Решение по дело №413/2021 на Административен съд - Плевен

Номер на акта: 428
Дата: 20 юли 2021 г. (в сила от 20 юли 2021 г.)
Съдия: Даниела Василева Дилова
Дело: 20217170700413
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 21 май 2021 г.

Съдържание на акта

Р E Ш Е Н И Е

 

 

№ 428

 

гр.Плевен, 20.07.2021год.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд – град Плевен, І - ви състав, в открито съдебно заседание на дванадесети юли през две хиляди и двадесет и първа година, в състав:

 

                                                        Председател: Даниела Дилова

 

При секретаря В.Мушакова, като разгледа докладваното от съдия Дилова адм.дело №413 по описа за 2021 год. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.172 ал.5 във връзка с чл.171 т.1 б.“Б“ от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Производството по делото е образувано по жалба от Ц.Д.Д., чрез адв.Д.Д. ***, срещу Заповед за прилагане на ПАМ № 21-00938-000348 от 08.05.2021г. издадена от Б.М. младши автоконтрольор при ОД на МВР Плевен, с която спрямо оспорващия е приложена принудителна административна мярка по чл.171 т.2 б.“а“ от ЗДвП-временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на водач до решаване на въпроса с отговорността, но не повече от 18 месеца.

В жалбата се излагат доводи, че заповедта е незаконосъобразна поради противоречие с материалния закони нарушение на административнопроизводствените  правила при издаването и,      немотивирана и несъответстваща на целта на закона. Сочи се, че оспорената заповед е издадена  въз основа на АУАН е съставен на 08.05.2021г. около 04.30 ч. за извършено в гр.Плевен нарушение на правилата за движение по пътищата. Твърди се, че при издаване на заповедта за налагане на ПАМ не са спазени всички императивно предвидени изисквания за нейната законосъобразност. Твърди се, че не е спазена предписаната от закона писмена форма и изискванията за съдържание по чл. 59 ал.2 от АПК.Твърди се, че материалноправните предпоставки за прилагане на ПАМ в хипотезата на чл. 171 т.1 б.“Б“ от ЗДвП изискват да е установено по надлежния ред управление на МПС от водач с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух. Излага, че предписанието е императивно само при наличие на визираните предпоставки в условията на обвързана компетентност административния орган прилага предвидената по закон ПАМ.Твърди се, че разпоредбата на чл.22 от ЗАНН е обща и същата не може да бъде правно основание за издаване на оспорената заповед, както неправилно е приел наказващия орган.  Твърди, че не отговаря на истината описаното в заповедта, че жалбоподателката е отказала проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта. Прави искане за отмяна на заповедта за ПАМ.

В съдебно заседание жалбоподателката не се явява. Вместо нея се явява адв. Д., който поддържа депозираната жалба.

Ответникът по делото в съдебно заседание се явява лично, който излага доводи за законосъобразност издадена заповед за прилагане на принудителна административна мярка. Моли жалбата да бъде отхвърлена.     

         Административен съд-Плевен, първи състав като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и съобрази доводите на страните и закона, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Процесната заповед е връчена на 08.05.2021г. лично на оспорващата, а жалбата е подадена на 21.05.2021г. Т.е. подадена е в законоустановения 14-дневен срок за обжалване, съобразно чл.149 ал.1 от АПК във вр. с чл.172 ал.5 от ЗДвП., от активно легитимирана страна-адресат на акта, при наличието на правен интерес от търсената защита срещу годен за обжалване административен акт, пред компетентния съд, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

С АУАН 392019 от 08.05.2021г., съставен от Б.П.М. – мл.автоконтрольор при ОД на МВР Плевен сектор Пътна полиция, на  Ц.Д.Д. са вменени следните нарушения : по чл.20ал.2 от ЗДвП-водачът не избира скоростта на движение съобразно  атмосферните условия, релефа, условията на видимост, интензивността на движението и др. обстоятелства, за да спрат пред предвидимо препятствие или създадена опасност за движението .ПТП по ЗДвП. И по чл. 174 ал.3 пр.1 – отказва проверка с техническо средство за установяване на употребата на алкохол в кръвта и не изпълни предписание за изследване с доказ.анализатор и за мед. изследване и вземане на биологични проби за хил. лаборатория. Изследване  за установяване на концентрация на алкохол в кръвта по ЗДвП. Акта е връчен на нарушителката и е подписан без възражение от жалбоподателката. Посочено е, че се изземват СУМПС №********* и свидетелство за регистрация част №*********, контролен талон № 5913210 и 2 бр. рег. табели с номер *****.  В АУАН е поставена резолюция от дата 19.09.2018г. за издаване на ЗППАМ на основание чл.171 т.2 б.“б“ и чл.171 т.1 б.“б“ от ЗДвП.

Във връзка с горното, на 08.05.2021г. на основание чл.171 т.1 б.“б“ Бл. М.- мл. автоконтрольор към ОД на МВР Плевен, сектор Пътна полиция Плевен е издадена Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №21-0938-000348, с която е разпоредено временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на водача до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. В заповедта като фактическо основание за издаването и е посочено, че на 08.05.2021г. около 04:30часа в гр. Плевен, на бул. „Хр.Ботев“ Ц.Д.Д. ,като водач на МПС с рег. № *****, до  № 44 с посока на движение към ул.“Св.св.Кирил и Методий“  като водач на лек автомобил Мини Уан с рег.№ ***** е извършила следното- движейки се по бул. „Русе“ не съобразява скоростта си на движение, за да извърши десен завой по бул.“Хр.Ботев“ губи контрол над автомобила удря се в разделителния остров, вследствие на което се отклонява в дясно по посоката си на движение и удря правилно паркираните автомобили „СитроенКсара“ с рег. № ****** и „Мерцедес“ Е 200 с рег. № ****** вследствие на което  е допуснала ПТП с материални щети по автомобилите, отказва в 5,00 б. на 08.05.2021г. да и бъде извършена проверка с техническо средство „Дрегер Алкотест 7510“ с фабричен номер  ARNJ 0085 за употреба на алкохол в издишания от водача въздух. Издаден е талон за изследване с  № 0052418 и 8 бр. холограмни стикери за сигурност и валидност на пробата с № А027986.Посочено е също, че на основание чл.171 т.1 б.“б“ от ЗДвП временно се отнема СУМПС на водача дорешаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

Процесната  заповед № 21-0938-000348/ 08.05.2021г е издадена от материално и териториално компетентен орган по смисъла на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, според който принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, б. "а", т. 6 и 7 от ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. В случая мл. автоконтрольор в ОД на МВР Плевен  е надлежно упълномощен, съгласно представената по делото Заповед № 316з/03.01.2018 г. на Директора на ОДМВР Плевен.

Оспорената заповед за ПАМ е издадена с правно осн.  чл. 171, т. 1 б. "б" от ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на водача до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца при наличие на установеното с АУАН фактическо основание – управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 промила, установена по един от изброените начини – с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух. При наличие на изследване от кръвна проба или с доказателствен анализатор, установените стойности са определящи.

В случая към момента на проверката и издаване на ЗПАМ – 08.05.2021 г. употребата на алкохол от водача не е установена с техническо средство, тъй като видно от посоченото както в акта, така и в издадения талон за медицинско изследване Цв.Д. е отказала да бъде изпробвана с техническо средство Жалбоподателката не се е възползвал от възможността да даде проба за медицинско изследване в близкото медицинско заведение,чрез която проба да обори измереното показание с техническото средство.

Съдебният контрол за материална законосъобразност на оспорения административен акт обхваща преценката налице ли са установените от компетентния орган релевантни юридически факти /изложени като мотиви в акта/ и доколко същите се субсумират в посочената като правно основание за неговото издаване норма и респ. дали се следват разпоредените с акта правни последици. Като правно основание за издаване на обжалваната Заповед № 21-0938-000348/ 08.05.2021г е посочена разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП, в която е предвидено, че за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения, се прилага принудителна административна мярка "временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство" на водач, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца.

В конкретния случай, видно от фактическото описание в обстоятелствената част на заповедта, основанието за прилагане на ПАМ е отказът на  Ц.Д., в качеството и на водач на МПС, да бъде проверена за употреба на алкохол с техническо средство или да даде кръв за медицинско изследване. Наличието на възприетото от административния орган фактическо основание се доказва от приложения към административната преписка АУАН серия  GA, № 392019, съставен на 08.05.2021 г. за извършено нарушение на чл. 20 ал.2 и чл. 174 ал.3 пр.1 от ЗДвП, който жалбоподателката е подписала лично без възражения. От АУАН се установява, че на 08.05.2021 г. около 04,30ч. движейки се по бул. „Русе“ не е  съобразила скоростта си на движение, за да извърши десен завой по бул.“Хр.Ботев“ загубила е контрол над автомобила,  ударила се е в разделителния остров, вследствие на което се е отклонила вдясно по посоката си на движение и е ударила правилно паркираните автомобили „СитроенКсара“ с рег. № ***** и „Мерцедес“ Е 200 с рег. № *****, вследствие на което  е допуснала ПТП с материални щети по автомобилите, като  е отказала да и бъде извършена проверка с техническо средство „Дрегер Алкотест 7510“ с фабричен номер  ARNJ 0085 за употреба на алкохол в издишания от водача въздух., а също така е отказала да даде кръв за техническа експертиза и да подпише талона за медицинско изследване. По делото е приложен и талон за медицинско изследване №0052418 издаден на лицето Ц.Д.. Талонът е оформен и е връчен на водача, което е удостоверено с подписа и.Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, редовно съставените актове за установяване на административни нарушения по този закон се ползват с доказателствена сила до доказване на противното. Като официален свидетелстващ документ АУАН серия  GA, № 392019 от 08.05.2021 г. се ползва и с обвързваща съда материална доказателствена сила по отношение на удостоверените с него факти и обстоятелства.

Доказателствената тежест за установяване на фактическа обстановка, различна от тази по АУАН, е на жалбоподателя. В случая по делото не са ангажирани никакви доказателства, които да опровергават констатациите на административния орган и описаната в обстоятелствената част на обжалваната заповед и в съставения АУАН фактическа обстановка, поради което съдът приема, че тя съответства на действителната такава.

Предвид доказаното съществуване на посочения в заповедта юридически факт – отказ на водача на МПС да и бъде извършена проверка за алкохол /чрез техническо средство или чрез медицинско изследване/, представляващ материалноправната предпоставка, с която разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП свързва прилагането на принудителна административна мярка, административният орган в рамките на предоставеното му правомощие обосновано е приел, че е налице нормативно установеното основание за налагане на ограничението, с оглед на което обжалваната заповед е издадена при правилно приложение на материалния закон.

Принудителната административна мярка е приложена в съответствие и за постигане на законово установената цел по чл. 171, ал. 1 от ЗДвП. Отчитайки превантивния и преустановителен характер и съдържанието на мярката, наложена с оспорения акт, както и целта на закона, съдът приема че при провеждане на административното производство не са допуснати нарушения на регламентираните процесуални правила.

С оглед гореизложеното съдът намира, че обжалваната заповед е законосъобразна - издадена е от компетентен орган; в предвидената от закона форма; постановена е в съответствие с материалноправните разпоредби на които се основава; при спазване на административно-производствените правила и е съобразена с целта на закона. Жалбата се явява неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена

 

Водим от горното и на осн. чл. 172, ал. 2 от АПК съдът

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ подадената от Ц.Д.Д. ЕГН ********** жалба срещу Заповед за прилагане на ПАМ № 21-0938-000348/08.05.2021 г. на мл. автоконтрольор при Сектор Пътна полиция при ОД на МВР - Плевен, с която на жалбоподател е приложена принудителна административна мярка по  чл. 171, т. 1 б. "б" от ЗДвП – временно отнемане на СУМПС на водача до решаване въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

Решението не подлежи на обжалване.

                                                                                    СЪДИЯ: