МОТИВИ КЪМ
ПРИСЪДАТА НА НОХД 695/2018г. ПО ОПИСА НА ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД
Варненска окръжна прокуратура е внесла обвинителен
акт в Окръжен съд - Варна срещу
подсъдимите К.З.И. ЕГН ********** за престъпление по чл. 199 ал. 1 т. 4
вр. чл. 198 ал. 1 вр. чл. 26 ал. 1 вр. чл. 20 ал. 2 от НК и А.Р.А. ЕГН ********** - по чл.
198 ал. 1 вр. чл. 26 ал. 1 вр. чл. 20 ал. 2 от НК.
По искане на
подсъдимите и защитата, съдебното производство по делото е проведено по реда на
чл. 372 ал. 4 вр. чл. 371 т. 2 от НПК, като същите заявяват, че признават
изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на ОА и са съгласни да не се
събират доказателства за тези факти.
В
пледоарията си по съществото на
делото представителят на ВОП поддържа обвинението и моли съда да признае
подсъдимите за виновни по така внесеното обвинение.
Пледира
за определяне на наказания за подсъдимите лишаване от свобода над средния
размер в посока към максималния с приложение на редукцията по чл.58а от НПК.
Защитникът на
подс.И. – адв. В. предлага за
налагане на наказание под средния размер, което да бъде редуцирано с 1/3 по
чл.58а от НПК.
Защитникът на
подс. А. – адв. К. пледира за наказание определено при изключителен превес
на смекчаващите вината обстоятелства с приложение на редукцията по чл.58а ал.1
от НПК.
В последната
си дума пред съда подс. И. съжалява за извършеното, а подс. А. съжалява за
постъпките си. Двамата сочат, че са извършили престъпленията под въздействие на
наркотици.
Съдът като прецени събрания в хода на
досъдебното производство доказателствен материал, съобразно разпоредбите на
чл.14 и чл.18 от НПК, прие за установено от фактическа страна изложеното в
обстоятелствената част на обвинителния акт, а именно:
Двамата подсъдими - К.И. и А.А.,***,
където изтърпявали наказание лишаване от свобода за извършени престъпления
срещу собствеността. К.И. ***, с родителите си, а подс. А. в гр. Силистра. Той
дошъл в гр. Варна, където се срещнали с приятеля си К.И.. А. наел квартира -
таванско помещение в бл. 54 ет. 7, находящо се на ул. „Черни връх" в гр.
Варна. Двамата не разполагали с парични средства затова решили да си ги набавят
по престъпен начин.
На
09.01.2018 год., около 01:40 часа свид. В.М.В. се прибирал в домът си в гр.
Варна. Движел се от църквата „Св. Н. Чудотворец", находяща се на бул.
„Княз Борис I" по посока на ул. „Русе".
Двамата
подсъдими възприели пострадалия и го проследили. Нападнали го на безлюдно място
в района на пазар „Часовника". Подсъдимите И. и А. му нанесли силни
ритници в гърба и го съборили на земята. Продължили да му нанасят удари, като
при падането на свид. В. на земята, от джоба му изпаднал неговия таблет марка
„Дива" със СИМ карта. Подс. А. го взел и побягнал. Подс. Кр. И. пребъркал
джобовете на свид. В. и взел портфейлът му, в който се намирала сумата от 70
лв. и личната му карта, и побягнал след приятеля си.
Действията на двамата подсъдими били
видени случайно от преминаващия в близост свид. Атанас Йорданов. Той се
приближил до пострадалия и възприел нараняванията му, по които имало следи от
кръв. В.В. обяснил, че нападателите са му отнели таблета и пари. В последствие
били сезирани полицейските органи й образувано наказателно производство.
В хода на
разследването извършителите на деянието били разкрити.
Подсъдимите К.И.
й А.А. били категорично разпознати при проведеното; процесуално-следствено
действие „Разпознаване на лица", от пострадалия В.В. -протоколи л. 55; л.
58; фотоалбуми -л.57; л. 60.
В хода на
разследването са били изискани дисковете от проведено заснемане на камерите в гр. Варна по бул. „Княз Борис I" от
пл. „Севастопол" до Драматичен театър „Стоян Бъчваров". Последните са
били приобщени като веществени доказателства към материалите по делото.
При
преглед на записа се установява движението на двамата обвиняеми, които следват
пострадалия В. преди извършване на грабежа.
След
неговото извършване, подсъдимите посетили заложна къща „Линкеш 2" ЕООД,
находяща се на ул. „Наум" № 2 в гр. Варна, където обв. А. заложил отнетия
от свид, В. таблет марка „Дива" за сумата от 20 лв. Те били приети от
управителя на фирмата свид. Г. Г., който вписал личните данни на подс. А. в
„Заложен билет" № 101, приобщен към делото л.163. Впоследствие свид. Г.ев
предоставил на разследващите органи запис на вътрешните видеокамери от
помещението на магазина проведен по време на залагане на веща от двамата
обвиняеми; таблетът отнет от свид. В. и заложния билет - протокол за доброволно
предаване л.162. Подс. А. отнесъл отнетата лична карта в квартирата си. След
разкриване на деянието, той я предал с протокол за доброволно предаване/л.
164/.
От
заключението на назначената лицева и идентификационна експертиза /л. 114-117/
се установява, че на кадрите от приобщени записи предоставени от Община Варна
/обект 1 по експертизата/ и на кадрите от заложна къща „Линкеш 2" /обект 2
по експертизата/, се установява, че „лице от видимо мъжки пол /лице № 1/ е със
сходни общи черти на главата и лицето с тези на предоставения сравнителен
материал от лицето А.Р.А.. Резултатът от сравнителния анализ позволява да се
направи извод, че е заснето лицето А.Р.А.. При направения преглед на
видеофайловете се установява, лице от видимо мъжки пол /лице № 2/, е със сходни
общи черти на главата и лицето с тези на предоставения сравнителен материал от
лицето К.З.И.. Резултатът от сравнителния анализ позволява да се направи извод,
че е заснето лицето К.З.И..
От
заключението на изготвената съдебно-медицинска експертиза /л.137-139/ се установява,
че лри употребената сила срещу пострадалия В. за отнемане на предмета на
престъпление, му е била причинена лека телесна повреда по смисъла на чл.130 ал.
1 от НК, изразяваща се в контузия на главата; разкъсно-контузна рана по долния
клепач на дясното око, обусловили временно разстройство на здравето
неопасно за живота.
От заключението на изготвената
съдебнр-оценителна експертиза /л. 130-132/ се установява, че общата стойност на
предметът на престъпление, отнет от свид. В. В., е в размерна 243.30 лв.
Свид. Ж.К.Д. работела в заведение на
крайбрежната алея в гр. Варна. Около 17:15 - 18;00 часа на 09.01.2018 год.,
след приключване на работния ден, тръгнала към домът си пеша през района на
„Морска градина“ в гр. Варна. Свид. Д. стигнала до „Летния театър" и
продължила към игрището за голф. На безлюдно място в близост до спортното
съоръжение двамата подсъдими - К.И. и А.А., я нападнали в гръб. Съборили я на
земята и я притиснали да не мърда. Свидетелката се съпротивлявала като се
опитвала да задържи дамската си чанта, която носела отпред на гърдите си
прекарана през рамо и глава с кожена презрамка. Подс. А. силно дръпнал самата
чанта, а подс. И. се опитвал да освободи чантата през главата на пострадалата.
Кожената презрамка се скъсала, след което чантата била отнета заедно с нейното
съдържание от подс. А., който бързо побягнал, последван от съучастника си подс.
Кр. И.. В района на „Морската градина'' в непосредствена близост до атракцион
„Блъскащи колички" - „Приморски парк", двамата подсъдими проверили
съдържанието на отнетата чанта. В нея намерили сумата от 100 лв. на банкноти и
4 лв. на стотинки, които си поделили. Подс. Ал. А. задържал личната карта на
свид. Ж. Д., която отнесъл в квартирата си. Впоследствие личната карта предал
на полицейските органи с протокол за доброволно предаване /л. 183/. Чантата с
дамски принадлежности изхвърлили в района на парка.
В
хода на разследването част от предмета на престъпление, собственост на
пострадалата: гребен; чанта с прекъсната дръжка; лекарства в нея; ключодържател
с 3 бр. ключове; чипове; са били намерени при извършен оглед на
местопроизшествие - протокол л. 75 /препис л. 76/, изготвен фотоалбум - л.
78-79 и проведен оглед на ВД - протокол л. 80.
Действията
на двамата подсъдими при извършване на грабежа срещу свид. Ж. Д. били възприети
от случайно преминаващия свид. Р. Й.. Последният побягнал след тях, но не могъл
да ги настигне. Върнал се при пострадалата, която му разказала, че нападателите
са отнели дамската и чанта. Впоследствие уведомили полицейските органи за извършеното
деяние.
В
хода на разследването свид. Ж. Д. и свид. Р. Й. са заявили, че не могат да
разпознаят двамата нападатели. Описват тяхното облекло, възраст и физика, който
отговарят на вида на подсъдимите.
След
разкриване на деянието подс. А. предал отнетата лична карта на свид. Д. чрез протокол за доброволно предаване /л. 183/.
От
заключението на изготвената съдебно-оценителна експертиза - л.130-132, се
установява, че предмета на престъпление извършено срещу свид. Ж. Д. е на обща
стойност 247.30 лв.
В
хода на разследването намерените вещи, предмет на престъпление, отнети от
двамата свидетели, са били върнати. ;
Твърденията
на подс. К.И. и подс. А.А., че употребяват наркотични вещества са наложили назначаването на съдебнопсихиатрична експертиза.
От
заключението на изготвената СПЕ /7л.147-151/ по отношение на подс. К.И. се
установява следното: Подсъдимият не страда от психично заболяване. Няма данни
за зависимост към алкохол и психоактивни вещества. Налице е разстройство
вследствие употреба на накабиноиди, вредна употреба на марихуана. Към момента
на извършване на деянието е бил в състояние да разбира свойството и значението
на извършените деяния и да ръководи постъпките си. Психическото и физическото
състояние му позволява да възприеме правилно фактите, които имат значение за
делото и да дава достоверни обяснения за тях. Той може да участва пълноценно в
наказателното производство.
От
заключението на изготвената СПЕ /л.141-146/ по отношение на подс. А.А. се
установява, че той е с психични и поведенчески разстройства, дължащи се на
комбинирана употреба на психоактивни вещества; синдром на зависимост към
хероин; вредна употреба на канабиноиди и психостимуланти; към момента на
извършване на деянието е бил в състояние да разбира свойството и значението на
извършените деяния и да ръководи постъпките си. Физическото и психичното
състояние му позволява правилно да възприеме фактите, които имат значение за
делото и да дава достоверни показания за тях. Той може да участва пълноценно в
наказателното производство.
Фактическата обстановка се установява по
категоричен и безспорен начин от събрания на ДП доказателствен материал,
приобщен по реда на чл. 283 от НПК, като същият изцяло подкрепя самопризнанията
на подсъдимите.
Доказателствата по делото – установени от гласни,
писмени и веществени доказателствени средства, надлежно събрани и проверени в
хода на досъдебното производство установяват по несъмнен начин фактите, които
са очертани в обвинителния акт и признати от подсъдимите И. и А., като се
подкрепят и допълват. Съдът прие, че в събрания обем доказателства по делото
няма противоречие, нито взаимно изключване на факти и обстоятелства.
Предвид изложеното, призна подсъдимите за виновни както следва:
- К.З.И. в това, че на
09.01.2018 г., в гр. Варна, при условията на продължавано престъпление и при условията
на опасен рецидив и в съучастие като съизвършител с А.Р.А., отнел чужди движими
вещи кафяв кожен портфейл, лична карта, сумата от 70 лв., таблет марка „Дива“,
модел „QC-703GN“, СИМ-карта към „Теленор“, всички вещи на обща стойност 247.30
лв., от владението и собственост на В.М.В., с намерение противозаконно да ги
присвои, като употребил за това сила, дамска чанта от изкуствена кожа, портмоне
от изкуствена кожа, лична карта, дебитна карта, гребен, 2 бр. червила, „Панадол“,
мента, глог, валериана, мори кърпички „Ренкли“, 3 броя дамски превръзки, гумен
ключодържател - маймунка, 3 бр. секретни ключа, 2 бр. чипове, 104 лв., всички
вещи на обща стойност 168,39 лв., от владението и собственост на Ж.К.Д., с
намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила, всички
вещи на обща стойност 415.69 лв. -
престъпление по чл. 199, ал.1, т. 4, вр. чл. 198, ал.1, вр. чл. 26, ал.
1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК.
-А.Р.А. в това, че на 09.01.2018 г., в гр.
Варна, при условията на продължавано престъпление и в съучастие като
съизвършител с К.З.И. отнел чужди движими вещи: кафяв кожен портфейл, лична
карта, сумата от 70 лв., таблет марка „Дива“, модел „QC-703GN“, СИМ-карта към
„Теленор“, всички вещи на обща стойност 247.30 лв., от владението и собственост
на В.М.В., с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това
сила; дамска чанта от изкуствена кожа, портмоне от изкуствена кожа, лична карта,
дебитна карта, гребен, 2 бр. червила, „Панадол“, мента, глог, валериана, мокри
кърпички „Ренкли“, 3 бр. дамски превръзки, гумен ключодържател - маймунка, 3
бр. секретни ключа, 2 бр. чипове, 104 лв., всички вещи на обща стойност 168.39
лв., от владението и собственост на Ж.К.Д., с намерение противозаконно да ги
присвои, като употребил за това сила, всички вещи на обща стойност 415.69 лв. -
престъпление по чл. 198, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК.
С
описаните по - горе деяния подсъдимите са осъществили от обективна и субективна
страна състава на престъпления, съответно по чл. 199, ал. 1, т. 4, вр. чл. 198,
ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК за подс. И. и по чл. 198,
ал.1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК за подс. А..
От
обективна страна: изпълнителните деяния по чл.199, ал. 1, т. 4, вр. чл. 198,
ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК и по чл. чл. 198, ал. 1, вр.
чл. 26, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК са осъществени чрез действия.
От
субективна страна: Деянията са извършени от двамата подсъдими при условията на
пряк умисъл и специална цел, като са разбирали свойството на извършеното и
целели настъпването на престъпния резултат.
Квалификацията
по ал.2 на чл. 20 от НК се определя от факта на задружно участие на двамата
подсъдими в извършване и на двете деяния при употреба на сила срещу двама
пострадали и отнемането на предмета на престъпление от тяхно владение.
Деянията
са извършени при условията на продължавано престъпление по смисъла на чл.26 от НК, като осъществят последователно един и същ състав на престъпление по чл.199
вр .чл.198 от НК, извършени са през непродължителен период от време, при една и
съща обстановка и при една и еднородна форма на вината - пряк умисъл.
По отношение на подс. И. е налице и
квалифициращият признак – „опасен
рецидив“ по т.4 на чл.199
ал.1 от НК, определящ се от предходната му съдимост и сроковете по чл.30 ал.1
от НК не са изтекли.
На
27.12.2017г. е изтърпял последната си присъда в размер на от пет години и шест
месеца „лишаване от свобода" при
първоначален строг режим по НОХД № 1122/2012 г. на ВОС, в сила от 05.12.2013г.
за престъпление по чл.199 ал. 1 т. 4 вр. чл. 198 ал. 1 вр. чл. 20 ал. 2 от НК.
По индивидуализацията на наказанията :
За
извършеното от подс. И. престъпление по чл.199, ал.1, т.4 вр. чл. 198, ал.1 вр. чл. 26, ал.1 вр. чл. 20 ал.2 от НК предвиденото от законодателя наказание
"лишаване от свобода" е от пет
до петданесет години, като съдът може да постанови конфискация до една
втора от имуществото на виновния.
За
престъплението по
чл.198, ал.1, вр. чл. 26, ал.1 вр. чл. 20, ал.2 от НК
извършено от подс. А. е предвидено наказание "лишаване от свобода" от
три до десет години.
С
оглед на това, че съдебното производство протече по реда на Глава 27 от НПК в хипотезата на чл. 371, т.2 НПК, на основание чл. 373, ал.2 от НПК наказанията на двамата подсъдими следва да се определят
при условията на чл. 58 А от НК. Съдът счита, че не са налице
основания за приложение на чл. 55 от НК по отношение на двамата, тъй като по делото не са налице нито многобройни нито изключителни
смекчаващи вината на подсъдимите обстоятелства.
При
определяне вида и размера на наказанията, които следва да им се наложат съдът
прецени принципите на чл. 54 от НК, като взе предвид степента на обществената
опасност на деянията и тази на подсъдимите, подбудите за извършване на
престъпленията и като взе предвид смекчаващите и отегчаващите отговорността
обстоятелства, установи:
Инкриминираните
деяния разкриват изключително висока степен на обществена опасност.
Механизма
на извършването им се характеризира с престъпна упоритост и дързост.
Подсъдимите И. и А. са ограбили мъж и
жена, прилагайки брутална сила без никакъв респект към тяхната беззащитност и
уязвимост.
По отношение на подс. И..
Степента
на обществена опасност на дееца е висока, предвид липсата на поправителен и
превъзпитателен ефект от предходните му многобройни осъждания и наличието на
трайно установено поведение на несъобразяване с правните и етични норми в
обществото. Така проявеното демонстративно незачитане на законите и нежелание
за промяна в поведението му, утвърдените престъпни навици и възприетия начин на
живот продължава своето проявление. Показателно в тази насока е че незабавно
след освобождаването си от затвора / едва след няколко дни / по предходна
присъда с която бил осъден за грабеж на пет години и шест месеца „лишаване от
свобода“ отново върши грабежи, което очевидно не е оказало никакво възпиращо
действие върху неговата личност.
За
смекчаващо вината на подс. И. обстоятелство съдът отчита изразеното разкаяние
за случилото се, установеното поведенческо разстройство предвид употребата на
наркотични вещества, младата възраст на подсъдимия, неговото семейно положение
предвид здравословното състояние на баща му, частично възстановените щети с
готовност за пълното им възстановяване и направеното самопризнание на
досъдебното производство. Тук обаче следва да се отбележи, че доколкото
индивидуализацията на наказанието е комплексен логически процес, то проявеното
съдействие в ДП за изясняване на обективната истина не е от такъв характер
който да конфронтира изводите за висока степен на обществена опасност на дееца
и да обоснове по-голямо смекчаване на неговото наказателноправно положение,
каквото се иска от защитата. Още повече пък да стоят с изключителен превес над отегчаващите
обстоятелства.
Съвкупността
от смекчаващите обстоятелства за неговата личност, не отговарят на критерия за
многобройност, нито някое от тях за изключително по смисъла на чл.55 НК които
да обосноват индивидуализация на отговорността на подсъдимия при условията на
чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК.
Като отегчаващо вината обстоятелства съдът отчете факта, че подсъдимият
е с обременено съдебно минало, множество осъждания, извън тези, които обуславят
квалификацията "опасен рецидив", с упоритост при извършване на
деянията и извличащите се лоши характеристични данни, обстоятелството, че
деянието е било извършено от него в кратък срок след освобождаването му от
местата за лишаване от свобода. Съобразно това и в заключение съдът определи
наказанието на подс. И. малко над баланса с лек превес на смекчаващите над
отегчаващите отговорността обстоятелства – „лишаване от свобода“ под средния
размер, а именно девет години и шест месеца.
Съгласно разпоредбата на чл.58а, ал.1 НК намали размера на
определеното по правилата на чл. 54 НК наказание с 1/3,
като наказанието което следва той да изтърпи е в размер на шест години и три
месеца "лишаване от свобода", при първоначален "строг"
режим, което е съобразено с тежестта и броя на извършените престъпления, това,
че те са осъществени непосредствено след предходно осъждане, както и с
настъпилите вредни последици. Така определеното наказание съответства на целите
на чл.36 от НК както на плоскостта на личната, така и на плоскостта на
генералната превенция.
Съдът не постанови конфискация до една втора от имуществото на виновния,
тъй като липсват по делото данни за имущественото му състояние.
Относно подс. А..
Така и за този подсъдими оценката за наличие на висока степен на
обществена опасност на личността му се извежда от данните за многобройните му
осъждания, при липса на поправителен и превъзпитателен ефект от тях,
извършените престъпления, проявеното демонстративно незачитане на законите в
страната и нежелание за промяна на трайно установеното си поведение на
несъобразяване с правните и етични норми в обществото.
Като смекчаващо вината на подсъдимия обстоятелство съдът отчита
критичното отношение към извършеното с изразеното съжаление, възрастта и частично възстановените щети, а като
отегчаващо вината обстоятелство отчита неговото обременено съдебно минало и
лоши характеристични данни. При техния анализ съдът намира, че наказанието
„лишаване от свобода“ по отношение на този подсъдим, следва да се определи малко под средния размер, а именно - на шест
години и след редукцията по чл. 58а ал.1 от НК да бъде намалено до размер от
четири години "лишаване от свобода", което да изтърпи при
първоначален „строг“ режим. Същото
съответства на обществената опасност на подсъдимия и тежестта на осъществените
престъпления, които са с изключително висока степен на обществена опасност и определено
изискват прилагането на наказателната принуда да е в по-тежка степен.
Тук и за двамата подсъдими следва да се отчете, че наред със
смекчаващите отговорността обстоятелства, по делото се констатират значителен
брой съществени по тежест отегчаващи обстоятелства и за двамата подсъдими. В
случая от особено значение са фактите, свързани с наглия, брутален и изненадващ
начин на извършване на престъпленията – и двамата пострадали са нападнати в
гръб, като св. В. в късен час от денонощието (около 1.40 ч.), при упражнено от
тях спрямо пострадалите твърде интензивно насилие, изразило се в събарянето им
на земята с притискане на св. Д. да не мърда, както и нанасянето на силни
ритници в гърба на св. В. и удари. Тези данни на собствено основание завишават
както персоналната опасност на двамата подсъдими, така и специфичната
обществена опасност на извършените от тях деяния, които изискват по-строго
санкциониране. Очевидно е, че и
двамата подсъдими е наложително за по-дълго време да бъдат изолирани от
обществото, след като чрез налагане на наказания по предишни осъждания не са
били постигнати целите по чл.36 от
НК.
На основание чл.59 ал.1 от НК съдът е зачете
времето през което подсъдимите И. и А. са били с МНО „Задържане под стража“
считано от 19.01.2018г. до привеждане на присъдата в изпълнение.
С
присъдата подсъдимте са осъдени солидарно заплатят направените по делото
разноски в полза на Държавния бюджет по сметка на ОД на МВР Варна.
По изложените
съображения съдът постанови присъдата си.
СЪДИЯ ПРИ ВОС: