№ 538
гр. Варна, 01.08.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
първи август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Петя Ив. П.
Членове:Мария Кр. Маринова
Росица Сл. Станчева
като разгледа докладваното от Петя Ив. П. Въззивно гражданско дело №
20253000500441 по описа за 2025 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по в.гр.д. № 441/2025 г. по описа на Варненския
апелативен съд е образувано по въззивна жалба на К. К. Д., подадена чрез ад.
Д.Т., против решение № 546/15.05.2025 г., постановено по гр.д. № 2322/2024 г.
по описа на Варненския окръжен съд, с което са отхвърлени: - предявеният от
К. К. Д. срещу К. Д. Д. и Д. П. А. и Петър Валентинов П. -едноличен търговец
с фирма ЕТ „Компас Транс - П. - Петър П.“, иск за прогласяване за нищожна
сделката, обективирана в точка втора от Нотариален акт № 179/06.10.2000 г.,
том 1, рег. № 4609, нот. д. № 149/2000 г. на нотариус В. П. при ВРС, с която в
полза на К. Д. Д. и Д. П. А. е било учредено вещно право на ползване върху
закупения имот, представляващ самостоятелен обект с идентификатор
10135.1508.221.1.3 по КККР на Варна, одобрени със Заповед №РД-18-
98/10.11.2008г. на изп. директор на АГКК Варна, находящ се в гр. ***,
представляващ апартамент, с площ 125.83 кв.м, при граници: самостоятелни
обекти с идентификатори №№ 10135.1508.221.1.4; 10135.1508.221.1.1 и
10135.1508.221.1.5, ведно с принадлежащата му изба № 10 с площ 3.07 кв.м ,
при граници: изба № 7, изба № 9 и избен коридор, както и 7,5924 % ид.части
от ОЧС, ведно и със 17.8 кв. м. ид. части от ПИ с идентификатор №10135.
1508.221 по КККР на Варна, одобрени със Заповед №РД-18-98/10.11.2008г. на
изп. директор на АГКК Варна, находящ се в гр. Варна, бул. „Цар
Освободител“, №3, целият с площ 202 кв.м, при граници ПИ №№
10135.1508.220; 10135.1508.225; 10135.1508.265 и 10135.1508.219, поради
противоречие със закона, основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. 73, ал. 3 СК (отм.),
сега чл. 130, ал. 4 СК; - предявеният от К. К. Д. срещу Д. П. А. иск за
предаване на владението върху недвижим имот с идентификатор
10135.1508.221.1.3 по КККР на Варна, одобрени със Заповед №РД-18-
98/10.11.2008г. на изп. директор на АГКК Варна, находящ се в гр. Варна, бул.
1
„Цар Освободител“, № 3, ет. 2, представляващ апартамент № 2, с площ 125.83
кв.м, състоящ се от коридор, дневна с кухня и трапезария, две спални, баня,
тоалет, перално помещение и две тераси, при граници: СОС с идентификатори
№№ 10135.1508.221.1.4; 10135.1508.221.1.1 и 10135.1508.221.1.5, ведно с
принадлежащата му изба № 10 с площ 3.07 кв.м , при граници: изба № 7, изба
№ 9 и избен коридор, както и 7,5924 % ид.части от ОЧС, ведно и със 17,8 кв.
м. ид. части от ПИ с идентификатор №10135. 1508.221 по КККР на Варна,
одобрени със Заповед №РД-18-98/10.11.2008г. на изп. директор на АГКК
Варна, находящ се в гр. Варна, бул. „Цар Освободител“, № 3, целият с площ
202 кв.м , при граници ПИ №№ 10135.1508.220; 10135.1508.225;
10135.1508.265 и 10135.1508.219, въз основа на договор за покупко -продажба
на недвижим имот от 06.10.2000 г., обективиран в Нотариален акт № 179/0б.
10.2000 г., том 1, рег. №4609, нот. д. №149/2000 г. на нотариус В. П. при ВРС,
на основание чл. 108 ЗС.
Въззивникът е настоявал, че решението на окръжния съд е неправилно
– постановено при допуснати процесуални нарушения и в нарушение на
материалния закон, като е молил за отмяната му и за уважаване на исковете с
присъждане на сторените разноски. Навел е оплаквания, че окръжният съд в
нарушение на процесуалния закон, постановил решението си преди изтичане
на срока за писмени бележки. По предявения иск по чл. 26, ал. 1 във връзка
чл. 73, ал. 3 СК /отм./за нищожност на договора за продажба в частта на
учреденото право на ползване, окръжният съд не изложил съображения дали
волеизявленията на страните по договора противоречат на императивната
разпоредба на чл. 73, ал. 3 СК /отм./. В тази връзка въззивникът е изложил, че
волеизявлението на бенефициерите, че ще се ползват от учреденото в тяхно
лице ограничено вещно право на ползване, като едностранна сделка
рефлектирало върху правната сфера на обещателя, тъй като с него се
извършвало разпореждане с правото на собственост придобито от купувача по
договора за продажба и водело до безвъзмездно придобиване на вещното
право на ползване от ответниците Д. П. Д.а и К. Д. Д., което имало действието
на дарствен акт и било нищожно. Така дори да се приемело, че ответниците Д.
П. Д.а и К. Д. Д. като бенифициери са манифестирали изрична воля, че ще се
ползват от тази уговорка чрез участието им в самото нотариално
производство, то изразената от тях воля била в противоречие със забраната по
чл. 73, ал. 3 СК /отм./ и нищожна. Въззивникът е изложил още, че в
нарушение на изискванията по чл. 12 и чл. 236, ал. 2 ГПК
първоинстанционният съд отказал да обсъди доводите му, че договорът е
нищожен в частта на учреденото безвъзмездно право на ползване на
ответниците, поради противоречие с разпоредбите на чл. 38 и 40 ЗЗД,
представляващи преюдициални за спора по чл. 108 ЗС въпроси, свързани с
действителността на учреденото право на ползване и така съдът постановил
решението си в противоречие със задължителните указания в Тълкувателно
решение № 1/27.04.2022 г. по т.д. № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС. Неправилни
били и изводите на съда, касаещи отмяната на уговорката по чл. 22, ал. 1, изр.
2
2-ро ЗЗД направена от ЕТ „Компас транс П. Петър П.“ с декларация рег. №
735/04.03.2025 г., тъй като в случая не ставало въпрос за прекратяване на
вещното право на ползване, а за отмяна на уговорката, по силата на която то
възниква, а до този момент липсвало изрично изявление от ответниците Д. П.
Д.а и К. Д. Д., че искат да се ползуват от нея - т.е. могла е да бъде оттеглена.
Заявил е също несъгласие с приетото от окръжния съд, че изявлението на
ответниците по т. 3 от нотариалния акт, че приемат условията на договора
съставлява такова съгласие от тях, защото те не участвали в лично качество
като страни по договора, а действали от името на ищеца. Такава воля за
ползване от уговорката за учредено право на ползване ответниците те не
можело да изразят и конклудентно (с действията, че живели като семейство в
имота), защото законът изисквал изрично и ясно изразено изявление.
Ответницата Д. П. А., чрез назначения й от съда особен представител
адв. С., е подала писмен отговор на въззивната жалба, с който е оспорила
същата и по съображения за неоснователността й е молила за оставянето й без
уважение. Адвокат С. е молил за определяне на депозит за адвокатско
възнаграждение за настоящата инстанция.
Ответникът К. Д. Д. не е подал отговор на въззивната жалба.
Ответникът ЕТ „Компас Транс - П. - Петър П.“ (с връчено съобщение
по реда на чл. 50, ал.2 ГПК) не е подал отговор на въззивната жалба.
Въззивната жалба е подадена в срок, от лице с правен интерес от
обжалване на неизгодното за него решение на окръжния съд, редовна е и
допустима. Отговорът също е в срок и е редовен.
Искания за нови доказателства страните не са заявили, а и не са налице
предпоставки за събиране на такива служебно от съда.
На осн.чл. 47,ал.6 ГПК, ищецът – сега въззивник следва да бъде
задължен да внесе депозит за заплащане на възнаграждение на особения
представител (адв. С.) на ответницата А. за настоящата въззивна инстанция в
размер на сумата от 2 712 лв. с предупреждение за неблагоприятните
последици при неизпълнение – прекратяване на въззивното производство.
Предвид изложените съображения, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВНАСЯ делото за разглеждане в открито съдебно заседание, насрочено
на 15.10.2025 г. от 9,30 ч., за която дата да се призоват страните.
УКАЗВА на въззивника К. К. Д., в едноседмичен срок от получаване на
съобщението, да представи по делото доказателства за внесен по съответната
сметка на Варненския апелативен съд депозит от 2 712 лв. за заплащане
възнаграждение на особения представител (адв. С.) на ответницата А. за
настоящата въззивна инстанция.
3
В случай на неизпълнение на задължението, съдът ще прекрати
въззивното производство.
Определението не може да се обжалва.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4