№ 50
гр. Свиленград, 17.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Добринка Д. Кирева
при участието на секретаря Ренета Н. Иванова
като разгледа докладваното от Добринка Д. Кирева Административно
наказателно дело № 20225620200080 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 001088 от 18.01.2022
година на Началник на Отдел „Контрол и правоприлагане” в Национално тол
управление (НТУ) към Агенция „Пътна инфраструктура” (АПИ) към
Министерството на регионалното развитие и благоустройството, с което на Г.
М. Г. с ЕГН ********** от село ************, за нарушение на чл. 139, ал. 6
от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на основание чл. 179, ал. 3 от
ЗДвП е наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер на 300 лв.
,както и на основание чл. 189е, ал. 7 от ЗДвП дължи 10 лв. – такса по чл. 10а,
ал. 2 от Закона за пътищата (ЗП) и чл. 4, ал. 4 от Наредбата за условията, реда
и правилата за изграждане и функциониране на смесена система за таксуване
на различните категории пътни превозни средства на база време и на база
изминато разстояние, вр.чл. 24 от Тарифата 1 за таксите, които се събират за
преминаване и ползване на републиканската пътна мрежа.
Жалбоподателят Г. М. Г. чрез процесуалния си представител – адвокат М.К.,
моли за отмяна на обжалвания акт, който счита за незаконосъобразен и
неправилен –издаден в противоречие с материалния закон и при съществени
процесуални нарушения.
1
Претендират се разноски по делото на основание чл. 38, ал. 2, вр.ал. 1, т. 3 от
Закона за адвокатурата.
В съдебната фаза, редовно призован, респ. уведомен, жалбоподателят, не се
явява и не се представлява. С Писмена молба-становище адвокат М.К. иска от
Съда да отмени обжалваното НП на основанията, посочени в Жалбата,като
излага допълнителни доводи в това число претендира прилагане на чл.28 от
ЗАНН.
В съдебната фаза не се ангажират доказателства.
Административнонаказващият орган (АНО) (въззиваемата страна) -
Началник на Отдел „Контрол и правоприлагане” в НТУ към Агенция
„Пътна инфраструктура” (АПИ) към Министерството на регионалното
развитие и благоустройството, редовно призовани, изпращат представител,
който оспорва жалбата.
В съдебната фаза се ангажират писмени и гласни доказателства.
По същество моли съда да потвърди обжалваното НП като правилно и
законосъобразно,като излага доводи в тази насока в представеното пред съда
писмено становище. Претендира присъждане на разноски по делото,а именно-
юр.възнаграждение.
Страна Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение -
Свиленград, редовно призована по реда на надзора за законност, не изпраща
представител и не взема становище.
Съдът, след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност събраните по
делото писмени и гласни доказателства, установи следното от фактическа
страна:
На 22.09.2021 година в 13.20 часа свидетелите Ив. Д. Зл. и Д. Д. З.
изпълнявали служебните си задължения на първокласен път № 5, при км.
235+000, като спрели за проверка моторно превозно средство (МПС) - лек
автомобил марка „Опел”, модел „Фронтера” с държавен регистрационен №
************ с обща технически допустима маса 2 450 кг – собственост и
управляван от жалбоподателя Г. М. Г. , при която след справка в
електронната система за събиране на пътни такси от контролно устройство с
идентификатор № 20352, констатирали че на дата 22.09.2021 година в
11.24.43 часа в извън населено място, а именно: по автомагистрала (АМ) 4
2
(Пловдив – Стара Загора – Харманли – Свиленград – граница Турция), при
км. 83+554, пътен участък А-4L: 809/A-4L-76/A-4L, на територията на община
Любимец, област Хасково, включен в обхвата на платената пътна мрежа,
посоченото МПС е управлявано в посока намалящ километър, т.е. в посока от
граница Турция към Пловдив, без да има заплатена пътна такса за движение
по републиканската пътна мрежа съгласно по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за
пътищата (ЗП).
За извършеното нарушение е генериран запис от електронната система под
формата на доклад и снимков материал като налични са 2 броя снимки, на
които е виден автомобила.
От същите се установява, че е заснет автомобил с държавен регистрационен
№ ************, датата, часа и мястото на движение и е посочен номерът на
контролното устройство,като пред проверяващите служители,жалбоподателя
признал,че на посочената дата и час именно той е управлявал процесното
МПС.
Предвид констатираното нарушение и в кръга на службата си, на дата
22.09.2021 година, свидетелят Ив. Д. Зл. – Инспектор в Сектор „Контрол и
правоприлагане” – Пловдив, във връзка с възложените му функции, съставил
против жалбоподателя (в качеството му на собственик и водач на процесното
МПС) и в негово присъствие Акт за установяване на административно
нарушение (АУАН) № 001088/22.09.2021г..
Това процесуално действие актосъставителя извършил и с участието на
колегата си – свидетеля Д. Д. З..
В изготвения АУАН актосъставителят сочи, че лекият автомобил е
управляван (засечен) без да има заплатена пътна такса за движение по
платената републиканска пътна мрежа съгласно по чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗП.
А досежно квалификацията, нарушението правно квалифицира с
разпоредбата на чл. 139, ал. 6 от ЗДвП, която вписва за нарушена. АУАН е
предявен на жалбоподателя на дата 22.09.2021 година, който не сочи
възражения против констатациите в Акта. АУАН е връчен срещу подпис.
Срещу Акта в законоустановения 3-дневен срок не е постъпило писмено
Възражение.
След получаване на образуваната преписка, Началникът на Отдел „Контрол и
3
правоприлагане” в НТУ е издал процесното НП № 001088 на 18.01.2022
година.
В издадения санкционен акт, АНО е възприел фактическите констатации,
изложени в АУАН, както и правната квалификация на нарушението, дадена
от контролния орган - чл. 139, ал. 6 от ЗДвП и е наложил на жалбоподателя
административно наказание „ГЛОБА” в размер на 300 лв.
Обжалваното НП е редовно връчено на жалбоподателя на 26.01.2022 година
по пощата с Обратна разписка. Известието за доставяне, надлежно оформено
- датирано и подписано, се намира приложено в
Административнонаказателна преписка (АНП), с отбелязване, че е получено
лично от жалбоподателя. Възражения относно начина и формата на връчване
на НП не се противопоставят в настоящото съдебно производство.
Материалната компетентност на актосъставителя и на Началника на Отдел
„Контрол и правоприлагане” в НТУ да издават съответно АУАН и НП за
нарушения по ЗДвП, се доказва от приетите по делото Заповед № РД-11-486
от 20.04.2021 година и Заповед № РД-11-167 от 08.02.2021 година, двете на
Председателя на Управителния съвет на АПИ, видно от които Ив. Д. Зл. има
право да съставя АУАН за нарушения на ЗДвП, а Г.А.Т. е оправомощен да
издава НП по ЗДвП, т.е. последният се явява носител на санкционна власт,
делегирана му от наказващия орган по закон съгласно чл. 189е, ал. 12 от ЗДвП
– Председателя на Управителния съвет на АПИ по надлежния ред с
административен акт - Заповед. Персоналното заемане на длъжността от
Г.А.Т. се установява от приложената в АНП Заповед № ЧР-НТУ-33 от
23.01.2019 година на Председателя на Управителния съвет на АПИ.
По делото са приети като доказателства по делото писмени такива
установяващи собствеността на процесния автомобил и техническите данни
на последния.
Изложената фактическа обстановка, съответстваща изцяло и на
констатациите, обективирани в АУАН и възприети от АНО в НП, се
установява по категоричен начин от писмените доказателства и от
показанията на разпитаните в съдебно заседание, свидетели – Ив. Д. Зл. и Д.
Д. З..
Писмените доказателствени източници по тяхното съдържание не се оспориха
от страните и Съдът ги кредитира за достоверни, като цени същите при
4
формиране на фактическите и правните си изводи. С тази правна преценка, за
обективно верни се възприеха и свидетелските показания на Ив. Д. Зл. и Д. Д.
