МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА
ПО НОХД № 84/19г. на НРС, II н.с.
Повдигнато е обвинение против подсъдимия Г.М.М.,
за това, че през периода от 05.11.2017 година до 06.11.2017 година включително
при условията на продължавано престъпление в село A., област Плевен, чрез
информационна технология – социална мрежа „Фейсбук“, използвайки потребителско
име „Г.М.“ събирал информация за лице ненавършило 18-годишна възраст – Я.Я.Б.,
роден на *** година, за да установи контакт с него за извършване на блудствено
действия, както следва:
1.На 05.11.2017 година в село A., област Плевен, чрез
информационна технология – социална мрежа „Фейсбук“, използвайки потребителско
име „Г.М.“ събирал информация за лице, ненавършило 18 годишна възраст – Я.Я.Б.,
роден на *** година, за да установи контакт с него за извършване на блудствено
действие.
2.На 06.11.2017 година в село A., област Плевен, чрез
информационна технология – социална мрежа „Фейсбук“, използвайки потребителско
име „Г.М.“ събирал информация за лице, ненавършило 18 годишна възраст – Я.Я.Б.,
роден на *** година, за да установи контакт с него за извършване на блудствено
действие - престъпление по чл.155а, ал.1, пр.1, вр. с чл.26, ал.1 от Наказателния кодекс.
РП Никопол
поддържа обвинението, не възразява да се приложи съкратеното производство по
чл.370 и сл. от НПК..
В първото по делото заседание, по искане на защитника
на подсъдимия и със съгласието на представителя на прокуратурата,
производството по настоящото дело се разгледа по реда на чл.370 от НПК, както и
поради това че се установи, че направените в хода на досъдебното производство
самопризнания от страна на подсъдимия се подкрепят напълно от събраните в хода
на предварителното производство доказателства.
Подсъдимия разбира в какво е обвинен, признава изцяло
всички факти изложени в обстоятелствената част на ОА и дава съгласие да не се
събират доказателства по тях и делото да бъде разглеждано по реда на чл.370 и
следващите от НК, като в с.з. бяха разяснени правата му по реда на чл.371 и чл.372 ал.1 от НПК.
Съдът, като съобрази поотделно и в съвкупност
събрания доказателствен материал по делото - писмените доказателства,
заключението на вещото лице по назначената съдебно-стокова експертиза и обясненията на подсъдимият в съдебно
заседание и пледоариите на защитата на страните, приема за установено следното
от фактическа и правна страна:
Подс. Г.М.М. с ЕГН-********** е роден на *** ***. Адрес за
призоваване в страната – село A., ***, български гражданин, ***, със средно
образование, работи – служител в ЕТ „Братя П.“ – село A., не женен, не осъждан.
През 2017 година Г.М. *** притежавал и
използвал преносим компютър-таблет марка „ASUS“. Така посоченото компютърно
устройство, което подс. М. ползвал имало инсталиран софтуер за достъп до
световната компютърна мрежа – Интернет.
Като потребител М. регистрирал профил в Интернет базираната социална
мрежа – Фейсбук – „Г. М.”.
През 2017 година свидетеля Я.Б.Й. от град
Перник, област Перник също имал регистриран профил във Фейсбук – „Я.Й.” с
поставена профилна снимка на малолетния му син Я.Я.Б. / на девет години към
онзи момент/.
На 05.11.2017 година свидетеля Я.Б.Й. влязъл
в профила си във Фейсбук и получил покана за приятелство от Г.М.М., която
покана последния изпратил чрез профила си „Г.М.”. Свидетеля Я.Й. разгледал профила
на подсъдимия и приел поканата му за приятелство. По този начин между двамата
още същата вечер започнала комуникация. По време на тази комуникация подс. М.
бил убеден, че контактува с момчето от профилната снимка, нямал никаква
представа, че всъщност събеседник му е свидетеля Я.Й. – баща на малолетния 123753
Я.. Изпращайки поканата за приятелство в
социалната мрежа, М. целял да се сприятели и да контактува именно с момчето от
профилната снимка – малолетния Я.Б.. По време на кореспонденцията помежду им в
социалната мрежа, след първоначално разменените между двамата въпроси и
отговори свидетеля Я.Й. разбрал, че подс. М. всъщност го смята за момчето от
профилната снимка – синът му Я.Б., но въпреки това продължил комуникацията,
като целта му била да установи какви са и да се убеди в действителните
намерения на събеседника си –Г.М..
На 05.11.2017 година и на 06.11.2017 година подс.М.
и свидетеля Я.Й. осъществили комуникация чрез социалната мрежа – Фейсбук, която
била инициирана от М.. По време на комуникацията им М. питал събеседника си в
кой клас е и той му отговорил, че е в „трети“ клас. По този начин подс. М.
затвърдил убеждението си, че контактува с малолетно дете – момче, каквото
виждал на профилната снимка във „Фейсбук“ на свидетеля Я.Й.. По време на
комуникацията М. поискал от събеседника си да му изпрати „някоя снимка по
бански“, но след като получил отрицателен отговор поискал снимка „по потник“ и
ставал по активен и настоятелен когато събеседника му казвал, че е сам вкъщи.
През горепосочения времеви период подс. Г.М. посредством социалната мрежа
„Фейсбук“ изпращал на събеседника си – свидетеля Й. съобщения, в които твърдял,
че го обича, убеждавал го да му отиде на гости в село A., област Плевен където
в действителност живеел, като описвал къде точно се намира домът му. Освен това
я М. изпратил в съобщение на свидетеля Й. и телефонния си номер-**********,
убеждавал го да се снима по бельо и да му изпрати снимките, задавал му въпроси
като „пипаш ли се“, „бараш ли го“, „биеш ли чикии“. В хода на разследването е
установено, че СИМ карта с горепосочения номер за разговори през инкриминирания
период действително е била ползвана от подс.Г.М.. По време на кореспонденцията
им посредством социалната мрежа „Фейсбук“, М. изпращал на събеседника си –
свидетеля Й., когото смятал за малолетно момче – „ на име Г.“ съобщения, в
които се интересувал какво прави, къде ходи, сам ли е вкъщи, тренира ли и други
факти от ежедневието му. От своя страна свидетеля Й. поддържал кореспонденцията с подс.Г.М. единствено и само с цел да
установи какви са намеренията му и в последствие да сигнализира органите на
реда.
Във връзка с горното на 06.11.2017 година
свидетеля Я.Й. подал молба-сигнал до Директора на ГД „БОП“ – град София убеден,
че лицето, с което контактувал посредством социалната мрежа „Фейсбук“ имал и
изпитвал сексуално влечение и желание за интимни контакти с малки момчета,
какъвто бил и синът му – малолетния Я.Б.. Свидетеля Й. умишлено поддържал
кореспонденцията си с подс. М. във виртуалното пространство, за да може по този
начин да бъде полезен на органите на реда. По случая от страна на служител на
ГДБОП-София била извършена проверка, а в последствие резултатите от нея
изпратени по компетентност на Прокуратурата – РП-Никопол, след което е
образувано и настоящето наказателно производство.
Гораната фактическа
обстановка се установява от събраните и проверени в хода на съдебното следствие
доказателства: гласни – самопризнания на подс.М. и показанията на разпитаните по дознанието свидетели, както и писмените доказателства по ДП № 45/2018г., приобщени по
надлежния ред към доказателствения материал по делото. Съдът дава вяра на самопризнанията на подс.М., тъй
като съпоставени с останалите доказателства по делото, от тях се доказват едни
и същи факти.
При така установеното съдът, намира, че подс.М. е осъществил от
обективна и субективна страна съства на престъпление по чл.155а, ал.1, пр.1, вр. с чл.26, ал.1 от НК.
От обективна
страна всички елементи от състава на престъплението са налице –през
инкриминирания период от време, чрез информационна и съобщителна технология –
„Фейсбук“ събирал информация – предоставена в профила на свидетеля Й. за лице,
ненавършило 18-годишна възраст – малолетния син на свидетеля Я.Й. – Я.Б..
Самото
деяние е осъществено от обвиняемия М., с особена цел - чрез установен
неправомерен контакт на основата на
събрана публична информация от интернет, знаейки, че лицето за което
събира информация не е навършило 18
годишна възраст, за да установи контакт с него, като предприел постъпки, с
които го е склонявал към извършване на блудствени действия, независимо от
неговата незрялост.
От субективна
страна деянието е извършено при пряк умисъл, като форма на вината, по смисъла
на чл.11, ал.2 от НК. Подс.М. е съзнавал обществено опасния характер на
деянието, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и е целял
тяхното настъпване. Знаел е малката възраст на пострадалия, бил е наясно, че
действията са му в противовес на
установени норми на половата неприкосновеност на малолетните деца, но
въпреки това, той ги е предприел със съзнанието, че именно чрез тях ще постигне
целта си.
Предвид гореизложеното съдът признава подс.М. за виновен и му налага
наказание при индивидуализацията, на което взе предви селдното: Отегчаваци
отговорността обстоятелства – няма; Смекчаващи отговорността – направените
самопризнания, доброто процесуално поведение.
На основание чл.155а, ал.1, пр.1, вр. с чл.26, ал.1 от,
във вр. чл. 58а, ал.1, вр. чл. 54от НК, съдът го осъжда на ЕДНА ГОДИНИ ЛОС и
ГЛОБА в размер на 5000 лв., като
изпълнението на наказанието следва да бъде отложено за изпитателен срок от ТРИ
ГОДИНИ, тъй като са налице предпоставките предвидени в чл.66, ал.1 от НК.
Това наказание би постигнало целите по чл.36 от НК и
най-вече на личната превенция.
Причини за извършване на престъплението – незачитането
на установения в страната императивен ред регулиращ обществените
отношения свързани с половата неприкосновеност, нормалното и правилно
физиологично и психическо полово развитие на малолетните.
На основание чл.189, ал.1 от НПК, съдът осъжда подс. М.
да заплати по сметка на ОДМВР гр.Плевен направените разноски по делото в размер
на 656.88 лв.
Така мотивиран съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: