№ 1004
гр. Стара Загора, 23.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, XIII–ТИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Женя И.а
при участието на секретаря Невена И.а
като разгледа докладваното от Женя И.а Гражданско дело №
20225530101032 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т.1 КЗ във връзка с чл.
45, ал.1 ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че на 21.09.2020 г. в град Стара Загора, на
ул. „Христина Морфова“ било настъпило пътнотранспортно произшествие,
при което ответникът като велосипедист, с велосипед, марка ********
собственост на Д. Д., виновно причинил вреди на застрахованото МПС
*******, с ДК № ********, собственост на „Лизингова къща София лизинг“
ЕАД, гр. София – лизингодател, при „Агроцар“ ЕООД – лизингополучател,
управлявано от Б. Е. М. ЕГН **********, с постоянен адрес *****.
Ответникът, по време на движение по ул. „Христина Морфова“, която била
без предимство не спрял на знак „Стоп“, отнел предимството на правилно
движещото се по път с предимство МПС, с които си действия реализирал
ПТП и го ударил в предната му дясна част.
Бил съставен протокол за ПТП с пострадали лица на 21.09.2020 г., в
който било отразено, че вината за произшествието била на ответника. За
нарушението, на ответника му бил съставен *********, по ЗДвП, видно от
протокола за ПТП, от дата 21.09.2020 г..
В резултат на настъпилото пътнотранспортно произшествие на МПС
*******, с ДК № ******** били причинени множество увреждания, като към
датата на събитието, автомобилът бил на две години. Уврежданията били
подробно описани в опис на щета към уведомлението и калкулация за
ремонта и били както следва: броня облицовка предна, фар, лайсна под фар,
капак, калник, челно стъкло, врати десни предна и задна, конзола огледало и
1
др.
Към момента на настъпване на процесното пътнотранспортно
произшествие, увреденият лек автомобил имал сключена застраховка
„Автокаско“ при ЗАД „Алианц България“, съгласно застрахователна полица
№ 19-0300/303/5004648 за срок от 28.11.2019 г. до 27.11.2020 г.
В ЗАД „Алианц България“ постъпило уведомление за настъпилата щета
с искане за опис и оценка на щетите на увредения автомобил и изплащане на
застрахователно обезщетение. Въз основа на постъпилото искане в ЗАД
„Алианц България“ била образувана щета под № 0300/20/777/510812.
В изпълнение на задълженията си, произтичащи от договор за
застраховка „Каско“ била образувана преписка по щета №
0300/20/777/510812, извършен бил оглед на застрахования автомобил от
експерти на дружеството, описани били повредите, причинени при
пътнотранспортното произшествие, направена била калкулация на ремонта,
като на собственика било изплатено обезщетение по експертна оценка, в
размер на 2600,52 лева съгласно доклад по щета и с платежно нареждане от
19.10.2020 г.
В протокола за ПТП било констатирано, че виновният водач не бил
имал Застраховка „ГО“, към момента на процесното ПТП.
С покана за доброволно изпълнение на регресна претенция изх. № 310-
03-1178/06.02.2020 г., ЗАД „Алианц България“ била предявила срещу
ответника регресните си права по процесната щета, като му била дала
двуседмичен срок за изплащане на дължимите суми.
Ответникът от своя страна пуснал възражение и отказ от плащане. След
направеното възражение от ответника, ищецът редуцирал търсената сума от
ответника до сумата в размер на 663,84 лева, но тя също не била изплатена и
до днес.
Искането до съда е да бъде осъден Д. Д. Д. да заплати на ЗАД „Алианц
България“ следните суми:
- 663,84 лева - главница, представляваща стойността на изплатеното
обезщетение, както и обичайните разноски за неговото определяне в резултат
на гореописаното ПТП - 25 лева, ведно със законната лихва върху
присъдената сума от датата на предявяване на настоящия иск до
окончателното изплащане на сумата. Претендира разноски.
На основание чл. 127, ал. 4 от ГПК посочва банкова сметка на ищеца, по
която да бъдат заплатени присъдените суми, а именно: IBAN: *************,
при ************.
В законоустановения срок по чл.131 ГПК, ответникът Д. Д. е подал
отговор на исковата молба, в който излага следното становище:
Оспорва изцяло вида и размера на вредите по автомобила, за които се
твърди, че били в причинна връзка от станалото ПТП.
Видно от представения снимков материал и най - вече от съставения
2
протокол за ПТП /официален свидетелстващ документ/, ударът бил
изключително лек и неговия резултат бил леко прихлузване на десния калник
на автомобила. В протокола съставен от компетентните органи и подписан
без забележка от водача на лекия автомобил ясно били посочени щетите по
автомобила - „прихлузен десен калник“ и други материални щети нямало.
Описаните в щетата повреди категорично не отговаряли на описаните в
протокола за ПТП повреди и вероятно били получени при друго ПТП, за
което свидетелствали множеството извършвани ремонти по автомобила и
прилагането на нови части според описанието на приложената фактура,
списък на констатираните увреждания на МПС от 24.09.2020 г. и опис на
щета от 03.08.2021 г.
Оспорва истинността на извършените ремонтни дейности описани във
фактура № **********/16.10.2020 г., като неотносими към щетата от това
ПТП.
По делото били приложени и фактура № **********/16.10.2020 г. за
сумата от 270 лева и фактура № **********/16.10.2020 г. за сумата от 30
лева, които също считал, че не се отнасяли към настоящия правен спор.
Моли иска да бъде отхвърлен. Претендира направените разноски по
делото.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител
поддържа иска по наведените в исковата молба доводи и моли да бъде
уважен.
В съдебно заседание ответникът, чрез процесуалният си представител,
оспорва иска и твърди, че от процесното ПТП е причинено само охлузване на
десния калник на автомобила и ако се дължи обезвреда – то е само за тази
щета на стойност значително по – ниска от претендираната с исковата молба.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по
делото доказателства по реда на чл.235, ал.2 ГПК във връзка с чл. 12 ГПК,
намира за установено следното:
Видно от представите констативен протокол за ПТП с пострадали лица
от 21.09.2020 г., ведно с план – схема и два броя снимки от дата 21.09.2020 г.,
изгответни от органите на Сектор ПП при ОД на МВР – Стара Загора, (л. 7-12
от гр.д. 67606/21г. на СРС) и от представената административно –
наказателната преписка по АУАН № 271474/21.09.2020г. (л.15 -24 от
настоящото дело), на 21.09.2020 г., в около 10.10 ч., в град Стара Загора, на
кръстовището на ул. “Петко Р. Славейков” и ул. „Христина Морфова“
ответникът Д. Д. Д., управлявайки черен велосипед, *******, не е спрял на
знак Б2 – Стоп и се е блъснал в предна дясна част на движещия се по път с
предимство – по ул. „Христина Морфова“, лек автомобил, марка *******, с
ДК № ********, собственост на „Лизингова къща София лизинг“ ЕАД, гр.
София, управляван от Б. Е. М. вследствие на което са настъпили телесни
увреждания по велосипедиста и щети по велосипеда (цялостна деформация) и
по МПС – то (прихлузен десен калник), за което на Д. е съставен АУАН №
3
271474/21.09.2020г. и впоследствие е издадено НП 20-1228-
003352/13.10.2020г. за нарушение на чл. 6, т.1. ЗДвП – несъобразяване на
поведението си с пътния знак, за което му е наложено административно
наказание.
По делото не е спорно, че към датата на ПТП – то по отношение на л.а.,
лек автомобил, марка *******, с ДК № ********, собственост на „Лизингова
къща София лизинг“ ЕАД, гр. София, с лизингополучател „Агроцар“ЕООД, е
действала валидна застраховка „Пълно Каско“ със застраховател ЗАД
„Алианц България“ АД, видно и от представената застрахователна полица,
със застрахователен период 28.11.2019г. до 27.11.2020г. (л.12 и сл. от гр.д.
67606/21г. на СРС).
На 24.09.2020 г. „Лизингова къща София лизинг“ ЕАД е подала до
застрахователя уведомление за щети, в което е посочила, че по време на
движението на автомобила дете с колело се блъснало в автомобила, като за
ПТП -то било виновно детето, при което увредените части на автомобила
били: стъкло – предно, калник – преден десен, фар за мъгла – преден десен,
огледало външно – предно дясно, за което е заведена при застрахователя щета
с номер 0300/20/777/510812 (л. 18 и сл. от гр.д. 67606/21г. на СРС). Направен
е от застрахователя списък на констатирани увреждания на МПС от
24.09.2020 г. (л.21 от гр.д. 67606/21г. на СРС), в който освен декларираните
като увредени 4 части от автомобила, са включени още 5 детайла като
увредени или общо 9, между които няма отразен като увреден десен
подкалник. Видно от издадена от „Автохит 2000“ ООД фактура от 16.10.2020
г.– за ремонт по щетата по отношение на процесния автомобил, същата е на
стойност 2600,52 лева без ДДС и 3120,62 лева с ДДС. Видно от изготвения от
застрахователя доклад по щета с номер 0300/20/777/510812 (л.30 от гр.д.
67606/21г. на СРС) размерът на щетата е определен на сумата от 2600,52 лева
и с преводно нареждане от 19.10.2020г. така определеното застрахователно
обезщетение от 2 600,52 лева е заплатено на лизингополучателя „Агроцар“
ЕООД.
Видно от съставения по – късно на 03.08.2021 г. опис на щета
0300/20/777/510812, в нея като увредени са посочени още детайли, общо 14 на
брой (л.19 и л.20 от гр.д. 67606/21г. на СРС).
Представена е по делото и калкулация – ремонт по щета 0300/20/77 с
дата 07.04.2021 г.( л. 22-26 от гр.д. 67606/21г. на СРС), в която като разходи за
ремонт на калник и подкалник на автомобила е посочена сумата от 663.84
лева.
С покана за доброволно изпълнение от 16.02.2021 г., ЗАД „Алианц
България“ е предоставило на ответника двуседмичен срок за заплащане на
горепосочената сума от 2 600,52 лева. Видно от отговор на Д. Д. до
застрахователя с копие до Комисия за финансов надзор, същият е възразил
срещу размера на щетата и посочените като увредени детайли, като е посочил,
че органите на МВР при настъпването на ПТП – то са направили снимков
4
материал и единственото увреждане е „прихлузен десен калник“, отразено и в
протокола за ПТП (л. 34 от гр.д. 67606/21г. на СРС). С писмо ищецът е
уведомил ответника, че с оглед оспорването на размера на щетата, са
изискали информация от ОД на МВР – Стара Загора за настъпилото ПТП.
Представена е по делото част от водената кореспонденция между страните и
между тях и третите лица – КФН и ОД на МВР, като в резултат на нея на
12.04.2021 г. е отправена нова покана от ищеца до ответника за заплащане на
застрахователно обезщетение в намален размер на 663,84 лева, като е
посочено, че същото е определено след получени допълнителни документи от
ОД на МВР – Стара Загора и след като е направена повторна сравнителна
експертиза, включваща увреждания по МПС – то само в зоната на преден
десен калник (л. 49 от гр.д. 67606/21г. на СРС).
За изясняване на делото от фактическа страна са изслушани
първоначално и допълнително заключение на САТЕ. Гореописаният
механизъм на ПТП – то се установява и от заключението на вещото лице,
което като техническа причина за настъпването му, сочи навлизането на
велосипедиста на ул. Христина Морфова, по начин по което водачът на лекия
автомобил няма техническа възможност да спре. Вещото лице сочи, че ударът
е между предна част на велосипеда и предния десен калник на лекия
автомобил, вследствие на което деформациите по лекия автомобил са в
зоната на предния му десен калник, с първа степен на увреждане, като е
налице причинно – следствена връзка между механизма на настъпване на
ПТП - то и увреждането на лекия автомобил. Съгласно допълнителното
заключение на САТЕ разходите, необходими за възстановяване на предния
десен калник на лекия автомобил възлизат на 254 лева (без подмяна), а ако се
приеме и подмяна на десен подкалник стойността на щетите са 430 лева. В
съдебно заседание вещото лице уточни, че увреждане първа степен включва
задирания, охлузвания, застъргвания и малка степен на деформация от гледна
точка на хлътване без използване на заваровъчна или друга термична
обработка на повърхността, като самото увреждане не налага подмяна с нов
калник. Вещото лице посочи още, че с категоричност не може каже дали
подкалникът е бил увреден предвид липсата на данни, от които да бъде
определена ударната сила или респективно ударния импулс, въз основа на
който да се даде заключение дали и в каква степен биха могли да настъпят
еластични и пластични деформации, които да бъдат в състояние да увредят
подкалника на колата, но от записаното в Протокола за ПТП се налагало
извод, че не би следвало да бъде увреден подкалника. По отношение на
определянето на размера на щетите вещото лице уточни , че я е определило на
база проучване на пазара и се основава на средни пазарни цени. В
допълнителното заключението на САТЕ е посочено още, че по данни от
застрахователя преди процесното ПТП няма данни да е имало увредени
детайли по автомобила, които да не са били отремонтирани. Съдът кредитира
пъровоначалното и допълнителното заключение на САТЕ като пълно ясно и
компетентно изгответно, съответно на събраните писмени доказателства и на
5
приложения снимков материал.
При така установеното от фактическа страна, съдът, от правна
страна, намира следното:
За да възникне суброгационното право по чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ в полза
на имуществения застраховател е необходимо да е налице валиден договор за
имуществено застраховане към датата на процесното събитие и заплащане на
застрахователното обезщетение на застрахования за причинените му вреди.
Следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия
състав на чл. 45 от ЗЗД за ангажиране отговорността на ответника за
обезщетяването на тези вреди. Съгласно чл.45 ЗЗД всеки е длъжен да поправи
вредите, които виновно е причинил другиму. Елементите от състава на
непозволеното увреждане са: противоправно деяние (действие или
бездействие) на определено лице, вреди, причинени на друго лице, връзка
между вредите и противоправното деяние, изискваща първите да се пряка и
непосредствена последица от деянието, и вина. Вината съгласно чл.45, ал.2
ЗЗД се презумпира. Всички останали елементи – деяние, противоправност на
деянието, вреда и причинна връзка между тях, подлежат на доказване, като
доказателствената тежест за това е върху ищеца, който следва да ги установи
пълно и главно.
В случая е налице валидно застрахователно правоотношение към датата
на процесното ПТП, по силата на което ЗАД „Алианц България” АД е поело
задължение да обезщети щетите, възникнали при използуването на
застрахования автомобил, което не е спорно обстоятелство. Налице е и
заплащане на застрахователно обезщетение от застрахователя на
лизингополучателя на автомобила. Не са спорни механизма на настъпване на
ПТП - то, нито противоправното и виновно поведение на велосипедиста.
Всъщност спорен е само въпроса относно настъпилите вреди по лекия
автомобил вследствие процесното ПТП и тяхната стойност.
Видът на увреждането по автомобила – деформация на преден десен
калник, първа степен на увреждане, е установен от констативния протокол за
ПТП, ползващ се с обвързваща съда доказателствена сила относно
удостоверените от органите на МВР действия и изявления, от който
протокол е видно, че щетите по лекия автомобил са само в зоната на десния
преден калник отразен като „прихлузен десен калник“. Факт, установим и от
направения от същите тези органи на МВР снимков материал, както и от
първоначалното и допълнителното заключение на САТЕ. Вещото лице –
автоексперт е посочило, че ударът е бил между предна част на велосипеда и
предния десен калник на лекия автомобил, вследствие на което деформациите
по лекия автомобил са само в зоната на предния му десен калник, с първа
степен на увреждане, като е налице причинно – следствена връзка само между
това увреждане в зоната на преден десен калник и механизма на настъпване
на ПТП - то и че няма данни по делото, от които да се направи извод за
увреждане на подкалника на автомобила или на други детайли от същия при
6
удара. Освен това, вещото лице в съдебно заседание заяви с категоричност, че
при този тип увреждане от първа степен, каквито са задиранията,
охлузванията, застъргванията или малка степен на деформация от гледна
точка на хлътване без използване на заваровъчна или друга термична
обработка на повърхността, не се налага подмяна на калника с нов калник.
Ищецът е този, който носи доказателствената тежест съгласно правило на чл.
154, ал.1 ГПК да установи по главен и пълен начин, че вследствие на
процесното ПТП е бил увреден и подкалника на автомобила. Главното и
пълното доказване означава създаване на сигурно убеждение у съда за
осъществяване на този факт, което ищецът не стори в настоящото
производство. Всички събрани доказателства по делото са за нанасяне на
първа степен на увреда само на десния калник. От представените от самия
застраховател документи от образуваната застрахователна щета и от
представената кореспонденция между страните и между тях и трети лица –
КФН и ОД на МВР – Стара Загора, става ясно, че в съставения на 03.08.2021
г. опис на щета 0300/20/777/510812, са включени освен десен калник и още
13 допълнителни детайла от автомобила, които не са били увредени от
процесното ПТП, реализирано година по – рано на 21.09.2020г. и за които
щети застрахователят е определил и заплатил застрахователно обезщетение
от 2600,52 лева. Извънсъдебно признание на този факт - на допълнително
включени като увредени детайли, които не са вследствие процесното ПТП, се
съдържа в писмата на застрахователя, приети като писмени доказателства по
делото, което е наложило извършване на нова „експертиза“ от застрахователя
и редуциране на претендираното обезщетение на сумата от 663,84 лева. Нещо
повече, видно от датите на изготвените документи по заведената
застрахователна щета, то този опис на щета е съставен след изплащане на
застрахователното обезщетение. Освен това, нито в уведомлението за
настъпило застрахователно събитие, нито в първоначалния изготвен от
застрахователя документ, озаглавен като „списък на констатирани
увреждания на МПС“ от 24.09.2020 г., е отбелязан като увреден десен
подкалник. За пръв път това увреждане хронологично във времето се
„появява“ във фактурата, издадена от „Автохит 2000“ ООД на стойност
2 600,52 лева за ремонт.
Предвид горното, съдът намира, че единственото доказано увреждане по
лекия автомобил, което да е пряка и непосредствена последица от процесното
ПТП, настъпило на 21.09.2020г., е увреждането от първа степен на преден
десен калник на автомобила, чиято пазарна стойност, подлежаща на
възстановяване от ответника е в размер на 254 лева съгласно допълнителното
заключение на САТЕ. Неоснователни са възраженията на ищеца, че така
определената стойност от вещото лице не е средна пазарна такава. Точно
обратното се установи от изслушването на вещото лице в съдебно заседание.
Освен това, неоснователен е довода на ищеца, че при изчисленията вещото
лице е следвало да включи всички посочени от застрахователя като увредени
детайли от лекия автомобил. Точно обратното задачата на вещото лице за
7
оценяване касае само увреждането, което е в причинно – следствена връзка с
ПТП – то. А видно от документите на застрахователя по незнайно какви
причини са включени множество други детайли като увредени, които няма
как да бъдат получени при установения по делото механизъм на ПТП като
например таван или задна врата и др. подобни. От така представената
застрахователна преписка по щета, както бе посочено и по – горе, не става
ясно как застрахователят е преценил, че освен калника, следва да бъде
отремонтиран и подкалника, като до датата на издаване на фактурата от
сервиза, извършил ремонта, този елемент никъде не е фигурирал като
увреден. Отделно от това, съдът намира за ирелевантен въпросът дали при
застрахователя са заведени щети преди процесната, които да не са били
отремонтирани. Установяването, че липсват такива не доказва, че посочените
от застрахователя множество увредени детайли от автомобила са вследствие
на процесното ПТП, както се домогва да докаже ищецът. Възможно е да е
настъпило увреждане по автомобила без да е бил уведомен застрахователят.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че следва да уважи предявеният
иск по чл. 410, ал. 1, т.1 КЗ само до размера на сумата от 254 лева – регресно
вземане за изплатено застрахователно обезщетение за имуществени вреди по
щета с номер 0300/20/777/510812 по застраховка „Пълно Каско“, вследствие
настъпило ПТП на 21.09.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 29.11.2021 г. до окончателното й изплащане, като над този размер
до пълния претендиран размер от 663,84 лева и 25 лева за обичайни разноски
следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Относно разноските:
Всички направени от ищеца разноски в настоящото производство са: 50
лева - ДТ, 360 лева – за възнаграждение за адвокат, 150 лева – за
възнаграждение за вещо лице. Ищецът не е изпълнил задължението си да
довнесе още 435 лева за възнаграждение за вещото лице, поради което съдът
не взема предвид тази сума при изчислението на разноските. Предвид това и
съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца сумата от 208,34 лева, представляваща направени
по делото разноски, съразмерно с уважената част от иска. Съгласно
разпоредбата на чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати
на ответника сумата от 279,02 лева, представляваща направени по делото
разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Д. Д. Д., ************, с постоянен адрес град.
*********************, да заплати на ЗАД „Алианц България“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Лозенец, п.к.
1407, ул. Сребърна № 16, сумата в размер на 254 лева – регресно вземане
8
за изплатено застрахователно обезщетение за имуществени вреди по щета
с номер 0300/20/777/510812 по застраховка „Пълно Каско“, вследствие
настъпило ПТП на 21.09.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 29.11.2021 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска над размера от 254 лева до пълния претендиран размер от 663,84 лева и
25 лева за обичайни разноски, като неоснователен.
ОСЪЖДА Д. Д. Д., ************, с постоянен адрес град.
*********************, да заплати на ЗАД „Алианц България“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Лозенец, п.к.
1407, ул. Сребърна № 16, сумата в размер на 208,34 лева, представляваща
направените по делото разноски, съразмерно с уважената част от иска.
ОСЪЖДА ЗАД „Алианц България“ АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София, р-н Лозенец, п.к. 1407, ул. Сребърна № 16,
да заплати на Д. Д. Д., ************, с постоянен адрес град.
*********************, сумата в размер на 279,02 лева, представляваща
направените по делото разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска.
Присъдените в полза на застрахователя суми могат да бъдат заплатени по
посочената в исковата молба банкова сметка при ************ с IBAN:
*************.
Решението може да бъде обжалвано пред ОС – Стара Загора в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
9