РЕШЕНИЕ
№ 14085
гр. АДРЕС, 19.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЯНА М. ФИЛИПОВА
при участието на секретаря МАРИЯ Т. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело №
20231110150737 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано по предявени от (ФИРМА) против Х. М. М. и Г. К. М. обективно и
субективно кумулативно съединени осъдителни искове за заплащане при условията на
разделна отговорност при равни квоти на сумата в размер общо на 5021,01 лева,
представляваща незаплатена цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
топлоснабден имот, находящ се в гр. (АДРЕС)4, аб. № *** за период от 01.05.2019 г. до
30.04.2021 г., ведно със законна лихва от подаване на исковата молба на 13.09.2023 г. до
изплащане на вземането, сумата в размер общо на 633,49 лева, представляваща мораторна
лихва върху главницата за топлинна енергия за период от 15.08.2019 г. до 23.06.2022 г.,
сумата в размер общо на 58,38 лева, представляваща незаплатена цена на извършена услуга
за дялово разпределение за период от 01.06.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва
за период от 13.09.2023 г. до изплащане на вземането и сумата в размер общо на 11,28 лева,
представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за период от
31.07.2019 г. до 23.06.2022 г.
В исковата молба са изложени твърдения, че по силата на облигационно
правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия ищцовото дружество
доставило топлинна енергия за процесния период и топлоснабден имот, като ответникът не е
изпълнил насрещното си задължение да заплати цената на потребените услуги. Ищецът,
чрез процесуалния си представител поддържа, че страните по спора са обвързани от валидно
облигационно правоотношение произтичащо от разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, тъй като
ответникът притежава право на собственост върху процесния недвижим имот. В исковата
молба са изложени твърдения, че насрещната страна по договора дължи цената на
доставеното количество топлинна енергия, формирана на база прогнозни месечни вноски и
изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Процесуалният
представител на страната поддържа, че съгласно Общите условия на дружеството в сила от
2016г. купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок
след изтичане на срока, за който се отнасят. Предвид неизпълнение на задължението на
ответника да заплати в срок задължението за главница, потребителят дължи обезщетение за
забава в размер на законната лихва за исковия период.
В срока по чл. 131 ГПК ответниците, чрез назначения от съда по реда на чл. 47, ал. 6
1
ГПК особен представител адвокат К. К., оспорват предявения иск по основание и размер. В
подадения отговор са изложени доводи, че по делото не са ангажирани доказателства в
подкрепа на поддържаните от ищеца твърдения относно притежаването от страна на
ответниците на качеството „битови клиенти“, както и относно количеството и качеството на
доставената от дружеството топлинна енергия за процесния имот. При условията на
евентуалност е направено възражение за изтекла погасителна давност.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
доводите и възраженията на страните, приема следното:
В доказателствена тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 79,
ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ е да установи при условията на пълно и главно доказване
възникване на облигационно отношение с ответника, както и че в изпълнение на
задълженията си по него за процесния период е доставил топлинна енергия за отопление и
битово горещо водоснабдяване, и услуга дялово разпределение, в претендираните размери и
качество, както и че ответникът притежава качество на собственик или титуляр на вещно
право на ползване върху топлоснабдявания имот, респ. качество на потребител /клиент след
изменението на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, в сила от 17.07.2012 г./ на топлинна енергия.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ /приложима
редакция след 17.07.2012 г./ потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през
процесния период е физическо лице-ползвател или собственик на имот, който ползва
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Съгласно
разясненията дадени с т.1 от Тълкувателно решение № 2/2017 г. на ОСГК в случаите когато
топлоснабден имот е обременен с вещно право на ползване вещният ползвател, а не
собственикът, дължи цената на доставената топлинна енергия. Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ
продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на
топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР (писмена форма на
договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и
в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни
след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от
потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона). Общите условия на ищцовото дружество са влезли в
сила, доколкото са били публикувани, което обстоятелства не е и спорно по производството.
Съответно според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на
общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в
съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални
условия, като по делото няма наведени твърдения за подобно обстоятелство.
Предвид изложеното съдът намира, че възникването на правоотношение по договор
за продажба на топлинна енергия, респ. неговото прекратяване е свързано с придобИ.не,
респ. изгубване на вещно право на собственост/ползване върху недвижим имот, находящ в
сграда присъединена към топлопреносната мрежа. В подкрепа на поддържаните от ищеца
твърдения за съществуване на валидно облигационно правоотношение между страните по
спора като писмено доказателство в производството е приет договор за дарение,
обективиран в нот. акт № 122, том XXXI, нот. дело № 5395/1990 г. по описа на нотариус Г.,
по силата на който трети за спора лица М Х.в М. и Н.К М. са прехвърли правото на
собственост върху ¼ ид.ч. от процесния недвижим имот в полза на ответника Х. М. М., като
прехвърлителите са запазили вещно право на ползване върху съответната част от вещта.
Като писмено доказателство по делото е приет договор за дарение на недвижим имот от
12.06.1996 г., обективиран в нот. акт № 164, том 60, нот. дело № 12037/1996 г. по описа на
нотариус Н.Г, по сила на който ответниците са прехвърлили правото на собственост върху
процесния недвижим имот в полза на М.Х.М и Н.Х М., като прехвърлителите са запазили
вещно право на ползване върху ¾ ид.ч. от вещта. Приет е и договор за дарение на идеална
част от недвижим имот от 06.04.2009 г., обективиран в нот. акт № 178, том I, нот. дело №
162/2009 г. по описа на нотариус Ц.С, по силата на който М М. е прехвърлил в полза на
трето за спора лице М.С.С правото на собственост върху ½ ид. ч. от процесния недвижим
имот. Съдът намира, че от приетите по делото титули за собственост при липса на
доказателства, удостоверяващи погасяването на учреденото върху процесния недвижим
2
имот вещно право на ползване, се установява, че трети за спора лица - М Х.в М. и Н.К М.
притежават вещно право на ползване върху ¼ ид.ч. от процесния недвижим имот, а
ответниците против Х. М. М. и Г. К. М. притежват вещно право на ползване върху ¾ ид.ч. от
имота. Като писмено доказателство по делото е представена молба-декларация от 27.10.2001
г. от ответника Х. М. отправена до ищцовото дружество за открИ.не на партида за продажба
на топлинна енергия за битови нужди за процесния недвижим имот. Съгласно поставена
върху декларацията резолюция от представител на (ФИРМА) искането е уважено, като
видно от съставените за процесния период общи фактури партидата за имота е открита
именно на името на ответника Х. М..
Съдът намира, че депозираното от ответника Х. М. заявление за открИ.не на партида
при ищцовото дружество по своето правно естество представлява предложение (оферта) за
сключване на договор за доставка на топлинна енергия – арг. чл. 13 ЗЗД. Като е приело това
заявление, входирало го е при себе си и е продължило да доставя топлинна енергия до
процесния имот, ищцовото дружество е приело предложението на ответника за сключване
на договор за доставка на топлинна енергия. Нещо повече както бе посочено - налице са
данни ищцовото дружество да е открило партидата именно на името на ответника Х. М.
съгласно направеното от него искане в този смисъл, като следва да бъде отбелязано, че
фактурите за процесния период са издадени именно на името на ответника подал заявление.
Следователно чрез изразената от последния воля е породено облигационно правоотношение
по договор за покупко-продажба (доставка) на топлинна енергия между него и ищцовото
дружество. Налице е следователно соченото от Тълкувателно решение № 2/17.05.2018 г. на
ОСГК на ВКС по тълк. дело № 2/2017 г. изключение – в настоящия случай един от
съсобствениците е поискал открИ.не на партида на негово име в съответствие с уговореното
в Общите условия, с което на практика е заявил съгласието си да заплаща стойността на
доставената в имота топлинна енергия, поради което следва да се приеме, че твърдяното
облигационно правоотношение за доставка на топлинна енергия в процесния имот е
възникнало само между ищеца и посочения ответник, по силата на което ищецът е
престирал – доставил е топлоенергия, съответно за ответника Х. М. е възникнало
задължение да плати дължимата цена. В подкрепа на изложеното е и практиката на
въззивната инстанция, обективирана в Решение № 821/13.02.2024 г. по в. гр. д. № 7570/2022
г. на СГС, II-в въззивен състав, Решение № 176/10.01.2024 г. по в. гр. д. № 12613/2022 г. на
СГС, II-в въззивен състав, Решение № 1526/15.03.2024 г. по в. гр. д. № 1704/2023 г. на СГС,
II-г въззивен състав и др.
Предвид изложеното съдът намира, че ответницата Г. М. не притежава качеството
„потребител“ на топлинна енергия за битови нужди, поради което не е материалноправно
легитимирана да отговаря по исковата претенция, поради което предявените искове срещу
соченото лице следва да бъдат отхвърлени като неоснователни на соченото основание. По
отношение на предявените искове срещу ответника Х. М. съдът приема следното:
Разпоредбата на чл. 142, ал. 2 ЗЕ определя компонентите на топлинната енергия за
отопление на сграда етажна собственост, които се използват за формиране на цената на
ползваната енергия. Това са топлинна енергия, отдадена за отопление на общите части,
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и топлинна енергия за отопление на
имотите и за битово горещо водоснабдяване. Съгласно чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на
топлинна енергия в сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово
разпределение. Топлинната енергия, отдадена от сградна инсталация, се разпределя между
всички потребители, пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти по проект.
Съгласно легалната дефиниция, дадена в пар. 1, т. 38 от ДР на ЗЕ „отопляем обем на имот“
включва обема на всички собствени и/или ползвани от абоната помещения и съответните
припадащи се части от общите части на сградата, предвидени за отопление по проект.
Легално определение на „сградна инсталация“ е дадено в § 1, т. 4 от ДР на Наредба № 2 за
топлоснабдяването – „съвкупността от топлопроводи и съоръжения за разпределяне и
доставяне на топлинната енергия от абонатната станция до имотите на потребителите,
включително главните хоризонтални и вертикални разпределителни линии“. Сградните
инсталации за отопление и горещо водоснабдяване са обща етажна собственост, а, както се
посочи по-горе, топлинната енергия, отдадена от сградна инсталация, се разпределя между
всички потребители пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти по проект.
Съгласно чл. 41 ЗС всеки собственик, съразмерно с дела си в общите части, е длъжен да
3
участва в разноските, необходими за поддържането или за възстановяването им и в
полезните разноски, за извършването на които е взето решение на общото събрание.
Сградната инсталация е обща етажна собственост – чл. 140, ал. 3 ЗЕ, чл. 38 ал. 1 ЗС, и чрез
нея се затоплят не само индивидуалните имоти, но и общи части, ограждащи стени на
имотите, подове тавани и пр., т.е. налице е топлообмен, в резултат на който се повишава
температурата в цялата сграда. Ето защо, всички собственици на имоти, находящи се в
сграда - етажна собственост, принципно следва да участват в разпределението на отдадената
от сградната инсталация топлинна енергия, без оглед на това каква част от тази енергия се
използва за отопляване на собствения им имот. Заплащането на отдадената от сградната
инсталация топлинна енергия не е резултат от реалното ползване или неползване на
топлинна енергия от собствениците на имоти. То следва от факта, че сградната инсталация е
обща част по предназначение, от която никой не може да се откаже, и че е изградена по
предварителен проект, поради което и плащането се извършва съразмерно на отопляемите
обекти по проект. В тази връзка следва да се вземат предвид и задължителните указания по
прилагане и тълкуване на закона дадени в Тълкувателно решение № 2/ 25.05.2017 г. по тълк.
дело № 2/2016 г. на ОСГК на ВКС, според които „отделният етажен собственик може да
прекрати топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, но остава потребител на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите
части на сградата”. В мотивите на решението подробно е разгледан въпросът, че от
заплащане на цена за топлинната енергия за сградна инсталация не може да бъде освободен
по собствено желание отделният етажен собственик, тъй като правилата за разпределение на
топлинната енергия в такИ. сгради са създадени да балансират интересите на мнозинството.
За установяване на количеството доставена до процесния имот топлинна енергия по
делото е допуснато изслушване на съдебно-техническа експертиза, заключението по която
съдът цени като обективно и компетентно дадено. Вещото лице разяснява, че количеството
топлинна енергия, постъпило в топлоснабдената сграда, се измерва от общ топломер, чийто
показания се отчитат ежемесечно по електронен път. От приетото заключение се установява,
че липсва свидетелство за метрологична проверка на общ топломер с фабричен № 4018270
от месец юни 2020 г., като същият е сменен през месец септември 2021 г., поради което за
периода 01.07.2020 г. до 30.04.2021 г. липсват надлежни доказателства относно
действителното доставено до сградата количество топлинна енергия. Вещото лице сочи, че
по данни на фирмата за дялово разпределение през процесния период не е осигурен достъп
за отчет на уредите в имота, поради което е извършено служебно изчисление на база
инсталирана мощност на пет броя отоплителни тела умножени по максималния специфичен
разход на сградата и за битово горещо водоснабдяване при служебно определен разход от
140 л на денонощие. От приетото заключение се установява, че общо начислената за имота
топлинна енергия за исковия период възлиза на стойност 5016,94 лева, като при
съобразяване на периода, за който липсват данни за извършена метрологична проверка на
общия водомер на сградата, стойността на енергията възлиза на 2361,59 лева.
За установяване на количеството топлинна енергия доставена за имота като писмено
доказателство по делото са приети два броя констативни протоколи за абонати, които не са
предоставили достъп във връзка с годишен отчет на уредите и изравнителни сметки.
Протоколите са изготвените за отчет на уреди на адрес(АДРЕС), като посещенията са
извършени на 04.06.2020 г. и 13.06.2020 г. за отоплителен сезон 2019-2020 година, и на
17.05.2021 г. и 22.05.2021 г. за отоплителен сезон 2020-2021 година. Нито един от
протоколите за съответните дати съдържа отбелязване, че за индивидуализираният с
исковата молба недвижим имот – апартамент № , находящ се в гр. (АДРЕС), не е
предоставен достъп за отчет на уредите. Следва да бъде посочено, че представените от
третото лице-помагач изравнителни сметки са издадени на името на ответника Г. М. за имот,
представляващ (АДРЕС)апартамент № 68, находящ се в гр. АДРЕС, ул. (ФИРМА) за който
от своя страна апартамент е налице отбелязване в процесните констативни протоколи, че не
е предоставен достъп за отчет на нито една от предварително обявените дати за проверка.
По делото не са наведени твърдения, респ. липсват каквито и да е доказателства за
идентичност между индивидуализираният в исковата молба, както и във всички представени
по делото документи за собственост и депозираната молба-декларация за открИ.не на
партида, имот ( апартамент № 14) и имотът, за който са съставени протоколите за
непредоставен достъп и изравнителни сметки ( апартамент № 68). От изложеното следва на
4
първо място, че по делото не са ангажирани годни доказателства за съществуване на
основание по Наредбата за топлоснабдяването за извършване на служебно изчисляване на
топлинна енергия, отдадена от отоплителните тела в имота и за битово горещо
водоснабдяване, а на следващо липсват надлежни доказателства относно топлинната
енергия, отдадена от сградната инсталация следваща се на апартамент № 14. Служебното
изчисляване на топлинна енергия представлява по своя характер санкция за потребителя,
който не е осигурил достъп до имота на лицата, извършващи услуга по дялово
разпределение с оглед необходимостта от извършване на изравняване на прогнозните сметки
в края на отчетния период. Доколкото в нито един от представените по делото констативни
протоколи не се съдържа отбелязване за непредоставен достъп до процесния апартамент №
14, съдът приема, че ищецът не е установил при условията на пълно и главно доказване
съществуването на основание за служебно начисляване на енергия за отопление на имот и
битово горещо водоснабдяване. По отношение на начислената енергия за топлинна енергия
от сградната инсталация доколкото представената по делото изравнителна сметка касае
апартамент № 68, а не процесния № 14, съдът намира, че липсват доказателства за надлежно
изчисляване на енергията. С оглед изложеното настоящият състав приема, че претенцията за
главница за топлинна енергия срещу ответника Х. М. се явява недоказана.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда-етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Съгласно чл.
36, ал. 1 и 2 от Общите условия на ищеца за продажба на топлинна енергия за битови нужди
клиентите заплащат цена за услугата дялово разпределение, извършвана от избран от тях
търговец, като стойността се формира от: 1/ цена за обслужване на партидата на клиента,
включваща изготвяне на изравнителна сметка; 2/ цена за отчитане на един уред за дялово
разпределение и броя на уредите в имота на клиента и 3/ за отчитане на уредите за дялово
разпределение, извън обявените от търговеца дати се заплаща допълнителна цена по
ценоразпис, определен от продавача. Съобразно разпоредбите на чл. 22, ал. 2 и чл. 36 от ОУ,
чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 10 от Общите
условия на договорите между (ФИРМА) и търговец за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна собственост
се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя
страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение.
Доколкото ответникът Г. М. не притежава качеството потребител на топлинна
енергия, то не дължи и суми за дялово разпределение на топлинна енергия. Както бе
посочено по-горе представените по делото изравнителни сметки касаят апартамент № 68 и
са издадени на името на лице различно от това, на чието име е открита партида при ищеца,
поради което съдът приема, че липсват доказателства за надлежно предоставена услуга
дялово разпределение на топлинна енергия за процесния недвижим имот, поради което
предявеният иск срещу Х. М. също се явява неоснователен.
По отношение на предявените искове за обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху главниците за топлинна енергия и дялово разпределение, съдът намира
следното:
Доказателствена тежест на ищеца по обусловения иск с правна квалификация чл. 86,
ал. 1 ЗЗД е поставянето на ответника в забава, нейният начален момент и размерът на
обезщетението.
Основателността на иска за обезщетение за забава предпоставя наличие на главен
дълг и забава в погасяването му. При недоказаност на предявените искове за главница срещу
ответниците Х. М. и Г. М. неоснователни се явяват и предявените акцесорни претенции за
лихви за забава.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от (ФИРМА), ЕИК ****, със седалище и адрес на
5
управление в гр. АДРЕС, (АДРЕС) срещу Х. М. М., ЕГН **********, и Г. К. М., ЕГН
**********, и двамата с адрес в гр. (АДРЕС)4, обективно и субективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
за осъждане на ответниците да заплатят на ищеца при условията на разделна отговорност
при равни квоти сумата в размер общо на 5021,01 лева, представляваща незаплатена цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр.
(АДРЕС)4, аб. № *** за период от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва от
подаване на исковата молба на 13.09.2023 г. до изплащане на вземането, сумата в размер
общо на 633,49 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна
енергия за период от 15.08.2019 г. до 23.06.2022 г., сумата в размер общо на 58,38 лева,
представляваща незаплатена цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от
01.06.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за период от 13.09.2023 г. до
изплащане на вземането и сумата в размер общо на 11,28 лева, представляваща мораторна
лихва върху главницата за дялово разпределение за период от 31.07.2019 г. до 23.06.2022 г.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на (ФИРМА0 ЕИК *** със седалище и
адрес на управление в гр. АДРЕС, бул. „(АДРЕС), в качеството на трето лице-помагач на
страната на ищеца (ФИРМА), ЕИК ****, със седалище и адрес на управление в гр. АДРЕС,
ул. (АДРЕС)
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис от съдебния акт на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6