Р Е Ш Е Н И Е
№
И.Р., 26.06.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, Х-ти гр.състав, в
публичното заседание на пети юни през
две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ТОДОРОВА
при секретаря Марина Цветанова като разгледа докладваното от съдията ТОДОРОВА
гр.дело №1745 по описа за 2017г. и на основание данните по делото и закона, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД с цена на иска 190,39 лв. и чл.422, ал.1 вр.чл.415 ГПК, вр.чл.86 ЗЗД с
цена на иска 15,24 лв.
Производството по делото е образувано по
подадена искова молба от "***" ***, със седалище и адрес на
управление ***, ЕИК ***, срещу В.П.Д.,
ЕГН **********,***, в която се твърди,
че е издадена заповед за изпълнение по подадено заявление от ищеца по
ч.гр.д.№647/17 по описа на РС-Плевен, която е връчена на длъжника, които в
срока по чл.414 ГПК е депозирал писмено възражение. Твърди, че претенцията за
заплащане на сумите по издадената заповед за изпълнение е поради доставена
топлоенергия до топлоснабдения имот на ответника-
апартамент, находящ се на адрес ***с аб.№***. Твърди, че
като собственик/ползвател/ на топлоснабден имот, находящ се в ***,
ответника и клиент на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди по смисъла на Чл.
153. (1) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) Всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия . Затова за него важат разпоредбите
на действащото за посочения период законодателство в областта на енергетиката.
Счита, че съгласно чл. 150. (1) Продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от Държавната комисия за енергийно регулиране към
Министерски съвет, като съгласно ал.2,
същите влизат в сила 30 дни след първото им публикуване в един централен
и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното
предприятие и потребителите на топлинна енергия без да е необходимо изрично
писмено приемане от клиентите. Твърди, че общите условия от 2007 г. са
публикувани във вестник „Нощен труд” от дата 13-14.12.2007г. и във вестник
„Посоки” бр.239/13.12.2007г. Твърди, че с тях се регламентират търговските
взаимоотношения между клиентите на топлинна енергия и Дружеството: правата и
задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и
заплащане на топлинната енергия; отговорностите при неизпълнение на
задълженията и др. Посочва, че в раздел VII от ОУ от 2007 г. - „Заплащане на
ТЕ” е определен реда и срока, по който купувачите на ТЕ /в т.ч. и ответницата/,
са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а именно: в 30-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят. Твърди, че в този смисъл,
задължението на ответника за заплащане на дължимите от него суми в размера,
посочен в ежемесечно получаваните фактури е най-късно до края на текущия месец,
следващ месеца на доставката на ТЕ. Твърди, че с изтичането на последния ден от
месеца ответникът е изпадал в забава за тази сума, като на основание чл.31,
ал.6 от ОУ ежедневно е начислявана законна лихва върху дължимата сума. Твърди,
че ответника, съгласно приложеното към
заповедното производство извлечение от сметка за абонатен № *** е използвал
доставяната от дружеството топлинна енергия през процесния период и не е
погасил задължението си. Твърди, че сградата-етажна собственост, в която се намира абонатната станция, от която се
доставя ТЕ до имота на ответника е сключила договор за извършване на услугата
дялово разпределение на топлинна енергия с фирма ***.
Твърди, че сумите за ТЕ за процесния период са начислявани от “***” *** по
изготвяни отчети от фирмата,извършваща дяловото разпределение на топлинна
енергия в сградата на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в
съответствие с разпоредбата на чл.61, ал.1 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007г.
за Топлоснабдяването. Посочва, че
претендираните суми за процесния период са:
сума за отопление-85,27 лв., енергия, отдадена от сградна инсталация-
82,44 лв., услуга дялово разпределение- 22,68 лв. Твърди, че сумите са начислени на база на
реалния отчет на уредите за дялово разпределение, монтирани на отоплителните
тела в имота на ответника 0 бр. водомер и 0 бр индивидуални разпределителни
уреди и 1 брой щранг-лира в банята. Отправя се искане, за постановяване на решение,
с което да се признае за установено вземането на ищеца срещу ответника за
сумата 190,39 лева за главница за периода 01.04.2015г. – 30.11.2016 г. и лихва
върху главницата в размер на 15.24 лева за периода 02.06.2015 г. до 17.01.2017
г. и законната лихва върху главницата от 24.01.2017 г. до изплащане на
вземането, за които суми била издадена заповед за изпълнение в производството
по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 647/17г. по
описа на ПлРС. Претендират се и направените по делото разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен
отговор от ответника, в който взема становище, че предявените искове са
допустими, но неоснователни. Счита, че предявените искове се явяват изцяло неоснователни, тъй като до момента
ищецът не е доказал, при условията на главно и пълно доказване, че ответницата
се явява собственик или ползвател с вещно правно на ползване по отношение на
процесния имот за процесния период от време, което е изцяло в тежест на ищеца.
Счита, че към момента не са представени никакви доказателства, установяващи
облигационната връзка между страните в настоящия правен спор. Счита, че в
тежест на ищеца при условията на главно и пълно доказване е да установи, че
ответникът се явява задължено лице за заплащане на разходи за топлинна енергия.
Излага съображения, че задължено лице, съгласно ОУ на ищеца и действащото
законодателство, е собственикът или ползвателят с вещно право на ползване по
отношение на имота, за който са начислени задължения към "***" ***.
Счита, че в конкретния случай, липсват доказателства ответницата да се явява
собственик или титуляр на вещно право на ползване по отношение на процесния
имот. Твърди, че в този смисъл е и задължителната за прилагане от съдилищата
съдебна практика, а именно: Решение № 507 от 22.01.2013г. по гр.дело №
1557/2011г., IV г.о. наВКС Решение № 504 от 26.07.20 Юг. по гр.дело №
420/200г., IV г.о. на ВКС и Решение № 162 от 28.05.2014г. по гр.дело № 6397/201
Зг., IV г.о. на ВКС. Твърди, че в цитираните решения е прието, че за
доставената топлинна енергия на топлоснабден имот отговаря винаги собственикът
или титулярът на вещното право на ползване върху имота. Излага съображения, че съобразно правилата за
разпределение на доказателствената тежест, всяка една от страните трябва да
докаже обстоятелствата, на които основава своите искания или възражения.
Независимо от процесуалното си качество, кредиторът трябва да докаже факта, от
който произтича вземането му, а длъжника - възраженията си срещу вземането. В
този смисъл е и РЕШЕНИЕ №173 по т.д. №901/2009г. па I Т.О. на ВКС. Счита, че
следва да се вземе предвид и че качеството „потребител на топлинна
енергия" не се придобива автоматично с притежаването на правото на
собственост или вещното право на ползване. За да бъде налице такова качество,
собственикът, респективно ползвателят следва да изрази съгласието си за
встъпване в договорни отношения с ищцовото дружество, като това съгласие се
обективира в подаването на заявление-декларация за откриване на партида.
Твърди, че такова заявление, обаче не е подавано от ответницата, поради
което исковете предявени
срещу нея се
явяват изцяло неоснователни,
тъй като в конкретния случай ответницата не е изразявала съгласието си за
встъпване в договорни отношения с ищеца. Напротив изрично с приложено по делото
заявление ответницата е направила отказ от ползването на електрическа енергия и
топла вода. Излага съображения, че възможността за непоискана доставка на
услуги, включително топлинна енергия е отречена и с разпоредбата на чл. 62 от
Закона за защита на потребителите, съгласно алинея първа от който се забранява
доставката на стоки, както и на вода, газ, електрическа енергия, централно
отопление, цифрово съдържание или предоставянето на услуги на потребител срещу
заплащане без искане от негова страна. Във втората алинея на чл. 62 от ЗЗП са
предвидени правните последици от предоставяне на непоискана услуга, а именно:
потребителят не е длъжен да възстанови стоката и не дължи заплащане на стоката
или услугата на този, който я е изпратил или предоставил. Счита, че не е възможно
съществуването на понятието клиент само на сградна инсталация, ако едновременно
с това лицето не отоплява имота си, подало е заявление за отказ от услугите на
Топлофикация. Съгласно §1 от Допълнителните разпоредби на ЗЗП при противоречие
между разпоредбите на два закона, се прилагат тези, които осигуряват по-висока
степен на защита на потребителите. Ето защо разпоредбите на Закона за
енергетиката, уреждащи дължимостта на такса сградна инсталация се дерогират от
тези на Закона за защита на потребителите и по-специално от нормата на чл. 62
от ЗЗП, уреждаща непоисканата доставка на услуги. Съгласно Директива 2011/83 на
ЕС правата на потребителите по реда на чл. 62 от ЗЗП са в пълна сила и при
търговията с електроенергия, вода, газ и топлоенергия. Предвид изричното
заявление за отказ от услугите на Топлофикация, включително доставката на топла
вода, счита че ответницата не се намира
в облигационна връзка с ищеца и на това основание, съответно не е обвързана от
приложените Общи условия на дружеството и не дължи заплащането на начислената в
имота сградна инсталация. Счита, че за да бъде ангажирана отговорността на
ответницата следва да бъде доказано обективираното й съгласие за встъпване в
договорни отношения с ищеца, каквото в случая не е налице, а предявените искове
се явяват изцяло неоснователни и недоказани. Заявява, че не оспорва
количеството потребена топлинна енергия, а оспорва предявените искове по
изложените по-горе съображения, поради което моли да не бъдат допускани
съдебно-счетоводна и сьдебно-технически експертиза, тъп като те биха установили
факти, по които не е налице спор между страните.
По делото е
конститиран като трето лице-помагач на страната на ищеца ***със седалище и
адрес на управление:*** ***, което не
взема становище.
Съдът, като
прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази доводите
на страните, намира за установено следното:
Видно от неоспорен от ответницата списък/л.6 от делото/ В.Д. е живуща ***, с абонатен номер ***, в който списък е положен подпис от В.Д..
Установява се от Заявление от 19.12.2014г., че В.Д. е подала същото до ******, с което е заявила отказ от парно и топла вода и от освобождаване от такси, тъй като са свалени радиаторите и откачени и не се ползва нищо. Моли да бъде освободена от такса.
Видно от Писмо № 153/29.01.2015г. , *** *** е изпратило писмен отговор на молбата на В.Д. за освобождаване от заплащане на такса, като е посочено, че подаденото от нея заявление не може да произведе правни последици и са й дадени разяснения.
По делото са представени Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „***”*** на потребители в И.Р., приети с протокол от 12.09.2007г на Съвета на директорите на „***”*** и одобрен с Решение №ОУ-067/3.12.2007г на ДКВЕР и същите не са оспорени от отвеницата по делото. Съгласно чл. 1 от същите, с тях се уреждат взаимоотношенията при продажба на топлинна енергия между “Т.П.” ***, наричана “продавач” и потребителите за битови нужди, наричани “купувачи”. Съгласно чл. 3 ал.1 от Общите условия купувач може да бъде физическо лице, потребител на топлинна енергия за битови нужди, който е собственик или титуляр на вещно право на ползване на имот в топлоснабдена сграда.Съгласно чл. 14 купувачът е длъжен в 30 дневен срок да уведоми писмено продавача при промяна на титуляра на правото на собственост или вещно право на ползване на топлоснабдения имот.В чл. 57 ал.1 от Общите условия е предвидено, че при промяна на собствеността или вещното право на ползване новият и предишният собственик или ползвател са длъжни да подадат до продавача в срока по чл. 14 заявление за откриване, промяна или закриване на партида, към което са приложени копия от документи удостоверяващи придобиването или прекратяването на правото на собственост или вещно право на ползване на имота. Съгласно чл.31, ал.1 от Общите условия, купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
От приетите и неоспорени от ответницата Препис –извлечение от сметка за задължения за консумирана топлоенергия, Справка за реализирана топлоенергия в исковото производство и Справка, представена в заповедното производство се установява, че неплатеното задължение на отвтеницата за топлинна енергия за периода от 01.04.2015г. до 31.11.2016г. е в общ размер от 190,39 лв. главница/85,27 лв.-ТЕ за отопление, 82,44-ТЕ за сградна инсталация и 22,68 лв.- такса услуга дялово разпледеление/. Лихвата за върху горепосочената главница за периода от изпадане на ответницата в забава 02.06.2015г. до 17.01.2017г. е в размер на 15,24 лв.
