Р Е Ш Е Н И
Е
№………./ …………...2020 г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито
съдебно заседание, проведено на тринадесети февруари през две хиляди и
двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ДИАНА МИТЕВА
при секретар Албена Янакиева
като разгледа докладваното от съдията
търговско дело № 1601 по описа за 2017
г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
образувано по реда на гл. 37 от ГПК като ТЪРГОВСКИ
СПОР
(чл. 365 т.1от ГПК вр. чл. 286 ал.1 и 2 ТЗ).
Приети са за разглеждане обективно съединени ЧАСТИЧНИ искове, предявени
от „ТРЕЙДФАРМА“ЕООД ЕИК *********, гр.
Варна ул. Македония 23 ет.1, представлявано
от управител Е.Б., чрез адв. С. и адв. Т., със служ. адрес *** срещу чуждестранното търговско
дружество ООО“ТУР-АРТ“ с основен държавен рег. №1167847379160 със
седалище Р Ф, с регистриран адрес в гр. С
П, „Л П“, дом 50 литер П, офис 7а и фактически адрес гр. С П, ул. „М“, дом 48, литер А, помещение
4-Н, представлявано от ген. директор А.А., чрез особен представител адв. К. със
служ. адрес *** офис 8 за присъждане на части от дължима цена за предоставена
на туроператор по рамков договор № 1/09.02.2017г, пълна заетост на леглова база
в к.к. Шкорпиловци за сезон лято 2017г., както следва:
сума в размер на 48
000 евро, претендирана като част от сборен остатък от разсрочено задължение с краен падеж
15.08.17г по приложение №1 за договорено ползване на 300 легла в хотел МОРСКИ
ДЮНИ
сума в размер на 24
000 евро, претендирана като част от сборен остатък от разсрочено задължение с краен падеж
1.08.17г по приложение №3 за договорено ползване на 152 легла в хотел МОРСКИ ДЮНИ
сума в размер на 20
000 евро, претендирана като част от сборен остатък от разсрочено задължение с краен падеж
1.08.17г по приложение №4 за договорено ползване на 137 легла в хотел МОРСКИ ДЮНИ - корпус 3 икономични;
ведно със законната лихва, начислена върху тези
части от предявяване на иска до окончателно изплащане на дълга.
Ищецът твърди, че договорил с ответника да
предоставя на организираните му клиенти туристически услуги по настаняване и
допълнително туристическо обслужване в морски лагер МОРСКИ ДЮНИ в к.к.
Шкорпиловци (включващ хотел и бунгала категоризирани като места за настаняване
на туристи ), срещу авансово заплащане на цената за цялостната заетост на
договорената леглова база при условие „full - empty" (100 % гарантирано
запълване на легла и гарантирани суми на оборота) за сезона лято 2017г.
Конкретните уговорки за определен брой
легла, при първоначално определена фиксирана цена за „човеко - ден" и
крайна цена, формирана съобразно броя на леглата с гарантирана заетост, били
фиксирани в три приложения, с графици на
разсрочена на регулярни месечни вноски авансово дължима крайна цена с падежи от
15.02.17 до 1.08.2017г. Въпреки, че получил плащания по вноски с падежи до
15.06.17 и частично за вноска от 01.07.17г, хотелиерът твърди, че настанил и
обслужил всички туристи, включени в списъците на туроператора, без да са
регистрирани рекламации или оплаквания от качеството на обслужването. Като сочи,
че падежите са изцяло настъпили, но останали непогасени авансови вноски от 114
150 евро по първото приложение, 60 800 евро по второто и 46 637 евро по третото
приложение, претендира да му бъдат присъдени части от тях.
Ответното търговско дружество се представлява
пред съда от назначен особен представител, тъй като не е било намерено на
известните на ищеца адреси, включително и след като е потърсена процесуална
помощ от съда в държавата по регистрацията на търговеца. Усилия в тази насока
са направени добросъвестно от ищеца, тъй като по същите сведения адв. К. е
постигнал връзка с чуждестранното предприятие, но въпреки че представителите му
са дали бланкетни инструкции не са предприели надлежно защитата си в този
процес. Служебният адвокат, назначен на отсъстващ от адреса си търговец, е
оспорил претенцията с доводи за недобросъвестно поведение на хотелиера,
предложил обслужване без да е имал възможност да посреща и настанява туристи в
категоризирани туристически обекти и да предостави качествена туристическа
услуга. Оспорил е изискуемост на паричните задължения, като се е позовал на
уговореното в рамковия договор задължение за фактуриране на обема на
доставените услуги преди тяхното плащане по банков път.
По същество пълномощниците на ищеца адв. С. и
адв. Т. пледират за уважаване на основателните претенции, като сочат че са
доказали възникването на вземането за авансово плащане на услугата по
резервиране на целия капацитет в местата за настаняване, които хотелиерът е
поддържал в съответствие с надлежна категоризация, както и добросъвестно изпълненото
качествено обслужване на клиентите на туроператора. Сочат, че за разлика от
другите услуги в рамковия договор, чието плащане е основано на получаване на
услуга, авансово дължимите цени за ангажимент са били предварително фиксирани
по размер и не е било наложително да се фактурират преди реалното получаване на
съответния превод, а дори и фактури да са издавани те биха имали само неформално значение на про-форма
документиране, но не и на условие за възникване или изискуемост на дълга.
Представителят на ответника адв. К. по същество
поддържа възражението за липса на съставени от хотелиера данъчни фактури за
стойността на предоставените услуги по ваучерите на туроператора, като
уговорено условие за плащането. Като сочи че такова фактуриране безспорно липсва,
моли съда да приеме че задължението не е изискуемо и да отхвърли неоснователно
предявените искове.
Страните претендират насрещно определяне на разноски по делото, като само
ищецът е конкретизирал искането си в неоспорен списък по чл. 80 ГПК(л.339).
Предварителните въпроси и допустимостта на
предявените искове са били
разрешени в нарочно определение № 248/24.1.2020г(л.325). Съдът е изложил
подробни мотиви за обосноваване на компетентността си по спор с трансграничен
елемент, като е отчел, че в Двустранен договор за правна помощ между България и Русия като държави по учредяване на търговските
дружества- насрещни страни (ратифициран с Указ № 784 на Държавния съвет от 15
април 1975 г. - ДВ, бр. 33 от 1975 г., Обн. ДВ. бр.12 от 10 Февруари 1976г.,
попр. ДВ. бр.17 от 28 Февруари 2014г.), се
допуска юрисдикция на всяка от тях по спорове между граждани и
приравнени на тях юридически лица на коя да е от двете държави, както и изрично
постиганото между страните споразумение за избор на българския съд. Определението,
постановено на осн. чл. 1 ал. 3 вр. ал.1 от договора, евентуално на осн. чл. 23
ал. 3 вр. чл. 4 ал.1 т.2 от КМЧП е стабилизирано след пропускана на срока за
обжалването му, изтекъл на 06.02.2020 г.
В първо съдебно
заседание (л.344) е утвърден устен
доклад по неоспорен от страните проект(л.328), съдържащ подробно изложение на
твърденията на страните по фактите и мотивите на съда относно окончателната
правна квалификация на претенциите. Поради пропусната възможност за
конкретизиране на бланкетно заявена защита, съдът е изключил от предмета на
делото възраженията на ответната страна за упражнено преди предявяване на иска
право на отбив от цената като право на разваляне на неизпълнената към
01.07.2017г и вече неполезна за кредитора част от договор, водещо до отпадане
на задължението по тази част от цената (чл. 88 ал. 1 вр. чл. 87 ал.2 ЗЗД) и за
заявен към края на сезона отбив от цената до размера на неплатените остатъци
поради недостатъци на полученото изпълнение, изразяващи се в некачествено
обслужване на настанените с ваучери туристи (чл. 193 ЗЗД). С доклада си по
квалифициране на възражения, съдът е изключил и доводите относно задържане на
изпълнението от страна на ответното дружество като самостоятелно възражение
за упражняване на защита по чл. 90 ЗЗД.
След съвкупна преценка на събраните по
делото доказателства, заедно и поотделно, и по вътрешно убеждение, съдът приема
за установено следното от фактическа и правна страна:
Между страните са
безспорни (обявени в устния доклад като признати факти) обстоятелства относно
пораждането на отношенията между насрещните страни: с договор № 1/09.02.2017г,
ищецът поел задължение да предостави туристически услуги по настаняване и
допълнително туристическо обслужване в морски лагер МОРСКИ ДЮНИ в к.к. Шкорпиловци
на организирани клиенти на ответника, срещу заплащане на цената за цялостната заетост на договорената
леглова база при условие „full - empty" (100 % гарантирано запълване на
легла и гарантирани суми на оборота) за сезона лято 2017г. (л. 9-17). Хотелиерът
изрично се съгласил да осигури 300легла, които насрещната страна свободно да
продава от свое име на свои клиенти, като за рекламния сезон резервациите е
можело да се анулират до 5 дни преди
пристигане без санкция, а в основния сезон всички легла е следвало да се
заплащат без възможност за анулации и независимо от фактическото ползване на
резервирания в цялост капацитет. В този първоначален договор са постигнати
общите параметри на начина на заявяване на резервациите за продадени от името
на туроператора услуги, легитимацията на клиентите му и уреждане на
рекламациите по настаняването и обслужването им, както и авансово разплащане по
банков път на допълнително уговорените в отделни приложения цени за
гарантираните легла, фактурирането им и санкции за забава. В раздел пети от
договора е установен ред за заплащане на ползваните срещу издадени от
туроператора ваучери услуги, като след настаняване хотелиерът е следвало да
фактурира услугата, а въз основа на данъчната фактура, туроператорът да плати
по банков път уговорените помежду им цени не по- късно от датата на пристигане
на туристите.
Допълнително,
същите страни са конкретизирали и допълнили съдържанието на клаузите за
параметрите само на резервациите за основен летен сезон от 01.06.17 до 31.08.2017г в три приложения (с № 1, 3 и
4) за натоварване на пълен пансион без алкохол (ол инклузив лайт) на повишен
капацитет на леглова база за 74 дни(л. 18 – 32) с конкретно фиксирани единични
цени за видовете стаи в частите на комплекса. Приложение № 2 е признато за невалидно
в раздел IХ от приложение № 4, поради което тези документи съдът приема за
изчерпателно удостоверяване на съгласувани волеизявления на насрещните
страни. Така към първоначалния обем от
300 легла в хотел Морски дюни в стандартна стая с 4 легла са добавени още 152
легла в същия хотел и 137 легла в икономичен корпус в стаи от 3, 4 и 5 легла,
при фиксирана основна единична цена за „човеко - ден" на деца до 17 години
във варианти за два периода на по- слаб и най- силен сезон и доплащания за деца
до 18г. и възрастни извън ръководители и аниматори, настанявани безплатно. Във
всяко от тези приложения е договорена и обща сума на гарантиран оборот(брой
легла по основна цена), като авансово дължима минимална цена на услугата и
разсрочването й на части с конкретни погасителни планове с регулярни месечни
вноски с падежи от 15.02.17 до 1.08.2017г.
Приложенията не са
датирани, но с оглед посочените в тях срокове на бъдещи плащания, съдът приема,
че първото е договорено преди 15 февруари, а останалите преди 15 март 2017г.
Към този момент договорения
обект хотел МОРСКИ ДЮНИ е бил категоризиран с една звезда с капацитет от 96
стаи с 240 легла по удостоверение от 17.07.2014г, но видно от представената
адм. преписка по прекатегоризация, с молба от 19.06.2017г собственикът
„Трейдфарма“ ЕООД е поискал регистрация на преустроените си стаи за 332 легла,
и процедурата е приключила с уважаване на искането му с удостоверение от
29.06.2017г. (л.132 – 135). Извън този основен обект ищецът е разполагал като
обекти от лагера и с бунгала, с наименования МОРСКИ ДЮНИ БИЙЧ с 46 легла
категоризирани от 19.08.2016г със същата степен (л. 130) и МОРСКИ ДЮНИ с 43
легла, с по-високата категория две звезди от 12.09.2012г. (л. 131). Други 100
легла хотелиерът е придобил на 20.03.17г при покупката на бунгала с призната категория (категоризирани като БОАР
на Оренда 777 ООД), а новото удостоверение за категоризация като част от лагера
МОРСКИ ДЮНИ БИЙЧ 2 с една звезда е издадено на новия собственик по заявление от
27.06.2017г. ( л. 122 – 127, 342). Допълнително ищецът е договорил в същото
населено място в почивна база Металик и ползване на друг туристически обект с
68 легла, наети под наем с договор от 2.05.2017г, като алтернативна леглова
база за настаняване на клиенти на
туроператора, в случай че наличния гарантиран с договора капацитет в лагера се
окаже недостатъчен (л. 136). Въз основа
на така представените писмени доказателства, представляващи преимуществено
официални удостоверявания, съдът приема, че към началото на периода на
продадения пълен капацитет по трите приложения 01.06.17г хотелиерът със
сигурност е можел да осигури изпълнение в категоризирани места за настаняване с
една звезда на 454 легла и още 43 легла в по-висока категория, а най–късно към
19.06.2017г, т.е. преди пиковия период, цялата договорена заетост от 589 легла е
била изцяло налична на разположение на туроператора.
Съдът е събрал и
гласни доказателства, като е разпитал служителите в ищцовото дружество,
натоварени с изпълнение на оперативни управленски функции по обслужване на
клиентите в хотелските части и в ресторанта на комплекса. Свидетелят Б. описва точно базата на детския
лагер и установените отношения с представител на туроператора, пребивавал в
комплекса през целия резервиран период и посрещал групите, изпращани от Русия.
Съдът кредитира показанията му като последователни и убедително изложени и
подкрепени с позоваване на записи в хотелски регистри и руминг листи със
списъци на настаняваните туристи. Хотелският мениджър потвърждава, че
ответникът е бил основен партньор за този туристически сезон, като делът на
неговите туристи представлява 60% от всички нощувки, които са реализирани от
всички туроператори. Въпреки че са посрещнали всички изпратени лагерници,
организираните от този оператор настанявания не са покрили пълния гарантиран
капацитет, тъй като са били предоставени 33 848 броя нощувки за 2017 г., при
възможности за поне 43586 броя(589 легла за 74 дни). Затова и преимуществено
гостите били настанявани в основния корпус и бунгалата, предпочетени при резервирането,
без да е било необходимо да бъдат пренасочвани към алтернативната леглова база.
Подобни сведения за обслужване на туристите излага и свидетелката К.. Като
управител на ресторанта, тя описва настаняване на детските групи и осигуреното
изхранване на блок маса със закуска, обяд, следобедна закуска и вечеря. И
двамата свидетели категорично отричат да
са получавали каквито и са оплаквания от настанените туристи относно условията
на пребиваването и почивката им. Макар и да са в служебни отношения с ищцовото
предприятие съдът не намира основание да отрече достоверността на тези
показания, тъй като те изцяло се подкрепят от наличната обилна документация за
списъците на гости(с посочване на имена, дати на раждане, срок за настаняване и
особени изисквания за общо или разделно настаняване) и регистър на хотел за
настанени лица с отразени данни по документи за
самоличност.
Ищецът признава
получени плащания по вноски с падежи до 15.06.17 и частично за вноска от
01.07.17г по първото приложение.
Ответникът не
оспорва липсата на плащане на остатъци от авансови вноски, възлизащи на 114 150 евро по първото приложение, 60 800
евро по второто и 46 637 евро по третото приложение. Няма спор, че остатъците не са наредени като
плащане по банков път и не са фактурирани.
При така установените факти, съдът прави
извод за основателност на претенцията.
На първо място,
съдът отчита, че с избора на компетентен съд страните са се съгласили
имплицитно и с прилагане на българското
право като закон на съда, който е и приложим закон и според националността на доставчика
на основната услуга (чл. 94 ал.2 от КМЧП). Особени правила за договарянето
между търговците на пазара на туристически услуги не е специално уредено в
Закона за туризма, с изключение на общото правило, изискващо от туроператора да
договаря настаняване в категоризирани обекти (чл. 71 т.2 ЗТ) и изискванията към
дейността на хотелиера (чл. 114-116 ЗТ), приложими и при договаряне с
туроператор ( чл. 118 ЗТ).
В случая нарушения
на тези правила не се установиха. Дори и при сключването на договора ищецът да
не е разполагал с пълния обем на резервиран капацитет, това не осуетява
принципно изпълнението му, предвид обективната възможност за осигуряване на
алтернативно настаняване за негова сметка. Такова задължение за хотелиера ще
възникне само ако туроператорът действително изпрати гости за целия закупен
обем на леглова база. В случая обаче, въпреки готовността на ищеца да предложи
алтернатива, нужда не е възникнала, тъй като самият ответник не е успял да
натовари в цялост резервираната за сезона наличност. Регистрите на хотела са били водени и
изпратените от ответното дружество групи са били надлежно регистрирани като
настанени туристи по време на престоя си.
Извън тези
императивни правила, съдът съобразява договорната свобода в отношенията между
хотелиер и туроператор и приема за определящи правата и задълженията на
страните именно постигнатите между тях писмени уговорки. Първоначално
сключеният договор за предоставяне на гарантирано настаняване или обвързване на
хотелска база с конкретен клиент с преференциални цени на сигурен оборот
(наемане наложило се в практиката като договаряне “пълно-празно”) несъмнено има
рамков характер, тъй като съдържа условията, при които ще се сключват
договорите за резервиране на конкретните обеми услуга в два сезона (рекламен и
основен), но точни параметри на цени е следвало да се уговарят отделно за всеки
конкретен случай. Същинското съдържание
на ангажимента за резервиране на леглови
фонд се попълва чрез препращане към приложения, фиксиращи конкретните
сделки, пораждащи правата и задълженията на страните. Затова и защитна теза на
ответника, изградена само върху рамковото съдържание не може да се възприема
като обоснована. В случая уговорките за плащане на фактурирана след ползване
услуга категорично противоречат на ангажимента за сигурен пласмент
“пълно-празно” и може да се отнесе само за частта от отношенията, рамкирани за
първия етап от изпълнение между партньорите, в който хотелиерът е рекламирал
услугите си и е допускал отмяна на предварителни резервации(раздел трети, т. 2).
В този период туроператорът е следвало да издава специални ваучери, с които да
удостоверява ангажимента си по резервацията на туриста и съответно въз основа
на този документ хотелиерът е можел да приеме госта за настаняване и да
фактурира за сметка на партньора си предоставената услуга. Такова документиране
обаче е изцяло излишно след договаряне
на гарантирания капацитет с неотменима резервация в основния сезон. Тъй като в
този случай цената за настаняване се дължи независимо от възможността на
туроператора да намери клиент, ваучерите не са били нужни и хотелиерът е можел
да обслужва пряко клиенти, посочени от партньора си като бенефициенти на
предплатената услуга. Именно такова договаряне е постигнато в приложенията,
всяко от които се отнася за летен сезон, типичен върхов период на ползване на летен
детски лагер, предлагащ почивка на морския бряг. Именно сигурната реализация на търговския
продукт е цел на типичния за този пазар договор между оператора и хотелиера (известен
в международната практиката като allotment contract, например в типизираната
версия на препоръчаните от Международната асоциацията на хотелиерите и
ресторантьорите IH&RA и Федерацията
на асоциациите на туристическите агенции UFTAA правила на добри търговски
практики https://www.wko.at/branchen/tourismus-freizeitwirtschaft/reisebueros/Kooperationsabkommen-engl.-IHRA-UFTAA-code-of-practice.pdf),
позволяващ на оператора да гарантира по-ниски крайни цени на своите клиенти в
сезон на повишено търсене, а на хотелиера нужните текущи средства в
подготвителния за активен сезон период. Затова в процесните отношения, касаещи
именно резервиране на капацитет в силен сезон следва да се приложат индивидуалните
договорки в приложенията, а не общата рамка, която остава да урежда други
допълнително възлагани услуги извън авансово закупения капацитет (например
допълнително изпратени гости извън летуващи групи деца или други атракционни
или рекреационни услуги извън пълния пансион по настаняване и изхранване в
хотелската база). За такива услуги, некалкулирани в основната цена по
приложението, несъмнено туроператорът ще следва да издава ваучер по общо
обявени от хотела цени, съответно да очаква и фактуриране след ползване на
допълнителната непредплатена услуга. Обратно, всички гости, включвани в
списъците за настаняване в резервирания капацитет е следвало да ползват
закупените вече стаи в обема на уговорената авансово обща цена, дължима на авансови
вноски преди началото на уговореното ползване. Само ако поради начислени доплащания
за изпратени гости извън възрастовата граница, прилагана за единичната основна
цена, авансът бъде надвишен, ще се наложи и допълнително остойностяване на
фактически предоставена услуга и фактурирането й като горница над заплатени
вече вноски.
В случая такова
надвишаване не се твърди, съответно и нужда от оповестяване на допълнителен
дължим размер на задължение, възникващо едва при фактуриране не се установява.
Напротив, пропуснати са падежите именно на авансовата цена, уговорена в
минимален размер като дължима преди ползване на услугата от клиентите на
туроператора и неподлежаща на възстановяване дори и при отмяна на резервация
или неизпращане на туристи за запълване на всички закупени за периода
легла. Затова и липсата на съставени
фактури за отделните части от вноските не може да освободи ответника от
задължение за заплащането им. С настъпване на падежа ответникът е изпаднал в
забава, без да е имал нужда от допълнителна покана. Предвид трайно възприетата
в практиката характеристика на фактурата именно като необходима покана за
изпълнение на възникнало задължение(Решение № 158 от 7.11.2013 г. на ВКС по т.
д. № 1128/2012 г., I т. о., ТК, Решение № 69 от 27.07.2015 г. на ВКС по т. д. №
119/2014 г., II т. о., ТК) в конкретния случай длъжникът не е имал нужда от
съдействие за установяване на размера или падежа на паричния дълг с конкретно
фактуриране. Затова и кредиторът не е изпаднал в забава (чл. 95 ЗЗД) поради
неиздадена фактура и възражението на ответника в тази насока остава
неоснователно. При уговорено плащане преди получаване на услугата,
фактурирането може да бъде авансово, но следва да отразява именно фактическо
получаване на плащане като данъчно събитие, респективно окончателното
фактуриране на получената от туроператора хотелиерска услуга в края на сезона налага
приспадане на аванса от остойностеното в цялост обслужване на всички клиенти.
Като не е превел дължимите вноски на падежа, ответникът сам се е поставил в
забава, която изключва и обусловеното от изпълнението му фактуриране както на
аванса, така и на евентуално начислена горница над него, формирана от
доплащания над основна цена. Затова и възражението на защитата в тази връзка е
неоснователно.
На второ място,
съдът съобразява общи диспозитивни правила за
продажбите на услуги (чл. 321 ТЗ) доколкото туристическо обслужване в
собствена база е сходно с предлагане на произведен от хотелиера продукт, както
и субсидиарно диспозитивните правила за продажбата по отношение на приемането
на изпълнението и отговорността за недостатъци (чл. 187, 193-197 и 200 ЗЗД). Както
в тези правила, така и в специалното правило на чл. 90 ал.2 ЗТ относно рекламацията за качество на
туристическа продукт, законодателят изисква незабавното уведомяване на
туроператора от недоволен от обслужването негов клиент. По делото обаче не само
не се доказа, но дори и не се конкретизира твърдение за такъв факт. Напротив,
ищецът ангажира множество доказателства за своята изправност като доставчик на
хотелско обслужване. Затова и цялостната защита, основана на каквото и да било
непълно или неточно изпълнение остава необоснована.
В заключение съдът преценява за установено добросъвестно предложено от
ищеца изпълнение на продадена на туроператора леглова база с уговорена
категория и осигурено ползване на качествени услуги. Неизпълнението в срок на
насрещно договорената престация поражда договорна отговорност на неизправна
страна за неизпълнено в срок парично задължение. Осъдителният иск за частично реално изпълнение на неплатените
вноски от авансово дължима цена на закупения гарантиран капацитет за целия
сезон е основателен и следва да се уважи в цялост. При предявяване на иска е
посочен и предпочетения начин на плащане на паричното задължение, който съдът
възприема за попълване на задължителен
реквизит на съдебния акт по чл. 236 ал.1 т.7 ГПК.
Ищецът е предявил и акцесорно искане за компенсиране на вреди от
забавата след сезирането на съда, поради което и това обезщетение в размер на
законна лихва (определяема на осн. ПМС №
426 от 18.12.2014 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени
парични задължения) следва да се присъди като пряка последица от предявяване на
иска без да се определя по размер.
С оглед крайния резултат от произнасянето по съществото на спора, следва
да се разпредели и отговорността на насрещните страни за направени от всяка от
тях разноски. Съдът отчита, че ответникът е причинил спора, като не е предложил
навреме плащането и неоснователно е оспорил отговорността си. Съответно няма
основание тази страна да бъде
освобождавана от тежестта на разходите
по процеса, направени от ищеца.
Предвид направеното искане и на основание чл.81 вр. чл. 78 ал.1 от ГПК,
ответникът следва да заплати разноски, направени от ищеца съобразно
представените по делото доказателства за заплатена държавна такса в размер на 7197.50лв,
такса за удостоверение от 5лв и такса за
публикация на призовка в размер на 40 лв( л. 83), както и депозирани суми,
усвоени за заплащане на възнаграждение за
превод на езика на ответника на съдебните книжа в размер на 383.50 лв
(л. 62) и за възнаграждение на особен представител(л.93) в размер на 3500лв.
Представен е договор за възлагане на адвокатска услуга, удостоверяващ уговорен и
фактуриран от данъчно задължено лице хонорар и банкова референция за получено
плащане в размер от 7200лв. Общият размер на платените от ищеца разходи ***ъзлиза
на 11 126лв и в този размер следва да се уважи искането му.
Право за компенсация за разноски на ответника не е възникнало, поради
което и такива не се определят.
По гореизложените съображения и на осн. чл.235 ал.3 ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА търговско дружество
ООО“ТУР-АРТ“, учредено в Русия с
основен държавен рег. №1167847379160 със седалище Р Ф, с регистриран адрес
в гр. С П, „Л П“, дом 50 литер П, офис
7а и фактически адрес гр. С П, ул. „М“,
дом 48, литер А, помещение 4-Н, представлявано от ген. директор А.А., да заплати на „ТРЕЙДФАРМА“ЕООД
ЕИК *********, гр. Варна ул. Македония 23 ет.1, представлявано от управител Е.Б. по банкова сметка в „БАНКА
ДСК“ АД BIC/***: STSABGSF IBAN:***, следните суми, представляващи ЧАСТИ ОТ
ДЪЛЖИМА ЦЕНА за предоставена от хотелиер на туроператор пълна заетост при
условие „full - empty" (100 % гарантирано запълване на легла без
възможност за анулация) на леглова база в к.к. Шкорпиловци за сезон лято 2017г.
по рамков договор № 1/09.02.2017г, конкретизирана в три приложения, на осн. чл. 79 ал.1 ЗЗД вр. чл. 118 ЗТ, както
следва:
·
сума в размер на само
48 000 (четиридесет и осем хиляди) евро
представляваща част от сборен остатък от
разсрочено задължение с краен падеж 15.08.17г по приложение №1 за договорено
ползване на 300 легла в хотел МОРСКИ ДЮНИ
·
сума в размер на 24 000
(двадесет и четири хиляди) евро, представляваща част от сборен остатък от разсрочено задължение с краен падеж
1.08.17г по приложение №3 за договорено ползване на 152 легла в хотел МОРСКИ
ДЮНИ
·
сума в размер на 20 000
(двадесет хиляди) евро, представляваща част от сборен остатък от разсрочено задължение с краен падеж
1.08.17г по приложение №4 за договорено ползване на 137 легла в хотел МОРСКИ
ДЮНИ - корпус 3 икономични;
ведно със законната
лихва
в размер на основния лихвен процент на БНБ плюс 10 процентни пункта, начислена
върху тези части от предявяване на иска на 22.11.2017г. до окончателно
изплащане на дълга;
както и сума 11 126 (единадесет хиляди сто двадесет и шест) лева, представляваща направени от ищеца разходи за
дължими такси, съдебни разходи и
адвокатски хонорар, на осн. чл. 78 ал.1 ГПК.
Решението подлежи
на въззивно обжалване пред Варненски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните (чрез пълномощниците им) със съобщение образец №
11 от Наредба №7.
Да се обяви в
регистъра по чл. 235 ал.5 ГПК, на осн. чл. 273 от ГПК.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД