РЕШЕНИЕ
№ 21186
гр. София, 22.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 38 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ
при участието на секретаря ИВАНКА Н. МОНЧЕВА СТОЙНЕВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ Гражданско дело №
20231110111044 по описа за 2023 година
Ищецът А. Н. И. твърди, че на 03.01.2023 г. е сключил договор за
паричен заем № ...с „А. Т. Е. Г." АД в размер на 450 лева, срок на кредита до
02.02.2023 г., една погасителна вноска. Размерът на годишната лихва бил
посочен в допълнително приложение – 40.53 %, ГПР – 49 %, а размерът на
общата сума, която следвало да върне ищецът, бил 598, 64 лв. – 450 лв.
главница, 14, 99 лв. лихва, 45 лв. такса за пакет „Преференциално (ВИП)
обслужване“ и 88, 65 лв. неустойка при непредоставяне на обезпечение.
Таксата и неустойката били разсрочени и включени в погасителния план.
Счита, че неустоечната клауза противоречи на добрите нрави, а задължението,
в обезпечение на което е уговорена, не било свързано с преки вреди за
кредитодателя. Клаузата била неравноправна и нищожна на основание чл. 143,
ал. 2, т. 5 ЗЗП, не била индивидуално уговорена. Счита, че е налице и
заобикаляне на чл. 33, ал. 1 ЗПК и противоречие с чл. 71 ЗЗД. Поддържа, че
ГПР не е посочен според изискванията на ЗПК – посочена била само
математическата формула без да са посочени и необходимите данни. Твърди,
че в ГПР е следвало да се включи таксата за „допълнителна услуга“, която
1
въобще не била изпълнена от ответника. Таксата била за усвояване на кредита
и като такава била нищожна по смисъла на чл. 10, ал. 2 ЗПК. Желае
произнасяне в мотивите за действителността на целия договор. Претендира
обявяване на клаузите за неустойка и за такса за „Преференциално (ВИП)
обслужване“ за недействителни, сумата от 133, 65 лв., представляваща
недължимо платени суми по договор за потребителски кредит, претендира
връщане на сумата на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД, както и разноски.
С молба от 17.07.2023 г. ищецът намалява размера на предявените
искове на 78, 80 лв.
В законоустановения срок ответникът е депозирал отговор на исковата
молба, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Сочи, че
договорът е сключен изцяло по инициатива на ищеца и след като последният е
бил запознат с всички условия по договора. Оспорва неустойката да е
недействителна поради противоречие с добрите нрави. Счита, че същата не е
следвало да бъде включвана в ГПР, тъй като е разход при неизпълнение на
задълженията по договора за потребителски кредит. Била уговорена за
неизпълнение на задължение по договора, с акцент върху обезщетителната
функция. Поддържа, че неустойката е индивидуално уговорена. Твърди, че не
е нарушено изискването на ЗПК за посочване на ГПР, като смята, че
договорът за потребителски кредит не може да бъде недействителен само на
това основание. Били посочени всички допускания, използвани при
изчисляването на ГПР. Посочва, че в договора била посочена общата сума,
която е дължима по кредита. Оспорва клаузата за неустойка да противоречи на
чл. 71 ЗЗД. Възразява срещу твърдението на ищеца, че клаузата за такса
„Преференциално (ВИП) обслужване“ е недействителна. Твърди, че ищецът
сам е поискал извършването на тази услуга, за която следвало да заплати
такса. Счита договора за потребителски кредит за изцяло действителен.
С молба, депозирана след първото по делото заседание ищцовата страна
заявява, че не желае обсъждане валидността на целия договор в мотивите на
съдебното решение.
Съдът, като обсъди становищата на страните и събраните по делото
доказателства намира следното: Фактическите обстоятелства и плащанията по
договора за кредит са безспорни между страните, като спора е единствено
правен. В настоящото производство доказателствената тежест е върху
2
ответната страна. Тя следваше да наведе доказателства, че оспорените клаузи
са равноправни, както и че заплатените услуги са действително получени.
Доказателства в тази насока не бяха събрани. Независимо от заключението на
счетоводната експертиза, която установява, че действително заплатеното от
ищеца по договора за кредит надвишава законоустановения размер на ГПР,
съдът намира и двете оспорени клаузи за неравноправни и недействителни.
Таксата „Преференциално (ВИП) обслужване“ сама по себе си не е
недействителна, ако потребителят действително е получил услуга,
съответстваща на названието – тоест, че конкретният заемател е бил обслужен
с предимство пред всички потребители, които са кандидатствали за същия вид
заем, но не са поискали да се ползват от преференцията. Ответникът не
представи никакви доказателства в тази насока, а твърдението му, че ищецът
сам е пожелал услугата не установява нейното получаване.
Относно „неустойката за непредставяне на обезпечение“ – в практиката
си настоящият съд трайно приема, че подобни клаузи представляват
заобикаляне на установената от закона максимална доходност на
потребителските кредити. Неустойката е правен институт обезпечаващ
изпълнението и вредите от неизпълнение.Непредставянето на обезпечение не
представлява вреда, а води до риск, а рискът води до задължение за обезвреда,
единствено ако настъпи вероятното неблагоприятно събитие. В случая
наименованието на правен институт е използвано за заобикаляне на
забранителна норма, поради което оспорената клауза е недействителна и
даденото по нея подлежи на връщане.
Исковете следва да бъдат уважени, а ответникът да заплати на ищеца
съдебни разноски. Ответната страна е възразила по размера на адвокатското
възнаграждение на ищцовата и съдът намира възражението за основателно.
Ищцовата страна претендира по 480 лева за установителния и за осъдителния
иск, при което се получава изкуствено завишено възнаграждение. Като
съобрази размера на иска, правната сложност и продължителността на спора,
съдът определя възнаграждение в размер на 650 лева, което следва да се
присъди по реда на чл. 38 ал. 1 т. 2 от ЗАдв. На ищеца следва да се присъдят
сторените от нея 55 лева разноски за такси. Съдът
РЕШИ:
3
ОБЯВЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛНИ клаузите от Прииложение № и
Приложение № към договор № 529361, сключен между А. Н. И. ЕГН и „ А.Т.
Е. Г." АД ЕИК.... , които предвиждат допълнително плащане за
„Преференциално (ВИП) обслужване“ и неустойка при непредставяне на
обезпечение в полза на кредитора.
ОСЪЖДА ответника да заплати на ищеца 78, 80 лв. ведно със законната
лихва от 01.03.2023г. до изплащане.
ОСЪЖДА ответника да заплати на ищеца 55 лева разноски.
ОСЪЖДА ответника да заплати на адвокат 650 лева възнаграждение
по реда на чл. 38 ал. 1 т. 2 от ЗАдв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчването на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4