При така установеното от фактическа страна, съдът приема следното от правна страна:
По искът с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД с цена на иска 190,39 лв.:
Ответницата
е оспорила, като недоказан със събраните по делото доказателства, качеството си
на собственик или ползвател на процесния топлоснабден имот- ***, находящ се в ***и
поради това и качеството си на потребител/лиент на топлинна енергия. По
същество не е направено оспорване на факта, че ответницата е собственик или
ползвател на топлоснабдения имот, а само на събраните по делото доказателства
за него. Съдът намира направеното оспораване за неоснователно. По делото е
представен списък с живущите и посочени абонатни номера, в която ответницата В.Д.
е посочена, като живуща ***, ***. В списъка има положен подпис за ответницата.
Списъкът не е оспорен. Не е оспорено и представеното Завявление от В.Д. от дата
19.12.2014г., адресирано до *** ***, в което тя лично е заявила желанито си,
тъй като е направила отказ от ползване на топлоенергия, да бъде освободена от
заплащане на такса. Съдът приема, че в него имплицитно се съдържа извънсъдебно
изявление на В.Д., че същата е клиент/потребител на топлоенергия като собственик/ползвател
на процесния топлоснабден имот и като такава упражнява правата си.
Съдът
намира, че страните по делото са в облигационно правоотношение при общи условия.
Съгласно
редакцията на чл. 153 от ЗЕ от 17.07.2012г., „всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия.“ В
съответствие с педходната редакция на чл.153, ал. 1 ЗЕ „Всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени
към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия и са
длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.“ Това
са действащите правни норми, уреждащи отношенията между страните по делото през
процесния период.Под клиент/потребител на топлинна енергия по смисъла на тези
разпоредби се има предвид не лицето, което ползва имота на облигационно
основание, а притежател на ограничено вещно право на ползване на имота, което е
видно и от използваното понятие "право на ползване". Продажбата на
топлинна енергия на физически лица за битови нужди се осъществява въз основа на
общи условия, утвърдени по реда на чл. 150 от ЗЕ, като не е необходимо
сключването на отделен договор. Такава възможност съществува само факултативно
като възможност в чл. 151 от ЗЕ. С оглед на това, качеството на клиент/потребител,
респективно на лице, което е задължено да заплаща доставената и ползвана
топлинна енергия, възниква по силата на закона с придобиването на правото на собственост или ограниченото вещно право
на ползване върху имота, без да е необходимо сключването на последващ договор
или откриване на партида на новия собственик или титуляр на вещно право на
ползване на доплоснабдения имот. Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ качеството на
потребител, респ. клиент на топлинна енергия се придобива ex lege - по силата
на закона, с придобиването на право на собственост или ограничено вещно право върху
индивидуален обект, находящ се в сграда, за която вече е сключен договор за
топлоснабдяване.
Не е
спорно между страните и се установи, че собствения на ответника имот се намира
в сграда, за която е сключен договор за топлоснабдяване. В качеството си на
клиент на топлинна енергия ответника дължи на ищеца суми за топлинна енергия за
отопление, за топлоенергия, отдадена от сгр.инсталация,за БГВ и за услуга
дялово разпределение. Клиента на топлинна енергия е задължен да
участва в заплащането на отделената от сградната инстралация топлоенергия,
съобразно своя дял в нея,с оглед разпоредбите на чл.112в от ЗЕЕЕ и
чл.142,ал.2,чл.143,ал.3 и чл.153,ал.6 от ЗЕ. Сградната инсталация за отопление
и горещо водоснабдяване е обща етажна собственост,съобразно чл.140,ал.3 от
ЗЕ,при което и с оглед разпоредбата на чл.38,ал.3 от ЗС всеки собственик следва
да участва в ползите и тежестите на тази обща вещ съобразно с частта си. Както
се приема и в Решение №5/22.04.2010г. по конст.д.№15/2009г. на Конституционния
съд на РБ,заплащането на отдадената от сградната инсталация топлинна енергия не
е резултат от реалното ползване на топлинна енергия от собствениците и
носителите на вещни права.То следва от факта,че сградната инсталация е обща
част по предназначение,от която никой не може да се откаже,поради което и
плащането се извършва съразмерно на отопляемите обекти по проект.В случаите на
чл.153,ал.6 от ЗЕ,в които потребители в сграда-етажна собственост прекратят топлоподаването в имотите си,
същите остават потребители на топлинна енергия,отдадена от сградната инсталация
и от отоплителните тела в общите части на сградата.
Съдът
намира за неоснователни развитите съображения от ответника по делото, че в
настоящия случай става дума за непоискана услуга по смисъла на чл.62 ЗЗП, поради
което не дължи заплащането й. Според чл.
153, ал.6 ЗЕ (в неговата редакция, до изм. бр. ДВ 54 от 2012 г.) етажните
собственици, прекратили топлоподаването към своите имоти, остават
"потребители" на топлинната енергия от сградната инсталация и от
отоплителните тела в общите части на сградата, докато в законовия текст след
изменението е възприет терминът "клиенти", а не потребители на
топлинни услуги, тъй като обективно услугата е прекратена и липсва основание за
нейното доставяне, предвидено в закона. Заплащането на топлоенергията, отдадена
от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата за
лицата, отказали се от услугата в индивидуалните си имоти, се явява задължение
на етажните собственици в съответната сграда, доколкото ЕС не е взела решение
за прекратяване на топлоподаването към нея, респективно – доколкото
топлоподаването към нея не е прекратено. Правото на част от собствениците да не
ползват топлинна енергия за отопляване на индивидуалните си имоти категорично
не води до извода, че не следва да заплащат разходваната в общите части
топлинна енергия, защото освен собственици и титуляри на вещни права на
конкретни имоти, те са съсобственици на сградната инсталация и на общите части
в сградата. Затова те следва да поемат
припадащата им се част от разходите за топлинна енергия, тъй като съгласно ЗЕ,
ЗС, ЗУЕС всички собственици и носители на вещни права следва да поемат ползите
и тежестите, свързани с употребата на общата вещ. При невъзможността
топлофикационната услуга да съществува без разходите за топлоенергия, отдавана
от сградната инсталация и общите части на сградата, отказът от индивидуалното
потребление не води сам по себе си до отпадане на дължимостта на останалите
необходими разходи. В този случай прилагането на §1 ДР ще доведе до тъкмо
противоположния резултат, от този, който е неговият ratio legis и в крайна
сметка – прилагане на по-неблагоприятен режим за потребителите на битова
топлоенергия, отколкото прилагането на чл. 153, ал.6 ЗЕ предвижда. За сметка на
по-благоприятно третиране именно на непотребители, които са се отказали от
услугата. От тази гледна точка, би следвало в случаите на доставяне на
топлоенергия за битови нужди в сграда – етажна собственост, да се прилагат
разпоредбите на специалния ЗЕ и те не се дерогират от защитаващата правата на
потребителите разпоредба на чл. 62 от ЗЗП, по силата на правилото на § 1 от ДР
на ЗПП. В горния смисъл са развити съображения от И.Р.. Съгласно Тълкувателно
решение № 2/2016 на ОСГК на ВКС За отношенията, възникващи при доставяне на
топлинна енергия за битови нужди в сграда – етажна собственост, се прилагат
разпоредбите на Закона за енергетиката, които не противоречат на разпоредбата
на чл.62 във връзка с пар.1 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на
потребителите.
По
изложените съображения, съдът намира, че ищеца доказа с ангажираните по делото
доказателства предявената искова претенция с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД по основание. От неоспорените справик се установи,
че дължимата и незплатена сума за доставена до собствения на ответника
топлоснабден имот, топлоенергия е в размер на 190,39 лв. за периода от 01.04.2015г.
до 30.11.2016г., за която сума искът следва да бъде уважен.
По искът с правно основание чл.422, ал.1 вр.чл.415 ГПК, вр.чл.86 ЗЗД с цена на иска 15,24 лв.:
Искът
с правно основание чл.422, ал.1 вр.чл.415 ГПК, вр.чл.86 ЗЗД се явява акцесорен
по отношение на предходния. С оглед установеността на претендираните задължения
на ответника по делото за заплащане на главница за процесния период, се дължи и
обезщетение за забавеното им изплащане в размер на законната лихва на основание
чл. 86, ал.1 от ЗЗД. Не се спори, че заплащането на начислените суми за ТЕ е
следвало да се осъществи най-късно до 30 дни след изтичането на месеца, за
които се отнасят те. Това се установява и от чл.31 от Общите условия. Поради
уговорения от страните начин на плащане на главницата, и на основание чл. 84,
ал.1, пр.1 от ЗЗД, за изпадането на потребителя в забава след изтичането на
този 30-дневен срок, не е необходима изрична покана. С изтичането на
определения в договора срок, потребителят е изпаднал в забава без покана и
дължи обезщетение за забава. Размерът на претендираната лихва за забава се
установи от представените по делото справки и чрез самостоятелни изчисления от
съда на основание чл.162 ГПК, че лихвата за забава за периода, считано от дата
на изпадането в забава 02.06.2015г. до 17.01.2016г. е в размер на 15,24 лв., за
която сума следва искът да бъде уважен.
Съгласно Тълкувателно
решение № 4/2013 на ОСГТК на ВКС, т.12. Съдът, който разглежда иска, предявен
по реда на чл. 422,респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за
дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като
съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в
исковото, така и в заповедното производство. Съдът в исковото производство се
произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното
производство, включително и когато не изменя разноските по издадената заповед
за изпълнение. Съдът като съобрази задължителната тълкувателна практика са ВКС
и основателността на предявените обективно кумулативно съединени искови
претенции в предявения си размер, ответника
следва да бъде осъден да заплати
направените разноски от ищеца по делото в заповедното производство в общ размер
от 205,00 лв. съразмерно с уважената част на исковата претенция.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца,
направените от него разноски в настоящото производство за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение размер на 175,00 лв./75,00 лв.+100 лв./
съразмерно с уважената част на исковата претенция.
По изложените
съображения съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД по отношение на В.П.Д., ЕГН **********,***, че ДЪЛЖИ на кредитора “***” *** И.Р., ЕИК***,със седалище и адрес на управление:*** сумата 190,39 лева, представляваща стойността на консумирана и незаплатена топлоенергия за периода от 01.04.2015г. до 30.11.2016г., в едно със законната лихва от 24.01.2017г. за която сума е издадена заповед за изпълнение № 425/25.01.2017г. по ч.гр.д.№647/2017 по описа на РС-Плевен.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 вр.чл.415 ГПК, вр.чл.86 ЗЗД по отношение на ответника В.П.Д., ЕГН **********,***, че ДЪЛЖИ на кредитора “***” *** И.Р., ЕИК***, със седалище и адрес на управление:***, сумата 15,24 лева, представляваща лихва за забава върху 190,39 лв. за периода 02.06.2015г. – 17.01.2017г., за която сума е издадена заповед за изпълнение № 425/25.01.2017г. по ч.гр.д.№647/2017 по описа на РС-Плевен.
ОСЪЖДА на основание
чл.78, ал.1 ГПК В.П.Д., ЕГН **********,*** ДА ПЛАТИ на “***” *** И.Р., ЕИК***, със
седалище и адрес на управление:***, сумата
от 205,00 лв. направени разноски за производството по ч.гр.д.647/2017 по описа на РС-Плевен.
ОСЪЖДА
на основание чл.78, ал.1 ГПК В.П.Д.,
ЕГН **********,*** ДА ПЛАТИ на “***” *** И.Р., ЕИК***, със
седалище и адрес на управление:***, сумата от 175,00 лв. направени по
делото разноски за ДТ и юрисконсултско възнаграждение.
Решението е постановено при участието на трето лице
помагач, на страната на ищеца ***със седалище и адрес на управление:*** ***.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
Плевенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: