Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 06.03.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-17 състав, в открито съдебно заседание на девети
декември през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
като
сложи за разглеждане докладваното от съдията гр.д. № 7125 по описа на съда за
2015 г., взе предвид следното:
Производството
е по реда на § 22 от ПЗР на КЗ вр. чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) и е образувано
по подадена от А.Б.Г. искова молба, с която моли ответникът З. „Л.и.“ АД да
бъде осъден да му заплати сумата от 150 000 лева (съгласно допуснато с
определение от 01.07.2016 г. увеличение), представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 21.03.2014 г., ведно със
законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане.
Ищецът
твърди, че на 21.03.2014 г. около 20.00 ч. С.С., без правоспособност и в пияно
състояние управлявал собствения си л.а. „Опел“, модел „Вектра“ с ДК № *********,
движейки се със скорост около 90 км/ч с включени светлини по път ІІІ-503 в
посока към път ІІІ-808 и гр. Х.. На около 1,6 км след с. Н., общ. Х.,
непосредствено след преодоляване на десен завой и навлизане в прав участък от
пътя С. загубил управление и автомобилът се отклонил наляво със странично
плъзгане, излязъл извън платното за движение, преминал през левия банкет и
крайпътната канавка и се преобърнал в затревената площ, като се установил върху
нея на четирите си колела.
А.Б.Г.
седял на задната седалка вдясно. В резултат на инцидента получил телесни
увреждания в областта на гръбначния стълб. Образуваното НОХД № 530/2014 г. по
описа на РС – Х. приключило с одобрено от съда споразумение, с което С.М.С. се
признал за виновен за престъпление по чл. 343, ал. 3, пр. 1, б. „а“, пр. 2 вр.
ал. 1 вр. чл. 342, ал. 1 от НК.
Непосредствено
след инцидента А.Г. изгубил съзнание, не можел да движи долните си крайници и
бил незабавно откаран в ЦСМП – Х.. От там бил приведен в болницата в гр.
Хасково. Установило се, че получил компресионно счупване на 12-ти гръден
прешлен, контузия и компресия на гръбначния мозък. Шест месеца след инцидента
му била определена 95% инвалидност с чужда помощ за срок от една година.
През
март 2015 г. А.Г. отново постъпил в неврохирургичното отделение на „МБАЛ – гр.
Хасково“ АД, където на 16.03.2015 г. му била извършена операция за отстраняване
на имплантите.
През
целия период на лечение и възстановяване А.Г. изпитвал физически болки и
страдания от физическите увреждания и психически неудобства от престоя си в
болничните заведения и невъзможността да се самообслужва за продължителен
период от време. Изпитвал стрес от преживяното, което му се отразило негативно
във физически и психологически план. Все още била налице неяснота дали за
пострадалия ще настъпи възстановяване, което да върне Г. към обичайния му начин
на живот, поради настъпилата пареза на двата долни крайника.
Водачът
на „Опел Вектра“ С.С. имал валидна застраховка „Гражданска отговорност“ при
ответното дружество, поради което моли съдът да осъди З. „Л.и.“ АД да му
заплати сумата от 150 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, последица от
настъпилото на 21.03.2014 г. ПТП, ведно със законната лихва върху сумата от датата
на увреждането до окончателното изплащане.
Ответникът
е подал отговор на исковата молба, в която оспорва иска по подробно изложени
съображения. Навежда доводи за съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца,
който доброволно се съгласил да бъде превозван от водача С.М.С., който нямал
свидетелство за правоуправление и управлявал МПС-то под въздействие на алкохол
в кръвта 1.28‰. Оспорва механизма на процесното ПТП, в причинна връЗ.а с което
ищецът е претърпял телесни увреждания.
Третото
лице помагач на страната на ответника С.М.С. оспорва иска, като твърди, че А.Г.
знаел, че С. не притежава свидетелство за правоуправление и че предприема
управление на МПС след употреба на алкохол. Освен това, Г. ходел на работа до
постановяване на решение от ТЕЛК, движил се без патерици и карал колело.
Съдът, след като обсъди доводите
на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа страна:
Със
споразумение от 19.12.2014 г. по НОХД № 530/2014 г. по описа на РС – гр. Х. С.М.С.
се е признал за виновен в това, че на 21.03.2014 г. в землището на с. Н., общ. Х.,
на 1.6 км от с. Н. в посока гр. Х. при управление на л.а. марка „Опел“, модел
„Вектра“ с ДК № ********* нарушил правилата за движение – чл. 20, ал. 2 от ЗДвП
и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на А.Б.Г. ***, изразяваща
се в трайно затруднение в движението на снагата (получена от компресионно
счупване на 12-ти гръден прешлен на гръбнака), като деянието е извършено в
пияно състояние – с концентрация на алкохол в кръвта 1.28‰, установено по надлежния
ред с техническо средство – алкотест „Дрегер 7510“ с фабр. № ARDN – 0089, с
което от обективна и субективна страна осъществил състава на престъпление по
чл. 343, ал. 3, пр. 1, б. „а“, пр. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 342, ал. 1 от НК.
Пътно-транспортното
произшествие е установено с констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 12 от
24.03.2014 г.
По
делото е приложено НОХД № 530/2014 г. по описа на РС – гр. Х., документи от
което са послужили за изготвяне на съдебната авто-техническа експертиза.
Авто-техническата
експертиза е описала механизма на процесното ПТП, при който управляваното от С.С.
МПС е придобило странично занасяне и се е завъртяло по посока на часовниковите
стрелки. Широчината на пътя е била 4.3 м и не е позволявала разделянето му на
две пътни ленти, поради което не е имало хоризонтална маркировка. По време на
произшествието не е имало други МПС на пътя, а следващият ляв завой е неотносим
към произшествието. Скоростта на л.а. „Опел Вектра“ е била 91 км/ч. Според
вещото лице инцидентът е настъпил при излизане от десен завой. След странично
занасяне на задните колела автомобилът се е насочил към десния край на платното
за движение. Водачът С. реагирал неадекватно с контриращо завъртане на волана
наляво, от което настъпило неконтролирано странично занасяне и автомобилът се
завъртял в посока, обратна на часовниковите стрелки, като се насочил ряЗ.о
наляво. Въз основа на данните от огледния протокол вещото лице допуска, че
водачът е направил втори опит да контрира и да прекрати занасянето, за да
стабилизира движението на автомобила. Инерционният момент на превозното
средство обаче е бил непреодолим, поради което „Опел Вектра“ е преминал през
левия банкет, лявата канавка и при ъгъл на насоченост от 70-80° при преминаване
през лявата канавка е настъпило странично преобръщане през дясната страна на
автомобила на един оборот, а след неговото въртене и плъзгане, се е спрял
отново на четирите си колела. В резултат на преобръщането на л.а. „Опел Вектра“
А.Г. получил описаните телесни увреждания.
Въз
основа на приетата по делото медицинска документация и след личен преглед на
ищеца е дадено заключение по допуснатата съдебно-медицинска експертиза. При
процесното ПТП А.Г. получил съчетана черепно-мозъчна, гръбначно-мозъчна и
гръдна травма, включваща компресионна фрактура на 12-ти гръден прешлен с
характер на взривна, притискане и контузия на гръбначния мозък на ниво 11-ти –
12-ти гръден прешлен с обездвижване на долните крайници, нарушена
чувствителност под нивото на увредата и нарушени уринарни функции, лекостепенна
черепно-мозъчна травма, протекла с краткотрайна загуба на съзнание след
инцидента, замъглено съзнание в следващите часове и липса на спомен за
инцидента, контузия на гръдния кош и десния бял дроб. Така описаните травми се
намирали в причинно-следствена връЗ.а с процесното ПТП. От получената
гръбначно-мозъчна травма Г. понасял интензивни болки и страдания от момента на
инцидента и понастоящем.
В деня
на произшествието на пострадалия е била оказана спешна медицинска помощ в ЦСМП
в гр. Х., след което е бил транспортиран за лечение в МБАЛ – гр. Хасково. След
преглед в неврохирургичното отделение на болничното заведение, на 25.03.2014 г.
е извършено оперативно лечение за премахване на дъгите на 12-ти гръден и 1-ви
поясен прешлен, декомпресия на гръбначния стълб и метална стабилизация на
увредения гръбначен сегмент. Проведено е било комплексно медикаментозно и
инфузионно лечение. След оперативната интервенция състоянието на болния се
подобрявало и се появило движение в долните крайници. На 27.03.2014 г. се
провела втора операция за съчленяване на стабилизацията. Лечение на долна вяла
пареза е проведено в отделението по физикална и рехабилитационна медицина на
болницата в гр. Хасково. Отчетено е подобрение в мускулния тонус на долните
крайници, но походката е била невъзможна.
Лечението
продължило и година по-късно, като в периода 15.03.2015 г. – 22.03.2015 г. Г.
пребивавал в неврохирургичното отделение на МБАЛ – Хасково, където постъпил с
картина на долна парапареза с хипестезия, рентгенови данни за фрактура на
тялото Тх12 с изразена кифо-сколиоза. Проведено е било оперативно отстраняване
на имплантите, при което е установена добра консолидация на фрактурните
фрагменти и липса на патологична подвижност. Г. е бил изписан с подобрение,
намалял болков синдром и обратно развитие на мускулната контрактура.
В
периода 01.07. – 08.07.2015 г. е било проведено поредното рехабилитационно
лечение в СБДПЛР – Любимец“ ЕООД. При постъпването Г. се е оплаквал от болки и
парене в кръста, слабост в двата крака, силни, стрелкащи болки в десния крак,
нестабилна походка, замайване на главата. След проведено лечение е изписан с
подобрение.
Към
момента на проведения от вещото лице М. личен преглед на пострадалия на 30.03.2016
г. се установило, че Г. не се е възстановил, а е налице намалена мускулна сила
и обем на активните движения на долните крайници с нарушена чувствителност,
силно затруднена походка до степен на невъзможност за самостоятелно придвижване
и нарушен тазово-резервоарен контрол. Неблагоприятна била и анатомичната форма
на гръбначния канал. Имало значително иЗ.ривяване на гръбначния стълб на нивото
на увредата, притискане на гръбначния мозък от костни фрагменти от
фрактурираното прешленово тяло и данни за остатъчни следконтузионни промени на
гръбначния мозък. Две години след инцидента здравословното състояние на А.Г.
било подобрено в сравнение с първоначалното, като пълното обездвижване на
долните крайници е преодоляно до степен на възможна самостоятелна походка,
макар и с помощни средства; възстановен в значителна степен тазово-резервоарен
контрол и задоволително общо здравословно състояние. Недобри са крайните
резултати от зарастването на увредения сегмент на гръбначния стълб и гръбначния
мозък.
Вещото
лице М. изтъква необходимостта от нова оперативна интервенция на гръбначния
стълб за отстраняване притискането на гръбначния мозък, възстановяване на
нормалната анатомична форма на увредения гръбначен сегмент, освобождаване на
невралните елементи от сраствания, оптимизиране на ликворната циркулация.
Пропускането да се извърши посочената операция би довело до напредване на
деформацията на гръбначния стълб, със задълбочаващо се нарушение на неговата
статика и механика, а шансовете за пълно или значимо следващо възстановяване
биха били минимални.
По
делото да ангажирани гласни доказателства чрез разпит на свидетел относно
претърпените от ищеца болки и страдания. Съжителстваща с ищеца Ф.К. раЗ.азва,
че в продължение на три месеца след изписването А. бил в инвалидна количка и се
нуждаел от непрекъсната чужда помощ. Тя му слагала памперси, хранела го,
поддържала личната му хигиена. Свидетелката и родителите й му помагали в
опитите да се раздвижи. При първата операция поставили имплант в гръбначния
стълб на А., който бил отстранен след една година. Оказало се, че има иЗ.ривяване
на гръбначния стълб и това налагало нова операция от неврохирург. Преживяното
се отразило и на психиката на пострадалия. Започнал да проявява нервност и имал
проблеми със съня. Все още се чувствал стресиран. Преди произшествието работел,
но сега не бил трудово зает. Продължавал да се нуждае от чужда помощ. По
принцип се придвижвал с помощта на бастун, но при засилен тремор в долните крайници
ползвал патерици.
В
съдебно заседание на 25.03.2016 г. А.Г. е отговорил на въпроси по реда на чл.
176, ал. 1 от ГПК. Заявил е, че знае, че С.С. е употребил алкохол преди да
предприеме управление на автомобила и че доброволно се е качил в л.а. „Опел
Вектра“.
В същия
смисъл са и дадените от С.С. отговори.
Разпитаният
по делото свидетел Ж.С., който е бил заедно с ищеца и водача при настъпване на
произшествието заявява, че всички, които са били пътници в управлявания от С.С.
автомобил са знаели, че водачът няма свидетелство за правоуправление.
При така установените обстоятелства съдът направи
следните правни изводи:
Предявен
е иск с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.), като нормата е приложима
към спорното материално правоотношение, предвид § 22 от ПЗР на КЗ, според която
част ІV на КЗ (отм.) се прилага за застрахователни договори, сключени до
влизане в сила на действащия към момента на постановяване на настоящото решение
КЗ (обн. ДВ, бр. 102/29.12.2015 г.).
В случая
предявеният иск с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) се основава на
сключен на 08.01.2014 г. договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите между собственика на л.а. „Опел“, модел „Вектра“ С.М.С. и З. „Л.и.“
АД, с което застрахователят се е задължил да покрие в границите на определената
в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените
от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди.
Съгласно
разпоредбата на чл. 226, ал.1 КЗ (отм.) увреденият, спрямо който застрахованият
по застраховка „Гражданска отговорност“ е отговорен, има право да иска
обезщетението пряко от застрахователя. Отговорността на застрахователя се
изразява в заплащане на обезщетение за претърпените от увреденото лице
имуществени и неимуществени вреди, пряк и непосредствен резултат от увреждането
и е функционално обусловена и тъждествена по обем с отговорността на
делинквента.
За да се
ангажира отговорността на застрахователя по чл. 226, ал.1 от КЗ (отм.) е
необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ между прекия причинител
на вредата и застрахователя. Това обстоятелство е отделено като безспорно в
процеса с протоколно определение от 25.03.2016 г.
Следва да
са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД.
Одобреното
от съда споразумение по чл. 381 от НПК има последиците на влязла в сила присъда
(чл. 383, ал. 1 от НПК) и в този смисъл, по силата на чл. 300 от ГПК е
задължително за граждански съд относно извършването на деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца.
Поради
това за решаващия съдебен състав е задължително приемането за установено на
обстоятелството, че С.М.С. е извършил посоченото деяние, съставляващо по
престъпление по чл. 343, ал. 3, пр. 1, б. „а“, пр. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 342, ал.
1 от НК, пряката причинна връзка между деянието и настъпилите в резултат на
него вреди, включително вината на водача на увреждащото МПС.
От правна страна се доказа осъществяването на всички
елементи от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, обуславящ деликтната
отговорност на причинителя и съответно на застрахователя по застраховката
„Гражданска отговорност“. Обсъдените доказателства формират извода, че са
налице всички предвидени материалноправни предпоставки за ангажиране
отговорността на ответното застрахователно дружество на основание чл. 226, ал.
1 от КЗ (отм.).
Обезщетението
за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост (чл. 52 от ЗЗД).
При определяне на неговия размер следва да се съобразят характера и тежестта на
вредите, интензитетът и продължителността на понесените болки, проявлението им
във времето, възрастта на пострадалия и др.
Съдебно-медицинската
експертиза е установила, че получената политравма от А.Г. е резултат именно от
процесното ПТП. Г. е претърпял множество тежки и сложни оперативни интервенции,
като периодът на хирургичните и възстановителни операции е продължил повече от
една година. При пострадалия не се очаква пълно възстановяване, а са възможни
усложнения от недобрите крайни резултати от зарастването на увредения сегмент
на гръбначния стълб и гръбначния мозък. Трайните последици от уврежданията са
налице и две години след произшествието. Безспорно се установява, че през
продължителен период от време Г. е изпитвал и продължава да изпитва болки и
страдания от мускулна слабост и непълноценно движение на долните крайници,
изкривен гръбначен стълб, притискане на гръбначния мозък и следконтузионни
промени на гръбначния стълб. Налице са тежки последици от получените увреждания,
налагащи провеждане на решаваща и сложна операция за подобряване състоянието на
гръбначния стълб и отстраняване на наличната киста в гръбначния мозък.
Понастоящем
ищецът е в невъзможност да води начина на живот, който е водил преди инцидента.
Чувството на непълноценност е предизвикало личностови промени, намиращи проява
в негативни психологически реакции.
Уврежданията
са и причина за неполагане на труд, за ограничения в движението и за цялостна отрицателна
промяна в ежедневието на пострадалия, включително в социално-битовата му
дейност.
Като
съобрази възрастта на пострадалия – 27 г. към датата на произшествието,
тежестта на уврежданията и последиците от тях, изпитаните болки и страдания,
техния интензитет и продължителността им, променения ритъм и начин на живот,
актуалното здравословно състояние на пострадалия и неяснотата относно прогнозата
за бъдещо възстановяване поради необходимостта от нова оперативна интервенция,
съдът намира, че 120 000 лева е справедлив размер на обезщетението.
Ответникът е направил възражение
за съпричиняване от страна на Г., което подлежи на разглеждане в настоящото
производство.
По смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, съпричиняване е налице, когато с поведението си пострадалият е допринесъл
за вредоносния резултат, като е създал условия или е улеснил настъпването на
вредите. Приносът на пострадалия трябва да бъде конкретно установен (решение №
169/28.02.2012 г., т. д. № 762/2010 г. на ВКС, II Т. О.), както и
обстоятелството, че без приносът не би се стигнало до уврежданията.
На първо място, по категоричен
начин се установи от показанията на свидетеля С., че пострадалият е знаел
(както и всички пътници в л.а. „Опел Вектра“, с който са се връщали от язовира
на 21.03.2014 г.), че С.С. е неправоспособен водач.
Ищецът е допринесъл за настъпване
на вредоносния резултат. Съгласно дадените в т. 7 от ТР № 1/23.12.2015 г. по
тълк.д. № 1/2014 г. на ОСТК на ВКС задължителни указания и като взе предвид
данните по делото, съдът намира, че Г. е проявил рисково поведение, като е
приел да пътува в МПС с водач, употребил алкохол. Това негово поведение е
проява на съзнателен и свободно формиран избор. Налице е безспорно знание у Г.
за факта, че С.С. е употребил алкохол непосредствено преди управлението на
лекия автомобил. Г. и С. са били заедно с три други лица и заедно са
консумирали алкохол, докато са били на яз. „Н.“, където ловили риба.
Като е поел предвидим и реално
очакван риск и неоправдано е игнорирал факта, че С. управлява МПС не само без
да е придобил правоспособност за тази дейност, представляваща източник на
повишена опасност, но и след употреба на алкохол, това поведение на Г.
съставлява обективен принос, който е противоправен и е в пряка причинна връзка
с вредоносния резултат, последица от реализираното пътно - транспортно
произшествие.
Страната, чиято е тежестта да
установи допринасяне на вредоносния резултат от страна на Г. – ответникът ЗК „Л.и.“
АД доказа релевантното за определяне на размера на обезщетението обстоятелство,
че Г. е знаел, че водачът на моторното превозно средство, в което е пътувал – С.С.,
е употребил алкохол и че е неправоспособен водач.
Възражение относно непоставен
предпазен колан от ищеца не е направено в срока за отговор, поради което се
явява преклудирано и не следва да се обсъжда като обстоятелство, с което ищецът
допълнително е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат.
Като отчете обстоятелствата, при
които се е случил инцидента, както и приносът на А.Г. за вредоносния резултат
от ПТП-то, изразяващ се в рисково поведение по избор да пътува в МПС,
управлявано от неправоспособен водач, употребил алкохол, съгласно чл. 51, ал. 2
от ЗЗД съдът счита, че дължимото на ищеца обезщетение следва да се присъди в
размер на 60 000 лева.
Ответникът не доказа да е
заплатил на ищеца обезщетение, поради което го дължи в определения от съда
размер.
За обезщетяването на вреди от
непозволено увреждане длъжникът е в забава от възникване на главното задължение
(чл. 84, ал. 3 ЗЗД) – момента на причиняването на вредата. От този момент той
дължи обезщетение за забавено изпълнение, което когато главното задължение е
парично, е в размер законната лихва – чл. 86, ал. 1 ЗЗД. По силата на чл. 223,
ал. 2 КЗ (отм.) застрахователят заплаща обезщетение, включително за пропуснати
ползи, които представляват пряк и непосредствен резултат от непозволено
увреждане, и за лихви за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното
плащане пред увреденото лице. Законната лихва върху обезщетението следва да
бъде начислена от датата на увреждането.
Тъй като ищецът е бил освободен
от такси и разноски, ответникът дължи, съразмерно на уважената част от иска да
заплати по сметка на СГС държавна такса в размер на 2 400 лева и 220 лева
депозити за експертизи по делото.
Претенции
за присъждане на разноски са направили и двете страни. На процесуалния
представител на ищеца се дължи адвокатско възнаграждение в размер на 1 812
лева.
Съразмерно
на отхвърлената част от исковете ищецът дължи на ответника сумата от 2 898
лева.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш
И:
ОСЪЖДА, на
основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) вр. чл. 45 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД,
ЗК „Л.и.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** да заплати
на А.Б.Г., ЕГН **********, с адрес *** сумата от 60 000 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и
страдания от увреждания, получени при ПТП, настъпило на 21.03.2014 г., по вина
на застрахования по застраховка „Гражданско отговорност“ на автомобилистите С.М.С.,
ведно със законната лихва от 21.03.2014 г. до окончателното изплащане, като
отхвърля иска за горницата до пълния предявен размер от 150 000 лева.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал.
6 от ГПК, ЗК „Л.и.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** да
заплати по сметка на СГС сумата от 2 400 лева държавна такса и 220 лева
депозити за експертизи по делото.
ОСЪЖДА, на основание чл. 38, ал.
2 от ЗАдв. вр. чл. 78, ал. 1 от ГПК, ЗК „Л.и.” АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление *** да заплати на адв. Щ.Х.Щ., с адрес *** сумата от 1 812
лева, представляваща адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал.
3 от ГПК, А.Б.Г., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на ЗК „Л.и.” АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление *** сумата от 2 898 лева разноски за
производството.
Решението е постановено при участието на трето лице
помагач на страната на ответника ЗК „Л.и.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление *** – С.М.С., ЕГН **********,
с адрес ***.
Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: