Решение по дело №32/2024 на Административен съд - Хасково

при секретаря А. Л. и в присъствието на прокурор В. С. Р. - Ранчева при Окръжна прокуратура – Хасково, като разгледа докладваното от съдия Д. АНД (К) № 32 по описа на съда за 2024 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Касационното производство е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба подадена от К. Ф. Л., против Решение № 287 от 23.11.2023г., постановено по а.н.д. №620/2023г. на Районен съд – Хасково.

В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение било неправилно, поради нарушение на закона и съществени нарушения на процесуалните правила. Неправилен бил изводът на районния съд, че при съставяне на АУАН и издаване на НП не били допуснати съществени процесуални нарушения. Навеждат се доводи за неспазване на изискванията на чл.42, ал.1, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Твърди се, че в съставения АУАН била вписана грешна и неистинска фактическа обстановка, като било посочено, че водачът Любич паркирал лек автомобил „Форд Фокус“ с рег. №[рег. номер], негова собственост, в зоната на действие на пътен знак Б27. Сочи се, че всъщност лекият автомобил бил собственост на друго лице – Б. К. М.. Тази грешка била пренесена и в наказателното постановление. Освен това, в наказателното постановление било вписано, че водачът Любич паркира посочения лек автомобил, негова собственост, в зоната на действие на пътен знак Б27, а след това било посочено, че водачът не съобразява поведението си с пътен знак В27 или Б28. Навеждат се доводи, че наказаното лице не можело да разбере за нарушение на кой точно пътен знак е привлечено към административно-наказателна отговорност, още повече, че пътен знак Б27 не съществувал. Не можел да се приеме доводът на районния съд, че множеството пътни знаци, посочени в АУАН и НП, били технически грешки. По подробно изложените в касационната жалба съображения се моли за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да се отмени наказателното постановление.

Ответникът, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. Не ангажира становище по жалбата .

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково предлага да се остави в сила обжалваното решение като правилно и законосъобразно.

Административен съд – Хасково, след проверка на контролираното решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е депозирана в законоустановения срок от активно легитимирано лице срещу акт, който подлежи на оспорване, поради което същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна.

С атакуваното решение Районен съд – Хасково е потвърдил обжалваното пред него Наказателно постановление № 22-1253-002136 от 21.11.2022г., издадено от Началник група в ОДМВР Хасково, Сектор „Пътна полиция“ Хасково, с което на К. Ф. Л., за нарушение на чл.6, т.1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и на основание чл.183, ал.2, т.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 20 лева.

За да постанови този резултат, районният съд е приел за установено извършването на административното нарушение, описано в АУАН и НП. Посочил е, че жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение, за което правилно било наложено наказанието, предвидено в разпоредбата на чл.183, ал.2, т.1 от ЗДвП. Съдът е посочил, че наказателното постановление е мотивирано, като в него, в обстоятелствената част, много ясно са описани съставомерните признаци на нарушението по чл.6 т.1 от ЗДвП. Изложени са съображения, че собствеността на автомобила не е съставомерен признак. Важното било, че Любич, като водач на автомобила, спрял и паркирал неправилно. Съдът е посочил, че субект на административното нарушение е водачът и Любич бил именно такъв. Съдът е посочил също, че действително, на едно място в НП е посочен знак Б27, но после ясно е посочен знак В27, като е приел, че се касае за техническа грешка, която не е накърнила правото на защита.

Настоящата инстанция намира атакуваното решение за валидно и допустимо. Същото е постановено при изяснена фактическа обстановка, като относимите факти са възприети въз основа на допустими доказателствени средства, събрани по изискуемия процесуален ред. Независимо от това оспореното решение е постановено при наличие на касационно основание по чл. чл.348, ал.1, т.1 от НПК.

Неправилен е изводът на районния съд, че съдържащото се в АУАН и НП описание от фактическа страна на вмененото на касационния жалбоподател деяние, отговаря на изискванията на закона.

Императивно изискуемите реквизити, които следва да съдържа всяко наказателно постановление са посочени от законодателя в чл.57, ал.1,т.1-10 от ЗАНН. Един от тях, е описание на нарушението-чл.57, ал.1,т.5 от ЗАНН. В тази връзка следва да се посочи, че фактическото описание на нарушението следва да е сторено по такъв начин от административно - наказващия орган, че в същото да се съдържат всички съставомерни признаци на посочено в закона нарушение, които да са конкретизирани чрез конкретното им проявление в съответния случай.

С оспореното пред районния съд наказателно постановление, на касатора е наложена имуществена санкция на основание чл.183, ал.2, т.1 от ЗДвП в размер на 20.00 лева за извършено нарушение на чл. 6, т.1 от ЗДвП, а именно за това че на посочената в АУАН и НП дата и място, „като водач на лек автомобил Форд Фокус с рег.№ [рег. номер] негова собственост в зоната на действие на пътен знак Б27 е извършил: не съобразява поведението си с пътен знак В 27 или В 28“.

Нормата на чл. 183, ал.2, т.1 от ЗДвП предвижда, налагане на глоба в размер на 20 лева на водач, който неправилно престоява или е паркирал неправилно.

Разпоредбата на чл. 6, ал.1 от ЗДвП от своя страна предвижда задължение за участниците в движението, да съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка.

Легално определение за понятието „участник в движението“ се съдържа в § 6, т.28 на ЗДвП, според която разпоредба това е всяко лице, което се намира на пътя и със своето действие или бездействие оказва влияние на движението по пътя. Такива са водачите, пътниците, пешеходците, както и лицата, работещи на пътя.

От горната нормативна уредба става ясно, че наказание по реда на чл. 183, ал.2, т.1 от ЗДвП може да бъде наложено на особен субект – участник в движението - водач на м.п.с., който осъществява изпълнително деяние неправилно престояване или паркиране, поради несъобразяването му с някой от посочените в чл. 6, ал.1 от ЗДвП условия.

Съответно описанието на нарушението може да се счита надлежно само когато в същото се съдържа всеки един от посочените съставомерни признаци – субект, изпълнително деяние и конкретното условие предвидено в чл. 6, ал.1 от ЗДвП, с което водача не е съобразил поведението си.

В контекста на посоченото, правилен е изводът на районният съд, че собствеността на управлявания от касатора автомобил не е съставомерен признак на нарушението, за което му е наложено наказание. Ето защо дори и при описание на нарушението да е допусната грешка относно това обстоятелство, същата не се отразява на законосъобразността на санкционния акт.

Независимо от това основателно в касационната жалба се твърди, че описанието на нарушението дадено в НП не отговаря на изискванията на закона и конкретно не съответства на чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН.

Елемент от фактическия състав на нарушението е наличието на забранителен пътен знак.

Според изложеното в НП, касаторът неправилно е паркирал управляваното м.п.с., в зоната на действие на пътен знак“Б 27“, с което не е съобразил поведението си с пътни знаци В 27 и В 28.

Пътният знак е символ с определено значение и има за цел да регулира движението по пътищата. Видовете пътни знаци и тяхното значение е посочено в Правилника за прилагане на закона за движение по пътищата. В чл. 38 от посочения п.н.а. е конкретизирано, че пътните знаци са: 1. предупредителни за опасност - група "А"; 2. с предписания за участниците в движението: а) група "Б" - относно предимството; б) група "В" - за въвеждане на забрана и за отменяне на въведена забрана; в) група "Г" - със задължителни предписания;г) група "Д" - със специални предписания;3. указателни:а) група "Е" - даващи допълнителна информация;б) група "Ж" - за направления, посоки, обекти и др.; 4. допълнителни табели - група "Т".

От цитираното е видно, че в нормативната уредба е предвидено съществуването както на пътни знаци група „Б“, така и на пътни знаци група „В“, които целят даване на различни предписания към участниците в движението, т.е. предназначението на двата вида знаци е различно.

В чл. 45, ал.1 от Раздел II от Глава Девета на ППЗДВП е визирано, че пътните знаци относно предимството определят реда за преминаване на пътните превозни средства през кръстовища и стеснени участъци от пътя. Видовете пътни знаци от група „Б“ са посочени в чл.45, ал.2 от ППЗДВП, и това са Б1, Б2, Б3, Б4, Б5 и Б 6.

Съгласно чл. 47, от Раздел III от Глава Девета от ППЗДвП, пътните знаци за въвеждане на забрана имат формата на кръг с бял фон, с гранична червена ивица и със символи в черен цвят. Видовете пътни знаци от група „В“ съответно са посочени в ал.2 на същата норма и същите са от В1 до В34, като знак „В 27“ указва “Забранени са престоят и паркирането", а знак „В28“ "Забранено е паркирането".

При тази законодателна уредба, посочването в описание на нарушението на три пътни знака съдържащи различни указания към водачите на автомобили, води до двусмисленост на описанието на нарушението, а оттук и до неяснота относно това с кой точно пътен знак жалбоподателят не е съобразил поведението си. Видно е от цитираните норми, че знак „Б 27“ законодателят не е предвидил, поради което няма как касаторът да е бил длъжен да съобразява поведението си такъв, нито е възможно автомобил да бъде паркиран в зона на действие на несъществуващ знак.

Този подход при описание на нарушението от АНО, е довел до нарушение на правото на защита на наказаното лице, тъй като същото е поставено в невъзможност да узнае всички елементи на нарушението, а от друга страна препятства и възможността за адекватен съдебен контрол относно законосъобразността на административният акт. Водачът е длъжен да съобрази поведението си с указанията на пътния знак, в зоната на действие на който се намира автомобила му. При условие,че няма как зона на действие на знак „Б 27“ да съществува, то не е възможно водач да наруши предписано от несъществуващ знак, нито да наруши забранително предписание на друг знак, в района на който няма данни и не е описано да се е намирало управляваното от него м.п.с.

Извеждането на тези съставомерни елементи от описанието на нарушението, от други налични по административно-наказателната преписка документи или от събирани в хода на съдебно производство гласни доказателства е недопустимо, тъй като в противен случай би се стигнало до хипотеза, в която по тълкувателен път се извличат изводите на административно-наказващият орган. В този смисъл е както съдебната теория така и съдебната практика, вкл. на настоящата касационна инстанция.

Като не е достигнал до този извод, а вместо това е потвърдил оспореното пред него наказателно постановление районният съд е приложил неправилно закона.

По изложените съображения, касационната жалба се явява основателна. Обжалваното решение макар и валидно и допустимо, но като постановено в нарушение на материалния закон следва да бъде отменено, вместо което следва да се отмени и потвърдения с него санкционен акт.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 221 ал.2 от АПК, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 287 от 23.11.2023г., постановено по а.н.д. №620/2023г. на Районен съд – Хасково, вместо което постановява:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-1253-002136 от 21.11.2022г., издадено от Началник група в ОДМВР Хасково, Сектор „Пътна полиция“ Хасково.

Решението е окончателно.