Р Е
Ш Е Н
И Е № 989
гр.Сливен, 20.12.2016г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Сливенски
районен съд, гражданско отделение, трети състав в публично заседание на шестнадесети
декември през две хиляди и шестнадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: КРАСИМИРА КОНДОВА
при секретаря М.А., като разгледа докладваното от
районния съдия гр.д.№ 2125 по описа
за 2016г., за да се произнесе
съобрази следното:
Предявени са при условията на обективно
кумулативно съединяване положителни установителни искове за установяване
съществуване на вземания с правно основание чл.422, вр.чл.415 ГПК, вр.чл.86 ЗЗД.
Ищцовото дружество твърди, че при него имало открита
партида за недвижим имот, находящ се в с.Младово, общ.Сливен с титуляр
ответницата Д..Този имот бил свързан с водопреносната мрежа и към него
ежемесечно се извършвали доставки на питейна вода. Твърди се, че за доставянето
на питейната вода ежемесечно се съставяли фактури, след което за ответника
възниквало задължение за заплащане в тридесет дневен срок след издаване на
фактурата на консумираната вода. В случай, че не изпълни задължението си в срок
абоната изпадал в забава и дължал обезщетение за забавено изпълнение в размер
на законната лихва за съответния период на забава. Твърди се, че в конкретния
случай ответника не е заплатил стойността на предоставените ВиК услуги за
периода от 01.10.2012г. до 30.09.2014г.
Ищцовото дружество твърди още, че
по негово заявление било образувано ч.гр.д. № 1192/2016г. на СлРС, по което
била издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК и ответника бил
осъден да заплати дължимите суми. В законоустановения срок обаче ответника
депозирал възражение срещу издадената заповед за изпълнение, което обусловило
интереса от водене на настоящото исково производство.
Иска се от съда постановяване на
решение, с което да се признае за установено по отношение на ответника М.Д.Д.,
че дължи на ищцовото търговско дружество сума в размер на 284,52 лв.- главница,
представляваща стойност на предоставени ВиК услуги за периода от 01.10.2012г.
до 30.09.2014г. в недвижим имот в с.Младово, общ.Сливен, както и сума в размер
на 68,74 лв., представляваща обезщетение за забавено изпълнение на паричното задължение за главница, т.е.
мораторна лихва натрупана към 03.02.2016г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение до окончателното изплащане на задължението, както и разноски,
сторени в заповедното производство в размер на 26.00 лв.
Претендират се деловодни разноски
за настоящото исково производство.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран
отговор на исковата молба от ответната страна.
С него се оспорват изцяло
исковите претенции, като се твърди, че ответницата не била титуляр на партида
за имот в с.Младово, общ.Сливен, поради което не била и потребител на
доставените в него ВиК услуги. Сочи, че за исковия период от време в имота,
който се намирал в с.Младово, общ.Сливен, ул.”Васил Левски” № 5 живял нейния
брат, т.е. той като ползвател на предоставените ВиК услуги следвало да заплати
тяхната стойност. Към датата на завеждане на исковата молба обаче братът на
ответницата бил починал и ищцовото дружество следвало да насочи претенциите си
към неговите законни наследници.
Освен това ответната страна прави
възражение за настъпила погасителна давност за периода 01.10.2012г. –
31.05.2013г. в размер на 129,60 лв. главница и 42,42 лв. лихви.
Иска се отхвърляне на предявените
искове, като неоснователни.
Претендират се деловодни разноски
и се прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на ищеца.
Съдът след като прецени събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
Ищцовото дружество “Водоснабдяване и канализация - Сливен” ООД, гр.Сливен депозирало
на 24.03.2016г. в Сливенски районен съд заявление за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл.410 ГПК против ответника М.Д. за дължими суми за
доставена питейна вода и ВиК услуги за обект, находящ се в с.Младово,
общ.Сливен за периода от 01.10.2012г. до 30.09.2014г.
Въз основа на заявлението било образувано ч.гр.д. № 1192/2016г. по описа на
СлРС, по което съдът издал Заповед за изпълнение на парично задължение № 690/28.03.2016г.
против длъжника и настоящ ответник за следните суми: главница в размер на 284,52
лв. за доставена и консумирана питейна вода за периода от 01.10.2012г. до 30.09.2014г.,
ведно със законната лихва за забава, считано от подаване на заявлението – 24.03.2016г.
до окончателното й изплащане, мораторна лихва в размер на 68,74 лв., изтекла към
03.02.2016г., както и разноски в размер на 26,00 лв.
В законоустановения двуседмичен срок от връчване на заповедта за изпълнение
длъжникът подал възражение за недължимост на сумите по нея. В едномесечния срок
от съобщаването, заявителят “Водоснабдяване и канализация - Сливен” ООД предявил
настоящия положителен установителен иск – на 25.05.2016г.
Установява се от приложеното към настоящото производство гр.д. № 561/2004г.
на СлРС, че ответницата Д., чрез теглене на жребие /влязло в сила определение на
03.05.2012г. на СлОС/ в делбено производство по въззивно гр.д. № 493/2010г. на
СлОС придобила собствеността върху дворно място в с.Младово, общ.Сливен, ведно
с построените в него полумасивна жилищна
сграда, полумасивна лятна кухня и две стопански постройки.
Установява се също, че за исковия период от време ищцовото дружество
издавало месечни фактури за задължението на абоната – клиент с № 42611 в
с.Младово, общ.Сливен.
Всъщност не е спорно, че имота е собственост на ответницата, не е спорно и
обстоятелството, че този имот е водоснабден, не се оспорва и количеството
начислена вода, съответно размера на задълженията. Спорно по делото се явява
кой е потребител на доставената в имота за исковия период вода и съответно
длъжник.
По делото са приети и заверени за вярност копия от карнетна тетрада, от които
е видно, че било извършвано отбелязване на показанията на водомера на същия
абонат с № 42611, макар и отчитането им да не е било осъществявано срещу негов
подпис. В един от листите на карнетната тетрада / л.52 от делото/ е посочен
административен адрес на имота на клиент № 42611 с .Младово, общ.Сливен,
ул.”Васил Левски” № 9.
От удостоверение № 139/07.07.2016г., издадено от кметство с.Младово,
общ.Сливен се установява, че ответницата била регистрирана по постоянен адрес ***-1-33
от 21.12.2001г. и на същия настоящ адрес от 18.05.1994г. Нейният брат Петър Данев Ненов, починал на
12.08.2015г. бил с регистриран постоянен и настоящ адрес ***. Същият от
28.01.2015г. бил регистриран с настоящ адрес гр.Бургас, кв.”Меден рудник” № 5-3-3-9,
а от 11.02.2015г. с настоящ адрес ***.
Събрани са и гласни доказателствени средства, чрез показания на двама
свидетели.
Свидетелят Милен Дяков установи, че ответницата действително притежавала
имот в с.Младово, общ.Сливен, в който обаче живеел нейния брат Петър. Имотът,
представлявал къща с двор и селскостопански постройки и бил водоснабден.
Показанията на свидетеля Г.Г. *** през периода 2012г. – 2014г. живеел брата на ответницата - Петър. Свидетелят
засичал всеки месец водомера и не
начислявал служебно разход, но братът на ответницата отказвал да се
подписва. През 2014г. той вече заживял в друга къща, но идвал да отваря в имота
за да се засекат показанията на водомера. Свидетелят не установи точния
административен адрес на имота, но установи, че в него имало само един водомер.
Изложената по-горе фактическа
обстановка е несъмнена, тъй като се установява от събраните по делото писмени
доказателства, които съдът кредитира като непротиворечиви и неоспорени от
страните.
Съдът кредитира и показанията на
разпитаните по делото свидетели, като логични, последователни, вътрешно
непререкаеми и кореспондиращи едни с други.
Приетото за установено от фактическа
страна, обуславя следните правни изводи:
Предявените при условията на
обективно кумулативно съединяване положителни установителни искове с правно
основание чл. 422, вр.чл.415, ал.1, вр. с чл.124, ал.1 от ГПК са допустими -
предявени са от лице - заявител, разполагащо с правен интерес да установи със сила на пресъдено нещо
съществуването, респ. дължимостта на вземането си по издадена заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК, против която е подадено своевременно възражение от
страна на длъжника.
Разгледани по същество исковете
са частично основателни.
Предявеният положителен
установителен иск има за предмет установяване на съществуването, фактическата,
материалната дължимост на сумата, за която е била издадена заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК. По този иск следва с пълно доказване ищеца, твърдящ
съществуване на вземането си да установи по безспорен начин неговото
съществуване, дължимост спрямо ответника – длъжник. Ищецът носи доказателствената
тежест да установи съществуването на
фактите, които са породили неговото вземане.
В конкретния казус ищцовото
дружество следва да установи по несъмнен начин обстоятелството, че ответника е
потребител на ВиК услуги, предоставяни от ищеца и, че в недвижимия имот на ответника –абонат през процесния период са
предоставяни ВиК услуги, както и техния обем и стойност.
В производството не е спорно, а и
се установи, че имота, в който са доставени ВиК услугите за исковия период от време
е собственост на ответницата. Не се установи точния административен адрес на
този имот, но съдът счита, че това обстоятелство не е от голямо значение в случая, тъй като не се установи
ответницата да има и друг имот в с.Младово, освен този, в който е доставяна вода и е засичан
водомер. Освен това номерът посочен за клиент
в издадените от ответното дружество месечни фактури съответства на
номера, вписан в карнета при засичане показанията на водомера в имота.
Действително се установи, че през
исковия период от време в имота на ответницата живял нейния брат и съответно
той консумирал доставеното количество вода, като това обстоятелство също е без
значение за дължимостта към ищцовото
дружество.
Съобразно чл.3 от Наредба
04/14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи, издадена от министъра
на регионалното развитие и благоустройството, обн.ДВ бр.88/08.10.2004г., както
и чл.2 от Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК
оператор „ВиК” Сливен, одобрени с решение № ОУ-045/23.06.2006г. на ДКЕВР и
валидни с оглед исковия период, потребители на услуги ВиК са собственици и
лица, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване, вкл.
чрез концесия на водоснабдявани имоти. За исковия период от време ответницата
като собственик на имота в с.Младово, общ.Сливен, с клиентски № 42611 при
ответното дружество се явява и потребител на доставените ВиК услуги, независимо
на чие име била открита или водена партидата. Задълженията на потребителите при
промяна или закриване на партида са разписани в чл.58 и следващите от
горепосочените ОУ на ищеца, но неспазването им не засяга качеството потребител
на собственика на имота. Той остава солидарно отговорен за задълженията дори в
случаите на налично наемно правоотношение – чл.60 ОУ на ответното дружество.
Следователно ответницата Д. в
качеството си на потребител на доставени ВиК услуги в имот, нейна собственост в
с.Младово, общ.Сливен дължи сумите за исковия период от време, в частност за
периода, за който не са погасени по давност, а в отношенията си с консумиралия
тези услуги, респ.неговите наследници тя разполага с иск за неоснователно
обогатяване до размера на обедняването си.
Съдът намира въведеното
възражение от ответницата за погасяване на част от задълженията по давност за
основателно, макар и не в посочените от нея размери и периоди.
Течението на погасителната давност се свързва с бездействието на
носителя на субективното право и с изтичането на предвидения в закона срок се
погасява правото за принудително осъществяване на вземанията.
Безспорно, в случая се касае за вземания за периодични
плащания - за заплащане стойността на доставена питейна вода, което задължение
възниква ежемесечно за съответната текуща година, както и за вземане за лихви,
които съгласно разпоредбата на чл.111, б.”в” ЗЗД се погасяват с изтичане на
тригодишна давност / ТР № 3/18.05.2012г. ОСГК ВКС/.
Съгласно чл.
114, ал. 1 ЗЗД давността тече от деня, в който вземането е станало изискуемо.
Падежът на всяко едно от задълженията е 30 дни след датата на фактуриране /арг.
чл.31, ал.2 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от
ВиК оператор “ВиК” Сливен/. Както се установи от събраните по делото
доказателства всеки месец ищцовото дружество издавало съответна фактура за
стойността на осъществените от него към абоната ВиК услуги. След изтичането на срока
по чл.31, ал.2 от Общите условия, абоната- потребител изпада в забава. В случая
не е необходимо изпращане на нарочна покана до длъжника, тъй като задължението
е обвързано със срок и се прилага разпоредбата на чл.84, ал.1 ЗЗД.
Заявлението за издаване на заповед за изпълнение с цел
предприемане на действия за принудително изпълнение, ищцовото дружество подало
на 24.03.2016г. Следователно, имайки предвид тригодишния давностен срок,
вземането му спрямо ответницата за неплатената стойност на доставена питейна
вода за периода от 01.10.2012г. до 31.01.2013г. /по квитанции № 308-311 вкл. от
справка извлечение/, възлизащо на сумата от 57,72 лв. е погасено по давност.
Вземането на ищцовото дружество по акцесорната
претенция за лихви в размер на 17,25 лв. за периода от 01.10.2012г. до 31.01.2013г.
също е погасено по давност на основание чл.111, б.”в” ЗЗД.
Ищцовото дружество не е навело доводи и не е
ангажирало доказателства, относно спиране или прекъсване на давността, поради
което в тази част исковата претенция е неоснователна. Вземанията за главница и обезщетение
за забавено изпълнение за периода от 01.10.2012г.
до 31.01.2013г. са погасени по давност и като такива са недължими. Предявените
искове в тези им части, като неоснователни следва да се отхвърлят.
По отношение на останалата част
от вземането на ищцовото дружество за доставена питейна вода за периода от 01.02.2013г.
до 30.09.2014г. в размер на 226,80 лв. се установи по делото, че е дължимо от
ответницата.
С оглед изложеното съдът намира,
че предявеният главен положителен установителен иск по чл.422, вр.чл.415, ал.1 ГПК, вр. чл.124, ал.1 ГПК, вр.чл.79 ЗЗД
е основателен и доказан до размера на 226,80 лв., представляващ стойност на
доставена и консумирана питейна вода за обект, находящ се в с.Младово, общ.Сливен,
собственост на ответницата Д. за периода от 01.02.2013г. до 30.09.2014г. До
този размер главният иск следва да бъде уважен като основателен и доказан, а в
останалата му част до пълния претендиран размер от 284,52 лв. бива отхвърлен,
като неоснователен.
От частичната основателност на
главния иск за установяване съществуването на начислени суми за доставена и
консумирана питейна вода, следва и частичната основателност на акцесорното
вземане за мораторна лихва върху главницата, изтекла към 03.02.2016г. Върху
начислената сума за дължима питейна вода при неизпълнение на задължението на
потребителя за плащане в срок /до 30 дни след датата на фактуриране/, на
основание чл.86, ал.1, вр. чл.84, ал.1 ЗЗД се дължи заплащане на обезщетение в
размер на законната лихва от деня на забавата до момента на заплащане на задължението.
С оглед дължимостта на горепосочената главница върху нея се дължи и съответно
обезщетение за забава в размер на законната лихва, изтекла към 03.02.2016г., възлизащо на сумата
от 51,49 лв., съгласно справката извлечение. Акцесорния иск в останалата му
част до пълния претендиран размер от 68,74 лв., следва да се отхвърли като
неоснователен.
Върху посочената като дължима главница в размер на 226,80
лв. следва да се признае за дължима и законната лихва за забава, считано от
дата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 24.03.2016г.,
съгласно разпоредбата на чл.86, ал.1 ЗЗД и чл.422, ал.1 ГПК.
Следва да се редуцират и разноските, направени от
ищцовото дружество в заповедното производство, като съобразно уважената част от
исковата претенция ответницата следва да бъде осъдена да заплати разноски в
заповедното производство по чгд № 1192/2016г. на СлРС в размер на 20,48 лв.
Ответната страна следва да поеме отговорността за
разноски, сторени от ищцовото дружество и в настоящия исков процес, а именно 75
лв. платена държавна такса и 360 лв. адвокатски хонорар с вкл.ДДС. Съобразно
уважената част от исковите претенции ответницата следва да заплати на ищцовото
дружество разноски в размер на 342,68 лв. Възражението за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на ищцовата страна съдът намира за неоснователно, тъй като не се
изложиха никакви аргументи в тази насока и поради това, че размера не надхвърля
минималния такъв, предвиден в Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Съобразно отхвърлената част от исковете ответницата
също има право на разноски и ищцовото
дружество бива осъдено да й заплати такива в размер на 42,44 лв.
Ръководен
от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, на основание чл.422,
вр.чл.415,ал.1 вр.чл.124, ал.1 ГПК, вр.чл.79, вр.чл.86 ЗЗД в отношенията между
страните, че М.Д.Д., ЕГН: ********** ***
със съдебен адрес ***, чрез адв.М.М. *** ДЪЛЖИ
на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ - СЛИВЕН” ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.Сливен, ул. ”Шести септември” № 27, представлявано от
управителя Севдалин Рашев сума в размер на 226,80 лв. / двеста
двадесет и шест лева и 0,80 ст./, представляваща стойност на доставена и
консумирана питейна вода за обект, находящ се в с.Младово, общ.Сливен за
периода от 01.02.2013г. до 30.09.2014г., ведно със законната лихва за забава,
считано от 24.03.2016г. до окончателното изплащане, както и сума в размер на 51,49 лв. /петдесет и един лева и 0,49 ст./, представляваща обезщетение за забавено
изпълнение в размер на законната лихва, изтекла върху дължимата главница към
03.02.2016г., като
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователни,
поради изтекла погасителна давност положителните установителни искове по
чл.422, вр.чл.415 ГПК в останалата им
част над уважения до пълния претендиран размер от 284,52 лв. /двеста
осемдесет и четири лева и 0,52 ст./ - главница за доставена и консумирана
питейна вода и 68,74 лв. /шестдесет и осем лева и 0,74 ст./ - мораторна лихва.
ОСЪЖДА, на
основание чл.78, ал.1 ГПК М.Д.Д., ЕГН: ********** *** със
съдебен адрес ***, чрез адв.М.М. *** ДА
ЗАПЛАТИ на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ - СЛИВЕН” ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.Сливен, ул. ”Шести септември” № 27,
представлявано от управителя Севдалин Рашев сума в размер на 363,16 лв. / триста шестдесет и три лева и 0,16 ст./,
от която 342,68 лв. /триста
четиридесет и два лева и 0,68ст./, представляваща сторени в настоящото исково
производство разноски, съразмерно с уважената част от исковите претенции и 20,48
лв. / двадесет лева и 0,48 ст./, разноски, сторени в заповедното производство
по ЧГД № 1192/2016г. на СлРС.
ОСЪЖДА, на
основание чл.78, ал.3 ГПК„ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ - СЛИВЕН” ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.Сливен, ул. ”Шести септември”
№ 27, представлявано от управителя Севдалин Рашев ДА ЗАПЛАТИ на М.Д.Д., ЕГН: ********** *** със
съдебен адрес ***, чрез адв.М.М. *** сума
в размер на 42,44 лв. /четиридесет и два лева и 0,44 ст./, деловодни
разноски, съобразно отхвърлената част от претенциите.
Решението подлежи
на обжалване пред Сливенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: