Определение по дело №181/2018 на Апелативен съд - Варна

Номер на акта: 685
Дата: 13 ноември 2018 г.
Съдия: Мария Иванова Христова
Дело: 20183001000181
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 22 март 2018 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№___________

гр. Варна, _____.11.2018г.

 

ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито заседание на дванадесети ноември две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ

                                                                 ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА МАРКОВА

                                                                          МАРИЯ ХРИСТОВА

като разгледа докладваното от съдия М.Христова

в.т.д.№181 по описа за 2018г. на ВОС,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано по молби, както следва: 1/ вх.№5463/17.09.2018г. от „ЕВРОМАНГАН“ ЕАД, с.Църква, общ.Балчик, обл.Добрич, чрез адв.Г., за изменение на постановеното по настоящото дело решение в частта за присъдените в полза на въззивника „Автоекспрес 1000“ ООД разноски за адвокатско възнаграждение.

Твърди се, че по делото не са представени доказателства за заплащане на договореното от насрещната страна адвокатско възнаграждение. Приложения по делото договор за правна защита и съдействие не е от кочан и в него липсват съществени реквизити, а именно 10 цифрения номер, съгласно изискванията на ЗСч и ЗДДФЛ, поради което не може да се приеме, че същият има характер на разписка и удостоверява надлежно извършено плащане.

В условие на евентуалност, ако се приеме, че плащането е доказано, се твърди, че договореното възнаграждение е прекомерно, съобразно разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК. Възражение в този смисъл е било направено своевременно при разглеждане на делото, но неправилно не е уважено от съда. В решението е посочено, че договореното възнаграждение е към минималния размер, но този извод е неправилен. Минималното адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в настоящото производство, определено по реда на чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №1/2004г. е в размер на 4 357,45лв., а договореното и присъдено в размер на 5 430лв. Още повече, че към настоящия момент е налице задължителна съдебна практика, обективирана в решението по ТР №6/2012г. на ОСГК, че при намаляване на възнаграждението съдът не е обвързан от предвидения в Наредба №1/2004г. минимален размер на възнагражденията.

По същество се претендира отмяна на решението, в частта, с която в полза на въззивника „Автоекспрес 1000“ ООД за присъдени разноски за адвокатско възнаграждение.  В условие на евентуалност се претендира същото да бъде намалено до минималния размер, определен по реда на Наредба №1/2004г., а именно 4 375,45лв.

Ответникът „Автоекспрес 1000“ ООД, с.Генерал Кантарджиево, обл.Варна, чрез адв.С., с писмен отговор оспорва молбата като неоснователна и моли същата да бъде оставена без уважение. Посочва, че към настоящия момент се водят преговори между страните за обезпечение на вземането му.

2/ молба, обективирана в отговор вх.№5852/04.10.2018г., от  „Автоекспрес 1000“ ООД, с.Генерал Кантарджиево, обл.Варна, чрез адв.С., за поправка на допусната явна фактическа грешка в постановеното по делото решение, изразяваща се в липса на диспозитив за връщане на делото на първоинстанционния съд, който да се произнесе по искането за присъждане на разноски в обезпечителното производство.

В молбата е посочено, че в мотивите на решението съдът е посочил, че по оплакването за разноските в обезпечителното производство компетентен да се произнесе е първоинстанционния съд, на който делото следва да бъде върнато, какъвто текст липсва в диспозитива. Моли допуснатата грешка да бъде поправена.

Ответникът по молбата „ЕВРОМАНГАН“ ЕАД,с.Църква, общ.Балчик, обл.Добрич, редовно призован, на 11.10.2018г., не изразява становище по искането.

Съдът, след преценка на доказателствата по делото намира за установено следното:

Производството е образувано по въззивни жалби, както следва: 1/ от „Автоекспрес 1000“ ООД срещу решение №209/11.12.2017г. по т.д.№214/2017г. на ОС – Добрич, в частта, с която е отхвърлен предявения от въззивника иск срещу „Евроманган“ ЕАД за заплащане на сумата от 12 980,89лв., представляваща обезщетение за забава.

2/ въззивна жалба от „Евроманган“ ЕАД срещу решение №209/11.12.2017г. по т.д.№214/2017г. на ОС – Добрич, в частта, с която е уважен иска на „Автоекспрес 1000“ ООД за заплащане на сумата от 128 391,70лв., представляваща стойността на транспортни услуги и работи с челен товарач по фактури, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 15.08.2017г. до окончателното заплащане на задължението и сумата от 9 350,61лв. – съдебно –деловодни разноски.

Същото е приключило с постановено решение №132/13.06.2018г., с което  е отменено решение №209/11.12.2017г по т.д.№ 214/2017 г. по описа на Окръжен съд – Добрич, В ЧАСТТА, с която  е отхвърлен иска на „АВТОЕКСПРЕС 1000“ ООД, ЕИК *********, срещу „ЕВРОМАНГАН“ ЕАД, ЕИК *********, за заплащане на сумата от 12352.76 лева, представляваща обезщетение за забава върху главниците по фактурата от датата на падежа до 14.08.2017 година, като вместо него е постановено друго, с което предявеният иск е уважен.

Решение №209/11.12.2017г по т.д.№ 214/2017 г. по описа на Окръжен съд – Добрич, е потвърдено в частта, с която  „ЕВРОМАНГАН“ ЕАД, ЕИК *********, е осъдено да заплати на „АВТОЕКСПРЕС 1000“ ООД, ЕИК *********, сумата от 128 391,70лв.- стойност на транспортни услуги и работи с челен товарач по подробно посочени фактури, ведно със законна лихва върху главницата считано от 15.08.2017г. до окончателното й издължаване, както и сумата от 9 350,61 лв./девет хиляди триста и петдесет лева и шестдесет и една ст./-сторени разноски по делото.

Решение №209/11.12.2017г по т.д.№ 214/2017 г. по описа на Окръжен съд – Добрич, е потвърдено и В ЧАСТТА, с която е отхвърлен иска на „АВТОЕКСПРЕС 1000“ ООД, ЕИК *********, срещу „ЕВРОМАНГАН“ ЕАД, ЕИК *********, за заплащане на сумата за разликата над 12352.76 лева до размера от 12980.89 лева, представляващо обезщетение за забава върху главниците по фактурата от датата на падежа до 14.08.2017 година.

Решението е отменено и в частта за разноските, съразмерно уважената и отхвърлена част от исковете.

С решение №132/13.06.2018г. по настоящото дело в полза на „АВТОЕКСПРЕС 1000“ ООД са присъдени 5650лв. направени по делото съдебно деловодни разноски съразмерно уважената част от иска. При присъждането им съдът се е произнесъл по въведеното в процеса възражение за прекомерност на договореното адвокатско възнаграждение, като е приел, че същото се доближава до минималния размер и не е прекомерно.

Съдът намира, че при определяне размера на разноските в полза на „АВТОЕКСПРЕС 1000“ ООД не са допуснати нарушения на правилата за определянето им.

Съобразно чл.78, ал.1 направените от ищеца такси и разноски се заплащат от ответника, съразмерно уважената част от исковете.

В настоящия случай, от приложения по делото договор за правна защита и съдействие е видно, че договореното възнаграждение за изготвяне на въззивна жалба срещу решението по т.д.№214/2017г. на ОС –Добрич, отговор на подадената въззивна жалба и процесуално представителство пред АС - Варна в размер на 5 430лв. е заплатено в брой на 30.04.2018г.

Съдът намира, че така представения договор е достатъчен да докаже договарянето и плащането на адвокатско възнаграждение и е в съответствие с т.1 от ТР №6/2012г. на ОСГТК на ВКС, според която договорът за адвокатска услуга се сключва между клиент и адвокат, като писмената форма е за доказване. С него се удостоверява, както че разноските са заплатени, така и че са договорени. Ето защо, съдът намира, че при присъждане на договореното и заплатено от „АВТОЕКСПРЕС 1000“ ООД възнаграждение не е допусната грешка. 

От друга страна, при постановяване на решението съдът се е произнесъл по въведеното възражение за прекомерност на възнаграждението по смисъла на чл.78, ал.5 от ГПК и не е констатирал наличие на такова, доколкото размерът му е към минималния по Наредба №1/2004г.

Съдът намира, че за да е налице прекомерност е необходимо заплатеното възнаграждение да надвишава значително минималния размер на възнаграждението, с оглед фактическата и правна сложност на делото, като същото не означава, че страните са длъжни да договарят и заплащат възнаграждение /адвокатско или юрисконсултско/ единствено в минимален размер.

Предвид изложеното съдът счита, че не са налице основания за изменение на решението по реда на чл.248 от ГПК, поради което подадената в този смисъл молба е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение. 

По молбата с правно основание чл.247 от ГПК:

За да бъде допусната поправка на явна фактическа грешка в решението е необходимо да е налице противоречие между формираната истинска воля на съда и нейното изразяване в текста на решението, като при поправката й е недопустимо да се изменя или отменя същата.

В настоящият случай, от постановеното по делото решение се установява, че в същото не е налице несъответствие на формираната от съда воля и изразяването й в диспозитива на решението. Указанията за връщане на делото на първоинстанционния съд, който да се произнесе по оплакването за разноски в обезпечителното производство се съдържат в решението.

С оглед на изложеното, съдът намира, че в диспозитива на постановеното по делото решение не е допусната явна фактическа грешка в посочения от молителя смисъл, която да бъде поправена по реда на чл.247 от ГПК, поради което искането в този смисъл следва да бъде оставено без уважение.

            Водим от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

            ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх.№5463/17.09.2018г. от „ЕВРОМАНГАН“ ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление с.Църква, общ.Балчик, обл.Добрич, чрез адв.Г., за изменение на постановеното решение №132/13.06.2018г. по в.т.д.№181/2018г. на ВнАС, в частта за присъдените в полза на „Автоекспрес 1000“ ООД, ЕИК ********* разноски за адвокатско възнаграждение, на основание чл.248 от ГПК.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба, обективирана в отговор вх.№5852/04.10.2018г., от  „Автоекспрес 1000“ ООД, ЕИК *********, с.Генерал Кантарджиево, обл.Варна, чрез адв.С., за поправка на допусната явна фактическа грешка в решение №132/13.06.2018г. по в.т.д.№181/2018г. на ВнАС, изразяваща се в липса на диспозитив за връщане на делото на първоинстанционния съд, който да се произнесе по искането за присъждане на разноски в обезпечителното производство, на основание чл.247 от ГПК.

            ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                    ЧЛЕНОВЕ: