№ 13043
гр. София, 06.04.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 150 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ
като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ Гражданско дело
№ 20221110152036 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на С. Н. П. срещу „Фирма“ ЕООД.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба.
Във връзка с друго водено дело между същите страни съдът намира, че следва
служебно да изиска заверени преписи от исковата молба и съдебното решение по него.
Ищецът представя писмени документи, които са свързани с предмета на доказване и
следва да бъдат приети като писмени доказателства по делото. Доказателственото му искане
за допускането на съдебно-счетоводна експертиза също е свързано с предмета на делото и е
необходимо за изясняването на делото от фактическа страна, поради което следва да бъде
уважено. Същото се отнася и за доказателственото искане по чл. 190 ГПК ответникът да
бъде задължен да представи писмени документи.
Във връзка с искането на ищеца да бъде привлечено трето лице помагач съдът намира
следното. По начало ищецът има право с исковата молба да поиска привличането на трето
лице на своя страна, което да му помага. Правният му интерес от привличането на трето
лице произтича от обстоятелството, че при неблагоприятен изход на делото той ще може да
го обвърже със задължителната сила на мотивите към решението (чл. 223, ал. 2 ГПК) при
последващ процес помежду им за реализирането на регрес. В дадения случай ищцата иска
привличането на „Фирма“ АД. Тя твърди, че това трето лице е неин кредитодател, а
ответникът – неин гарант. При тези твърдения не е налице правен интерес за ищцата при
хипотетично отхвърляне на иска за недействителност на клауза от „договор за предоставяне
на гаранция“ тя да обвърже предполагаемия си кредитодател със задължителната сила на
мотивите на неблагоприятното съдебно решение. „Договорът за предоставяне на гаранция“,
сключен с ответника, формално юридически следва да се разграничава от договора за
паричен заем, сключен с третото лице „Фирма“ АД. Ето защо това искане следва да бъде
оставено без уважение.
Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание за
възможно най-ранната дата с оглед натовареността на съдебния състав.
1
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДА СЕ ИЗИСКАТ с колегиално уважение заверени преписи от исковата молба,
нейните уточнения, както и постановеното съдебно решение по гр. дело № ********* 59291
от 2022 г. от 40-и състав на Софийския районен съд.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищцата да бъде конституирано като трето
лице помагач „Фирма“ АД.
ПРИЕМА представените с исковата молба документи като писмени доказателства.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190, ал. 1 ГПК ответника да представи в
едноседмичен срок от връчването на преписа от настоящото определение цялата преписка
по договор за паричен заем № 4317781 от 18. 11. 2021 г.
ДОПУСКА съдебно-счетоводна експертиза, която да работи върху формулираните в
исковата молба задачи. ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице П. А. Д.. ОПРЕДЕЛЯ депозит за
възнаграждение на вещото лице в размер на 300 лева, вносим от ищцата по платежна
сметка на Софийския районен съд в едноседмичен срок от връчването на преписа от
настоящото определение.
НАСРОЧВА гр. дело № ********* 52036 по описа на Софийския районен съд, III
гражданско отделение, 150-и състав, за 2022 г., за разглеждане в открито съдебно заседание
на 26. 04. 2023 г. от 10, 30 часа, за която дата и час да се призоват страните.
ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 3 във връзка с чл. 146,
ал. 1 и ал. 2 ГПК:
Ищцата твърди, че през 2021 г. е сключила с третото неучастващо лице „Фирма“ АД
договор за паричен заем № 4317781. Възпроизвежда конкретните характеристика на
договора, като прави извод, че действителният годишен процент на разходите възлиза на
близо 280 % вместо на посочените в самия договор 48, 32 %. Обосновава тезата си
включително с обстоятелството, че съгласно договора за паричен заем е следвало да
предостави персонално обезпечение в твърде кратък срок, във връзка с което й е било
наложено да сключи „договор за предоставяне на гаранция“ с ответника, който е свързано
лице със заемодателя. Съгласно чл. 3 от „договора за предоставяне на гаранция“ ищцата
2
трябвало да заплати на ответника разсрочено възнаграждение в размер на общо 530 лева и
25 стотинки. По изложените съображения приема, че това възнаграждение също следва да се
изчислява при определянето на действителния годишен процент на разходите по договора за
паричен заем. Прави извод, че чл. 3 от „договора за предоставяне на гаранция“ противоречи
на и заобикаля множество императивни правила на ЗПК, а освен това противоречи и на
добрите нрави. Иска от съда да обяви нищожността на клаузата на чл. 3 от „договора за
предоставяне на гаранция“. Претендира разноски
Ответникът оспорва предявения иск като процесуално недопустим поради липса на
правен интерес, предявен за едно и също нещо с няколко други иска, както и че ищцата е
съединила установителен иск с осъдителен. Позовава се на съдебна практика. По същество
оспорва твърденията за недействителност на „договора за предоставяне на поръчителство“
като неоснователни. Излага доводи, че понеже ответникът е търговец и сключената от него
сделка е свързана със занаята му, то тя има качеството на търговска и би следвало да е
възмездна, като приложение намират правилата на ТЗ. Отрича спрямо „договора за
предоставяне на поръчителство“ да е приложим ЗПК, защото този договор не е за
потребителски кредит. Намира, че договорът е сключен в рамките на свободата на
договаряне, както и че не нарушава добрите нрави, които са субективно и относително
понятие, подлежащо на доказване от страната, която се позовава на него. Отрича
престациите да са явно нееквивалентни. Поддържа, че ищцата е имала възможност да избере
един от три възможни начина да обезпечи задълженията си по договора за паричен заем.
Иска от съда да отхвърли исковете. Претендира разноски.
Ищцата е предявила установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД. В
тежест на ищцата по този иск е да докаже което и да е от твърдените основания за
нищожност на договора за кредит – нарушение и заобикаляне на правилата на ЗПК или
нарушение на добрите нрави.
УКАЗВА на страните, че настоящият съд и следващите инстанции ще следят
служебно за нищожността на правните сделки или отделните техни уговорки, които са от
значение за спора, ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по
делото доказателства. ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на страните да изразят становища
и да посочат доказателства във връзка с възможната нищожност на съответните сделки и
уговорки до края на първото открито съдебно заседание пред първоинстанционния съд.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото открито съдебно заседание да
изложат становищата си във връзка с дадените указания и по доклада на делото, както и да
предприемат съответните процесуални действия, като ги ПРЕДУПРЕЖДАВА, че ако в
изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, то те
няма да могат да сторят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
3
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба – сигурен и надежден начин за разрешаването
на спора, при който половината внесена държавна такса ще се възстанови на ищеца.
УКАЗВА на страните, че за приключването на делото със съдебна спогодба е необходимо
или да се явят лично, или да изпратят упълномощен изрично за тази цел процесуален
представител, който да представи съответно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да пристъпят към медиация. Ако желаят медиация, то те биха
могли да се обърнат към центъра по медиация при Софийския районен съд и/или към
медиатор от Единния регистър на медиаторите към Министерството на правосъдието.
УКАЗВА на страните, че могат да изберат електронен адрес, на който да им бъдат
връчвани призовките, съобщенията и съдебните книжа съгласно правилата на чл. 38, ал. 2 –
4 от Гражданския процесуален кодекс.
Определението не подлежи на обжалване.
Служебно изготвени преписи от определението да се връчат на страните.
Вещото лице да се уведоми след внасянето на депозита.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4