Р Е Ш Е Н И Е
№ 7 3
4, гр. Пловдив, 15.04.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският районен
съд, VI
н.с., в публичното заседание на 14.03.2019 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН КАЛИБАЦЕВ
при секретаря Маргарита Георгиева, като разгледа докладваното
от съдията АНД № 1033/2019г. по описа на ПРС, VI н.с., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 18-1030-010949, издадено на 28.12.2018г.
от Началника Група към ОДМВР – Пловдив, Сектор „Пътна полиция” - Пловдив, с
което на М.Р.Б., ЕГН: **********,****, на основание чл.182, ал.1, т.6 от Закон
за движение по пътищата /ЗДвП/ са наложени следните административни наказания: ГЛОБА в
размер на 750 /седемстотин и петдесет/ лв. и ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС
за срок от 3 /три/ месеца, за нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, както и на
основание Наредба №Iз-2539 на МВР се отнемат общо 12 контролни точки.
Жалбоподателят, в
депозираната до съда жалба и в съдебно заседание чрез процесуалния си
представител адв.Г., моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление
/НП/ като неправилно и незаконосъобразно. Излагат се доводи за допуснато
нарушение на чл.40, ал.1 от ЗАНН.
Въззиваемата страна,
редовно уведомена, не се явява и не изпраща представител.
Съдът, след преценка на
събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, намира следното от
фактическа и правна страна:
Жалбата
е подадена в предвидения от закона срок, поради което е допустима, а разгледана
по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
На 04.10.2018 г. в 11:50
часа в гр.Пловдив, на бул.“Санкт Петербург“ № 1, посока Кукленско шосе, жалбоподателя
М.Р.Б. управлявал товарен автомобил „Порше Кайен“ с рег.№ ***** , собственост
на „Хепи Джо“ ЕООД, със скорост 109 км/ч при максимално разрешена в населеното
място 50 км/ч, което било квалифицирано от св.А.Г.П. като нарушение на чл.21,
ал.1 от ЗДвП. Нарушението било
установено и заснето със стационарен преносим уред за контрол на скоростта
/СПУКС/, АТСС – ARH-CAMS1 № 11743са, за което била изготвена снимка № 0096868.
Наказващият орган отчел допустимата грешка при измерване на скоростта с
техническото средство, като установената скорост била намалена с 3% в полза на
водача и приел за наказуема скоростта от 106 км/ч.
За така установеното
нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП св.П. съставил Акт за установяване на
административно нарушение /АУАН/ бланков № 857651/03.12.2018 г. Жалбоподателят
се запознал със съдържанието на акта и го подписал лично, като отбелязал
собственоръчно, че няма възражения по съставянето му. С подписът си върха акта Б.
удостоверил, че е получил препис от АУАН и е уведомен за правото му в тридневен
срок да направи допълнителни обяснения и възражения. Такива в законоустановения
срок по чл.44, ал.1 от ЗАНН не били депозирани от жалбоподателя.
Въз основа на АУАН било
издадено и обжалваното наказателно постановление, с което на жалбоподателя на
основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП са наложени административни наказания глоба
в размер на 750 /седемстотин и петдесет/ лв. и лишаване от право да управлява
МПС за срок от 3 /три/ месеца за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, както и на
основание Наредба №Iз-2539 на МВР се отнемат общо 12 контролни
точки.
В хода на съдебното
производство в качеството му на свидетел беше разпитан актосъставителя А.Г.П.,
който заявява, че поддържа акта. Сочи,
че единственото което прави в случая, след като скоростта била фиксирана
от стационарна камера, чийто номер бил описан и след като записите идвали
автоматично в сектор „ПП“, било да състави акт за нарушение за скорост,
надвишаващи 100 км/ч. Установяван бил собственикът на автомобила, който
попълвал декларация относно управлявалото автомобила лице на посочената дата и
час. По този начин процедирал св.П.. Същият не си спомня фактическото съставяне
на процесния АУАН срещу Б.. Допълва, че при съставяне на акт, лицата влизали в
кабинета, запознавали се със снимките, в случая пет на брой, и се съставял
акта. В конкретния случая свидетелят не си спомня да е имало проблем.
Съдът кредитира
показанията на свидетеля доколкото същите са обективни, последователни и
кореспондиращи с останалите събрани по делото писмени доказателства.
При така изложената по
делото фактическа обстановка съдът намира следното от правна страна:
При извършена служебна
проверка, съдът не констатира допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила при съставяне на АУАН и издаване на НП,
ограничаващи правото на защита на привлеченото към отговорност лице и водещи до
отмяна на постановлението. АУАН и НП са издадени от компетентен орган, в кръга
на техните правомощия, и предписаната от закона форма при спазване изискванията
на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Спазени са сроковете по чл.34 от ЗАНН. Нарушението е
установено по несъмнен начин, индивидуализиран е нарушителят и му е дадена
възможност да направи възражение във връзка с констатираното нарушение, което
не е сторил нито при предявяване на акта, нито в дадения му срок по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Твърдението
на жалбоподателя, изразено в съдебно заседание от неговия процесуален
представител, за допуснато нарушение на чл.40, ал.1 от ЗАНН е неоснователно и
недоказано. В настоящата хипотеза от разписката към АУАН се установява, че актът е бил
предявен на Б. в деня на съставянето му на 03.12.2018 г., който с положен от
него подпис е удостоверил, че се е запознал със съдържанието му и
собственоръчно е написал, че няма да дава обяснения и да прави възражения. С
втори подпис върху акта жалбоподателят е удостоверил, че е получил препис от него
и е бил уведомен за правото на допълнителни възражения в тридневен срок. Дори и
да се приеме от формална страна, че е било допуснато нарушение на процесуалните
правила, то се явява несъществено, доколкото по никакъв начин не е препятствало
възможността на нарушителя да се запознае със съдържанието на АУАН, да направи
възражения, да ангажира доказателства и по-този начин да обори констатациите,
съдържащи се в акта за установяване на административно нарушение.
При така изяснената
фактическа обстановка и с оглед на приложените по делото доказателства съдът
намира, че от страна на жалбоподателя е осъществено описаното в АУАН и НП
нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП. Посочената разпоредба забранява на водач на
пътно превозно средство /ППС/ при избиране скоростта на движение, да превишава
посочените в разпоредбата стойности на скоростта в км/ч съобразно мястото на
движение. В случая като е управлявал в населеното място товарен автомобил,
чужда собственост с наказуема скорост от 106 км/ч, при отчетен толеранс от 3 %,
Б. е нарушил забраната за максимална скорост в населено място, която е 50 км/ч.
По този начин от обективна и субективна страна жалбоподателя е нарушил
разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП. Законосъобразно административнонаказващият
орган е ангажирал отговорността на жалбоподателя предвид разпоредбата на чл.188,
ал.2 от ЗДвП и съставената от управителя на дружеството, собственик на
процесния товарен автомобил, декларация за предоставяне на информация във
връзка с разпоредбата на чл.188 от ЗДвП.
Правилно и
законосъобразно жалбоподателят е санкциониран на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП, съгласно който водач, който превиши разрешената максимална скорост в
населено място над 50 км/ч, се наказва
с глоба 700 лв. и
три месеца лишаване от право да управлява моторно превозно средство, като за
всеки следващи 5 км/ч превишаване над 50 км/ч глобата се увеличава с 50 лв. Размерът
на наказанието "лишаване от право да управлява МПС" е фиксиран и за
съда не съществува възможност за ревизирането му. По отношение на наложеното на
Б. наказание "глоба" в размер на 750 лв., размерът му правилно е
определен, предвид установеното превишение на позволената скорост.
Настоящият съдебен
състав не намери основания за приложението на чл. 28 ЗАНН, доколкото процесното
нарушение не се характеризира с по-ниска степен на обществена опасност от други
нарушения от същия вид.
При съставяне на акта за
установяване на административно нарушение и обжалваното постановление не са
допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяната им.
Предвид това и гореизложените мотиви, Съдът счита, че обжалваното
наказателно постановление е законосъобразно и като такова следва да бъде
потвърдено.
Мотивиран от
изложеното, и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, Съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 18-1030-010949, издадено на 28.12.2018г. от Началника Група към
ОДМВР – Пловдив, Сектор „Пътна полиция” - Пловдив, с което на М.Р.Б., ЕГН: **********,****,
на основание чл.182, ал.1, т.6 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/ са
наложени следните административни
наказания: ГЛОБА в размер на 750 /седемстотин и петдесет/ лв. и ЛИШАВАНЕ ОТ
ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС за срок от 3 /три/ месеца, за нарушение по чл.21, ал.1
от ЗДвП, както и на основание Наредба №Iз-2539 на МВР се отнемат общо 12
контролни точки.
Решението може да бъде
обжалвано в 14 дневен срок от съобщаването му на страните, пред Административен
съд Пловдив, на основанията, предвидени в Наказателнопроцесуалния кодекс и по
реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: (п)
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
П. С.