РЕШЕНИЕ
№ 2607/12.12.2019г.
гр.
Пловдив, 12.12.
2019 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХ състав, в открито заседание на четиринадесети
ноември, две хиляди и деветнадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИЧО ДИЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЙОРДАН
РУСЕВ
СВЕТЛАНА МЕТОДИЕВА
при секретаря Т.К. и с участието на
прокурора Владимир Вълев, като разгледа докладваното от съдия Св.Методиева
касационно административно - наказателно дело № 2919 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания
/ЗАНН/ и глава дванадесета от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/.
Касационният
жалбоподател „Инса Ойл“ ЕООД гр. Раковски с ЕИК
*********, чрез управителя си Г.С.,
обжалва Решение № 1472 от 02.08.2019 г., постановено по АНД № 4324/2018
г. по описа на Районен съд Пловдив, XIV н.с. С
обжалваното решение е потвърдено Наказателно постановление № 972 от 18.06.2018
г. на Председателя на ДАДРВВЗ, с което на дружеството-жалбоподател е наложена
имуществена санкция от 2000 лева на основание чл.60 от ЗЗНН за нарушение по
чл.4, ал.2, т.7, вр. с чл.60 от ЗЗНН.
В
касационната жалба се сочи ненеправилност и незаконосъобразност на обжалваното
решение, както и постановяването му в нарушение на материалния и процесуалния
закон. Твърди се наличие на допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила при издаване на наказателното постановление, което не е било отчетено
от страна на районния съд, както и неправилна оценка на обстоятелствата във
връзка с неприлагане от наказващия орган на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН,
неправилност на възприетата квалификация на нарушението. Прави се искане за
отмяна на съдебното решение и на потвърденото с него наказателно постановление.
В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят не е изпратил
представител, като е депозирана молба от управителя на „Инса
Ойл“ ЕООД, с която се поддържа касационната жалба.
Ответникът
по касационна жалба ДАДРВВЗ е депозирала отговор по жалбата, чрез процесуалния
си представител ст. юрисконсулт А., в който се излага позиция за
неоснователност на жалбата и се развива подробно становище във връзка с
възраженията по жалбата за неприлагането на института на маловажен случай на
административно нарушение за конкретно установеното такова. В съдебното
заседание, редовно призован, ответникът не е изпратил представител.
Окръжна прокуратура - Пловдив, чрез прокурор
Вълев, изразява становище за неоснователност на жалбата.
Касационният
съд, като извърши преглед на обжалваното съдебно решение, във връзка с
наведените в жалбата касационни основания по чл.348, ал.1 от НПК, констатира
следното:
Касационната
жалба е подадена в предвидения законов срок и от страна по първоинстанционното
съдебно производство, за която решението е неблагоприятно, поради което се
явява допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Районен
съд Пловдив, след като е провел пълно и всестранно разследване по делото, е
възприел за установена описаната в обжалваното решение фактическа обстановка,
която се възприема и от настоящия съд, като поради това е ненужно да се
повтаря.
На базата на правилно установени факти, които
и не са оспорени от страна на жалбоподателя по делото, първоинстанционният
съд е направил извод относно наличието на установено нарушение на чл.4, ал.2,
т.7 от ЗЗНН, извършено от дружеството-жалбоподател, счел е, че в хода на
административно-наказателното производство не са допуснати съществени
процесуални нарушения, че правилно е определена санкционната норма и е наложена
имуществена санкция в минималния предвиден размер, съобразен с ниската степен
на обществена опасност на конкретното нарушение, както и че не са били налице
основанията по чл.28 б.а от ЗАНН тъй като конкретният случай на нарушение не се
отличава от обикновените случаи на нарушения от същия вид.
Касационната
съдебна инстанция споделя така направените изводи, като в тази насока препраща
и на основание чл.221, ал.2 от АПК към мотивите на първоинстанционния
съд.
Конкретно
по повод възраженията, направени с касационната жалба относно несъобразяване от
първоинстанционния съд на съществени процесуални
нарушения, допуснати при издаване на наказателното постановление съдът намира
същите за неоснователни.
Твърдението в жалбата за неправилно
квалифициране на нарушението, като такова, изразило се в представяне на непълна
справка -декларация по чл.4, ал.2 от ЗЗНН, вместо невярна или неточна такава,
съдът намира за направено въз основа на неправилен анализ на съдържанието и
оформлението на процесната справка-декларация.
Същата, видно от разпоредбата на чл.4, ал.2 от ЗЗНН се изготвя и представя в
Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ по образец. Видно от
съдържанието на процесната справка - декларация,
попълнена по образец от дружеството - жалбоподател и приложена по
административната преписка, то в графа „Забележки“ на образеца като т.1 е посочено, че в празните графи след попълването на декларацията се записва „0“. Сиреч, конкретното
отразяване в клетка на ред 17 от декларацията, което е описано в акта и
наказателното постановление „0“, практически обозначава празна графа и
следователно и декларацията действително е непълна, а не неточна или невярна,
както сочи жалбоподателят, доколкото същият е следвало да декларира конкретно
установеното при проверката по документи количество суровини за рафинерията,
което е пропуснато да бъде сторено.
Що
се касае до доводите, изложени в касационната жалба и свързани с неприлагане от
административно - наказващия орган на чл.28 от ЗАНН, респективно приемането от районния
съд, че случаят на административно нарушение не е маловажен, то настоящият
съдебен състав намира, че макар и първоинстанционният
съд да не е дал конкретен отговор на всички възражения в тази насока, изложени
в жалбата, с която е бил сезиран, на
практика изводът му, че случаят не може да се определи като такъв, който се
отличава съществено от нарушения от същия вид, се явява законосъобразен. В тази
връзка и посоченото в касационната жалба необсъждане от страна на наказващия
орган, респективно от районния съд, на подбудите за извършване на нарушението,
дори и да бе сторено, е без практическо значение, доколкото случаят се отнася
до ангажиране административната отговорност на юридическо лице, при което
отговорността е обективна и безвиновна, а подбудите, съответно
мотивите за извършване на нарушение, са обстоятелства, които подлежат на оценка
при определяне на вината и съответно могат да се обсъждат в светлината на
разпоредбата на чл.27 от ЗАНН. В случая, правилна е преценката на районния съд,
че случаят не е маловажен, като в тази връзка, освен изложеното в мотивите към
обжалваното решение, в допълнение настоящият съдебен състав счита за нужно да
посочи и че с оглед на особения характер на обществените отношения, които се
регулират със ЗЗНН, както и целите на закона, визирани в чл.1 от същия, а така
също и задълженията на ДА ДРВВЗ по чл.5 от ЗЗНН, върху чието точно изпълнение
всяко нарушение по чл.4 от закона се отразява пряко, то нарушението не би могло
да се определи като маловажно. В случая, при издаването на наказателното
постановление е било съобразено обстоятелството, че на практика се касае до реализиране
на най-леката от проявните форми на неизпълнение,
визирани по чл.60 от ЗЗНН – представяне на непълна информация в
справката-декларация, като с оглед конкретиката на
нарушението е наложен и най-ниският размер на предвидената в закона имуществена
санкция от 2000 лева, което е било отчетено и от районния съд в решението му.
При извършената проверка от страна на
настоящия съд по реда на чл.218, ал.2 от АПК, не се установяват основания за
отмяна на обжалваното съдебно решение, като същото е валидно, допустимо и
съответстващо на материалния закон. Затова и тъй като не са налице и
касационните основания, визирани в касационната жалба, следва решението на районния
съд да бъде оставено в сила.
Воден от горното, на основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1472 от 02.08.2019 г., постановено по АНД № 4324/2018 г. на Районен съд – Пловдив, ХIV наказателен състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.