Определение по дело №373/2021 на Апелативен съд - Бургас

Номер на акта: 302
Дата: 20 септември 2021 г. (в сила от 20 септември 2021 г.)
Съдия: Събина Ненкова Христова Диамандиева
Дело: 20212000500373
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 30 август 2021 г.

Съдържание на акта


ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 302
гр. Бургас , 17.09.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на седемнадесети
септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Румяна Ст. Калошева Манкова
Членове:Събина Н. Христова
Диамандиева
Калина Ст. Пенева
като разгледа докладваното от Събина Н. Христова Диамандиева Въззивно
частно гражданско дело № 20212000500373 по описа за 2021 година
за да се произнесе , взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по частната жалба на И. Н. М.,
чрез неговия пълномощник адв.Марчева, против определение
№475/07.06.2021 г. по гр.дело № 694/2021 г. по описа на Бургаския окръжен
съд в частта, с която е оставена без разглеждане като недопустима жалбата му
против отказ на ЧСИ Т. Д. по изп.дело №19/2016 г. да извърши нова оценка.
Иска се отмяна на определението в тази част като неправилно и
незаконосъобразно. Оспорват се констатациите на съда, че жалбоподателят не
е легитимиран да обжалва действието на съдебния изпълнител, тъй като е
прехвърлил вземанията си към длъжника посредством цесия на „Надя
62“ЕООД.
Счита, че е присъединен взискател по изпълнителното дело, тъй като
след постановяване на определение за прекратяване на производството по
отношение на него поради обезсилване на издадения в негова полза
изпълнителен лист от 22.07.2016 г., се е снабдил с друг, издаден от БОС на
15.12.2017г., с който е присъединен по изпълнителното дело.
Присъединяването е потвърдено с влязло в сила определение от 02.05.2018г.
на БОС по гр.дело №527/2018г. на този съд, образувано по жалба на
„ИНВЕСТБАНК“АД.
Твърди, че е носител и на материалното право на вземане, тъй като
съгласно чл.226, ал.1 ГПК , въпреки, че е прехвърлил правото си на вземане
на „Надя 62“ЕООД, изпълнителното дело не е прекратено спрямо него и
1
цесионерът не е конституиран като взискател. Допълнително, с цесията е
прехвърлена само част от вземането му. Представя договор за цесия от
12.03.2020 г., съгласно който „НАДЯ 62“ЕООД му цедира вземането си
против „ТОТЕМ 1“ООД/в несъстоятелност/ за сумата от 75 000 лв.
В отговор на частната жалба, подаден от „ИНВЕСТБАНК“АД, се иска
оставянето и без уважение като неоснователна. Сочи се, че единствено
банката е легитимирана на основание чл.638, а3 ТЗ от съда по
несъстоятелност да продължи изпълнителното производство. Такова
разрешение не е издадено за И.М. или за цесионера на вземането му „Надя
62“ЕООД и по отношение на тях изпълнителното дело е спряно.
На следващо място се сочи, че цесиите между М. и„Надя 62“ЕООД не
са представени на съдебния изпълнител. Не са представени и доказателства
длъжникът да е уведомен по реда на чл.99 ЗЗД за прехвърлянето и според
страна никое от двете лица не може да се легитимира като взискател по
изпълнителното дело.
И.М., на следващо място, не е предявил вземанията си против „ТОТЕМ
1“ООД в производството по несъстоятелност в установените преклузивни
срокове и по отношение на него е приложима разпоредбата на чл.739, ал.1 ТЗ.
На последно място се сочи, че разпоредбата на чл.226, ал.1 ГПК е
неприложима по изпълнителното дело. Дори да бъде прието, че
жалбоподателят е легитимиран да обжалва отказа на съдебния изпълнител, то
жалбата му е неоснователна по доводите, изложени в становището на банката.
Частната жалба против определението в частта, с която е спряно
изпълнителното дело, е подадена от „ИНВЕСТБАНК“АД, ЕИК *********,
представлявана от З. Р. и В. К. – Д., чрез юрисконсулт Б., против определение
№457/07.06.2021 г. по в.гр.дело №694/2021 г. по описа на Бургаския окръжен
съд .
Иска се отмяна на определението в обжалваната част като
недопустимо, неправилно и незаконосъобразно. Сочи се, че с определението,
в останалата му част, съдът е оставил без разглеждане като недопустима
жалбата на И. Н. М. против отказ на ЧСИ Д. да извърши нова оценка на
недвижим имот, собственост на „ТОТЕМ 1“ООД/ в несъстоятелност/ с
идентификатор 51500.505.316 по к.к на гр.Несебър .За да достигне до този
извод, съдът е намерил,че жалбоподателят не е надлежно легитимиран да
обжалва действията на съдебния изпълнител, но въпреки това е уважил
искането му за спиране на изпълнителното дело до приключване на
настоящото производство с окончателен съдебен акт.
Сочи се, че определението за спиране по чл.438 ГПК има характер на
особена временна обезпечителна мярка в производството по чл.435 ГПК.
2
Основателността на жалбата против действията на съдебния изпълнител
следва да бъде преценена след проверка на нейната допустимост и
евентуалната и основателност, а постановеното спиране има временен
характер - до разрешаване с окончателен съдебен акт на правния спор по
законосъобразността на обжалваното действие на съдебния изпълнител.
Според жалбоподателя, молбата за спиране по чл.438 ГПК няма
самостоятелен характер и преценката за нейната основателност следва
преценката за допустимостта на жалбата по чл.435 ГПК. Поради счита, че не
е налице правно основание за спиране на изпълнителното дело, тъй като
съдът е счел сезиращата жалба за недопустима.
Излагат се доводи, че изпълнителното производство е продължено с
разрешение по чл.638, ал.3 ТЗ по т.д №159/2016 г. по описа на Бургаския
окръжен съд и определението в обжалваната му част дерогира по недопустим
и незаконосъобразен начин правомощията на съда по несъстоятелността и
постановените от него актове.
Навеждат се оплаквания, че мотивите за спиране на изпълнителното
дело са бланкетни и не сочат основание за спиране на изпълнителното дело.
Излагат се доводи,че актуализирането на пазарната стойност е с цел
съобразяване с актуалните пазарни условия, при които би било продадено
имуществото. Действителната му цена е тази, на която ще се продаде, а
началната оценка е ориентир, слагащ начало на наддавателната процедура.
В отговор на частнатата жалба, подаден от И.М., чрез адв.М.. Счита я
за недопустима, тъй като определението в тази част не прегражда
производството по делото. Сочи практика на ВКС в подкрепа на изложеното.
Счита, че постановеното спиране не противоречи на разпореждането на съда
по несъстоятелността по чл.638, ал.3 ТЗ тъй като спирането по реда на чл.438
ГПК няма самостоятелен характер, а служи за обезпечение до приключване
на производството по жалбата.
Счита жалбата за неоснователна и поради това, че определението в
частта, с която е оставена без разглеждане жалбата му, е неправилно, тъй като
с договор за цесия от 01.10.2018 г. той е прехвърлил своето вземане против
длъжника на „НАДЯ 62“ЕООД, но на свой ред цесионерът чрез нова цесия
му е прехвърлил обратно част от него. Излага доводи по основателността на
сезиращата жалба.
Бургаският апелативен съд, след като разгледа частните жалби,
становищата на ответната страна и делото и съобрази закона, за да се
произнесе, приема за установено следното:
Частната жалба на ИЛ. Н. М. е своевременно подадена, от надлежна
страни, против акт, подлежащ на обжалване пред настоящата инстанция,
3
редовна и допустима е и следва да бъде разгледани.
Производството по делото е образувано пред Бургаския окръжен съд
по жалба на И. Н. М. против отказ на ЧСИ Т. Д., обективиран в становище
изх.№912/15.02.2021 г. да извърши по реда на чл.485 ГПК нова оценка на
имот, изнесен на трета публична продан по изп.дело №19/2016 г. и е
отправено искане да бъде спряно изпълнителното производство по реда на
чл.438 ГПК. С обжалваното определение Бургаският окръжен съд е приел
жалбата за недопустима, като подадена от лице без надлежна процесуална
легитимация и е постановил оставянето без разглеждане. Искането за
спиране на изпълнителното дело е уважено до приключване на
производството по делото с окончателен съдебен акт.
За да приеме, че жалбоподателят не е надлежна страна по
изпълнителното дело, съдът се е позовал на постановеното по
изпълнителното дело прекратяване по отношение на И.М. за вземанията му
по изп.лист от 22.07.2016 г. и от 29.07.2016 г. и на основание представен
договор за цесия, с който М. е прехвърлил вземането си на „НАДЯ
62“ЕООД.
Настоящата инстанция след запознаване с приложеното копие от
изпълнителното дело констатира, че след постановеното по реда на чл.433,
ал.1, т.4 , с постановление от 31.01.2018 г. /л.472/ ИЛ. Н. М. е присъединен
като взискател по изпълнителното дело по изпълнителен лист
№438/15.12.2017 г. и разпореждане по ч.т.д №568/2017г. на Окръжен съд –
Бургас против длъжника „ТОТЕМ 1“ООД. След повторното му
присъединяване банката – взискател по делото е представила договор за
цесия, с който ИЛ. Н. М. е прехвърлил вземането си по новия изпълнителен
лист на „НАДЯ 62“ЕООД на 01.10.2018 г. /л.780/. По делото обаче не се
открива акт на съдебния изпълнител, с който И.М. да е заменен от цесионера
и изпълнителното производство против него да е прекратено, следователно
той не е загубил качеството си на взискател по изпълнителното дело.
Ето защо решаващият извод на окръжния съд относно липсата на
процесуална легитимация да обжалва действията на ЧСИ по отношение на
жалбоподателя М. е неправилен.
С определение № 772/04.09.2018 г. по т.д № 159/2016 г. по описа на
Бургаския окръжен съд съдът по несъстоятелността изрично е разрешил
продължаването на изпълнителното производство по отношение на имота,
изнесен на публична продан – ПИ с идентификатор 51500.505.143 и жалбата
е подадена от надлежна страна по реда на чл.435, ал.1 ГПК определението в
тази част е неправилно и следва да бъде отменено.
Частната жалба на „ИНВЕСТБАНК“ против определението, в частта,
4
с която е постановено спиране на изпълнителното дело до разрешаване на
производството по делото с окончателен съдебен акт е недопустима и следва
да бъде оставена без разглеждане. Преценката на съда по чл.438 ГПК да
постанови привременна обезпечителна мярка – спиране на изпълнителното
производство до произнасяне с окончателен съдебен акт по жалбата, не
подлежи на инстанционен контрол, поради липса на предпоставките на
чл.274, ал.1 ГПК – то няма преграждащ характер и няма законова разпоредба,
която да сочи неговата обжалваемост.
Мотивирано от изложеното, Апелативен съд - Бургас:
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение №475/07.06.2021 г. по гр.дело №694/2021 г. по
описа на Бургаския окръжен съд в частта в която е оставена без разглеждане
като недопустима жалбата на И. Н. М. против отказ на ЧСИ Т. Д. по изп.дело
№19/2016 г. да извърши нова оценка.
ВРЪЩА делото на Бургаския окръжен съд за разглеждане на жалбата.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба на
„ИНВЕСТБАНК“АД“ против определение №475/07.06.2021 г. по гр.дело
№694/2021 г. по описа на Бургаския окръжен съд, с което е постановено
спиране на изп.дело №19/2016 г. по описа на ЧСИ Т.Д.
Определението е окончателно на основание чл. 274, ал.4 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5