Решение по дело №116/2019 на Районен съд - Несебър

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 153                                                                     24.06.2019г.                                   гр.Несебър

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД                        НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ

на осми май                                              две хиляди и деветнадесета година

в публично заседание в следния състав:

 

                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: Евгени Узунов

при секретаря: Деница Димова 

като разгледа докладваното от съдия Е.Узунов

наказателно административен характер дело № 116/2019г. по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Делото е висящо пред настоящата инстанция, след като с Определение № 29.01.2019г., постановено по АНД № 366/2019г. по описа на РС-Бургас, е прекратено производството по делото и същото е изпратено по подсъдност на РС-Несебър.

Производството по делото е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по повод жалбата на „В.К.“ ООД с ЕИК*****, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя Д.И.Д. против Наказателно постановление № 02-0002121 от 15.01.2019г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” – гр.Бургас, с което на основание чл.414, ал.1 от Кодекса на труда /КТ/, на дружеството-жалбоподател е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева, за административно нарушение по чл.128, т.2 във връзка с чл.270, ал.2 и ал.3 от КТ.

Моли се съдът да отмени атакуваното наказателно постановление, като незаконосъобразно, тъй като не са били изяснени обстоятелствата относно посочените нарушения.

В съдебно заседание за дружеството-жалбоподател представител не се явява. Не сочат доказателства.

Процесуалният представител на ДИТ-гр.Бургас оспорва жалбата, като неоснователна и моли съда да потвърди обжалваното наказателното постановление, като правилно и законосъобразно. Представя писмени и ангажира гласни доказателства.

Съдът намира, че жалбата е подадена в срок пред надлежната инстанция от лице, което има правен интерес и съдържа изискуемите по закон реквизити, поради което е процесуално допустима.

Като взе предвид исканията на жалбоподателя, събрания по делото доказателствен материал и като съобрази закона, настоящата инстанция намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбоподателят е санкциониран за това, че , за това, че Дружеството-жалбоподател, в качеството на работодател, е начислил, но към 26.07.2018 г. не е изплатил трудовите възнаграждения за месец юни 2018 г. за положения труд на работниците А.В.Д., ЕГН **********, в размер на 409,99 лв.; В.К.К., ЕГН **********, в размер на 400,50 лв.; В.З.С., ЕГН **********, в размер на 398,12 лв.; К.И.К., ЕГН **********, в размер на 400,50 лв.; М.Т.Д.ЕГН **********, в размер на 400,50 лв., полагали труд за дружеството на обект: жилищен комплекс "Рич-3", находящ се в общ. Несебър, с. Равда, ул. "К." № 47, които е следвало да бъде изплатени до 25-то число на месеца, следващ този, през който е положен труда, а именно до 25.07.2018 г., видно от Вътрешните правила за организация на работната заплата във "В.К." ООД.

Нарушението е установено от главен инспектор Д.Р. при извършена проверка по спазване на трудовото законодателство на „В.К.“ ООД по документи на 19.12.2018г. в ДИТ-Бургас /в т.ч. ведомости и фишове за работни заплати на дружеството/. За така установеното нарушение, на дружеството-жалбоподател е съставен АУАН, въз основа на който е издадено атакуваното пред настоящата инстанция наказателно постановление.

Недоволен от така издаденото наказателно постановление е останал управителят на дружеството-жалбоподател, който е сезирал съда с жалба, предмет на разглеждане в производството пред настоящата инстанция. В жалбата си същият признава, че поради голяма забава в изплащането на вземанията, които имали с техни контрагенти, дружеството имало временни финансови затруднения, което довело и до забава в изплащането на трудовите възнаграждения за месец юли 2018г. Заявява, че са предприели всички възможни мерки, включително и постъпки към банкови институции, за осигуряване на необходимите парични средства с оглед своевременното изплащане на дължимите трудови възнаграждения.

Съдът, в контекста на правомощията си по съдебен контрол, след като провери изцяло и служебно атакуваното наказателно постановление, без да се ограничава с обсъждане на посочените в жалбата доводи, съобрази следното:

Дружеството жалбоподател оспорва местната подсъдност на РС Несебър, като отправя искане за прекратяване на делото и изпращането му на СРС, тъй като седалището на дружеството е в гр.София.Представя определения и разпореждане с които производствата са били прекратявани и изпращани по подсъдност на съдилищата в чиито район са били регистрирани търговците.

Съдът намира възражението за неоснователно. Няма спор, че ищцовото дружество е било работодател на лицата.Няма спор, че не са били платени възнагражденията.Съдът приема, че дължимостта, от което произтича задължението на работодателя е по местоизвършване на работата от страна на работещите по трудовото правоотношение, независимо от факта, че седалището на дружеството е в гр.София, заплатите са били дължими по месторабота-в с.Равда, което попада в района на РС Несебър.

. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, в рамките на неговите правомощия. Не се установява наличието на съществени процесуални нарушения при съставянето на акта, съответно при издаване на атакуваното наказателно постановление. Изложените в акта за установяване на административното нарушение фактически констатации съответстват на тези в издаденото въз основа на него наказателно постановление.

От показанията на актосъставителя Р. безспорно се установява, че дружеството-жалбоподател е начислило във ведомости работни заплати, но към 26.07.2018 г. не е изплатил трудовите възнаграждения за месец юни 2018 г. за положения труд на работниците А.В.Д., ЕГН **********, в размер на 409,99 лв.; В.К.К., ЕГН **********, в размер на 400,50 лв.; В.З.С., ЕГН **********, в размер на 398,12 лв.; К.И.К., ЕГН **********, в размер на 400,50 лв.; М.Т.Д.ЕГН **********, в размер на 400,50 лв., полагали труд за дружеството на обект: жилищен комплекс "Рич-3", находящ се в общ. Несебър, с. Равда, ул. "К." № 47, които е следвало да бъде изплатени до 25-то число на месеца, следващ този, през който е положен труда, а именно до 25.07.2018 г. Акт.Р. допълва, че впоследствие на дружеството-жалбоподател са били извършени още две проверки, но и до момента трудовите възнаграждения на горепосочените лица не са били изплатени.

Неизплащането на трудовото възнаграждение на всеки отделен работник може да се разглежда като самостоятелно административно нарушение. Санкционирането им обаче с едно наказателно постановление, а не с пет отделни наказателни постановления и пет отделни наказания е изцяло в интерес на жалбоподателя, поради което съдът счита, че не е било допуснато нарушение на правилата на ЗАНН, още по-малко пък съществено такова, което да е ограничило правата на жалбоподателя. Гореизложеното налага извода, че жалбоподателят е бил законосъобразно санкциониран за извършеното от него административно нарушение.

Що се отнася до размера на наложената на дружеството имуществена санкция, съдът като взе предвид, че същата е определена в предвидения от закона минимален размер, счита, че съответства на вида и характера на извършеното административно нарушение и в максимална степен би способствала за постигане целите на специалната, и генералната превенции, залегнали в чл.36 от НК.

Предвид гореизложеното, настоящата инстанция намира жалбата за неоснователна и недоказана, поради което същата следва да бъде оставена без уважение, а атакуваното наказателното постановление – изцяло потвърдено, като правилно и законосъобразно.

Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Несебърският районен съд

Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА № 02-0002121 от 15.01.2019г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” – гр.Бургас, с което на основание чл.414, ал.1 от Кодекса на труда /КТ/, на „В.К.“ ООД с ЕИК*****, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя Д.И.Д. е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева, за административно нарушение по чл.128, т.2 във връзка с чл.270, ал.2 и ал.3 от КТ.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд - гр.Бургас.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: