РЕШЕНИЕ
№ 181
гр. Бургас, 26.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на пети октомври
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Събина Н. Христова Диамандиева
Членове:Кирил Гр. Стоянов
Кремена Ил. Лазарова
при участието на секретаря М.а Д. Димова
като разгледа докладваното от Кремена Ил. Лазарова Въззивно гражданско
дело № 20222000500331 по описа за 2022 година
съобрази следното:
Производството по делото е образувано по въззивна жалба вх.№ СД-02-
05-3616/21.07.22г. на СлОС от Д. Г. А., ЕГН: ********** от гр. Н. З., ул. „И.“
№ ** и П. Й. В., ЕГН: ********** от гр. Н. З., ул. „Г. Б.“ № ***, против
решение № 142/08.06.2022г. по гр.д.№ 20212200100475 на СлОС, с което са
уважени предявените от „КРИС ТРЕЙД 2000“ ЕООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ул. „Македония“ № 25 ет.1, със
съдебен адрес: гр. Б., ул. „А. К.“ № *, ет. *, осъдителни искове с правно
основание чл.79, ал.1 ЗЗД, за солидарно заплащане на сума в общ размер от
30 000лв., представляваща част от главница на цедирано вземане,
произтичащо от задължение за неплатена главница по договор за банков
кредит – овъдрафт № **/02.10.**** г. с „*********“ АД в общ размер от 140
000лв., ведно със законната лихва за забава, считано от 26.10.2021 г. до
окончателното й изплащане, както и извършените по делото разноски.
Твърдят, че решението не е правилно. Молят да бъде отменено и постановено
ново, с което исковете бъдат отхвърлени. Излагат подробни аргументи,
позовават се на първо място на нередовност на исковата молба – неяснота
относно индивидуализацията на претенцията, а на следващо - на неправилна
преценка от страна на съда на събрания доказателствен материал. Нямат
доказателствени искания. Не претендират разноски.
Въззиваемото дружество оспорва въззивната жалба в депозирания по
1
реда на чл. 263 ГПК отговор, чрез адв. М. М. Излага подробни аргументи за
потвърждаване на решението. Счита го за правилно и съобразено със закона.
Моли за присъждане на разноски.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259 ГПК от легитимирани лица,
против акт, подлежащ на съдебен контрол, пред функционално компетентния
съд и е допустима.
Предявените искове пред СлОС са с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД.
Съдът като взе предвид приложените по делото доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа и правна
страна следното:
Производството по делото е образувано по искова молба от „КРИС
ТРЕЙД 2000“ ЕООД против двамата въззивници. Твърди се, че по договор за
цесия, сключен с „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, дружеството е
придобило няколко вземания против Д. А. и П. В., произтичащи от качеството
им на длъжници, солидарно задължени с кредитополучателя, по договор за
банков кредит-овърдрафт № 11/07.12.**** г. с „*********“ АД; за банков
револвиращ кредит № **/02.10.**** г. с „********“ АД и договор за
кредитна карта за бизнес клиенти № 5/20.04.2012г., всички сключени между
„Силвър стар“ ЕООД, Д.А. и П. В. от една страна и от друга - „*********“
АД. Твърди се, че вземанията са прехвърлени с всички привилегии,
обезпечения и другите принадлежности на вземането, включително и
изтеклите лихви върху прехвърлените лихвоносни вземания към датата на
договорите за цесия. Твърди се неизпълнение на задълженията от страна на
двамата въззивници и настъпила изискуемост на вземанията на дружеството.
Също се твърди предявяване от страна на Банката на вземанията против
„Силвър Стар“ ЕООД, в несъстоятелност и включването им в списъка на
кредиторите с приети вземания против дружеството.
Въззиваемият търговец се позовава на надлежно обявяване на цесиите на
двамата длъжници и липса на действия по погасяване на дълга. При
изложените основания моли за присъждане на сумата от 30 000лв.,
представляваща част от общо дължима главница в размер на 71 580.86 евро, с
левова равностойност от 140 000лв., ведно със законната лихва върху
претендираната сума, считано от завеждане на исковата молба, до
окончателното й изплащане, както и извършените съдебно-деловодни
разноски по делото и адвокатско възнаграждение.
Въззивниците оспорват исковете в надлежно депозираните по реда на чл.
131 и сл. ГПК отговори против исковата молба. Излагат аргументи за
неяснота на петитума, въвеждат правозащитни възражения за пропускане на
срока по чл.147, ал.1 ЗЗД, за липса на качество „солидарни длъжници“ на
„Силвър Стар“ ООД. Оспорват размера на дълга, позовават се на
погасяването му по давност. Изложени са и други аргументи за отхвърляне на
исковете.
2
Видно от приложения на стр.21 по гр.д.№ 475/2021г. по описа на СлОС
Договор за банков револвиращ кредит № **/02.10.**** г., „*******“ АД е
отпуснала на „Силвър Стар“ ООД, гр. Стара Загора револвиращ кредит в
размер до 140 000лв., за рефинансиране на остатъка по револвиращ кредит по
договор № *****/31.03.**** г. от „********* ЕАД. Страните не спорят, че
сумата е усвоена, като връщането й е гарантирано с приложения на стр. 13
договор за ипотека – стр. 30 по с. дело, с който дружеството е учредило
вещни тежести върху притежавани от него имоти.
Видно от договора, двамата въззивници са страни по договора за банков
револвиращ кредит. Те са вписани и са подписали договора в качеството си
на солидарни длъжници по смисъла на чл. 304 ТЗ, вр. с чл. 101 ЗЗД.
От прочита на двете разпоредби – чл. 304 ТЗ: „Лицата, които при
сключване на търговска сделка поемат общо задължение, се смятат
солидарни длъжници, ако от сделката не следва друго“ и чл.101 ЗЗД: „Трето
лице може да встъпи като съдлъжник в определено задължение по
съглашение с кредитора или с длъжника. Ако кредиторът е одобрил
съглашението за встъпване, то не може да бъде отменено или изменено без
негово съгласие. Първоначалният длъжник и встъпилото лице отговарят към
кредитора като солидарни длъжници“, следва заключение, че двете
физически лица са встъпили в договора за револвиращ кредит като
съдлъжници, встъпили са в чужд дълг, със съгласието на основния длъжник и
на кредитодателя и са се задължили солидарно със „Силвър Стар“ ООД за
връщане на сумите на главницата и акцесорните такива. Основанието да
встъпят в договора е поемане лично на задълженията на кредитополучателя,
солидарно с него. Ето защо и при положение, че в договора изрично са
посочени законовите основания за участие на двамата въззивници като
страни, не може да бъде кредитирано възражението за наличие на
поръчителство. Поръчителят гарантира изпълнението на чужд дълг, докато
съдлъжникът се задължава лично и изпълнявайки договора, изпълнява лично
свое задължение. При изложеното правозащитните възражения за неспазване
на преклузивния срок по чл. 147, ал. 1, предл. І ЗЗД се явяват неоснователни.
Горният извод води и до следващо заключение, за необоснованост на
възражението за неоснователност на иска, поради настъпила преклузия на
вземането, както за погасяването му по давност, доколкото видно от исковата
молба се претендира част от дължимата главница, а не от лихва или от
неустойка, записано е съвсем ясно, следователно, възможността за съдебна
защита на кредитодателя за изпълнение на договора в тази част се погасява,
след изтичане на пет, а не на три години.
Безспорно е, че с договор за цесия от 06.11.**** г. „********“ АД,
гр.София е цедирало вземането си от „Силвър Стар“ ЕООД в
несъстоятелност, Д. Г. А. и П. Й. В. на „Агенция за събиране на вземания“
ЕАД, гр. София, ведно с всички привилегии, обезпечения, включително с
обезпеченията и другите принадлежности на вземанията, включително с
3
изтеклите лихви и разноски. Договорът е вписан в АВп - гр.Нова Загора по
реда на чл. 17 ПВп – стр. 15 по с. дело.
С приложения на стр. 9 по гр.д.№ 475/2021г. СлОС договор от
13.12.2018г., „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, гр.София, е цедирала
вземането си от „Силвър Стар“ ЕООД в несъстоятелност, Д. А. и П. В. на
„Крис Трейд 2000“ ЕООД, гр. Бургас, ведно с всички привилегии,
обезпечения, ведно с описаната по Приложение № 1 към договора договорна
ипотека, както и другите принадлежности на вземането, включително с
изтеклите лихви и извършени разноски по събиране на вземането.
Цесионерът е упълномощен да уведоми по реда на чл. 99 ЗЗД
длъжниците за прехвърляне на собствеността върху вземането и с
приложените на стр. 42 – 63 по гр. д.№ 475/2021г. СлОС уведомления са
известени за промяната в собствеността на вземането, неговите привилегии и
обезпечения, както и че вземанията са изискуеми.
Във връзка с изследване на съществуването на вземането и неговия
размер, по делото е назначена СИЕ, неоспорена от страните и установила
размера на дължимите от въззивниците суми. Не се установява погасяване на
главницата в размери, които да обосноват основателност на въззивната жалба.
При изложеното, настоящият състав споделя по реда на чл. 272 ГПК
изводите на СлОС и приема, че обжалваното решение е правилно и
съобразено със закона и следва да бъде потвърдено.
Пред настоящата инстанция липсват доказателства за извършени
разноски, затова такива няма да бъдат присъждани.
Мотивиран от изложеното, Бургаският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 142/08.06.2022 г. по гр. д. №
20212200100475 на СлОС.
Решението подлежи на касационно обжалване в 1-месечен срок от
връчване на препис от него на страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4