№ 1332
гр. София, 09.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Цветко Лазаров
Членове:Ралица Димитрова
Нина Стойчева
при участието на секретаря Невена Б. Георгиева
като разгледа докладваното от Ралица Димитрова Въззивно гражданско дело
№ 20221000500852 по описа за 2022 година
Производството е образувано по въззивна жалба на Б. М. К. срещу
решение № 264673/ 13.07.2021г. на СГС, ГО, 11 състав, постановено по гр.д.
№ 7288/17г. в частта, в която е отхвърлен искът му с правно основание
чл.432, ал.1 от КЗ над 45 000 лв. до пълния предявен размер от 200 000лв. за
обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на сина му М. Б. К..
Срещу същия съдебен акт е постъпила въззивна жалба от ЗАД
ДаллБогг: Живот и Здраве АД в частта, в която е уважен иск по чл.432, ал.1
от КЗ за сумата от 45 000 лв. за обезщетение за неимуществени вреди.
Жалбоподателят- ищец твърди, че първоинстанционното решение е
валидно и допустимо, но частично неправилно относно справедливия размер
на обезщетението, както и по отношение на въпроса дали е налице
съпричиняване на вредоносния резултат и неговия обем от страна на
починалия. Съдът правилно е приел, че са налице условията на чл.45 от ЗЗД
по отношение на водача, застрахован при ответника, както и че са налице
предпоставките на чл.432, ал.1 от КЗ, както и че между ищеца и починалия е
имало духовна и емоционална връзка, която е била прекъсната.
Определеното обезщетение е занижено по размер като не е съобразено ППВС
1
№ 4/68г. Счита, че възражението за съпричиняване не е било установено, но
ако се приеме обратното, то неправилно е прието, че то е в обем от 50% .
Той трябва да бъде не повече от 25-30%.
Затова моли въззивния съд да отмени решението в атакуваната от него
част и да постанови друго, с което да уважи предявения иск в пърлен размер.
Жалбоподателят- ответник поддържа, че първоинстанционното
решение, с което е присъдено обезщетение на ищеца е неправилно,
необосновано и постановено в противоречие на чл.52 и чл.51, ал.2 от ЗЗД. Не
оспорва, че е застраховател на гражданската отговорност на виновния водач
за ПТП. Но счита, че по делото не е доказан друг съществен елемент от
правото му на обезвреда. Една част от свидетелските показания са били в
посока за пълна липса на разбирателство , привързаност, добри отношения
между ищеца и загиналия му син, както и за липса на страдания след смъртта
му. Другите свидетели установяват обратното – двамата са се разбирали,
живеели са заедно и че ищецът е понесъл тежко смъртта на сина си. Счита,
че изготвените експертизи се основават на документи от март 2020г., т.е.
3,5г. след събитието и те не следва да се кредитират, тъй като не отразяват
обективната действителност. Счита, че при преценка на личните отношения
между ищеца и починалия му син, е следвало да кредитира показанията на
тези свидетели, които твърдят, че между двамата не е имало привързаност, а
отчужденост и неразбирателство. Свидетелите, М. и К. са виждали ищеца
спорадично и нямат пълни впечатления за бита и състоянието му.
Показанията им са предварително подготвени. Позовава на се на решение на
друг състав на СГС, с което е отхвърлен искът на майката на починалия за
обезщетение за неимуществени вреди. Счита, че съдът е следвало да направи
много внимателна преценка на свидетелските показания. Твърди, че
определеният размер на обезщетение от 90 000лв. е завишен и не е съобразен
с големия и изключителен принос на починалия за настъпване на
вредоносния резултат. Счита, че обемът на съпричиняване е 90%, а не 50%.
Затова моли въззивния съд да отмени решението на
първоинстанционния съд в атакуваната от него част и да постанови друго, с
което да отхвърли изцяло предявения иск или да намали размера на
обезщетението или да определи по- висок размер на съпричиняването.
В депозиран писмен отговор и в съдебно заседание чрез процесуалния
2
си представител ответникът - застраховател оспорва жалбата на ищеца Б.
К..
В депозиран писмен отговор и в съдебно заседание чрез процесуалния
си представител Б. К. оспорва въззивната жалба на ответното дружество.
Съдът след като обсъди събраните по делото доказателства в
първоинстанционното и въззивно производство по реда на чл.235 от ГПК,
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
СГС е сезиран с иск по чл.432, ал.1 от КЗ. В исковата молба ищецът Б.
К. твърди, че на 22.12.2016г. на път SML-3315 при км 1+100 се е движел
водачът на лек автомобил „Фиат Браво“ с рег. № *** с несъобразена с
пътните условия скорост и законовите ограничения, не е бил внимателен и
предпазлив към уязвимите участници в движението и е причинил смъртта на
пешеходеца М. К., негов син. Образувано е досъдебно производство срещу
водача от РУ „Полиция“-Чепеларе по пр. пр. № 2355/16г. На ОП- Смолян.
Ищецът е преживял изключително тежко загубата на своя син. Постоянно
плаче, затворил се е в себе си и се е изолирал от околните. Мъката му е
непреодолима и се е отразила изключително тежко негативно върху
психологическото му състояние. Ищецът изживява стрес, вътрешна
опустошеност, безсилие, изострена чувствителност, ранимост, безпокойство,
безсилие. За лекия автомобил, водачът на който е причинил смъртта на М.
К., е имало сключена застраховка „Гражданска отговорност“ за периода
10.11.2016г. до 10.11.1917г. при ответника. Ищецът е предявил претенция
пред застрахователя за изплащане на застрахователно обезщетение. Той е
отказал да му заплати такова. Затова моли съда да осъди ответното дружество
да му заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 200 000 лв., в
едно със законната лихва от 22.12.2016г. до окончателното изплащане на
сумата. Претендира разноски.
Ответникът в депозиран писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК
оспорва иска. Счита го за неоснователен. Счита претендираният размер на
обезщетението за прекомерно завишен. Прави възражение за съпричиняване
на вредите от страна на починалия М. К., тъй като е нарушил правилата за
движение по пътищата- чл.108, ал.1, чл.114, т.1 и т.2 от ЗДвП. Последният се
е движел по пътно на лекия автомобил в неговото платно за движение. Не
оспорва, че има валидно застрахователно правоотношение по отношение на
3
лек автомобил „Фиат Браво“ с рег. № ***. Оспорва вината на водача С. К.,
тъй като няма обективни данни за настъпване на ПТП. Оспорва, че ищецът е
понесъл тежко смъртта на сина си, че тя му се е отразила изключително
негативно върху психологическото му състояние, както и че изживява стрес,
потиснатост и безпокойство. Оспорва началната дата, от която се претендира
лихвата за забава. Оспорва, че като застраховател е отказал да заплати
застрахователно обезщетение поради непредставяне на влязла в сила
присъда. Отказът му е свързан с недоказаност на претенцията.
Не се спори, а и видно от приетите Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица от 28.12.2016г. и протокол за оглед на местопроизшествието
от 23.12.2016г. и 04.01.2019г. е, че на 22.12.2016г. е настъпило описаното в
исковата молба ПТП.
Не се спори, че за лек автомобил „Фиат Браво“ с рег. № *** е имало
валидна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника към момента
на ПТП.
Безспорно е, че на 22.12.2016г. при пътния инцидент е починал синът
на ищеца М. Б. К..
От удостоверение за наследници № 18/28.12.2016г. се установява, че
след смъртта си починалият е оставил за свои законни наследници ищецът Б.
К. и майка си М. К..
Не е спорно, че е образувано досъдебно производство № ЗМ-
166/22.12.2016г.- РУ на МВР- Чепеларе.
Не се спори, че с влязла в сила присъда по нохд № 16/19г. на
ОС-Смолян С. К., като водач на лек автомобил „Фиат Браво“ с рег. № *** е
признат за виновен за ПТП, станало на 22.12.2016г., при което по
непредпазливост е причинил смъртта на М. Б. К..
Безспорно е, че при ответника е образувана щета по извънсъдебна
претенция на Б. К. за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди
като не му е определено и изплатено такова.
В хода на процеса е конституиран като трето лице помагач С. Б. К..
В депозирано писмено становище той е заявил, че искът е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен изцяло. Не оспорва, че е
образувано досъдебно производство за ПТП на 22.12.206г. Оспорва да е
4
извършил противоправно деяние, което да е породило задължение за
ответника да плати застрахователно обезщетение. Твърди, че М. К. не е бил
предвидимо препятствие на пътя и не е бил пешеходец по смисъла на ЗДвП.
На 22.12.2016г. около 19.25ч. е бил паднал на средата на платното за
движение поради смърт или дълбоко алкохолно опиянение – „кома“ с
установено при аутопсията съдържание на алкохол в кръвта от 4, 51 промила.
състоянието му, тъмните дрехи, тъмната част на денонощието,
местонахождението му на пътя – след завой, неосветен пътен участък, на
място без пешеходна пътека, изключва възможността той да бъде възприет от
водач, на което и да било МПС. Поддържа, че М. К. е злоузпотребявал с
алкохол, живеел е сам и между него и ищеца не е имало типична връзка и
силна емоционална близост. Те не са имали взаимоотношения на
взаимопомощ и подкрепа от страна на починалия към родителите му. Между
ищеца и сина му не са поддържани почти никакви връзки и бащата е бил
напълно безразличен към обичайното пияно състояние на сина си. Затова
счита, че не се дължи обезщетение. Прави възражение за съпричиняване от
страна на М. К., тъй като е бил употребил алкохол с концентрация в кръвта
от 4, 51 промила и е паднал на платното за движение. Не е направил нищо, за
да запази живота си или да предотврати ПТП. Счита, че приносът му е 90%.
В хода на съдебното дирене е допусната медицинска експертиза-
основна и допълнителна, изготвена от вещо лице д-р М., която е посочила
причината за смъртта на М. К.: съчетана гръбначно- мозъчна, гръдна и
коремна травма. Алкохолът в кръвта е бил 4, 51 промила. Травмите могат да
бъдат получени при процесното ПТП. Налице е причинна връзка между тях.
Уврежданията, несъвместими с живота, могат да се получат при притискане
между твърди тъпи предмети- просвета на автомобила и терена.
Уврежданията са получени прижизнено. К. е бил в легнало положение
поради голямото количество алкохол в кръвта. Вещото лице е посочило с
какво се характеризира тежката степен на алкохолно опиянение,
съответстваща на откритата концентрация на алкохол в кръвта на починалия.
Посочило е, че при нея също може да настъпи смърт. Причината за смъртта
му не е алкохолното опиянение, а травмите. Той е бил прегазен от МПС. В
съдебно заседание вещото лице е допълнило заключението си.
В заключението на автотехническата експертиза е посочено мястото и
5
часа на настъпване на пътния инцидент. М. К. е бил в легнало положение
около средата на платното за движение. В същото време по него се е движел
лек автомобил „Фиат Браво“ с рег. № ***. Водачът, макар че е възприел
пешеходеца, не е могъл да спре и го е прегазил. Бил е влачен 13 м.
Скоростта на МПС е било не повече от 42 км/ч. Вещото лице е дало
скоростта, при която ударът е бил предотвратим и в зависимост и от това
какви светлини е използвал- къси или дълги, опасната му зона на спиране,
времето на реакция на водача, на какво разС.ие късите и дългите светлини са
осветявали падналия и кога ударът е би бил непредотвратим. Вещото лице не
е дало категоричен отговор в тази насока. Ако починалият е отивал към дома
си, той е вървял срещу посоката на движени на автомобила. В съдебно
заседание експертът е допълнил писменото заключение.
По делото е допусната психологична експертиза, според която ищецът
към момента на инцидента е изпитал остра стресова реакция- преходно
разстройство със значителна тежест в отговор на силен стрес. Стресор е
внезапността на случилото се, преживяната душевна болка от загубата, която
продължава и до сега. Острата стресова реакция при ищеца има
многообразни симптоми от невротичния кръг- главоболие, сълзене на очите
обилно изпотяване, нарушение на съня, вариации на кръвното налягане. Това
състояние не е овладяно и е преминало в посттравматично разстройство. При
него получената травма от смъртта на сина му ще го съпътства през целия му
живот. В съдебно заседание вещото лице е допълнило заключението си.
Допусната е комплексна психиатрична и психологична експертиза,
изготвена от нови вещи лица. Според нея ищецът няма психопаталогични
болестни симптоми, на психично разстройство към момента. Събития с много
висок стресогенен потенция предизвикват остра стресова реакция при почти
всеки индивид. Тя възниква почти веднага или минути след това след
осъзнаване на загубата и продължава минимум до три дни. Острата стресова
реакция не може да продължи повече от четири години, но след нея се
появяват емоционални, когнитивни и поведенчески симптоми,
представляващи нормалпсихологична реакция на траур, наподобяващи
клинична депресия. Ищецът е със стабилна личностова предиспозиция,
активен, самоутвърждаващ се, самостоятелен при вземане на решения,
притежаващ усилия на волята за справяне с житейските трудности, устойчив
6
в ситуация на стрес. Не са налице обстоятелства, от които да се съди за
липса на изградена емоционална връзка между тях. Отношенията им са били
белязани от сериозен алкохолен проблем на сина. Б. К. без съмнение е обичал
сина си, полагал е грижи за него, включително и в по- зряла възраст.
Стресогенното натоварване при ищеца е с много голяма тежест, което е
довело до отключване на тревожно- депресивно състояние с вероятна
флуктуираща интензивност, регистрирано през месец март 2020г. Няма данни
за посттравматично стресово разстройство. При ищеца има психологични
последици- чувства се тревожен, потиснат, несигурен, изпитва умора, апатия,
отчаяние, страхове за бъдещето, ситуативно засилващи се преживявания на
тъга, безнадежност и липса на смисъл, които с оглед на възрастта му ще
продължат до края на живота му. По време на изследването поведението на Б.
К. е спонтанно, автентично, силно емоционално подплатено. Страданието от
загубата на сина му е осезаемо, което може да се приеме, че споделянето е
искрено. В съдебно заседание вещите лица са допълнили заключението си.
Съдът кредитира заключенията на експертизите като компетентни,
безпристрастни, обосновани, основаващи се на научните правила и опита на
експертите. Не кредитира единичната психологичната експертиза в частта й,
в която твърди, че при ищеца има посттравматично стресово разстройство.
В хода на процеса са събрани гласни доказателства.
Свидетелят С. твърди, че познава М. К.. В деня на ПТП е бил пиян.
Свидетелят е шофьор на автобус и на 22.12. 2016г. е пътувал с него.
Поддържа определени линии. В 18.12.ч. е видял, че М. К. лежи на пътя
Чепеларе, Богутево, Лилеково, Острица, Лилеково. Има едно борче преди
селото. Там с едната ръка се е държал за мантинелата, а с другата е пушел
цигара и е бил перпендикулярно на мантинелата. Бил е полулегнал на земята.
Краката са му били на банкета с лице към пътя в посока от Чепеларе. М. К.
употребява алкохол често. 10 човека са, които всеки път свидетелят ги е
прибирал, но не всеки път. Починалият живее в една барака, изолирана от
селото. Понякога там спи, понякога другаде. Като бездомник. Къщата му е
изгоряла и от тогава спи, където намери. Когато го е видял е било тъмно,
месец декември. Свидетелят го е заобиколил. Според свидетеля банкетът е
около 1, 5 м., но не може да каже с точност. До разклона за с. Лилеково от
страни на пътя има пропаст. Затова е сложена мантинела. Когато се е върнал
7
М. К. не го е имало. Заявява, че е минал в 18.12ч. и е в Богутево, в 18.24ч. е в
Лилеково , а в 18.40 е у дома в ***. Баща му живее до *** мост на гатер.
Пазач е. Свидетелят не е виждал бащата на К. да го прибира. Отношенията ми
са били обтегнати заради алкохола, според него. В дясно на пътя е урва, а в
ляво скат. Няма канавка отстрани на пътя, но не е много сигурен. М. К. е бил
на 1 м. от борчето. Не си спомня цвета на дрехите му. Преди разклона има
завой, при който видимостта е намалена. Той е на 30 м. от разклона, който е
за Острица, където се е намирало и тялото. Платното за движение е било
заледено, студено. Пътят не е бил хлъзгав. Не е имало сняг.
Свидетелят У. заявява, че познава Б. и М. К.. От едно село са- с. ***.
Знае какво се е случило с М., макар че не е бил в селото. Тогава е бил на
работа в к.к. ***. След като е починал М. не е виждал Б., работи на друго
място и рядко се виждат. Не знае дали скърби за сина си. Не е контактувал с
ищеца и няма наблюдения. М. е бил три години по- малък от свидетеля.
Учели са заедно и тогава той е живеел с баба си. Към момента на ПТП не
знае, къде е живеел М.. Баща му живее в една колиба или вила. С М. са се
срещали много рядко. Срещали са се в кръчмата. Виждал го е да пие. Не са
имали контакти. Не е разговарял с Б. К. след катастрофата. Малкото пъти,
когато са се виждали е било на пътя и само са се поздравявали. М. го е
виждал подпийнал. Препитавал се е с дърводобив. Свидетелят няма
впечатления от взаимоотношенията между ищеца и сина му. Като дете за М.
се е грижела баба му. Родителите му са били разделени. Спомените му за
него са от времето, когато са учили в едно училище. В един дом са били баба
му, М., а за баща му не знае. Впечатленията му за това са от времето, когато
са учили заедно и докато влязат в казармата. След това пътищата им са се
разделили и свидетелят много рядко ходи в селото. Не знае дали ищецът се е
променил след смъртта на сина си. Не го е виждал да плаче. Няма контакт с
него. Само са се поздравявали при среща на пътя.
Свидетелят Т. е кмет на с. *** от 1999г. Познава ищеца и неговият
починал син. Б. е живеел в една барака, която се намира на 2 км. от селото по
посока ***, а М. е живее 1-2 години преди инцидента в с. ***. Когато се е
случил инцидента Б. все още е живеел и работел като пазач на *** мост, а М.
в бараката. Свидетелят не ги е виждал да живеят заедно. Не ги е виждал да
седят заедно като баща и син в заведение или някъде другаде. Майката на М.
8
ги е изоставила, когато той е бил на 5-6 години и е отгледан от баба си. След
нейната смърт са живеели заедно с баща му, но не са били в добри
отношения. М. постоянно е злоупотребявал с алкохол и е тормозел баща си
за пари. Ищецът е споделял на свидетеля, че е казвал на сина си да не пие и да
не ходи по пътищата и му е казал, че за голямо съжаление така е приключил.
М. е запалил бараката на баща си. В нея е имало мотор на Б. К.. Последната
година е виждал ищеца, защото е идвал да получава храна в кметството. Няма
видима промяна в него от това, че е загубил сина си, но вътрешно какво
изживява, свидетелят не знае. В негово присъствие е споменавал, че е
говорил на М. К. да не пие, да не ходи по пътищата че ще стане беля, ще го
удари някой. Това му го е казвал в разговор. Не му е казвал, че му липсва.
Преди катастрофата свидетелят не е присъствал на разговори между баща и
син, защото не ги е виждал заедно. Свидетелят не знае кой е ударил
починалия. Не знае за физически тормоз на М. над баща му, а само, че му е
искал пари, за да пие. Грижи за М. до пълнолетието му е полагала баба му,
майката на баща му. Тя е починала 1995г. С баща му са живеели в с. ***.
Една вечер ищецът му се е обадил, че М., под въздействието на алкохол, го
тормози за пари. В къщата, в която са живеели не е имало дюшаме. Б. К. е
живеел на втория етаж на гредореда и се е виждало долу как спи М.. Това е
било 3-4 години преди да се случи инцидента, когато всеки е живеел на
различно място. М. е ходел да спи в бараката, която се е намирала
непосредствено след селото. Един месец преди катастрофата му се е обадил
К. Х. и му е казал, че М. е мъртво пиян и е паднал на пътя- отклонението за
село *** и го е попитал какво да прави. Казал му е да го качи в колата и да го
закара в бараката, когато се намира на 200-300 м. от разклона за село ***.
Защото не е могъл да го свали от колата е повикал баща му да му помогне.
Къщата, в която са живеели М., Б. и бабата сега се е срутила. Документите за
погребението на М. са изготвени от свидетеля. Погребението е платено от Б.
М., тъй като при него е работел починалия. Това го знае от междуселски
разговори. Свидетелят знае, че за инцидента са били задържани и Р. Б. и
съпругата му. Знае от хората, че тялото на М. е било намерено до табелата
„Пази горите от пожар“. Пътят в посока от гр. Чепеларе към с. Богутево има
десен завой, ляв завой, малко права отсечка и пак ляв завой, а точно преди
табелата на около 20-30 м. има отклонение, по което се слиза надолу към две
къщи. Отклонението е в дясно. Свидетелят не е видял къде е било тялото на
9
М.. По пътя с посока на движение от гр. Чепеларе към с. Богутево от ляво е
скат, върху който е пътят за село Острица, а от дясно , ако може да се нарече
скат и 3-4 м. спрямо другия път, който се отделя за двете къщи. Там няма
широко равно място нито отдясно нито от ляво. Пътното платно е около 3 ,5
м.
Свидетелят М. познава М. К. от дете. Майка му и баща му са се развели
рано. След това той е станал много безотговорно момче. След развода той е
останал при баща си. Къщата, където са живеели се е разрушила напълно и
двамата са започнали да живеят скотски живот. Извън селото са построили
барака. Там са се помъчили да живеят. Свидетелят живее постоянно в с. ***
от много години. В бараката е живеел М., а баща му в кооперацията, където е
бил назначен за пазач. Така са живеели много години, повече от пет.
Свидетелят не ги е виждал да седят заедно. Не е виждал М. и баща му всеки
ден. Никой от тях не е споделял за отношенията си, но се е виждало, че
двамата не са се разбирали. След смъртта на сина му не е имало промяна при
ищеца. Същият си е. Свидетелят не го е видял да тъгува. Знае, че починалият
е злоупотребявал с алкохол, често е бил пиян и е заспивал на главния път.
Свидетелят не го е виждал. Коментирало се е в селото. Чувал е от съседи, че
двамата са стигали до бой. Не знае къде е намерено тялото на М.. Според
свидетеля е имало конфликт между тях, но той лично не е виждал. Не е чувал
ищецът да е помагал на сина си и да е правил опити да го настанява на
лечение заради алкохола. Б. К. не е употребявал алкохол както сина си. Не е
бил пияница.
Свидетелят Т. Ч. заявява, че живее постоянно в с. *** от 30 години и
познава ищеца и сина му. Познава М. К.от дете. Когато е станал инцидента
той е живеел в колиба, която се е намирала извън селото, а баща му е живеел
в един гатер. Били са на различни места, защото не могат да живеят заедно.
Виждал е М. да посяга на баща си. Веднъж, когато се е прибирал към 23.30ч.
е видял М. да лежи на средата на платното. Спрял е да му помогне, а той се е
държал арогантно. Отместил го е от платното и е продължил. Мястото,
където го е намерил е било далеч от колибата на около 500м. или 1 км.
Свидетелят е казвал много пъти на баща му, че синът му пие, пада, ляга.
Ищецът му е отговарял, че знае. Но бащата не е взел мерки. М. е пиел всеки
ден, но свидетелят го е видял само веднъж. Родителите му са се разделили и
10
той е отгледан от баща си. Живеели са в къща в с. ***, която се е съборила и
те са се разделили. Единият е живеел в колиба, а другият на гатера. Това е от
около 10-15 години. В колибата, където е живеел М. не е имало ток и вода.
Бащата не се е грижел за сина си. Ако е полагала грижи М. е нямало да
стигне до това положени. Свидетелят ги е виждал в заведение двамата седят
на различни маси. Виждал е Б. К. след смъртта на сина му. Според неговата
преценка у ищеца няма промяна в поведението, да изпитва тъга. Той не е
контактувал или споделял с него. Само са се поздравявали. Виждал е М. да
удря баща си, но не знае дали ищецът е подавал сигнал в полицията.
Свидетелят е познавал майката на М., когато е била снаха в селото. Но след
като са се разделили, не я е виждал.
Свидетелят Р. М. заявява, че познава ищеца и синът му. Те са от с. ***.
М. К. е бил добро момче и не е бил конфликтна личност. Познавал го е от 15-
20 години. С него се е случила катастрофа. Свидетелят и починалия са били в
добри отношения. Били са познати от селото. Синът на ищеца е починал през
месец декември 2016г. Живеел е в дървена постройка в края на селото. Ходил
е в нея. Качвал е на стоп Б. К.. Последният също е живял в селото. Двамата са
живеели в дървената постройка цял живот. От време на време са викали
ищецът да работи на гатер като пазач. Не е виждал той и синът му да се
карат. Бащата се е карал на М., че пие. За първи път след инцидента е видял
Б., когато го е взел на стоп от селото до гр. Чепеларе. От него е разбрал за
смъртта на сина му. Б. е бил грохнал, отчаян, не му се е живеело, плачел е за
М.. Преди това е изглеждал добре. Не го е виждал да пие или да е пиян.
Виждал е Б. да купува лекарства от аптеката. Бил му е казал, че
здравословното му състояние не е добро. Според свидетеля ищецът е на
успокоителни. Когато са се видели последният път му е казал, че не му се
живее, че иска да умре и че му е мъчно за сина му. Знае, че родителите на М.
са разведени и че има сестра. Свидетелят е виждал М. веднъж седмично и
повечето е бил пия, но го е виждал и трезвен. През 2018г. е видял Б.. Тогава
е бил грохнал и не е бил същият човек. Бил е отчаян. От както е починал М.,
Б. се влошава. Според свидетеля ищецът се е грижел за сина си докато е бил
жив. Свидетелят живее в гр. ***, но три пъти в месеца ходи в селото.
Свидетелят К. познава ищеца и неговият син. Виждал е Б. в гр. *** да
продава билки, а синът му го е виждал веднъж. Тогава го е закарал до селото.
11
Той е живеел в постройка преди него. Закарал Б. и е видял М. да го посреща.
Преди четири години, през пролетта, се е видял с Б. и той му е казал за
случилото се с М.. Познава ищеца и е комуникирал с него, тъй като е
минавал покрай сергията, на която продава. Изглеждал е променен и го е
попитал какво става и той се е разстроил и е започнал да плаче и му е
сподели, че синът му е починал при катастрофа. След това има промяна у
него към по -зле. Сега не знае да ли ищецът продава билки, не минава от там .
За последно го е видял преди една- две години в гр. ***. Последният път му
се е сторило, че не е в добро психическо състояние. Преди се е шегувал, но не
и когато го е видял. Б. К. е имал проблеми със сина си заради алкохола и е
бил против това. Свидетелят е заявил, че живее в град ***, а сергията на
ищеца се е намирала в центъра на гр. ***. Свидетелят е имал приятелка в
града и е ходел веднъж седмично. Случвало се е да е там по два- три дни.
Свидетелят заявява, че е ходил при постройката само веднъж. Не знае къде
живее Б..
Свидетелят С. М. познава ищеца и неговия син, защото са от едно село.
Знае, че М. е починал при катастрофа на Богутевския път. До смъртта си е
живеел в една къща в с. ***, но тя се е срутила и после е живял в барака. Тя
се намира извън селото, успоредно на главния път. В бараката до смъртта си
не е живял с баща си. М. е бил в къща в селото, а баща му в бараката. После,
след срутването на къщата, ищецът е отишъл да живее на гатера, където е бил
пазач. Синът му е отишъл в бараката. И сега Б. живее на гатера. Той се
намира на разклона за с. Зорница. Разстоянието между гатера и бараката е 3-
4 км. Барака, в която е живял М. е била от дърво. Пиел е доста и от време на
време е работел. Според свидетеля с баща му не са били в добри отношения.
Не са контактували много. Свидетелят често ходи в селото, защото си оставя
автомобилите, но живее в гр. ***. Виждал е Б. да чака на стоп, но не го е
качвал. Качвал го е на стоп още докато е бил жив синът му. Двамата само се
поздравяват. Когато го е качвал ищецът е споделял, че синът му много пие.
Свидетелят не ги е виждал заедно по празненства. М. е пиел навсякъде,
както и в кръчмата в гр. ***. Виждал е Б. на гатера преди две години. Не му е
изглеждал променен. Не вижда промяна след смъртта на М.. Майката на
починалия не я е виждал отдавна. Той е бил отгледан от баба си по бащина
линия. Живеели са в къщата, която се е срутила. Свидетелят знае, че
бараката, в която са живеели е горяла. После са я възстановили. Свидетелят е
12
срещал М. когато е пътувал от Чепеларе към Богутево и той е бил употребил
алкохол. Преди смъртта на сина си ищецът е бил нечистоплътен, но след
това е станало по- лошо. За М. се е грижела основно баба му. Тя, М. и Б. са
живеели в къщата, която се е срутила. Не е бил свидетел на скандал между
ищеца и синът му преди смъртта на последния.
Съдът кредитира показанията на свидетелите като основаващи се на
лични впечатления за фактите и обстоятелствата, които излагат, а именно:
Дава вяра на всички относно това, кой е отгледал М., къде са живеели с баща
му и баба му до смъртта й, за това, че починалият често е злоупотребявал
алкохол и е бил пиян, както и че бащата е споделял притесненията си от това.
Не кредитира изцяло показанията на свидетеля У., а само частично на
свидетеля С. М. и Ч. относно взаимоотношенията между ищеца и починалия
му син, доколкото те няма преки и непосредствен впечатления от тях, а
само излагат своята преценка. Първият не е контактувал с ищеца и няма
впечатления от взаимоотношенията между него и синът му. Това , което е
излага са само спомени, отдалечени във времето и не са свързани с по-
късните години на М. К. и отношенията му с баща му. Свидетелят У. заявява,
че не имал контакти с М. К. и не е разговарял с Б. К.. Неговите показания не
допринасят за изясняване на фактите по делото. Вторият свидетел С. М. е
говорил с Б. К. преди да почине синът му, преди повече от 5 години. Само се
поздравяват с него. За последните му впечатления за ищеца са от 2018г.
Вижданията между свидетеля М. и ищеца са спорадични, епизодични и не
могат да отразят емоционалното състояние на последния. Свидетелят Ч.
също заявява, че не контактува с Б. К., само се поздравяват. Поради това няма
преки и непосредствени впечатления както от взаимоотношенията между
баща и син, така и досежно емоционалното състояние на ищеца след смъртта
на сина му. Поради това и тримата свидетели не могат да имат обективни и
достоверни впечатления от взаимоотношенията между баща и син, както и
от емоционалното състояние на ищеца след смъртта на М. К.. Показанията
на двете групи свидетели в останалата им част са непротиворечиви, поради
което следва да се приемат за достоверни, убедителни и обективни.
При така събраните доказателства първоинстанционният съд е приел
като справедливо обезщетение за неимуществени вреди в размер на 90 000лв.
като е приел съпричиняване на вредоносния резултат от 50% и е присъдил
13
обезщетение от 45 000лв.
Пред настоящата инстанция нови доказателства не са ангажирани.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът
приема, че предмет на въззивно разглеждане е иск по чл.432, ал.1 от КЗ за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди.
Въззивният съд се произнася служебно по валидността на
първоинстанционното решение, по допустимостта му в обжалваната част, а по
отношение на правилността му е обвързан от посоченото в жалбата- чл.269 от
ГПК, с изключение на допуснато нарушение на императивна
материалноправна норма.
Първонстанционното решение е валидно и допустимо.
С прекия иск по чл.432, ал.1 от КЗ разполага увреденият от ПТП срещу
причинителят на вредите и неговият застраховател. Пострадалият, или
неговите близки, може да предявят иска за заплащане на обезщетение за
претърпените имуществени и неимуществени вреди непосредствено срещу
застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” след
спазване на изискванията на чл.380 от КЗ. Последната разпоредба задължава
лицето, което иска да получи застрахователно обезщетение, да отправи към
застрахователя писмена застрахователна претенция. Това е абсолютна
положителна процесуална предпоставка за упражняване на правото на иск
пред съда, предвидена е в специален закон и е свързана с изтичането на
определен срок- чл.498, ал.3 от КЗ. Той е тримесечен и е регламентиран в
чл.496, ал.1 от КЗ и с изтичането му е обусловена допустимостта на
претенцията./ опр. № 332/19.07.2018г. по ч.т.д. № 1614/18г., I т.о. на ВКС,
опр. № 179/15.04.2019г. по ч.т.д. № 859/19г., I т.о. на ВКС/. По делото не се
спори, че ищецът е отправил писмена претенция към въззивника.
Тримесечният срок е изтекъл преди процеса. Застрахователят не е определил
и не му е изплатил обезщетение за неимущестевни вреди за смъртта на М.
К.. С оглед на това следва да се приеме, че предявеният иск с правно
основание чл.432, ал.1 от КЗ е допустим.
По делото се претендира обезщетение за неимуществени вреди от
смъртта на М. К., син на ищеца.
Активно легитимиран да го предяви е пострадалият при пътен
14
инцидент, а при смърт, неговите близки, които черпят своето субективно
материално право от разпоредбата на чл.45 от ЗЗД, а именно непозволено
увреждане, настъпило поради виновно и противоправно поведение на
застрахован водач по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ .
Застрахователят по задължителната застраховка „Гражданска
отговорност“ по смисъла на чл.465 от КЗ отговаря за чужди виновни
действия и по характер отговорността му е гаранционно – обезпечителна.
Той има задължението да покрие в границите на определената в
застрахователния договор застрахователна сума отговорността на
застрахования за причинените от него вреди на трети лица, които са пряк и
непосредствен резултат от застрахователното събитие.
За да се ангажира отговорността на дружеството- застраховател е
необходимо да са налице предпоставките на чл.45 от ЗЗД по отношение на
застрахования при него. В тежест на ищеца пред първоинстанционния съд, е
да докаже наличието им с всички допустими доказателствени средства, както
и съществуването на валидна задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ между деликвента и ответника- застраховател. С влязла в сила
присъда застрахованият при ответника водач Ст. К., конституиран като трето
лице помагач, е признат за виновен за ПТП, станало на 22.12.2016г., при
което по непредпазливост е причинил смъртта на М. К.. Влязлата в сила
присъда на основание чл.300 от ГПК е задължителна за съда, разглеждащ
гражданските последици от деянието. С нея се установяват по безспорен
начин предпоставките от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД.
По делото не се спори, че гражданската отговорност за лекия
автомобил „Фиат Браво“ с рег. № *** е била застрахована при
жалбоподателя- застраховател. Застраховката е била валидна към момента на
настъпване на произшествието. По делото не се спори относно механизма
му, както и по настъпването на елементите от фактическият състав на чл.45
от ЗЗД. Това определя пасивната легитимация на застрахователят по
предявения иск.
Активно легитимиран да предяви прекият иск по чл.432, ал.1 от КЗ при
смърт на дете е родителят, чието субективно материално право произтича от
качеството му на възходящ, попадащ в кръга на лицата, посочени в ППВС №
17/18.11.1963г. и на увреден от настъпил покрит риск по застраховка
15
„Гражданска отговорност“. Б. К. като възходящ на починали си син и
увредено лице има субективно право да претендира обезщетение за
неимуществени вреди от смъртта му като предяви прекият иск по чл.432, ал.1
от КЗ срещу застрахователя на деликвента/ виновният водач/. Ищецът има
качеството на надлежна страна в процеса, защото е титуляр на материалното
право по правоотношението, възникнало от договора за застраховка
„Гражданска отговорност“.
Пасивно легитимиран да отговора по тази претенция е застрахователят
на деликвента по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“,
която да е била валидна към момента на настъпване на ПТП, при което е
загинал низходящия на ищеца. Ответникът е пасивно легитимиран да
отговоря по предявеният пряк иск като са налице условията на чл.380, ал.1
във вр. с чл.496, ал. КЗ.
Пред въззивния съд се спори по отношение на размера на
обезщетението за неимуществени вреди и относно основателността на
възражението за съпричиняване на вредоносния резултат и неговия обем.
Обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост- чл.52 от ЗЗД. Справедливостта не е абстрактно понятие. То
включва обсъждането на обективни критерии, свързани с вида на
уврежданията, начина на настъпването им, наличието на остатъчни
поражения от тях, от които да няма лечение, прогноза за бъдещото
здравословно състояние на увредения, неговата възраст и влошаване на
здравословното му състояние, наличие на загрозяване и белези/ПП №
4/23.12.1968г. на ВС/. На основание чл.154 от ГПК всяка страна има
задължението да докаже всички факти, от които черпи за себе си
благоприятни правни последици. В това се състои тежестта на доказване.
Затова ищецът е длъжен да докаже, при пълно и главно доказване и с всички
допустими и относими доказателства, претърпените от него болки и
страдания, какви са били отношенията му с починалия, тяхната близост и
връзка. За това са ангажирани свидетелски показания, от които се
установява, че ищецът е приел тежко смъртта на детето си. Отношенията
между родител и дете са много близки, те са съпътствани от взаимна обич,
привързаност, подкрепа и уважение. С него всеки родител е свързван с
детето си и чрез всеотдайна грижа при отглеждането му. Детето от своя
16
страна в ранната си възраст, а и след това, търси обич, закрила, внимание от
родителите си, както и тяхната финансова и морална подкрепа. Взаимната
връзка между тях в случая е нарушена от внезапната и неочаквана смърт на
М. К.. Тези силни емоционални изживявания не могат да бъдат отречени
поради възрастта на починалия, който е бил на 41 години към момента на
произшествието. Това води до висок интензитет на емоционалната
обвързаност, респективно на негативни емоционални изживявания от страна
на родителя, загубил детето си. Показанията на кредитираните свидетели
досежно отношенията между ищеца и починалият му син разкриват, че
родителят е бил загрижен за проявата на пристрастеност към алкохола от
страна на М. К.. Казвал му е да не пие. По делото безпротиворечиво се
установява, че след раздялата на родителите починалият син на ищеца е
отглеждан в един дом с него и с баба му, като са започнали да живеят
отделно от около –три - четири години преди инцидента./Св. Т./
Съществуването на неразбирателство между жалбоподателя и М. К. не
обосновават липсата на негативно емоционално отражение от смъртта на
последния у баща му. Не може да се отрече съществуването на привързаност
на ищеца към детето му. Съдът счита, че приетата комплексна
психиатрична и психологична експертиза, дава достоверна представа за
емоционалното състояние на Б. К. от загубата на сина му. Той е изживял
остра стресова реакция в резултат на силен стресогенен фактор. Това е
характерно за почти всеки индивид, поставен в такава ситуация. Страданието
за сина му е осезаемо, чувства се тревожен, потиснат, несигурен, апатичен,
отчаян, страхове за бъдещето, ситуативно засилващи се преживявания на
тъга, безнадежност липса на смисъл, които с оглед на възрастта му, ще
продължат до края на живота му. Експертите са категорични в извода си, че
при освидетелствания няма посттравматично стресово разстройство. Към
момента на инцидента Б. К. е бил на 69 години, което не отрича силата на
страданията, които изпитва от смъртта на сина и не намалява болката му от
загубата.
С оглед на това справедливото обезщетение за възмездяване на болките
и страданията на ищеца е сумата от 90 000лв.
По направените възражения за съпричиняване на вредоносния
резултат с правно основание чл.51, ал.2 от ЗЗД.
17
Нормата на чл.51, ал.2 от ЗЗД предвижда санкция за увредения, ако е
допринесъл за вредите, чрез намаляване на обезщетението, което му се
дължи. Съпричиняването на вредоносния резултат изисква поведението на
пострадалия, изразяващо се в действие или бездействие, да е било
противоправно или не, но фактически да е в причинна връзка и да е
допринесло за настъпилите вреди. За да е налице съпричиняване не е
необходимо пострадалият да има вина за увреждането. На основание чл.154
от ГПК в тежест на ответника е да докаже с всички допустими и относими
доказателства съпричиняването на вредите от страна на пострадалия. От
него застрахователят черпи благоприятни правни последици и при
недоказването му, следва да се приеме, че не са се осъществили твърдените
факти по съпричиняването на вредите. Застрахователят енаправил
възражение за съпричиняване от страна на починалия М. К. като се е позовал
на допуснато от негова страна на чл.108, ал.1 и чл.114 от ЗДвП. Същото
следва да се приеме за неоснователно, доколкото от приетото заключение на
автотехническата експертиза и показанията на свидетеля С. се установява, че
починалият не се е движел по пътното платно, а е бил в легнало положение
върху него в средната му част.
Третото лице помагач като страна в процеса разполага с процесуалната
възможност да направи възражение по чл.51, ал.2 от ЗЗД. В свое писмено
становище, той е обосновал такова с поведението на М. К., който е имал 4, 51
промила алкохол в кръвта, поради което е поставил в риск живота си, не е
направил нищо, за да предотврати ПТП. С действията и бездействията си е
допринесъл изцяло за вредоносния резултат. Това възражение е основателно.
В тази връзка следва да се обсъдят заключенията на допуснатите
медицинска и автотехническа експертиза, както и показанията на свидетеля
С.. Вещите лица са установили, че смъртта на М. К. е настъпила в следствие
на прегазване от автомобила, управляван от С. К., за което има влязла в сила
присъда. От допуснатата медицинска експертиза се установява, че
концентрацията на алкохол в кръвта му е била 4, 51 промила, която отговаря
на тежка степен на алкохолно опиянение. То се характеризира с потискане на
ЦНС, лицето е с сопрозно състояние или в кома, налице е пълна
безчувственост към болкови дразнители с тежки смущения в дишането и
сърдечната дейност, понижение на телесната температура, евентуално
18
изпускане на урина и фекалии, възможен е летален изход. В случая смъртта е
настъпила от прегазване. Такова е заключението и на вещото лице
автоексперт. Поведението на пострадалия, изразяващо се в поемането на
предвидим и реално очакван риск или неговото неоправдано игнориране
представлява обективен принос, който е противоправен и е в пряка причинна
връзка с вредоносния резултат. Починалият като пешеходец и участник в
движението е задължен да спазва правилата за движение по пътищата като не
създава с поведението си опасност както за себе си, така и за останалите
участници в движението. Според свидетелят С. се установява, че М. К. е бил
в нетрезво състояние. Тялото му е било разположен надлъжно на пътя, в
легнало положение в средата на платното за движение. Според заключението
на автотехническата експертиза водачът на лекия автомобил се е движел с
приблизително с 42 км/ч. Със скорост до 40 км/ч и на къси светлини той е
имал възможност да предотврати удара, а при дълги светлини и ако е се е
движел със скорост до 55 км/ч е имал възможност да спре преди пешеходеца.
При преценка на събраните доказателства следва да се приеме, че починалият
се е поставил сам в изключителен риск за живота и здравето си. С оглед
състоянието на тежко алкохолно опиянение той не е осъзнавал поведението
си, повишеният риск за живота му. Като се съобрази и поведението на
водача на лекия автомобил, то съдът приема, че и двамата участници в
движението имат равен принос за настъпване на пътния инцидент. Обемът
на съпричиняване от страна на М. К. е 50%, с който трябва да се редуцира
обезщетението за неимуществени вреди./ Р № 61/17.05.2022г. по т.д. №
723/21г., ВКС, II т.о./. Дължимото обезщетение е 45 000лв.
При определяне на размера на обезщетението съдът съобрази, че
произшествието е настъпило през 2016г., икономическата конюктура в
страната, както и минималната работна заплата за страната. Размерът на
застрахователните лимити не може да бъде самостоятелен и водещ
критерий за съда при справедливото репариране на неимуществените вреди./
Р № 34/27.03.2020г. по т.д. № 1160/19г., ВКС, II т.о./. Обезщетението
отразява степента на уврежданията, трайните последици от тях, ако има
такива, както и други обективни факти, които са предмет на доказване и
които да са доказани в хода на съдебното дирене. Определеният размер на
обезщетение от 45 000 лв. представлява 107 минимални работни заплати за
страната за 2016г./420 лв. МРЗ за 2016г./ и 44 средно месечни заплати при
19
1012 лв. средно месечна работна заплата за страната за месец декември
2016г. Определеното обезщетение е съответно на жизнения стандарт на живот
в страната.
Поради изложеното решението на СГС следва да се потвърди.
По разноските.
На ищеца не се дължат разноски, тъй като няма сторени такива пред
въззивната инстанция. На адв. Ч. следва да се присъди възнаграждение
съобразно потвърдената част на първоинстанционното решение, а именно
материален интерес от 45 000лв. или 654, 98 лв. с ДДС.
На ответника се дължат разноски за въззивната инстанция с оглед
отхвърлената част от иска в размер на 290, 32лв.
На основание 78, ал.10 от ГПК разноски на третото лице помагач не се
дължат, поради което не се дължи и адвокатско възнаграждение на основание
на чл.38 от ЗАдв. на процесуалния му представител.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 264673/ 13.07.2021г. на СГС, ГО, 11
състав, постановено по гр.д. № 7288/17г. в частта, в която е отхвърлен искът
на Б. М. К. с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ над 45 000 лв. до пълния
предявен размер от 200 000лв. за обезщетение за неимуществени вреди от
смъртта на сина му М. Б. К., както и в частта, в която искът е уважен за
сумата от 45 000лв.
ОСЪЖДА „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК *********, гр.
София, бул. „ Г.М. Димитров“ № 1 да заплати на адв. С. С. Ч., гр. ***, ул. „
***“ № ***, ет. *** сумата от 654, 98лв. / шестстотин и петдесет и четири
лева и деветдесет и осем стотинки / адвокатско възнаграждение на
основание чл.38 от ЗАдв. за производството пред САС.
ОСЪЖДА Б. М. К., ЕГН **********, с. ***, общ. ***, област *** и със
съдебен адрес: гр. ***, ул. „ ***“ № ***, ет. *** чрез адв. Ст. Ч. да заплати на
20
„ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК *********, гр. София, бул. „ Г.М.
Димитров“ № 1 сумата от 290, 32лв./ двеста и деветдесет лева и тридесет и
две стотинки/ разноски по делото пред САС.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач С. К..
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
съобщението до страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
21