РЕШЕНИЕ № 1065
14.12.2017 г., гр. Пазарджик
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ХVІ граждански състав, в открито заседание на двадесет
и седми октомври две хиляди и седемнадесета година в следния състав:
СЪДИЯ: МИРА
МИРЧЕВА
СЕКРЕТАР: Росица Димитрова
разгледа докладваното от съдията гражданско дело №147
по описа на съда за 2017 г.
Производството
е образувано по иск, предявен от "Ти Би Ай банк" ЕАД – София срещу Д.С.Т.
***, за признаване за установено по реда на чл. 422 от ГПК, че ответникът дължи
на ищеца сумата 1796,92 лв., представляваща главница по задължение за връщане
на потребителски кредит, 295,45 лв. договорна лихва и 61,61 лв. лихва за забава
за времето от 05.04.2016 г. до 02.09.2016 г.
Била
е издадена заповед за изпълнение, срещу която ответникът е възразил.
Правната
квалификация на главния иск е по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 430, ал. 1 и 2 от ТЗ и чл. 9
и сл. от ЗПК.
В
исковата молба се твърди, че по силата на договор от 01.09.2015 г. на ответника
е бил отпуснат кредит в размер 2000 лв. Отделно се дължала сумата 258,72 лв. –
такса за оценка на риска, била сключена и застраховка живот с премия 156 лв.
Общото крайно задължение възлизало на 3007,79 лв. и следвало да се заплати на
20 погасителни вноски. Считано от 06.06.2016 г., длъжникът е бил просрочил три
месечни вноски – тези с падежи на 05.04.206 г., 05.05.2016 г. и 05.06.2016 г. В
договора била уредена предсрочна изискуемост при неплащане на три или повече
поредни месечни вноски. Въпреки уговорката ответникът бил уведомен писмено за
предсрочната изискуемост. Претендира се цялото задължение заедно с лихви за
забава, считано от падежа на първата просрочена вноска – 05.04.2016 г.
Ответникът
не е представил отговор, но се явява в съдебно заседание и оспорва иска по
размер. Той не отрича, че е получил кредит, но заявява, че не са настъпили
условията за настъпване на предсрочна изискуемост, и заявява, че „исковата
молба противоречи на чл. 16, т. 2 от собствения им договор“, като счита, че не
са налице три поредни неплатени вноски – има неплатени вноски, но не и три
поредни; не са платени вноските за май и юни, но са платени тези за април и юли
2016 г. Подобен довод се съдържа и във възражението му, подадено в заповедното
производство. Ответникът заявява още, че е против обединяване на двете дела и
кумулация на делата, тъй като те са за едно и също нещо. Заявява и че възразява
за лихвите, както и за разноските и таксите по тарифата на ЧСИ, тъй като е
платил главницата.
Искът
е с правна квалификация по чл. 9 и сл. от Закона за потребителския кредит.
По делото от фактическа страна се
установява следното:
На 01.09.2015 г. страните са сключили
договор за потребителски кредит, по силата на който банката предоставила на Д.Т.
сумата 2000 лв. Тази сума заедно с такса за оценка на риска в размер 258,72
лв., премия по застраховка живот в размер 156 лв. и възнаградителна лихва
следвало да се върне на 20 месечни вноски с падежи на всяко пето число между 5
октомври 2015 г. и 5 май 2017 г. и с размер 150,49 лв. всяка, а последната –
150,48 лв.
В договора за кредит е уговорено, че при
пълно или частично просрочие на три поредни месечни вноски цялото непогасено
задължение става автоматично предсрочно и незабавно изискуемо, считано от
падежа на последната от трите поредни просрочени вноски. Уговорено е и че върху
просрочените месечни вноски, както и върху целия предсрочно изискуем размер на
задължението, съгласно договора се дължи обезщетение за забава в размер
законната лихва.
След сключването на договора за кредит и
предоставянето на сумата и преди образуването на заповедното производство ответникът
е платил следните суми:150,49 лв. на 18.09.2015 г., 151,90 лв. на 19.11.2015
г., 158,80 лв. на 11.12.2015 г., 153,80 лв. на 19.02.2016 г., 160 лв. на
22.04.2016 г. и 158,80 лв. на 19.07.2016 г.
Платените суми били отнасяни за
погасяване на най-старите неплатени вноски – главница и възнаградителна лихва,
както и на начислената за забавата наказателна лихва (обезщетение за забава).
На 16.08.2016 г. на ответника било
връчено уведомление от банката, в което се заявявало, че банката обявява целия
неплатен остатък от задължението по кредита за предсрочно изискуемо, считано от
06.06.2016 г.
На 19.09.2016 г. било подадено заявление
за издаване на заповед за незабавно изпълнение и били издадени заповед и
изпълнителен лист. Въз основа на изпълнителния лист били събрани принудително
от съдебния изпълнител слудните суми: 704,41 лв., постъпили на 27.09.2017 г., и
1045,76 лв., постъпили на 28.09.2017 г. Тези суми са отнесени съответно за
погасяване на 158,16 лв. съдебни разноски, 208,98 лв. договорни лихви и 337,27
лв. главница – първата сума и 6,51 лв. обезщетение за забава и 1039,25 лв.
главница.
Тези факти се установяват от писмените
доказателства по делото и от заключението на изслушаното вещо лице.
Въз основа на тези установени факти
съдът стигна до следните правни изводи:
Основното възражение
на ответника е свързано с липсата на просрочие на три поредни вноски и оттам –
на основания за обявяване на кредита за предсрочно изискуем.
Установява се обаче,
че от общо 12 месечни вноски, дължими за периода 5 октомври 2015 г. – 5
септември 2016 г., ответникът е заплатил 6, някои от тях с известно увеличение
от няколко лева, покриващо натрупаната до момента лихва за забава. Следва да се
има предвид, че всяко плащане би следвало да се отнася не към най-близката по
време вноска или към тази, която платецът сочи, а към най-старата неплатена. Не
става дума за отделни еднородни задължения към един и същ кредитор по смисъла
на чл. 76, ал. 1 от ЗЗД, а за едно общо задължение. При това положение за
неплатени би следвало да се считат последните по време шест вноски, които са
поредни.
Ако с плащането се
погасяваше последната вноска с настъпил падеж вместо най-старата неплатена, би
се оказало, че длъжникът има възможност да плаща само една от всеки три поредни
вноски по време на целия срок на кредита, без да рискува задължението му да
бъде обявено за изцяло предсрочно изискуемо.
Дори обаче при
тълкуването на уговорката за предсрочна изискуемост, което вероятно е възприел
ответникът (т.е. тълкуване в смисъл, че е достатъчно да се плаща по една вноска
веднъж на три месеца, за да не може да бъде обявена предсрочна изискуемост;
което тълкуване съдът така или иначе не споделя) биха били налице три поредни
вноски, неплатени на падежа – това са вноските за май, юни и юли 2016 г.
Плащането от 19 юли не променя обстоятелството, че към 6 юли 2016 г. е било
налице просрочие и оттам – основание за обявяване на предсрочна изискуемост.
Това не се променя от по-късното връчване на ответника на изявлението на
банката, с което тя упражнява правото си да направи кредита предсрочно изискуем
(съобразно разрешението, дадено в мотивите на тълкувателно решение 4/2013 г. на
ОСГК на ВКС уговорките за автоматична предсрочна изискуемост нямат автоматично
действие, а е необходимо изявление на банката).
Действието на изявлението
за предсрочна изискуемост обаче би следвало да настъпи от момента на връчването
– не от 06.06.2016 г., а от 16.08.2016 г. – това е така именно заради даденото
от ВКС разрешение, че предсрочната изискуемост не настъпва по право; щом не
настъпва по право, логично е да не може да бъде задействана със задна дата и с
изявление на кредитора. За периода между 6 юни и 16 август 2016 г. не би
следвало да се дължат лихви за забава върху вноските с ненастъпили падежи –
това са 11 вноски за периода 6 юни – 5 юли, 10 вноски за периода 6 юли – 6
август и 9 вноски за периода 6-15 август 2016 г . Размерът на така изчислените
недължими лихви за забава е общо 30,57 лв. и този размер следва да се приспадне
от общо претендирания размер на лихвите за забава по делото.
Принудително събраните
от съдебен изпълнител суми не се отразяват на изхода на настоящото дело (не се
вземат предвид при изчисляването на погасения размер на задължението), а се
съобразяват от съдебния изпълнител при по-нататъшното събиране на остатъка.
Съобразно правилото на
чл. 78, ал. 8 от ГПК разноските за юрисконсултско възнаграждение, които се
дължат на ищеца, не могат да надвишават максималните размери по чл. 37 от
Закона за правната помощ. „Не могат да надвишават“ означава, че могат да се
присъдят в по-нисък размер по преценка на съда и в случая съдът намира, че
подходящият размер е минималният по чл. 25, ал. 1 от НЗПП, или 100 лв. за
исковото производство. Чл. 78, ал. 8 не се прилага за заповедното производство,
тъй като то се е развило през 2016 г., преди създаването на ал. 8. В
заповедното производство приложим остава размерът по Наредба № 1 на ВАдвС
от 305,39 лв. Всички тези разноски заедно с разноските за държавна такса и за възнаграждение
на вещо лице следва да се разпределят съобразно изхода на делото.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
Признава за установено, че ответникът Д.С.Т. ***, ЕГН **********,
дължи на ищеца „Ти Би Ай банк“ ЕАД – гр.
София, ЕИК *********, сумите, за които е издадена заповед за изпълнение № 1854/20.09.2016
г. по гр. ч.гр.д. 3225/2016 г. на Пазарджишкия районен съд, както следва: главница в размер 1796,92 лв., възнаградителна лихва в размер 295,45 лв., отнасяща се за периода 05.04.2016 г. – 06.06.2016 г.,
мораторна лихва в размер 31,04 лв.
за периода 05.04.2016 г. – 06.06.2016 г. и законната лихва от датата на
подаване на заявлението – 16.09.2016 г. до окончателното изплащане на
главницата, като отхвърля иска за мораторната лихва за разликата над 31.04. лв.
до 61,61 лв.
Осъжда Д.С.Т. да заплати на „Ти Би Ай банк“ ЕАД сумата 343,59 лв., представляваща разноски по заповедното производство.
Осъжда Д.С.Т. да заплати на „Ти Би Ай банк“ ЕАД сумата 349,71 лв., представляваща разноски по настоящото дело.
Решението подлежи на обжалване пред
Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: