Р Е Ш Е Н И Е
№193
гр. Велико Търново, 25.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Велико Търново, в
съдебно заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и
трета година
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ЙОРДАНКА МАТЕВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
МАРИЯ ДАНАИЛОВА РОСЕН БУЮКЛИЕВ |
|
при секретар |
П.И. |
И с участието |
|
на прокурора |
Веселка Кърчева |
изслуша докладваното |
|
от съдия |
БУЮКЛИЕВ |
|
|
по касационно наказателно-административен характер
дело № 10217 по описа на Административен съд – Велико Търново за 2022 г. |
||
Производството е по
реда на чл. 63в от ЗАНН.
Касаторът В.В. ***, чрез *** Б. от ВТАК, е обжалвал като неправилно решение
№104 от 12.06.2023 година, постановено по АНД №84/2023 година по описа на
Горнооряховският районен съд.
От изложените в касационната жалба оплаквания се установява, че според
касатора решението е неправилно, тъй като е нарушен закона – основание по
чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Касаторът поддържа, че неправилно съдът е констатирал
липса на формални и процесуални пороци при провеждане на
административно-наказателното производство. Всъщност според оплакванията му в
АУАН, на база на който е издадено постановлението е налице липса на пълно
описание на обстоятелствата, при които е извършено нарушението. Освен това
съдът не съобразил и обстоятелството ,че няма външен белег въз основа на който
да се установи служебното прекратяване на регистрацията на МПС, с което е
извършено нарушението. Самото нарушение според касатора не е било надлежно
доказано пред съда, а и той не е собственик на МПС. С тези и други аргументи
моли касационната инстанция да отмени решението на съда и потвърденото с него
наказателно постановление.
Ответникът по касация, Началникът на Районно управление - Горна Оряховица при Областна дирекция на МВР – Велико
Търново, не е изразил становище по касационната жалба, прокурорът дава
заключение за неоснователността и.
Административният съд – В. Търново, като прецени наведените в нея
касационни основания, съгласно чл. 218 от АПК, приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от
надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а по
същество е неоснователна.
С обжалваното решение съдът е потвърдил като законосъобразно
наказателно постановление №22-0350-000066 от 14.04.2022 година на Началника на
РУ – Стражица при ОДМВР – Велико Търново, с което на основание чл.175, ал.3,
предложение първо от ЗДвП на касатора е наложена глоба от 200 лв. и същият е
лишен от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за извършено от него
нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП.
За да постанови този правен резултат
въззивният съд е констатирал, че с постановление от 2.02.2022 година по
прокурорска преписка №621/22 година по описа на РП – Велико Търново, ТО – Горна
Оряховица прокурорът отказал да образува наказателно производство против
настоящият касатор за извършено престъпление по чл.345, ал.2 от НК, като приел,
че деянието на последния не е съставомерно, а съставлява административно
нарушение. Въз основа на изпратената от прокурора преписка е издадено и
процесното пред съда наказателно постановление при условията на чл.36, ал.2 от ЗАНН. В обстоятелствената част на това постановление е възприета обстановката,
констатирана от прокурора. Посочено е, че на 15.12.2021 година жалбоподателят
/касатор понастоящем/ е управлявал лек автомобил, марка Ауди, №38М088,
собственост на трето лице, който е бил с изтекли регистрационни табели и
прекратена регистрация. При установяване на нарушението е било иззето
разрешение за временно движение №*********.
Пред съда свидетелите Д. И С.са описали
обстановка, която потвърждава описаната в постановлението, като според дадените
пред прокурора обяснения от самият касатор, същия е посочил, че е знаел, че
регистрационните табели на управляваното от него МПС са изтекли още на 12.112021 година. По делото е Било
установено и, че за въпросният лек автомобил е издадено разрешение за временно
движение с транзитен номер, за придвижване до КАТ, без ограничение за
придвижването в страната, но със срок на валидност до 12.11.2021 година.
Съдът е приел от правна страна, че става
въпрос за издадено в хипотезата на чл.36, ал.2 от ЗАНН постановление, като
срокът по чл.34, ал.3 от ЗАНН е започнал да тече от датата на посоченото
прокурорски постановление, при което доводите за нарушаване на процесуални
правила при издаването на АУАН са ирелевантни.
Що се касае до законосъобразността на
наказателното постановление, то съдът е приел, че то е издадено от компетентен
орган, при спазване на сроковете по чл.34 от ЗАНН и при спазване на изискуемата се от чл.57 от ЗАНН форма. Аргументирано е, че
оплакването за непълно описание на нарушението в процесното пред съда
постановление е неоснователно, доколкото обстоятелствата, за които се твърди,
че са проявление на тази непълнота, не са част от състава на нарушението, респ.
от предмета на доказване. Извън това съдът е посочил и, че е неоснователно
оплакването за нарушаване на процесуалните правила, изразяващо се според
касатора в несъотвествие на описаното и нарушените законови разпоредби.
По същество е аргументирано, че касаторът, в
нарушение на изискването на чл.140, ал.1 от ЗДвП е управлявал МПС, който към
този момент не е бил надлежно регистриран, доколкото срокът на валидност на
разрешението за временно движение на въпросното МПС е изтекъл. що се касае до
субективния състав на нарушението, то съдът е приел, че оплакването за липса на
знание за прекратяването на регистрацията на автомобила е неоснователно, най –
малкото поради изричното признание на субекта на нарушението, в което същият е
посочил, че е знаел до кой момент е било валидно въпросното разрешение за
временно движение.
Решението е правилно, а касационните
оплаквания не се оправдават фактически и от гледище на закона.
Съставът на чл.175, ал.3 от ЗДвП гласи
следното: „Наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно
средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който
управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред
или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер.“. Разпоредбата на
чл. 140, ал. 1 от ЗДвП има следното съдържание:
по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни
превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с
регистрационен номер, поставени на определените за това места. Достатъчно е да
се установи, че субекта на нарушението управлява МПС което или не е
регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но в момента на придвижването
му на собствен ход от съответният водач не е означено с валидни регистрационни
табели.
Не се спори от страните в хода на
производството, че касаторът се е движил, управлявайки процесното МПС, по път,
отворен за обществено ползване. Всъщност безспорно е и, че към момента на
управлението на въпросното МПС, за същото е изтекло разрешението за временно
придвижване, като въпросното МПС било с
транзитни табели въпреки разпоредбата на чл.27, ал.5 от НАРЕДБА № I-45 от
24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение,
временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните
превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни
за регистрираните пътни превозни средства. Неспазването и е довело и до
служебното дерегистриране на автомобила по чл.143, ал.15 от ЗДвП.
Следователно, извън факта на прекратената
регистрация следва да се констатира, че МПС се е движило и с регистрационни
табели, които са невалидни и за които е неприложима дефиницията на §18а от ДР
на закона.
Неоснователно е и оплакването за липсата на
съставомерност на деянието с оглед неяснотата досежно субекта на нарушението.
Както е видно от съдържанието на касационната жалба, касаторът счита, че след
като той не е собственик на автомобила, то няма как да се реализира субективния
състав на нарушението. Оплакването е неоснователно.
Субект на състава по чл.175, ал.3 от ЗДвП не
е всяко административно – наказателно отговорно лице, а само онова лице, което
е водач. Дефиницията за водач за целите на ЗДвП е разписана в допълнителната
разпоредба на §6, т.25 на ЗДвП. Тази норма сочи следното: „"Водач" е
лице, което управлява пътно превозно средство или води организирана група
пешеходци, което води или кара впрегатни, товарни или ездитни животни или стада
по пътищата.“. Анализът на разпоредбата води до логическият извод, че за да има
качеството водач, съответното физическо лице не следва да е придобило
правоспособност за управление на МПС от някаква категория, като е достатъчно
това лице да управлява такова превозно средство, както е в случая. Всеки водач
обаче следва да познава задълженията си, произтичащи от закона, след като е
решил да упражнява правата, които черпи от разпоредбите му. Част от тези
задължения са разписани в разпоредбите на чл.140 от ЗДвП и в разпоредбите на НАРЕДБА
№ I-45 от 24.03.2000 г. Затова няма как да се поддържа от лице, което притежава
това особено качество липсата на вина под формата на небрежност, при положение,
че като водач на МПС касаторът е бил длъжен да знае задълженията си, които
произтичат от тези нормативни актове. Всъщност, извън посоченото правилно
районният съд е констатирал, че касаторът е знаел, че управлява МПС с изтекло
разрешение за временно движение, което обстоятелство е видно и от дадените
обяснения.
Що се касае до формалната законосъобразност
на наказателното постановление и до спазването на съществените
административно-наказателни правила, то касационната инстанция препраща към
аргументацията, изложена в мотивите на решението на въззивната инстанция на
основание чл.221, ал.2, изречение второ
от АПК във връзка с чл.63в от ЗАНН.
Правилното решение следва да остане в сила.
Разноски за ответника не се следват,
доколкото такива нито са поискани, нито са сторени.
Водим от горното Административният съд – Велико
Търново, първи касационен състав, същото
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение №104 от 12.06.2023 година, постановено по АНД
№84/2023 година по описа на Горнооряховският районен съд.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.