Р
Е Ш Е
Н И Е № 4561
гр. Пловдив, 28.11.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, IV брачен състав, в открито заседание на единадесети
септември две хиляди и деветнадесета година:
Председател:
Диана Костадинова
при участието на секретаря София Чаушева, като
разгледа докладваното от съдията гр. дело № 1554 по описа на съда за 2019
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано
по иск по чл. 150 от СК предявен от М.В. И. ЕГН
**********, действаща лично и със
съгласието на своята майка: М.М.Т., ЕГН:**********,***, със съдебен адрес за
получаване на съобщения, книжа и призовки по настоящата: гр. П., ***** /чрез
адв. Б.З./ против: В.Г.И., ЕГН: **********,***.
В исковата молба се твърди, че М.В.И. е дете на М.М.Т.
и ответника В.Г.И.. С влязло в сила Решение № 76 от 12.03.2004г. по бр. дело №
413, 3 бр.с. по описа на Районен съд-П. за 2003г. е прекратен гражданският брак
на родителите на ищцата. Съгласно съдържанието на същото решение на Районен
съд-П. упражняването на родителските права върху детето им М.В.И. с ЕГН:**********
е предоставено на майката, а ответникът по настоящия иск е осъден да заплаща
ежемесечна издръжка, в размер на 80 лв.
След определяне на първоначалния размер на издръжката са настъпили
съществени изменения на обстоятелствата и с Решение №1751/13.12.2010г. по
в.гр.д.2968 на 14 гр.с. по описа на Окръжен съд-П. за 2010г. е потвърдено
Решение №2345/15.07.2010г. по гр.д.4233/2010г., 17с. по описана Районен съд-П.
за 2010г. , с което е определена издръжка в размер на 100 лв. месечно. След
постановяване на последващото решение отново са настъпили съществени изменения
на обстоятелствата изразяващи се в следното: На първо място, М.В.И. е пораснала
и през текущата учебна година вече е ученичка в ***** клас в *******. Към днешна
дата многократно са нараснали потребностите и разходите на майката във връзка с
отглеждането, възпитанието и издръжката на детето. Въпреки ограничените си
възможности и настоящата издръжка, която получава от бащата, паричните средства
не са достатъчни и отглеждането на детето М.В.И. става все по-стресиращо,
несигурно и непосилно за нея. Майката заплаща суми за нови учебници и дрехи,
както и от подходяща за възрастта й здравословна храна и джобни пари за училище
всекидневно. Майката заплаща и различни извънкласни форми на обучение на М.,
екскурзии и други такси за училищни мероприятия, спорт, посещения на рождени
дни на приятели и т.н. В допълнение цените на стоките и услугите в Република
България се увеличили осезаемо. От последното постановяване на решение за
издръжката до предявяване на настоящия иск са изминали девет години -
значителен период от време, през който естествено се е изменила
социално-икономическата обстановка в страната, в резултат на което се увеличил
и размерът на необходимите средства за издръжка като отопление, храна,
медикаменти, облекло, учебни пособия и др. Налице било изменение във възрастта
на детето, като се увеличили разходите за задоволяване на нейните потребности и
интелектуални нужди. Средствата, които получавала майката и законен
представител на М.И. били недостатъчни, за да може тя в качеството си на
родител да посреща и задоволява адекватно потребностите на детето си.
Майката работила в ******, където
получавала брутен доход в размер на 510 лв. Отглеждала ищцата и я възпитавала
сама, като полагала в пълен обем всички необходими и непосредствени грижи за
нейното физическото, психическото и емоционалното развитие. Счита, че едно
евентуално увеличение размера на издръжката, която бащата давал на ищцата ще е
в интерес най-вече на последната и ще е в съотношение с повишените му финансови
възможности и няма да затрудни и обремени моментния му социален статус.
Ответникът по настоящия иск В.И. бил здрав и работоспособен мъж, в активна
трудова възраст. Имайки предвид гореизложените обстоятелства и съпоставяйки
нарасналите нужди на ищцата, според
ищцовата страна са налице условията на чл. 150 от СК за увеличаване на
размера на вече присъдената издръжка, като същата бъде увеличена до размер от
300 лв., считано от датата на подаване на настоящата искова молба –
29.01.2019г.
Формулирано е
искане съдът да постанови решение с което да увеличи
размерът на издръжката, която
бащата и ответник в производството е задължен да заплаща на своята непълнолетна
дъщеря от 100 лева на
300 лева месечно, от датата на
подаване на исковата молба - 29.01.2019г.
Претендират се направените по делото
разноски.
В срока
за отговор по чл.131 ГПК, не е
депозиран такъв от
ответника.
След преценка на събраните по делото
доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът намира за
установено от фактическа страна следното:
От приетия като писмено доказателство по делото
заверен препис от Удостоверение за раждане (л. 10 д.) се установява, че непълнолетната
М.В. И.
ЕГН ********* е дъщеря на ответника В.Г.И., ЕГН: **********, родена от
брака на последния с М.М.Т., ЕГН: **********, сключен на *****. С решение № 76/12.03.2004г.
по бр.д. № 412 по описа за 2003г. на Районен съд П. бракът между родителите е
прекратен по взаимно съгласие, като по силата на постигнатото и утвърдено със
същото решение споразумение упражняването на родителските права спрямо детето е
възложено на майката М.М.Т.-И., а бащата В.Г.И. е осъден да заплаща на дъщеря
си месечна издръжка в размер на 80 лева, считано от 01.01.2004г. С решение №
2435/15.07.2010г. по гр.д. № 4233/2010г. на Районен съд П. определената в полза
на детето издръжка е изменена, като размерът на дължимата издръжка, която
бащата е осъден да заплаща в полза на малолетната си дъщеря е увеличен от 80
лева на 100 лева, считано от 31.03.2010г. Решението е потвърдено с реш. № 1751/13.12.2010г.
по гр.д. № 4233/2010г. на ПОС и е влязло в сила на 13.01.2011г.
По делото е представено удостоверение изх. №
100/23.01.2019г. на ******, видно от което ищцата е ученичка в **** клас,
дневна форма на обучение, в посоченото учебно заведение. Приложено е
удостоверение изх. № 694 от 23.01.2019г. на *****, видно от което реализираният
от майката на ищцата осигурителен доход в периода м. януари 2018г. до м.
декември 2018г. е в размер от 510 лева месечно.
По делото е изготвен и приет социален доклад от ДСП П.,
от който се установява, че от раждането на детето М. майката полагала грижи за
нея с подкрепата на родителите си. За детето били осигурени подходящи жилищни,
битови условия, храна, дрехи, ученически пособия и джобни пари съобразно
възрастта. За отглеждането на детето подкрепа оказвал и настоящия партньор на
майката. Жилището, в което се отглеждало детето било собственост на родителите
на майката, детето имало самостоятелна стая, обзаведена според нейните потребности.
Бащата на детето живеел в гр. С. Г-жа Т.
работила на ****** като ****** и получавала около 750 лева на месец, а
настоящият й партньор получавал 1000 лева месечно. Детето М. общувало с баща си главно по телефона,
чували се предимно по празници. Поддържала контакт с баба си и дядо си по
бащина линия, както и с разширеното семейство. Детето имало изградена връзка с
баща си и разширеното му семейство, но рядко общували помежду си. За М. били
създадени много добри жилищни и битови условия, осигурена била безопасна среда.
Постъпила е справка от ТД на НАП гр. П., съгласно
която майката М.М.Т. е регистрирана като самоосигуряващо се лице с осигурителен
доход от 01.01.2019г. в размер на 560 лева. Собственик е на два броя МПС- л.а.
Фиат Пунто и л.а. Сузуки Ингис. По отношение на доходите на бащата В.И. се
установява, че същият реализира осигурителен доход в размер на 1258 лева
средномесечно за периода от м. 06.2018г. до м.01.2019г. Последният е собственик
на МПС л.а. Мерцедес МЛ 270 ЦДИ, както и на недвижим имот- апартамент, находящ
се в гр. С., *******, върху който е учредена законна ипотека в полза на
Уникредит Булбанк АД.
В о.с.з. от 11.09.2019г. по делото е разпитана В. П.
П. - без родство със страните. Свидетелката заяви, че познава М.Т. от години, а
за В.И. знам знаела, че са имали брак и
са разведени. Детето М. била оставена на грижите на майката, а бащата почти не
се интересувал от него. Последното му обаждане било през лятото за именния й
ден. Бащата не участвал в отглеждането на детето, нито с подаръци, нито с пари.
Детето имало извънкласни занимания, ходило на народни танци, имала и участия в
чужбина, които били свързани с повече средства и се заплащали от майката. Миналата
година започнала уроци по математика, тъй като детето било ****** клас и
предстояло кандидатстване. Уроците по математика се заплащали с по около 30 лв.
на урок. Детето ходило един път в седмицата на урок и поне 120 лв. стрували
само уроците по математиката на месец. Детето излизало с приятели, но се
съобразявало с разходите. Ходили на кино и си купували книги. Давали им се
дневни пари от 10 лв. до 30 лв. М. ползвала мобилен телефон и интернет като
всички деца. Таксите ги плащала отново майката. Тя работила в *****, но
заплащала наем и доходите й не били сигурни, доколкото зависели от пръчки. Тя
сама си осигурявала материалите за работа. Взимала около 600 лв. на месец и с
тези пари трябвало да си плати сметките и да си осигури детето. Живеела в дома
на родителите си, нямала собствено жилище. Родителите ѝ помагали. За
бащата свидетелката знаела, че е от С. и че нямал други деца.
Съдът кредитира показанията на разпитания по делото
свидетел като обективни, житейски логични, последователни, а и подкрепящи се от
останалите доказателства по делото.
При така установените факти от значение за
спора съдът достигна до следните правни изводи:
Предвид така установените фактически обстоятелства, съдът намира иска
за доказан по основание – налице е изменение на обстоятелствата по смисъла на
чл. 150 от СК. Задължението за издържане на детето до навършване на пълнолетие възниква
за родителите с факта на раждане на детето, като съгласно разпоредбата на чл.
143, ал. 2 от СК, в сила от 01.10.2009г. те дължат издръжка независимо дали са
трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Конкретният размер
на издръжката се определя от нуждите на детето и възможностите на родителите,
които я дължат - чл. 142, ал.1 СК.
Алинея втора на чл. 142 СК посочва, че минималният размер на издръжка на едно
дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата (или към
момента на завеждане на иска и понастоящем 140 лв.). Правото на детето да получи издръжка от
своите родители е безусловно и е достатъчно наличието на качеството
„ненавършило пълнолетие дете”. Същевременно
настъпването на трайна съществена промяна
в обстоятелствата по смисъла на чл. 150 от СК - с оглед нуждите на
издържания и/или възможностите на задълженото лице, съставлява основание за
изменение на вече присъдената издръжка, а в процесния случай действително е
налице твърдяната от ищеца сериозна промяна в обстоятелствата, мотивирали
първоначално определения размер на издръжката.
В конкретния случай от
доказателствата, събрани пред настоящата съдебна инстанция, се установява преди
всичко настъпила промяна в нуждите на правоимащото лице. Касае се за ненавършило
пълнолетие дете, чиито потребности са се изменили осезаемо от момента на
определяне размера на дължимата от бащата издръжка с постановеното и влязло в
сила на 13.01.2011г. решение, с което първоначално определената издръжка от 80
лева е увеличена на 100 лева. През
изминалите повече от 8 години непълнолетната М.И. е израснала, навлязла е в
пубертетна възраст и е преминала от основен в гимназиален курс на обучение, в
резултат на което се е увеличила не само
необходимостта от средства за посрещане на обикновените й потребности от храна,
облекло, отопление, транспорт, медицински грижи, но са нараснали и разходите,
свързани с нейното образование – за учебни тетрадки, пособия, помагала, учебници.
С оглед на факта, че ищцата посещава народни и спортни танци, както и уроци по
математика са се увеличили и разходите и свързани с упражняваните от нея
извънкласни занимания. Освен това са необходими повече средства да бъдат
посрещани разходите, свързани с естествените потребности на всяко подрастващо
дете от социален живот и развлечения.
Наред с горното е общоизвестно и ненуждаещо се от
доказване обстоятелството, че цените на голяма част от стоките и услугите в
страната са повишени чувствително спрямо м. март 2012г., показателни за което
са както данните на НСИ, така и увеличението на минималната работна заплата,
която към момента на определяне на размера на издръжката 27.03.2012. е 270
лева, впоследствие от м. май 2012г. до м. декември 2012г. е 290.00 лв.,
през 2013г. – 310.00 лв., през 2014г. –
340.00 лв., от м. януари до м. юни 2015г. – 360.00 лв., от м. юли до м.
декември 2015г. – 380.00 лв., от м.
януари 2016г. вече е определена на 420.00 лв., през 2017 г. е определена на
460.00 лева, от 01.01.2018 г. на 510.00 лева, а от 01.01.2019 на 560.00 лева,
т. е. спрямо м. март 2012г. МРЗ за страната е увеличена двукратно. Ето защо съдът намира, че първоначално
определената през м. януари 2011г. издръжка вече се явява недостатъчна за
покриване нарасналите потребности на детето М.И., а и същата се явява в
по-нисък размер от законоустановения такъв, който към настоящия момент е 140
лева.
Предвид гореизложеното,
отчитайки в съвкупност нуждите на непълнолетната М.И. и възможностите на двамата й родители, съдът
счита, че адекватният размер на общата парична месечна издръжката, която
родителите са длъжни и обективно могат да осигуряват на дъщеря си М. (дори и
ако това им създава известни затруднения, тъй като задължението за издръжка на
ненавършилото пълнолетие дете е безусловно по своя характер), възлиза общо на
поне 400 лева, като намира за справедливо 250 лева от тях да се поемат от
бащата, а останалите 150 лева да се
осигуряват от майката, като се има предвид обстоятелството, че бащата
по-никакъв начин не участва в ежедневни грижи по отглеждането и възпитанието на
детето. Съгласно т. 7 от Постановление №5/1970г. на Пленума на ВС усилията,
които полага родителят във връзка с отглеждането на детето, се вземат предвид
при определяне размера на издръжката, която този родител дължи, следователно
по-малка част от паричната издръжка следва да бъде поета от майката,
поради обстоятелството, че
непосредствените грижи за детето са се осъществявали и предстои да бъдат
осъществявани от нея.
От събраните по делото
доказателства се установява, че ответникът реализира по служебно правоотношение
осигурителен доход от 1258 лева средномесечно за периода от м. 06.2018г. до
м.01.2019г. Съдът намира, че заплащането
на ищцата на издръжка в размер от 250 лева не би създавало непреодолими
затруднения за ответника, тъй като съгласно чл. 143 ал. 2 от СК, задължението
на родителите за издръжка на ненавършилото пълнолетие дете е безусловно, без значение дали това ще създаде
затруднение за тях. Безусловния
характер на издръжката на ненавършилото пълнолетие дете цели да му се осигурят
такива битови условия и средства, които да му гарантират нормален начин на
живот и развитие, каквито то би имало, ако родителите му живееха заедно. Освен
това бащата няма други непълнолетни деца на които да дължи издръжка и
издръжката на непълнолетната му дъщеря е с приоритет пред всички други негови
задължения. Първото и най-важно задължение на родителя е да се грижи подобаващо
за децата си, да им осигури условия да отраснат здрави и да се образоват, за да
имат добра житейска реализация. Извън всяко съмнение бащата е в състояние да
осигури на дъщеря си М.И. издръжка, адекватна на нарасналите нужди на детето от
храна, подходящо облекло, джобни пари, разходи за здравни и образователни
потребности, за развлечения и извънкласни занимания. Именно размер на
издръжката от 250 лева месечно съответства на
възможностите на ответника, както и на нуждите на детето.
По изложените съображения искът се явява частично
основателен, като определената издръжка с решение № 2435/15.07.2010г. по гр.д.
№ 4233/2010 г. на ПРС в размер от 100 лева, следва да бъде увеличена на 250 лева, а за разликата от 250 до 300 лева искът
следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ
Предвид изхода на спора, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответникът следва да понесе сторените и претендирани от ищеца разноски по делото, съразмерно с
уважената част от иска. Направените от
ищцовата страна разноски, са в размер на 300 лева, представляващи изплатено
възнаграждение за един адвокат (Договор за правна защита и съдействие - л. 4
д.), съответно ответникът следва да заплати разноски в размер на 225 лева.
Същевременно на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК ищецът дължи репариране на
направените от ответника разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска, но в
настоящото производство такива не са реализирани от ответната страна.
На основание
чл. 78 ал. 6 от ГПК във връзка с чл. 69 ал. 1 т. 7 от ГПК и чл. 1 от
Тарифа за държавните такси, който се събират от съдилищата по ГПК, в тежест на
ответника ще се възложи заплащането на държавна такса в размер на 216 лв. (двеста
и шестнадесет лева) – 4 на сто върху присъденото увеличение на издръжката за
периода на тригодишните платежи [(150.00 лв. х 36 месеца) х 4%].
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ на основание чл.
150 от СК, размера на
определена с решение № 2435/15.07.2010г. по гр.д. № 4233/2010 г. на Районен съд
П., ежемесечна издръжка, дължима от бащата
В.Г.И., ЕГН: **********,*** на
непълнолетното дете М.В. И. ЕГН **********, действаща лично и със съгласието на своята
майка М.М.Т., ЕГН **********,*** като УВЕЛИЧАВА размера на
издръжката от 100 лв. (сто лева)
месечно на 250 лв. (двеста и петдесет лева) месечно,
считано от 29.01.2019г., до настъпването на законоустановена причина за нейното
изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена
вноска от падежа до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за
увеличение на издръжката за разликата
над сумата от 250 лв. месечно до пълния предявен размер от 300 лв. месечно.
ДОПУСКА, на основание чл. 242 ал. 1 ГПК, предварително изпълнение на решението в частта относно увеличения
размера на издръжката.
ОСЪЖДА В.Г.И., ЕГН: **********,*** да заплати на М.В.
И. ЕГН **********, действаща лично и със съгласието на своята
майка М.М.Т., ЕГН **********,*** сумата
от 225 лева (двеста двадесет и пет
лева) – направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА В.Г.И., ЕГН: **********,*** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на ПдРС сумата от 216 лв.
(двеста и шестнадесет лева) – държавна такса върху присъденото увеличение на
издръжката.
Решението подлежи на обжалване с въззивна
жалба пред Окръжен съд - гр. Пловдив, в двуседмичен срок от връчване на
съобщението за постановяването му.
Препис от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п./
Вярно с оригинала
С.Ч.