РЕШЕНИЕ
гр. Ихтиман, 22.03.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ИХТИМАН, ІII състав, в публично заседание на девети март
две хиляди двадесет и първа година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: СВЕТОЗАР ГЕОРГИЕВ
при
секретаря Цветелина Велева, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 329/2020 г., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производство
по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано
е по жалба срещу Електронен фиш серия К №2519028 на ОДМВР София, с който на И.З.К.,
ЕГН **********, на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 2, т. 5 от ЗДвП
за нарушение на чл. 21, ал. 2 ЗДвП е наложено наказание „глоба“ в размер на 400
лв.
Твърди
се, че фишът е незаконосъобразен, тъй като не е посочен неговият автор
(физическо лице), не са спазени сроковете по чл. 34 от ЗАНН, не са били
поставени в съответствие със закона знаци В26, техническото средство е негодно.
Жалбоподателят,
редовно призован, не се явява и не изпраща представител в съдебно заседание. В
писмена молба поддържа жалбата.
Въззиваемата
страна не изпраща представител, в писмено становище излага съображения за
неоснователност жалбата.
Съдът,
като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно
и в тяхната съвкупност и съобразно с чл. 18 НПК, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Жалбата
е подадена от легитимирана страна и срещу подлежащ на съдебен контрол акт.
Съгласно
разпоредбата на чл.189, ал.8 от ЗДвП електронният фиш подлежи на обжалване по
реда на ЗАНН. Жалбата срещу електронния фиш се подава в 14-дневен срок от
получаването му, а когато е направено възражение по ал. 6 - в 14-дневен срок от
съобщаването на отказа за анулиране на фиша. В конкретния случай електронният
фиш е получен на 12.06.2020г. (видно от отбелязване върху същия на л. 8 от
делото, както и от представена от АНО справка на л. 30 от делото), а жалбата е
подадена на 18.06.2020г. (видно от
отбелязването върху същата), поради което следва да се приеме, че жалбата е
подадена в срок.
На
20.01.2019 г. в 14,24 часа на автомагистрала Тракия, в района на км 51+900 с
посока гр. София, чрез преносима система за контрол на скоростта на моторни
превозни средство с вградено разпознаване на номера и комуникации тип "ARH
CAM S1" с автоматизирано техническо средство № 11743с1 е заснето МПС БМВ
530Д ХДРАЙВ с рег. № ******** със скорост от 136 км/ч при разрешена скорост от
90 км/ч, въведена с пътен знак В26.
След
преустановяване на извършвания контрол на скоростния режим на движещите се МПС
на посочената дата и място е изготвен протокол съгласно чл. 10, ал. 1 от
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение.
От
направена справка се установява, че цитираният автомобил е собственост на И.З.К..
В
отсъствие на жалбоподателя, съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП е издаден срещу него процесния ЕФ, с
който за нарушаване на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП му е наложено на основание чл. 182, ал. 2, т. 5 от ЗДвП
административно наказание глоба в размер на 400 лв. В обжалвания фиш след
приспадане на допустимата грешка отчетената скорост била редуцирана на 132
км/ч, т. е. превишаването на максимално допустимата скорост на движение
било с 42 км/ч.
От
разпечатка от показанията на радарното устройство – кадър от снимка № 0103531/19.10.2018
г., се установява, че на 20.01.2019 г. в 14,24 часа лек автомобил с рег. № ********
е засечен със скорост от 136 км/ч.
От
удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 на преносима
система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено
разпознаване на номера и комуникации тип "ARH CAM S1" се установява,
че срокът на валидност е до 07.09.2027г. Поради това е неоснователно
възражението на жалбоподателя, че техническото средство е негодно.
От
протокол №54-С-ИСИ/11.10.2018г. от проверка на преносима система за контрол на
скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и
комуникации тип "ARH CAM S1" се установява, че средство за измерване
№11743с1 е проверено в периода от 03.10.2018г. до 10.10.2018г.
Процесният
ЕФ е издаден от компетентен орган съгласно чл. 189, ал. 4, изр.
2-ро от ЗДвП,
тъй като ОДМВР София е съответната териториалната структура на Министерство на
вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението.
Настоящият
състав намира, че обжалвания ЕФ съдържа предвидените в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП реквизити, чрез посочване на:
мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер
на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано
превозното средство, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока и
сметката на доброволното ѝ заплащане. В случая разпоредбата на чл. 54 от ЗАНН, визираща необходимите реквизити на
наказателното постановление, не е приложима, тъй като чл. 189, ал. 4 от ЗДвП е специална норма за ангажиране на
административнонаказателната отговорност на водачите на МПС при нарушения,
установени и заснети с техническо средство, в отсъствието на контролен орган. В
подкрепа на този извод е и легалното определение на електронен фиш, съдържащо
се в т. 63 от ДР на ЗДвП, а именно, че като електронен
документ, той има безспорно авторство, което не следва да бъде изрично
посочвано. За същия, макар и съобразно нормата на чл. 189, ал. 11 от ЗДвП, да е предвидено, че е своеобразен
аналог на наказателно постановление, то това е единствено по отношение на
правните последици от влизане в сила на двата акта. Законодателят не е въвел
пълно приравняване между електронния фиш и наказателното постановление нито по
отношение на съдържанието им /предвид реквизитите, визирани в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП/, нито във връзка с процедурата по
съставянето им. Ето защо и след като в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП не е предвидено като задължително
условие посочването на датата на издаване на електронния фиш или на авторът
/физическо лице/, то липсата им не представлява съществено процесуално
нарушение на изискванията към формата и съдържанието на ЕФ, поради което
възражението на жалбоподателя в тази насока е неоснователно.
Разпоредбата
на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП е категорична, че когато самото нарушение е
установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, се
издава ЕФ на нарушителя в отсъствието на контролен орган. Това е специална
норма по отношение на разпоредбите, регулиращи общия ред за налагане на
административно наказание по ЗАНН, като същата дерогира приложението на чл. 42
и чл. 57 от ЗАНН.
По
делото се установи, че процесното нарушение е фиксирано с преносима система за
контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на
номера и комуникации тип "ARH CAM S1" с автоматизирано техническо средство
№ 11743с1.
В
ЕФ е посочен видът и номерът на автоматизираната система, а именно "ARH
CAM S1" с №11743с1, което съвпада и с посоченото в изготвения протокол по чл. 10, ал.
1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., където също са индивидуализирани
видът и номерът на автоматизираното средство.
Разпоредбата
на чл. 10, ал. 3 от Наредба № 8121з-532/
12.05.2015 г. на МВР въвежда в задължение на контролните органи към всеки
протокол за използване на мобилно АТС, временно разположено на участък от пътя
да се изготвя с снимка на разположението на уреда. В случая такава снимка се
съдържа в преписката и очевидно е изготвена. Дори такава снимка да не беше
представена, то би било налице е нарушение, но то по характера си е такова, че
не препятства установяването на местоположението на АТС, което е посочено
достатъчно точно в протокола за използване на техническото средства, имащ
характера на официален документ със съответната доказателствена сила. Отделно,
местоположението на АТС е установимо и от снимковия материал на нарушението,
доколкото мястото на извършване на същото в случая съвпада с това на
установяването му.
Неоснователно
е възражението на жалбоподателя, че не са спазени сроковете по чл. 34 ЗАНН. Съгласно чл. 34, ал. 1 от ЗАНН не
се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за
установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на
нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението, а ал. 3
предвижда, че образуваното административнонаказателно производство се
прекратява, ако не е издадено наказателно постановление в шестмесечен срок от
съставянето на акта. Тълкувателно решение № 1/2014 г. на ВАС дава яснота
относно общите правни характеристики на електронния фиш, а именно, че същия се
приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му
действие (съгласно чл. 189, ал. 11 от ЗДП), не и по форма, съдържание,
реквизити и процедура по издаване. Това задължително тълкуване на закона
предполага изключване на приложението спрямо електронния фиш на разпоредби,
отнасящи се специфично до АУАН или до НП. Така например неприложим се явява
3-месечият срок от откриването на нарушителя по ал. 1 на чл. 34 ЗАНН, тъй като същият
се отнася до издаването на АУАН, а фишът има и характеристиките на НП.
Неприложим е и 6-месечния срок по ал. 3 на чл. 34 ЗАНН, тъй като същия се
отнася до издаването на НП, а фиша има и характеристиките на АУАН.
Въпреки
гореизложеното съдът намира, че ЕФ следва да бъде отменен по следните
съображения:
По
отношение на временната организация на движението по делото е представена
Заповед №РД-11-852/11.09.2018г., в която е посочено, че най-късно до
20.12.2018г. се въвежда ограничение на движението по АМ Тракия ляво и дясно от
км 45+900 до км 53+000, както и Заповед №РД-11-1327/19.12.2018г., с която се
изменя горецитираната заповед и се въвежда ограничение на движението за същия
участък до 31.05.2019г.. В ЕФ се твърди, че нарушението е извършено на
20.01.2019 г., т.е. попада в обхвата на последната заповед по отношение на
периода. Същевременно обаче в т. 2 на Заповед №РД-11-1327/19.12.2018г. се
посочва, че ограничението се въвежда след като са налице всички условия за
започване на СМР, едно от които е приемане на временната организация на
движението с протокол от комисия с представител на „Автомагистрали“ ЕАД,
сектори „Пътна полиция“ при ОДМВР София, ОПУ София. По делото е представен
такъв протокол касателно Заповед №РД-11-1327/19.12.2018г. (л. 51 от делото),
от който се установява, че е съставен на 31.05.2019г., т.е. след датата на
извършване на твърдяното в ЕФ нарушение (20.01.2019 г.).. Следователно
към датата на извършване на твърдяното нарушение не са били налице всички
условия за въвеждане на ограничението на скоростта, посочени в т. 2 на Заповед
№РД-11-1327/19.12.2018г.. Поради това датата на извършване на твърдяното
нарушение попада извън времевия обхват на въвеждане на ограничението на
скоростта съгласно представените Заповед №РД-11-1327/19.12.2018г. и изготвения
по т. 2 от същата протокол от комисия с представител на „Автомагистрали“ ЕАД,
сектори „Пътна полиция“ при ОДМВР София, ОПУ София с дата 31.05.2019г., респ.
към 20.01.2019 г. не е било налице действащо ограничение на скоростта.
По
изложените съображения, обжалвания електронен фиш е незаконосъобразен и като
такъв следва да бъде отменен.
Воден
от горното и на основание чл. 63 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ Електронен фиш серия К №2519028 на
ОДМВР София, с който на И.З.К., ЕГН **********, на основание чл. 189, ал. 4,
вр. чл. 182, ал. 2, т. 5 от ЗДвП за нарушение на чл. 21,
ал. 2 ЗДвП е наложено наказание „глоба“ в размер на 400 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в
14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд София
област.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: