Решение по дело №742/2021 на Районен съд - Сливен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 9 юли 2021 г. (в сила от 5 август 2021 г.)
Съдия: Петя Венциславова Петрова-Светиева
Дело: 20212230100742
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 22 февруари 2021 г.

Съдържание на акта

                                                         Р   Е  Ш  Е  Н  И  Е   № 260403

                                                    гр. Сливен, 09.07.2021 година.

                                         В   ИМЕТО  НА  НАРОДА

СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия в открито заседание на десети юни през две хиляди двадесет и първа година, в състав:                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЕТЯ В. ПЕТРОВА – СВЕТИЕВА,

при секретаря ПЕНКА СТОЯНОВА, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 742 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, съобрази:

Производството по делото е образувано по искова молба на "Авангард" ООД против Застрахователно дружество „Булстрад Виена Иншурънс Груп” АД, с която се твърди, че ищецът е сключил договор застраховка "Каско" на автомобилистите - полица № 470417100000878. Исковите претенции са с правно основание чл. 405 от КЗ и чл. 409 от КЗ.

В исковата молба се сочи, че застрахованото МПС - Фолксваген Туарег с рег.№ ………., собственост „Интерлийз Ауто” ЕАД клон Сливен, с който дружеството „Авангард” ООД има сключен на 14.07.2009 година, договор за заместване на лизингополучателя,  между Интерлийз Ауто ЕАД - лизингодател; „Даяна” ЕООД — уговорител и „Авангард” ООД - поемател. По силата на същия, от 14.07.2009 година.  ищцовото дружество замества лизингополучателя - „Даяна" ЕООД по сключения между дружеството и „Интерлийз Ауто” ЕАД договор за финансов лизинг № 357908/A_auto/17.07.2007 година на процесния лек автомобил - Фолксваген Туарег с рег. № ……….. След заместването на лизингополучателя, съгласно чл. 7 от Договора за заместване, Договора за финансов лизинг на автомобила придобива нов номер, а именно № 3515322/Auto/14.07.2009 година. Лизингодателят „Интерлийз Ауто” ЕАД не съществува, а компанията  е закупена от „ОББ Интерлийз” ЕАД. Съгласно Общите условия по договора за финансов лизинг, инкорпорирани в типов договор на компанията, екземпляр от който е предоставен от правоприемника на Интерлийз Ауто ЕАД - ОББ Лиийз - от момента на предаване на автомобила на лизингополучателя, всички рискове и изгоди, свързани със собствеността са за сметка на лизингополучателя. В исковата молба се сочи, че на 17.08.2017 година, по време на действие на застрахователния договор „Каско” с ответника, автомобилът е бил паркиран от  Коста Стефанов К. на паркинг, намиращ се в центъра на кв. „Р.”, гр. С., до парка, като на същия ден в квартала се е разразила буря. Сочи още, че следобеда на същия ден К. С. К. е отишъл да вземе автомобила от паркинга, но е видял, че голям счупен клон от дърво е паднал върху предна дясна част на автомобила и е повредил предния капак, десния калник, страничното дясно огледало, дясната лайсна и десния фар.

В молбата се сочи още, че за настъпилото застрахователно събитие своевременно е уведомен застрахователя чрез обаждане на кол-център, като на следващия ден е подадено и Заявление за изплащане на застрахователно обезщетение по застраховка Каско при имуществени вреди  с № 50-05030-00745/17/18.08.2017 година. Представител на застрахователя е огледал и описал настъпилите повреди, протоколирани в опис претенция № 50-05030-00745/17/18.08.2017 година 470417171772269. В описа били описани за подмяна мигача в дясното огледало, десния фар - ксенон счупено стъкло, предния капак е определен на средна степен на деформация, предния десен калник на лека степен на деформация, като дясната рамка на стъкло, капачката на страничното дясно огледало, предния десен калник и предния десен капак са определени за боядисване с основен цвят боя. С писмо с изх. № Л 745/16.05.2018 година,  ищецът е бил уведомен, че претенцията му за обезщетение на щетите по преден десен фар е неоснователна и няма да бъде заплатена, а за останалите увреждания, ще получи възлагателно писмо за ремонт. Отказът на застрахователя да обезвреди настъпилото увреждане бил аргументиран на основание т. 6. 1. от Общите  условия по застраховка „Каско Стандрат”, като същият заявил,  че десният фар на автомобила е бил увреден от нормално експлоатационно износване още преди настъпване на застрахователното събитие.

В молбата се сочи още, че е подадено възражение с вх. № 59/05.06.2018 година  до застрахователя, в което са изложили аргументите си в подкрепа на своите твърдения, че увреждането на десния фар е в резултат на настъпилото застрахователно събитие - природно бедствие и са поискали  извършването на повторна авто - техническа експертиза за състоянието на десния фар, който не бил подменен до този момент. Застрахователят с писмо  изх. № 0884/УККЗПОЕ/06.06.2018 година  уведомил ищеца, че не счита, че има основания за промяна на становището си и потвърдил направения частичен отказ по претенцията за застрахователно обезщетение относно обезщетяването  увреждането на десния фар  на автомобила. Въпреки  искането за повторен оглед и повторна авто - експертна оценка, същото не е уважено, а възражението е разгледано само документално, видно от  писмо с изх. № 0884/УККЗПОЕ/06.06.2018 година на застрахователя.

Ищецът сочи в молбата си още, че  предния десен фар е увреден именно от настъпилото  природно бедствие на  17.08.2017 година, по време на което клон от дърво се е счупил и паднал върху дясната част на паркирания под него автомобил. Същият не оспорва обстоятелството, че фарът е бил износен на външен вид, но това не пречило преди настъпването на застрахователното събитие да се използва по предназначение. Сочи още, че видимо било и с просто око спукване на стъклото на фара и счупването на вътрешните държачи - „т.нар. уши на фара”, е било невъзможно да се получат в резултат на нормално „експлоатационно износване” на автомобила, а е било очевадно, че са резултат на силен външен удар.

От съда се иска да постанови решение, по силата, на което съдът да осъди ответника да заплати на ищеца сумата 1 740,00 лева, представляваща застрахователно обезщетение по застраховка на автомобилистите "Каско",  полица № 4704711000000878 за настъпили имуществени вреди - счупване на десен фар на лек автомобил Фолксваген Туарег с рег. № ………., собственост на "Интерлиизй Ауто" ЕАД Клон Сливен, вследствие  на природно бедствие, настъпило  на 17.08.2017 година, ведно със сумата 100 лева, представляваща мораторна лихва от 17.08.2017 година до подаване на исковата молба, както и законна лихва върху цялата главница до окончателното изплащане на сумата. Претендират се разноски.

В законоустановения срок от ответната страна е депозиран отговор, с който   се заявява, че се оспорва иска изцяло, както по основание, така и по размер. Оспорват се твърденията, че автомобила е увреден в паркирано състояние, в резултата на което са нанесени увреждания по процесният лек автомобил. Оспорват се твърденията за наличие на основания за заплащане на застрахователно обезщетение, тъй като в настоящата хипотеза искането за заплащане на застрахователно обезщетение в претендираният размер не представлява необходим и оправдан разход, а представлява подобрение, което не е покрит застрахователен риск, съответно не е налице покритие по застраховката, поради което предявените искове са неоснователни. Според  становището в отговора на ответника наличието на изключен застрахователен риск, както и на липса на покрит риск по застраховката, какъвто е налице, обективира й невъзможността за застрахователя да изплати застрахователно обезщетение, поради липса на основание.

Оспорва се материално правна и процесуално правна легитимацията на ищцовото дружество да води настоящите искове, тъй като било възможно и вече да не е собственик на процесния лек автомобил, съответно да е налице липса на правно основание да претендира заплащане на застрахователно обезщетение, а също така и тъй като дружеството е лизингополучател.

Оспорва се настъпването на увреждане, на основание на което да се обективира отговорността на ответното дружество, тъй като от представените с исковата молба доказателства не се установява настъпване на увреждане на процесния лек автомобил, което да представлява покрит риск по застраховка „Булстрад Каско Стандарт".

Оспорват се твърденията за наличие на основания за заплащане на застрахователно обезщетение, тъй като съгласно Раздел IX, „Общи изключения”, т. 6.1 от Общите условия по застраховка „Булстрад Каско Стандарт" застрахователят не дължи застрахователно обезщетение при „овехтяване (умора на материала) на отделна част или възел, конструктивен дефект, скрита неизправност”, като според ответника е в настоящата хипотеза е налице и изключен застрахователен риск, съответно не е налице и покрит риск по застраховката, поради което предявените искове са неоснователни.

Наличието на изключен застрахователен риск, както и на липса на покрит риск по застраховката, какъвто е налице, обективира и невъзможността за застрахователя да изплати застрахователно обезщетение поради липса на основание, поради което исковете следва да бъдат отхвърлени.

Относно „фар десен” на процесното превозно средство се оспорват твърденията, че са нанесени увреждания от паднал клон на дърво оспорва се вида и характера на уврежданията във връзка с деликта, както и причинно - следствената връзка между твърдения деликт и претърпените имуществени вреди.

При условията на евентуалност се оспорва стойността на причинените по отношение на лек автомобил „Фолксваген Туарег” с per. № ……….. вреди, като се счита исковата претенция за силно завишена в тази й част, тъй като претендираното обезщетение значително надвишава действително претърпените вреди.

Оспорва се също така необходимостта от подмяна на претендираните от страна на ищеца елементи и детайли.

Прави се възражение за изтекла погасителна давност на исковата претенция. Изтъква се, че съгласно чл. 378, ал. 1 от КЗ правата и задълженията по застрахователния договор във връзка със застрахователното обезщетение се погасяват с тригодишна давност, считано от датата на настъпване на застрахователното събитие. В настоящия случай застрахователното събитие според ищецът е настъпило на 17.08.2017 година, а исковата молба срещу ЗАД .Булстрад Виена Иншурънс Груп" е подадена в съда след изтичането на законовоустановеният давностен срок, определен в чл. 378, ал. 1 от КЗ. Считат, че този срок е изтекъл, като ищецът не установява наличието на някой от посочените в закона факти за спиране или прекъсване на давността. За да бъдат обезщетени вредите от застрахователя, застрахования трябва да е заявил претенцията си пред съда в срока на застрахователната погасителна давност, а същият не е сторил това, поради което ответника счита, че предявеният иск за заплащане на главница за погасен по давност.

На основание разпоредбата на чл. 111, б. „в" от ЗЗД се прави възражение за изтекла погасителна давност и по отношение на претенцията за законна лихва, както и по отношение на исковата претенция за присъждане на мораторна лихва, тъй като от датата на заплащане на застрахователно обезщетение от страна на ищеца до завеждане на исковата претенция са минали повече от три години.

В съдебно заседание, ищецът се представлява от пълномощник. Исковите претенции се поддържат и се претендира за уважаването им. Представя списък за разноски и претендира за присъждането им. Подробни съображения излага в представена по делото писмена защита.

Ответното дружество редовно призовано в съдебно заседание не се представлява от представител или пълномощник. Становище по същество от тази страна няма изразено.

От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Страните не спорят досежно факта, а и от доказателствата по делото се установява, че застрахованото МПС - Фолксваген Туарег с рег.№ ….., собственост „Интерлийз Ауто” ЕАД клон Сливен, с който дружеството „Авангард” ООД има сключен договор за заместване на лизингополучателя, подписан  между Интерлийз Ауто ЕАД - лизингодател; „Даяна” ЕООД - уговорител и „Авангард” ООД - поемател на 14.07.2009 година. По силата на този договор ищцовото дружество замества лизингополучателя - „Даяна" ЕООД по сключения между дружеството и „Интерлийз Ауто” ЕАД договор за финансов лизинг № 357908/A_auto/17.07.2007 година на лек автомобил - Фолксваген Туарег с рег. № ……... След заместването на лизингополучателя, съгласно чл. 7 от Договора за заместване, Договора за финансов лизинг на автомобила придобива нов номер, а именно № 3515322/Auto/14.07.2009 година. Лизингодателят „Интерлийз Ауто” ЕАД не съществува самостоятелна и като компания е закупена от „ОББ Интерлийз” ЕАД.

Съгласно Общите условия по договора за финансов лизинг, инкорпорирани в типов договор на компанията, екземпляр от който е предоставен от правоприемника на Интерлийз Ауто ЕАД - ОББ Лиийз - от момента на предаване на автомобила на лизингополучателя, всички рискове и изгоди, свързани със собствеността са за сметка на лизингополучателя.

На 17.08.2017 година, по време на действие на застрахователния договор „Каско” с ответника, автомобилът е бил паркиран от К. С. К. на паркинг, намиращ се в центъра на кв. „Р.”, гр. С., до парка, като на същия ден в квартала се е разразила буря. Следобеда на същия ден Коста Стефанов К., разпитан по делото свидетел е отишъл да вземе автомобила от паркинга, но е видял, че голям счупен клон от дърво е паднал върху предна дясна част на автомобила и е нанесъл  повреди.

За настъпилото застрахователно събитие своевременно е уведомен застрахователя чрез обаждане на кол-център, като на следващия ден е подадено и Заявление за изплащане на застрахователно обезщетение по застраховка Каско при имуществени вреди  с № 50-05030-00745/17/18.08.2017 година.

Представител на застрахователя е огледал и описал настъпилите повреди, протоколирани в опис щета 470417171772269, референтен № 50-05030-00745/17/18.08.2017 година. В описа са описани за подмяна мигача в дясното огледало, десния фар - ксенон счупено стъкло, предния капак е определен на средна степен на деформация, предния десен калник на лека степен на деформация, като дясната рамка на стъкло, капачката на страничното дясно огледало, предния десен калник и предния десен капак са определени за боядисване с основен цвят боя.

 С писмо с изх. № Л 745/16.05.2018 година,  ищецът е бил уведомен, че претенцията му за обезщетение на щетите по преден десен фар е неоснователна и няма да бъде заплатена, а за останалите увреждания, ще получи възлагателно писмо за ремонт.

Подадено е възражение с вх. № 59/05.06.2018 година  до застрахователя, в което са изложили аргументите си в подкрепа на своите твърдения, че увреждането на десния фар е в резултат на настъпилото застрахователно събитие - природно бедствие и са поискали  извършването на повторна авто - техническа експертиза за състоянието на десния фар, който не бил подменен до този момент. Застрахователят с писмо  изх. № 0884/УККЗПОЕ/06.06.2018 година уведомил ищеца, че не счита, че има основания за промяна на становището си и потвърдил направения частичен отказ по претенцията за застрахователно обезщетение относно обезщетяването увреждането на десния фар на автомобила. Въпреки искането за повторен оглед и повторна авто - експертна оценка, същото не е уважено, а възражението е разгледано само документално, видно от  писмо с изх. № 0884/УККЗПОЕ/06.06.2018 година на застрахователя.

Според заключението на вещото лице, изготвило представената по делото съдебно техническа и оценителна експертизи при обследване и отговор на въпроса: „Какъв е механизма на причиняването им ? „ , след извършен оглед е  фиксирал като установено, че пукнатината е образувана без наличие на ударни процеси. Във констативно съобразителната част е посочил, че в зоната на разрушителният елемент при разклонението е установено, че то е получено при значителен, имайки предвид значителната здравина на пластмасовият елемент на фара хоризонтален натиск в концентрирана област от твърд и остър предмет. Отразил е, че съгласно данните по делото собственикът е декларирал, че увреждането на автомобила е настъпило от паднал клон. Посочил е, че ударният процес при падането на клона е с направление отгоре надолу, а корпусната предна част на фара е с овална форма, като в областта на пукнатината тангенциалната ос сключва с хоризонталната надлъжна ос на автомобила ъгъл около 115°. Извършвайки изчисления по формула  и като изтъква, че натискът с ударен процес върху пластмасовият елемент, за да се увреди от декларираното събитие, изисква той да е значително по-голям от редуцираната сила формира извод, че при падане на клон във вертикално направление не би довело в смисъл не би се стигнало до увреждане, както е описано от собственика.

В случай, че този ударен процес е получен от клон на дърво ударната сила, която е необходима да увреди стъклото на фара би следвало да попадне само върху фара. С оглед на това, че автомобила е увреден и в областта на задната част на капака, то следва, че част от габаритите на клона би следвало да увредят и предната част на капака. Това във всички случаи би довело до допълнително увреждане на предния капак, като такова не е констатирано.

Вещото лице формира извод, че така декларираното събитие при увреждане на предния десен фар от „падане на клон" е недостоверно. Налице е концентриран натиск от малък остър предмет, възможно при ударен процес, но при друг механизъм и изключва събитие при падането на клон.

На тази база докладчика формира извод, че не е налице причинно следствена връзка между нанесените щети по автомобила и механизмът на декларираното събитие.

Исковата молба е заведена  на 14.08.2020 година.

Горната фактическа обстановка е безспорно установена след преценка и анализ на събраните по делото допустими, относими и необходими доказателства, на които бе дадена вяра. Експертното заключение е взето предвид само в частите му, отграничени като задача с протоколно определение от 22.04.2021 година.

Въз основа на приетото за установено от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 405, ал. 1 КЗ при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок. За да се уважи искът и предвид правилата за разпределянето на доказателствената тежест по настоящия спор, е нужно ищецът да докаже, при условията на пълно и главно доказване, че с ответника са страни по договор за имуществено застраховане, по което е изправна страна и във време, на което е настъпило соченото застрахователно събитие, за което застрахователят носи застрахователен риск и в резултат и в причинна връзка с него застрахованата вещ е претърпяла твърдяните вреди и съответно техния размер.

В тежест на ответника е да установи твърдяните от него правопрепятстващи, правоизключващи или правоунищожаващи факти по ищцовата претенция. Иначе казано необходимо е по безспорен и категоричен начин да  се установи едновременното наличие и то в кумулативна даденост на следните елементи: валидно учредено застрахователно правоотношение между страните; настъпване на застрахователно събитие в периода на съществуването му, което представлява покрит от застраховката риск; наличие на вреди, възникнали в резултат на застрахователното събитие; заплащане на застрахователната премия от застрахования; уведомяване на застрахователя и представяне на необходимите документи за установяване на застрахователното събитие. В конкретния случай спорен между е механизма на настъпване на увреждането, респ. наличието на застрахователното събитие. На база изготвената по делото експертиза, се прие за установено и доказано, че не е налице причинно следствена връзка между нанесените щети по автомобила и механизмът на декларираното събитие. Липса на категорично установено настъпило застрахователно събитие, което да ангажира отговорността на застрахователя по сключената имуществена застраховка „Каско Неуспешното доказване на коментирания  елемент от фактическия състав на претенцията, води до неоснователност на същата, респ. нейното отхвърляне.  Неоснователността на главния иск, обосновава неоснователност и на акцесорната за присъждане на сумата 100 лева, представляваща мораторна лихва, изтекла  от 17.08.2017 година до подаване на исковата молба на 14.08.2020 година, както и законна лихва върху главница, считано от предявяване на исковата молба  до  окончателното изплащане.

С оглед изхода на делото и съобразно правилата процеса на ответника са дължими деловодни разноски, но тъй като няма доказани направени разноски и не е представен списък по чл. 80 от ГПК, такива не се присъждат.

Ръководен от горното, съдът

                                                  Р    Е    Ш    И:   

 

ОТХВЪРЛЯ предявената от „Авангард” ООД, ”, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „ К. " № .. срещу ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп”, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „ П." № . искова претенция по чл. 405, ал. 1 КЗ за сумата 1 740,00 лева, представляваща застрахователно обезщетение по застраховка на автомобилистите "Каско",  полица № 4704711000000878 за имуществени вреди - счупване на десен фар на лек автомобил Фолксваген Туарег с рег. № …….., собственост на "Интерлиизй Ауто" ЕАД Клон Сливен, вследствие на природно бедствие, настъпило  на 17.08.2017 година, сумата 100 лева, представляваща мораторна лихва изтекла от 17.08.2017 година до подаване на исковата молба, както и законна лихва върху цялата главница до окончателното изплащане на сумата като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

 

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Сливен в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: