Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Провадия,15.01.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПРОВАДИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, първи състав, в
открито съдебно заседание, проведено на пети ноември през две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:ДИМИТЪР МИХАЙЛОВ
при участието на
секретаря М.М., като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 1668/
2018 година на ПРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен от ищците Р.К.И., ЕГН - **********,***,
Варненска област, ул. „Г.Г.“ № 16 и Я.Н.Г., ЕГН - **********, с адрес ***,
Варненска област, ул. „Г.Г.“ № 14 против община Дългопол иск с правно
основание чл.124, ал.1 от ГПК с искане да за приемане за установено по
отношение на ответника, че ищецът е собственик на описаните и индивидуализирани
в исковата молба недвижими имоти находящи се в землището на с. в с. А., Община Дългопол, област Варна, а именно - Дворно
място с пространство от 839.00 кв.м., съставляващо реално обособена северна
част от урегулиран поземлен имот с идентификатор 00789.205.44 по кадастралната
карта на с.А., Община Дългопол, Варненска област, целият с площ от 3 377.00
кв.м., при граници и съседи за целия имот - поземлени имот №№ 00789.205.456,
00789.205.43, 00789.205.49, 00789.205.61, 00789.30.709, 00789.30.647,
00789.30.699,00789.201.536, 00789.201.330, 00789.205.49 и 00789.205.41, с начин
на трайно предназначение на територията - урбанизирана и начин на трайно
ползване - ниско застрояване (до десет метра).
Иска се в тази част да
се обезсили Акт за частна общинска собственост № 2655 от 10.05.2018 г., вписан
във вх. Per. № 1463 от 11.05.2018 г., Акт № 10, том IV, дело № 588/ 2018 г. на
СВ-Провадия.
В исковата молба ищецът твърди, че тъй като не разполагат с документ за собственост, поискали
да се снабдят с такъв на основание чл. 587 от ГПК. За целта подадоли в Община
Дългопол молба - декларация с Вх. № 94-00-3279 от 18.10.2016 г. Ответната
Община отказа да им завери молбата - декларация и мълчаливият отказ на Кмета на
Община Дългопол е обжалван пред Административен съд - Варна, за което е
образувано адм. дело № 1653/ 2018 г. С Определение от 02.10.2018 г., АС - Варна
прекрати производството по делото. Отново подали искане под формата на молба -
декларация до Кмета на Община Дългопол за удостоверяване, че имота, описан
по-горе не е общинска собственост. Нова молба - декларация със същото искане
подали на 08.11.2018 г. с Вх. № 9400-2200 от същата дата.
Ответната Община ги уведомила,
че докато са обжалвали мълчаливият отказ за заверка на молбата-декларация и
делото е било висящо пред АС - Варна, се е снабдила с Акт за частна общинска
собственост № 2655 от 10.05.2018 г., вписан във вх. Per. № 1463 от 11.05.2018 г., Акт № 10, том IV, дело
№ 588/ 2018 г. на СВ- Провадия.
Като основание за съставянето
на АОС № 2655/2018 г. е посочен чл.59, ал.1 от ЗОС и пар. 42 от ПЗР на ЗОС
(бр.96 от 1999 г.). Твърдят, че имота ни никога бил частна държавна
собственост, нито отреждан за жилищно строителство и за обществени и
благоустройствени мероприятия на общините, съгласно предвижданията на
действащите към датата на влизането в сила на Закона за изменение и допълнение
на Закона за общинската собственост (ДВ, бр. 96 от 1999 г., изм., бр. 36 от
2006 г., в сила от 1.07.2006 г.) устройствени планове, за да отговаря на
изискванията на пар. 42 от ПЗР на ЗОС.
Моли да се постанови решение с
което да се признае за установено по отношение на ответника, че същият не е
собственик на процесният имот, подробно описан в исковата молба, както и да се
обезсили Акт за частна общинска собственост № 2655 от 10.05.2018 г., вписан във
вх. Per. № 1463 от
11.05.2018 г., Акт № 10, том IV, дело № 588/ 2018 г. на СВ-Провадия, по
отношение на процесния имот.
В
срока по чл.131 от ГПК ответното учреждение Община Дългопол е
депозирало писмен отговор. В него считат исковата
молба за процесуално недопустима и неоснователна поради следните съображения:
В исковата си претенция ищците
твърдяли, че са собственици на недвижим имот, находящ се в село А., община
Дългопол, обл. Варна, а именно - Дворно място с пространство от 839.00 кв.м.,
съставляващо реално обособена част от УПИ с идентификатор 00789.205.44 по КК на
село А., община Дългопол, обл. Варна, целият с площ от 3 377.00 кв.м., с начин
на трайно ползване - Незастроен имот за жилищни нужди, като обосновавали
правния си интерес единствено с това, че на 10.05.2018г. ответникът — община
Дългопол се е сдобил с АЧОС № 2655 за имота, включващ и претендираната част от
имота - 839.00 кв.м. и се е легитимирал като собственик на тази част. С
процесната искова молба обаче от ищците не се сочели никакви факти и обстоятелства
в подкрепа на твърдяното от тях наличие на право на собственост, а само, че
ответникът се е снабдил с АЧОС, с който се е легитимирал като собственик и на
процесната част от имота.
Горното обаче не било годно
основание за предявяване на отрицателен установителен иск. За да се предяви
отрицателен установителен иск за собственост, твърди, че е било необходимо
наличие на абсолютна процесуална предпоставка за съществуването на правото на
иск, а именно правен интерес. Така и изрично е било посочено в разпоредбата на
чл. 124, ал.1 от ГПК. Предмет бил именно правният интерес от предявяването на
отрицателен установителен иск и неговата допустимост. Ищците в настоящото
производство не сочели доказателства, които да са в подкрепа на наведеното от
тях твърдение за притежавано право на собственост, с които да обосноват правния
си интерес от предявяването на отрицателен иск, отричайки правото на ответника.
Счита, че с представените към
исковата молба доказателства ищците не доказват твърденията си, с които
обосновават правния си интерес. С наличието на твърдяното от ищците право на
собственост е свързана и преценката на съда за правния им интерес от
установяването му, т.е. за допустимостта на иска като абсолютна процесуална
предпоставка за разглеждането му.
В случая наличието на правен
интерес следвало да се преценява конкретно, въз основа на обосновани и доказани
твърдения, наведени в исковата молба, като при оспорването им ищците следвало
да докажат фактите, от които те произтичат.
С оглед представените с исковата
молба доказателства, твърдят, че ищците нямат правен интерес от водене на
настоящото производство с пр. основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, поради което
молят съда да прекрати производството по делото, без да се произнася по
основателността на претенцията.
Иска за обезсилване на АЧОС №
2655/10.05.2018 год. е несамостоятелен иск. Той можело да бъде предявен само
заедно с иск за спорното гражданско право, тъй като по същността си е бил
регламентиран, като правна последица от уважаване на такава претенция. Тъй
като, счита отрицателният установителен иск за недопустим, то недопустим бил и
обусловеният от него иск за отмяна на АЧОС № 2655/10.05.2018 год.
Моли исковата молба да бъде
върната на ищците като недопустима, а производството по гр. дело № 1668/2018
год. прекратено.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства
и по вътрешно убеждение приема за установено следното от фактическа и правна
страна:
Настоящият съдебен състав счита, че предявеният отрицателен установителн иск е допустим,
доколкото е налице правен интерес, а именно - в хода на производството за
снабдяване с документ за собственост, ответната Община произволно и без
основание е съставила АОС, с което оспорила правата на ищците по делото.
Съгласно Тълкувателно решение № 8 от 27.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 8/2012
г., ОСГТК: „Правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за
собственост и други вещни права е налице когато: ищецът притежава самостоятелно
право, което се оспорва; позовава се на фактическо
състояние или има възможност да придобие права, ако отрече правата
на ответника. В производството
по този иск ищецът доказва фактите, от които произтича
правния му интерес, а ответникът - фактите, от които произтича правото му.“ По предявен отрицателен иск за собственост ищецът
следва да докаже твърденията, с които обосновава правния си интерес като
установи наличието на свое защитимо право, засегнато от правния спор и докаже
фактите, от които то произтича. В тежест на ответника е да докаже по пътя на
пълното и главно доказване, че спорното право е възникнало /правото си на собственост върху процесния недвижим
имот/, а ищецът следва
да докаже факти, изключващи това право. До
отричане със сила на присъдено нещо на държавния, респективно общински характер
на имота, владелецът не може да се позове на изтекла в негова полза придобивна
давност, което обуславя и правния му интерес от предяваване на отрицателен
установителен иск. Това е единствения му възможен начин на защита.
Предявен е отрицателен установителен иск за собственост и съобразно
указанията, дадени в тълкувателно решение № 8 от 27.11.2013 г., постановено по
тълк. д. № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС, правен интерес от предявяване на такъв
иск е налице когато: ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва; позовава се на фактическо състояние или има
възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника. В конкретния случай Община Дългопол излага, че притежава самостоятелно
право, което ищците оспорват.
В производството ищците следва да докажат само фактите, обуславящи правния
им интерес да оспорват правото на ответника, тоест наличието на свое защитимо
право, засегнато от правния спор, като докаже фактите, от които произтича.
Когато ищците поддържат, че са собственици на спорния имот, по силата на
диспозитивното начало в гражданския процес те са в състояние сами да определят
обема и интензивността на търсената защита, включително като се ограничат до отричане със сила на присъдено нещо на правото на
ответника, тоест предявявайки отрицателен установителен иск.
Ищците твъдят, че процесният имот - Дворно място с пространство от 839.00 кв.м. (осемстотин тридесет и девет
квадратни метра), съставляващо реално обособена северна част от урегулиран
поземлен имот с идентификатор 00789.205.44 (нула нула седем осем девет, две
нула пет. четири четири) по кадастралната карта на с.А., Община Дългопол,
Варненска област, целият с площ от 3 773.00 кв.м. (три хиляди седемстотин
седемдесет и три квадратни метра), при граници и съседи за целия имот -
поземлени имот № № 00789.205.456, 00789.205.43, 00789.205.49, 00789.205.61,
00789.30.709, 00789.30.647, 00789.30.699, 00789.201.536, 00789.201.330,
00789.205.49 и 00789.205.41, с начин на трайно предназначение на територията -
урбанизирана и начин на трайно ползване - ниско застрояване (до десет метра), а
в хода на производството - идентичен с новообразуваният Поземлен имот 00789.205.458 с площ 831
кв.м., стар номер 44, квартал 31, парцел IV-46,44, не е общинска собственост. Обема на търсената защита е да се отрече правото на собственост ответната
община, за да имат възможност да реализират собственото си право на придобиване
на имота.
Безспорно установено бе по делото е,
че ищците два пъти са подавали молба - декларация до ответната Община за
снабдяване с документ за собственост. Докато е обжалван мълчаливият отказ за
заверка на молбата-декларация и делото е било висящо пред АС - Варна, Ответната
Община се е снабдила с Акт за частна общинска
собственост № 2655 от 10.05.2018 г., вписан във вх. Per. № 1463 от
11.05.2018 г., Акт № 10, том IV,
дело № 588/ 2018 г. на CB-Провадия. Като
основание за съставянето на АОС № 2655/2018 г. е бил посочен чл.59, ал.1
от ЗОС и пар. 42 от ПЗР на ЗОС (бр.96 от 1999 г.).
По делото не бяха ангажирани
доказателства, установяващи че имота някога е бил държавна собственост, за да отговаря на изискванията на пар. 42 от ПЗР на ЗОС. Видно от
преписката по съставяне на Акта за общинска собственост, последният и съставен
е създаден произволно, без да се спазят разпоредбите на Закона за общинската
собственост, т.е. акта за собственост не е съставен по съответния ред.
С Решение № 67 от
16.06.2017 г. по гр. д. № 3533/2016 г. на II г. о. на ВКС е прието, че актът за
общинска собственост, съставен по надлежния ред и форма,
има качеството на официален свидетелстващ документ, който само констатира
собствеността на общината, без да я поражда. Когато
в акта е посочено, като основание само правната норма, послужила като основание
за актуването, но не и конкретен придобивен способ, същият няма легитимиращо
действие досежно правото на собственост на общината.
С оглед задължителната съдебна
практика на ВКС, следва да се приеме, че в настоящия случай ответната община не
може да се легитимира за собственик на процесния имот с представения акт за
общинска собственост, тъй като за основание на актуване на имота е цитирана
разпоредбата на чл.59, ал. 1 от ЗОбС и § 42 ПЗР на същия закон, което предпоставя наличието на частна държавна собственост
върху имота, за да настъпи трансформацията в
общинска собственост при наличие на останалите предвидени в закона
предпоставки. По делото не е представен акт за държавна
собственост. Съставянето на акт за държавна или общинска
собственост не представлява основание за придобиване право на собственост от
държавата или общината, ако не съществува конкретно
придобивно основание. Съгласно чл. 6 ЗС /редакция от 1951
г./ държавни стават имотите, които държавата придобива съгласно законите, а
така също и имотите, които нямат друг собственик. Първата хипотеза не е налице,
тъй като същата предполага осъществяване на такъв юридически факт, чиято правна
последица според предвижданията в нормативен акт се състои в изгубване правото
на собственост от досегашния му носител и преминаване му в патримониума на
държавата. Не е налице и втората хипотеза на чл. 6 ЗС /в първоначалната му
редакция/, за да премине имотът в патримониума на държавата - като такъв без
собственик. Съгласно чл. 6, предл. 2 ЗС - по първоначалната редакция от 1956 г.
(ДВ, бр. 92/1951 г.), когато един имот е с неизвестен собственик, той преминава
в патримониума на държавата, а по силата на чл. 2, ал. 2, т. 5 ЗОС в
първоначалната му редакция (ДВ, бр. 44/1996 г) общинска собственост стават и
"недвижимите имоти на територията на общината, чийто собственик не може да
бъде установен". Така и ако по време на
отреждането на имотите със съответния план (кадастрален, улично-регулационен,
план за обществени мероприятия, дворищно-регулационен план) един имот е с
неизвестен собственик, той се води като безстопанствен. В такъв случай имотът преминава в патримониума на държавата като собственик
на всички имоти, които нямат друг собственик. Така и по силата на § 7, ал. 1,
т. 3 и т. 6 ЗМСМА (обн. в ДВ, бр. 49/1995 г) с влизане в сила на ЗМСМА
преминават в собственост на общините незастроени парцели и имоти в селищните
територии, предназначени за жилищно строителство, обществени,
благоустройствени и комунални мероприятия, придобити чрез отчуждително
производство, с изключение на подлежащите на връщане на предишните им
собственици, както и обектите на общинската
инфраструктура с местно значение, предназначени за административните
потребности на общините, за здравно, образователно, културно, търговско,
битово, спортно или комунално обслужване. По сходен начин са уредени тези
обществени отношение и с правната норма на § 42 ЗИД ЗОбС (обн. в бр. 96/1999
г.). Съгласно чл. 2, ал. 2, т. 5 ЗОС (първоначална редакция, ДВ, бр. 44/1996
г.) общинска собственост стават недвижимите имоти на територията на общината, чийто собственик не може да бъде установен. Установеното бе от вещото лице по допуснатата по делото съдебно-техническа
експертиза, която съдът изцяло приема, че в плановете към 1999, 2006 и 2018 г.
имотът не е бил отреждан за жилищно строителство, което означава, че и правото
на собственост върху този имот е било придобито по давностно владение от
наследодател на ищците, за което свидетелстват показанията на разпитаните
свидетели по делото /Т.И.С., Ж.М.М./. Свидетелите установяват липса на спорове
относно имота в продължение на годините до подаването на молбите за снабдяване
с документ за собственост, с какъвто ищците не са се снабдили поради
бездействието и действията на ответната община (актуване на имота като
общински). Не бе установено, че процесният имот има собственик, който да не
може да бъде установен.
Придобивната давност е способ за
придобиване на право на собственост и други вещни права върху чужда вещ, чрез
фактическо упражняване на тези права в продължение на определен от закона срок.
Както е прието в т. 2 на ТР № 4 от 17.12.2012 г. по т. д. № 4/12 г. ОСГК на ВКС
позоваването не е елемент от фактическия състав на придобивното основание по
чл. 79 ЗС, а процесуално средство за защита на материалноправните последици на
давността, зачитани към момента на изтичане на законовия срок, т. е. няма
пречка да се признае владелецът за собственик по давност към миналия момент -
този на осъществяване на фактическия състав на чл. 79 ЗС. Събраните по делото
свидетелски показания са последователни и логични и тъй като не противоречат и
на останалите събрани доказателства същите следва да се кредитират. Същите
установяват непрекъснато владение на имота от страна на наследодателят на
ищците, продължило в повече от необходимия срок по чл. 79, ал. 1 ЗС. Освен това
- наследодателят е имал признато право да възстанови имота по реда на ЗСПЗЗ и
като съсед е посочен в съдебно решение по реда на този закон.
В преписката по издаване на спорния
АОС не се намират абсолютно никакви документи. След като ищците доказват фактите, обуславящи правния им
интерес-продължилото поне 10 години владение от страна на наследодателят си,
ответникът е този, който ще дължи доказване на собственото си право. Ответната
Община доказа единствено, че с Акт за частна общинска собственост е актувала
имота като общински на основание § 42 от ПЗР на ЗИД на ЗОС, обн. ДВ бр 96/99 г.
На това основание се считат за общинска собственост застроените и незастроените
парцели и имоти - частна държавна собственост, отредени за жилищно строителство
и за обществени и благоустройствени мероприятия на общините, съгласно
предвижданията на действащите към датата на влизането в сила на този закон
подробни градоустройствени планове. Посочването
на това общо нормативно основание за трансформиране на държавната собственост в
общинска в акта за общинска собственост обаче не е в състояние да удостовери
наличието на конкретно фактическо основание, по силата на което имотът е бил
придобит от държавата, за да може да стане общински по силата на цитираната
разпоредба от ЗОС. При липса на каквито и да са
доказателства, че спорният имот е бил придобит от държавата чрез настъпване на
конкретни факти, реализиращи състава на предвиден в закона придобивен способ,
представеният акт за частна общинска собственост не е в състояние да легитимира
Община Дългопол като собственик на процесния имот /Решение № 271 от 30.10.2012
г. по гр. д. № 477/12 г. на II г. о./.
По силата на чл. 5 ЗОС актът за
общинска собственост има качеството на официален свидетелстващ документ, който,
без да има правопораждащо действие, констатира собствеността на общината, но
само когато удостоверява осъществяването на конкретно
придобивно основание, при наличие на което, аналогично на
възприетото в Тълкувателно решение № 11/2012 г. от 21.03.2013 г. по т. д. №
11/2012 г. на ОСГК, на акта следва да се признае легитимиращо действие, по
силата на която актуваният имот се счита за общинска собственост до доказване
на противното.
Простото възпроизвеждане в акта за
общинска собственост на обща законова разпоредба, по силата на която определена
категория държавни имоти стават общински по силата на закона, не е в състояние да обуслови извод за установеност
на правото на собственост на общината при липса на проведено пълно и главно
доказване на фактите, по силата на които имотът е станал държавен в периода
преди влизане в сила на въпросната разпоредба /в случая - § 42 от ПЗР на ЗИД на ЗОС, обн. ДВ бр 96/99 г. /Така Решение №
15 от 19.02.2016 г. на ВКС по гр.д. № 4705/2015 г., II г. о./.
Изложените съображения по същество на спора, обуславят
извод за основателност на предявения отрицателен установителен иск за
собственост, поради това, че ответникът Община Дългопол, чиято е и
доказателствената тежест в процеса, не е установил при условията на пълно и
главно доказване придобиване правото на собственост на процения имот.
При този изход на спора в полза на ищеца следва да се
присъдят сторените по делото съдебно – деловодни разноски в размер на 650,00
лв., на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, от които 600,00 лева адвокатско възнаграждение
и 50,00 лева за държавна такса.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от ищците Р.К.И., ЕГН - **********,***,
Варненска област, ул. „Г.Г.“ № 16 и Я.Н.Г., ЕГН - **********, с адрес ***,
Варненска област, ул. „Г.Г.“ № 14 иск, че Община Дългопол, представлявана от
Кмета Г.К.Г.не е собственик на Дворно
място с пространство от 839.00 кв.м., съставляващо реално обособена северна
част от урегулиран поземлен имот с идентификатор 00789.205.44 по кадастралната
карта на с.А., Община Дългопол, Варненска област, целият с площ от 3 377.00
кв.м., при граници и съседи за целия имот - поземлени имот №№ 00789.205.456,
00789.205.43, 00789.205.49, 00789.205.61, 00789.30.709, 00789.30.647,
00789.30.699,00789.201.536, 00789.201.330, 00789.205.49 и 00789.205.41, с начин
на трайно предназначение на територията - урбанизирана и начин на трайно
ползване - ниско застрояване (до десет метра).
ОБЕЗСИЛВА Акт за частна общинска
собственост № 2655 от 10.05.2018 г., вписан във вх. Per. № 1463 от 11.05.2018 г., Акт № 10, том IV, дело
№ 588/ 2018 г. на СВ-Провадия.
ОСЪЖДА Община Дългопол, представлявана от Кмета Г.К.Г.ДА
ЗАПЛАТИ на Р.К.И., ЕГН – **********
и Я.Н.Г., ЕГН – ********** сумата от 650 лв. /шестстотин и петдесет лева/,
представляваща сторени по делото съдебно – деловодни разноски, на осн. чл. 78,
ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд –
Варна в двуседмичен срок от връчването на препис от акта на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: