РЕШЕНИЕ
№ 6
гр. Русе, 09.03.2021
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Русе, V състав, в публично заседание на 11 февруари, през две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
СЪДИЯ: ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА
при секретаря БИСЕРКА ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от съдия ВЪРБАНОВА адм. дело № 634 по описа за 2020 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата
(ЗДвП) във вр. чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на М.С.Г. ***, против Заповед за прилагане на ПАМ № 20-1085-001015/11.09.2020г. на Началник група към
ОД на МВР – Русе, сектор „Пътна полиция“, с която временно е отнето свидетелството за управление на МПС на Г. до решаване на
въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. Наведени са доводи за неправилност на оспорената заповед, иска се отмяната и. Претендират се разноски.
Ответникът – Началник група към ОД
на МВР – Русе, сектор „Пътна полиция“, чрез процесуалния представител
юрисконсулт Д., оспорва жалбата. Претендира
присъждане на разноски за юрисконсулт в размер на 200 лева.
Административният съд, като обсъди доказателствата по делото и доводите и
възраженията на страните, и като извърши цялостна проверка на оспорената
заповед във връзка с правомощията си по чл. 168 от АПК, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е допустима като
подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК и от надлежна страна – адресат на
оспорената заповед, имаща право и интерес от оспорване.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
С оспорената Заповед за прилагане на прилагане на ПАМ №20-1085-001015/11.09.2020г. на Началник група към ОД на МВР –
Русе, сектор „Пътна полиция“ спрямо жалбоподателя е приложена принудителна
административна мярка по чл. 171, т. 1 , б.“б“ от ЗДвП – временно отнемане на
свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но
не повече от 18 месеца. За да приложи мярката, административният орган се е
мотивирал с това, че тя се налага, тъй като на 19.09.2020 г. около 3,00ч. М.С.Г.
е управлявал МПС и отказал извършване на проверка с техническо средство за установяване
наличие на алкохол в кръвта, като е издаден и връчен талон за изследване № 0038691, но Г. не се явил в указания срок за извършване на изследването.
В заповедта е направено позоваване на АУАН № АА 841254 от 19.09.2020 г. /л.
4от преписката/, съставен срещу Г., за отказана проверка с техническо средство
за установяване употребата на алкохол в кръвта и неизпълнение на предписание за
изследване с доказателствен анализатор и за медицинско изследване и вземане на
биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта.
С
подадената жалба се оспорват
фактическите установявания в Заповед за прилагане на ПАМ №20-1085-001015/11.09.2020г.
на Началник група към ОД на МВР – Русе,
сектор „Пътна полиция“; твърди се, че жалбоподателят не е извършил описаното
нарушение, не е отказал проба за алкохол с техническо средство. Твърди, че не е
дал такава проба, защото е бил посъветван от един от проверяващите да даде
кръвна проба. Твърди, че талонът за изследване с посочения в него час, в който
е издаден, му е връчен още в началото на проверката, преди съставяне на АУАН,
поради което част от
определените четиридесет и пет минути са били изтекли преди приключване на
проверката. Излагат се и доводи за допуснато съществено нарушение на
административнопроизводствените правила, изразяващо се в липса на мотиви
относнонеобходимостта от прилагане на ПАМ.
При така изложената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Разпоредбата на чл.171 от ЗДвП предвижда за осигуряване на
безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения да се прилагат различни по вид принудителни
административни мерки. Процесната ПАМ е постановена на основание чл.171, т.1, б.“б“
от закона. Цитираната норма, в
относимата редакция съобразно датата на оспорената заповед
, а именно редакцията на ДВ, бр. 2 от 2018 г., в сила от 3.01.2018 г., разписва
временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство
на водач който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в
кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно
изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо
средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в
издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози,
установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с
тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест,
изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо
изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на
въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца.
Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки
по чл.171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се
прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този
закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни
лица.
В тази връзка са представени Заповед № 336з-1120/23.06.2017 г. на директора
на ОДМВР – Русе, изменена със Заповед № 336з-571 от 20.03.2018 г., с която той
е оправомощил длъжностни лица, които да прилагат с мотивирана заповед ПАМ по
ЗДвП, между които по т. 2 и началник на група на Сектор „Пътна полиция“ към
Областната дирекция, допълнена със Заповед № 336з-334/12.02.2020г. Заповедта е
издадена на основание чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и Заповед рег. №8121з-48 от 2015 г. на Министъра
на вътрешните работи. Последната заповед не е приложена по делото, но е ноторен
факт, че с нея Министърът на вътрешните работи определя Областните дирекции на
МВР като служби за контрол по смисъла на чл. 165, ал.1 от ЗДвП. Съобразно това
и в съответствие с нормата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП Директорът на ОД на МВР -
Русе, с горецитираната Заповед № 336з-1120 от 23.06.2017 г., изменена със
Заповед № 336з-571 от 20.03.2018 г., е делегирал правомощията си по издаване на
заповеди за налагане на ПАМ по ЗДвП, вкл. и на Началника на група в Сектор ПП
при ОД на МВР – Русе
Оспорената заповед е постановена в писмена форма и съдържа всички законово
изискуеми реквизити. Посочени са релевантните факти и обстоятелства за
обосноваване на възприетото от административния орган наличие на
материалноправната предпоставка за прилагане на принудителна административна
мярка по чл. 171, т. 1, б.“б“ от ЗДвП в хипотезата на управление на превозно
средство от водач, който отказва да бъде
проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен
анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или
химико-токсикологично лабораторно изследване.
Конкретните факти се установяват еднозначно от приложените в
административната преписка писмени доказателства, от разпита на свидетеля-актосъставител
Д.В. и не се оборват от разпита на посочения от жалбоподателя свидетел Теодора
Гаврилова. Установява се, че жалбоподателят е бил спрян за проверка на
пл.“Батенберг“ от полицаи от Първо РУ около 3.00 часа на 19.09.2020г. Тъй като
водачът бил притеснен и лъхал на алкохол, а полицаите не разполагали с
техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта
чрез измерването му в издишания въздух, нито имали
компетентността да извършат такава проверка, те се обадили на дежурен ОДМВР и
на място бил изпратен екип от ПП „КАТ“. Служителите от сектор „ПП“ предложили
на Г. да бъде изпробван с техническо средство за наличие на алкохол, но той
отказал. Тогава св.В. съставил АУН, а колегата му Горлоев издал талон за
изследване №
0038691. Г. бил запознат с акта и талона, подписал ги без
възражение, след което в талона бил нанесен часът на връчването му – 03.30ч на
19.09.2020г. Съдът приема за безспорно
доказани изложените факти. Показанията на свидетелката Гаврилова установяват
единствено, че около 4.00 часа на 19.09.2020г. бившият й съпруг я е помолил да
го закара до УМБАЛ „Канев“, което тя сторила.
Неоснователни са твърденията за неправилно приложение на материален закон и
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съдът
приема за защитна теза твърденията, че служител на ПП „КАТ“ е посъветвал
жалбоподателя да даде кръвна проба, а не да бъде изпробван с техническо
средство, тъй като са житейски неправдоподобни. Ако жалбоподателят е бил
убеден, че не е употребил алкохол, не е съществувала никаква пречка да бъде
изпробван с Дрегер и да си спести ходенето до болницата, а ако е нямал доверие
в показанията на техническото средство, можел е да не ги приеме и едва след
това да си направи медицинско изследване.
Неоснователно е възражението, че часът, посочен в талона за изследване, е
вписан преди приключване на проверката. С подписът си жалбоподателя е
удостоверил, че именно в 3.30ч. му е връчен талона, а от показанията на св.В.
се установява, че това се е случило след приключване на проверката.
Неоснователно е и възражението за липсата на основание за издаване на ПАМ
при маловажен случай. Прилагането на ПАМ в условията на чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП не е предпоставено от преценката на административния орган, доколкото в
тази хипотеза той действа в условията на обвързана компетентност.
Оспорената ПАМ е в предвидения от закона срок решаване на въпроса за
отговорността, но не повече от 18 месеца.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че не е налице нито едно от
основанията за отмяна по чл.146 от АПК, оспорената заповед не страда от
незаконосъобразност и жалбата срещу нея следва да бъде отхвърлена.
Ответникът е поискал присъждане на юрисконсултско възнаграждение /придружително
писма на стр.25 от делото/. Съдът намира, че възнаграждението за юрисконсулт
следва да бъде определено в размер на 100 лева, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК
вр. чл. 37 от ЗПП вр. чл.24 от НЗПП.
Воден от горните мотиви и на основание чл. 172, ал. 1 и 2, пр.последно от АПК, Административен съд – Русе,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на
М.С.Г., ЕГН**********,*** против Заповед за
прилагане на ПАМ № 20-1085-001015/11.09.2020г. на Началник група към
ОД на МВР – Русе, сектор „Пътна полиция“, с която временно е отнето свидетелството за управление на МПС на Г. до решаване на
въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца
ОСЪЖДА М.С.Г., ЕГН**********,***, да заплати на ОД на МВР Русе сумата от
100.00лв. /сто/ лева за юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия: