Р
Е Ш Е
Н И Е
№ ...........
град Шумен, 28.02.2022г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският административен съд, в публичното заседание
на седми февруари две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател: Кремена Борисова
Членове: Христинка Димитрова
Маргарита Стергиовска
при
секретаря Ив. Велчева и с участие на прокурор Д. Димитров при ШОП, като
разгледа докладваното от административния съдия М. Стергиовска КАНД № 306 по описа за 2021г.
на Административен съд – гр. Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63в от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е въз основа на касационна
жалба на ТД на НАП – Варна, депозирана чрез
старши юрисконсулт Ц.С., срещу Решение № 254/18.11.2021г. на Районен съд –
Шумен, постановено по ВНАХД № 1804/2021г. по описа на съда. С оспорения съдебен
акт е отменено Наказателно постановление № 590853-F620412/ 03.08.2021г. на
Директор на офис, гр. Шумен при ТД на НАП гр. Варна, с което на основание чл.
179 от ЗДДС, на И.А.Ю.,***, е наложена глоба в размер на 500 /петстотин/ лева,
за нарушение по чл. 125, ал. 1 и ал. 5 от ЗДДС.
Касаторът счита, че
съдебното решение е неправилно и незаконосъобразно, като издадено в нарушение
на процесуалния и материалния закон. Излага доводи относно безспорната
установеност на приписаното на лицето нарушение, като счита, че деятелността
неправилно е била възприета за „маловажна“ от състава на районния съд. Поради
това отправя искане за отмяна на процесното съдебно решение, последвана от
потвърждаване на наказателното постановление. В съдебно заседание касаторът,
редовно и своевременно призован, не се явява и не се представлява.
Ответната страна, И.А.Ю.,
депозира писмен отговор, в който поддържа становището за незаконосъобразност на
НП поради допуснато нарушение на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН при съставяне на акта и
поради „маловажност“ на приписаното му неизпълнение. В съдебно заседание
ответникът се явява лично.
Представителят на
Шуменска окръжна прокуратура възприема касационната жалба за допустима, но неоснователна
и моли за решение в този смисъл.
Настоящата съдебна
инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и
обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по
делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно
разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е
допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от
легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно
разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212
от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба се явява неоснователна по
следните съображения:
Процесното решение е
постановено при следната фактическа обстановка:
При извършена проверка
на 15.06.2021г. в ТД на НАП, Варна, офис Шумен, било констатирано, че И.Ю. не е
изпълнил задължението си да подаде в законовия срок справка – декларация по
ЗДДС, заедно с Дневник за покупките и Дневник за продажбите, за данъчен период
от 01.05.2021г. до 31.05.2021г.
До лицето била изпратена
покана по интернет и чрез лицензиран пощенски оператор изх. №
1505/21/16.06.2021г., за съставяне и връчване на АУАН. Изпратената по
електронен път покана не била потвърдена от задълженото лице по електронен път,
а на изпратената чрез лицензиран пощенски оператор, видно на приложения
документ няма отразяване в нито една от хипотезите /стр. 14 от въззивното дело/.
Бил съставен Акт за
установяване на административно нарушение в отсъствие на жалбоподателя, сер.
АN, № F620412 от 20.07.2021г., в който било посочено, че е нарушена
разпоредбата на чл. 125, ал. 1 и ал. 5 от ЗДДС, а именно, че данъчно
задълженото лице не е подало в законово установения срок справка – декларация
по ЗДДС, за данъчен период 01.05.2021г. до 31.05.2021г. Справката - декларация
за данъчен период от 01.05.2021г. до 31.05.2021г. според контролните органи би
следвало да бъде подадена не по-късно от 14.06.2021г., като не била подадена и
към датата на съставяне на АУАН. Посочена била дата на нарушението 15.06.2021г.
Съставеният на
20.07.2021г. в отсъствие на жалбоподателя АУАН, бил връчен на 22.07.2021г., без
отразени възражения. Впоследствие Ю. е депозирал писмени такива извън установения
в чл. 44, ал. 1 от ЗАНН, действащ към момента на извършване на нарушението,
3-дневен срок на 26.07.2021г. Във възраженията се посочвало, че лицето е
инвалид втора група, ходи с патерици, не е получавал покана на адреса, че не е
напускал дома си поради епидемията и че е бил в лошо психическо състояние
поради смъртта на съпругата си.
Въз основа на това, АНО
издал процесното наказателно постановление.
При така установената
фактическа обстановка районният съд приел, че в случая е допуснато съществено процесуално
нарушение на императивния законов ред за съставяне на АУАН, доколкото актът е
бил изготвен в отсъствие на соченото за нарушител лице, без да са били налице
законовите основания за това. Това опущение съдът счел за достатъчно основание
за отмяна на атакуваното наказателно постановление. В допълнение към това,
съдебният състав изложил и съображения относно „маловажността“ на конкретното
неизпълнение.
Настоящата касационна
инстанция изцяло споделя както установената фактическа обстановка, така и
направените въз основа на нея правни изводи от решаващия съд досежно порочност
на протеклото административнонаказателно производство.
Законосъобразни са изводите на съда,
че е допуснато нарушение на реда за съставяне на акта за установяване на
административно нарушение. След установяване на самоличността на соченото за
извършител лице, контролните органи са предприели стъпки по уведомяването му за
предстоящото отпочване на санкционното производство, каквото задължение
произтича за тях с оглед императивното правило на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН,
изискващ от компетентните длъжности лица да изготвят актовете, поставящи
началото на санкционното производство, в присъствието на лицата, считани за
нарушители. Както правилно е отбелязал и районният съд, по делото се установява
с категоричност, че до лицето е била изпратена покана по електронен ред, която
обаче не била потвърдена от задълженото лице по електронен път, като от
приобщените доказателства е видно също, че поради технически причини
електронното съобщение до Ю. не е могло да бъде доставено. До него била
изпратена и покана чрез лицензиран пощенски оператор, като на приложения
документ липсва отразяване за причината пратката да не бъде получена от лицето.
Поради това резонно предходният съдебен състав е възприел, че поканата не е
била получена от адресата си. Независимо от това, длъжностното лице е
пристъпило към съставяне на акта в отсъствие на счетеното за извършител лице,
аргументирайки се единствено с обстоятелството, че до лицето са изпратени
покани, без да съобрази дали те са били надлежно връчени. При проведения разпит
в хода на въззивното производство актосъставителят потвърждава това,
заявявайки, че към датата на съставяне на акта не е разполагало с данни за
получаването на поканата от лицето, по който и да е от двата начина. Действително, ал. 2 на чл. 40 от ЗАНН създава
изключение от този процедурен ход и позволява съставяне на АУАН в отсъствие на
нарушителя или на негов представител, но единствено, когато деецът е известен,
но не може да се намери или след покана не се яви за съставяне на акта. При
това положение се налага извод, че ответникът е бил в обективна невъзможност да
се яви за датата на съставяне на акта, съответно да организира защитното си
поведение към този ранен етап на производството. С оглед изложеното, съдът
приема, че съставянето на акта в негово отсъствие, без да са били налице
условията на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН,
представлява съществено нарушение на процесуалните правила, което не би могло
да бъде санирано чрез последващото надлежно връчване и предявяване на
изготвения акт или на самото наказателно постановление. Касае се за различни независими
етапи от санкционната процедура, всеки със своето самостоятелно процесуално
значение, първостепенно място сред които заема именно надлежното известяване на
субекта за отпочналата срещу него репресивна мярка и осигуряването му на
възможност да присъства при съставяне на акта, с произтичащото от това
следствие да отрази писмените си възражения към този момент, явяващи се първата
проявна форма на правото му на защита. Разпоредбата на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН е императивна и
спазването ѝ гарантира правото на нарушителя да разбере какво нарушение
му се вменява още в този ранен момент,, както и да направи своите възражения.
Неспазването ѝ от своя страна винаги представлява съществено процесуално
нарушение и е самостоятелно основание за отмяна на НП, поради нарушаване
правото на защита на лицето. Сам по себе си конкретният порок се явява
достатъчно основание за отмяна на правораздавателния акт, без да се налага
обсъждането на аргументите за неговата незаконосъобразност по същество,
включително и по отношение на възможността деятелността да се квалифицира като
„маловажна“ по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
Предходният съдебен състав е формирал
аналогични изводи, което резултира в постановяване на правилен и
законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила. Отменителната
претенция на касатора се явява неоснователна и не може да бъде удовлетворена.
Водим от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 254/18.11.2021г. на
Районен съд – Шумен, постановено по ВНАХД № 1804/2021г. по описа на съда.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................
ЧЛЕНОВЕ: 1..........................
2..........................
ЗАБЕЛЕЖКА:Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в
сила на 28.02.2022 г.