Р Е Ш Е Н И Е
№ 133/23.1.2023г.
гр. Пловдив, 23.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пловдив, XII състав, в
открито заседание на първи декември през две хиляди двадесет и втора година, в
състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
при
секретаря НЕДЯЛКА ПЕТКОВА и участието на прокурора РОСЕН КАМЕНОВ, като разгледа
докладваното от съдия Георгиева адм. дело № 1834 по описа за 2021г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда
на Глава Единадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с
чл. 285, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража
(ЗИНЗС).
Образувано е по искова
молба, предявена от Т.Н.Р., с ЕГН **********, чрез процесуалния му представител
адвокат В.С., с правно основание чл. 284 и сл. от ЗИНЗС срещу ответника Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“ /ГДИН/, с която се претендира присъждане
на обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди в общ размер
на 80 000 лв., вследствие на нарушаване на правата му по чл. 3 от ЗИНЗС при пребиваването му в Арест Пловдив за периода от 01.10.2018 г. до
01.03.2019 г., а след това до 22.05.2021 г. в Затвор Пловдив, ведно със
законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното
изплащане на сумата. Претендираната сума, според ищеца, представлява
обезщетение за причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в болки,
страдания, обида, огорчение, възмущение и внушаване на чувство за малоценност,
в резултат на поставянето му в неблагоприятни условия в Арест Пловдив и в
Затвора Пловдив като през цялото време на пребиваването си там ищецът твърди,
че спрямо него е извършвано нарушение на чл. 3 от ЕКЗПЧ. В проведено съдебно
заседание 07.10.2022г. ищецът конкретизира претенцията си по отношение на
размера, като посочва, че за престоя си в Арест Пловдив претендира обезщетение
в размер на 40000 лева и за престоя си в Затовор Пловдив, претендира същата
сума.
Твърди се в ИМ по
отношение на всяко едно от пенитенциарните заведения - неосигуряване на
достатъчно жилищна площ (пренаселеност на килиите – „нетната площ на килията е
под 3 кв. м.“), без постоянно течаща топла и студена вода; наличие на дървеници,
хлебарки и гризачи. Отделно от това се сочи, че към момента на задържането си ищецът
е бил със 75 % нетрудоспособност, като е излязал от ареста е бил със 100 %, а в
момента на подаване на ИМ е с 95 % нетрудоспособност.
С допълнителна молба на
л. 20 по делото се прави уточнение относно здравословното състояние на ищеца, а
именно, че има запушване на спиналния канал на гръбначния стълб и притискане на
нерв, което води до изтръпване на краката му, липса на чувствителност, загуба
на равноовесие. Сочи, че е претърпял операция на гръбначния стълб за поставяне
на импланти, че не е преглеждан и лекуван в затвора и в ареста, както и че не е
воден на операция, което довело до нетрудоспособността му, определена на 95%. Претендира
се присъждане на сторените по делото разноски в размер на 10 лева – заплатена
държавна такса.
Ответникът – Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“
- София чрез процесуалния си представител юрк. Ч. счита така предявените
претенции за неоснователни и недоказани, поради което настоява за отхвърлянето
им.
Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив дава
заключение за неоснователност и недоказаност на исковите претенции. Посочва, че
твърденията на ищеца не почиват на обективните факти.
Административен съд – Пловдив, ХII състав, след като
прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство
доказателства, намира за установено следното.
От събраните по делото
доказателства се установява, че за посочените в ИМ периоди, за които ищецът
твърди, че е пребивавал на територията на Арест Пловдив и на Затвор Пловдив:
- от 01.10.2018г. до 04.02.2019г. вкл. по делото не са
представени данни къде е пребивавал Р.;
- от 05.02.2019г. до 07.05.2021г. вкл. са представени данни, че л.св. е
пребивавал на територията на Затвор Пловдив на пост VI в стая № 6, която е с площ от 28.28 кв.м. без
санитарния възел, с два отваряеми прозореца с размери 0,45/1,10м. и 0,50/1,10м.
и санитарен възел с площ от 2,48 кв.м. с един отваряем
прозорец с размери 0,35/1,10м. За всеки л.св. е осигурено легло с размери
90/180 см., а шкафовете са с размери 45/50 см. През периодите от 05.02.2019г.
до 05.02.2019г., 06.02.2019. до 04.04.2019г, вкл., от 05.04.2019г. до
29.04.2019г. вкл. 30.04.2019г. до 03.05.2019г. вкл., 14.05.2019г. до
16.05.2019г вкл., от 17.05.2019г. до 30.05.2019г. вкл., от 31.05.2019г. до 13.06.2019г.
вкл., от 12.07.2019г. до 22.07.2019г. вкл., от 26.07.2019г. до 03.10.2019г., от
22.10.2019г. до 22.12.2019г. вкл., от 27.12.2019г. до 09.01.2020г. вкл., от 15.01.2020г.
до 17.01.2020г. вкл., от 22.02.2020г. до 07.05.2020г., от 23.06.2020г. до 24.06.2020г.,
от 21.08.2020г. до 03.09.2020г., от 09.11.2020г. до 14.01.2021г. вкл. и от
05.04.2021г. до 15.04.2021г. вкл. в това спално помещение са пребивавали от 8
до 10 л.св., а в останалите периоди: от 04.05.2019г. до 13.05.2019г. вкл., от
14.06.2019г. до 11.07.2019г. вкл., 23.07.2019г. до 25.07.2019г., от 04.10.2019г. до 21.10.2019г. вкл., от
23.12.2019г. до 26.12.2019г. вкл., от 10.01.2020г. до 14.01.2020г. вкл.; от
18.01.2020г. до 21.02.2020г. вкл., от 08.05.2020г. до 22.06.2020г. вкл., от
25.06.2020г. до 20.08.2020г. вкл., от 04.09.2020г. до 09.09.2020г. вкл.,
15.01.2021г. до 04.04.2021г. вкл. и от 16.04.2021г. до 07.05.2021г. вкл. – са
били настанени до 7 л.св
В този период,
съгласно постановления № 6662/10.09.2020г. и № 7428/09.10.2020г. на Окръжна
прокуратура Пловдив наказанието „лишаване от свобода“, което е изтърпявал
ищецът в Затвор Пловдив е прекъсвано за периода 10.09.2020г. до 09.11.2020г. с
оглед полагане от страна на л.св. на грижи за болната му майка.
На 07.05.2021г. ищецът е освободен от изтърпяване на
наказанието.
Не се установява какви са били условията в Арест Пловдив
през периода, в който Р. твърди, че е пребивавал в същия.
По отношение на пребиваването на лицето в Затвора Пловдив
по делото е представена следната информация (становище от ГДИН на л.34), касаеща
заявените в ИМ оплаквания: За времето на изтърпяване на наказанието си
„лишаване от свобода“ в размер на 3г. л.св. Р. не е пожелал и не е включван в
специализирани програми за групова работа. Основният акцент при работата с него
е била индивидуалната такава, с насоченост минимизиране на натрупаното психично
напрежение, предизвикано от липсата на възможност да полага грижи за майка си.
Като част от корекционното въздействие Р. е назначаван на работа: със заповед №
1590/14.06.2019г., Затвор Пловдив като поддръжка стопански инвентар, на
доброволен труд, 5 дневена работна седмица; със заповед № 1971/26.07.2019г.,
Затвор Пловдив - като поддръжка стопански инвентар, на доброволен труд, 5
дневена работна седмица; със заповед № 2272/23.08.2019г., Затвор Пловдив като
поддръжка стопански инвентар, на доброволен труд, 5 дневена работна седмица. За
целият период на изтърпяване на наказанието Р. има отработени общо 228 работни
дни.
От горепосоченото становище на ответника се установява още, че на всички
лишени от свобода в Затвор Пловдив е осигурен достъп до течаща топла вода,
съгласно утвърден график за разпределение на времето на л.св. от съответната
група. Във всеки санитарен възел, всеки лишен от свобода има достъп до течаща
студена вода. Водата в затвора е от обичайната водоснабдителна мрежа за града с
качество, от което се ползват всички граждани. Отоплението се осъществява с
централно-локално парно отопление през отоплителния сезон. Проветряването става
по желание на лишените от свобода и мога да правят това чрез отваряне на
прозорците. Хигиената в спалните помещения се осъществява също от настанените в
съответното помещение като за целта получават съответните прибори, но могат и
да ги закупуват и от лавката на затвора или да им бъдат донасяни от близките
им. Към становището от ГДИН е представен график за разпределение на времето на
лишените от свобода от пост 6 (л.39) и таблица за размерите на помещенията и
прозорците на пост 6 (л.43).
Според становище от Н.Д. – техник строителство и архитектура при Затвор
Пловдив (л.46) се установява, че от 01.01.2019г. до 30.05.2021г. в затвора не
са правени основни ремонти на килиите, извършват се обаче своевременна смяна на
течащи кранчета, отстраняват се течове, сменят се осветитени тела. Не се
допуска да има счупени прозорци – същите се подменят своевременно.
Относно ДДД обработките в Арест Пловдив и в Затвор
Пловдив от страна на ответника е представен договор от 13.11.2018г., сключен
между ГДИН и „ДДД-1“ ООД за извърване на услуги по дезинсекция на сградите на
ГДИН и териториалните и служби за срок от 24 месеца от датата на подписване на
договора. По делото не са представени други доказателства - договори, протоколи
за извършени услуги и фактури за извършено плащане -
свързани с извършване на услуги по горепосочения договор.
Във връзка с
оплакванията за влошаване на здравословното състояние на ищеца, същият е
представил по делото експертни решения на ТЕЛК от 23.06.2020г. и от
29.06.2020г. /неразделна част от предходното/ - л.72 и 73. Видно от
констатациите в същите ТЕЛК се е произнася с ЕР № 2727/23.06.2020г. като определя
на Р. 95 % ТНР без чужда помощ за срок от три години, но на страница първа,
т.12, графа „общо заболяване“ е допусната техническа грешка и е отбелязано 100
% ТНР без ЧП, а на стр.2 при изписване на краен процент 95 % ТЕЛК е пропуснала
да впише % ТНР. С решение № 2838/29.06.2020г. ТЕЛК вписва и на стр.1, т.12
графа Краен процент ТНР 95%, определени без потребност от чужда помощ с ДИ
12.04.2011г. и на стр.2 ТЕЛК вписва: краен процент 95 % определени без
потребност от чужда помощ по т.III на Приложение № 2 на НМЕ за 2017г. за срок от
3 години.ТЕЛК потвърждава ЕР № 2727/23.06.20г. по останалите показатели.
От страна на ищеца по делото са представени други
медицински документи – резултати от изследване – Магнитно-резонансна
томография, епикриза от пребиваване в лечебно заведение през 2011г.,
амбулаторен лист, издаден на 04.01.2021г. По делото са предствени още: справка
относно здравословното състояние на Р. издадена на 06.06.2022г., медицински
картон на лицето с вписани в същия медицински прегледи, фиш за спешна медицинска
помощ, амбулаторен лист, изд. на 01.06.22г., епикриза от Специализирана болница
за активно лечение на лишени от свобода – гр.София за лечение на лицето,
проведено от 18.04.2022г. до 05.05.2022г. По голямата част от представените от
ищеца медицински документи са издадени след периодите, посочени в исковата
молба, касаещи пребиваването на ищеца в Арест Пловдив и в Затвор Пловдив,
поради което съдът приема констатациите в същите за неотносими към спора. От
представената медицинска документация, издадена по време, когато се твърди от
ищеца, че е пребивавал в ареста и затвора се установява, че на Р. е поставена
диагноза: „Увреждане на междупрешленните дискове в шийния отдел с миелопатия“,
претърпял е неврохирургична интервенция по повод на дискова херния и има
придружавашо заболяване – Хипертонично сърце, извръшван му е общ медицински
преглед /л.97/ и е посещавал център за спешна медицинска помощ /л.157/.
В хода на съдебното производство е изслушано и прието, без заявени
възражения от страните, заключение по съдебномедицинска експертиза (СМЕ),
изготвено от ВЛ д-р Г.Б., неврохирург, който от представената по делото
медицинска документация, е установил следното: Ищецът Р. страда от
дегенеративна болест на гръбнака от много години, понеже той анамнестично
съобщава за болки в гръбнака и крайниците от години преди да влезе в затвора.
Влошаването, по преценка на лицето и от данните от образните изследвания на
гръбнака и клинични консултации се изразява в засилване на болките,
обезчуствяване, изтръпване и слабост на крайниците, особено – краката, болки в
кръста и в по-слаба степен в шията и в ръцете, видно и от повишения процент на
нетрудоспособност, констатиран от ТЕЛК: от 75% на 95%. ВЛ отбелязва, че въпреки
състоянието си Р. е извършвал доброволен труд при 5-дневна работна седмица общо
228 работни дни. ВЛ допълва, че Р. има стеснение на спиналния канал в областта
на шията и кръста, а в шийната област има видим участък и от патология на
гръбначния мозък от притискане – т.нар. шийна миелопатия, което е довело до
разностепенна (по лека за ръцете и по изразена за краката) пареза на 4-те
крайника (т.нар. Квадрипареза). Според ВЛ, при тази симптоматика може да има
залитане, поради затруднено стъпване, лесна умора и смутена чувствителност, каквито
признаци са били налице при Р. още през 2010г. и след прилагане на лечение през
2011г. симптомите леко са се подобрили. По отношение на оплакванията от болки кръста,
оперативно лечение не е провеждано. Както посочва ВЛ, естественият ход на
промените и оплакванията при дегеративната болест на гръбнака, особено в
лумбалната област обикновено водят до влошаване, независимо от провеждането на
консервативно лечение. Според ВЛ вероятно е престоят в заведение за
принудително задържане да засилва оплакванията и симптомите, поради ограничения
на движенията, принудителни дейности и др., но такава клинична картина има и
при хора, които не са принудително държани. ВЛ потвърждава за извършена през
2011г. оперативна интервенция на Р. като отчита подобрение на състоянието му в
следствие от нея – спряло е напредването на обезчуствяване и пареза на
крайниците, както и болките в шийната област. По отношение на оплакванията в
областта на кръстта и краката Р. е приемал обезболяващи и в ареста и в затвора,
което лечение се сочи като адекватно, но независимо от него, както и от това дали човек пребивава в
затвор или не, се сочи, че дегенартивните промени напредват и още през
2015-2016г. (а и още през 2010г.) Р. е диагностициран със стеноза на лумбалния
гръбнак и му е предложено оперативно лечение. По отношение на оплакването на
ишеца, че „не е воден на операция“ ВЛ отбелязва, че такова оперативно лечение е
неколкократно предлагано в УМБАЛ Св.Г. и в други оперативни клиники. Същото е
по желание и се провежда след предварително планиране между пациент и
оперативен лекарски екип, освен това металната стабилизация, използвана при
такъв род операции не се осигурява от НЗОК, а се заплаща от пациента.
Оперативното лечение по съответната клинична пътека е напълно безплатно при
здравно осигурен пациент. От друа страна, ВЛ посочва, че оперативната
интервенция при такова тежко и постепенно прогресиращо заболяване се очаква да
подобри състоянието на пациента, но това на може да се гарантира с абсолютна
сигурност. В този смисъл заключението на експерта е, че не са налице сигурни
данни в подкрепа на твърдението, че непровеждането на оперативно лечение е
довело до 95% НТР при ищеца. По отношение на повишения процент НТР,
обективизиран от ТЕЛК, според ВЛ оплакванията на Р. са се засилили, поради
което е преосвидетелстван. По отношение на задачата към СМЕ да определи дали спрямо
ищеца е провеждано адекватно лечение в ареста и в затвора и има ли причинна
връзка между здравословното му състояние и твърдението, че не е лекуван адекватно
и не му е оказвана медицинска помощ в пенитенциарните заведения, ВЛ посочва, че
поради наличието на дегенеративна болест на гръбнака с давност 15г. при Р.,
оплакванията му постепенно прогресират през годините. В условията на
принудитено задържане в затвора и в ареста лицето е лекувано главно, чрез прием
на обезболяващи лекарства и позиционно лечение с избягване на тежко натоварване
на гръбнака и относитено щадящ гръбначния стълб режим. Предлагана е операция на
лумбалния гръбнак, която не е проведена. Прилаганото обезболяващо и позиционно
лечение на гръбнака е адекватно - медицинска помощ и лечение са оказвани. Спред
ВЛ не може да се твърди, че е налице пряка причинна връзка между консервативното
лечение, прилагано в заведенията за принудително задържане, което е адекватно
към ситуацията вътре в тях и влошаването на клиничното състояние на Р.. Констатира
се, че е оказвана медицинска помощ и са провеждани образни диагностични
изследвания и консулти в специализирани клиники. Няма ясни данни дали през
периода от 01.10.2018г. до 01.03.2019г. в ареста, а след това до 22.05.2021г. в
Затвора Пловдив ищецът е заявявал намеренията си и какви са те за евентуална
оперативна интервенция.
Като свидетели по делото са разпитани Й.К.В. и В.М.Ч..
От показанията на свидетеля В. се установява, че не е пребивавал в една
стая с ищеца, а са били в един отряд през 2021г. Посочва, че Р. е имал оплаквания от здравословни проблеми. Оплаквал
се също така, че не е извеждан за преглед. Според свидетеля не са осигурявани
лекарства на ищеца и той си ги купувал сам. Събота и неделя са му слагани
инжекции и болкоуспокояващи. В килиите имало дървеници и хлебарки.
От
показанията на свидетеля Ч. се установява, че същият е пребивавал в едно
помещение с
ищеца от 2020-2021г. Било е пренаселено постоянно - 7 човека в 25 кв.м. Нямало
е топла вода в килията. Имало е дървеници и хлебарки. Посочва също, че е личен
асистент на ищеца – взима му храната, лекарствата, придружава го, пере го, грижи
се за него. Сочи, че поради невнимание от страна на доктора в затвора и поради
неизвеждането му в продължение на 7-8 месеца за преглед, здравословното
състояние на ищеца се е влошило. Имало е период, в който е нямало лекар в
затвора и за 4-5 месеца е идвал друг от ареста. Твърди
се също, че ищецът
не бил изкаран за преглед от специалист. По отношение на ДДД обработката се
сочи, че такава е извършвана, но без резултат. Лишените от свобода, които не
работят, имали право на баня понеделник и петък.
Съдът приема свидетелските показания за логични,
последователни и почиващи на непосредствени впечатления и спомени на
свидетелите, като същите ще се преценяват от съда, с оглед на всички други
данни по делото.
При така установеното от фактическа страна, съдът формира
следните правни изводи.
Разпоредбата на чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС предвижда, че
държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под
стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на
нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС. Съгласно чл. 285, ал. 1 от ЗИНЗС, искът по чл.
284, ал. 1 се разглежда по реда на глава единадесета от АПК, а съгласно чл. 205
от АПК, искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице,
представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или
бездействие са причинени вредите.
Ответникът в настоящото производство - Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ със седалище гр. София, съгласно чл. 12, ал. 2 от ЗИНЗС е юридическо лице към министъра на правосъдието и осъществява прякото
ръководство и контрола върху дейността на местата за лишаване от свобода и
пробационните служби, част от структурата, на което са областните служби
„Изпълнение на наказанията“ съгласно чл. 12, ал. 1 и 3 от ЗИНЗС. За вредите,
причинени от незаконосъобразни актове, действия и/или бездействия на
администрацията на затворите и областните служби „Изпълнение на наказанията“ и
длъжностни лица в системата на тази администрация, отговаря юридическото лице.
При това положение, ГДИН има както процесуална, така и материалноправна
легитимация да отговаря по предявения иск.
На следващо място е необходимо да се отбележи, че
установените в Част Седма от ЗИНЗС правила, не въвеждат като предпоставка за
успешно провеждане на исковата претенция за обезщетение, действията или
бездействията на администрацията да бъдат отменени като противоправни с
административен или съдебен акт. За да бъде приета основателност на иск за
вреди с правно основание чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, следва кумулативно да бъдат
доказани: акт, действие и/или бездействие на специализираните органи по
изпълнение на наказанията, с което се нарушава чл. 3 от закона и настъпила в
резултат на нарушението неимуществена вреда в правната сфера на ищеца, която се
предполага до доказване на противното по силата на въведената с разпоредбата на
чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС оборима презумпция. Или иначе казано, отговорността на
държавата се ангажира при доказано подлагане на изтезания, на жестоко,
нечовешко или унизително отношение (чл. 3, ал. 1), както и при поставянето на лицата
в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“
или „задържането под стража“, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ,
храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване,
условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за
общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни
действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство
или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност (чл. 3, ал. 2).
Все в тази насока следва да се посочи, че според чл. 43,
ал. 2 от ЗИНЗС, всяко място за лишаване от свобода трябва да разполага с
необходимите жилищни, битови и други помещения за осъществяване на поправително
въздействие, а арестите – за поддържане на физическото и психическото здраве и
уважаване човешкото достойнство на задържаните лица. В чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС
(в сила от 7.02.2017 г.) е установено изискването минималната жилищна площ в
спалното помещение за всеки лишен от свобода да не е по-малка от 4 кв.м.
Доколкото обаче, не съществува легална дефиниция на понятието „жилищна площ“,
то тя следва да се определя по общоприетите правила, а именно като се измерва
по контура на съответните вертикални конструктивни елементи – стени и колони. А
за да е достатъчна тази жилищна площ, то тя следва да осигурява възможност
лицата да сменят позата си и да извършват свободно движения за задоволяване на
битовите си нужди - спане, обличане, занимания в затворени помещения, като
гледане на телевизия, четене на книги и т.н.
Според чл. 43, ал. 5 от ЗИНЗС (предишна ал. 4 – ДВ, бр.
13 от 2017 г., в сила от 7.02.2017 г.) количеството дневна светлина, степента
на изкуственото осветление, отопление и проветряване, достъпът до санитарни
възли и течаща вода, както и минимумът обзавеждане на спалните помещения, се
определят с Правилника за прилагане на закона, като в чл. 20, ал. 3 от ППЗИНЗС
е конкретизирано, че на лишените от свобода се осигурява постоянен достъп до
санитарен възел и течаща вода, като в заведенията от закрит тип и арестите в
затворите ползването на санитарен възел и течаща вода се осъществява в спалните
помещения.
В спорното съдебно производство, в т.ч. и исково такова,
двете страни - ищец и ответник по иска са равнопоставени. Те имат еднакви
възможности за извършването на процесуални действия, насочени към разкриване с
помощта на доказателствените средства на истината относно фактите, релевантни
за спорното право. Доказателствената тежест не е равнозначна на задължение да
се представят доказателства. Принципите на обективната истина и служебното
начало в съдебния административен процес, налагат съдът да основе констатациите
си за всеки факт върху наличните доказателства, без да има значение дали те са
представени от страната, която носи доказателствената тежест относно този факт,
от противната страна по административния спор, или пък са издирени служебно от
съда. При това положение, въпросът за доказателствената тежест се свежда до
последиците от недоказването. Доказателствената тежест се състои в правото и
задължението на съда да обяви за ненастъпила тази правна последица, чийто
юридически факт не е доказан. В този смисъл от страна на съда е разпределена
доказателствената тежест на страните и са дадени указания за подлежащите на установяване
факти и последиците от недоказването, в т.ч. съдът в съответствие с
разпоредбата на чл. 284, ал. 3 от ЗИНЗС е задължил специализираните органи по
изпълнение на наказанията да предоставят информация от значение за правилното
установяване на фактите по делото, като им е указал, че в случай на
неизпълнение на това задължение, съдът може да приеме за доказани съответните
факти.
В тази връзка, след като от страна на ответника не са
представени никакви доказателства (справки, становища и др., съдържащи данни за
населеност на помещенията в Арест Пловдив, както и за условията в същия) относно
периода от 01.10.2018г. до 04.02.2019г. (общо 127 дни), за който се установява,
че ищецът е бил в Арест Пловдив и спрямо него са извършвани, описаните в ИМ
нарушения от страна на ГДИН, с оглед разпоредбата на чл. 284, ал.5 твърденията
на ищеца за: пренаселеност на арестните помещения, липса на течаща топла и
студена вода и наличие на дървеници, хлебарки и гризачи, следва да се приемат за доказани, а претенцията в тази ѝ част
следва да се уважи.
Същото не се отнася за оплакванията за увеличен процент
на неттрудоспособност на лицето, както и за влошаване на здравословното му
състояние, вследствие на действия или бездействия на ответника. На първо място
не е конкретизирано в ИМ, както и в уточняващите я такива, как е обвързан
процентът нетрудоспособност, приет в ЕР на ТЕЛК с притеснението, което изпитвал
за болната си майка, но по отношение и на двете обстоятелства са налични
доказателства по делото, които е достатъчна степен обективират, че не са
повлияни от действия или бездействия на затворническите власти. В този смисъл е и
заключението на ВЛ, изготвило СМЕ, в което се посочва, че не са налице сигурни
данни в подкрепа на твърдението, че непровеждането на оперативно лечение е
довело до 95% НТР при ищеца. По отношение на повишения процент НТР,
обективизиран от ТЕЛК, според ВЛ, оплакванията на Р. са се засилили, поради
което е преосвидетелстван. Увеличеният процент
от 95% на 100% НТР се установи, че касае техническа грешка, която е отстранена
с издаването на ЕР от 26.09.2020г., но и това
обстоятелство по никакъв не е съпоставимо към периода, в който лицето е
пребивавало в ареста. Оплакванията, че ищецът не е бил способен да се грижи за
майка си в този период също останаха неподкрепени с каквито и да е
доказателства. По-долу в настоящото решение са изложени съображения, касателно
периода на пребиваване на лицето в Затвор Пловдив, в който са налице искания от
страна на Р. да бъде прекъснато наказанието му за осъществяване на помощ на
майка му, но за коментирания период (01.10.2018г.-04.02.2018г.), няма данни
лицето да е предявявало такива искания.
На следващо място, констатира се от приетата по делото
СМЕ спрямо л.св. Р. е извършвано адекватно лечение, консултиран е в здравни
заведения като му е препоръчвано оперативно лечение, за което няма данни същият
да е подавал молби или да е давал съгласие, което естествено е необходимо при
оперативна интервенция. Според ВЛ липсва причинноследствена връзка между влошеното
здравословно състояние на лицето и пребиваването му в Арест Пловдив. Такава
информация не може да се извлече и от показанията свидетелите, тъй като същите
касаят период на пребиваване на лицето в Затвор Пловдив.
По отношение на периода от 05.02.2019г. до 01.03.2019г,
след като от становището от ГДИН (л.34) се установява, че от 05.02.2019г. Р. ***
(а не в ареста), то претенцията му не
следва да бъде разглеждана.
Исковата претенция, касаеща периода на пребиваване на
ищеца в Затвор Пловдив, ще бъде разгледана за периода от 01.03.2019г. до 07.05.2021г.
През посочения период се установи, че действително лицето е пребивавало в
помещение, в което жизненото му пространство не е отговаряло на предвидените
стандарти в чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС, възприети и от Съвета на Европа и от Съда
по правата на човека, които са в размер на 4 кв.м. за общо 425 дни. Изключение правят периодите от 04.05.2019г. до
13.05.2019г. вкл., от 14.06.2019г. до 11.07.2019г. вкл., 23.07.2019г. до
25.07.2019г., от 04.10.2019г. до
21.10.2019г. вкл., от 23.12.2019г. до 26.12.2019г. вкл., от 10.01.2020г. до
14.01.2020г. вкл.; от 18.01.2020г. до 21.02.2020г. вкл., от 08.05.2020г. до
22.06.2020г. вкл., от 25.06.2020г. до 20.08.2020г. вкл., от 04.09.2020г. до
09.09.2020г. вкл., 15.01.2021г. до 04.04.2021г. вкл. и от 16.04.2021г. до
07.05.2021г. вкл., в които ищецът е пребивавал на пост № 6, стая № 6, като в
нея са пребивавали до 7 л.св., т.е. не е била налице твърдяната пренаселеност.
По отношение на периода от 07.05.2021г. до 22.05.2021г,
след като от становището от ГДИН (л.34) се установява, че на 07.05.2021г. е
освободен от изтърпяване на наказанието му, то претенцията му не следва да бъде разглеждана.
Тук е мястото да се посочи, че отговорността на държавата
за причинените вреди по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС е обективна и освобождава ищеца
от тежестта да доказва вина на конкретно длъжностно лице. Обективният характер
означава още, че държавата отговаря за вредите, причинени от нейните органи или
длъжностни лица при изпълнение на административната дейност, които са последица
от незаконосъобразните им актове, действия или бездействия, без значение дали
са причинени виновно от тях. В конкретния случай ищецът твърди определени
обстоятелства, свързани с лошите условия, при които е изтърпявал наказание
„лишаване от свобода“ и посредством ангажирани от негова страна доказателствени
искания, тези твърдения следва да се приемат за доказани, доколкото нито са
оспорени от ответника, нито от негова страна са ангажирани доказателства, които
да ги оборят. Ето защо и наведените обстоятелства – пребиваване на ищеца в
пренаселени килии и претърпените от него лишения в своята съвкупност могат да
се определят като уронващи човешкото достойнство, което предпоставя наличието
на увреждане на ищеца като последица от претърпените лишения и неудобства от
неблагоприятната жизнена среда. Тези обстоятелства, съгласно практиката на Съда
по правата на човека, включително пилотното решение „Нешков и други срещу
България“, съставляват самостоятелно и достатъчно основание да се приеме, че
ищецът е бил подложен на нечовешко и унизително отношение в разрез с
разпоредбите на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС и чл. 3 от ЕКЗПЧОС.
Като доказани следва да се приемат твърденията за
претърпени вреди от наличието на дървеници, хлебарки и гризачи в обсъждания
период в Затвора Пловдив, тъй като от страна на затворническата администрация
не са представени конкретни данни за извършвани периодично дезинфекция,
дезинсекция и дератизация, които се установи, че касаят целия исков период. От
показанията на разпитаните свидетели също се установява, че в помещенията, в
които е пребивавал Р. в затвора, е имало инсекти.
Съдът не намира, че е налице нарушение на чл. 20, ал. 3 от
ППЗИНЗС, тъй като във всички стаи и помещения на Затвора Пловдив е осигурен
достъп до санитарен възел и течаща вода. По отношение на оплакването за липса
на течаща топла вода, от приложените от ответника становища (л.38 и л.46) се
установява, че в Затвора Пловдив на л.св. е осигурен достъп до такава, съгласно
графика за разпределение на времето на лишените от свобода от съответната
група. Осигурената топла вода е от котел, който работи на въглища и е на
територията на затвора. Същите се осигуряват своевременно. Освен това, ищецът
като работещ е имал достъп до баня всеки работен ден.
По отношение на оплакването на ищеца, а именно, че докато
е бил в Затвора Пловдив се е увеличил процентът на нетрудоспособността му,
определен с ЕР на ТЕЛК до голяма степен важи казаното по-горе по същия въпрос
относно пребиваването на лицето в Арест Пловдив. Не е налице причинноследствена
връзка между повишаване на посочения процент НТР и действията на
затворническата администрация. Отделно повишаването от 95%, на 100% НТР, както
се установи се дължи на фактическа грешка в съдържанието на издаденото на
лицето ЕР, която е отстранена с издаване на последващо такова. Въпреки, че
свидетелите посочват за връзка между влошеното здравословно състояние на Р. и
поведението на медицинското лице в затвора, тази теза не се възприема от съда,
с оглед останалия доказателствен материал по делото, който не сочи данни за
неадекватно лечение на ищеца при пребиваването му в затвора. Напротив,
установява се, че от страна на затворническата администрация му е осигурявано
медикаментозно лечение. По данни от свидетеля В., на Р. са поставяни инжекции
събота и неделя. Отделно от това е изпращан за консултации в клиника по неврохирургия
към УМБАЛ „Св.Г.“. Данни за отхвърляни от администрацията искания на ищеца да
бъде извеждан от затвора по повод на здравословното му състояние не са
представени. Както отбелязва ВЛ, въпреки високия процент НТР на лицето, същото
е упражнявало доброволен труд при 5 дневна работна седмица, което потвърждава,
че условията в затвора не са повлияли на физическото му състояние. В тази
връзка като недоказани следва да се приемат твърденията на Р., че не му е
оказвано адекватно лечение и същият не е воден на операция. Това обстоятелство
не се установява от събраните по делото доказателства. Потвърждава се от
заключението на ВЛ, че не е налице пряка причинна връзка между консервативното
лечение, прилагано в затвора, което е адекватно към ситуацията и влошаването на
клиничното състояние на Р.. Констатира се също така, че на лицето е оказвана
медицинска помощ, провеждани са му образни диагностични изследвания и консулти
в специализирани клиники, т.е. не се доказват твърденията му за
неизвеждане от затвора по повод на
здравословните му проблеми. Няма ясни данни дали през периода от 01.03.2019г.
до 07.05.2021г. в Затвора Пловдив ищецът да е заявявал намеренията си и какви
са те, за евентуална оперативна интервенция, поради което няма как за това да
носи отговорност ответника. От друга страна в заключението по СМЕ се сочи, че такава
интервенция е предлагана на ищеца в УМБАЛ „Свети Г.“ и в други неврохирургични
клиники, като няма ясни данни да е заявявал намерения, респ. да е приемал да му
бъде извършвана такава. Последното, безспорно, е възможно единствено с негово
съгласие. Както се посочва в приетото по делото заключение, в затвора няма как
да се проведе оперативнно лечение, което се извършва във високо специализирана
клиника по неврохирургия от опитни хирурзи. Извън това, прилаганото
обезболяващо и позиционно лечение на Р., ВЛ намира за адекватно, т.е. се
доказва, че на ищеца е оказвано медицинско лечение при пребиваването му в
Затвор Пловдив. Посоченото не се опровергава и от представените от страна на
ищеца медицински документи (резултати от изследвания и амбулаторни листове),
които са издадени в период след разглеждания, но съдържанието им не води до
извод за претърпени от ищеца вреди, които да са причинени от затворническите
власти. Ето защо съдът намира за недоказани
твърденията на ищеца за извършени нарушения от органите по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, свързани с неосигуряване на адекватно медицинско обслужване.
Наказанието „лишаване от свобода“, изтърпявано от ищеца в
Затвор Пловдив е прекъсвано два пъти, за да може същия да се погрижи за болната
си майка, което по-скоро спомага за намаляване на притеснението за случващото
се с нея, отколко да е във вреда на ищеца, с оглед наведените такива оплаквания
в ИМ. Според данните представени от ответника, основен акцент в работата с Р. в
затвора е била индивидуалната таква с насоченост – минимизиране на натрупаното
психично напрежение, предизвикано от липсата на възможност да полага грижи за
майка си. При така установеното съдът намира оплакванията в тази връзка (макар
и недостатъчно ясно формулирани в ИМ) за неоснователни.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че е налице
незаконосъобразно бездействие от страна на служителите на ответника ГДИН по
отношение на конкретно установената пренаселеност и наличието на дървеници,
хлебарки и гризачи в помещенията, в които е пребивавал ищеца в Затвора Пловдив,
които водят до извода, че битовите условия в пенитенциарното заведение създават
предпоставки за увреждане на психическото здраве на лишения от свобода, както и
за уронване на човешкото му достойнство. Тези неблагоприятни условия, освен
пряко водещи до унизително и недостойно отношение към лишените от свобода,
водят и до извода за заплаха за здравето им поради липса на осъществени
елементарни хигиенни стандарти. При това положение, правилото на чл. 284, ал.
5, във връзка с ал. 1 от ЗИНЗС налага да се приеме, че Р. е претърпял
посочените по-горе неимуществени вреди, изразяващи се в описаните в исковата
молба негативни психически състояния.
Така, съгласно чл. 52 от ЗЗД, приложим по препращане от §
1 ЗР на ЗОДОВ, обезщетението за неимуществени вреди се присъжда от съда по
справедливост. Понятието „справедливост“ е морално-етична категория и включва
съотношението между деянието и възмездието. Всъщност, размерът на обезщетението
като паричен еквивалент на причинените неимуществени вреди, се определя при
съобразяване характера, вида, изражението и времетраенето на претърпените
вредни последици, ценността на засегнатите нематериални блага и интереси и при
отчитане икономическия стандарт в страната към момента на увреждането, така, че
обезщетението да не бъде средство за неправомерно обогатяване. Спазването на
принципа на справедливостта като законово въведен критерий за определяне
паричния еквивалент на моралните вреди, изисква размерът на обезщетението за
претърпени неимуществени вреди да бъде определен от съда, с оглед на всички
установени по делото факти и обстоятелства, касаещи начина, по който
незаконосъобразната административна дейност се е отразила на увреденото лице.
С оглед характера на деянието, естеството и степента на претърпените вредни
последици от ищеца и периодите, през които е търпял неприемливите условия при
изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ в Арест Пловдив за общо 127 дни
и в Затвора Пловдив за общо 425 дни) и при отчитане икономическия стандарт на
страната, според настоящия състав, обезщетението, което е най-справедливо в
този случай да се присъди, е в размер на 2887 лева, съобразявайки актуалната практика и насоките на ЕСПЧ.
Съответно, спрямо този размер на главния иск (2887 лева),
ще следва да бъде уважена и акцесорната претенция за присъждане на обезщетение
за забавено плащане на парично задължение, в размер на законната лихва върху
главницата, считано от 06.07.2021г. (датата на предявяване на исковата молба),
до окончателното изплащане на сумата.
При този изход на спора, и с оглед заявената претенция за
присъждане на сторените разноски, на основание чл. 286, ал. 3 от ЗИНЗС
ответникът следва да заплати на ищеца внесената държавна такса в размер на 10 лева.
Ето защо и поради мотивите, изложени по-горе,
Административен съд – Пловдив, ХІІ състав,
Р Е Ш И
:
ОСЪЖДА Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“ - София, бул.
„Ген. Николай Столетов” № 21 да заплати на Т.Н.Р., с ЕГН ********** ***,
понастоящем в Затвора гр.Пловдив сумата от 2887 (две хиляди осемстотин
осемдесет и седем) лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди по време на задържането му в Арест Пловдив в периода от 01.10.2018г. до
04.02.2019г. вкл. и по време на престоя му в Затвора Пловдив в периода от
01.03.2019г. до 07.05.2021г., ведно със законната лихва върху посочената
главница, считано от датата на исковата молба, а именно 06.07.2021 г. до
окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ исковите претенции до пълния им
размер от общо 80 000 лева за периодите на престой в Затвора Пловдив от
04.05.2019г. до 13.05.2019г. вкл., от 14.06.2019г. до 11.07.2019г. вкл.,
23.07.2019г. до 25.07.2019г., от 04.10.2019г.
до 21.10.2019г. вкл., от 23.12.2019г. до 26.12.2019г. вкл., от 10.01.2020г. до
14.01.2020г. вкл.; от 18.01.2020г. до 21.02.2020г. вкл., от 08.05.2020г. до
22.06.2020г. вкл., от 25.06.2020г. до 20.08.2020г. вкл., от 04.09.2020г. до
09.09.2020г. вкл., 15.01.2021г. до 04.04.2021г. вкл. и от 16.04.2021г. до
07.05.2021г. вкл., като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА Главна
Дирекция „Изпълнение на наказанията“ - София, бул. „Ген. Николай Столетов” № 21
да заплати на Т.Н.Р., с ЕГН ********** ***, понастоящем в Затвора гр.Пловдив сумата от
10 (десет) лева, представляваща внесената държавна такса.
Решението подлежи на обжалване пред тричленен състав на Административен
съд – Пловдив в четиринадесетдневен срок от съобщението за постановяването му с
препис за страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: