди налагане на дисциплинарното наказание дисциплинарно наказващият орган да изслуша привлечения към дисциплинарна отговорност държавен служител, или приеме писменото му обяснение. Задълженията са предвидени в условията на алтернативност, и в случая процедурата е спазена, доколкото изрично дадените от служителя във връзка с дисциплинарното производство писмени обяснения с Рег.№Ц-12/30.01.2020 г. са приети от Председателя на ДАНС, за което свидетелства поставената върху тях подписана резолюция от 12.02.2020 г., както и обстоятелството, че същите са и цитирани в процесната заповед.

Неоснователни са твърденията на оспорващия, че наказанието било наложено извън предвидените в закона срокове.

Разпоредбата на чл.89, ал.1 от ЗДАНС предвижда дисциплинарните наказания да се налагат не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му, а според ал.3 на същата норма, тези срокове не текат, когато държавният служител е в законоустановен отпуск, или по отношение на него е взета мярка за неотклонение задържане под стража, или домашен арест.

По делото са налице несъмнени писмени доказателства, удостоверяващи, че от 10.10.2018 г. до 06.03.2019 г. жалбоподателят Н.Т.Д. е бил задържан в арест въз основа на взета мярка за неотклонение „задържане под стража“ по воденото срещу него досъдебно производство №150/2018 г. по описа на СО СП, в който период срокът по чл.89, ал.1 от ЗДАНС за извършеното на 09.10.2018 г. дисциплинарно нарушение не тече. Едногодишният срок продължава да тече от 07.03.2019 г. и не е изтекъл към датата на издаване на процесната заповед – 12.02.2020 г.

Съгласно разпоредбата на чл.114 от ППЗДАНС, дисциплинарното нарушение се счита за открито, когато на дисциплинарно наказващия орган са известни достатъчно данни относно извършеното нарушение и самоличността на нарушителя, включително: (т.3) при извършена служебна проверка – от датата на утвърждаване на протокола за служебната проверка от дисциплинарно наказващия орган, назначил служебната проверка. В процесния случай Протоколът от проведената служебна проверка, назначена със заповед на Председателя на ДАНС, е регистриран от дата 14.01.2020 г., на 15.01.2020 г. е поставена резолюция на Председателя на ДАНС за утвърждаването му и съответно от тази дата до издаването на заповедта за налагане на дисциплинарното наказание не е изтекъл и предвиденият срок от два месеца от откриване на нарушението.

Дисциплинарното производство е протекло в съответствие с изискванията и правото на защита на жалбоподателя, гарантирано от процесуалните правила на това производството, не е нарушено.

Като правно основание за налагане на дисциплинарното наказание административният орган е цитирал в процесната заповед разпоредбата на чл.91, ал.1, т.3 от ЗДАНС, според която дисциплинарното наказание „уволнение“ се налага задължително в случай на нарушаване на правилата за защита на класифицираната информация, довело до нерегламентиран достъп. Заповедта е мотивирана с фактическите твърдения, че   жалбоподателят е нарушил подробно изброените правила, регламентиращи защитата на класифицираната информация в ТДНС – Хасково, като на посочената дата е съхранявал в дома си, извън зона за сигурност, класифицирана информация с ниво на класификация „Секретно“ и „Поверително“, чийто срок на защита не е изтекъл, съдържаща се записана в общо 280 файла на нерегистриран преносим носител на информация – флаш памет, и това му действие е довело до нерегламентиран достъп до класифицираната информация, тъй като води до нарушаване на защитата ѝ. Видно от съдържанието на цитираните в заповедта норми от ЗЗКИ, ППЗЗКИ, НСМССФСКИУРТИ и Вътрешни правила за работа с автоматизираните информационни и комуникационни системи и мрежи в ДАНС, същите въвеждат конкретни правила за поведение, относими към защитата на класифицираната информация и задължителни за изпълнение от всички длъжностни лица и служители в ДАНС, чието нарушаване от жалбоподателя би могло да представлява дисциплинарно нарушение по смисъла на чл.91, ал.1, т.3 от ЗДАНС.

При така описаното в заповедта дисциплинарно нарушение, всички елементи от обективния му състав в случая са посочени. Констатираните в дисциплинарното производство факти, подробно описани и в Протокола на Комисията, се установяват от приложените по делото доказателства, а на практика не се и оспорват от жалбоподателя.

            По несъмнен начин е установено откриването и изземването от дома на Н.Т.Д. на индивидуализираната флаш памет – сребриста на цвят 4 GB, като не се спори нито относно записаните на нея файлове, нито относно обстоятелството, че същите представляват нерегламентирани електронни копия на създадени в ДАНС документи и съдържат класифицирана информация, идентична с тази, съдържаща се в 280 конкретни документа, маркирани със съответния гриф за сигурност, изготвени в ТДНС – Хасково, нито че тази информация е следвало да се съхранява от служителя единствено в определените със заповед на Председателя на ДАНС зони за сигурност в ТДНС – Хасково.

            Повдигнатите в хода на делото възражения от пълномощника на жалбоподателя, във връзка със закупуването на визираната флаш-памет, респективно била ли е тя предоставяна от Н.Т.Д. на негови ръководни служители за „форматиране и сертифициране“, са ирелевантни към законосъобразността на наложеното дисциплинарно нарушение. При безспорната установеност, че класифицираната информация е записана на нерегистриран преносим носител, то без всякакво значение е собствеността на тази флаш памет, тъй като съгласно т.19.16 от Вътрешните правила е забранено използването на нерегистрирани преносими носители на информация. Възраженията, свързани с описание на обстоятелствата, при които е била използвана тази флаш памет – за прехвърляне на информация от един на друг служебен компютър, също са неотносими към конкретното дисциплинарно нарушение. В процесната заповед дисциплинарно наказващият орган подробно е обсъдил твърденията на служителя, че бил изнесъл неумишлено от служебните помещения носителя на информация, тъй като забравил в джоба си тази флаш памет и така я пренесъл в дома си. Настоящият съдебен състав напълно споделя извода, че с оглед всички събрани по делото доказателства се установява субективното отношение на дееца и виновното извършване на санкционираното нарушение на служебната дисциплина от служителя Н.Т.Д.. Последният съзнателно е съхранявал в дома си класифицирана информация, записана от самия него в нарушение на правилата за защитата ѝ, като е съзнавал общественоопасния характер на извършеното деяние и същевременно е допускал настъпването на общественоопасните му последици. Нито високата служебна натовареност на служителя, нито дори непредпазливото изнасяне на флаш паметта от помещенията на ТДНС – Хасково са обстоятелства, годни да обосноват невиновно поведение на служителя.

            Не могат да бъдат споделени и другата група възражения, изложени по делото от страна на пълномощника на жалбоподателя, в насока, че не може да бъде санкционирано дисциплинарното нарушение, след като производството по 28 от съставените за същото деяние актове за установяване на административно нарушение е прекратено.            Прекратяването от Председателя на ДАНС с Резолюция на административнонаказателните производства, образувани със съставянето на 28 броя АУАН от 01.02.2019 г., с последователни номера от №38-15 до №38-42 включително, е направено по съображения, че тези актове са нередовно съставени от формална страна, тъй като в тях не е посочена датата на извършване на съответното административно нарушение. Това по никакъв начин не се отразява върху редовно установеното в проведеното дисциплинарно производство дисциплинарно нарушение и ангажирането на дисциплинарната отговорност на жалбоподателя. С други два АУАН-а са установени извършени на 09.10.2018 г. от Н.Т.Д. административни нарушения на ЗЗКИ, изразяващи се в това, че не е защитил класифицирана информация от нерегламентиран достъп, съхранявайки в дома си в гр.Х. на материален носител за многократен запис на информация – флаш памет, сребриста на цвят, 4 GB, съдържаща класифицирана информация с ниво на класификация „Секретно“, и съответно „Поверително“, а издадените въз основа на тях Наказателни постановления са влезли в сила на 11.09.2019 г., според изложеното в процесната заповед. Това обстоятелство също не води до незаконосъбразност на процесния акт, тъй като изрично в чл.88, ал.3 от ЗДАНС е регламентирано, че дисциплинарната отговорност се носи независимо от гражданската, наказателната или административнонаказателната отговорност, ако такава се предвижда.

            Съдът намира, че действията на жалбоподателя правилно са квалифицирани като нарушение на служебната дисциплина, санкционираното дисциплинарно нарушение е доказано от обективна и субективна страна, а наложеното наказание съответства по вид и тежест на тежестта на извършеното нарушение. Неоснователни са възраженията на жалбоподателя, че наложеното му наказание било необосновано тежко, тъй като налагането на дисциплинарно наказание „уволнение“ е предвидено като задължително в случаите по чл.91, ал.1, т.3 от ЗДАНС. Дисциплинарно наказващият орган е извършил конкретна и обоснована дължимата преценка по чл.121 от ППЗДАНС, според който при определяне вида и размера на дисциплинарното наказание се вземат предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата. Възприетото за безспорно между страните по делото обстоятелство, че с решение по адм.дело №С-1/2019 г. на Административен съд – Хасково е било отменено предходно наложено на служителя дисциплинарно наказание (това от 2018 г., взето предвид съгласно заповедта), не променя изводите относно тежестта на процесното нарушение и настъпилите от него последици, и не оказва влияние върху законосъобразността на наложеното с обжалваната заповед дисциплинарно наказание.

            От доказателствата по делото не може да бъде направен извод, че заповедта е издадена за цел, различна от въведената със закона такава за дисциплинарно наказване при нарушение на служебната дисциплина.

            Предвид установеното, оспорената заповед не противоречи на разпоредбите на закона и при издаването ѝ не е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Същата е в съответствие с целта на закона и следва да бъде потвърдена, а подадената срещу нея жалба – отхвърлена като неоснователна.

            С оглед изхода на делото, съгласно чл.78, ал.8 от ГПК, във вр. с чл.144 от АПК и Тълкувателно решение №3/13.05.2010 г. по т.д. №5/2009 г. на ВАС, основателна е своевременно заявената претенция на ответника в негова полза да се присъди юрисконсултско възнаграждение, платимо от жалбоподателя. Съгласно чл.78, ал.8, изр.второ от ГПК (изм.ДВ, бр.8 от 24.01.2017 г.), във връзка с чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, вр. чл.37, ал.1 от ЗПП, съдът определя възнаграждението в размер на 150 лева.

            Водим от изложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

            ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н.Т.Д. ***, против Заповед Рег.№3-481 от 12.02.2020 г. на Председателя на Държавна агенция „Национална сигурност“.

            ОСЪЖДА Н.Т.Д., ЕГН **********,***, да заплати на Държавна агенция „Национална сигурност“, гр.С., бул.„Ч. в.“ ***, разноски по делото в размер на 150 (сто и петдесет) лева.

            Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

                                                                                                      

                                                                                                       СЪДИЯ: