и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба на “Електроразпределение Пловдив” ЕАД- гр. Пловдив против заповед № 558 от 08.08.2003 година на кмета на Община Кърджали и се движи по реда на ЗАП. Твърди се в жалбата, че за попълване и поправка на кадастъра била изпратена молба от жалбодателя с изх. № 1389/09.05.2002 година до Община Кърджали. Бил съставен акт, който не бил подписан от молителя. Не било съобразено изискването на чл. 53, ал. 9 от Наредба № 5/21.05.2001 година за правила и нормативи за устройство на територията. Материализирането на границите могло да стане при съставянето на акта за допълване на кадастралния план. Твърди се в жалбата, че около енергийните обекти се създавали сервитутни зони съгласно чл. 60 ал. 4 във вр. с ал. 2 т. 1 от ЗЕЕЕ, а в чл. 67 ал. 3 от Наредба № 5/2001 г. за правила и нормативи за устройство на територията се определяло разстояние от всички страни на трафопоста най- малко 3 м. В баланса на дружеството, съгласно заповед № 60/11.02.1997 г. ДМА /земя/, са били увеличени само с 1 м. от всички страни на трафопостовете, за което жалбодателят претендирал. Моли съда да се постанови решение, с което да се отмени заповед №558/08.08.2003 г., като бъде издадена нова, с която бъде одобрено допълването на кадастралния план според приложения акт за държавна собственост. В писмена защита по същество поддържа жалбата против заповедта на кмета в частта, с която е отказано допълване на кадастралния план на с.Глухар, общ.Кърджали, с останалата част от земята, извън границите на сградата – трафопост. В писмената защита се излагат допълнителни съображения за нарушение на материалния закон. Поддържа се също, че когато непълнотите или грешките в кадастралния план са свързани със спор за материално право, спорът се решава предварително по съдебен ред, което в случая не било сторено. Освен това, актът за непълноти в кадастралния план от 14.01.2003 година не бил подписан на място от жалбодателя като молител, а му бил изпратен с писмо изх. № 1173/18.04.2003 година. Били нарушени формата и производството по издаване на административния акт, който не бил мотивиран. Сочи доказателства. Претендира разноски. Ответникът по жалбата чрез процесуалния си представител я оспорва и моли да се отхвърли. В писмена защита излага подробни съображения. Счита жалбата за недопустима, тъй като се претендирало право на собственост, което било недопустимо в административното производство, а следвало да се реши предварително по съдебен ред. Поддържа се, че съгласно § 42 от ПЗР на ЗИД на ЗОбС- Д.В. бр. 96/1999 г. собствеността върху земите около трафопостовете била общинска като съставеният АДС нямал правопораждащо действие. Ако съдът приемел жалбата за допустима, счита че е неоснователна. Акта за непълноти в одобрен кадастрален план бил подписан от молителя и съставителя. Обратното означавало да се откаже допълването на кадастралния план със сградата - трафопост и земята под него. Сочи се също, че границите на сградата били материализирани, но земята не можела да бъде материализирана, тъй като липсвали граници. След като претендираната земя нe била индивидуализирана по местоположение и граници, липсвал съществен реквизит, който препятствувал издаването на заповед за допълване на кадастралния план със земя. Що се касае до създаването на сервитутни зони, то те възниквали по силата на чл. 60 от ЗЕЕЕ, но то не било право на собственост, още повече, че въпроса за определяне на сервитутните отстояния от трафопостовете не подлежало на обжалване в административното производство и е от компетентността на съответните технически органи. Твърди се също, че капитала на жалбодателя бил увеличен с прилежащата земя, върху която е построен трафопоста, но не и с обслужващата земя, която била собственост на Общината и каквато земя, видно от представената скица, липсвала. Сочи доказателства. Претендира разноски. Представителят на прокуратурата счита жалбата за основателна и като такава моли да се уважи. Съдът като прецени събраните по делото доказателства приема за установено следното: Жалбата е подадена в срок от лице, имащо интерес от обжалването на административния акт в частта му, с която е отказано допълването на кадастралния план на с.Глухар, общ.Кърджали и е допустима. Съдът не приема довода в писмената защита на ответната страна за недопустимост на жалбата, поради претендирано право на собственост върху земя, което искане било недопустимо в административното производство. Спор няма, че в административното производство не могат да се предявяват и разглеждат претенции за собственост. Но в конкретния случай е налице издаден индивидуален административен акт, който засяга права на жалбодателя и този административен акт подлежи на обжалване по реда на ЗАП и във връзка с разпоредбите на ЗУТ. Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения: Със заповед № 60/11.02.1997 година на министъра на енергетиката и енергийните ресурси, издадена на основание § 34 от ЗИД на ЗППДОбП, чл. 221 т. 2 във вр. с чл. 192 ал. І от ТЗ, чл. 15 т. 2, във вр. с чл.10 ал. І и чл. 11 от Правилника за реда за упражняване правата на собственост на държавата в предприятията, приет с ПМС № 7/1994 година е увеличен капитала на “НЕК”- ЕАД гр. София с 74956000 лева чрез издаване на 74956 нови поименни акции по 1000 лева всяка. Увеличението било в резултат на внасяне в капитала на дружеството право на собственост върху земя с площ 485289 кв. м., ползувана от клон “Електроснабдяване - Хасково” в т. ч. и ползуваните земи от бившия клон “Електроснабдяване - Кърджали” съгласно приложение № 1 към заповедта. В писмо на “НЕК” ЕАД, изпратено до жалбодателя с вх. № на последния 3208/25.10.2002 година е посочено, че увеличението на капитала на “НЕК” ЕАД било в резултат на внасяне в капитала на дружеството право на собственост върху земя, ползувана от клон “Електроснабдяване - Хасково”, в това число и ползуваната земя от бившия клон “Електроснабдяване- Кърджали”. Приложение № 1 към заповедта съставлявало рекапитулация на размера и стойността на ползуваната земя, включваща прилежащите терени на сгради, трафопостове и ел. проводи. Посочено е също, че земите, заети от трафопостовете на “Електроснабдяване Кърджали” били с обща площ 32370 кв. м. На 14.05.2001 година на основание чл. 148 ал. 1 и 3 от ППЗДС бил съставен акт № 409 за частна държавна собственост за недвижим имот, находящ се в с.Глухар, общ.Кърджали, със следния вид и описание на имота: земя с площ - 25 кв. м., съставляваща част от парцел ІV, кв.18, отреден за трафопост; и трафопост № 1 - застр. площ 9 кв. м. на 1 етаж, МК, построен през 1978 г. В т. 11 на АДС е посочено също, че имотът е включен в капитала на търговско дружество- “Електроразпределение- Пловдив” ЕАД гр. Пловдив, клон Кърджали. На 09.05.2002 година с молба с изх. № 1389 на “Електроразпределение- Пловдив” ЕАД гр. Пловдив, клон Кърджали, изпратена до кмета на Община Кърджали, жалбодателят е поискал да бъде допълнен одобрения кадастрален план на населените места в Община Кърджали за трафопостовете, собственост на “Електроразпределение- Пловдив” ЕАД клон Кърджали, съгласно приложен списък. Към молбата приложили и акт за държавна собственост за трафопостовете включени в списъка. С писмоизх. № 1169/07.06.2002 година Община Кърджали е уведомила жалбодателя за необходимостта да допълни материалите към молба с № 1389/09.05.2002 година с приложение № 1 към заповед № 60/11.02.1997 година, с оглед приключване на преписката. На 14.01.2003 година в гр. Кърджали по повод молба от 09.05.2002 г. на жалбодателя, бил съставен акт за непълноти /грешки/ в одобрен кадастрален план. В акта било констатирано, че масивна сграда - трафопост- частна държавна собственост, съгласно акт № 409/14.05.2001 г. не е нанесен в действуващия кадастрален план. С акта било констатирано още, че “За останалата площ, съгласно АДС не може да се извърши допълване на кадастралния план, тъй като няма материализирана граница и имота не може да бъде идентифициран”. Към акта е приложена скица. Отбелязано е също, че новозаснетия имот пл. сн. № 247 - сграда и земя под нея с обща площ 9 кв.м.-държавен, е включен в капитала на “Електроразпределение-Пловдив” ЕАД, клон Кърджали. Акта е подписан от заявителя Н.Славчев, за когото не се спори между страните, че към тази дата е бил управител на “Електроразпределение - Пловдив” ЕАД – клон Кърджали, след като му е бил изпратен от Община Кърджали с писмо изх. № 1173/18.04.2003 г. Акта за непълноти е бил подписан и от съставителя и от Областния управител на област с административен център Кърджали без да е посочено в какво качество или на какво основание го е подписал. В акта не са посочени заинтересованите съседи, нито има положени подписи от такива. На основание чл. 134, ал. 2, т. 2 от ЗУТ и чл. 135, ал. 3 от ЗУТ по направеното искане от жалбодателя, кмета и гл. архитект на Община Кърджали са предписали да се извърши допълване на кадастралния план на с.Глухар, общ.Кърджали, относно имот, попадащ в парцел /УПИ/ ІV, отреден за ТП в кв.18 като се обособи нов имот за сградата на трафопоста, ведно със земята под него. На 08.08.2003 година от кмета на Община Кърджали била издадена заповед № 558. Със същата на основание чл. 134, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, във вр. с § 6 ал. 6, изр. 1 от ПР на ЗУТ, във връзка с чл. 86, ал. 1 от ППЗТСУ във вр. с чл. 32, ал. 1, т. 2 от ЗТСУ по повод писмо вх. № 1389/09.05.2002 година и № 1169/05.11.2002 г. на “Електроразпределение - Пловдив” ЕАД клон Кърджали и изготвен акт от 14.01.2003 г. за непълноти в одобрен кадастрален план на с.Глухар е одобрено допълването на кадастралния план на с.Глухар с нов имот пл. № 247 в кв. 18, представляващ сграда - трафопост, ведно със земята под него и нови граници за имот пл. № 247. Със същата заповед е отказано допълването на кадастралния план на с.Глухар с останалата част от земята, извън границите на сградата с мотиви: “На място няма материализирани граници, площта на земята, съгласно АДС № 409/14.05.2001 г. не може да бъде идентифицирана”. От заключението на вещото лице по назначената по делото съдебно-техническа експертиза, която е приета от съда и не се оспорва от страните, се установява, че имотът посочен в АДС № 409/14.05.2001 г. няма материализирани граници. Това било минималната необходима площ за обслужване на трафопоста и се намира около самата сграда. Парцел ІV в кв.18 п¯ плана на с.Глухар, в който била построена сградата бил отреден “за трафопост”. Така издадената заповед № 558/08.08.2003 година на кмета на Община Кърджали е незаконосъобразна по следните съображения: Не се спори между страните по делото, че кадастралния план на с.Глухар и свързаната с него документация не е предадена на Агенцията по кадастъра, а и не са представени доказателства, установяващи противното, поради което компетентен да издаде процесната заповед, е бил кмета на община Кърджали. В тези случаи, разпоредбата на § 6 ал. 6 от ПР на ЗУТ препраща към приложението на чл. 86 ППЗТСУ /отм./ в зависимост от конкретната хипотеза. С оглед на това и предвид фактическите основания за издаване на заповедта, съдържащи се в нея и в документите по издаването й, съставът на съда приема, че правните основания за издаването на атакуваната заповед- разпоредбата на § 6 ал. 6 изр. 1 от ПР на ЗУТ във вр. с чл. 86 ал. І от ППЗТСУ и във вр. чл. 32, ал. 1, т. 2 от ЗТСУ, са правилно приложени. Съдът намира, че неправилното посочване като правно основание за издаване на заповедта на разпоредбата на чл. 134, ал. 2, т. 2 от ЗУТ ,не опорочава същата, тъй като производството по издаването й, правилно се е развило при изпълнение на процедурата по чл. 86, ал. 1 от ППЗТСУ /отм./. Безспорно е, че приложеният по делото акт за частна държавна собственост с № 409/14.05.2001 г., издаден на основание чл.148, ал. 1 и 3 от ППЗДС и съставен по надлежния ред, има доказателствена сила, с каквато се ползуват и отразените в него обстоятелства, до доказване на противното с влязло в сила решение по общия исков ред, което доказване обаче, е допустимо извън рамките на настоящия административен процес. Безспорно е, че актът не създава право на собственост, но удостоверява принадлежността на това право, до установяване на противното. До отмяната или оборването на АДС по исков ред, същият има доказателствена сила. Или, безспорно е, че приложения към делото акт за държавна собственост, удостоверява правото на собственост на жалбодателя върху земя и трафопост, описани в него. Във връзка с подадената молба за започване на процедура по допълване на одобрен кадастрален план на с.Глухар, общ.Кърджали за трафопостовете, собственост на жалбодателя, е бил съставен акт за непълноти /грешки/ в одобрен кадастрален план на 14.01.2003 г. от техническата служба на Общината по реда на чл. 86, ал. 1 от ППЗТСУ. Основното изискване на цитираната разпоредба е непълнотите или грешките в кадастралния план да се установят на самото място от техническите служби с акт. Безспорно също от цитираната разпоредба е, че актът за непълноти задължително се подписва от съставителя, молителя и пряко заинтересуваните собственици. Ако някоя от заинтересованите страни откаже да подпише акта, то това не е пречка производството по установяване на непълнотите в кадастралния план да продължи. При това положение, страната, която поддържа, че очертаното на самото място фактическо положение не отговаря на имуществените й права, тя трябва да установи това по съдебен ред. В процесния случай, актът е подписан от съставителя, от заявителя - жалбодател и от областния управител, без за последния да е посочено защо и в какво качество го е подписал. В акта нито на първата му страните са записани заинтересуваните съседи, нито има подписи на такива, нито пък на приложената скица има данни за такива, което води до извода, че в акта липсват данни дали има заинтересувани собственици на съседни имоти и дали акта е подписан от тях. Тези недостатъци на акта водят до неговата незаконосъобразност, т.к. същият е издаден в противоречие с изискванията на чл.86, ал.1 от ППЗТСУ. Липсата на законосъобразен констативен акт, предхождащ издаването на заповедта води до незаконосъобразност и на обжалваната заповед, поради което същата следва да се отмени в част й, с която е отказано допълването на кадастралния план на с.Глухар с останалата част от земята извън границите на сградата, като незаконосъобразна. Със съставения акт за непълноти в одобрения кадастрален план на с.Глухар е констатирано, че масивната сграда – трафопост - частна държавна собственост, съгласно АДС № 409/14.05.2001 г., не е нанесен в кадастралния план. Поради това, с атакуваната заповед в необжалваната й част, е одобрено допълването на кадастралния план на с.Глухар, с нов имот пл. № 247, в кв.18, представляващ сграда - трафопост, ведно със земята под него и нови граници за имот пл. № 247. С акта за непълноти е констатирано и това, че за останалата площ съгласно АДС, не може да се извърши допълването на кадастралния план, тъй като няма материализирани граници и имота не може да бъде идентифициран. Когато на място няма ясно очертана гранична линия, което в конкретния случай се установява и от вещото лице по делото по назначената съдебно-техническа експертиза, която съдът приема и съгласно която, имота по АДС няма материализирани граници, то границата може да се установи само по съгласие на всички пряко заинтересовани собственици. А ако някой възразява по положението на границата, или се спори за собствеността на имота, то тогава е налице спор за имуществено право, който трябва да бъде решен предварително по съдебен ред. В случая, както бе посочено и по-горе липсват данни за заинтересуваните собственици, което е довело до опорочаване на процедурата по чл.86, ал.1 от ППЗТСУ, което от своя страна е пречка да се прецени дали между страните по делото и участници в производството е налице спор за имуществено право. Опорочаването на процедурата по издаване на атакуваната заповед, какъвто довод се поддържа и от пълномощника на жалбодателя, прави същата незаконосъобразна и като такава следва да се отмени. И тъй като въпросът е предоставен на преценката на административния орган, следва след отмяната на заповедта, преписката да се изпрати на административният орган за решаване на въпроса по същество на основание чл. 42 ал. ІІІ от ЗАП, като се съобрази с изложеното по-горе за изпълнение на процедурата по чл. 86 ал. І от ППЗТСУ и мотивиране на административния акт. И тъй като заповедта на кмета на Община Кърджали се отменя на посочените по-горе основания, то съдът не следва да се произнася по останалите, направени в жалбата оплаквания. При този изход на делото следва ответникът по жалбата да бъде осъден да заплати на жалбодателя направените разноски по делото в размер общо на 420 лв., от които 300 лв. д. такса, 40 лв. - възнаграждение за вещо лице, и 80 лв. адвокатско възнаграждение, тъй като са били представлявани от юрисконсулт. Водим от изложеното и на основание чл. 42 ал. ІІІ от ЗАП окръжният съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯВА заповед № 558 от 08.08.2003 година на кмета на Община Кърджали, издадена на основание чл. 134 ал. ІІ т. 2 от ЗУТ, във вр. с § 6 ал. 6 изр. 1 от ПР на ЗУТ, във връзка с чл. 86 ал. І от ППЗТСУ във вр. с чл. 32 ал. І т. 2 от ЗТСУ и изготвен акт от 14.01.2003 година за непълноти в одобрен кадастрален план на с.Глухар в частта, с която е отказано допълването на кадастралния план на с.Глухар с останалата част от земята, извън границите на сградата и изпраща преписката на Община Кърджали за решаване на въпроса по същество. ОСЪЖДА Община Кърджали да заплати на “Електроразпределение Пловдив” ЕАД- гр. Пловдив направените разноски по делото в размер на 420 лв. Решението може да се обжалва пред ВАС в 14- дневен срок от съобщението на страните.
Председател: Членове: 1/ 2/ |