№ 458
гр. София, 14.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Иво Дачев
Членове:Мария Георгиева
Асен Воденичаров
при участието на секретаря Ваня Ил. Иванова
като разгледа докладваното от Асен Воденичаров Въззивно гражданско дело
№ 20241000501623 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
С решение от 19.01.2024 год., постановено по гр.д.№ 3330/2022 год. по описа на Софийски
градски съд, I-13 състав, УМБАЛ „Царица Йоанна – Исул“ ЕАД е осъден да заплати на С. Ц.
М., на правно основание чл.49 от ЗЗД сумата от 20 000 лева, представляващи обезщетение за
неимуществени вреди от непозволено увреждане, изразяващо се в нарушение принципите за
„своевременност” и „качество“ на медицинската помощ установени в чл.81,ал.2,т.1 от
Закона за здравето, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 01.04.2019 год. до
окончателното й изплащане, като искът за неимуществените вреди е отхвърлен до пълния
размер от 70 000 лева, както и е отхвърлен предявения иск за имуществени вреди от същия
деликт в размер на 2 040 лева. С решението са разпределени и разноските между страните.
Решението е обжалвано от ищеца С. Ц. М. в отхвърлителните части, като се правят
оплаквания за неправилно приложение на чл.52 от ЗЗД. Твърди се, че присъденото
обезщетение за неимуществените вреди е силно занижено и не е в състояние да компенсира
претърпените вреди. Поддържа, че вследствие неправомерното поведение на служители при
ответника се наложило оперативно лечение, за което заплатила сумата от 2 040 лева, която
сума следва да й бъде заплатена от ответника. Моли решението да бъде отменено в
обжалваните части и вместо него бъде постановено друго, с което исковите претенции да
бъдат уважени в цялост. Претендира разноски.
Решението е обжалвано и от ответника УМБАЛ „Царица Йоанна – Исул“ ЕАД в
1
осъдителната част, с доводи за неправилност. Оспорват се изводите на съда с които е приел,
че са налице действия или бездействия от страна на негови служители, които да са в
причинно – следствена връзка с причинените на ищцата вреди. Поддържа, че лекарите са
действали в съответствие с „добрите практики“, в условията на спешност. Молят решението
да бъде отменено в обжалваната част и вместо него постановено друго, с което предявения
иск за неимуществени вреди да бъде отхвърлен изцяло. Претендира се юрисконсултско
възнаграждение.
Третото лице помагач ЗК „Лев Инс“ АД не взема становище по жалбите.
Жалбите са подадени в срока по чл.259, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт от страни в производството, имащи право на жалба, поради което са процесуално
допустими.
Софийският апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и доказателствата по
делото намира следното:
Пред първоинстанционният съд с исковата молба са предявени обективно съединени искове
за заплащане на сумата от 70 000 лева, представляващи неимуществени вреди – болки и
страдания и сумата от 2 040 лева – имуществени вреди, като ищцата С. Ц. М. твърди, че на
27.06.2017 г. в гр.София е била блъсната от лек автомобил и закарана от спешна помощ в
ответното лечебно заведение УМБАЛ „Царица Йоанна – Исул“ ЕАД. След изписването й от
болницата ищцата търпяла силни болки и ограничение на движенията в областта на торса,
поради което потърсила консултация със специалист. Така узнала, че лекарският екип в
ответната болница не е разпознал и съответно не е лекувал нараняване, което ищцата е
получила по време на инцидента. Твърди, че е установената в МДЛ „Спектър“ на 14.05.2018
г. компресионна фрактура на тялото на Тh8, като същото е с редуцирана височина около 15-
20% и лека деформация в предната част на тялото на Th7 - най-вероятно също компресионна
фрактура. Поддържа, че посочените фрактури не са разпознати и лекувани по време на
престоя й в ответната болница, което е довело, както до физически болки и страдания за
ищцата, така и до множество притеснения и неудобства. Поведението на ответника,
съгласно твърденията в исковата молба е противоправно, тъй като ищцата не е получила
своевременна медицинска помощ на описаните фрактури. Медицинският екип не е разчел
правилно проведеното в лечебното заведение образно изследване и не е установил
фрактурата на прешлените, поради което същите не са лекувани. Поддържа нарушение на
принципите, установени с чл. 81 от Закона за здравето за своевременност, достатъчност и
качество на медицинската помощ. Впоследствие се наложила и оперативна намеса в
„Спектър“ ООД, където, на 23.08.2018 г. било извършено открито наместване на фрактура с
вътрешна фиксация чрез въвеждане на костен цимент. За тази оперативна интервенция
ищцата заплатила на лечебното заведение сума, в размер 2 040 лева. Твърди още, че въпреки
проведената оперативна намеса, в следствие на ненавременното лечение на фрактурите на
прешлените, продължава да има деформация на гръбначния стълб, ограничени движения в
торса, увредени периферни нерви, което от своя страна се изразява с постоянни опасващи
болки в гръдния кош, врата, главата, слабост и изтръпване в ръцете и краката, намалена
2
физическа активност и бърза умора. За получените увреждания на ищцата е издадено
Експертно решение, с което й е определена степен на трудова неработоспособност 50%.
Моли съда да постанови решението с което да осъди ответника да й заплати посочените
суми за причинените вреди.
Ответникът УМБАЛ „Царица Йоанна – Исул“ ЕАД е оспорил исковите претенции, като
твърди, че неговите служители са действали напълно в съответствие с предписаните
нормативни изисквания и в този смисъл не е налице противоправно поведение на негови
служители, което да ангажира неговата отговорност.
Третото лице помагач ЗК „Лев Инс“ АД взема становище за неоснователност на исковите
претенции.
Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 от ГПК, намира
решението в обжалваните части за валидно и допустимо. По очертания от оплакванията в
жалбите предмет на въззивен контрол, свеждащ се до наличие на предпоставките за
ангажиране деликтната отговорност на ответника и размера на обезщетенията, намира
следното:
Фактическия състав на чл.49 от ЗЗД пораждащ гаранцинно-обезпечителната отговорност на
ответника, по повод възложената работа за чужди действия включва кумулативно следното:
деяние, изразяващо се в действие или бездействие; противоправност; вина; вреда и
причинна връзка, а наред с тях и работата да е била възложена на делинквента от този, който
ще отговаря за причинените от него вреди и вредите да са причинени при или по повод на
изпълнението на работата. Т.е. за да бъде уважен предявеният деликтен иск, следва да се
установи, че лица, на които ответника е възложил работата по лечението на пациента, са
извършили противоправно деяние, в причинна връзка с което за ищеца са настъпили
неимуществени вреди.
Съгласно разпоредбата на чл.79 от 3акона за здравето /ЗЗ/, медицинската помощ в
Република България се осъществява чрез прилагане на утвърдени от медицинската наука и
практика методи и технологии. Разпоредбата на чл.80 от ЗЗ предпоставя, че качеството на
медицинската помощ се основава на медицински стандарти, утвърдени по реда на чл.6, ал.1
от Закона за лечебните заведения /ЗЛЗ/ и Правилата за добра медицинска практика, приети и
утвърдени по реда на чл.5, т.4 от Закона за съсловните организации на лекарите и лекарите
по дентална медицина. Установените в чл.81, ал.2 от ЗЗ основни принципи на правото на
медицинска помощ са: своевременност, достатъчност и качество на медицинска помощ. В
този смисъл се налага изводът, че противоправно е всяко поведение на лекар, което се
намира в противоречие с утвърдените от медицинската наука и практика методи и
технологии, с медицинските стандарти, утвърдени по реда на чл.6, ал.1 от ЗЛЗ и Правилата
за добра медицинска практика, както и с основните принципи на правото на медицинска
помощ – своевременност, достатъчност и качество.
В настоящия случай фактическата обстановка е правилно установена от
първоинстанционният съд и не следва да бъде повтаряна пред настоящия съд.
3
Установи се по делото от приетото пред първоинстанционният съд заключение на изготвена
съдебно-медицинска експeртиза, която съдът кредитира, като обективно дадена и
неоспорена от страните, че вследствие на претърпяната пътнотранспортна злополука на
27.06.2017 г. ищцата е получила следните травматични увреждания: контузия на гърдите;
разместени фрактури на 5-то, 6-то, 7-мо, 9-то и 10-то ребра в дясно отзад и неразместени
фрактури на 2-ро, 3-то и 4-то ребра в дясно в костно-хрущялната им част; контузионни
огнища на десния горен белодробен дял и кръвонасядане в 6-ти и 10-ти сегменти на десния
долен белодробен дял; изместване на медиастинума в дясно; пневмоторакс и плеврален
излив в дясно; подкожен емфизем в дясно; фрактури на дясната подбедрица; компресионни
фрактури на телата на 7-ми и 8-ми гръдни прешлени; фрактура на крилото на дясната
хълбочна кост. Спешна медицинска помощ и първоначално лечение пострадалата е получила
в УМБАЛ „Царица Йоанна – Исул“ ЕАД, където не са констетирани последните две
увреждания - компресионни фрактури на телата на 7-ми и 8-ми гръдни прешлени и
фрактурата на крилото на дясната хълбочна кост. След стабилизиране на общото състояние
на пострадалата, тя е провела болнично и оперативно лечение в периода от 07.07.2017 г. до
21.07.2017 г. в Клиниката по ортопедия и травматология на болницата по повод получените
фрактури на костите на дясната подбедрица. На 10.07.2017 г. ищцата била оперирана, като е
извършено „открито наместване на фрактурата на десния голям пищял и стабилизиране на
фрактурата с метална плака.“ Лечението е продължило с инфузионна, антибиотична,
антикоагулантна и обезболяваща терапия. Поради усилващи се болки в горния отдел на
гръбначния стълб, на 16.04.2018 г. ищцата е провела консултативен преглед при неврохирург
д-р М., който е разгледал внимателно образното изследване на гръдния отдел на гръбначния
стълб и изказал мнение за наличие на счупване на тялото на 8-ми гръден прешлен. В тази
връзка той е назначил магнитно-резонасна томография на гръдните прешлени, която е била
разчетена от доц. д-р К., който дал заключение за наличие на данни за стари, консолидирани
вклинени фрактури на 7-ми и 8-ми гръдни прешлени, без данни за фрагменти и дискови
протрузии на нивото на 7-ми и 8-ми, и 8-ми и 9-ти дисковертебрални комплекси, довели до
едва доловими стеснения на предните торакални пространства. Клиничните оплаквания на
пострадалата се дължали на получените фрактури на ребра в дясно. Същото изследване било
разгледано и от д-р М. на 24.04.2018 г., който също е констатирал наличието на „стари
консолидирали фрактури на телата на 7-ми и 8-ми гръдни прешлени, без данни за оформени
фрагменти. На ищцата било предложено оперативно лечение, но тя е отказала. Ищцата е
пожелала ново разчитане на проведената компютърна томография, което било осъществено
на 04.05.2018 г. в Медико-диагностична лаборатория „ Спектър“- София, като разчитането
било извършено от д-р П., който също е констатирал компресионните фрактури на 7-ми и 8-
ми гръдни прешлени, както и фрактура на крилото на дясната хълбочна кост на таза. На
23.08.2018 г. ищцата била оперирана в МБАЛ „Спектър“ по повод счупените 7-ми и 8- ми
гръдни прешлени, като било извършено оформяне на кухини чрез балони с контрастна
материя в телата на счупените прешлени и изпълване на тези кухини под налягане с костен
цимент. Заключението на експерта е категорично, че фрактурите на 7-ми и 8-ми гръдни
прешлени, както и фрактурата на крилото на дясната хълбочна кост на таза, са получени на
4
27.06.2017 г. – датата на ПТП и са присъствали на проведената на ищцата компютърна
томография на гръден кош, корем и тазови кости. Тези увреждания, обаче не са били
отразени и вписани, нито в Историята на заболяване на ищцата, нито в окончателно
издадената Епикриза при изписването на пострадалата от болницата. Вещото лице е
констатирало,че по време на лечението на пострадалата ищца в ответната болница
целенасочено лечение на установените компресионни фрактури на 7-ми и 8-ми гръдни
прешлени не е било проведено. Водеща и най - тежка увреда при ищцата е била двустранно
разположената гръдна травма, която е причинила остра дихателна недостатъчност и
намалена сатурация. Това състояние на ищцата при тази тежка гръдна травма е задължило
лекарите да проведат спешно оперативно лечение точно на гръдната травма, която е
застрашавала живота на пострадалата. Вещото лице изяснява, че в медицинската практика
съществуват твърди принципи на действие при пострадали с множествени увреждания на
опорно-двигателния апарат и други травми в областта на гърдите и корема, първите
медицински дейности се насочват за запазването на живота на пострадалия, поради което
първо се обработват и се оперират тези области, които затрудняват дейността на сърдечната
и дихателна система. Установява се, че при постъпването си в УМБАЛ „Царица Йоанна–
Исул“ ЕАД пострадалата ищца е била обслужена по принципите на „добрата медицинска
практика“. Същата е постъпила с множествени травматични увреждания и е била третирана
като спешно болен пациент, на който изследванията и терапията е били правилно
регулирани според тежестта на всяка травматична увреда. Вещото лице отбелязва, че макар
и неизвестни за лекуващите лекари, фрактурите на 7-ми и 8-ми гръдни прешлени, са били
поставени при добро положение - постелен режим с включена обезболяваща терапия.Според
вещото лице при пострадалата е можело да бъде приложена т.н. „вертебропластика“, но този
метод трябва да се извършва при т.н. „пресни фрактури“, когато телата на счупените
прешлени още са податливи да променят формата си при оказания дозиран натиск на
вкарания костен цимент. Тази операция при ищцата е трябвало да бъде извършена след
възстановяването на общото й здравословно състояние и след операцията на счупените
кости на дясната подбедрица, т.е. около края на октомври-ноември 2017 г., но тогава както на
лекарите, така и пострадалата ищца не е било известно наличието на фрактури на
посочените по-горе прешлени. Ищцата е провела оперативно лечение на счупените 7-ми и 8-
ми гръдни прешлени чак около 1 година след претърпяната злополука, когато фрактурите на
счупените прешлени са били вече „консолидирани“, т.е. зараснали – или последващото
проведено оперативно лечение на счупените прешлени е доста закъсняло. Установява се, че
въз основа на приложените към експертизата рентгенови резултати и след личен преглед на
ищцата, извършената „кифопластика“ не е дала някакъв забележителен резултат за
пострадалата, тъй като те продължава да търпи болки в тази зона на гръбначния стълб.
Установява се също така, че при ищцата има трайно оформена „кифоза“ /т.е гръдните
прешлени образуват дъговидно изкривяване на гръбначния стълб/. Ищцата е приведена
напред, като шийните прешлени следват тази деформация в предна посока. Отзад има
оформена гърбица. При натиск, ищцата получава засилваща болка в зоната от 6-ти до 9-ти
гръдни прешлени. Установява се, че кифозата при ищцата е настъпила не от процесните
5
фрактури на 7-ми и 8-ми гръдни прешлени, а от настъпилите във времето дегенеративни
промени далеч преди злополуката. Експертизата дава заключение, че цялостното
стационарно и оперативно лечение на ищцата е било правилно проведено и с много добър
краен резултат, предвид многото и тежки по вид травматични увреждания, като проблемът,
че пострадалата е напуснала болницата след проведеното лечение, без да знае за получените
фрактури на 7-ми и 8-ми прешлен и това е довело до късното им оперативно лечение, остава
само етичен.
Изложеното мотивира настоящия въззивен състав да приеме, че не се установиха данни за
наличието на извършени от страна на служители при ответника, действия извън приетите и
съществуващи медицински стандарти, съответно за ненадлежно упражняване на
професионалните задължение от лекарските екипи, осъществили интервенциите и
прегледите в болничното заведение. Установи се от обсъдената експертиза, че предвид
другите тежки увреждания, които са били животозастрашаващи и необходимостта от
приоритетното им лечение и възстановяване на нормалното дишане при пострадалата,
лечение на процесните фрактури на гръдните прешлени е било възможно едва 2 месеца след
увреждането, а за това време те вече е щяло да се консолидират /около 40 дни/, т.е. няма да
може да се лекуват ефективно. Нещо повече – установи се в процесния случай, че лечението
на установените фрактури на 7-ми и 8-ми е било достатъчно след поставянето на
пострадалата на строг постелен режим и включване на обезболяващи средства, което е било
напълно достатъчно /отг. на 4-ти въпрос, стр. 7-ма от заключението/. Следва да бъде взето
впредвид също така, че след установяване на данни за стари, консолидирани вклинени
фрактури на 7-ми и 8-ми гръдни прешлени, без данни за фрагменти и дискови протрузии на
нивото на 7-ми и 8-ми, и 8-ми и 9-ти дисковертебрални комплекси, на ищцата е било
предложено оперативно лечение, което тя е отказала. „Кифозата“ при ищцата е настъпила не
от процесните фрактури на 7-ми и 8-ми гръдни прешлени, а от настъпилите във времето
дегенеративни промени далеч преди злополуката.
Също така по делото не се установи, че липсата на лечение, предвид пропуска при
установяването на фрактурата, на крилото на дясната хълбочна кост да е довела до вреди за
ищцата. Напротив, установи се, че фрактурата е неразместена и на практика не се е
нуждаела от някакво лечение, като е зараснала без настъпили усложнения за пострадалата.
По тези причини съдът счита, че не е налице противоправно поведение, извършено от
лекарските екипи по отношение на пострадалата ищцата, липсва един от елементите на
фактическия състав на непозволеното увреждане, визиран в нормите на чл.49, вр. чл.45 ЗЗД
за ангажиране отговорността на ответника за претърпените от ищеца неимуществени вреди
– наличие на противоправно поведение, извършено от лекарите - физически лица, работещи
в ответната болница. Предвид изложеното, поради липса на противоправно поведение на
служители на ответника в причинна връзка с вредоносния резултат предявените искове
следва да бъдат отхвърлени изцяло.
Поради несъвпадане в изводите на двете инстанции, решението в обжалваната му
осъдителна част за неимуществените вреди ще следва да се отмени, като вместо това се
6
исковата претенция в тази част следва да бъде отхвърлена. В останалата част решението
следва да бъде потвърдено.
По отговорността за разноски.
При този изход на делото, решението на първоинстанционният съд следва да се отмени и в
частта в която ответника е осъден да заплати на ищеца разноски по компенсация в размер на
501 лева. Ищеца следва да бъде осъден да заплати на ответника разноски в размер на 400
лева, представляващи възнаграждение на вещото лице, по представен списък по чл.80 от
ГПК, както и юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер на 300 лева.
При този изход на делото пред въззивния съд, ищеца следва да бъде осъден да заплати на
ответника юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя на 100 лева, съгласно
чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ и въз основа на чл.37, ал.1 от
Закона за правната помощ.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение от 19.01.2024 год., постановено по гр.д.№ 3330/2022 год. по описа на
Софийски градски съд, I-13 състав в частта в която УМБАЛ „Царица Йоанна – Исул“ ЕАД е
осъдено да заплати на С. Ц. М., на правно основание чл.49 от ЗЗД сумата от 20 000 лева,
представляващи обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане,
изразяващо се в нарушение принципите за „своевременност” и „качество“ на медицинската
помощ установени в чл.81,ал.2,т.1 от Закона за здравето, ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от 01.04.2019 год. до окончателното й изплащане, както и в частта в
която ответника е осъден да заплати на ищеца разноски по компенсация в размер на 501
лева, И ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от С. Ц. М. против УМБАЛ „Царица Йоанна – Исул“ ЕАД иск с
правно основание чл.49 от ЗЗД за сумата от 20 000 лева, представляващи обезщетение за
неимуществени вреди от непозволено увреждане, изразяващо се в нарушение принципите за
„своевременност” и „качество“ на медицинската помощ установени в чл.81,ал.2,т.1 от
Закона за здравето, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 01.04.2019 год. до
окончателното й изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалите отхвърлителни части.
ОСЪЖДА С. Ц. М. да заплати на УМБАЛ „Царица Йоанна – Исул“ ЕАД сумата от 400 лева,
представляващи разноски пред първоинстанцииният съд, както и сумата от 400 лева,
представляващи юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на ответната страна - ЗК
„Лев Инс“ АД.
Решението може да се обжалва при условията на чл. 280 от ГПК с касационна жалба в
едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС.
7
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8