№ 42
гр. София, 18.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи декември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Даниела Борисова
Членове:Милен Михайлов
Виктория М. Станиславова
при участието на секретаря Татяна Ив. Асенова
в присъствието на прокурора Н. П. К.
като разгледа докладваното от Милен Михайлов Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20221100603316 по описа за 2022 година
Производството е по реда на гл. ХХІ от НПК.
С Присъда от 08.10.2020 г., постановена от СРС, НО, 102-ри състав по
НОХД № 11384/2019 г. съдът е признал подсъдимия Р. Д. Т. , роден на
******* г. в гр. София, българин, с българско гражданство, със средно
образование, неосъждан, неженен, безработен, с адрес: с. ******* е ЕГН:
**********, за ВИНОВЕН в това, че за периода от 04.10.2015г. до
19.01.2019г. (вкл.), в с. Чепинци, Столична община, Област София, ул.
*******, след като е осъден с влязло в сила на 04.06.2010 г. Решение № III-80-
187 от 20.05.2010г. по гражд. дело № 3108/2010г. по описа на СРС-III-то ГО,
80-ти състав, изменено с влязло в сила на 20.09.2017 г. Решение № 173129 от
17.07.2017г. по гражд. дело № 72936/2016г. по описа на СРС-III-то ГО, 149-ти
състав, да издържа свой низходящ - малолетното си дете С.Р. Т.а (род. на
19.04.2006г.), като й заплаща месечна издръжка до настъпване на законни
причини за нейното изменение или прекратяване, чрез нейната майка и
законен представител В.С.К., съзнателно не е изпълнил задължението си в
размер на повече от две месечни вноски, а именно: 40 (четиридесет) месечни
1
вноски за посочения период, от които:
а) 1 бр. непълна месечна вноска от 45.00 лева за период 04.10.2015 г. –
03.11.2015 г.; б) 22 бр. пълни месечни вноски от по 65.00 лева всяка за
периода 04.11.2015 г. до 03.09.2015г. (вкл.) и 1 бр. непълна месечна вноска от
34.67 лева за период 04.09.2017 г. - 19.09.2017г. (вкл.) (всичките съгласно
влязло в сила на 04.06.2010г. Решение № Ш-80- 187 от 20.05.2010г. по гражд.
дело № 3108/2010г. по описа на СРС-III-то ГО, 80-ти състав); в) 16 бр. пълни
месечни вноски от по 150.00 лева всяка за периода 20.09.2017г. - 19.01.2019г.
(вкл.) (всичките съгласно влязло в сила на 20.09.2017г. Решение № 173129 от
17.07.2017г. по гражд. дело № 72936/2016г. по описа на СРС-III-то ГО, 149-ти
състав), като всичките вноски възлизат на обща стойност 3 909.67 (три хиляди
деветстотин и девет и 0.67) лева - престъпление по чл. 183, ал. 1, предл. 3 от
НК, като на основание чл. 183, ал. 3 от НК съдът НЕ МУ Е НАЛОЖИЛ
НАКАЗАНИЕ.
Съдът е ОПРАВДАЛ подсъдимия Т. по внесеното обвинение да е
извършил деянието в периодите от 01.10.2015 г. до 03.10.2015г. (вкл.) и за
периода от 20.01.2019 г. до 28.02.2019 г.(вкл.) и за разликата от 61.56
(шестдесет и един и 0.56) лева в общия размер на дължимите вноски.
Със същата присъда подсъдимият е осъден на основание чл. 189, ал. 3
от и чл. 190, ал. 2 от НПК да заплати в полза на държавата и по сметка на СРС
направените по делото разноски в размер на 497,84 лева, както и държавна
такса в размер на пет лева за служебно издаване на изпълнителен лист.
Срещу така постановената присъда е постъпила въззивна жалба от
подсъдимия Т., подадена чрез неговия защитник адв. А. Ж.. В жалбата се иска
отмяна на присъдата и оправдаване на подсъдимия. Излагат се доводи, че Т.
не е получил съдебни книжа по изпълнителното дело, поради което той не е
знаел, че е осъден да заплаща издръжка и в какъв размер е тя, във връзка с
което се прави искане да бъдат изискани делата за издръжка. Твърди се още,
че е давана издръжка в натура, като се иска допускането на доказателства в
тази насока.
Към въззивната жалба подадено допълнение, в което не се излагат
допълнителни възражения или искания по доказателствата.
В закрито заседание по реда на чл. 327 от НПК въззивният съд е
преценил, че за изясняване на обстоятелствата от предмета на доказване по
2
делото не се налага разпит на подсъдимия, свидетели или експерти, а по
направените с въззивната жалба доказателствени искания ще се произнесе в
съдебно заседание.
В съдебно заседание пред въззивния съд защитникът на подсъдимия –
адв. Ж., моли подсъдимият да бъде изцяло оправдан, като излага становище,
че подзащитният му е заплатил издръжката в момента, в който е бил уведомен
за точния й размер, а преди това не имало как да заплати, тъй като размерът
на издръжката не е бил конкретизиран и подсъдимия не е бил уведомен за
съдебните решения. Адв. Ж. сочи, че подсъдимия се е грижел за детето си в
инкриминирания период, като е давал пари на майката и е купувал каквото
детето е искало, като моли съдът да вземе тези твърдения предвид.
Защитникът прави възражение за изтекла абсолютна давност на
наказателното производство.
Прокурорът счита, че жалбата срещу постановената присъда е
неоснователна и моли същата да бъде оставена без уважение, като сочи, че от
събраните доказателства е видно, че подсъдимия лично е полагал подпис на
съответните документи, тоест същият е бил информиран за размера на
дължимата издръжка.
Подсъдимият В. поддържа изложеното от защитника си, като заявява,
че желае да помага занапред на детето си. В последната си дума подсъдимият
Т. моли да бъде признат за невиновен.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите жалбата, както и
тези, изложени в съдебно заседание от страните, и след като на основание чл.
314 от НПК служебно провери изцяло правилността на атакуваната присъда,
намира за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Първоинстанционната присъда е постановена при изяснена фактическа
обстановка, която по категоричен начин се установява от събраните по делото
доказателства, обсъдени в мотивите на присъдата. При обсъждането на
доказателствата, настоящия съдебен състав не намира основания за
съществени промени във фактическата обстановка, възприета от районния
съд, която е следната:
Подсъдимият Р. Д. Т. е роден на *******г. в гр. София, българин, с
българско гражданство, със средно образование, неженен, неосъждан,
3
безработен, с адрес: с. ******* с ЕГН: **********. За него не са събрани
характеристични данни.
Свидетелката В.С.К. и подсъдимия Р. Д. Т. живеели във фактическо
съпружеско съжителство. От съвместната им връзка, на 19.04.2006г. им се
родило едно дете - С.Р. Т.а.
Отношенията на подсъдимия Р. Т. и свид. В..К се влошили и двамата
със свид. К. се разделили, като след раздялата им детето С. Т.а останало да
живее и да бъде отглеждано от майка си — свид. К..
През 2010 г. свидетелката В..К подала искова молба до Софийския
районен съд за присъждане на издръжка по отношение на детето С. Т.а, като
било образувано гражд. дело № 3108/2010г. по описа на СРС - III-то ГО, 80-ти
състав. Със свое Решение № III-80-184/20.05.2010 г. съставът на Софийския
районен съд - ГО по посочено дело осъдил подсъдимия Р. Т. да заплаща
месечна издръжка на малолетната си дъщеря - С. Т.а, чрез нейната майка и
законен представител В..К, в размер на по 45.00 (четиридесет и пет) лева за
периода 01.03. - 01.10.2009г., съотв. в размер на 65.00 (шестдесет и пет) лева,
считано от 01.10.2009г. до настъпване на законна причина, изменяща размера
на издръжката или прекратяваща същата (вж. л.56-59 от досъд. произв.).
Решението на съда влязло в законна сила на 04.06.2010 г., като на осн. чл.244,
ал.1 от ГПК било допуснато предварително изпълнение на решението в частта
за издръжката.
На 14.12.2016г. свид. В..К подала нова искова молба за изменение на
издръжката, като било образувано гражд. дело № 72936/2016г„ като с
Решение № 173129/17.07.2017г. на СРС-Ш-то ГО, 149-ти състав, постановено
по въпросното дело, подсъдимият Р. Т. бил осъден да заплаща месечна
издръжка на своята малолетна дъщеря С. Т.а, чрез нейната майка и законен
представител В..К, в размер на 150.00 (сто и петдесет) лева, считано от
14.12.2016г. до настъпване на основание за изменение или прекратяване на
издръжката, като второто съдебно решение е влязло в законна сила на
20.09.2017г. (вж. л.61-62 от досъд. произв.). Издаден бил и изпълнителен лист
относно новия размер на издръжката (вж. л.31 от досъд. произв.).
След влизане в сила на първоначалното Решение № III-80-187 от
20.05.2010. по гражд. дело № 3108/2010 г., за което подсъдимият Р. Т. бил
уведомен, първоначално същият заплащал редовно присъдената издръжка на
4
детето си. Заплащането ставало чрез превеждане на паричната сума по сметка
на частен съдебен изпълнител (ЧСИ) Р.М., пред която било заведено изп. дело
№ 1701/2010г.
След м. септември 2015г. обаче, подсъдимия Р. Т. не плащал
издръжката, въпреки че бил работоспособен и в добро здравословно
състояние.
Свидетелката В..К, като майка и законен представител на дъщеря си,
подала на 09.11.2017 г. сигнал до СРП, в който посочила, че неплащането на
издръжката е от 2014г. до момента на подаването на сигнала (вж. л.27-28 от
досъд. произв.). Първоначално прокурорът разпоредил извършването на
проверка (вж. л.25 от досъд. произв.), а на 18.04.2018г. било образувано
досъдебно наказателно производство по случая (вж. л.1 от досъд. произв.) и
започнало разследване по делото, в което били разпитани свидетели, били
изискани и приобщени писмени документи.
В хода на започналото и проведено полицейско разследване била
назначена и изготвена съдебно-икономическа експертиза (СИЕ), като от
заключението на в. л. Р. Ш. се установява, че за периода 01.10.2015г. -3
1.08.2018 г. точният размер на дължимата издръжка възлиза на 13
(тринадесет) пълни вноски по (шестдесет и пет) лева (за периода 01.11.2015 г.
до 30.11.2016г.); 1 (една) непълна вноска от 45.00 (четиридесет и пет) лева (за
период 01.10.—31.10.2015г.); 1 (една) непълна вноска от 27.26 (двадесет и
седем и 0.26) лева (за периода 01.12 -13.12.2016 г.) ; (една) непълна вноска от
87.10 (осемдесет и седем и 0.10) лева (за периода 14.12. - 31.12.2016г.) и 20
(двадесет) пълни месечни вноски от по 150.00 (сто и петдесет) лева (за
периода от 01.01.2017г. 31.08.2018г.), като всичките дължими и неплатени
месечни вноски (пълни и непълни) възлизат на общата стойност от 4 004.36
(четири хиляди и четири и 0.36) лева (вж. л.78-81 от досъд. произв.).
От представената справка изх. № 4370/05.02.2019г. от ЧСИ Р.М. се
установило, че към 24.01.2019г. внесените суми от подсъдимия Р. Т. възлиза
на 4 865.00 лева, с която сума са погасени издръжките в периода 01.11.2015г.
(вж. л.74-75 от досъд. произв.).
От заключението на в. л. Р. Ш. по първата допълнителна СИЕ се
установява, че с оглед датите на влизане в сила на съдебните решения, за
периода 04.10.2015 г. – 19.09.2017 г. дължимата сума за издръжка е 1 509 . 67
5
(хиляда пестотин и девет и 0.67) лева, която възлиза на 22 (двадесет и две
пълни вноски по 65.00(шестдесет и пет) лева ( за период 04.11.2015 г. –
03.09.2017 г.), 1 (една) непълна вноска от 45.00 ( четиридесет и пет( лева (за
период 04.10.-03.11.2015 г.) и 1 (една) непълна вноска от 34.67 (тридесет и
четири и 0.67) лева за период 04.09.19.09.2017 г.; за периода 20.09.2017 г. –
20.03.2019 г. дължимата сума за издръжка възлизала на 2 700 ( две хиляди и
седемстотин)( лева, което възлиза на осеменадесет пълни месечни вноски от
по 150.00 (сто и петдесет) лева, като общата стойност на всичките вноски е 4
209.67 ( четири хиляди двеста и девет и 0.67) лева (л. 84-87 от ДП).
В рамките на провежданото съдебно следствие по делото свид. В..К
представила с молба от 14.07.2020г. извлечение от своята банкова сметка, от
което е видно, че на 30.06.2020г. е преведена сумата от 8 774.84 лева от поде.
Т. (вж. л.39-40 от съд. д.). Свидетелката е представила и 2 (два) бр. вносни
бележки, сочещи, че поде. Р. Т. е заплатил сума от 16 000.00 лева, съотв. на
10.07.2020г. са заплатени 170.00 лева (вж. л.44-45 от съд. дело).
Съгласно заключението на втората допълнителна СИЕ, назначена от
съдебния състав, се установява, че по обвинителния акт дължимата сума за
издръжка за м. октомври 2015г.-м. февруари 2019г. (вкл.) възлиза на 3 971.23
(три хиляди деветстотин седемстотин и един и 0.23) лева, което включва 1
(една) непълна месечна вноска в размер на 45.00 лева (за м. октомври 2015г.);
22 (двадесет и две) пълни вноски от по 65.00 лева (за период 01.11.2015г. -
31.08.2017г.) и 1 (една) непълна месечна вноска от 41.23 лева (за период
01.09.2017г. - 19.09.2017г. – по съдебно решение по гражд. дело №
3108/2010г. на СРС, както и 1 (една) непълна месечна вноска от 55.00 лева (за
период 20.09. - 30.09.2017г.) и 16 (шестнадесет) пълни вноски по 150.00 лева
(за периода от 01.10.2017г. до 28.02.2019г.) - всички по съдебното решение по
гражд. дело № 72936/2016г. на СРС, като вещото лице е посочило, че няма
неплатени вноски за издръжка от страна на подсъдимия Р. Т. по сумата в
обвинителния акт в размер на 3 971.23 лева, е оглед представените
допълнителни доказателства (л.41-45 от съд. дело) се явява изцяло изплатена,
като с оглед данните за посочените плащания (вж. по-горе) поде. Р. Т. е
изплатил дължимите суми до м. юли 2020г. (вж. л.55-57 от съд. дело).
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Изложената фактическа обстановка въззивният съд приема за
6
установена въз основа анализ на следните доказателствени средства и
доказателства:
- Гласни - показанията на свидетелката В.С.К..
- Писмени - сигнал-жалба до СРП (л.27-28 от досъд. произв.), Решение
№ Ш-80-187 от 20.05.2010г. по гражд. дело № 3108/2010г. по описа на СРС -
III ГО, 80-ти състав (л.29-30 от досъд. произв.), изпълнителен лист от
18.09.2017г. на СРС (л.31 от досъд. произв.), служебен бон от 26.01.2018г. за
паричен превод чрез пощенски запис (л.35 от досъд. произв.), удостоверение
за раждане № 656521/03.05.2006г. (л.54 от досъд. произв., Решение № Ш-80-
187 от 20.05.2010г. по гражд. дело № 3108/2010г. по описа на СРС-III ГО, 80-
ти състав (л.56-59, 63-64 от досъд. произв.), Решение № 173129 от
17.07.2017г. по гражд. дело № 72936/2016г. по описа на СРС - III ГО, 149-ти
състав (л.61-62, 65-66 от досъд. произв.), справка от АВп (л.67 от досъд.
произв.), справки от НАП (л.68-70 от досъд. произв.), справка от Отдел „ПП”
на СДВР за притежавани МПС (л.71-72 от досъд. произв.), справка от ЧСИ за
наличие на изп. дело (л.73 т досъд. произв.), писмена справка от ЧСИ за
заплатени суми за издръжка (л.74-76 от досъд. произв.), справка за съдимост
(л.89, 91 от досъд. произв.), справка за неприключени наказателни
производства (л.92 от досъд. произв.); справка за съдимост (л.12 от съд. дело),
молба и извлечение от банкова сметка (л.39-40 от съд. дело), удостоверение
от ЧСИ Р.М. и вносни бележки (л.41-45 от съд. д.), както и в заключенията по
приетите експертизи: заключенията на вещо лице Р. Ш. по основната
съдебно-икономическа експертиза (л.78-81 от досъд. произв.) и по
допълнителните първа СИЕ (л.84-87 от досъд. произв.) и втора СИЕ (л.55-57
от съд. дело), приобщени по надлежния ред, както и изисканите и получени в
хода на съдебното следствие пред въззивния съд гражданско дело №
72936/2016 г. по описа на СРС, III ГО, 149 състав и изпълнително дело №
20107900401701, образувано по молба на С. Т.а чрез нейната майка и законен
представител В..К срещу длъжника Р. Т..
Събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени
средства са еднопосочни и извеждат по категоричен начин описаната по-горе
фактическа обстановка, като същите не се оспорват от защитата.
Правилно и обосновано първоинстанционният съд се е доверил на
показанията на свидетелката В..К, доколкото същите са обективни и
правдоподобни и не съдържат вътрешни противоречия. Свидетелката твърди,
7
че подсъдимият не е заплащал дължимите вноски, което кореспондира изцяло
с писмените доказателства по делото и заключенията на назначените
експертизи.
Водещ доказателствен източник по делото с оглед естеството на
повдигнатото обвинение се явяват писмените доказателства, от които по
безспорен и категоричен начин се изясняват основни въпроси по делото –
съдебният статут на подсъдимия, наличието на съдебни решения, с които
същият е осъден да заплаща издръжка на малолетното си дете, както и
погасяването на сумата преди приключване на съдебното следствие пред
първоинстанционния съд. Предвид изложеното и доколкото не откри
процесуални нарушения, допуснати при събирането на тези доказателства,
съдът ги кредитира.
Настоящият съдебен състав приема за обективни и правилни
заключенията на извършените по време на досъдебното производство и
съдебното следствие пред първата инстанция основна и допълнителни
съдебно-икономически експертизи, тъй като те представляват резултат от
задълбочено извършени и професионално проведени експертни изследвания.
Заключенията на тези експертизи са пряко относими към предмета на делото,
тъй като от тях се изясняват с прецизност дължимите месечни вноски,
техният брой и вид (пълни и непълни), стойността на дължимите вноски,
както и погасяването на задълженията за вноски за инкриминирания период.
По тези съображения съдът кредитира експертните заключения като
обосновани, изготвени от лица с нужните специални знания и отговарящи
обстойно и точно на поставените въпроси. Районният съд законосъобразно се
е позовал на тези заключения и въз основа на тях е формирал фактическите си
констатации.
По отношения на направените от защитата възражения обективирани в
подадената въззивна жалба и изложени от адв. Ж. в съдебно заседание пред
въззивния състав, съдът намира същите за неоснователни по следните
съображения:
Що се отнася до обективираното във въззивната жалба и изложено в
съдебно заседание пред въззивната инстанция възражение на защитата, че
подсъдимият не е бил уведомен за гражданските решения и не е знаел точния
размер на дължимата издръжка, поради което не е можел да я заплати,
въззивният състав счита, че тези твърдения противоречат със събраните по
делото и кредитирани от съда писмени доказателства.
От приложеното Решение № III-80-187 от 20.05.2010г. по гражд. дело
№ 3108/2010г. по описа на СРС-III-то ГО, 80-ти състав на стр. 59 от ДП е
видно, че подсъдимият собственоръчно е написал, че е уведомен за
решението на 26.05.2010г. По настоящето дело е изискано и приложено
изпълнително дело № 20107900401701, образувано по молба на С. Т.а чрез
нейната майка и законен представител В..К срещу длъжника Р. Т.. Видно от
покана за доброволно изпълнение до Р. Д. Т., намираща се на лист 8 от
изпълнителното дело, последният е бил уведомен за дължимите съгласно
съдебно решение по гр. дело № 3108 от 2010 г. на СРС, 80-ти състав (същото
се намира на л. 29 от досъдебното производство по настоящото дело) суми за
издръжка, както и за точния им размер.
По настоящето дело е изискано и приложено и гр. дело № 729936 по
описа за 2016 г. на СРС, III-то ГО, 149-ти състав. Видно от постановеното по
него Решение № 173129 от 17.07.2017 г., намиращо се на л. 38 от делото и
съобщение до Р. Д. Т., намиращо се на л. 41 от същото дело, подсъдимия Т. е
бил уведомен лично за съдебното решение, с което е била изменена
8
издръжката и подсъдимия е бил осъден да заплаща месечна издръжка на
своята малолетна дъщеря С. Т.а, чрез нейната майка и законен представител
В..К, в размер на 150.00 (сто и петдесет) лева, считано от 14.12.2016г. до
настъпване на основание за изменение или прекратяване на издръжката.
Предвид изложеното съдът счита, че подсъдимият е бил информиран за
постановен съдебен акт, с който е осъден да заплаща издръжка на дъщеря си и
втори такъв, с който размерът издръжката е бил изменен, съответно е знаел и
точния размер на издръжката, която е следвало да плаща, с оглед на което и
това възражение на защитата се явява неоснователно.
Относно направеното възражение за изтекла давност на наказателното
преследване, както и за изтекла абсолютна погасителна давност, съдът
констатира следното:
Доколкото за престъплението по чл. 183, ал. 1 от НК не е предвидено
наказание лишаване от свобода за повече от една година или друго по-тежко
наказание, съгласно чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК наказателното преследване за
него се изключва по давност, ако не е възбудено в продължение на три
години.
Престъплението по чл. 183 от НК е типично продължено
престъпление, което се осъществява само с бездействие и то трайно и
непрекъснато в определен период от време. Началото на престъплението по
чл. 183 от НК е след изтичане срока, от който насетне осъденият да издържа
свой съпруг, възходящ, низходящ, брат или сестра, става неизправен длъжник
най-малко за две месечни вноски. Същото престъпление се явява довършено
или „прекратено" по смисъла на чл. 80, ал. от 3 от НК в момента, в който по-
нататък деецът изпълни задължението си за издръжка или пък то бъде
погасено, а при наличие на повдигнато обвинение за краен момент на
престъплението се счита последното неплатено месечно задължение в
рамките на повдигнатото обвинение. В настоящия случай подсъдимият е
признат за виновен в неплащането на издръжка за периода 04.10.2015 г. до
19.01.2019 г., като в тази връзка извършеното от него престъпление се явява
довършено на 19.01.2019 г. и от тази дата започва да тече срока по чл. 80, ал.
3 от НК. Този срок не е бил изтекъл към момента, в който е започнало
разследването, нито към датата, на която е постановена обжалваната присъда,
поради което въззивният съд намира това възражение за неоснователно.
Абсолютната давност по чл. 82, ал. 4 от НК, се отнася за изпълнението
на наложеното наказание, каквото в настоящият случай не е налице, тъй като
съдът е приложил чл. 183, ал. 3 от НК, поради което това възражение се явява
9
несъстоятелно.
Въззивният съд счита, че основните фактически констатации на СРС
са правилно установени, изведени без допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила. Не са допуснати и логически грешки при оценката на
наличния доказателствен материал, като в съответствие с изискванията на чл.
305, ал. 3 от НПК съдът е обсъдил събраните доказателства и е обосновал
съображенията си.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
При така установеното от фактическа страна въззивният съд споделя
изцяло и направения от първоинстанционния такъв правен извод, а именно,
че подсъдимият е извършил престъплението по чл. 183, ал. 1 от НК, за което
му е повдигнато обвинение, като е осъществил състава му както от обективна,
така и от субективна страна.
От обективна страна подсъдимият е субект на престъплението, за
което му е повдигнато обвинение, тъй като е лице, което е осъдено по силата
на съдебно решение да заплаща издръжка на свой близък – дъщеря си С.Р.
Т.а, и въпреки това си задължение в инкриминирания период не е заплащал
такава. От събраните доказателства се установи извършването на
престъплението, описано в обвинителния акт и участието на подсъдимия в
него, като извършител, а именно, че за периода от 04.10.2015г. до 19.01.2019г.
(вкл.), в с. Чепинци, Столична община, Област София, ул. *******, след като
е осъден с влязло в сила на 04.06.2010 г. Решение № III-80-187 от 20.05.2010г.
по гражд. дело № 3108/2010г. по описа на СРС-III-то ГО, 80-ти състав,
изменено с влязло в сила на 20.09.2017 г. Решение № 173129 от 17.07.2017г.
по гражд. дело № 72936/2016г. по описа на СРС-III-то ГО, 149-ти състав, да
издържа свой низходящ - малолетното си дете С.Р. Т.а (род. на
19.04.2006г.), като й заплаща месечна издръжка до настъпване на законни
причини за нейното изменение или прекратяване, чрез нейната майка и
законен представител В.С.К., съзнателно не е изпълнил задължението си в
размер на повече от две месечни вноски, а именно 40 месечни вноски за
посочения период.
За осъществяване състава на престъплението по чл. 183 от НК е
необходимо да са налице кумулативно две предпоставки - влязло в сила
съдебно решение, по силата на което единият родител е осъден да изплаща
10
ежемесечна сума за издръжка на свой низходящ и втората предпоставка - тази
издръжка да не е плащана за повече от два месеца. Престъплението се
осъществява чрез бездействие, като законодателят е въздигнал това деяние в
престъпление, поради особения и специфичен характер на тези отношения и
вниманието, което следва да е отделено на малолетните и непълнолетни деца,
за да не са лишени те от необходимите за издръжката им средства след
развода на родителите им. Изпълнението на състава на престъплението не е
поставено в зависимост от други фактори като наличие на имущество у
подсъдимия, възможност за завеждане на изпълнително производство или
наличието на друга форма на грижа от страна на родителя, извън
конкретизираната в съдебното решение издръжка, каквато се явява
твърдяната от защитата издръжка в натура. С бездействието си по отношение
на вмененото му с влязло в сила съдебно решение задължение, съзнателно
неплащайки издръжка на дъщеря си, дължима за горепосочения период, след
като е бил осъден да го издържа, подсъдимият е осъществил изпълнителното
деяние на престъплението по чл. 183, ал. 1, предл. 3 от НК.
От субективна страна деянието е извършено при форма на вината пряк
умисъл, тъй като подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на
деянието си, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал
тяхното настъпване, същият е бил запознат със задължението си след като е
осъден от гражданския съд и липсват обективни пречки за изпълнение на това
задължение. Същият е работоспособен и пълнолетен гражданин, в
трудоспособна възраст и няма пречка да реализира доходи в размер на поне
около минималната работна заплата за страната. Липсват доказателства за
здравословно състояние, водещо до липса на работоспособност, което да е
довело до обективна невъзможност за осигуряване на доходи и изпълнение на
задълженията към детето си. Ето защо съдът прие, че съставът на
престъплението е осъществен и от субективна страна.
ПО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО:
Първоинстанционният съд правилно не е наложил наказание на
подсъдимия Т. на основание чл. 183, ал. 3 от НК, водейки се от
обстоятелството, че същият е изпълнил изцяло задълженията си за издръжка
спрямо дъщеря си преди постановяване на обжалваната присъда и липсват
доказателства за последната да са настъпили други вредни последици от
11
забавеното изпълнение, като разпоредбата не е била прилагана до момента
спрямо подсъдимия. В тази връзка и с оглед текста на чл. 183, ал. 3 от НК,
подсъдимият не следва да бъде наказван.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
С оглед изхода на делото и признаването на подсъдимия за виновен по
повдигнатото му обвинение, първоинстанционният съд правилно го е осъдил
на основание чл. 189, ал. 3 от НПК и чл. 190, ал. 2 от НПК да заплати в полза
на държавата и по сметка на СРС направените по делото разноски в размер на
497,84 лева, както и държавна такса в размер на пет лева за служебно
издаване на изпълнителен лист. Предвид изложеното дотук присъдата като
правилна и законосъобразна следва да бъде потвърдена.
Така мотивиран и на основание чл. 334, т. 6 вр. чл. 338 от НПК,
Софийският градски съд, НО, XIII-ти въззивен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда от 08.10.2020 г., постановена от СРС, НО,
102-ри състав по НОХД № № 11384/2019 г.
Решението не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12