Решение по дело №57/2021 на Районен съд - Тервел

 

 

 

        Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                                             №….

                            От публичен регистър, том №……,стр……..

Гр.Тервел,05.07.2021 година

                   Решение от книга за открити заседания №…… от 05.07.2021 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

               Тервелският районен съд, в публично съдебно заседание на девети юни две хиляди и двадесет и първа година в състав:

                                                                         ПРЕДСЕТАЛ:ГАНЧО ДРАГАНОВ 

         при секретаря М.Д. с участието на  прокурора...................... сложи на разглеждане докладваното от  районния съдия Ганчо Драганов гр.дело №57 по описа на съда  за 2021г. и за да се произнесе взе предвид следното:

      Производството е образувано по искова молба постъпила в ТлРС  с вх.№260394/18.02.2021г. подадена от „ХИМАГРО“ ЕООД с ЕИК *********,  със седалище и адрес на управление   гр. Добрич, ул.”Вардар” №32, Вх.В, Ап.3, представлявано от И.И. - Едноличен собственик и управител,  чрез адв.Р.В.Б. от ДАК със съдебен адрес *** оф.2, срещу „АГРО ЕГЕР” ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление  гр.Тервел, общ.Тервел, обл.Добрич, ул.”Г.С. Раковски” №30 с едноличен собственик и управител  Е.М.Н., с посочено правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.327, ал.1 от ТЗ, с   цена на иска  10002.34 лева, с искане за налагане на обезпечителна мярка “ЗАПОР” до размера от 10002.40лв. лева по всичките  банкови сметки на ответника. Ищецът твърди в исковата молба, че имат облигационни отношения с ответника свързани с доставка на стоки посочени по артикули, брой, единични и общи цени в издадените 2 броя фактури, както следва: търговска продажба на стока по фактура № **********/29.05.2020г. на стойност 4012.80лв. и търговска продажба на стока по фактура №**********/29.05.2020г. на стойност 5989.54лв. Стоките са му били предадени по фактура №**********/29.05.2020г на 28.05.2020г. с приемно-предавателен протокол №00737, а стока по фактура №**********/29.05.2020г. на 26.05.2020г. видно от приемно предавателен протокол №00735.      С исковата молба са представени писмени доказателства:- - заверени копия от фактура №807/29.05.2020г., приемо-предавателен протокол №00737/28.05.2020г.,  фактура №810/29.05.2020, приемо-предавателен протокол от 26.05.2020г., справка по фактури. С исковата молба ищеца е направил искан съдът да се произнесе по молбата за обезпечаване на иска, която е приложена към исковата молба.

Ищецът твърди в исковата молба, че  е продал на ответника стоки на обща стойност 1002.34 рева с  ДДС. Продадените на ответника стоки са посочени по артикули, брой, единични и общи цени в издадените 2 бр.фактури:-  по фактура № **********/29.05.2020г. на стойност 4012.80лв. и търговска продажба на стока по фактура №**********/29.05.2020г. на стойност 5989.54лв. Стоките са му били предадени по фактура №**********/29.05.2020г на 28.05.2020г. с приемно-предавателен протокол №00737, а стока по фактура №**********/29.05.2020г. на 26.05.2020г. видно от приемно предавателен протокол №00735. Сочи се в исковата молба, че датата на фактурите не съответстват на датите на приемно предвателните протоколи, тъй като фактурите са издадени след подписването на протоколите и предаването на стоките в предвидените в закона срокове.Фактурите са осчетоводени в счетоводството на ищеца в месец на издаването им.Твърд се в иисковата  молба, че съгласно чл.321 от ТЗ , по искане на купувала продавача е длъжен да издад фактури, а по съгласие на страните и други документи. В случая , освен фактури са издадени и приемно –предавателни протоколи. Ищецът твърди още, че е отправил няколко устни покани към ответника да му заплати дължимит суми, но но от м.януари ответника не му отговаря на телефонните обаждания. Ищеца твърди още, че към момента на подаване на исковата молба няма извършено плащане от ответника.  С исковата молба са представени писмени доказателства:-- заверени копия от фактура №807/29.05.2020г., приемо-предавателен протокол №00737/28.05.2020г.,  фактура №810/29.05.2020, приемо-предавателен протокол от 26.05.2020г., справка по фактури.

       С определение №260041 от 19.02.2021г., съдът е допуснал обезпечение и е наложил обезпечителна мярка „Запор“ до размера от 10002,40 лева върху всички банкови сметки на ответника по делото „АГРО ЕГЕР“ ЕООД, ЕИК *********, като е издадена заповед №1 от 19.02.2021г.

     С разпореждане №260118 от 24.02.2021 година Тервелски районен съд е изпратил на   ответника препис от исковата молба и от доказателствата към нея. Разпореждането  е било получено от ответника съответно на 04.03.2021г.

       В законоустановения едномесечен срок  е бил получен писмен отговор от ответника, кайто сочи, че иска е допустим, но неоснователен, тъй като е погасен чрез плащане на дължимите суми, след като са научили за предявеният срещу тях иск. Ответника представя писмени доказателства – 2 бр. платежни нареждания от 22.03.2021 година.

       По делото е постъпила молба с вх.№260589/22.03.2021г.   от ответника по обезпечения иск „АГРО ЕГЕР” ЕООД , ЕИК204155605 със седалище и адрес на управление гр.Тервел, общ.Тервел, обл.Добрич, ул.”Е.С. Раковски” №30 Едноличен собственик и управител Е.М.Н., в която ответника сочи, че  е превел на ищеца сумата от 10002,40 лева, както следва с платежно нареждане сумата от 4012,80 лева по фактура №807/29.05.2020 г и сумата от 5989,54 лева по фактура №810/29.05.2020г., както и сумата от 91,69 лева представляваща законна лихва претендирана с исковата молба от ищеца. Към молбата ответника е представил и доказателства платежни нареждания.

 С разпореждане №260147/24.03.2021г. съдът, е изпратил препис от молбата и доказателствата  на ищеца „ХИМАГРО“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление - гр. Добрич, ул.”Вардар” №32,Вх.В,Ап.З, представлявано от Ивайло Иванов - Едноличен собственик и управител, като с молба вх.№260596 от 26.05.2021 г. по делото ищецът изразява становище, че е отпаднало основанието за допускане на наложената обезпечителна мярка запор, поради това, че ответникът е заплатил търсената с исковата молба сума по двете фактури, като сочи, че е налице основание за отмяна на допуснатото обезпечение на иска. В молбата си ищеца заявява, че исковото производство ще продължи относно присъждането на направените от същият разноски, както по исковото, така и по обезпечителното производство, предвид на това, че с поведението си ответника е дал повод за завеждане на делото.

    С определение №260068/05.04.2021г., съдът е отменил допуснатото с определение на съда №260041 от 09.02.2021 г. по гр.дело №57/2021 г. по описа на Районен съд – Тервел по реда на чл. 389 и сл. от ГПК обезпечение на предявен иск по чл.79 от ЗЗД във вр. чл.327 ал.1 от ТЗ от „ХИМАГРО“ ЕООД.

      По делото са приети представените от страните писмени доказателства.      Искът като предявен от лице разполагащо с активна процесуална легитимация пред надлежния съд се явява допустим.

     В настоящият случай, сумата, предмет на иска, е изплатена в хода на  делото.    

    По делото са приети представените от  ищцовата страна писмени доказателства- заверени копия от фактура №807/29.05.2020г., приемо-предавателен протокол №00737/28.05.2020г.,  фактура №810/29.05.2020, приемо-предавателен протокол от 26.05.2020г., справка по фактури,както и  представените от ответната страна 2 броя платежни нареждания от 22.03.2021г., калкулатор лихви,  като относими и необходими по делото.   

         Съдът е носрочил откритото съдебно заседание за 09.06.2021 год. от 13.30 часа.

         В открито съдебно заседание ищеца редовно призован не се явява, представлява се от адв.Р.Б., която поддържа   исковата молба, в съдебно заседание представям опис на разноски, моля да бъде приет с доказателствата за плащане, а именно за адвокатски хонорар, че е платен по банков път, останалите платежни документи като държавни такси са по делото. Изготвили са справка по чл.366 от ГПК, която са приложили по делото, предвид това, че същото се явявало по смисъла на ТЗ и е търговско, относно това на какво основание са вземанията, а именно описаните два броя фактури. Приемат,  плащането е платено,но същото е платено след завеждането на исковата молба, и молят съда да осъди ответника да им заплати сторените съдебно деловодни разноски,а именно адвокатски хонорар за исковото и обезпечително производство,а също така и платените државни тски по исковото и обезпечително производство.Ищцовата стана изразява становище, че не е съгласна за постигане на спогодба. за което считам, че поведението на ответника по безспорен начин е дал основание на ищецат да заведе настоящото исково производство, за което молят да им бъдат и присъдени сторените разноски по делото, а именно адвокатски хонорар за исковото и обезпечителното производство, а също така и платените държавни такси за исковото и за обезпечителното производство.

       

 

     В открито съдебно заседание ответника редовно призован не се явява, представлява се от адв.Д.К., редовно преупълномощена от адв.Г.Д. и изразява становище. По отношение на справката по чл.366 от ГПК, счита същата за неотносима и процесуално недопустима, тъй като макар спора да е възникнал и делото да се води между търговци това не прави самото дело търговско и разпоредбата на чл.366 не е приложима в случая. Твърди, че съвсем различен раздел от ГПК обхваща търговските спорове. Прави предложение, предвид плащане на процесната сума, след получаването на исковата молба е за постигането на спогодба, в която да се посочи, че отношенията са уредени извънсъдебно ищеца да получи при спогодба половината от таксата за платената държавна такса, да му бъде върната и другата платена да му бъде върната от ответника, като считаме, че отговорност за останалите разноски не сочим.  Ответната страна, че по настоящото дело сочи,че  сме в хипотезата на чл.78, ал.2 от ГПК, а именно когато ответника със своето поведение не е дал повод за завеждане на делото и втората предпоставка извършеното плащане след получаване на исковата молба и двете законови предпоставки са налице. Сочат, че преди завеждане на делото липсва покана за плащане от страна на ищеца към ответника, като директно се е минало към образуване на гражданското производство, незнайно по какви причини. Оспорват твърдението на иищеца, че са вдени разговори между страните по делото, че ответника е спрял да отговаря на повикванията, както и не се представиха доказателства в тази насока. Онетната страна сочи, че ответника е признал иска, извършил е плащане и не следва да носи отговорнос за плащане на разноските по делото,  Ответната страна прави възражение, че  оспорват да е дължима таксата от 40 лева за обезпечение на иска, тъй като Тарифа №1, сочи че когато обезпечението се извършва в исково производство при предявен иска такава такса не се дължи. Таксата от 40 лева е дължима като държавна такса само когато се обезпечава бъдещ иск, чието предявяване предстои. На следващо място твърдят , че претендираното адвокатско възнаграждение, соча за прекомерно, същото не е съобразено с Наредба №1 за адвокатските възнаграждения и предвиденият там минимален размер. Счита също така, че не се дължи отделно адвокатско възнаграждение за обезпечаване на иска ,когато това обезпечаване се е случило в същото исково производство, т.е. не се дължат два адвокатски хонорара.  

          Районният съд, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

       Установно е по делото, че с искова молба вх.№260394/18.02.2021г. подадена от „ХИМАГРО“ ЕООД с ЕИК *********  със седалище и адрес на управление   гр. Добрич, ул.”Вардар” №32, Вх.В, Ап.3, представлявано от И. И. - Едноличен собственик и управител,  чрез адв.Р.В.Б. от ДАК със съдебен адрес *** оф.2, срещу „АГРО ЕГЕР” ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление  гр.Тервел, общ.Тервел, обл.Добрич, ул.”Г.С. Раковски” №30 с едноличен собственик и управител Е.М.Н. е с посочено правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.327, ал.1 от ТЗ, с цена на иска 10 002,34 лева, с искане за налагане на обезпечителна мярка “ЗАПОР” до размера от 10002.40лв. лева по всичките  банкови сметки на ответника, в която страната ищец моли да бъде осъден ответника да заплати неплатената цена на продадените стоки в общ размер на 10 002,34 лева по описаните два броя, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане на сумата.

    По делото безспорно е установне, че ответника признава иска, и приполучаване на разпореждането по чл.131 от  ГПК е извършил плщане на дължимата сума, за което е представил 2 бр. платежни нареждания.

     По делото с оглед направените изявления от страните, съдът с опеределение е обявил за безспорно установено по делото извършено плащане от страна ответника за сумата от 10002,34 лева.

       В съдебно заседние ищцовата страна,  поддържам исковата молба, така, както са я депозирали, като сочат, че дължащата сума към ищеца е преведена след направеният запор на банкова сметка, ***.е. след подаването на исковата молба. Искът е признат от ответника, същият не е искал събиране на други доказателства, предвид на това, че признава, че съответните документи са осчетоводени в счетоводството му.   Също така разпоредбата на чл.321 от ТЗ, освен издаването на фактура, ако пожелание на страната, т.е. на ответника е можело да се попълнят и други документи, именно договори за отложено плащане, договори за разсрочено плащане и други, но това не е сторено, за което считам, че поведението на ответника по безспорен начин е дал основание на ищеца да заведе настоящото исково производство, за което молим да ни бъдат и присъдени сторените разноски по делото, а именно адвокатски хонорар за исковото и обезпечителното производство, а също така и платените държавни такси за исковото и за обезпечителното производство.

         Ответната страна, считат, че по настоящото дело сме в хипотезата на чл.78, ал.2 от ГПК, а именно когато ответника със своето поведение не е дал повод за завеждане на делото и втората предпоставка извършеното плащане Молят да се обърнете внимание, че преди завеждане на делото липсва покана за плащане от страна на ищеца към ответника, като директно се е минало към образуване на гражданското производство, незнайно по какви причини.   Ответната стрна моли да не присъждате разноски на ищеца и правя искане да се присъдят разноските на ответника. Ответната странаправи възражения, като оспорва   да е дължима таксата от 40 лева за обезпечение на иска, тъй като Тарифа №1, сочи че когато обезпечението се извършва в исково производство при предявен иска такава такса не се дължи. Таксата от 40 лева е дължима като държавна такса само когато се обезпечава бъдещ иск, чието предявяване предстои. На следващо място претендираното адвокатско възнаграждение, соча за прекомерно, същото не е съобразено с Наредба №1 за адвокатските възнаграждения и предвиденият там минимален размер. Счита, че не се дължи отделно адвокатско възнаграждение за обезпечаване на иска ,когато това обезпечаване се е случило в същото исково производство, т.е. не се дължат два адвокатски хонорар.  

 

        

Искът като предявен от активно легитимирана страна пред надлежния съд се явява допустим. Разгледан по същество се явява неоснователен по следните съображения.

          От събраните доказателства по безспорен начин се установи, че между страните е възникнало облигационно отношение , а именно ищеца е продал на ответника стоки на обща стойност 1002.34 лв. с ДДС, за което са издадени 2 бр. фактури ,, както й 2 бр. приемно предавателни протоколи.  Ответника не е заплатил дължимта сума, което е далооснование на ищеца да предяви вастоят иск. С исковата молба ищеца е направил искане за обезпечителнопрзводство,   След като ответника е получил препис от определението за допуснатото обезпечение е не е оспоил дължимите суми и извършил плащане с 2 бр. платежни нареждания, като е превел и законната лихва.  По тези съображение и съгласно представените доказателства съдът намира така предявеният иск за ицяло основателен , но следва да бъде отхвърлен като погасен чрез плащане.

          С оглед изхода на производството и направеното искане от ищеца за присъждане на съдебни разноскипо настоящото производство, и направените възражения на ответната страна,  на основание чл.78 ал.1 от ГПК, ще следва  на ответника да бъде възложено  заплащането им в размер на общо в размер на  1230.09  лв., включваща:  400.09 лв. държавна такса  и 830.00 лева – внесено от ищеца адвокатско възнаграждение, като за сумата от 40.00 лв. държавна такса по обезпечителното произвоство, както и за сумата от  580.00 лева адвокатско възнаграждение седва да се остави без уважение искането, тъй като не се внася ДТ по обезпечително производство искано с исковата молба, както и да се присъжда отделен адвокатски хонорар, който е включен в един договор за правна помощ с исковото производство.   

Водим от горното, Тервелският районен съд

 

Р    Е   Ш   И  :

 

         ОТХВЪРЯ предявениият иск по искова молба вх.№260394/18.02.2021г. иск от „ХИМАГРО“ ЕООД с ЕИК *********  със седалище и адрес на управление   гр. Добрич, ул.”Вардар” №32, Вх.В, Ап.3, представлявано от И.И. - Едноличен собственик и управител,  чрез адв.Р.В.Б. от ДАК със съдебен адрес *** оф.2, срещу „АГРО ЕГЕР” ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление  гр.Тервел, общ.Тервел, обл.Добрич, ул.”Г.С. Раковски” №30 с едноличен собственик и управител Е.М.Н. с посочено правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.327, ал.1 от ТЗ, с цена на иска 10 002,34 лева,  дължаща се по доставка на стоки посочени по артикули, брой, единични и общи цени в издадените 2 броя фактури, както следва: търговска продажба на стока по фактура № **********/29.05.2020г. на стойност 4012.80лв. и търговска продажба на стока по фактура №**********/29.05.2020г. на стойност 5989.54лв, като ПОГАСЕНА ЧРЕЗ ПЛАЩАНЕ.

ОСЪЖДА „АГРО ЕГЕР” ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление  гр.Тервел, общ.Тервел, обл.Добрич, ул.”Г.С. Раковски” №30 с едноличен собственик и управител Е.М.Н.  да заплати на ищеца „ХИМАГРО“ ЕООД с ЕИК *********  със седалище и адрес на управление   гр. Добрич, ул.”Вардар” №32, Вх.В, Ап.3, представлявано от И. И. - Едноличен собственик и управител . общо сумата в размер на 1230.09  лв., включваща:  400.09 лв. държавна такса  за предявен иск и 830.00 лева – внесено от ищеца адвокатско възнаграждение.

Отхвърля искането на ищеца , ответника „АГРО ЕГЕР” ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление  гр.Тервел, общ.Тервел, обл.Добрич, ул.”Г.С. Раковски” №30 с едноличен собственик и управител Е.М.Н.  да бъде осъден да заплати на ищеца „ХИМАГРО“ ЕООД с ЕИК *********  със седалище и адрес на управление   гр. Добрич, ул.”Вардар” №32, Вх.В, Ап.3, представлявано от И.И. - Едноличен собственик и управител  сумата от  580.00 лева адвокатско възнаграждение  и 40.00 лева държавна такса по ообезпечиелното производство , като неоснователни.  

         Решението подлежи на въззивно обжалване пред Добрички окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                

                                                         СЪДИЯ: