№ 5860
гр. София, 12.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ
при участието на секретаря ВАЛЕРИЯ Й. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ Гражданско дело
№ 20221110150183 по описа за 2022 година
Предявени са искове от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК: *********,
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б срещу Г. И. В., ЕГН:
**********, адрес: гр. София, *** и Т. П. В., ЕГН: ********** ( уточнено ЕГН от
ищеца с молба от 04.10.2022 г., както и в първото открито съдебно заседание на
15.03.2023 г.), адрес: гр. София, ***, по чл. 422 вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86
ЗЗД за установяване съществуването на следните вземания за имот, находящ се в гр.
София, ***, с аб. № *** (уточнен абонатен № от ищеца в първото открито съдебно
заседание на 15.03.2023 г.), при условията на разделност при квоти по ½ всеки:
сумата от 2595,26 лв. - цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
периода 01.05.2018 г. - 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от 17.01.2022 г.
до изплащане на вземането;
мораторна лихва от 478,12 лв. за периода 15.09.2019 г. - 06.01.2022 г.;
сумата от 46,75 лв. - цена на извършена услуга за дялово разпределение за
периода 01.12.2018 г. - 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от 17.01.2022г. до
изплащане на вземането;
мораторна лихва от 10,45 лв. за периода 31.01.2019 г. - 06.01.2022 г.,
за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
2010/2022 г. на СРС, 31-ви състав.
Ищецът твърди, че ответниците са клиенти на ТЕ за топлоснабдения имот и са
потребители на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на ЗЕ, като за
процесния период са консумирали топлинна енергия на процесната стойност. Твърди,
че ответниците дължат незаплатени суми за топлинна енергия и дялово разпределение.
Обосновава правния си интерес от предявяване на исковете с възражение на
ответниците срещу издадена в негова полза заповед по изпълнение. Представя писмени
доказателства и прави искане за допускане на експертизи и привличане на трето лице
помагач.
В срока за отговор ответниците оспорват основателността на предявените искове
1
при съображения, подробно изложени в отговора. Оспорват наличието на
облигационно отношение между страните по договор за доставка на ТЕ до процения
имот. Твърдят, че фактурираните суми за изразходвана енергия не са начислени въз
основа на действителното потребление. Твърдят, че измерването и отчитането на
действителното индивидуално потребление е извършено по неправилен начин.
Твърдят, че технологичните разходи за АС са неправилно посочени. Оспорват исковете
и по размер. Твърдят, че претендираните суми са силно завишени и неправилно
изчислени.
Третото лице помагач на страната на ищеца не взема становище по същество на
спора.
Съдът, като обсъди събраните доказателства и доводите на страните,
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Исковете са предявени от заявителя в заповедното производство и настоящ ищец
по реда и в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК след възражение в срок от длъжника, на
основание чл. 422, ал. 1 ГПК за суми и периоди, за които е издадена процесната
заповед за изпълнение.
По основателността на исковете
За да бъдат уважени предявените искове, ищецът следва да докаже
кумулативното наличие на следните материалноправни предпоставки: наличието на
облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия между
страните през исковия период за процесния имот, количеството на реално доставената
от него по договора топлинна енергия за процесния период и нейната стойност; а също
така изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатната
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна
енергия. Продажбата на топлинна енергия за битови нужди се извършва при публично
оповестени общи условия, като писмена форма се предвижда само за допълнителни
споразумения, установяващи конкретните уговорки с абоната, различни от тези в
общите условия (чл. 150, ал. 1 и ал. 3 ЗЕ). С оглед на така установената законова
уредба на договора за доставка на топлинна енергия за битови нужди се налага
заключението, че страните по неформалното правоотношение са императивно уредени
– собственикът или титулярът на правото на собственост или на вещното право на
ползване.
С протоколно определение от 15.03.2023 г. по делото е отделено за безспорно, че
ответниците са собственици на процесния имот за процесния период, от което се
извежда, че ответниците са клиенти на топлинна енергия и отговорят разделно и
поравно за процесните задължения с оглед липсата на доказателства за други квоти в
съсобствения имот и съответно за други припадащи се части от процесните задължения
(арг. чл. 30, ал. 2 и ал. 3 ЗС).
По делото са приети заключения на съдебно-техническа експертиза (СТЕ) и
съдебно-счетоводна експертиза (ССЕ), които съдът цени като компетентни и обективно
изготвени. Според заключението на ССЕ няма данни за извършени от абоната
плащания на процесни задължения, а според заключението на СТЕ ищецът е
извършвал отчети на общ топломер, преминал метрологичен контрол, като са
отчислявани технологични разходи за сметка на ищеца съгласно одобрена методика в
Наредбата за топлоснабдяване.
2
Топлоснабдяването на сградата в режим на етажна собственост, в която се
намира процесният имот, и на самия имот се установява от представените писмени
доказателства – договор за извършване на дялово разпределение, сключен между
етажната собственост на сградата и дружеството за дялово разпределение, както и от
заключението на съдебно-техническата експертиза и индивидуални справки за
използвана топлинна енергия от третото лице-помагач за отоплителните сезони,
обхванати от процесния период.
Според заключението на СТЕ стойността на реално доставената топлинна
енергия в имота за процесния период след извършено приспадане на сума за
получаване от 367,98 лв. по изравнителни сметки за възстановяване възлиза на сумата
от 2 574,71 лв. (Приложение № 2 към СТЕ). Към дължимата цена за топлинна енергия
следва да се добави посочената в заключението на ССЕ сума от 46,75 лв. за дялово
разпределение, извършено в съответствие с приложимата нормативна уредба според
заключението на СТЕ.
Материалната легитимация на ищеца да получи стойността на услугата „дялово
разпределение“ следва от съдържанието на ОУ на ищцовото дружество, които
обвързват ответника. От представените по делото доказателства безспорно се
установява, че през исковия период индивидуалното отчитане в процесния имот е
извършвано от съответно дружество, което се потвърждава и от заключението на СТЕ.
Липсват данни по делото ответникът по някакъв начин да са е противопоставил на
извършваното от третото лице-помагач дялово разпределение. Освен това съгласно
трайната съдебна практика съществуването или несъществуването на договорни
отношения между потребителите на топлинна енергия и топлинния счетоводител не се
отразява на законосъобразното извършване на дяловото разпределение.
Така уредената суброгация овластява ищеца да получи стойността на
извършената услуга от третото лице-помагач. Според чл. 22, ал. 2 от Общите условия
на ищцовото дружество от 2014 г. купувачите заплащат таксата за дялово
разпределение на топлинната енергия на продавача, тоест на ищеца. Аналогична е и
клаузата на чл. 22, ал. 2 от Общите условия от 2016 г. Следователно потребителите на
топлинна енергия са задължени да заплащат на „Топлофикация София“ ЕАД
възнаграждението за услугата дялово разпределение на топлинната енергия,
независимо че услугата се извършва от трето лице. Поради това ищецът е легитимиран
да получи стойността на услугата „дялово разпределение“.
Ответниците не дължат лихва за забавено изпълнение на задължението за
заплащане на цена за дялово разпределение, доколкото в общите условия не е
предвиден срок за изпълнение, а ищецът не е представил доказателства за отправена
покана за заплащане на задължението (чл. 84, ал. 2 ЗЗД).
Предвид изложеното, следва уважаване на иска за главница за топлинна енергия
за сумата от 2 574,71 лв., като бъде отхвърлен до пълния предявен размер, уважаване
на иска за мораторна лихва върху същата главница (според заключението на ССЕ
размерът на мораторната лихва върху главницата за топлинна енергия е 489,17 лв., но
с оглед диспозитивното начало искът следва да бъде уважен с оглед предявения размер
от 478,12 лв., но за сумата от 474,33 лв., имайки предвид, че вземането за мораторна
лихва е акцесорно на главничното вземане, което в случая бива частично уважено),
както и за главница за дялово разпределение и отхвърляне на иска за мораторна лихва
върху главницата за дялово за разпределение.
3
По разноските
Съдът определи в минимален размер юрисконсултското възнаграждение на
заявителя-ищец в двете съдебни производства – по 50 лв. на основание чл. 78, ал. 8
ГПК вр. чл. 37 от ЗПП и съответно чл. 26 НЗПП (по отношение на юрисконсултското
възнаграждение в заповедното производство) и чл. 25, ал. 1 от НЗПП (по отношение на
юрисконсултското възнаграждение в исковото производство), като съобрази вида и
обема на извършената дейност от процесуалните му представители, както и липсата на
фактическата и правна сложност на делото, както и броя на проведените открити
съдебни заседания с участието на ищцов представител.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответниците следва да
бъдат осъдени да заплатят на ищеца съразмерно на уважената част от исковете
разноски за заповедното производство от 111,36 лв. за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение, и разноски за исковото производство от 888,76 лв.
за държавна такса, юрисконсултско възнаграждение и депозити за СТЕ и ССЕ.
Въпреки изхода на делото и разпоредбата на чл. 78, ал. 3 ГПК ответниците нямат
право на разноски при липса на претенция в тази насока.
На следващо място, осъждането на ответниците за разноски за исковото
производство следва да бъде, при условие че ищецът представи доказателства за
внесен депозит за приетото по делото заключение на СТЕ, имайки предвид, че
крайният размер на дължимите разноски е определен с оглед на всички направени от
ищеца разноски, в които е включен и допълнително определеният депозит от още 100
лв. за СТЕ.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 вр. чл. 415 ГПК вр. чл.
150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД по отношение на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК: *********,
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, че Г. И. В., ЕГН:
**********, адрес: гр. София, ***, и Т. П. В., ЕГН: **********, адрес: гр. София, ***,
дължат на ищеца следните вземания за имот, находящ се в гр. София, ***, с аб. № ***,
при условията на разделност при квоти по ½ всеки:
сумата от 2 574,71 лв. - цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
периода 01.05.2018 г. - 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от 17.01.2022 г.
до изплащане на вземането;
мораторна лихва от 474,33 лв. за периода 15.09.2019 г. - 06.01.2022 г.;
сумата от 46,75 лв. - цена на извършена услуга за дялово разпределение за
периода 01.12.2018 г. - 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от 17.01.2022г. до
изплащане на вземането;
за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
2010/2022 г. на СРС, 31-ви състав, като
ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл. 422 вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 150 ЗЕ
и чл. 86 ЗЗД по:
- по чл. 150, ал. 1 ЗЕ - за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
сумата от 20,55 лв. за периода 01.05.2018 г. - 30.04.2020 г., ведно със законната лихва
от 17.01.2022 г. до изплащане на вземането;
4
- по чл. 86 ЗЗД – за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за
сумата от 3,79 лв. за периода 15.09.2019 г. - 06.01.2022 г.;
- по чл. 86 ЗЗД – за мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение
от 10,45 лв. за периода 31.01.2019 г. - 06.01.2022 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Г. И. В., ЕГН: **********, адрес: гр.
София, ***, и Т. П. В., ЕГН: **********, адрес: гр. София, ***, да заплатят на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК: *********, седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Ястребец“ № 23Б, следните суми:
сумата от 111,36 лв. - разноски за заповедното производство;
сумата от 888,76 лв. - разноски за исковото производство,
ПРИ УСЛОВИЕ ЧЕ ищецът представи доказателства за внесен по сметка на
СРС депозит за изготвяне на заключение на приетата по делото съдебно-техническа
експертиза в размер на 100 лв., за което е задължен с протоколно определение от
10.04.2023 г. по гр.д. № 50183/2022 г. на СРС.
Решението е постановено при участието на третото лице-помагач на страната на
ищеца - „Бруната“ ООД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5