РЕШЕНИЕ
№ 671
гр. Плевен, 12.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Милена Св. Томова
при участието на секретаря АНЕТА ХР. ЙОТОВА
като разгледа докладваното от Милена Св. Томова Гражданско дело №
20234430101211 по описа за 2023 година
Производството е по иск с правно основание чл.439 от ГПК.
В Плевенският районен съд е постъпила искова молба от Н. Х. С. ЕГН :
**********, адрес: ***, чрез адв.Т. К. от *** против НАЦИОНАЛНО БЮРО
ЗА ПРАВНА ПОМОЩ, Булстат: ***, ***, в която се твърди, че с
изпълнителен лист от ***., издаден от Районен съд - Плевен въз основа на
Определение № ***, постановено по НОХД № *** по описа на РС - Плевен,
ищеца бил осъден да заплати на *** сумата от 300 лева представляваща
разноски за възнаграждение на адвокат. Сочи се че съгласно чл. 276 от Закона
за правната помощ, във вр.чл.3 ал.7 т.8 от Закона за Националната агенция за
приходите, това задължение представлявало частно държавно вземане и се
събирало от НАП. На основание чл.163 ал.2 от ДОПК, редът за събиране на
този вид държавни вземания бил общия по ГПК. Твърди се, че на 15.07.2022г.
*** депозирала молба за образуване на изпълнително дело срещу ищеца при
ЧСИ Н.В., с peг. № ***, е район на действие - ***. След внасяне на
дължимите такси, на 13.12.2022г. частният съдебен изпълнител образувал
изпълнително производство - ИД №*********. С молбата взискателя
претендирал да бъдат събрани от длъжника следните суми: 300 лева –
1
възнаграждение за сл. защитник, 230 лева - юрисконсултско възнаграждение
/в.т.ч 80 лева за подготовка на документите и 150лв. за представителство по
изп. дело/. В молбата си за образуване на изпълнителното дело, взискателя
посочил, че за събиране на вземането, желаел да бъде изискана информация
от Българската народна банка относно съдържащи се за длъжника данни в
Регистъра на банковите сметки и сейфове по чл.56 от Закона за кредитните
институции, като била посочено - при установено наличие на банкови сметки
на длъжника, съдебния изпълнител да наложи запор върху тях. Излага се, че
съдебния изпълнител изпратил запорно съобщение до „Банка ДСК ЕАД с
искане за налагане на запор върху всички вземания на длъжника Н. С. -
настоящи и бъдещи - за събиране на задължението му по изпълнителното
дело с общ размер от 680,10 лева към 13.12.2022г. След като била извършена
исканата справка относно длъжника била изпратена покана за доброволно
изпълнение с изх.№1198/15.02.2023г., в която като общо задължение по
изп.дело се сочела сумата от 680,10 лв. от които: 300 лв. - неолихвяема сума и
86,50лв. разноски по и.д., както и таксата по чл.26 от Тарифа за таксите и
разноските по ЗЧСИ с вкл.ДДС в размер на 63,60лв., както и други суми
дължими до този момент в размер на 230 лв. - за юрисконсултско
възнаграждение. Като способ за принудителното изпълнение на вземането
бил посочен: запор върху банкови сметки и трудови възнаграждения.
Поканата за доброволно изпълнение, ведно с копие на изпълнителния лист
били връчени на длъжника на 15.02.2023г.
Ищецът твърди, че претендираните от ответника вземания по
изпълнителното дело били погасени по давност – с изтичането на петгодишен
давностен срок, съгласно чл.110 от ЗЗД
Навежда доводи, че първото предприето от кредитора действие за
събиране на вземането по изпълнителен лист ***. издаден от Районен съд
Плевен било извършено на 13.12.2022г. - датата на образуване на
изпълнителното дело, т.е. след изтичане на петгодишния давностен срок
предвиден в чл.110 ЗЗД. В този смисъл, към момента на образуване на ИД
№*********, вземането на кредитора било погасено по давност и не
подлежало на принудително изпълнение.
С изложеното се мотивира правен интерес на ищеца да установи по
исков ред, че не дължи претендираните от кредитора суми.
2
Претендира се постановяване на решение, с което да се признае за
установено по отношение на ответника, че вземането в размер на 300 лв.,
което ответника има към ищеца, представляващо разноски за възнаграждение
за правна помощ, за което е издаден изпълнителен лист ***. на Районен съд -
Плевен, е погасено по давност на основание чл.110 от ЗЗД и не подлежи на
принудително изпълнение.
Ответникът Национално Бюро за правна помощ е депозирал писмен
отговор в срока по чл.131 от ГПК, с който оспорва исковата претенция.На
първо място навежда доводи за недопустимост на иска, а на следващо за
неоснователност.
Съдът като съобрази становищата на страните и ангажираните по
делото доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника за
недопустимост на исковата претенция, т.к. в компетенциите на НАП било
инициирането на принудително изпълнение за събиране на процесното
вземане и в тази връзка, правен интерес за длъжника от установяване
недължимост на това вземане бил налице в отношенията с този орган.
Предмет на предявеният в настоящото произвоство отрицателнен
установителен иск е недължимост на вземането, за което е издаден
изпълнителния лист по НОХД №*** по описа на ПлРС, въз основа на който е
образувано производството по изп.д. №********* по описа на ЧСИ Н.В..
Надлежно процесуално легитимирани страни в производството по този иск са
носителите на оспорваното материално право - длъжникът като ищец и
кредиторът като ответник или лицата, за които установяването на
недължимост на вземането има правно значение. Според разпоредбата на чл.
27б от Закона за правната помощ разноските за правна помощ по чл. 27а са
частни държавни вземания и се събират от Националната агенция за
приходите въз основа на издаден от съда изпълнителен лист. Вземането се
събира по реда на ГПК – аргумент от чл. 163, ал. 2 от ДОПК. На НАП обаче е
възложено единствено събиране на вземанията, като тя не се явява техен
носител. Основанието последната да иска изпълнителни действия и инициира
изпълнително производство не е качеството й на кредитор на задължените
лица по тези вземания, а заК.та делегация да ги събира за сметка на
действителния кредитор, страна по съответното материално правоотношение
3
– в случая НБПП. Следователно доколкото НАП не участва в материалното
правоотношение, представляващо източник на вземането, то същата не е
легитимирана да получи плащането и не е надлежен ответник по иск за
недължимостта му, тъй като отрицателният установителен иск за
недължимост на сумите по изпълнителния лист следва да се предяви срещу
лицето, което претендира да е носител на вземането и да има качеството
кредитор. За длъжникът липсва правен интерес от предявяване на иска по чл.
439 от ГПК срещу НАП, тъй като последната не се легитимира като носител
на вземането, предмет на принудителното изпълнение и при едно бъдещо
положително решение това не би дало целената защита за ищеца.
С оглед горното, съдът намира, че процесуално легитимиран ответник
по предявения в настоящото производство иск е ***.
От приложното НОХД №*** по описа на ПлРС се установява, че с
Определение №*** ищеца Н. Х. С. е бил осъден да заплати в полза на
Национално бюро за правна помощ сумата от 300лв., представляваща
разноски за възнаграждение на адвокат, осъществил защитата му в
наказателното производство.
Установява се също така, че на 19.05.2017г. е бил издаден изпълнителен
лист в полза на ответника, като същия му е бил изпратен служебно и получен
от кредитора на 19.06.2017г., видно от върнатата по делото разписка,
оформена с подпис и печат.
От приложения препис на изпълнително дело №********* по описа на
ЧСИ с рег.№*** на КЧСИ се установява, че на 15.07.2022г. Национална
Агенция за приходите е инициирана действия по принудително събиране на
процесната сума, присъдена в полза на НБПП сума по НОХД №*** по описа
на ПлРС, като на сочената дата е депозирала пред съдебния изпълнител молба
за образуване на изпълнително дело, представяйки и издадения на
19.05.2017г. изпълнителен лист. Впоследствие съдебният изпълнител е
предприел в изпълнение на функциите си действия по принудително
изпълнение.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
Предявеният в настоящото производство отрицателен установителен
иск е с правно основание чл.439 от ГПК. Съгласно разпоредбата на чл.439,
4
ал.1 от ГПК длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението – т.е. чрез
иск длъжникът оспорва вземането и материалната незаконосъобразност на
изпълнението. Според регламентираното в чл.439, ал.2 от ГПК искът на
длъжника може да се основава само на факти, настъпили след приключването
на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното
основание.
В случая ищеца се позовава на изтекла погасителна давност.
Установи се от обсъдените доказателства, че оспореното от ищеца
вземане за разноски в размер на 300лв. е присъдено в полза на ответника
Национално бюро за правна помощ с определение *** по ***.
Съдът приема, че в случая е приложима общата 5-годишна давност по
чл. 110 от ЗЗД, която съгласно чл.114 от ЗЗД започва да тече от момента, в
който вземането е станало изискуемо.
Установи се, че съдебният акт, с който вземането е присъдено, не е
съобщен на ответника, но за последния не е и било налице правен интерес от
обжалването му, т.к. молбата на кредитора е била изцяло удовлетворена.
При това, съдът приема, че давностния срок в случая следва да се брои
от датата, на която кредитора е узнал за издадения в негова полза
изпълнителен лист - 19.06.2017г., когато стана ясно, че му е бил връчен с
изрично оформена разписка.
Броен от тази дата, 5-годишния давностен срок е изтекъл на
19.06.2022г.
От събраните доказателства не се установи кредитора да е извършил в
този срок каквито и да е действия за принудително изпълнение по смисъла на
чл. 116 б. „в“ от ЗЗД, прекъсващи давностния срок.
Ето защо, съдът счита, че към 15.07.2022г., когато Национална Агенция
за приходите е предприела първото действие за принудително изпълнение,
депозирайки молбата си пред съдебния изпълнител, процесното вземане вече
е било погасено по давност.
Предвид изложеното, съдът счита, че предявеният иск с правно
основание 439, ал.2 от ГПК за установяване недължимост на процесното
вземане се явява изцяло основателен и доказан и като такъв следва да бъде
уважен.
5
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответника
дължи на ищеца направените по делото разноски в размер на 50лв. за
държавна такса и 400лв. за адвокатско възнаграждение или общо 450лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.439 от ГПК, че Н. Х.
С. с ЕГН **********, от ***, НЕ ДЪЛЖИ на НАЦИОНАЛНО БЮРО ЗА
ПРАВНА ПОМОЩ, Булстат: ***, ***, сумата от 300лв., представляваща
разноски за възнаграждение за правна помощ, за която е издаден
Изпълнителен лист ***. по НОХД №*** по описа на ПлРС, поради
погасяване на вземането по давност.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, НАЦИОНАЛНО БЮРО
ЗА ПРАВНА ПОМОЩ, Булстат: ***, *** ДА ЗАПЛАТИ в полза на Н. Х. С. с
ЕГН **********, от ***, сумата от 450лв., представляваща деловодни
разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Плевенски Окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
6