З., които са безпротиворечиви, логични и взаимнодопълващи се, правдиво
звучащи и при липса на индиции за предубеденост на свидетелите. Не се
установява посочените свидетели да има личностно отношение към
жалбоподателя, което да ги провокира да съставят АУАН. И това е така
предвид липсата на противоречия – вътрешни и помежду им (както вече бе
посочено), от друга страна те не се компрометират и при съотнасяне и с
останалите доказателствени източници – писмените такива, нито пък се
опровергават от насрещни доказателства, ангажирани от страна на
жалбоподателя. Точно обратното, свидетелските показания на двамата
свидетели са в цялостна корелация и напълно убедително се подкрепят от
фактическите обстоятелства, съдържими се в писмените доказателства от
АНП. Ето защо, според Съда показанията на посочените двама свидетели не
са и не се считат за насочени към прикриване на обективната истина по
делото. По своя доказателствен ефект и стойност, така обсъдените и оценени
с кредит на доверие гласни доказателства са пряко относими към
изпълнителното деяние на процесното нарушение и неговото авторство,
времето и мястото на осъществяването му. Поради това Съдът ги кредитира
изцяло за достоверни.
С правна преценка за достоверност, Съдът изцяло кредитира и писмените
доказателства, приложени в АНП, приобщени по реда на чл. 283 от НПК,
вр.чл. 84 от ЗАНН, които не се оспориха от която и да е от страните в
процеса. Същите се цениха изцяло по съдържанието си спрямо
възпроизведените в тях факти, респ. автентични по признак – авторство.
При така установената фактическа обстановка, Съдът в настоящия си
състав достига до следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима – подадена е в срок и от надлежното лице.
Преценена по същество, съдът намира жалбата за неоснователна по следните
съображения:
Обжалваното НП и АУАН, въз основа на който е издадено, са
законосъобразни от формална, процесуалноправна страна, като Съдът
достигна до тези изводи след служебна проверка на съдържанието и
материалите от приложената АНП. Не се констатираха недостатъци на
5
актовете.
Не са допуснати съществени процесуални нарушения по образуването и
приключването на административнонаказателната процедура, които да водят
до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя и да се основания за
неговата незаконосъобразност и отмяна.
Спазени са предвидената форма и процесуален ред, както констатиращият и
санкционният актове имат необходимите реквизити и минимално изискуемо
съдържание, съобразно изискванията на чл. 42 от ЗАНН – за АУАН, респ. и
чл. 57 от ЗАНН – за НП. Самото нарушение е описано точно и ясно.
Съдържанието на АУАН и НП при описание на процесното деяние е
идентично. Следователно нарушението е описано по начин, даващ
възможност на наказаното лице да възприеме в цялост признаците на същото
и да организира адекватно правото си на защита. Т.е. налице е пълно
съответствие между описанието на нарушението от фактическа страна и
законовата разпоредба, която е била нарушена.
Вярно е, че адресът на жалбоподателя Г., посочен в АУАН и в НП е
неправилен относно наименованието на улицата, на който живее видно от
информацията, съдържаща се в Справката от АИС -КАТ, но това не
представлява съществено процесуално нарушение, тъй като са посочени
точно, ясно и коректно трите му имена, както и ЕГН. Съгласно разпоредбата
на чл. 8, ал. 1, т. 5 от Закона за гражданската регистрация (ЗГР) ЕГН е белег,
индивидуализиращ физическото лице. Разпоредбата на чл. 11 от ЗГР
регламентира ЕГН като административен идентификатор на подлежащите на
регистрация физически лица и уникален номер, чрез който физическите лица
се определят еднозначно. Всеки български гражданин с раждането си
получава ЕГН, който остава непроменен до смъртта му. Предвид това,
физическото лице се идентифицира с уникалния си ЕГН. Т.е. посочването на
ЕГН и на трите имена в АУАН и в НП на лицето, което се сочи за нарушител,
безспорно води до извод за еднозначна установеност на нарушителя макар и
при наличие на грешка в адреса му .
Спазена е изцяло административната процедура по съставяне на Акта и
издаване на обжалваното НП.
Актът и НП са издадени от компетентни органи съгласно чл. 37, ал. 1, б. „б”
от ЗАНН, вр.чл. 167а, ал. 2 от ЗДвП и чл. 47, ал. 1, б. „а”, вр.ал. 2 от ЗАНН,
6
вр.чл. 189е, ал. 12 от ЗДвП. Съгласно чл. 167а, ал. 2, т. 8 от ЗДвП, АУАН за
нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3в от ЗДвП се съставят от определените от
Председателя на Управителния съвет на АПИ длъжностни лица. Видно от т.
166 от Заповед № РД-11-486 от 20.04.2021 година, е налице изрично
поименно оправомощаване в полза на актосъставителя Ив. Д. Зл.. В
процесния казус е установено, а и не е спорно между страните, че към
22.09.2021 година актосъставителят Ив. Д. Зл. е заемал длъжността
„Инспектор в Сектор „Контрол и правоприлагане” - Пловдив”. В тази насока е
и изявлението на свидетеля, направено в открито съдебно заседание. Предвид
изложеното актосъставителят И.З. безспорно се явява длъжностно лице,
който има правомощията по чл. 167а, ал. 2, т. 8 от ЗДвП, т.е. да съставя
Актове, с които се установяват нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3в от ЗДвП.
Лицето, подписало НП е заемало към момента на издаването му длъжността
„Началник на Отдел „Контрол и правоприлагане” в НТУ към АПИ към
Министерството на регионалното развитие и благоустройството” и деянието е
извършено на територията на Република България.
При издаването на Акта и НП са спазени предвидените от разпоредбите на ал.
1 и ал. 3 на чл. 34 от ЗАНН срокове.
Предвид изложеното липсват предпоставки за отмяна на процесуално
основание поради недостатък във формата на акта или допуснато друго
процесуално нарушение, от категорията на съществените такива,
рефлектиращо върху правото на защита на санкционираното лице, респ.
довело до неяснота и неопределеност на фактите, подлежащи на доказване.
Ето защо, съобразно изложените правни аргументи, решаващият Съдебен
състав обосновано формира правен извод, че процесното НП не страда от
формални недостатъци, в резултат на допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, поради което се явява изцяло законосъобразен от
процесуалноправна страна, акт.
ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА МАТЕРИАЛНИЯ ЗАКОН
Правилна е и дадената от АНО материалноправна квалификация на
извършеното нарушение. Тежестта за установяване на конкретното деяние,
съставляващо административно нарушение, неговият извършител и
предметът на нарушението, е на АНО, който следва да проведе пълно
доказване на спорните факти, което в настоящия случай е сторено.
7
С измененията на ЗДвП и ЗП (ДВ, брой 105/2018 година) е предвиден нов
начин на заплащане на такси за преминаване по платената пътна мрежа, при
който се въвежда смесена система за таксуване на различните категории
пътни превозни средства с такси на база време (винетна такса) и на база
изминато разстояние. Това изменение въвежда съответно и различни
санкционни последици за нарушенията, свързани с неплащане на дължимите
такси. В чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗП е предвидено, че за движение на пътни
превозни средства с обща технически допустима максимална маса до или
равна на 3.5 тона, които имат най-малко четири колела и са предназначени за
превоз на пътници, се дължи заплащането на винетна такса съгласно чл. 10а,
ал. 7 от ЗП.
Посочената като нарушена материалноправна разпоредба – чл. 139, ал. 6 от
ЗДвП въвежда задължение за водача на пътно превозно средство преди
движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да заплати
таксата по чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗП в случаите, когато такава е дължима според
категорията на пътното превозно средство. На административно наказване по
този текст подлежат лицата, които не са заплатили дължимата винетна такса и
въпреки това съзнавайки това обстоятелство, управляват автомобил, за който
такава такса се дължи, по път в обхвата на платената пътна мрежа; а съгласно
чл. 187а, ал. 1 от ЗДвП при установяване на нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3б в
отсъствие на нарушителя (каквото несъмнено е настоящото) се счита, че
пътното превозното средство е управлявано от собственика му.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установи по
безспорен и категоричен начин, че процесният лек автомобил е бил
управляван и се е движил на посочения в АУАН и в НП участък от пътя на
22.09.2021 година в 11.24.43 часа и че за него не е била заплатена дължимата
пътна такса; както и че автомобилът и пътят, по който се е движил, попадат в
категорията, за която се дължи пътна такса съгласно чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗП,
т.е. се събира такса за ползване на пътната инфраструктура – пътна такса,
съгласно Приложение № 2 към т. 2 на Решение № 959 на Министерския съвет
от 31.12.2018 година за утвърждаване на Списък на републиканските пътища,
за които се събира винетна такса (приложен в кориците на делото).
За извършеното административно нарушение е бил генериран запис от
електронната система по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП, ведно със снимков материал
8
(видеозапис), представляващ надлежно и годно веществено доказателствено
средство в административнонаказателния процес.
Правилно е посочено в АУАН и НП и мястото на извършване на нарушението
- АМ 4, при км. 83+554, пътен участък А-4L: 809/A-4L-76/A-4L, за който път
се събира такса за ползване на пътната инфраструктура, т.е. така
формулирано напълно покрива критериите за описание на мястото на
извършване на нарушението.
Не се оспорва обстоятелството, че автомобилът е бил управляван и е
собственост от жалбоподателя,а и това обстоятелство се установява от
събраните по делото гласни и писмени доказателства,още повече ,че пред
проверяващите свидетели жалбоподателя е признал,че именно той е
управлявал процесния лек автомобил ,когато е бил сниман от ел.система ,а в
същото време не е заплатил съответната винетна такса,която се дължи за
ползване на пътната инфраструктура, с което същият безспорно е консумирал
от обективна страна състава на нарушението към което е привлечен да
отговаря.
За да представлява едно деяние административно нарушение съгласно общата
дефиниция на чл. 6 от ЗАНН, от субективна страна същото следва да е
извършено виновно. Това означава, че за да може да бъде извършено
административното нарушение на чл. 139, ал. 6 от ЗДвП е необходимо да
бъде установено, че съответното лице (водач, собственик, ползвател и пр.)
съзнателно не е заплатило дължимата пътна такса и въпреки това, съзнавайки
това обстоятелство, автомобилът се е движел по път в обхвата на платената
пътна мрежа.
В случая е налице субективният елемент от състава на нарушението –
извършено е виновно, при пряк умисъл. Т.е. жалбоподателят Г. е разбирал
свойството и значението на извършваното и е могъл да ръководи постъпките
си. От тук се разкрива и пряко целеният резултат - настъпването на
общественоопасните последици – незаплащане на дължимата сума за винетна
такса. Същият е следвало да знае, както и е знаел действащия режим, касаещ
заплащането на винетна такса при движение по платената републиканска
пътна мрежа с оглед публичното му оповестяване и предвид факта, че това е
ноторно известно. Съдът преценява че дори да се приеме, че
административното нарушение е извършено при условията на
9
непредпазливост съгласно чл. 7, ал. 2 от ЗАНН „непредпазливите деяния не се
наказват само в изрично предвидените случаи”, което по аргумент от
противното следва да се тълкува, че административните нарушения, макар и
извършени по непредпазливост, са по начало наказуеми, освен ако изрично в
закона не е предвидено друго за този вид нарушения. Разпоредбата на чл. 139,
ал. 6 от ЗДвП има императивен характер и за конкретното деяние, не е
предвидено в закона освобождаване от административнонаказателна
отговорност, когато деянието е извършено при условията на непредпазливост.
Досежно приложението на чл. 28 от ЗАНН - преценката за липса на
основания и предпоставки за квалифициране на конкретния случай като
маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, е изразена мълчаливо от АНО с
факта на издаването на НП, респ. налагането на санкция на извършителя на
нарушението. Отсъствието на изложени мотиви в тази насока, от негова
страна, не съставлява процесуално нарушение. От друга страна,
съобразявайки признаците на осъществения фактически състав на
административното нарушение, Съдът приема, че процесното деяние не
разкрива обществена опасност, по-ниска от обичайната за този род
нарушения, нито пък изобщо липса на такава, поради което не съставлява
маловажен случай. И това е така поради неговия формален характер – за
съставомерността му не е предвиден и не се изисква настъпване на
вредоносен резултат, т.е. в случая не би могло да се говори за липса или
незначителност на вредните последици, тъй като за довършването му не е
необходимо настъпването на някакъв допълнителен съставомерен резултат.
Самото деяние не разкрива и други смекчаващи обстоятелства, които да
разкриват по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на нарушение от съответния вид. От друга страна
извършеното деяние засяга обществените отношения, свързани с
поддръжката и ремонта на републиканската пътна мрежа. Във всички случай
се нарушава установения ред на държавно управление. Задължението за
заплащане на винетна такса важи еднакво спрямо всички водачи на МПС,
движещи се по републиканските пътища и е императивно, поради което
неспазването му не може да бъде подведено под хипотезата на маловажен
случай. Да се приеме противното, би означавало да се толерират водачите,
които управляват МПС, без наличие на валидна електронна винетка, което е
недопустимо за този вид обществени отношения и обезсмисля електронната
10
система като цяло. Основен принцип на правото е който плаща зле, плаща два
пъти. Отделно от това съгласно чл. 189з от ЗДвП за нарушения по този закон
не се прилага чл. 28 от ЗАНН. Поради това липсват предпоставки за
преквалифициране на посоченото нарушение като маловажно, респ. за
приложението на чл. 28 от ЗАНН и в този смисъл Съдът приема преценката
на АНО по чл. 28 ЗАНН за съответстваща на закона.
ПО РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО
Както вече бе посочено АНО правилно е квалифицирал нарушението, което е
осъществено от обективна и субективна страна и правилно е приложил
съответната административнонаказателна разпоредба на ЗДвП, като се е
съобразил с разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от ЗАНН.
Няма спор по отношение собствеността на заснетото МПС и правилно е
приложена хипотезата на чл. 187а, ал. 1 от ЗДвП , според която при
установяване на нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3б в отсъствие на нарушителя
(каквото несъмнено е настоящото) се счита, че пътното превозното средство е
управлявано от собственика му. В подкрепа на изложеното е и разпоредбата
на чл. 188, ал. 1 от ЗДвП, според която собственикът се наказва с наказанието,
предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил
МПС.
Санкционната разпоредба на чл. 179, ал. 3 от ЗДвП , предвижда
административно наказание „Глоба” в размер на 300 лв. за водач, който
управлява пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената
пътна мрежа, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 1
от ЗП.
Наказанието е точно фиксирано от законодателя като размер.
Административното наказание е правилно и законосъобразно определено
както по вида си, така и по размер, индивидуализиран в предвидения от
закона такъв – фиксиран за посочения размер.
Правна възможност за намаляване на наложеното административно наказание
не съществува, предвид фиксирания размер на санкцията, поради което по
пряк аргумент от закона липсва основание за определянето му под този
минимум.
Така наложеното с обжалваното НП административно наказание, Съдът
11
намира за необходимо за постигане на предвидените в чл. 12 от ЗАНН цели
на административното наказание.
Т.е. п о делото безспорно са установени авторството и вината на нарушителя,
както и изискуемата от закона причинно-следствена връзка, за което е
наложена санкция в допустим от закона размер, като наказанието е
съобразено със степента на обществената опасност на нарушението и
нарушителя, поради което НП следва да бъде потвърдено.
НП е законосъобразно и правилно и в частта на дължимата такса по чл. 10а,
ал. 2 от ЗП и чл. 4, ал. 4 от Наредбата за условията, реда и правилата за
изграждане и функциониране на смесена система за таксуване на различните
категории пътни превозни средства на база време и на база изминато
разстояние, вр.чл. 24 от Тарифата за таксите, които се събират за
преминаване и ползване на републиканската пътна мрежа, в размер на 10 лв.
Подобно разпореждане е напълно законосъобразно, приложено на 12
съответното правно основание - чл. 189е, ал. 7 от ЗДвП . Правната разпоредба
е императивна и обвързва във всички случаи указаното разпореждане, както
правилно е подходил и АНО, позовавайки се на същата норма, като друго
различно разрешение не следва и предвид доказаното извършване на
конкретното нарушение, обвързано с приложението й.
По разноските:
При този изход на делото на процесуалния представител на жалбоподателя не
следва да присъжда адвокатско възнаграждение.
По делото се констатираха действително направени разноски от страна на
АНО – 80 лв. за юрисконсулство възнаграждение.
Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в съдебните производства
пред Районния съд страните имат право на присъждане на разноски по реда
на Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Съгласно чл. 143, ал. 3 от АПК когато Съдът от хвърли оспорването,
ответникът има право на разноски.
Основателно е искането, направено от страна на АНО, за присъждане на
разноски.
Присъденият размер трябва да бъде справедлив и обоснован.
Съобразно чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, към
12
която препраща чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр.чл. 37 от Закона за правната помощ,
за този вид работа е предвидено възнаграждение от 80 лв. до 150 лв. Не е
налице правна и фактическа сложност на делото, работата на юрисконсулт а
по това дело се състоеше в явяване в едно съдебно заседание и представяне на
Писмени бележки, поради което юрисконсултско възнаграждение в размер на
80 лв. е справедливо,като в имено този размер съдът намира,че следва да се
уважи.
Доколкото преди изменението на чл. 63 от ЗАНН, исканията за разноски са се
разглеждали по реда на ЗОДОВ и се е прилагал чл. 205 от АПК, по аргумент
от който за разноските, направени от жалбоподателите при обжалване на НП,
издадени от органите на АПИ, е отговаряла Агенцията, а не поделението й
(доколкото само Агенцията е юридическо лице), Съдът намира, че следва
посочените разноски да бъдат присъдени именно на АПИ.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 9 , вр.ал. 2, т. 5
вр. с ал. 1 от ЗАНН, Съдът в настоящия си състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА като правилно и законосъобразно Наказателно
постановление (НП) № 001088 от 18.01.2022 година на Началник на Отдел
„Контрол и правоприлагане” в Национално тол управление (НТУ) към
Агенция „Пътна инфраструктура” (АПИ) към Министерството на
регионалното развитие и благоустройството, с което на Г. М. Г. с ЕГН
********** от село ************, за нарушение на чл. 139, ал. 6 от Закона за
движението по пътищата (ЗДвП) на основание чл. 179, ал. 3 от ЗДвП е
наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер на 300 лв. ,както и
на основание чл. 189е, ал. 7 от ЗДвП дължи 10 лв. – такса по чл. 10а, ал. 2 от
Закона за пътищата (ЗП) и чл. 4, ал. 4 от Наредбата за условията, реда и
правилата за изграждане и функциониране на смесена система за таксуване
на различните категории пътни превозни средства на база време и на база
изминато разстояние, вр.чл. 24 от Тарифата 1 за таксите, които се събират за
преминаване и ползване на републиканската пътна мрежа.
ОСЪЖДА на основание чл. 63д, ал. 1, вр.ал. 4 от ЗАНН, жалбоподателя Г.
М. Г. с ЕГН ********** от село ************, ДА ЗАПЛАТИ на Агенция
„Пътна инфраструктура” с адрес: град София, бул.„Македония” № 3, сумата
13
от 80 лв., представляваща направените разноски за юрисконсултско
възнаграждение по АНД № 80/2022 година по описа на Районен съд –
Свиленград.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд –
Хасково в 14-дневен срок от съобщението на страните за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
14