№ 326
гр. Варна, 28.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на първи юли през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Десислава Г. Жекова
при участието на секретаря Мария Д. Манолова
като разгледа докладваното от Десислава Г. Жекова Търговско дело №
20213100900671 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен от Гаранционен
фонд, гр. София, ул. „Гр. Игнатиев“ №2, срещу А. Я.. АТ. , ЕГН **********,
с адрес ****, осъдителен иск с правно основание чл.559, ал.3 КЗ за
заплащане на сумата от 28 721.97 лв., представляваща изплатено обезщетение
за имуществени вреди, ведно с разходи за определянето и изплащането му,
възстановено на НББАЗ във връзка с претенция на Национално бюро на
автомобилистите на Германия за щети по л.а. „БМВ“ с рег. №**** и увредени
стена и метална ограда от ПТП, настъпило на 17.07.2016г. в гр. Дрезден,
Германия, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба – 29.09.2021г., до окончателното изплащане.
В исковата и уточняващата молба се твърди, че на основание чл.559,
ал.1 т.1 КЗ и Споразумение между Компенсационните органи и
Гаранционните фондове от 29.04.2002г. (на основата на чл.6 от Четвърта
Моторна Директива 2000/26/ЕЕC), във връзка с предявена на 10.01.2017г.
претенция от НББАЗ по щета №120013/10.01.2017г., Гаранционен фонд
възстановил на НББАЗ в качеството му на компенсационен орган сумата 28
721,97 лв. чрез банкови преводи на 24.01.2017г., 25.07.2017г. и 28.08.2017г.,
като парична равностойност на 14 685,31 евро по курса за деня, от които 12
402.97 евро обезщетение, 2235.60 евро такса обработка по ф-ри №
**********/15.12.2016 г., № **********/05.07.2017 г. и №
**********/24.07.2017 г. и 46.74 евро банкови такси. На осн. чл.559 ал.2 от
КЗ, на посочената дата Фондът възстановил в пълен размер всички суми,
изплатени от компенсационните органи във връзка с претенцията на
Националното бюро на автомобилистите на Германия. Към датата на
образуване в ГФ на щета № 120013/10.01.2017г. международното регулиране
на претенцията на Националното бюро на автомобилистите на Германия чрез
1
изплащане на обезщетение, ведно с всички гореописани разходи за щетите по
увредения л.а. "БМВ", с peг. № **** и увредена стена, метална ограда, било
извършено от Националното бюро на автомобилистите на Германия в
качеството му на компенсационен орган по местонастъпване на вредите и
НББАЗ като компенсационен орган в държавата на обичайно
местопребиваване на увреждащото МПС с прилагането от българското бюро
на чл.559 и чл.561 КЗ. В производствата пред двата компенсационни органа
за определяне и изплащане на обезщетението са били направени разноски,
които на осн. чл.559, ал.2 КЗ Фондът задължително възстановява. Поддържа
се, че виновен за вредите е ответникът, който на 17.07.2016г. в Германия, гр.
Дрезден, при управление на л.а. Форд ****" с ДКН ****, на кръстовище,
отнел предимството на движещия се правомерно по път с предимство л.а.
"БМВ“, ударил го, в резултат на което последният бил изтласкан и се забил в
стена и метална ограда. Излага се, че в нарушение на чл.490 КЗ, ответникът
управлявал увреждащия л.а. „Форд ****“ без действаща задължителна
застраховка „Гражданска отговорност". Ищецът отправил регресна покана до
ответника да възстанови платеното от Гаранционен фонд, но не получил
плащане. С уточняваща молба ищецът описва подробно заплатените суми,
формиращи общата претенция. Моли се за уважаване на предявените искове
и присъждане на разноски.
В срока по чл.367 ГПК, назначеният особен представител на ответника
е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск по
основание и размер. Оспорва следните обстоятелства: че за л.а. „Форд ****“
не е имало сключена застраховка „ГО“; че са налице основания за ангажиране
отговорността на Ат. А., включително противоправно поведение и вината му;
механизмът на настъпване на ПТП; видът и размерът на вредите; реалното
заплащане на сумите от ищеца към НББАЗ; получаването на покана за
доброволно плащане от ответника. Поддържа, че легитимиран да отговаря за
възстановените разходи е ЗК „Олимпик“ АД, тъй като прекратяването на
застрахователното правоотношение не е извършено надлежно. Сочи, че
приложим е Немският граждански кодекс, в който липсва оборима
презумпция за вина и последната трябва да се докаже, а в случая липсва
наказателно постановление, или присъда, които да обвържат съда. Прави и
възражение за изтекла погасителна давност. Възразява, че разходите за
експертно мнение в размер от 781.83 евро не е следвало да се възстановяват
от ГФ и не се дължат от ответника.
В срока по чл.372, ал.1 ГПК ищецът е депозирал допълнителна искова
молба, в която изразява становище за неоснователност на възраженията на
особения представител. Сочи, че за ПТП е издаден акт на полицейски орган
на държава – членка на ЕС в съответствие с нейното законодателство.
Обръща внимание, че компенсаторният орган няма възможност да прави
преценка по същество. Сочи, че на компенсация подлежат както изплатената
сума на увредената страна, така и изплатените суми за външни услуги и
всички разходи съобразно клауза 4 от Споразумението между
компенсационните органи и гаранционните фондове. В отговор на
възражението на ответника, излага, че процесната полица за застраховка „ГО“
е подадена като прекратена на 01.04.2016г. и в регистъра е отразена на
02.04.2016г.
2
В срока по чл.373, ал.1 ГПК, особеният представител на ответника е
депозирал допълнителен отговор на исковата молба, с който заявява, че с
претенцията е надлежно уточнена. Поддържа останалите си възражения.
В проведеното открито съдебно заседание ищецът не се явява и не се
представлява. Депозирал е молба-становище с вх. № 15790/01.07.2022г., като
поддържа исковата молба и допълнителната искова молба, направените
доказателствени искания и оспорвания на ответните възражения.
Ответната страна, в открито съдебно заседание, чрез назначения особен
представител, поддържа изложените в отговора и отговора на допълнителната
искова молба възражения.
Съдът, като взе предвид събраните и проверени по делото
доказателства в тяхната съвкупност и приложимата законова уредба, прие за
установено следното от фактическа страна:
От приетите като писмени доказателства, представени в превод от
немски език, Съобщение за ПТП /л.5-8/ и Забележка към преписката /л.52/,
съставени от длъжностно лице при Полицейска дирекция Дрезден
/Полицейски участък Дрезден – Юг/ Служба по сигурност, Нидерзедлицер
Щрасе 19, 01239 Дрезден, Германия, както и Протокол за гаранция на
Полицейска служба, Полицейски комисариат Дрезден-Юг по преписка №
10858/16/128310, се установява, че на 17.07.2016г., в 11:19 ч. на ул. *****,
Германия в светлата част на денонощието и на сух път е настъпило ПТП с
участието на минибус „Форд ****“ с български рег. № ****, управляван от
А.А., роден на ****, живущ в г*****, който напуснал местопроизшествието, и
лек автомобил ***** с рег. № ****, управляван от Б. Й. А., при което водачът
на минибус „Форд ****“, който се движил по Нидерзедлицер Щрасе, идвайки
от Зенфтенбергер Щрасе, при изключен светофар на кръстовището не спазил
предимството на движещия се по Лангер Вег, посока юг, лек автомобил
*****, поради което настъпило ПТП, при което л.а. ***** бил тласнат към
оградата на друго увредено лице, при което освен оградата било увредено и
управляваното от Б. Й. А. МПС. Като друго увредено лице в съобщението за
ПТП е посочен А. М. М., живущ на *****. Срещу водача на минибус „Форд
****“ е заведено производство за административно нарушение при обрзувана
преписка № 9825/16/128310, тъй като след ПТП не е отстранил своето
оставено в рамките на 7 часа МПС, застрашаващо и възпрепятстващо
движението, по която е определено заплащане на гаранция от последния
/л.57/.
Видно от приложената по делото справка от базата данни на
Информационен център към Гаранционен фонд, на база подадени данни от
застрахователните компании за застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите е че към 17.07.2016г. за МПС с рег. № **** липсва активна
застраховка Гражданска отговорност. Сключената застраховка със ЗК
Олимпик – клон България е прекратена на 02.04.2016г., а сключена
последваща застраховка със ЗД Бул Инс АД е с начало 18.07.2016г. Приета е
на л.186 и допълнителна справка с изрично отбелязване, че към дата
17.07.2016г. за МПС с ДКН **** няма активна застраховка „Гражданска
отговорност“.
От представеното в превод Строително-техническо становище /л.38-41/
3
относно щети на ограда на недвижим имот в резултат на удар от МПС
/Недвижим имот на семейство м. в 01239 ***/, изготвено след извършен на
17.02.2017г. оглед от вещо лице при инженерна кантора Хайдензон – Рихтер –
Кемпе, се установява наличието на повреди на входната стоманена врата и
следващите я два стоманени сегмента от оградата с прилежащите бетонни
основи. Направена е констатация, че увредените обекти са неизползваеми
поради значителните деформации в резултат от удара на автомобила и трябва
да бъдат изградени наново, като е възможно единствено ползване на отделни
сегменти на оградата. Бетонната основа на оградата е локално разрушена –
има вертикални пукнатини и заоблени откъртени места в бетона. Оценката на
необходимите разходи за възстановяване на щетите, която вещото лице дава,
е 10 289.38 евро с ДДС. За така изготвеното експертно становище е издадена
фактура № 2017016-G за сумата от 781.83 евро /л.82/. За извършените
разходи във връзка с нанесените щети на семейство м. по стената и металната
ограда са представени доказателства на л.96 – л.109 от делото.
Видно от представения Предварителен разчет на разходите от
Автосервиз Дрезден-Юг, надлежно преведен на български език, се
установяват нанесените щети по лек автомобил ***** с рег. № ****, като
приблизителната обща стойност за ремонт се оценява на 4 451.56 евро с ДДС.
Представени са писмени доказателства, надлежно преведени,
отразяващи кореспонденция между българския и немския компенсационен
орган в лицето на Национално бюро на българските автомобилни
застрахователи /НББАЗ/ и Bureau Scmitz /оторизиран от Националното бюро
на Германия да обработва случая/, от които се установява, че процесният
автомобил „Форд ****“ е регистриран в Република България /л.14/.
От представените по делото писмени доказателства, приложени на л.16
– л.18 е видно, че НББАЗ е отправил до Гаранционен фонд три броя
застрахователни претенции, както следва: претенция с изх.№ 1-
2065/23.08.2017г. за сумата от 4 046.28 евро /7913.84 лв./, претенция с изх. №
1-1796/11.07.2017г. за 6 168.57 евро /12064.67 лв./, както и претенция с изх. №
1-0014/04.01.2017г. за сумата от 4 470.46 евро /8743.46 лв./ за заплатени от
НББАЗ на Bureau Scmitz /оторизиран от Националното бюро на Германия да
обработва случая/ суми, включващи заплатено обезщетение и допълнителни
разходи. Представени са доказателства /писма, платежни нареждания и
банкови извлечения/ за извършени плащания от НББАЗ към немския
компенсационен орган по щета GF-16 653 D /цялата изискана и приложена по
делото/ в общ размер от 14 263.41 евро, към която сума са прибавени и
извършените допълнителни разходи за заплатени такси за обработка на двете
Бюра и банкови такси от общо 421.90 лв.
От представените платежни нареждания за банкови преводи от
Гаранционен фонд към Национално бюро на българските автомобилни
застрахователи /НББАЗ/, както и от останалите налични писмени
доказателства се установява изплащането на процесната сума в общ размер на
28 721.97 лв. /14 685.31 евро/ от Гаранционен фонд към НББАЗ.
По делото са приложени доказателства за отправена регресна покана
изх. номер 471/22.06.2021г. /л.125/ от Гаранционен фонд до А. Я.. АТ. на
регистрирания му адрес за възстановяване на заплатената от Гаранционен
4
фонд на НББАЗ сума в размер на 28 722.72 лв., представляваща обезщетение
за виновно причинените от А. Я.. АТ. имуществени вреди при управление на
МПС „Форд ****“ с рег.№ **** без задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, за внасянето на която е определен
едномесечен срок. Посочената покана е изпратена с обратна разписка, върху
която като дата на връщане е посочена 08.06.2021г. с отбелязване, че лицето е
в чужбина.
По делото са служебно издирени по реда на чл.43 КМЧП, чрез
европейския портал, препращащ към официален немски сайт
http://www.gesetze-im-internet.de/ с актуална нормативна уредба относимите
разпоредби на Немски граждански кодекс – пар.823 до пар.853, към
деликтната отговорност, на които е извършен превод от лицензиран преводач
/л.208-215 от преписката на делото/.
От изготвената и неоспорена по делото съдебно-счетоводна експертиза
/л.235-239/, която съдът кредитира изцяло като обективно дадена от лице с
необходимите специални знания, се установява, че по процесната щета GF-
16-653-D от страна на НББАЗ са получени три броя претенции от Bureau
Schmitz GmbH, като по претенция от 14.11.2016г. са заплатени общо 8 743.46
лв., по претенция от 18.05.2017г. – 12 064.67 лв., а по претенция от
20.06.2017г. – 7 913.82 лв. По посочените щети НББАЗ е претендирал от
Гаранционен фонд 8 743.46 лв. във връзка с получени от НББАЗ документи
от 14.11.2016г., което задължение Гаранционен фонд е заплатило по банков
път на 24.01.2017г., сумата от 12 064.67 лв. във връзка с получени на
18.05.2017г. документи, изплатена от Гаранционен фонд по банков път на
25.07.2017г., както и сумата от 7 913.84 лв., във връзка с получени документи
от 20.06.2017г., изплатено от Гаранционен фонд по банков път на 28.08.2017г.
Вещото лице констатира, че изплатените суми включват обезщетения, суми
по фактури и банкови такси. В открито съдебно заседание вещото лице
пояснява, че общият сбор на сумите, посочени по пера, съответства изцяло на
претендирания от ищеца размер.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
В изпълнение на чл.10 от Директива 2009/103/ЕО относно
застраховката „Гражданска отговорност" при използването на моторни
превозни средства и за контрол върху задължението за сключване на такава
застраховка, КЗ предвижда компенсационен орган, натоварен с изплащане на
обезщетение за вреди, причинени от превозно средство, за което не е било
изпълнено задължението за застраховане. Съгласно чл.25 от Директивата, ако
превозното средство не може да бъде идентифицирано или в двумесечен срок
от произшествието не е възможно да бъде установено застрахователното
предприятие, увреденото лице може да представи претенция за обезщетение
пред органа за изплащане на обезщетения в своята държава-членка на
пребиваване. Обезщетението се изплаща съгласно разпоредбите на чл. 9 и 10.
В този случай, и при спазване на разпоредбите на член 24, параграф 2, в полза
на органа за изплащане на обезщетения възниква вземане към гаранционния
фонд на държавата-членка, в която обичайно се намира превозното средство,
когато застрахователното предприятие не може да бъде установено.
5
Съобразно КЗ, за България този орган е НББАЗ, който съгласно чл.517,
ал.3 КЗ възстановява пълния размер на платеното обезщетение на
компенсационния орган в държава членка и встъпва в правата на увреденото
лице спрямо Гаранционния фонд в случаите на незастраховано моторно
превозно средство. Гаранционен фонд се явява краен платец на
обезщетението за вреди по смисъла на чл.561, ал.1 КЗ и възстановява сумите,
изплатени от бюрото.
Директива 2009/103/ЕО в чл.1, пар.4, б. „а“ дава определение за
„територия, на която обичайно се намира превозното средство“, а именно
територията на държавата, в която превозното средство е получило
регистрационен номер, независимо дали номерът е постоянен или временен.
Именно такъв е минибус Форд ****" с ДКН ****, управляван от А.А..
Съгласно разпоредбата на чл.559, ал.3, вр. чл.559, ал.1 КЗ, след като
Гаранционен фонд възстанови изплатените от компенсационния орган на
държава членка суми, когато моторното превозно средство на виновния водач
обичайно се намира на територията на Република България и в двуседмичен
срок от настъпване на застрахователното събитие не може да се определи
застрахователят, той встъпва в правата на увреденото лице срещу виновния
водач до размера на платеното обезщетение, лихви и разходи за определянето
и изплащането му.
В настоящия случай от ангажираните по делото справки се установи
липса на сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите за МПС, регистрирано в РБ, покриваща отговорността на
водача А.А., доколкото сключената застраховка за процесното МПС със ЗК
Олимпик – клон България е прекратена на 02.04.2016г., а сключена
последваща застраховка със ЗД Бул Инс АД е с начало 18.07.2016г., а датата
на ПТП е 17.07.2016г. Прекратяването на застраховката към ЗК Олимпик е
сигурно с оглед наличието на последваща застраховка с начална дата
18.07.2016г. Респективно, се установява наличието на предпоставка по чл.559,
ал.1, т.1 КЗ, гаранционният фонд да възстанови от Фонда за незастраховани
МПС сумите, изплатени от компенсационен орган на друга държава членка и
да встъпи в правата на увреденото лице срещу виновния за ПТП водач.
Предвид обстоятелството, че процесното ПТП е настъпило извън
границите на Р България и на територията на държава-членка, съгласно чл.4,
т. от Регламент /ЕО/ № 864/2007г. на Европейския парламент и на Съвета от
11.07.2007г. относно приложимото право към извъндоговорни задължения
(„Рим II"), по отношение на предпоставките досежно деликтната отговорност
на ответника, приложимо е правото на държавата, в която е настъпила
вредата, независимо в коя държава е настъпил вредоносният факт и
независимо в коя държава или държави настъпват непреките последици от
този факт. Доколкото в конкретния случай произшествието е настъпило на
територията на Германия, приложимо е немското право. Институтът на
непозволеното увреждане е регламентиран в Немския граждански кодекс - §
823 до § 853. Вярно е твърдението на особения представител на ответника, че
в основния текст на § 823 от НГК, който гласи, че всеки е длъжен да поправи
вредите, които виновно е причинил другиму, липсва презумпция за вина. От
ангажираното от ищеца писмено доказателство – съобщение за ПТП от
Полицейска дирекция Дрезден обаче, което съставлява официален документ,
6
с неопровергано по делото съдържание, издаден от длъжностно лице в кръга
на службата му и ползващо се поради това с материална доказателствена
сила, се установява по безспорен начин, че причинител на произшествието с
твърдяния в исковата молба механизъм чрез нарушение на правилата за
движение, а оттам и на настъпилите в пряка причинно-следствена връзка с
него вреди на имущество, е именно ответникът А.А..
От ангажираните по делото и описани във фактическата обстановка
писмени доказателства, се установи както настъпването на всички твърдяни
от ищеца вреди и причинно-следствената им връзка с противоправното
поведение на ответника, така и репариране на вредите към пострадалите лица
от немския компенсационен орган, към него от НББАЗ и към последното от
Гаранционен фонд. Плащанията в общ размер от 28 721.97лв. са безспорно
установени и от проведената по делото съдебно-счетоводна експертиза.
Размерът на вредите следва да се определи съобразно изплатения
размер от компенсационния орган в държавата – членка, където е настъпило
събитието с оглед приложимото право и безспорната му компетентност да
определи размера на обезщетението. Съгласно чл.24, пар.2 от Директива
2009/103/ЕО, българският компенсационен орган орган встъпва в правата на
увреденото лице срещу лицето, причинило произшествието, или срещу
неговото застрахователно предприятие именно до размера, до който органът
за изплащане на обезщетения в държавата-членка на пребиваване на
увреденото лице го е обезщетил за претърпените вреди.
Респективно, гаранционният фонд и по изрична разпоредба на чл.559,
ал.3 КЗ, след изплащането на обезщетението по ал.1, встъпва в правата на
увреденото лице до размера именно на платеното обезщетение и лихви, както
и за разходите за определянето и изплащането му. Тук следва да се посочи, че
с оглед цитираните разпоредби, е неоснователно възражението на особения
представител на ответника, че разходите за експертно заключение в размер от
781.83 евро не е следвало да се възстановяват, тъй като същите са пряко
свързани и извършени именно за определянето и изплащането на
обезщетение на увредените лица и са в причинна връзка с противоправното
поведение на ответника. Представените от ищеца и описани по-горе
разходооправдателни документи и заключението на вещото лице по приетата
съдебно-счетоводна експертиза по категоричен начин доказват предявената
претенция и по размер.
Възражението на особения представител на ответника за изтекла
погасителна давност е неоснователно. В Постановление № 7/4.X.1978г.,
Пленум на ВС, е указано, че за регресните искове важи общата давност по
чл.110 и сл. ЗЗД, а течението й започва от момента на изплащането на
застрахователните обезщетения на правоимащите лица /конкретно в този
смисъл за регресния иск на Гаранционен фонд към причинителя на вредата е
Решение №2 от 2.02.2011г. на ВКС по т.д. №206/2010 г., II т.о./. Съгласно
чл.378, ал.5 и 6 КЗ, регресните и суброгационните искове се погасяват в срок
пет години, считано от датата на извършеното плащане. В процесния случай,
видно от представените писмени доказателства и заключението по ССчЕ,
първото плащане от Гаранционен фонд към НББАЗ е извършено на
24.01.2017г., а последващите на 25.07.2017г. и 28.08.2017г. Исковата молба е
изпратена по пощата на 27.09.2021г. и постъпила в съда на 29.09.2021г., т.е.
7
преди изтичане на петгодишния давностен срок.
Горните мотиви обуславят извода на настоящия съдебен състав, че
предявеният иск е основателен и доказан по размер, вземането не е погасено
по давност, поради което искът подлежи на уважаване в цялост и съответно
на отправеното искане сумата следва да бъде присъдена ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на исковата молба - 29.09.2021г., до
окончателното изплащане.
По разноските в процеса:
С оглед изхода на спора, отправеното своевременно искане и
представените доказателства, и на основание чл.78, ал.1 ГПК, в полза на
ищеца следва да бъдат присъдени сторените по делото разноски в общ размер
от 2970.54лв. от които 1148.88лв. заплатена държавна такса, 1391.66лв.
депозит за особен представител, 250лв. депозит за експертиза и 180лв.
депозит за превод на книжа.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА А. Я.. АТ. , ЕГН **********, с адрес ****, да заплати на
Гаранционен фонд, гр. София, ул. „Гр. Игнатиев“ №2, сумата от 28 721.97
лв. /двадесет и осем хиляди седемстотин двадесет и един лева и деветдесет и
седем стотинки/, представляваща изплатено по щета № 120013/10.01.2017г.
обезщетение за имуществени вреди, ведно с разходи за определянето и
изплащането му, възстановено на НББАЗ във връзка с претенция на
Национално бюро на автомобилистите на Германия, за щети по л.а. „БМВ“ с
рег. №**** и увредени стена и метална ограда от ПТП, настъпило на
17.07.2016г. в гр. Дрезден, Германия, причинено от ответника при управление
на МПС „Форд ****“ с рег.№ ****, ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на исковата молба – 29.09.2021г., до окончателното
изплащане, на основание чл.559, ал.3 КЗ.
ОСЪЖДА А. Я.. АТ. , ЕГН **********, с адрес ****, да заплати на
Гаранционен фонд, гр. София, ул. „Гр. Игнатиев“ №2, сумата от 2970.54лв.
/две хиляди деветстотин и седемдесет лева и петдесет и четири стотинки/,
представляваща сторени по делото разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
Присъдените суми могат да бъдат заплатени от ответника в полза на
ищеца по следната, посочена в исковата молба банкова сметка с титуляр
Гаранционен фонд: IBAN ***1.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд -
Варна в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Решението да се съобщи на ищеца на посочената на л.132 електронна
поща с изискване на потвърждение за получаването, а на ответника – с
призовка чрез назначения особен представител.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
8