№ 1243
гр. Пловдив, 15.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Габриел Р. Русев
при участието на секретаря Славка Н. Иванова
като разгледа докладваното от Габриел Р. Русев Административно
наказателно дело № 20225330202434 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН и е образувано по
подадена жалба от „Драгиев и Ко“ ООД, против наказателно постановление
№ 11/ 13.04.2022г. издадено от ** на РИОСВ- Пловдив, с което на основание
чл.200 ал.1 т.6 от ЗВ, му е наложено административно наказание
„имуществена санкция“ в размер на 1000.00 лева, за извършено нарушение на
чл.48 ал.1 т.3 от ЗВ. В жалбата си сочи, че наказателното постановление било
незаконосъобразно и неправилно. Липсвал анализ на събраните
доказателства. Представени били два броя протоколи за проверка, като
вторият не бил взет предвид. Имало несъответствие между нарушената
разпоредба на чл.48 ал.1 т.3 от ЗВ и наложената санкция по чл.200 ал.1 т.6 от
ЗВ. Сочело се, че представената проба не отговаряла на индивидуалните
емисионни ограничения. Неправилно била приложена санкционната
разпоредба на чл.200 ал.1 т.6 от ЗВ, а следвало да се приложи тази по т.2 от
същата разпоредба. Не била извършена задълбочена проверка. Случаят бил
маловажен. Моли съда да отмени наказателното постановление. Претендира
разноски.
Въззиваемата страна не взема становище по жалбата.
В открито съдебно заседание, жалбоподателят се представлява от адв.
1
З.Т., който поддържа подадената жалба. Излага съображения по същество.
Моли съда да отмени наказателното постановление.
В открито съдебно заседание, въззиваемата страна се представлява от
юрисконсулт Г.С., който оспорва жалбата, излага съображения по
потвърждаване на наказателното постановление.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и
становището на страните, намира за установено от фактическа страна
следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред,
поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по
същество.
В АУАН и издаденото наказателно постановление е приета за
установено следната фактическа обстановка- на 22.12.2021г. в РИОСВ-
Пловдив е получен Протокол от изпитване № 81285/ 03.12.2021г. на
Лаборатория за изпитване „Алименти- ОМНИЛАБ“ при „ДИ ЕНД ВИ
КОНСУЛТ“ ООД, с резултати от проведен собствен мониторинг на
заустваната отпадъчна вода от обект „Мобилна асфалтова база и паркоместа
за товарни автомобили“ с местоположение ПИ с идентификатор 78029.319.39
и ПИ с идентификатор 78029.319.55 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на село Цалапица, община Родопи, обл. Пловдив, собственост на
„Драгиев и Ко“ ООД. Протоколът от изпитване е депозиран с придружително
писмо с вх. № О-4331/ 22.12.2021г., от който е видно, че по изследваните води
в повърхностен воден обект с № 33740146/ 06.08.2013г. продължено и
изменено с Решение № РР- 3736/ 13.01.2020г. издадени от Басейнова
дирекция- Източнобеломорски район- Пловдив, пробата не отговаря на
индивидуалните емисионни ограничения по показател Неразтворени
вещества, както следва:
-Неразтворени вещества- измерени 1850 mg/l при ИЕО 125.0 mg/l
“Драгие и Ко“ ООД, като ползвател на обекта и титуляр на
Разрешителното за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води в
повърхностен воден обект с № 33740146/ 06.08/2013г. продължено и изменено
с Решение № РР- 3736/ 13.01.2020г., не спазва разпоредбите на чл.48 ал.1 т.3
2
от ЗВ, да поддържа качеството на заустваната в повърхностния воден обект-
Напоителен канал, представлява ПИ с идентификатор 78029. 320.472, с начин
на трайно ползване- „за друг вид водно течение, водна площ, съоръжение“,
държавна частна собственост, поречие на река Марица, попадащ в
повърхностно водно тяло с код BG МА 500 R217- „Река Марица от река Въча
до река Чепеларска“ ГК- 2,4,5 и 6 и Марковски колектор“, отпадъчна вода,
формирана в резултат дейността на обекта, в съответствие с условията в
Разрешителното за заустване. Съгласно чл.38 ал.3 от Наредба № 2 от
08.06.2011г. за издаване на разрешителни за заустване на отпадъчни води във
водни обекти и определяне на индивидуалните емисионни ограничения за
точкови източници на замърсяване, по смисъла на чл.200 ал.1 т.6 от ЗВ, за
нарушаване на емисионните норми се счита неспазването на определените в
разрешителното за заустване индивидуални емисионни ограничения.
Нарушението е извършено в обект „Мобилна асфалтова база и паркоместа за
товарни автомобили“ с местоположение ПИ д идентификатор № 78029.319.39
и ПИ с идентификатор № 78029. 319.55 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на село Цалапица, собственост на „Драгиев и Ко“
ООД, на 26.11.2021г. датата на пробовземане, видно от протокол за изпитване
№ 81285/ 03.12.2021г. на Лаборатория за изпитване „Алименти“, а е
констатирано на 22.12.2021г. с получаването му в РИОСВ- Пловдив с
придружително писмо с вх № 0 -4331/ 22.12.2021г.
С това си деяние „Драгиев и Ко“ ООД било осъществило състава на
чл.200 ал.1 т.6 от ЗВ.
От показанията на свид. Д. актосъставител се установява, че дружеството
има издадено разрешително за заустване на отпадъчни води, което се
издавало от Басейнова дирекция Източно-беломорски район – Пловдив. В
разрешителното били заложени условия, едно от които било дружеството да
изпълнява собствен мониторинг на отпадъчните води, преди заустване във
водоприемника. В изпълнение на условието дружеството представило пред
РИОСВ-Пловдив протоколи от проведен собствен монитор, при което се
установило, че има увеличение на индивидуалните емисионни ограничения.
Установено било нарушението, за което бил съставен АУАН. В показанията
си актосъставителят потвърждава фактическата обстановка посочена в
съставения АУАН и последвалото го наказателно постановление. Поддържа
3
изцяло констатациите посочени в АУАН. Съдът дава вяра на показанията на
свидетеля, тъй като са логични, последователни, вътрешнонепротиворечиви,
взаимно допълващи се, с липса на индиции за предубеденост. По своя
доказателствен ефект и стойност, така обсъдените и оценени с кредит на
доверие посочените гласни доказателства са пряко относими към мястото,
начинът и времето на извършената проверка. Противоречие в така посочените
гласни доказателства не се наблюдава. Не се установява превратно или
недостоверно пресъздаване на обстоятелствата от конкретната проверка и
случилите се събития, които възпроизвежда в показанията си. С тази правна
преценка, за обективно верни се възприеха тези свидетелски показания, които
са вътрешно безпротиворечиви, логични и взаимно допълващи се, правдиво
звучащи и при липса на индиции за предубеденост на свидетеля.
Съдът изгради своите фактически изводи и въз основа на събраните по
делото писмени доказателствени средства- покана, уведомително писмо, 2
броя протоколи за изпитване, писмо, решение № РР- 3736/ 13.01.2020г. ведно
с приложение № 1, и декларация.
От приложените по делото Заповед № РД- 709/ 09.07.2021г. и Заповед №
РД- 8/ 10.01.2011г. се установява, че АУАН и НП са издадени от
упълномощени за това лица.
В събраните по делото доказателствени материали не се наблюдава
противоречие относно мястото, времето и начинът на извъшване на
нарушението. Гореизложената фактическа обстановка в АУАН и НП съдът
прие за съответна на осъществилото се в действителността въз основа на
приложения по преписката АУАН и НП. В конкретния случай, констатациите
в АУАН не се опровергават от събраните по делото доказателства. Всъщност,
изцяло се потвърждават от показанията на актосъставителя на АУАН, който в
съдебно заседание изрично потвърди констатациите в АУАН. При
непосредствения си разпит пред съда потвърди с детайли, отразената в АУАН
фактическа обстановка, която е възприел лично и непосредствено. Поради
изложеното съдът намира, че са налице основания да се даде пълен кредит на
доверие на показанията на актосъставителя при съставяне на АУАН, както и
на приложените по делото писмени доказателствени средства.
Съдът, като взе предвид така установената фактическа обстановка,
намира за установено от правна страна следното:
4
Подадената жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от
надлежно и активнолегитимирана страна, в преклузивния срок по чл.59 ал.2
от ЗАНН, срещу подлежащ на съдебно обжалване акт, предвид което е
породила присъщия си суспензивен спиращ изпълнението и деволутативен
сезиращ съда ефект, и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно чл.48 ал.1 т.3 от ЗВ, водоползвателите титуляри на
разрешителни имат задължение да поддържат необходимото качество на
водата в съответствие с нормативните изисквания и условията на
разрешителните.
На базата на всички събрани по делото доказателства, съдът приема за
установено, че действително на датата, начинът и мястото отразени в АУАН
и НП, жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение по чл.48 ал.1 т.3
от ЗВ.
Въпреки това обаче, са налице основания, за отмяна наказателното
постановление като незаконосъобразно, тъй като неправилно и при допуснати
съществени процесуални нарушения, е проведена цялата административно-
наказателна процедура по ангражиране на административна отговорност,
повдигане на административно обвинение и налагане на административно
наказание. В този смисъл са допуснати съществени нарушение на
процесуалните правила, които водят до ограничаване и нарушаване на
гарантираното от закона право на защита на нарушителя и водят до
невъзможност нарушителят да разбере в точно какво административно
нарушение е обвинен.
Съгласно чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН сред задължителните реквизити на
АУАН и наказателното постановление са описание на фактическите признаци
на нарушението и посочване на нарушените правни норми, а конкретно за НП
(като властнически санкционен акт) и на санкционната норма, въз основа на
която се налага наказанието. Същевременно е безспорно, както в теорията,
така и в съдебната практика, че АУАН е акта в административно-
наказателното производство, аналогичен на обвинителния акт в наказателния
процес, който определя предмета на доказване по делото. АУАН очертава
нарушението, с неговите съставомерни фактически признаци от обективна и
субективна страна, връзката между инкриминираното деяние и лицето,
сочено като нарушител и надлежната правна квалификация. Срещу тези
5
факти и право нарушителят следва да се брани, като гарантирането в
максимална степен на правото му на защита изисква той да бъде запознат с
тях още от началото на административно-наказателения процес, т.е. от
момента на съставяне и предявяване на АУАН (по аргумент от чл. 42, т.4 и т.5
ЗАНН, вр. чл. 40, ал.1 ЗАНН, вр. чл. 43, ал.1). В този смисъл са и
задължителните указания на имащото базисно значение за наказателния
процес Тълкувателно решение № 2 от 07.10.2002 г. по н. д. № 2/2002 г.,
ОСНК на ВКС, в което е прието, че сред задължителното съдържание на
обвинителния акт е пълното, точно и ясно посочване на всички съставомерни
фактически обстоятелства и на правната квалификация. Пороците при
словесната или юридическа формулировка, водещи до неяснота в описанието
на фактическите и/или правните рамки на повдигнатото обвинение са
винаги съществени и непоправимо накърняват правото на защита на
наказаното лице. Доколкото с АУАН реално се повдига и предявява
административното обвинение, гореизложените стандарти от практиката на
ОСНК на ВКС, следва на основание 84 ЗАНН да бъдат съотнесени и към
неговото съдържание. Наказателното постановление от своя страна е
властническия правораздавателен акт, издаден от компетентен орган, с който
дееца бива санкциониран за извършеното административно нарушение. То се
явява аналога в административно наказателния процес на присъдата от
общото наказателно производство. От тази му същност следва, че към
неговата форма и съдържание следва да се поставят същите завишени
изисквания, както към АУАН. В този изричен смисъл са и задължителните
разрешения на основополагащото ППВС 1/1953, съгласно което всеки
правораздавателен акт, с който се ангажира отговорността на даден правен
субект следва задължително да съдържа пълно, точно и ясно изложение на
всички съставомерни фактически положения, които се приемат за
установени, както и приложимите към тях правни норми. От гореизложеното
следва, че за да бъде законосъобразно ангажирана отговорността на дееца
следва да е налице пълно съответствие между сочените в АУАН и НП факти,
правната квалификация, под която те са подведени от контролните органи и
приложената санкционна норма. Всяко разминаване между предявените на
дееца факти и приложените нормативни разпоредби, освен че представлява
неправилно приложение на материалния закон, неминуемо води и до
съществено ограничаване правото на защита на санкционирано лице,
6
доколкото то се поставя в невъзможност да разбере какви точно са правните
рамки на нарушението, за което е санкционирано- тези които следват от
надлежно предявените факти или тези, които следват от приложените от
