РЕШЕНИЕ
№ 1063
гр. Бургас, 07.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Вяра Ив. Камбурова
Членове:Галя В. Белева
Димитър П. Стоянов
като разгледа докладваното от Галя В. Белева Въззивно гражданско дело №
20222100500590 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.435 и следващите от ГПК.
Образувано е по жалба вх.№1889 от 5.04.2022г. по описа на ЧСИ Илко Бакалов,
подадена от Общинско предприятие „Благоустрояване, комунално стопанство и
озеленяване“ гр.Несебър с ЕИК 0000571220111, с административен адрес гр.Несебър,
кв.“Несебърска мера“ №44, представлявано от директора Димитър Панев - длъжник по
изпълнително дело № 89 по описа за 2022 г. на ЧСИ Илко Бакалов, рег.№ 705 на КЧСИ.
Жалбата е насочена против постановлението относно разноските по изпълнителното
дело в частта, с която е приет адвокатски хонорар в размер на 1200 лв., както в частта, с
която е опредЕ. дължима пропорционална такса по т.26 от ТТР ЗЧСИ в размер на 498,32 лв.
Изложени са оплаквания, че претендирания хонорар от 1200 лв. за образуване на
изпълнителното дело е прекомерен и несъобразен с нормативната уредба, понеже в чл.10, т.1
от Наредба №1 МРАВ дължимото минимално възнаграждение за образуване на
изпълнителното дело е в размер на 200 лв. Сочи се, че освен първоначалната молба, с която
е сезиран ЧСИ, пълномощникът на взискателят не е извършил други процесуални действия,
насочени към удовлетворяване на паричните вземания. Твърди, че делото не е с фактическа
и правна сложност, а длъжникът спада към категорията на т.нар. „сигурни платци”. Затова
намира, че хонорарът следва да бъде редуциран до законоустановения минимум.
На второ място са изложени доводи за неправилно определяне на таксата по т.26 от
ТТР ЗЧСИ, понеже при определяне на размера на дълга с оглед изчисляването й са
включени и разноските за адвокатско възнаграждение, което не представлява „събрана
1
сума”. Счита, че под парично вземане по смисъла на т.26 ТТР ЗЧСИ се разбира само
вземането, предмет на изпълнителния лист. Изложени са и съображения, че вземането по
изпълнителния лист следва да бъде коригирано на 1938,38 лв., понеже от посочените в
изпълнителния лист суми преди образуването на изпълнителното дело длъжникът е превел
по сметката на взискателя сумата от 1800 лв., дължима за адвокатско възнаграждение пред
ВКС.
Моли постановлението за разноски да бъде отменено.
Взискателят- М. Д. Г., представляван от адв. Елена Вълканов, е представил
възражение, с което оспорва жалбата и доводите в нея като неоснователни.Сочи, че
договарянето на хонорара за правна защита и съдействие е доброволно и по взаимно
съгласие между страните, а длъжникът няма компетентността, нито правото да преценя дали
хонорарът съответства на обема на извършената работа. Сочи, че с оглед финансовите и
икономически условия, както и инфлацията, прилагането на минималните размери,
предвидени в Наредбата, не съответстват на работата, извършена от адвокатите, а
предвидените при други социално- икономически условия минимални възнаграждения са
крайно недостатъчни. Изтъква, че договарянето на хонорара е съобразено с опита на
взискателя предвид действията на длъжника в гражданското производство. Същият
очевидно шиканирал процеса, включително чрез настоящата жалба, а същевременно не е
изпълнил задълженията си по изпълнителния лист. Сочи се още, че предвид оспорването на
действията на съдебния изпълнител, делото вече се отличава с правна и фактическа
сложност, като процесуалният представител на взискателя извършва и други фактически
действия с депозираните писмени възражения.
Намира за неоснователно и искането на длъжника да бъде намалена таксата по т.26
от ТТР ЗЧСИ. Сочи, че от разплащателния документ за заплатена от длъжника сума в размер
на 1800 лв. по сметката на взискателя е видно, че основанието, посочено в нея е
„обезщетение” за оставането без работа на ищеца, а не за присъдените разноски. Заявява, че
липсва спор относно присъденото обезщетение, а именно то било заплатено в
действителност. Моли жалбата да бъде отхвърлена, а при условията на евентуалност-
размера на адвокатското възнаграждение да бъде определен по справедливост, а не в размер
на минималното по наредбата.
С допълнителна молба взискателят, чрез пълномощника си е изложил доводи, че
производството е усложнено, а именно- образувано било второ дело пред БОС по жалба на
длъжника, срещу отказа на ЧСИ да приспадне размера на дълга със сумата от 1800 лв.
Длъжникът е представил отговор по повод допълнителната молба, като е заявил, че
изнесените в нея твърдения са неверни и не кореспондират на приложените доказателства.
Заявява, че сумата от 1800 лв. е преведена незабавно по сметката на длъжника, след
постановяването на определението на ВКС на 20.12.2021г., а освен това на последния
допълнително е заплатена и сумата от 4862,13 лв., включваща всички дължими обезщетения
за оставане без работа. Сочи се, че други суми на основание обезщетение не се дължат на
взискателя.
Процесуалният представител на взискателя е депозирал нова молба, с която оспорва
2
твърденията в отговора, като сочи, че същите са неверни. Развити са доводи, които по
съществото си преповтарят вече изложените от него съображения за неоснователност на
жалбата.
ЧСИ Илко Бакалов е приложил непълен препис от изпълнителното дело. Изложил е
мотиви, в които в хронологичен ред е проследено развитието на изпълнителното
производство. Намира жалбата за неоснователна и моли да бъде оставена без уважение.
Сочи, че няма данни, че процесните изпълняеми права са погасени преди образуване на
изпълнителното производство, тъй като основанието, посочено в платения документ е
„обезщетение”, а не разноски по делото на ВКС. Сочи още, че видно от договора за правна
помощ и съдействие, пълномощникът на взискателя е бил ангажиран не само с образуването
на изпълнителното дело, а и с процесуално представителство, като изрично бил указан и
начина на плащане на възнаграждението- в брой. Намира, че пропорционалната такса по
т.26 от ТТР ЗЧСИ е правилно изчислена в размер на 415,27 лв., като с ДДС размерът й е
498,32 лв., като при определяне на материалния интерес, върху който се начислява се
включват и платените разноски за адвокатско възнаграждение на взискателя, които са за
сметка на длъжника.
След преценка на твърденията на страните въз основа на закона и събраните по
делото доказателства, Бургаският окръжен съд приема за установена следната фактическа
обстановка:
На 25.03.2022 г. пред ЧСИ Илко Бакалов е депозирана молба за образуване на
изпълнително дело против ОП „БКСО”, гр.Несебър въз основа на изпълнителен лист,
издаден на 8.03.2022г. по гр.дело №498/2020г. по описа на РС- Несебър, съгласно който в
полза на взискателя са присъдени следните разноски: 688,38 лв.- адвокатско възнаграждение
за първата инстанция, 1250 лв.- адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция и
1800 лв.- разноски пред касационната инстанция.
Молбата за образуване на изпълнителното дело е подадена от адв. Е.лена Вълканова
от АК-Бургас като пълномощник на взискателя /пълномощно на гърба на л.3 от копието на
ИД/. С молбата е възложено на ЧСИ извършването на действията по чл.18 от ЗЧСИ,
поискано е извършването на проучване на имущественото състояние на длъжника.
Поискано е извършване на изпълнителни действия- налагане на запор върху откритите
банкови сметки на длъжника и възбрана върху недвижимите му имоти. Поискано е да бъдат
събрани и разноските на взискателя за изпълнителното производство в размер на 1200 лв.,
както и превеждането на събраните суми по банкова сметка на адвоката. Като приложения
към молбата за образуване на изпълнителното дело са посочени изпълнителен лист,
адвокатско пълномощно и договор за правна помощ /последният не е наличен в
представеното на съда копие от ИД/.
С разпореждане от 25.03.2022г. ПЧСИ е разпоредил образуване на изпълнително
дело; разпоредил е да бъде извършена справка в НАП и да бъде изпратена покана за
доброволно изпълнение до длъжника.
С постановление от 28.03.2022г. ЧСИ е разпоредил да бъде образувано изпълнително
дело, приел е като разноски по делото адвокатски хонорар в размер на 1200 лв., приел е като
3
разноски по делото авансови такси по ТТР ЗЧСИ с издадена сметка по чл.78 и чл.79 ЗЧСИ в
размер на 78 лв. и 2,50 лв. за поща. Разпоредил е на задължените лица да бъдат връчени
изисканите от чл.428 ГПК книжа, както и да се извършат исканите допустими по ГПК
действия, включително тези по обезпечаване и реализиране на взискването.
На 28.03.2022г., на основание чл.79 и 80 ЗЧСИ е издадена сметка №15512 за
начислени авансови такси 65 лв.
Издадена е сметка за дълга изх.№2430/28.03.2022г. в която е посочено, че длъжникът
дължи следните суми: 3738,38 лв.- разноски, 1200 лв. адвокатски хонорар, неолихвяема
сума- 78 лв. /обикновени такси ДДС/ и 2,50 лв. поща. В нея е посочено, че дължимият
остатък е 5517,20 лв., включващ неолихвяема сума от 5018,88 лв. и пропорционална такса с
ДДС 498,32 лв.
На същата дата на длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение, в която е
посочено, че задължението на длъжника възлиза на : 3738,38 лв.- неолихвяема сума, 2,50 лв.
допълнителни разноски и 78 лв. разноски по изпълнителното дело, такса по т.26 от ТТР
ЗЧСИ в размер на 498,32 лв., както и други суми в общ размер 1200 лв. /в това число ДТ,
адв.възнаграждение, възнаграждение за в.л., за пазач и пр./.
Документи по изпълнителното дело са връчени на длъжника на 31.03.2022г. /в
известието за доставяне не е посочено какви са те/.
На 4.04.2022г. длъжникът е подал жалба срещу постановлението за разноските както
и молба за коригиране на вземането на взискателя със сумата от 1800 лв., предвид
извършеното плащане в размер на 1800 лв., представляващи дължимите разноски пред ВКС.
Към молбата е приложено платежно нареждане, съгласно което на 12.01.2022г. по сметка на
взискателя е преведена сума в размер на 1800 лв., а като основание на превода е посочено
„обезщетение”.
С разпореждане от 8.04.2022г. ЧСИ е постановил отказ да приспадне /коригира/ дълга
със сумата от 1800 лв. Не се спори, че този отказ е обжалван от длъжника, като по втората
жалба е образувано в.гр.д.№718/2022г. по описа на БОС. С разпореждане от 29.06.2022г.
тази негова жалба е оставена без разглеждане. След извършена служебна справка в ЕИСС,
настоящият съдебен състав констатира, че разпореждането на БОС за прекратяване на
производството е влязло в сила на 14.07.2022г.
Не се спори, че след получаване на ПДИ, длъжникът не е изпълнил доброволно
каквато и да било част от задълженията, посочени в поканата.
При така установената фактическа обстановка съдът приема следните правни изводи.
Жалбата е с правно основание чл. 435, ал.2, т.7 ГПК. Подадена е в срок срещу
подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител, от пълномощник на страна, която има
правен интерес от обжалването. Същата е редовна и допустима, поради което следва да бъде
разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК, ако заплатеното от страната
възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа
сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък
размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер
4
съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата. С цитираната норма е делегирана компетентност
на ВадвС да определи минималните размери на адвокатските възнаграждения, под които не
е допустимо да се уговаря адвокатско възнаграждение между адвоката и неговия клиент.
В периода от образуване на изпълнителното дело до подаването на жалбата са
извършени следните действия от процесуалния представител на взискателя във връзка с
изпълнителното производство: изготвянето и подаването на молба за образуване на
изпълнителното дело пред ЧСИ, в която е поискано извършването на изпълнителни
действия. Ето защо с оглед материалния интерес минималното възнаграждение за този обем
защита, определено по реда на чл.10, т.1 и т.2 от Наредба №1/9.07.2004г. на Висшия
адвокатски съвет (ВАдвС) за минималните размери на адвокатските възнаграждения е 200
лв. за образуването на изпълнителното дело и допълнителна сума за процесуално
представителство и водене на изпълнителното дело, според материалния интерес.
Настоящият съдебен състав намира, че на този етап на производството не са налице
предпоставките за намаляване на приетото от адвокатското възнаграждение на взискателя
по реда на чл.78, ал.5 ГПК, поради прекомерност. Действително, платеният адвокатски
хонорар на взискателя /макар да не е представен на съда договора за правна помощ, спор по
този въпрос и за размера на адвокатския хонорар няма/ надвишава минималния адвокатски
хонорар, според Тарифата общо за образуване и водене на изпълнителното дело. От друга
страна липсват данни за каквото и да било погасяване на дълга от длъжника в срока за
доброволно изпълнение, което изключва твърденията на жалбоподателя, че е от категорията
„сигурни“ длъжници. След като изпълнителното производство не е приключило и не е ясно
какви процесуални действия ще бъдат извършени до края му от пълномощника на
взискателя, не може да се направи категоричен извод, че платеното адвокатско
възнаграждение от взискателя за водене на делото е прекомерно поради липса на правна и
фактическа сложност на делото. Ето защо настоящият съдебен състав намира, че при тези
обстоятелства приетия хонорар на пълномощника на взискателя не е прекомерен. Жалбата в
тази й част е неоснователна и следва да се остави без уважение.
Съгласно т.26 от ТТР към ЗЧСИ, за изпълнение на парично вземане се събира такса
върху събраната сума. Видно е, че нормата прави разграничение между термините
„задължение по изпълнителния лист“ и „събрана сума“. Под събрана сума се има предвид
както задължението по изпълнителния лист (главница, лихви и разноски, ако такива са
присъдени), така и всички разноски, които са направени от взискателя в изпълнителното
производство (с изключение на авансовите такси- така забележка 4 към т.26). След като не е
изпълнил задължението си преди образуването на изпълнителното дело, длъжникът на
основание чл.79, ал.1 ГПК остава задължен за всички разноски по изпълнението (извън
изключенията по тази норма). В този смисъл е и задължителната съдебна практика,
постановена по реда на чл.290 ГПК- Решение №82 от 8.05.2012г. по гр.д.№1891/10г., ІV г.о.
на ВКС, решение №278/25.06.12г. по гр.д.№414/12г. на ВКС, IV гр.отд. и др.
Ето защо искането на жалбоподателя за определяне на дължимата такса по т.26 от
ТТРЗЧСИ единствено на база основния дълг е неоснователно.
Неоснователно е и искането при определяне размера на дължимата такса по т.26 ТТР
5
ЗЧСИ от размера на дълга да се приспадне сумата от 1800 лв., внесена от длъжника по
сметка на взискателя с платежното нареждане от 12.01.2022г. Видно от твърденията в
жалбата и отговора, предвид посоченото основание в платежното нареждане, а именно-
обезщетение /а не плащане на разноски по делото на ВКС/, в случая е налице за спор
относно размера на дълга /т.е. дали задължението от 1800 лв. разноски за касационната
инстанция по издадения изпълнителен лист е било погасено след влизане в сила на
съдебното решение/, който не може да бъде разрешен в настоящото производство, предвид
наличието на специален ред за това- чл.439, ал.2 ГПК.
С оглед изложеното Бургаският окръжен съд приема, че жалбата е изцяло
неоснователна и следва да я остави без уважение.
Неоснователно е искането на ответника по жалбата, съдържащо се в молба вх.
№9663/6.07.22г., за определяне на възнаграждение по чл.38 ЗА на неговия пълномощник.
Искането за присъждане на разноски не е направено своевременно- с отговора на жалбата, а
освен това по делото не е представен договор за правна помощ между длъжника и
адв.Вълканова, съгласно който същите да са уговорили заплащане на адвокатско
възнаграждение на основание чл.38 ЗА, каквото е изискването на закона и съдебната
практика.
Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх.№ 1889 от 5.04.2022г. по описа на ЧСИ Илко
Бакалов, подадена от Общинско предприятие „Благоустрояване, комунално стопанство и
озеленяване“ гр.Несебър с ЕИК 0000571220111, с административен адрес гр.Несебър,
кв.“Несебърска мера“ №44, представлявано от директора Димитър Панев - длъжник по
изпълнително дело № 89 по описа за 2022 г. на ЧСИ Илко Бакалов, рег.№ 705 на КЧСИ,
против постановлението относно разноските по изпълнителното дело в частта, с която е
приет адвокатски хонорар в размер на 1200 лв., както и в частта, с която е определена
дължима пропорционална такса по т.26 от ТТРЗЧСИ в размер на 498,32 лв.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6