РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
РЕШЕНИЕ
№ 1600
гр. Пловдив, 04.09. 2020
год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, II отделение,
ХІІ състав,
в публично съдебно заседание на четвърти август две хиляди и двадесетата година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИАНА МИХАЙЛОВА
при
секретаря РОЗАЛИЯ ПЕТРОВА и участието на прокурора ИВАН СПИРОВ, като разгледа
докладваното от СЪДИЯТА МАРИАНА МИХАЙЛОВА административно дело № 2867 по описа за 2019 год. на Пловдивския административен съд, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.203 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/, във връзка с чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и
общините за вреди /ЗОДОВ/.
Образувано
е по искова молба, предявена от К.В.К., ЕГН ********** с посочен в исковата
молба адрес гр.Пловдив, ул.“Трети март“ № 5, ет.3, ап.33 срещу Национален
осигурителен институт гр.София, с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, с която
се претендира обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на
45 000, 00 лв.,ведно със законната лихва за забава, изразяващи се в преживяване на повече от две
години,без никакви средства,преживяване на две зими гладен и на студено,без
електричество и топла вода,загубване на правото на здравно осигуряване,невъзможност
за посещение на здравни заведения и закупуване на лекарства, преживяване с хляб
и вода,чувство на неописуемо унижение и постоянна угнетеност, за периода от 06
декември 2015г. до 06.03.2018г., в
резултат на незаконосъобразни действия/бездействия на длъжностни лица при ТП на
НОИ - Пловдив, изразяващи се в невръщане на представени от него при подаване на
молбата му за пенсиониране през 2000 г. документи, удостоверяващи трудов стаж,
включително трудова книжка и несъхраняване на пенсионното му досие (загубването
и унищожаването на същото) в архива на ТП на НОИ-Пловдив, в което досие са се
намирали всички документи, удостоверяващи трудовия му стаж.
Твърденията, на които се основава исковата
молба са, че са налице незаконосъобразни действия/бездействия на длъжностни
лица от ТП на НОИ-Пловдив, изразяващи се
в невръщане на представени от него при подаване на молбата му за пенсиониране
през 2000 г. документи, удостоверяващи трудов стаж, включително трудова книжка
и несъхраняване на пенсионното му досие (загубването и унищожаването на същото)
в архива на ТП на НОИ-Пловдив, в което досие са се намирали всички документи,
удостоверяващи трудовия му стаж. Ищецът твърди още, че в резултат на тези
действия/бездействия с разпореждане № **********/Протокол №
2140-15-390/23.11.2015г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на
НОИ - Пловдив е отменено разпореждане №97/26.06.2000 г. и всички последващи го, отказано му е отпускането на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст и е преустановено изплащането на пенсията му за
периода от 06.12.2015 г. до 06.03.2018 г., вследствие на което е претърпял
значителни неимуществени вреди, изразяващи се в преживяване на повече от две
години,без никакви средства,преживяване на две зими гладен и на студено,без
електричество и топла вода,загубване на правото на здравно
осигуряване,невъзможност за посещение на здравни заведения и закупуване на
лекарства, преживяване с хляб и вода,чувство на неописуемо унижение и постоянна
угнетеност.
С оглед
изложеното се предявява искова претенция по отношение на ответника – Национален
осигурителен институт с искане да се осъди ответника да заплати сумата от 45 000,00
лева, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди,ведно със
законната лихва за забава.
В съдебно заседание ищецът лично и с процесуалния
си представител адвокат П.Ю. поддържа предявената искова претенция. Подробни
съображения във връзка с основателността на същата, се излагат в писмена
защита, депозирана по делото от страна на процесуалния представител. Претендира
се и присъждане на сторените разноски в производството.
Ответникът
– Национален осигурителен институт, гр.София, чрез процесуалния си представител
юрисконсулт Г.В. оспорва изцяло предявения иск. Твърденията са, че исковата
претенция е неоснователна и недоказана, като излага подробни съображения в
депозирана по делото писмена защита.Претендира се присъждане на възнаграждение
за осъществената юрисконсултска защита.
Участвалият
в производството прокурор – представител на Окръжна прокуратура – гр.Пловдив
изразява становище за неоснователност и недоказаност на предявения иск.
Административен съд – гр.
Пловдив, в настоящия състав, като прецени процесуалните предпоставки за
допустимост на исковата молба, прие за установено следното :
Съгласно чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ /Доп. - ДВ, бр.
105 от 2005 г., изм., бр. 30 от 2006 г./ държавата и общините отговарят за
вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове,
действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод
изпълнение на административна дейност. Регламентираната отговорност е специален
вид отговорност за непозволено увреждане на граждани и юридически лица от
дейността на администрацията. В случая исковете се разглеждат по реда на АПК,
като се касае за специална подсъдност, регламентирана в разпоредбата на чл.1,
ал.2 от ЗОДОВ, произтичаща от общата подведомственост на административните
съдилища по чл.128,ал.1, т.5 от АПК.
В разпоредбата на чл.204 от АПК са въведени
специални предпоставки за допустимост на предявените искове по Глава ХІ от АПК,
наред с общите предпоставки за допустимост на исковете, предвидени в ГПК. Така, съгласно разпоредбата
на чл. 204, ал.1 от АПК, иск може да се предяви след отмяната на
административния акт по съответния ред. Изключение от това правило е предвидено
в разпоредбите на ал.3 и 4 от АПК, където липсва изискване за предварително
произнасяне с влязъл в сила административен акт или съдебно решение относно
нищожността на административния акт, респ. незаконосъобразността на действието
или бездействието. Така, съгласно изричното правило на чл.204, ал.3 и 4 от АПК
нищожността на акта, респ. незаконосъобразността на действието или
бездействието се установява пред съда, пред който е предявен искът за
обезщетение. Тоест, когато твърдяните вреди са
настъпили от нищожен административен акт, незаконосъобразни действия или
бездействия на административен орган или длъжностни лица, при или по повод
изпълнение на административна дейност, предварителното установяване на
нищожността или незаконосъобразността, не е процесуална предпоставка нито за
завеждане на делото, нито за ангажиране на отговорността. Необходимо е обаче в
исковото производство, сезираният съд да установи нищожността на акта, респективно
незаконосъобразността на действието или бездействието, което може да стане по
два начина : преюдициално в мотивите на решението, а
когато има обективно съединяване на иск за обезщетение с оспорване на
административния акт по чл.149, ал.5 от АПК и/или с искане по Глава ХV от дял
III на АПК, съдът се произнася с един съдебен акт. В настоящият случай,
съобразно твърденията в исковата молба се претендират вреди, произтичащи от незаконосъобразни
действия/бездействия на длъжностни лица при ТП на НОИ-Пловдив при или по повод
осъществяване на административна дейност, поради което съдът следва преюдициално да се произнесе по незаконосъобразността на действията/бездействията
при разглеждане на делото по същество.
Разпоредбата
на чл.205 от АПК сочи като ответник по иска за обезщетение юридическото лице,
представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или
бездействие са причинени вредите. В случая такова юридическо лице е Националния
осигурителен институт,гр.София, с оглед разпоредбата на чл.33, ал.2 от Кодекса
за социално осигуряване, като правилно искът за обезщетение е предявен спрямо
юридическото лице.
При така изложеното, настоящият състав на съда намира, че исковата молба е процесуално ДОПУСТИМА, като е предявена от активно легитимирано лице, притежаващо правен интерес, с оглед фактическите твърдения в нея, че като гражданин К.В.К. е претърпял вреди от незаконосъобразни действия/бездействия на административен орган по смисъла на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
Разгледана
по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Като
събра и обсъди представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът установи от фактическа страна следното :
С разпореждане №97/26.06.2000г. на
К.В.К., при навършена възраст от 57 години е отпусната лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст, на основание параграф 4, ал.1 от ПЗР на КСО,
считано от 21.03.2000г. Пенсията е отпусната при осигурителен стаж от втора
категория - 25г. 11м. 23дни, от трета категория труд - 09г. 06м. 07дни и общ
осигурителен стаж приравнен към трета категория по чл.104 от КСО - 41г. 11м.
28дни. Размерът на пенсията е определен от осигурителен доход за период от
01.09.1985г. до 31.08.1988г. - 20 565.00 лв., индивидуален коефициент 2.480 и
при следния осигурителен стаж: от втора категория труд 25г. 11м. 23 дни, от
трета категория труд 09г. 06м.07 дни.
Във връзка с направен преглед
на пенсионните досиета в ТП на НОИ-Пловдив от страна на пенсионните органи е
преценена необходимост от установяване на осигурителния стаж на К.. За целта с
писмо изх. № К-19519/26.04.201Зг. са изискани оригиналните документи за осигурителен
стаж, тъй като същите не са част от задължителното съдържание на пенсионното
досие, съгласно изискванията на чл.9 НПОС/ в приложимата редакция/. К. не е представил
исканите документи. Със саморъчно подписана декларация от 02.09.2013г., същият
е удостоверил периодите на осигуряване, както и наименованието на осигурителите,
при които е положен трудът му. Към декларацията е приложено копие от военна
книжка №117853. От страна на контролните органи при ТП на НОИ- Пловдив е стартирана процедура по реда на чл.108, ал.1 т.1 от КСО.
След извършени от страна на органите
на ТП на НОИ - Пловдив действия по изясняване осигурителния стаж на К., е
установено, че осигурителният стаж на ищеца възлиза на 02г. 00м. 20 дни от
трета категория труд, който обаче не поражда право на пенсия за осигурителен
стаж и възраст, включително и на посоченото в разпореждане №97/26.06.2000г.
основание. Прието е, че пенсията на лицето е неправилно отпусната,съгласно чл.
99, ал. 1 т. 5 от КСО (в редакцията, действала до 31.12.2016 г.). Предвид това
е постановено разпореждане № **********/Протокол № 2140-15-390/23.11.2015г. на
Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - Пловдив, с което на
основание чл. 99, ал. 1 т. 5 от КСО (в редакцията, действала до 31.12.2016 г.)
е отменено горепосоченото разпореждане №97/26.06.2000г. и всички последващи го, и на К. е отказано отпускане на лична пенсия
за осигурителен стаж и възраст. Разпореждане № **********/Протокол №
2140-15-390/23.11.2015г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на
НОИ - Пловдив е обжалвано от лицето пред Ръководителя на териториалното
поделение. Обжалването обаче на този административен акт не спира изпълнението
му (чл.117а, ал.1 от КСО). Предвид това, а и с оглед диспозитивът
на административния акт, считано от месец декември 2015 г., изплащането на
пенсията е прекратено. В хода на обжалването по административен ред към жалбата си К. е приложил нови писмени доказателства
относно осигурителен стаж и доход (Удостоверение УП2 № 1195/03.12.2015г.,
издадено от "Стремон-95" ООД гр. Първомай за времето от 01.09.1985г.
до 31.08.1988г. на длъжност "монтажник", Образец УПЗ №
V-118/08.12.2015г. от "Хебъртранспорт" АД
Пазарджик за времето от 16.05.1974г. до 11.04.1975г. с продължителност 10
месеца на длъжност "шофьор на товарен автомобил до 12 тона" и Удостоверение
№ 278/11.12.2015г. от "Ситипропъртис" ЕООД
Пловдив. По този повод, след извършена проверка и изискани документи от посочените
осигурители, е установено, че придобития от К. стаж е в размер на 04г. 02м. 00
дни от втора категория труд и 02г. 10м. 20 дни от трета категория труд или на
основание чл. 104 от КСО общ осигурителен стаж, превърнат към трета категория труд 08г. 01м. и 05 дни. Тъй
като е прието, че и този осигурителен стаж не поражда право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст, обжалваното разпореждане е потвърдено с решение №
2153-15-11/14.01.2016г. на Директора на ТП на НОИ Пловдив. Решение №
2153-15-11/14.01.2016г. на Директора на ТП на НОИ-Пловдив е обжалвано по реда
на чл.118 от КСО, като е потвърдено с влязло в сила съдебно решение (решение № 1548 от 28.07.2016 г. на Административен съд -
Пловдив по административно дело № 234/2016 г. оставено в сила с решение №6833/31.05.2017г.
на ВАС по административно дело № 11278/2016
За събиране на неоснователно
получените от К. суми за пенсия е издадено разпореждане № **********/Протокол №
3045-15-97/11.07.2017 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на
НОИ - Пловдив. С него на основание чл. 98, ал. 2, чл.114, ал. 1 от КСО и чл.85
от НПОС, и във връзка с разпореждане № ********** / Протокол № 2140-15-390/23.11.2015
г. е разпоредено К. да възстанови неправилно
изплатената сума за лична пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 89
658.61 лева, от които главница 50 809.79 лева за времето от 01.01.2007 г. до 30.11.2015 г. и лихва в размер на 38 848.82
лева, начислена към 11.07.2017 г. С посоченото разпореждане задължението за
периода 01.01.2005 г. до 31.12.2006 г. е погасено по
давност на основание чл. 115, ал. 1 от КСО. Разпореждане № **********/Протокол
№ 3045-15-97/11.07.2017 г. на Ръководителя на "ПО" при ТП на НОИ -
Пловдив е обжалвано в законоустановения срок от лицето пред Директора на ТП на
НОИ - Пловдив. С решение № 2153-15-173/01.09.2017г. на Директора на ТП на НОИ -
Пловдив е заличено като погасено по давност задължението по разпореждане № **********/Протокол
№ 3045-15-97/11.07.2017 г. съгласно чл.115, ал.1 от КСО за периода 01.01.2007г. до 31.12.2011г., в размер на 55 045.49 лева, от
които главница в размер на 25 603.99 лева и лихва за минало време в размер на
29 441.50 лева, като в останалата част разпореждането е потвърдено. Решение №
2153-15-173/01.09.2017г. на Директора на ТП на НОИ – Пловдив, в потвърдителната му част, е обжалвано по реда на чл.118 от КСО. С решение № 2154 от 06.12.2017 г. на Административен съд - Пловдив по
административно дело № 2719/2017 г. същото е отменено. С влязло в сила решение
№14942/04.12.2018г. на ВАС по административно дело № 1479/2018 г. е отменено
решение № 2154 от 06.12.2017 г. на Административен съд - Пловдив по административно
дело № 2719/2017 г. и е отхвърлена жалбата на К.В.К. против решение №
2153-15-173/01.09.2017г. на Директора на ТП на НОИ - Пловдив.
Междувременно,
със заявление вх.№1013-15-64/28.06.2017 г., К.В. К. е представил нови писмени доказателства за
осигурителен стаж с искане за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст. С декларация от 08.08.2017 г. същият е посочил
периоди и осигурители, при които е положил осигурителен стаж. След извършени от
страна на органите на ТП на НОИ - Пловдив действия по изясняване осигурителния
стаж и доход на К., с оглед новопредставените данни,
е издадено разпореждане № **********/Протокол № N01047/02.02.2018
г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ -Пловдив. С него на
основание чл.68, ал.З от КСО във връзка с чл.99, ал.1, т.1 от КСО, по заявление
вх.№1013-15-64/28.06.2017 г. и считано от 28.06.2017 г., на К.В.К. е отпусната
лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68, ал.З от КСО, пожизнено.
Разпореждането е връчено на К. на 24.02.2018 г., не е обжалвано в
законоустановения срок и е влязло в законна сила.
Въз
основа на разпореждане № **********/Протокол № N01047/02.02.2018
г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - Пловдив, на К. се
изплаща лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, като първото плащане в общ
размер на 4 569.09 лева. е извършено на 26.02.2018г. Сумата се отнася за
периода от 28.06.2017 г. до 28.02.2018 г. и е изплатена с пощенски (пенсионен)
запис. Датата на потвърждаване на ведомостта в ТП на НОИ-Пловдив е
23.02.2018г., като на 26.02.2018г. сумата е преведена на Български пощи за
изплащане.
С молба изх.№ 1029-15-41837#3/18.02.2020 г. на
ТП на НОИ - Пловдив са представени доказателства, че оригиналното пенсионно досие на ищеца е
приобщено към материалите по преписка № 2818/2019 г. по описа на Районна
прокуратура-Пловдив (преписка № 260/2019 г. по описа на сектор ИП - Пловдив),
информацията за което е предоставена на ТП на НОИ-Пловдив под формата на
магнитен носител. От представеното по делото копие от оригиналното пенсионно
досие, снето от магнитен носител,
приобщено към материалите по горепосочените преписки, се установява, че не
са налични документи за трудов/осигурителен стаж на К.В.К.. Видно от молба
вх.№17435/18.04.2000 г. (предложение за пенсиониране) към нея не е представяна
трудова книжка, по отношение на която ищецът твърди, че не му е върната.
По делото са ангажирани и гласни доказателствени
средства, като са разпитани свидетелите :
И.Г.Х..Разпитан по делото свидетелят Х. е
заявил, че са приятели с ищеца от деца. С него се виждали постоянно, заедно са постоянно. От деца са израснали
заедно. Известно му е, че за период от определено време К. останал без доходи. Казал му, че пенсията
му е спряна, но не разбрал каква е причината.
Пенсията му била спряна за 2-3
години. Помагал му, с по 10 лева, по 20 лева.Помагал му освен с пари и с
краставици и домати, защото свидетелят имал ранчо. К. споделял на свидетеля, че
изнемогва, че няма пари, освен това дълги години гледал и болната си майка. К. понесъл
много тежко това, че останал без пенсия, станал като „клошар“,
казвал, че няма хляб. Свидетелят многократно посещавал дома на К., къщата била
със стари мебели, било студено, отрязали му тока. Казвал, че няма пари да си
плати тока. К. бил притеснен, че му спрели пенсията. След оставяне без пенсия, К.
бил скапан, променил се, а преди бил жизнен, но след като му спрели пенсията бил
скапан. К. бил добре финансово преди да му спрат пенсията.
Л.И.П..Разпитан по делото
свидетелят П. е заявил, че познава ищеца,
от една махала са, откакто се е родил го познава и е израстнал
покрай него и покрай неговите родители. Свидетелят живеел на първия етаж в блока, а К. на третия етаж. Съседи
са откакто е построен блока, приятели са, откакто свидетелят станал и по – голям. Известно му е,
че К. останал без доходи през 2015г., спрели
му пенсията. Оттогава К. живеел трудно. К. понесъл това много зле, той бил
жизнен и весел човек, до преди това, след това станал подтиснат, стресиран и много зле живеел. Свидетелят
му помагал с каквото може. К. нямал пари да си плати тока и свидетелят и
други съседи му помагали, носили му
храна. Канел го вкъщи да вечеря.К. стоял зимата на студено,топлил си вода на газовия
котлон, тази вода я наливал в шише и я слагал между краката си,за да се топли с
нея, бил много зле.Свидетелят му помагал с каквото може, затова К. оцелял. Имало
други хора в квартала, които не могли да оцелеят на студ и без храна, защото нямало
кой да им помага. К. бил съсипан, това, че цял живот е работил за държавата и
му спрели пенсията, го съсипало. К. и
брата на свидетеля са работили заедно, ходили са на морето да коват щайги, за
да се прехранват. След спиране на
пенсията, К. бил на ръба на полудяване, той бил горд човек и това, че нямал
пари да си купи храна го съсипало. К. бил ерген и си живеел добре преди да му
спрат пенсията, след спиране на пенсията
нямал пари да си купи хляб. Братът на К. ***, имал и други роднини в град
Пловдив, които му помагали, никой не го
оставил да умре от глад.
При така установеното от фактическа страна,
настоящият състав на Административен съд – гр.Пловдив, намира следното от правна
страна :
Каза се, че в случая от ищеца се претендират неимуществени
вреди, които се твърди, че са произтекли от противоправни действия/бездействия на длъжностни
лица в административната структура на ответника, изразяващи се в невръщане на
представени от ищеца при подаване на молбата му за пенсиониране през 2000 г.
документи, удостоверяващи трудов стаж, включително трудова книжка и
несъхраняване на пенсионното му досие (загубването и унищожаването на същото) в
архива на ТП на НОИ-Пловдив, в което досие са се намирали всички документи,
удостоверяващи трудовия му стаж, в резултат на което е отказано отпускането на
лична пенсия за осигурителен стаж и възраст и е преустановено отпускането на
пенсията. С оглед предмета на административноправния
спор, съдът намира за нужно да посочи, че доколкото в случая няма самостоятелно
предявено искане за установяване незаконосъобразността на действията/бездействията
на административния орган по предвидения в АПК ред /чл.250, чл.256 и чл.257 от АПК/, то съдът с оглед разпоредбите на чл.204, ал.3 и 4 от АПК дължи преюдициално произнасяне в мотивите на съдебния акт, по
законосъобразността на твърдяните действия/бездействия
на административния орган, при преценката за наличието на елементите от
фактическия състав за ангажиране отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
Казано
с други думи, предвид заявените фактически основания и формулиран петитум на исковата молба, съдът квалифицира същата, като
такава по чл. 203 АПК, във вр. чл.1, ал.1 от ЗОДОВ,
а именно осъдителен иск за
заплащане на обезщетение по реда на чл. 203 и сл. от АПК за претърпени неимуществени
вреди от противоправни действия/бездействия на административни
органи и длъжностни лица при ответния Национален осигурителен институт.
Съгласно чл.1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и
общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни
лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Така
регламентирана отговорността е пълна, защото обхваща всички претърпени вреди,
които съгласно чл. 4 от ЗОДОВ са в причинна връзка с незаконосъобразни актове,
фактически действия или бездействия на длъжностни лица или административни
органи при или по повод изпълнението на административна дейност.
Във
фактическият състав на отговорността на Държавата и общините, от дейността на администрацията
се включват следните елементи: 1. незаконосъобразен акт, отменен по съответния
ред, включително нищожен или оттеглен /съгласно чл. 204, ал. 3 от АПК/, или
незаконосъобразно действие или бездействие на орган или длъжностно лице, при
или по повод изпълнение на административна дейност /което се установява от
съда, пред което е предявен искът за обезщетение, съгласно чл. 204, ал. 4 от АПК/; 2. вредоносен резултат, наличие на реална вреда, настъпила за ищеца
/имуществена или неимуществена/; 3. пряка и непосредствена причинна връзка
между постановения незаконосъобразен акт, незаконосъобразното действие или
бездействие и настъпилия вредоносен резултат.
Тук под вредоносен резултат /вреда/ следва да се разбира отрицателната
последица от увреждането, която засяга неблагоприятно имуществените права и
защитените от правото блага на увредения, а под "пряка и
непосредствена" се разбира тази вреда, която следва закономерно от
незаконосъобразния административен акт, действието или бездействието на съответния
административен орган, по силата на безусловно необходимата връзка между тях.
При липса на някой от елементите на посочения фактически състав не може да се
реализира отговорността на Държавата по посочения ред. Доказателствената
тежест за установяване наличието на всички предпоставки се носи от ищеца,
търсещ присъждане на обезщетение за вреди, съобразно общото правило на чл.154,
ал.1 от ГПК, във вр. с чл.144 от АПК за разпределение
на доказателствената тежест. И накрая, следва да се
посочи, че за да бъде уважен искът за вреди, следва доказването на фактите от
хипотезата на правната норма да е пълно, съобразно общото правило на чл.154,
ал.1 от ГПК, приложим в настоящото производство във връзка с препращащата норма
на чл.144 от АПК.
В
обсъждания контекст следва още да се посочи, че един акт, респ. действие или
бездействие на административен орган или длъжностно лице са незаконни, когато
противоречат на закона или на друг нормативен акт или когато не са предвидени в
него, т. е. при липса на законово основание. В чл. 203 АПК и чл. 1 ЗОДОВ са
употребени термините "актове", "действия" и
"бездействия", за които няма легално определение. Предвид и смисълът на чл. 256 и чл. 257 от АПК фактическото бездействие представлява неизпълнение на правно регламентирано
задължение за административен орган или длъжностно лице, т. е. това са
случаите, когато самата правна норма регламентира дължимото фактическо
действие.
В случая, ищеца твърди, че е претърпял вреди,
които са в причинна връзка с противоправните действия/бездействия на длъжностни
лица от ТП на НОИ- Пловдив, като
териториална структура на Националния осигурителен институт, изразяващи се в невръщане
на представени от ищеца при подаване на молбата му за пенсиониране през 2000 г.
документи, удостоверяващи трудов стаж, включително трудова книжка и
несъхраняване на пенсионното му досие (загубването и унищожаването на същото) в
архива на ТП на НОИ-Пловдив, в което досие са се намирали всички документи,
удостоверяващи трудовия му стаж, в резултат на което е отказано отпускането на
лична пенсия за осигурителен стаж и възраст и е преустановено отпускането на
пенсията.
При това положение, и във връзка с разрешаването
на настоящия административноправен спор, на първо
място, следва да бъде даден отговор на въпроса налице ли са твърдяните
противоправни действия/бездействия на
длъжностни лица от състава на ответника, които да са в причинна връзка с твърдяния вредоносен резултат.
В казуса, не се установи твърдението на ищеца,
че оригиналното пенсионно досие на ищеца К.В.К., образувано при подаване на
молбата му за пенсиониране през 2000 г., не е налично в ТП на НОИ- Пловдив именно по
причина загубване или унищожаване. По делото не съществува спор и то се
установява от събраните и приобщени по делото писмени доказателства от ТП на
НОИ - Пловдив, че в ТП на НОИ-Пловдив действително не се съхранява оригиналното
пенсионно досие на ищеца. В тази връзка обаче, с молба изх.№
1029-15-41837#3/18.02.2020 г. на ТП на НОИ- Пловдив, са представени
доказателства, че оригиналното пенсионно досие на ищеца е приобщено към
материалите по преписка № 2818/2019 г. по описа на Районна прокуратура-Пловдив
(преписка № 260/2019 г. по описа на сектор ИП - Пловдив), информацията за което
е предоставена на ТП на НОИ-Пловдив под формата на магнитен носител. Тези данни
не се оспорват и от ищеца.
В казуса не се установи и
твърдението, че на ищеца не са му върнати, представени от него при подаване на
молбата му за пенсиониране през 2000 г. документи, удостоверяващи трудов стаж,
включително трудова книжка. В тази насока от представеното по делото копие от оригиналното
пенсионно досие на ищеца, снето от магнитен носител, приобщено към материалите
по горепосочените преписки, се установява, че в досието не са налични документи
за трудов/осигурителен стаж на ищеца, т.е същите са му върнати. Нещо повече.
Видно от молба вх.№17435/18.04.2000 г. (предложение за пенсиониране) към същата не е представяна трудова книжка, по
отношение на която ищецът твърди, че не му е върната.
На следващо място, не се установи и
твърдението на ищеца, че в резултат на това, че в ТП на НОИ-Пловдив не е
налично оригиналното пенсионно досие на ищеца, по отношение на същия е отказано
отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст и е преустановено
отпускането на пенсията му, за периода от 06.12.2015 г. до 06.03.2018 г., което
е довело до претърпените от него неимуществени вреди.
Както вече бе казано, от събраните
по делото доказателства се установява, че с разпореждане № **********/Протокол
№ 2140-15-390/23.11.2015г. на ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на
НОИ –Пловдив, на основание чл. 99, ал. 1 т. 5 от КСО (в редакцията, действала
до 31.12.2016 г.) е отменено разпореждане №97/26.06.2000г. (въз основа на което
К.В.К. е получавал лична пенсия за осигурителен стаж и възраст) и всички последващи го, и на К. е отказано отпускане на лична пенсия
за осигурителен стаж и възраст, поради липса на предпоставките на §4, ал.1 от
ПЗР КСО. Цитираното разпореждане № **********/Протокол № 2140-15-390/23.11.2015
г. е влязло в законна сила и след проведен инстанционен
контрол е потвърдена законосъобразността на действията на органите на ТП на НОИ
- Пловдив, като представлява стабилен административен акт.
. С разпореждане № **********/Протокол №
3045-15-97/11.07.2017 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на
НОИ - Пловдив на основание чл. 98, ал. 2, чл.114, ал. 1 от КСО и чл.85 от НПОС,
и във връзка с разпореждане № ********** / Протокол № 2140-15-390/23.11.2015 г.
е разпоредено К. да възстанови неправилно изплатената
сума за лична пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 89 658.61 лева,
от които главница 50 809.79 лева за времето от 01.01.2007
г. до 30.11.2015 г. и лихва в размер на 38 848.82 лева, начислена към
11.07.2017 г. И това разпореждане,в частта, в която задълженията не са погасени
по давност, е влязло в законна сила и след
проведения инстанционен контрол също е потвърдена
законосъобразността на действията на органите на ТП на НОИ – Пловдив, като представлява
стабилен административен акт.
. И накрая, с разпореждане № **********/Протокол
№ N01047/02.02.2018 г. на Ръководителя на пенсионното
осигуряване при ТП на НОИ - Пловдив на основание чл.68, ал.З от КСО във връзка
с чл.99, ал.1, т.1 от КСО, по заявление вх.№1013-15-64/28.06.2017 г. на ищеца,
е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68, ал.З от КСО,
считано от 28.06.2017 г. Разпореждането не е обжалвано, влязло е в законна сила
и също представлява стабилен административен акт.
Действително, от събраните
доказателства по делото се установява, че в ТП на НОИ-Пловдив не се съхранява
оригиналното пенсионно досие на ищеца, а
представеното с писмения отговор на ответника възстановено пенсионно досие на К.В.К.
съдържа документи и данни, извлечени от наличните информационни системи на
осигурителната администрация, както и събраните такива по декларираните данни
от ищеца по време на извършената на основание чл. 108 от КСО проверка от
контролните органи на ТП на НОИ-Пловдив, а също така, представени от ищеца
документи и приобщените от пенсионните органи такива, даващи информация за
осигурителен стаж и доход на ищеца. От събраните доказателства по делото се
установява, че след проведена инвентаризация в ТП на НОИ-Пловдив (видно от
представените като доказателства по делото Заповед № 82/06.03.2013 г. и Заповед
№ 200/15.07.2013 г., и двете на Директора на ТП на НОИ-Пловдив), е установена липсата
на пенсионните досиета на много лица, включително това на ищеца К.В.К.. Липсата
на оригиналното пенсионно досие на ищеца, обаче, само по себе си не е пречка за
установяване на действителния осигурителен стаж и доход на същия, и като цяло
за проверка основателността на получаваната от последния лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст, които действия са законосъобразно предприети от
контролните органи при ТП на НОИ-Пловдив, с оглед правомощията им,предвидени в
чл.108, ал.1, т.1 от КСО. Това обстоятелство, не е пречка и за приложението на
чл. 99, ал. 1, т. 5 от КСО (в редакцията, действала до 31.12.2016 г.).
В тази насока и с оглед
твърденията на ищеца е необходимо да се посочи, че съгласно чл.9 от Наредбата за
пенсиите и осигурителния стаж /НПОС/ (в приложимата редакция) към пенсионните досиета
не се съхраняват документи за трудов/осигурителен стаж на лицата, поради което
за пенсионния орган не съществува и задължение да пази същите. В този контекст,
липсата на пенсионното досие на К. в архивохранилището на ТП на НОИ – Пловдив
при условие, че представените от него документи
при пенсионирането му са върнати, не обуславя извод за незаконосъобразност на действията
на органите на ТП на НОИ-Пловдив, още повече, че пенсионната преписка е била
служебно възстановена и К. е разполагал с възможността да участва в тази
процедура. Каза се, че в приложимата редакция на чл. 9, ал. 1 от НПОС за
административния орган липсва нормативноустановено
задължение да съхранява по пенсионните досиета на лицата документи за стаж,
които не са част от задължителното съдържание на пенсионната преписка, а
подлежат на връщане на лицата след произнасянето на административния орган.
Освен това, предмет на установяване в провелото се производство пред пенсионния
орган, завършило с акт на основание чл. 99, ал. 1, т. 5 от КСО в приложимата
редакция, е било действителното наличие на параметрите, при които е била
отпусната и изплащана личната пенсия за осигурителен стаж и възраст с
разпореждането от 2000г. Както в административното, така и в съдебното
производство ищецът не е успял да докаже по-голям от зачетения от пенсионния
орган с разпореждането от 2015г. осигурителен стаж и доход, а доказателствената тежест относно релевантните факти,
послужили за отпускането на пенсията през 2000 г., е негова, докато за
административния орган не съществува задължение да доказва отрицателният факт,
че К. не е работил през определени
периоди от време. От своя страна документите за осигурителен стаж се издават по
утвърден образец, от съответните осигурители по реда на чл. 40, ал. 1 и 3 НПОС
въз основа на изплащателните ведомости, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на
труд. В този смисъл, липсата на оригиналното пенсионно досие на ищеца и евентуално невръщането на представени
при подаване на молбата му за пенсиониране през 2000 г. документи,
удостоверяващи негов трудов стаж, включително трудова книжка (ако се приеме
твърдението на ищеца), не препятства възстановяване на документите по чл.40,
ал. 1 и 3 от НПОС, като се използват вписванията в запазените ведомости, при
носене на доказателствената тежест от ищеца за
установяване на трудовия му стаж, при който първоначално е била отпусната
пенсията му. В смисъла на изложеното е константната съдебна практика на ВАС по
подобни казуси, намерила израз в Решение № 4967/28.04.2020г. на ВАС,
постановено по адм.дело № 593/2020г., Шесто
отделение, Решение № 230/08.01.2020г. на ВАС, постановено по адм.дело № 5246/2019г., Шесто отделение, Решение №
15853/21.11.2019г. на ВАС, постановено по адм.дело №
15246/2018г., Шесто отделение, Решение № 13545/11.10.2019г. на ВАС, постановено
по адм.дело № 3806/2019г., Шесто отделение, Решение №
6849/08.05.2019г. на ВАС, постановено по адм.дело №
9111/2018г., Шесто отделение, Решение № 8455/07.07.2016г.
на ВАС, постановено по адм.дело № 131932015г., Шесто
отделение, и други.
Изложеното по горе обосновава
извода, че законосъобразно за периода от 06.12.2015 г. до 06.03.2018 г., не е
изплащана лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на К.В.К. и не са налице твърдяните незаконосъобразни действия/ бездействия на
длъжностни лица от системата на НОИ.
В заключение, следва в случая да се посочи, че в
хипотезата на чл.204, ал. 4 от АПК, когато обезвредата
се претендира заедно с инцидентното установяване незаконосъобразността на
действията и бездействията, ищеца
е този, който следва да докаже неизпълнение
на конкретни задължения, произтичащи от нормативен акт, респективно, наличие на причинна
връзка между тях и настъпилия вредоносен резултат, съгласно общите правила,
възведени в разпоредбата на чл.154 от ГПК, с всички допустими доказателства и
доказателствени средства. В случая ищецът не е ангажирал необходимата пълнота от
доказателства, в подкрепа на твърденията си, че са налице противоправни
действия/бездействия от страна на длъжностни лица в административната структура
на ответника.
Следователно, доколкото в настоящото
производство по реда на чл. 203, ал. 3 и 4 от АПК ищецът не установи наличието
на първата от кумулативно предвидените предпоставки
за реализиране на отговорността по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, а именно твърдяните незаконосъобразни действия/бездействия от страна на длъжностни лица в
административната структура на ответника, то не може да се реализира
отговорността на Държавата по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ и чл.203, ал.1 от АПК, поради липсата на кумулативно предвидените предпоставки от фактическия състав за реализиране на тази отговорност. Доколкото
материално-правните предпоставките на този текст са предвидени в условията на кумулативност, липсата, т. е. недоказаността дори само на
една от тях квалифицира предявения иск като неоснователен и недоказан и прави
безпредметно изследването на наличието на останалите елементи от фактическия
състав на нормата.
Казано
с други думи, липсата на посочената предпоставка за реализиране на
отговорността, обуславя извода за липса на основание за претендираните
вреди по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, които не могат да бъдат обезщетени. Това изключва
необходимостта от обсъждане на останалите предпоставки за ангажиране на
отговорността по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, и събраните доказателства по делото във
връзка с тези обстоятелства, в това число и показанията на разпитаните
свидетели в тази насока.
Крайният извод, който се налага е, че искът
е неоснователен и недоказан и като такъв ще следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода на спора, на основание чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ, на ответника
следва да бъдат присъдени сторените в производството разноски, които се
констатираха в размер на 100 лева възнаграждение за осъществената юрисконсултска
защита.
Водим
от горното и на основание чл. 203 и сл. от АПК, чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ,
Административен съд – гр.Пловдив, ХІІ –
ти състав
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
като неоснователна и недоказана исковата молба на К.В.К., ЕГН ********** с
посочен в исковата молба адрес гр.Пловдив, ул.“Трети март“ № 5, ет.3, ап.33
срещу Национален осигурителен институт гр.София, с правно основание чл.1, ал.1
от ЗОДОВ, с която се претендира обезщетение за претърпени неимуществени вреди в
размер на 45 000, 00 лв.,ведно със законната лихва за забава, изразяващи се в преживяване на повече от две
години,без никакви средства,преживяване на две зими гладен и на студено,без
електричество и топла вода,загубване на правото на здравно
осигуряване,невъзможност за посещение на здравни заведения и закупуване на
лекарства, преживяване с хляб и вода,чувство на неописуемо унижение и постоянна
угнетеност, за периода от 06 декември 2015г. до 06.03.2018г., в резултат на незаконосъобразни
действия/бездействия на длъжностни лица при ТП на НОИ - Пловдив, изразяващи се
в невръщане на представени от него при подаване на молбата му за пенсиониране
през 2000 г. документи, удостоверяващи трудов стаж, включително трудова книжка
и несъхраняване на пенсионното му досие (загубването и унищожаването на същото)
в архива на ТП на НОИ-Пловдив, в което досие са се намирали всички документи, удостоверяващи
трудовия му стаж.
ОСЪЖДА К.В.К.,ЕГН ********** с адрес ***, да заплати на Национален осигурителен институт
гр.София, сумата в размер на 100 лева, съставляваща възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно
обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховен
административен съд на Република България.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :