РЕШЕНИЕ
№ 478
гр. Благоевград, 05.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Татяна Д. Богоева Маркова
при участието на секретаря Миглена Ант. Каралийска
като разгледа докладваното от Татяна Д. Богоева Маркова Гражданско дело №
20241210101284 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по настоящото дело е образувано въз основа на искова, подадена от
„Йеттел България" ЕАД, ЕИК *********, , със седалище и адрес на управление: гр. София,
район „Младост“, ж.к. „Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6, чрез пълномощника адв.
В. Г. против М. Т. Е., ЕГН **********, с адрес: гр. Б.........
С исковата молба се иска от съда ДА ПРИЗНАЕ ЗА УСТАНОВЕНО, че „Йеттел
България” ЕАД, ЕИК ********* има следните вземания срещу ответника по издадената
заповед за изпълнение на парично задължение по частно гражданско дело № 2646/2022 г. по
описа на Районен съд - Б......а именно сумата размер на 113, 53 лв. /сто и тринадесет лева и
петдесет и три стотинки/, представляваща дължими и незаплатени месечни абонаментни
такси за потребление на мобилни услуги, за които са издадени фактури №
**********/15.12.2020г., № **********/15.01.2021 г. за периода от 15.11.2020 г. до
14.01.2021 г.
Претендират се и сторените в заповедното и исковото производство разноски.
Сочи се, че въз основа на подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по реда на чл.410 от ГПК, срещу М. Т. Е. е образувано ч.гр.д №
2646/2022 г. по описа на Районен съд - Б..... като била издадена Заповед за изпълнение за
парично задължение в размер на 113.53 лв. Заповедта за изпълнение на парично задължение
е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК.
Твърди се, че между мобилния оператор „Теленор България“ ЕАД, и ответника са
сключени договори за предоставяне на мобилни услуги, по силата на които ответника е
абонат на дружеството, както следва:
-Договор за мобилни услуги за ползване на мобилен номер ....... от дата 04.12.2020г.,
по силата на който абонатът избрал ползването на абонаментна програма Тотал + 26.99 лв.. с
промоционален месечен абонамент в размер на 23.99 лв., с уговорен срок на действие 24
месеца до 04.12.2022 г.
-Договор за мобилни услуги за ползване на мобилен номер ..... от дата 04.12.2020г., по
силата на който абонатът избрал ползването на абонаментна програма Тотал + 34.99 лв., с
промоционален месечен абонамент в размер на 30.99 лв.. с уговорен срок на действие 24
1
месеца до 04.12.2022 г.
Твърди се, че въз основа на посочения договор ответникът е ползвал предоставяните
от Дружеството мобилни услуги, като потреблението е фактурирано под клиентския номер
на абоната №.....
Сочи, че съгласно чл. 26 от Общите условия на мобилния оператор „при ползване на
услуги чрез индивидуален договор заплащането на ползваните услуги се извършва въз
основа на фактура, която се издава ежемесечно на името на потребителя. При сключване на
индивидуален договор всеки потребител -страна по договора бива уведомен за датата от
месеца, на която ще му бъде издавана фактура. Неполучаването на фактурата не
освобождава потребителя от задължението му за плащане на дължимите суми. “.
Твърди се, че за потребените от абоната-ответник услуги за периода
15.11.2020 г. до дата 14.01.2021 г. Теленор е издал следните фактури:
- фактура №**********/15.12,2020 г. за отчетния период на потребление от
15.11.2020 г-14.12.2020 г. с начислена за периода сума за разговори и месечни
абонаменти в размер на 56.76 лв./с ДДС/, дължима в срок 30.12.2020 г., като към фактурата е
приложено извлечение от потреблението на ползвания мобилен номер.
- фактура №**********/15.01.2021 г. за отчетния период на потребление от
15.12.2020 г.-14.01.2021г. с начислена за периода сума за разговори и месечни
абонаменти в размер на 56.77 лв./с ДДС/, дължима в срок 30.01.2021 г., като към фактурата е
приложено извлечение от потреблението на ползвания мобилен номер.
Сочи се, че абонатът е потребил и не е заплатил мобилни услуги на обща стойност
113.53 лв. за периода 15.11.2020 г. до дата 14.01.2021 г., като към всяка от фактурите е
приложено извлечение-детайлизирана справка от потреблението на ползвания номер.
Навежда се, че неизпълнението на абоната-ответник да заплати стойността на
потребените и фактурирани услуги на стойност 113.53 лв. е ангажирало договорната
отговорност на абоната по т. 11 от процесния договор за услуги, като във връзка с чл.75, вр.с
чл. 196. в) от ОУ на мобилния оператор, Теленор е прекратил едностранно индивидуалните
договори на ответника за ползваните абонаменти.
Твърди се, че след прекратяване на отношенията операторът издал крайна фактура
№**********/15.03.2021 г. в която са начислени суми в размер, както следва: -165.99 лева -
за дължима договорна неустойка за предсрочно прекратяване на договорни абонаменти
/която сума не е процесна в настоящото производство/; -113.53 лева - за незаплатени
далекосъобщителни услуги /която сума е процесна в настоящото производство/;
С оглед изложеното, се сочи, че в настоящото производство интерес за ищеца
представляват начислените суми за незаплатени далекосъобщителни услуги, които
претендира на основание едностранното прекратяване на индивидуалните договори за
мобилни услуги - чл.75, вр.с чл. 196, в), вр. с чл. 12, ал.2 от ОУ, като в настоящото
производство ищецът няма претенции относно начислената неустойка и в този смисъл
същата не се явява час г предмет на иска.
От правна страна се сочи, че като абонат на обществената телекомуникационна
мрежа на мобилния оператор „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ" ЕАД ответникът М. Т. Е. се е
съгласила и е приела Общите Условия на Оператора за взаимоотношения с потребителите на
мобилни телефонни услуги. Съгласно чл. 49 от Общите Условия, Теленор има право да
получава в срок всички плащания, дължими от потребителя в уговореното количество и на
уговореното място. Според чл.71 „Потребителят е длъжен да заплаща определените от
Теленор цени по начин и в срокове за плащане, посочени в т. 27 от тези Общи условия, а
именно в срока, указан на фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на издаването й“.
Незаплащането в срок на издадените от Оператора на абоната фактури за ползваните
2
мобилни услуги е обусловило правото на Теленор /чл.75 от ОУ/ да прекрати едностранно
индивидуалния договор на М. Т. Е.. Сочи се, че при неспазване на което и да е задължение
по част XIII от тези Общи условия или в случай, че е налице неизпълнение на някое от
другите задължения на потребителя, Теленор има право незабавно да ограничи
предоставянето на услугите, или при условията на т. 196, в) да прекрати едностранно
индивидуалния договор с потребителя или да откаже сключване на нов договор с него“.
Сочи се, че съгласно сключения договор за мобилни услуги, страните имат права и
задължения, описани в него и общите условия на доставчика на мобилни услуги, като към
индивидуалния договор се прилагат клаузите на публикуваните общи условия и те са
неразделна част към него, по силата на които, индивидуалният договор влиза в сила от
момента на подписването му от страните, а за неуредените случаи в индивидуалния договор
са в сила общите условия на договора за предоставяне на мобилни услуги.
Сочи се, че в чл.20 от Общите условия е посочено, че, всички услуги се заплащат в
зависимост от техния вид и специфика по цени, съгласно действащата ценова листа на
Теленор. Съгласно чл. 23, б) месечния абонамент осигурява достъп до услугите, за които е
сключен индивидуален договор и включва разходите за поддръжка на Мрежата и се
предплаща от потребителя ежемесечно, в размери съобразно избрания от потребителя
абонаментен план/програма/пакет. По силата на чл. 26 неполучаването на фактура, не
освобождава потребителя от задължението му за плащане на дължимата сума. Потребителят
отговаря и дължи връщане на оператора и на всякакви допълнителни /извънредни/ разходи,
свързани със събирането на вземания, които са присъдени по съдебен ред. Съгласно чл. 27 от
Общите условия плащането на посочената във фактурата сума се извършва в срока указан
на фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на издаването й. При неспазване на
срока, потребителят дължи неустойка за забава в размер на законната лихва за всеки ден
закъснение.
В конкретният случай се твърди, че ответникът М. Т. Е. е подписал договор за услуги
с мобилния оператор, ползвала е процесиите мобилни номера и не е изпълнила
задължението си по договор да заплаща стойността на предоставените услуги, като с това си
поведение е изпаднал в забава. Сочи се, че са издадени фактури и в срок не ги е заплатила.
С разпореждане № 1568/22.05.2024г. съдията докладчик след като е извършил
служебна проверка на редовността на постъпилата искова молба и допустимостта на
предявения с нея иск в съответствие с изискванията на чл.129, ал.1 и чл.130 от ГПК е
постановил препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея да се изпрати на
ответника, като му се укаже, че в едномесечен срок от получаването на исковата молба
следва да подаде писмен отговор.
Препис от исковата молба и доказателствата към нея е изпратен на ответника на
установения по делото адрес по адресна справка от НБД Население. Съобщението за
връчване на исковата молба до постоянния и настоящ адрес е върнато в цялост с
отбелязване, че по данни на съседи сем. Д....... лицето е в чужбина. Изискана е справка за
адресната регистрация на ответника от НБД Население, като видно от представената такава
е, че постоянен и настоящия адрес на ответника е този, на който е изпратено съобщение.
Изискана е справка от ТД на НАП за наличието на действащ трудов договор, видно от
постъпилата такава лицето няма регистриран действащ трудов договор.
С разпореждане съдът е разпоредил съобщението да бъде връчено по реда на чл.47,
ал. 1 ГПК - чрез залепване на уведомление, на постоянния и настоящия адрес на ответника.
На 17.06.2024г. връчителят е залепил на настоящия и постоянен адрес по адресната справка
на ответника уведомление по реда на чл. 47, ал.1 ГПК. Съдебните книжа са били на
разположение в канцеларията на БРС, като в законоустановения двуседмичен срок, считано
от залепването ответникът или упълномощено от него лице не се е явил, за да ги получи.
С оглед на това с Определение № 1316 от 05.07.2024г. Районен съд Б.....на основание
3
чл. 25, ал. 1 от Закона за правната помощ ЗПП/във връзка с чл.47, ал.6 от ГПК е предоставил
правна помощ под формата на процесуално представителство по гр. дело № 1284/2024г. на
ответника М. Т. Е. с ЕГН ********** и с адрес: Б........
С Определение № 1759/08.09.2024г. съдът е назначил адв. Д. Й. М., към АК Б.....
вписана под № 22 в Националния регистър за правна помощ, за особен представител на
ответника М. Т. Е., с ЕГН ********** и с адрес.......: Б. по гр.дело № 1284/2024г. по описа на
РС Б........до приключване на делото пред всички съдебни инстанции.
Съобщението е връчено на 16.09.2024г., като видно от материалите по делото в
указания едномесечен срок от получаване на съобщението на 30.09.2024г. по делото е
депозиран писмен отговор по заявената искова молба от назначения особен представител, с
който се оспорва предявения иск, като неоснователен. Оспорват се твърденията на ищеца, че
претендираната сума се дължи поради неплащането им. Твърди се, че претенцията на ищеца
не е подкрепена с доказателства, от които да се установява, че сумата е дължима, за
посочения период и за предоставена далекосъобщителна услуга.
С Определение № 2294/14.11.2024г. по делото е насрочено открито съдебно
заседание, като съдът се е произнесъл по доказателствените искания на страните, съобщил
им е проект на доклад по делото, като ги е напътил към процедура по медиация или друг
способ за доброволно решаване на спора.
В съдебно заседание, ищецът, редовно призован, не се явява законен или
упълномощен представител, като е представено писмено становище от ищцовото дружество,
в което е изразено становище, че се поддържа изцяло изложеното в исковата молба, като са
изложени подробни съображения за основателност на предявения иск. Претендират се
сторените разноски, с представен списък по чл. 80 от ГПК.
В съдебно заседание ответницата, редовно призована, не се явява, не се явява и
особен представител адвокат М., която в писмена молба поддържа подадения отговор,
оспорва претендираните суми с твърдение, че не са били предоставени услуги.
По делото са приобщени представените от ищеца писмени документи, като същите са
приети и приобщени към доказателствения материал по делото. Приложено е ч.гр.д. №
2646/2022г. по описа на Районен съд - гр. Б......., като е допусната и назначена съдебно-
техническа експертиза,
След съвкупен анализ на събраните по делото доказателства, съдът намира за
установено от фактическа страна следното:
Видно от приложеното ч.гр.д. № 2646/2025г. по описа на Районен съд - гр. Б..... въз
основа на подаденото Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 и
следващите от ГПК, съдът с Разпореждане № 3054/21.11.2022г. е отхвърлил заявлението,
подадено от заявителя „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ" ЕАД, /с предходно наименование "ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ"/, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в град София, район
„Младост", ж.к. „Младост 4", Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано от Джейсън
Кристос Кинг,с ЛНЧ: 740607 заедно с Марек Слачич, с ЛНЧ 730914, чрез Адвокатско
дружество „Г. и П.", Булстат: *********, представлявано от адв. В. Г., ЕГН **********, със
съдебен адрес: гр.София, бул. "България", №81, вх. В, ет. 8, ап. 22 срещу длъжника М. Т. Е. с
ЕГН ********** и с адрес: Б........ в частта, в която се иска издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за следните суми: сумата от 165.99 лв.
/сто шестдесет и пет лева и деветдесет и девет стотинки/ - неустойка за предсрочно
прекратяване на договорен абонамент, съгласно издадената Крайна фактура №
**********/15.03.2021 г. в общ размер на 165.99 лв. (Сто шестдесет и пет лв. и 99 ст.), както
следва: 72.19 лв. (седемдесет и два лв. и 19 ст.) за неустойка за предсрочно прекратяване на
договорен абонамент от дата 04.12.2020 г. за мобилен номер ....от които 72.19 лв. (седемдесет
и два лв. и 19 ст.) представляваща стойността на 3 месечни абонаментни такси; 93.80 лв.
4
(деветдесет и три лв. и 80 ст.) за неустойка за предсрочно прекратяване на договорен
абонамент от дата 04.12.2020 г. за мобилен номер ...... от които 72.19 лв. (седемдесет и два
лв. и 19 ст.) представляваща стойността на 3 месечни абонаментни такси, като същото е
потвърдено с 291/13.03.2024г. по в.ч.гр.д. № 1082/2022г. по описа на ОС-Б........
Издадена е по ч.гр.д. № 2646/2022г. Заповед № 1394/21.11.2022г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК, по силата на която е разпоредено длъжникът М. Т.
Е. с ЕГН ********** и с адрес: Б.......да заплати на „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ" ЕАД, /с
предходно наименование "ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ"/, с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление в град София, район „Младост", ж.к. „Младост 4", Бизнес Парк София, сграда
6, представлявано от Джейсън Кристос Кинг,с ЛНЧ: 740607 заедно с Марек Слачич, с ЛНЧ
730914, чрез Адвокатско дружество „Г. и П.", Булстат: *********, представлявано от адв. В.
Г., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр.С.......следните суми: - сумата от 113,53 лв. /сто и
тринадесет лева и петдесет и три стотинки/, представляваща дължими и незаплатени
месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги по договор за мобилни
услуги за ползване на мобилен номер ....от дата 04.12.2020 г. и договор за мобилни услуги за
ползване на мобилен номер ..... от дата 04.12.2020 г., отчетния период на фактуриране от
дата 15.11.2020 до дата 14.01.2021, както следва: Фактура №**********/15.12.2020 г. за
отчетния период на потребление от 15.11.2020-14.12.2020 г.с дължима стойност за плащане в
размер на 56.76 лв. (петдесет и шест лв. и 76 ст.) за месечни абонаментни такси за
потребените от абоната по договора услуги и Фактура №**********/15.01.2021 г. за
отчетния период на потребление от 15.12.2020- 14.01.2021 г. с дължима стойност за плащане
в размер на 56.77 лв. (петдесет и шест лв. и 77 ст.) за месечни абонаментни такси за
потребените от абоната по договора услуги, ведно със законната лихва считано от датата на
подаване на заявлението в съда-17.11.2022г. до окончателното изплащане, както и сумата от
15.00 лв. /петнадесет лева /-внесена държавна такса и сумата от 180.00 лв. /сто и осемдесет
лева /-заплатено адвокатско възнаграждение.
Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, като с разпореждане
№ 1081 от 10.04.2024г. съдът е указал на заявителя да предяви иск в едномесечен срок от
получаване на съобщението /връчено на 15.04.2024г., като е видно, че в законоустановения
едномесечен срок за предявяване на установителен иск, от връчване на съобщението по чл.
415 от ГПК, ищецът е депозирал настоящата искова молба-на 16.05.2024г. /със запазено
пощенско клеймо от 15.05.2024г./. Ето защо и въз основа на изложеното съдът намира, че
предявеният иск по чл.422 от ГПК е допустим и за ищеца е налице правен интерес от
търсената защита.
От представения към заповедното производство, приобщено към настоящото,
Договор за мобилни услуги от 04.12.2020 г. се установява, че е сключен договор за мобилни
услуги между ищцовото дружество и ответницата М. Т. Е. за мобилен номер ........с
абонаментна програма Тотал + 34.99 лв., с месечен абонамент за първоначалния срок на
договора в размер на 30, 99 лв. за срока на договора, с дата на издаване на фактура на 15-то
число, с уговорен срок на действие 24 месеца, а ответникът да ги заплаща. Договора е
сключен за срок от 24 месеца и съобразно посоченото в него влиза в сила на 04.12.2020г. и
изтича на 04.12.2022 г. Договорът съдържа подпис на ответницата на последните страници,
като е посочено името на потребителя и след това се съдържа и подпис на потребителя.
Видно от съдържанието на договора потребителя е запознат с общите условия, получил е
екземпляр от тях и е съгласен да ги спазва, което е удостоверено и с представената и приета
декларация-съгласие. Същите са представени и приети по делото. Приложена и приета по
делото е и ценова листа за абонаментни планове. Видно от декларация - съгласие от
04.12.2020г. ответника е декларирала, че е получила подписан от представител на оператора
екземпляр от общите условия на Теленор България ЕАД за взаимоотношенията на
потребителите на мобилни услуги, като е съгласна с тях и се е задължила да ги спазва.
Декларирала е още, че операторът е предоставил и същата е получила информацията по чл.
5
4, ал. 1 от Закона за защита на потребителите. Видно е, че към датата на сключване ан
договора ответницата е била непълнолетна-на 17 г., като е представена и декларация за
съгласие за подписване на документи от непълнолетно лице, в която е посочено че дава
съгласие за сключване на договора като родител- А..... С... Ф... Видно от справка от НБД
„Население“ обаче последната е сестра на ответницата, а не неин родител или законен
представител.
Видно от Приложение към договор за мобилни услуги от 04.12.2020г. ответницата на
същата дата е сключила и договор за предпочетен номер .......по силата на който абонатът
избрал ползването на абонаментна програма Тотал + 26.99 лв., с месечен абонамент за
първоналачния срок на договора от 23,99 лв., като срокът на договора е 24 месеца до
04.12.2022 г.
Към доказателствения материал по делото /в заповедното производство / са
приобщени следните фактури:
-фактура №**********/15.12.2020 г. за отчетния период на потребление от
04.12.2020г-14.12.2020 г. с дължима стойност за плащане в размер на 74, 50 лв. с ДДС,
представляваща месечни абонаментни такси, като видно от приложеното към фактурата
извлечение от потреблението на ползвания мобилен номер са начислени- за мобилен номер
...... сумата от 27, 09 лв. без ДДС-абонаментен план и за мобилен номер ********** сумата
от 34, 99 лв. без ДДС-абонаментен план. Във фактурата е посочен срок за плащане-
30.12.2020 г.
-фактура № №**********/15.01.2021 г. за отчетния период на потребление от
15.12.2020г.-14.01.2021г. с дължима стойност 56, 77 лв. с ДДС, представляваща месечни
абонаментни такси, като видно от приложеното към фактурата извлечение от потреблението
на ползвания мобилен номер са начислени- за мобилен номер ..... - сумата от 19, 99 лв. без
ДДС-абонаментен план и за мобилен номер ********** сумата от 25, 82 лв. без ДДС-
абонаментен план. Във фактурата е посочен срок за плащане- 30.01.2021 г.
- Фактура №**********/15.03.2021 г. в която са начислени суми в размер, както
следва: -165, 99 лева - неустойка за предсрочно прекратяване на договорни абонаменти
/която сума не е процесна в настоящото производство/ и задължения за предходен период с
ДДС- 113, 53 лева.
Към доказателствения материал са приобщени Общи условия на Теленор България
ЕАД, за взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги, / в сила от
10.09.2010г. изменени на 21.09.2010г., изменени на 29.02.2012г., изменени на 04.06.2012г.
изменени на 17.08.2012г., изменени на 18.10.2012г., изменени на 07.12.2012г., изменени на
08.04.2013г., изменени на 18.06.2013г. изменени на 30.04.2016г., изменени на 30.06.2017г.,
изменени 20.09.2018г., изменени на 12.04.2021г., относими към процесните договори.
По делото е изготвена и съдебно-техническа експертиза, заключението по която е
изготвено от вещото лице Н. Х. и е прието като неоспорено от страните. Вещото лице е дало
заключение, че съгласно анализираните данни за процесните номера в билинг системата на
„Йеттел България“ ЕАД е налице предоставяне и потребление на далекосъобщителни
услуги, което съответства на генерираните от системата на Ищеца фактури, като в
експертизата си вещото лице подробно е отразил използваните минути, мобилен интернет,
международни разговори и др. Вещото лице е дало заключение, че съгласно анализираните
билинг системи в Йеттел България ЕАД, за периода на потребление от дата 15.11.2020 г. до
дата 14.01.2021 г. абонатът с мобилни номера ....и ..... е имал достъп до мобилната мрежа на
оператора и е могъл да използва услугите, съгласно договорените такива в съответният
договор за тарифен План „Тотал +“, сключен между страните.
Съдът кредитира експертното заключение на вещото лице като обосновано,
компетентно и пълно.
6
На базата на така установената фактическа обстановка съдът намира следното от
правна страна:
По допустимостта:
Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал.1 вр. с чл.415, от ГПК вр. с чл.410 от
ГПК вр. с чл.327, ал.1 от ТЗ, във връзка с чл.318 от ТЗ, във връзка чл.79, ал.1 от ЗЗД вр. с чл.
288 и и сл. от ТЗ- относно вземанията за Неплатени абонаментни такси и използвани услуги.
Предявеният положителен установителен иск за установяване на паричното вземане
са допустими, тъй като е налице правен интерес от предявяване на иска, което се доказа от
приложеното ч.гр.д. № 2646/2022г. по описа на Районен съд - гр. Благоевград, по което
срещу ответника е издадена Заповед № 1394 от 21.11.2022г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК, връчена по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, като заповедния съд
е указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземанията си, който е предявен в
указания срок. Поради това, предявените искове са допустими.
Разгледан по същество, искът се явява частично основателен.
По иск с правно основание чл. 422, ал.1 вр. с чл.415, от ГПК вр. с чл.410 от ГПК вр. с
чл.327, ал.1 от ТЗ, във връзка с чл.318 от ТЗ, във връзка чл.79, ал.1 от ЗЗД вр. с чл. 288 и и
сл. от ТЗ ищецът следва да установи наличие на процесуалните предпоставки на иска по
чл.422 от ГПК, наличието на валидни облигационни правоотношения, породени от
процесният договор за далекосъобщителни услуги и приложение, по силата на които ищецът
има качеството на доставчик на мобилни услуги, а ответника - на потребител на мобилни
услуги; реалното предоставяне от ищеца на ответника на мобилни услуги за посочените
периоди, настъпване на падежа на задължението на потребителя на мобилни услуги,
касаещо заплащане на цената за ползване на мобилните услуги, размера на цената на
мобилните услуги, едностранно прекратяване на договора от ищеца поради неплащане на
дължимите суми от страна на ответника, размера на цената на мобилните услуги.
Събраните в хода на производството доказателства са в състояние да обусловят
несъмнения извод, че страните са обвързани по силата на валидно сключен договор за
предоставени мобилни услуги и приложение към него от 04.12.2020г. Действително се
установи, че към датата на сключването им ответницата е била непълнолетна-на 17 години,
поради което е приложим режимът по чл.4, ал.2 от Закона за лицата и семейството. Съгласно
разпоредбата на чл.4, ал.2 от ЗЛС, непълнолетните и поставените под ограничено
запрещение лица извършват правни действия със съгласието на техните родители или
попечители, но те могат да сключват обикновени дребни сделки за задоволяване на
текущите им нужди и да разполагат с това, което са придобили със своя труд. Преценката
дали дадена сделка е дребна и служи за задоволяване текущите нужди на непълнолетния
следва да се извършва при всеки конкретен случай. Според правната доктрина и съдебната
практика обикновените дребни сделки са сделки, които се сключват за задоволяване на
ежедневните нужди от храна, предмети за бита и духовни потребности, като за тях се
изразходват неголеми по количества средства. Тези сделки се изпълняват още със
сключването си и правоотношенията по тях се прекратяват. Преценката дали дадена сделка е
дребна следва да се извършва като се съобразят обстоятелствата на конкретния случай.
Разглежданият казус, безспорно се отнася за сделки с продължително изпълнение, като
стойността на договорите /тези за мобилни услуги/, предвид продължителността на срока, не
е ниска. Няма спор, че при този вид договори стойността на услугите, които се предоставят,
респ. ползват от потребителите, може значително да надхвърли стойността на първоначално
уговорената месечна такса. Видът, стойността и продължителността на тези договори дават
основание на съда да направи извод, че същите не представляват дребни сделки по смисъла
на закона, служещи за задоволяване текущите нужди на непълнолетния. Същите не
представляват и договори за текущи нужди. В случая е представена декларация-съгласие за
сключване на сделката, но видно от същата е че е дадена от лице, което не е родител и
законен представител на ответницата, а сестра. Ето защо, съдът намира, че договорите са
7
сключени в нарушение на разпоредбата на чл. 4, ал. 2 от ЗЛС. Независимо от това обаче в
случая съдът намира, че не следва да взима предвид този факт, доколкото нарушението води
до унищожаемост на сделката, за което съдът не следи служебно, а от страна на особения
представител на ответницата не е сторено такова възражение.
Предвид изложеното съдът намира, че страните са били обвързани от процесният договор
и приложение към него.
Установи се също и от изготвената по делото съдебно-техническа експертиза, че за
процесния период абонатът е имал достъп до мобилната мрежа на оператора и е могъл да
използва услугите на оператора. В тази връзка е неоснователно възражението на особения
представител на ответника, че не са предоставяни услуги, още повече, че в случая се
претендират единствено абонаменти такси.
Предвид изложеното по безспорен начин се установи, че между страните е сключен
процесният договор за мобилни услуги и приложение към него за втори мобилен номер и
същите са валидни и са породили действие. Видно от представените и приети по делото,
подписани от ответника декларации-съгласие същият е декларирал, че операторът е
предоставил информацията по чл. 4, ал. 1 от ЗЗП. Съдът не констатира договорите да
съдържат неравноправни клаузи относими към предмета на иска за заплащане на
абонаментни такси и услуги.
Вследствие сключване им за предоставяне на мобилни услуги, са възникнали
облигационни правоотношения между страните, поради което отношенията между тях
следва да се уредят с оглед разпоредбата на чл.327 от ТЗ, във връзка с чл.79, ал.1 от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл.79, ал.1 от ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно
задължението си, кредиторът има право да иска изпълнение заедно с обезщетение за
забавата. Уважаването на иска за реално изпълнение предполага кумулативното наличие на
три предпоставки:наличие на облигационно правоотношение, по силата на което да
възниква задължение за изпълнение, пълно или частично неосъществяване на дължимия
резултат от страна на длъжника и реалното изпълнение на облигационното задължение да е
възможно.
Следва да се посочи, че процесните договори за мобилни услуги съставляват
индивидуален договор при общи условия по смисъла на чл. 228, ал. 1 ЗЕС, като поради
обстоятелството, че страни по него са юридическо лице, което предоставя услуги като част
от своята търговска дейност в частния сектор, поради което има качеството на "Търговец" по
смисъла на § 13, т. 2 от Допълнителните разпоредби /ДР/ на Закона за защита на
потребителите /ЗЗП/, както и физическо лице, което ползва услуги, които не са
предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, поради което има
качеството на "Потребител" по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, то при уреждане на
отношенията между страните е приложим и ЗЗП, цел на който е осигуряване на защита на
някои от основните права на потребителите, в това число и на правото на защита на
икономическите им интереси при неравноправни договорни условия. По силата на валидно
възникналото облигационно правоотношение, операторът е предоставил на абоната
телефонни номера, при съответни месечни такси и срокове на действие на договорите,
срещу задължението за заплащане на уговорената цена на услугата - абонаментни такси и
вноски. Във всеки един от договора и приложението се съдържа описание на тарифните
планове и ценовите условия, като са посочени задълженията на абоната и последиците от
неизпълнението им. Договорът откъм съдържание отговаря на законовите изисквания за
договори, сключени при общи условия, като те включват необходимите реквизити за страни,
предмет, срок и описание на услугите, а липсващите елементи могат да бъдат заместени от
общите условия, които са неразделна част от тях. Предвидени са условията за ползване на
предоставяните услуги - срока на действие, ясно и разбираемо е посочен вида на
предоставяната услуга - мобилен интернет или услуги, за каквито услуги са издавани и
фактурите, посочен е и приложимия абонаментен план, който няма данни да е изменян
8
едностранно от оператора през срока на действие на договорите, както и конкретен номер
по всеки договор, посредством който потребителят се идентифицира сред абонатите на
оператора и предадената СИМ карта, осигуряваща достъп на потребителя до мрежата и
услугите на мобилния оператор. Следователно абонатът е бил наясно още при сключване на
договорите какви услуги ще му бъдат предоставяни и каква цена ще дължи за тях, като е
поел задължение да заплаща уговорената месечна абонаментна такса. Удостоверено е, че
абонатът е запознат, получил е и е съгласен да спазва общите условия за взаимоотношения с
потребителите на мобилни телефонни услуги на оператора. При така създадената между
страните облигационна обвързаност по ненаименовани Договори за услуги при
предварително установени от едната страна Общи условия, предпоставка за валидност е
приемане на същите от насрещната страна, тъй като установените от търговеца, предлагащ
стоки или услуги, Общи условия стават задължителни за другата страна, само ако тя заяви
писмено, че ги приема. От приетите по делото Декларации - съгласие се установява, че
абонатът изрично е декларирал, че е получил Общите условия на дружеството - ищец. С
подписа си, който не е оспорен, абонатът е удостоверил, че ги приема и се задължава да
спазва.
В този смисъл не са налице основанията за съществуване на предпоставките за
нищожност на договорите, поради противоречието им с нормата на чл. 228 от ЗЕС, като
същите са редовни от външна страна и обвързват страните.
Анализа на договорите за мобилни услуги установява, че същите отговарят на
формалните изисквания на специалният закон, а имено на чл. 228, ал. 1 във вр. с ал. 2 от
ЗЕС, като наред с това в тях не се съдържат клаузи, които да попадат в приложното поле на
чл. 143 от ЗЗП, което да води до тяхната нищожност, поради неравноправен характер.
Съгласно общите условия, регламентиращи правоотношенията между страните,
месечната абонаментна цена по всеки от договорите се предплаща от потребителя
ежемесечно в размери съобразно избрания от потребителя абонаментен план/програма/пакет
/чл. 23, б.б/. Всички услуги се заплащат в зависимост от техния вид и специфика по цени,
съгласно действащия ценоразпис на Теленор /чл. 20/.
Разпоредбата на чл.23 предвижда, че месечния абонамент осигурява достъп до
услугите, за които е сключен индивидуален договор и включва разходите за поддръжка на
мрежата, и се предплаща от потребителя ежемесечно, в размери, съобразно избрания от
потребителя абонаментен план/програма/пакет.
Съдът намира, че предвид наличието на валидни договорни правоотношения между
страните ответницата дължи заплащане на договорените месечни абонаменти по
договорите, независимо от потреблението на услуги през съответния период, тъй като
породилите действие договори, вменяват в задължение на абоната да заплаща ежемесечни
такси, съобразно избрания от него абонаментен план по договорите. Дължимостта на тези
суми не е обвързана от доставката на услуги. В случая ищецът претендира единствено
абонаментни такси.
Относно периода обаче съдът намира исковете за неоснователни за периода от
15.11.2020г. до 03.12.2020г. вкл., доколкото за посочения период не се доказа между страните
да са налице сключени договори. Договорите са от дата 04.12.2020г., като нещо повече и в
първата фактура е посочен отчетен период от 04.12.2020г. до 14.12.2020г., а не посочения в
исковата молба.
Относно дължимия размер по всеки от мобилните номера, съдът намира, че
представените фактури не съответстват на дължимите абонаменти за периода от 04.12.2020г.
до 14.01.2021г. Така, видно от договорите, че за процесния период абонаментните такси са
били 23, 99 лв. с ДДС и 30, 99 лв. с ДДС. За периода 04.12.2020г-14.12.2020 г. във фактура
№**********/15.12.2020 г. е посочена като дължима стойност за плащане в размер на 74, 50
лв. с ДДС по двата мобилни номера, което не съответства нито на договорите, нито на
9
абонаментните планове, нито на периода, за който са дължими, който не е месечен, а 11 дни.
В исковата молба липсват изложени каквито и да било твърдения за дължими суми извън
абонаментите такси, Предвид изложеното и като взе предвид абонаментната такса за всеки
от мобилните номера съдът намира, че за периода 04.12.2020г.-14.12.2020 г. се дължи по
двата абонамента сума в размер на общо 19, 47 лв. /8, 47 лв. за мобилен номер ......и 11, 00
лв. за мобилен номер.....
За периода от 15.12.2020г.-14.01.2021г. /един месец/ с фактура №
№**********/15.01.2021 г. са начислени 56, 77 лв. с ДДС, което отново не съответства на
дължимите абонаментни такси, които според договора за един месец са в общ размер от 54,
98 лв. с ДДС. Предвид изложеното съдът намира, че ищецът има право да получи заплащане
единствено на сумата от 54, 98 лв. за този период.
С оглед изложеното съдът намира, че дължимата сума по договора и приложението за
двата мобилни номера за абонаментна такса за периода от 04.12.2020г. до 14.01.2021г. е в
размер общо на 74, 45 лв.
Ответникът, чиято е доказателствената тежест не ангажира доказателства за
изпълнение на задълженията си за заплащане на претендираните по делото абонаментни
месечни такси, които са с падеж.
Предвид изложеното искът е основателен за сумата от 74, 45 лв. за периода от
04.12.2020г. до 14.01.2021г., като следва да бъде отхвърлен за сумата над 74, 45 лв. до
претендирания размер от 113, 53лв. и за периода от 15.11.2020г. до 03.12.2020г. вкл. като
неоснователен.
По отношение на разноските:
Съобразно т. 12 от Тълкувателно решение № 4/2013г. постановено по т.д. № 4/2013г.
на ОСГТК на ВКС съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415,
ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските направени и в заповедното
производство като съобразно изхода от делото разпредели отговорността за разноските
както в исковото, така и в заповедното производство.
В случая в заявлението по чл. 410 от ГПК ищецът изрично е поискал присъждане на
разноските в заповедното производство, като са присъдени със заповедта – 15, 00 лв.-за
държавна такса и 180, 00 лв.-адвокатско възнаграждение. В Определение № 26 от 18.01.2017
г. по ч.т.д. № 1549/2016 г. на I Т.О. на ВКС, изрично е посочено, че при иск по чл. 415, във вр.
чл. 422 от ГПК съдът в исковото производство е длъжен служебно да се произнесе по
разноските в заповедното производство. Съобразно уважената част от иска ответницата
следва да бъде осъдена да заплати на ищеца сумата от 127, 88 лв., представляваща сторени
разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение в заповедното производство.
За исковото производство ищецът е сторил разноски в размер общо на 1605, 00 лв.,
от които 25,00 лева - внесена държавна такса, 480, 00 лв. заплатено адвокатско
възнаграждение, 400,00 лева – депозит за назначаване на особен представител на ответника;
700,00 лева – заплатено възнаграждение за вещо лице, за които е представил списък по чл.80
от ГПК и доказателства за извършването им. Съдът намира, че с оглед изхода от делото и
съобразно уважената част от исковете ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца сумата от 1052, 52 лв., представляващи направени по делото разноски.
Мотивиран от горното, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска предявен от „Йеттел България" ЕАД, ЕИК
*********, , със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Младост“, ж.к.
„Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6, чрез пълномощника адв. В. Г. против М. Т. Е.,
10
ЕГН **********, с адрес: гр. Б........че М. Т. Е., ЕГН **********, с адрес: гр. Б...... дължи на
„Йеттел България" ЕАД, ЕИК *********, , със седалище и адрес на управление: гр. София,
район „Младост“, ж.к. „Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6, чрез пълномощника адв.
В. Г., следната сума, за която е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение №
1394/21.11.2022 г., постановена по ч.гр.д. № 2646/2022г. по описа на PC Б....... а именно:
сумата в размер общо на 74, 45 лв. /седемдесет и четири лева и четиридесет и пет стотинки/,
представляваща дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за мобилни услуги по
договор за мобилни услуги за ползване на мобилен номер .... от дата 04.12.2020 г. и
Приложение към договор за мобилни услуги за ползване на мобилен номер .... от дата
04.12.2020 г., за което са издадени фактура № **********/15.12.2020г. и фактура №
**********/15.01.2021 г. за отчетен период от 04.12.2020 г. до 14.01.2021 г., КАТО
ОТХВЪРЛЯ ИСКА за сумата над уважения размер от 74, 45 лв. до пълния претендиран
размер от 113, 53 лв. и за периода от 15.11.2020г. до 03.12.2020г. вкл. като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК М. Т. Е., ЕГН **********, с адрес: гр.
Б...... ДА ЗАПЛАТИ на „Йеттел България" ЕАД, ЕИК *********, , със седалище и адрес на
управление: гр. София, район „Младост“, ж.к. „Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6,
чрез пълномощника адв. В. Г. сумата от 127, 88 лв. /сто двадесет и седем лева и осемдесет и
осем стотинки/, представляваща сторени разноски в заповедното производство съобразно
уважена част от иска и сумата от 1052, 52 лв. /хиляда петдесет и два лева и петдесет и две
стотинки/, представляваща разноски в исковото производство съобразно уважената част от
иска.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Б...... в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните, като на ищеца се връчи на посочения
съдебен адрес.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
11