наказващия орган правни норми. По аргумент за обратното при неправилна
квалификация на изложените в АУАН и НП факти и/или неправилно
определена санкционна норма наказателното постановление следва
безусловно да се отмени. Посочването в АУАН и НП на неправилна правна
квалификация и/или санкционна норма представлява порок в дейността на
контролните органи, който няма как да бъде саниран на етап съдебно
следствие, доколкото се касае не за доказателствен дефицит, а за ненадлежно
предявено обвинение, като този порок не е от естество да бъде отстранен
чрез събиране на допълнителни доказателства. Следва да се отбележи и, че за
съда не съществува процесуална възможност за първи път да издири и да
приложи сам коректната материално правна или санкционна норма, ако те не
са надлежно очертани или са погрешно посочени в АУАН и НП. Да се
процедира по обратен начин означава деецът да бъде поставен в положение
да разбере кои са правните норми, които е нарушил и явяващи се основание
за ангажиране на отговорността му, едва след като наказанието вече реално
му е наложено, което е изцяло несъвместимо с правото му на защита. Не на
последно място следва да се посочи, че ако съдът служебно издири и накаже
дееца за релевантните материално правна и санкционна норма, без те да са
надлежно индивидуализирани в АУАН и НП, то същият би влезнал в
непреодолимо противоречие с контролно- отменителните си правомощия в
производството по чл. 63 ЗАНН и напрактика недопустимо би иззел и
встъпил в правомощията на наказващия орган. В тази връзка следва да се
отбележи, че чл. 53, ал.2 ЗАНН допуска издаване на НП и ако при съставяне
на АУАН са допуснати нарушения на процесуалните правила, които обаче не
са ограничили съществено процесуалните права на наказваното лице. В
случая обаче констатираните пороци в съдържанието се отнасят както до
АУАН, така и до НП, поради което и чл. 53, ал.2 ЗАНН е неприложим. Ако се
допусне тълкуване, според което съдът може сам, за първи път със своя акт да
установява съставомерните фактически положения и правни норми, които до
този момент не са надлежно предявени на дееца, то напрактика би се
достигнало до заобикаляне и елиминиране на цялата уредена в ЗАНН
процедура по повдигане, предявяване и защита по административното
7
обвинение.
Настоящият случай е точно такъв. На първо място, неправилно е
приложена санкционната норма на чл.200 ал.1 т.6 от ЗВ, вместо правилната
такава по чл.200 ал.1 т.2 от ЗВ. В конкретния случай, е налице неспазване на
условията в разрешителното, което води до нарушаване на нормата на чл.200
ал.1 т.2 от ЗВ- ползва водни обекти, водностопански съоръжения и системи
или изгражда такива без необходимото за това основание или в отклонение от
предвидените условия в разрешителното, а не на чл. 200, ал. 1, т. 6 ЗВ.
Изводът се основава на текста на чл. 200, ал. 1, т. 6 ЗВ, в който е употребен
израза "емисионни норми и изисквания", за разлика от чл. 200, ал. 1, т. 2 ЗВ -
в отклонение от предвидените условия в разрешителното. Следва да бъдат
цитирани неразграничените от административнонаказващият орган понятия
по дефинициите за "индивидуални емисионни ограничения" по смисъла § 1,
ал. 1, т. 11 ДР ЗВ и "емисионна норма" по см. § 1, ал. 1, т. 48 ДР ЗВ, които са
различни по съдържание, обем и характеристики термини, дефинирани от
законодателя по различен начин. Дадената от административнонаказващият
орган правна квалификация на нарушението се отнася само до общата
"емисионна норма" по § 1, ал. 1, т. 48 ДР ЗВ, чието нарушаване се свързва с
условната забрана на дейности, които могат да доведат до съществено
замърсяване на водите по аргумент от § 1, т. 9 от Наредба № 6/09.11.2000 г.,
но не и до "индивидуалното емисионно ограничение" по см. § 1, ал. 1, т. 11
ДР на ЗВ, чието неспазване съставлява нарушение на условията на
индивидуалното разрешително. Неспазването на условията в разрешителното,
включително и превишаването на ИЕО води до нарушаване на чл. 200, ал. 1,
т. 2 ЗВ, а не на чл. 200, ал. 1, т. 6 ЗВ, като в последната разпоредба
употребеният израз "емисионни норми" е по-широк от израза "индивидуални
емисионни норми", който се явява по-стеснен и конкретен и се залага в
издадено Разрешително. В тази връзка, административно наказания субект е
определен като титуляр на Разрешително за заустване, който не спазва
разпоредбите на чл. 48, ал. 1, т. 3 ЗВ, като му е определена отговорност по чл.
200, ал. 1, т. 6 ЗВ, според която норма субект на административно-наказателна
отговорност може да бъде всеки без ограничение. В обобщение – при
специална разпоредба в ЗВ е определена отговорност по общата разпоредба и
в този смисъл е допуснато несъответствие между посочената като нарушена
норма и административно наказателната разпоредба.
8
В същия смисъл, според чл. 48, ал. 1, т. 3 ЗВ задължението за
поддържане необходимото качество на водата в съответствие с нормативните
изисквания и условията на разрешителните, е за водоползвателите - титуляри
на разрешителни. Санкцията за нарушение при ползването на водни обекти в
отклонение от предвидените условия в разрешителното, е регламентирана
в чл. 200, ал. 1, т. 2 ЗВ. Между двете норми е налице единство в субекта на
административно-наказателна отговорност. Субект на административно
наказателна отговорност по смисъла на чл. 200, ал. 1, т. 6 ЗВ може да бъде и
титуляр на разрешително за ползване на воден обект за заустване на
отпадъчни води в повърхностни води, но в хипотеза на нарушение на
емисионните норми и изисквания, като в НП са посочени несъответствия
между стойности на изследвани показатели и индивидуални емисионни
ограничения /ИЕО/, а не стойности на емисионните норми и изисквания по
см. на чл. 200, ал. 1, т. 6 ЗВ. Разликата в дефинициите е, за"индивидуални
емисионни ограничения" - стойностите на масата, изразена с някои
специфични параметри, концентрация и/или емисионно ниво, определени в
разрешителните за заустване на отпадъчни води при прилагане на
комбинирания подход, които не трябва да бъдат надвишавани през даден
период от време /§ 1, т. 11 ДР ЗВ/ и "емисионна норма" - стойностите на
масата, изразена чрез определени специфични параметри, концентрацията
и/или нивото на емисията, които не бива да бъдат превишавани през един или
през няколко периода от време /§ 1, т. 48 ДР ЗВ/. До този извод води,
разпоредбата на чл. 38, ал. 2 от Наредба № 2/08.06.2011 г. за издаване на
разрешителни за заустване на отпадъчни води във водни обекти и определяне
на индивидуалните емисионни ограничения на точкови източници на
замърсяване: " По смисъла на чл. 200, ал. 1, т. 2 от Закона за водите за
ползване на водни обекти без необходимото за това основание или в
отклонение от предвидените условия в разрешителното се счита: 1.
заустването на отпадъчни води без разрешително освен в случаите,
предвидени в Закона за водите; 2. заустването на отпадъчни води в нарушение
на посочените условия в издаденото разрешително за заустване. ", тъй като
състава на чл. 200, ал. 1, т. 6 ЗВ не съдържа като съставомерен елемент
неспазването на условията на разрешителното за водоползване, вкл. не
поставя изискване за специално качество на субекта на отговорността.
Цитираната наредба е издадена на основание чл. 135, ал. 1, т. 13 ЗВ, съгл.
9
която норма – "министърът на околната среда и водите издава наредба за
издаване на разрешителни за заустване на отпадъчни води във водни обекти и
определяне на индивидуалните емисионни ограничения на точкови източници
на замърсяване; ", а не за квалифициране на субектите на нарушение по чл.
200, ал. 1, т. 2 и т. 6 ЗВ. Разликата в емисионни норми и ИЕО е
регламентирана и в ЗВ – чл. 120, ал. 1, ал. 2: "(1) (Доп. - ДВ, бр. 61 от 2010 г.)
За опазването на повърхностните води от замърсяване се определят
емисионни норми и индивидуални емисионни ограничения, както и условия
за тяхното постигане.; (2) (Доп. - ДВ, бр. 61 от 2010 г.) Индивидуалните
емисионни ограничения в разрешителните за заустване на отпадъчни води,
издадени по реда на този закон, и в комплексните разрешителни, издадени по
реда на Закона за опазване на околната среда, се определят чрез комбиниран
подход и не могат да бъдат по-малко строги от определените емисионни
норми.... ". В този смисъл Решение № 2260/ 22.11.2021г. постановено по канд
№ 2538/ 2021г. по описа на Административен съд- Пловдив, и решение №
1931/ 22.10.2021г. постановено по канд № 2029/ 2021г по описа на
Администативен съд- Пловдив.
На следващо място, налице е съществено несъответствие между
описанието на извършеното нарушение в АУАН и НП. В АУАН се сочи, че са
нарушени индивидуалните емисионни ограничения, а в НП първо се сочи, че
за нарушаване на емисионните норми се счита неспазването на определените
в разрешителното за заустване индивидуални емисионни ограничения. А на
втора страница от наказателното постановление е посочено, че е нарушен
състава на чл.200 ал.1 т.6 от ЗВ, като са нарушени емисионните норми и
изисквания. На първо място, съществува пълно противоречие между
описанието на нарушение в АУАН и това в НП. По нататък, съществува
смесване на понятия и на предвидени санкционни норми от страна на
административнонаказващият орган- по нарушаването на емисионните
норми, и по нарушаването на индивидуалните емисионни ограничения,
поради което не става категорично ясно коя е нарушената законова
разпоредба и дали жалбоподателят е нарушил емисионните норми или
индивидуалните емисионни ограничения, които са различни нарушения,
както по-горе бе посочено. И не на последно място, съществува противоречие
между цифровото изписване на нарушението и словесното му изписване- в
наказателното постановление е посочено, че е нарушена разпоредбата на
10
чл.200 ал.1 т.6 от ЗВ, а в същото време е посочено, че жалбоподателят е
нарушил емисионните норми, каквато констукция в разпоредбата на чл.200
ал.1 т.6 от ЗВ, не съществува.
Допуснатите пороци в АУАН и НП при описание на изпълнителното
деяние на нарушението и при очертаване на неговия предмет поставят съда в
невъзможност да провери: налице ли е идентитет между деянието, за което
деецът е наказан с НП и това, за което му е повдигнато административно
обвинение с АУАН; налице ли е идентитет между деянието, за което е
наказан дееца и това, което се установява от доказателствата по делото; не е
ли нарушен принципа не бис ин идем, забраняващ наказването на дееца два
пъти за едно и също нещо; верността на фактическите изводи на наказващия
орган, доколкото в процеса на доказване (при липса на яснота на коя дата се
твърди да е извършено деянието) се внася прекалено голяма неяснота и
неопределеност, изключващи несъмнеността на фактическите изводи, а както
е ноторно известно по аргумент от чл. 303, ал.1 НПК, вр, чл. 84 ЗАНН
административно наказателната отговорност не може да почива върху
предположения. В този смисъл констатираните пороци при описание на
съставомерните фактически положение и приложимите правни норми не само
ограничават правото на защита на наказаното лице, доколкото същото е
принудено да гадае за деяние с какви точно фактически и правни параметри е
наказано, но и съществено затруднява до степен на невъзможност
контролните правомощия на съда по преценка за законосъобразност на НП,
което се явява безусловно основание за неговата отмяна.
Предвид гореизложеното, издаденото наказателно постановление е
незаконосъобразно и издадено при нарушение на материалния и
процесуалния закон и следва да се отмени.
При този изход на спора, на основание чл. 63, ал.3 ЗАНН право на
разноски има жалбоподателят, които следва да му бъдат присъдени в размер
на 300.00 лева.
Предвид гореизложеното, Районен съд- Пловдив
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 11/ 13.04.2022г. издадено от **
11
на РИОСВ- Пловдив, с което на „Драгиев и Ко“ ООД, ЕИК: *********,
седалище и адрес на управление: **, представлявано заедно и поотделно от
Ц.Д.Д. и К. Й. Т., на основание чл.200 ал.1 т.6 от ЗВ, е наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1000.00 лева,
за извършено нарушение на чл.48 ал.1 т.3 от ЗВ, като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА Министерство на околната среда и водите, да заплати на
Драгиев и Ко“ ООД, ЕИК: *********, седалище и адрес на управление: **,
представлявано заедно и поотделно от Ц.Д.Д. и К. Й. Т., сумата от 300.00
лева, разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му
пред Административен съд гр.Пловдив, по реда на АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
12