№ 1350
гр. София, 17.01.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 84 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЦВЕТЕЛИНА СЛ. КЪРЖЕВА
ГАЧЕВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТЕЛИНА СЛ. КЪРЖЕВА ГАЧЕВА
Гражданско дело № 20211110137576 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава двадесет и шеста от Гражданския
процесуален кодекс (ГПК)
Подадена е искова молба от В. ЦВ. М. (ищец) срещу П. М. (ответник). Предявен е иск
с правна квалификация чл. 49, ал. 1 от Семейния Кодекс СК), обективно съединен с
небрачен иск по чл. 53 СК.
Представени са писмени приложения, направени са доказателствени искания.
В дадения едномесечен срок е постъпил отговор от ответника. Не оспорва исковата
молба за дълбокото и непоправимо разстройство на брака, оспорва твърденията. Изразява
желание за постигане на споразумение.
На основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Насрочва делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 31.03.2022 г. от
10:15 часа, за когато да се призоват страните с препис от настоящото определение.
Изготвя следния проекто-доклад по делото:
Подадена е искова молба от В. ЦВ. М. (ищец) срещу П. М. (ответник). Предявен е иск
с правна квалификация чл. 49, ал. 1 от Семейния Кодекс СК), обективно съединен с
небрачен иск по чл. 53 СК.
В дадения едномесечен срок е постъпил отговор от ответника. Не оспорва исковата
1
молба за дълбокото и непоправимо разстройство на брака, оспорва твърденията. Изразява
желание за постигане на споразумение.
Указва на ищцата, че у нея е доказателствената тежест при пълно и главно
доказване да установи наличието на брак между страните, дълбокото и непоправимо
разстройство на брака.
Указва на ответника, че може да проведе насрещно доказване.
Приема на основание чл. 157 ГПК представените по делото документи като писмени
доказателства.
Да се изиска справка по Наредба 14/2009 г. за родствени връзки на ищцата.
По направените доказателствени искания съдът ще се произнесе в първото по
делото съдебно заседание, след изслушване на страните, с оглед заявеното желание за
постигане на споразумение помежду им.
Указва на ищеца, че следва да се яви лично в първото по делото съдебно заседание,
като при неявяване без уважителна причина и не представяне на доказателства за наличие
на такава производството по делото ще бъде прекратено (чл. 321, ал. 1 ГПК).
Съдът приканва страните към сключване на СПОРАЗУМЕНИЕ, МЕДИАЦИЯ
ИЛИ ИЗВЪНСЪДЕБНО ДОБРОВОЛНО УРЕЖДАНЕ НА СПОРА. Указва на същите, че
за постигане на съдебно споразумение, следва да се явят лично в съдебно заседание, както и
че при постигане на споразумение същото ще се разгледа и приключи в едно съдебно
заседание, както й че дължимите за производството държавни такси са по-ниски.
Разяснява на страните, че при сключване на споразумение, медиация или
извънсъдебно доброволно уреждане на спора същите ще запазят добрия тон помежду си.
Разяснява на страните, че МЕДИАЦИЯТА е доброволна и поверителна процедура,
регламентирана със Закона за медиацията, предназначена за извънсъдебно разрешаване на
спорове, при която трето, специално подготвено и неутрално лице - медиатор, подпомага
страните да постигнат споразумение. Медиацията може да бъде започната по инициатива на
страните във всеки един етап на висящото пред СРС или СГС производство, но с оглед
интереса им е най-добре това да стане възможно най-рано.
Процедурата по медиация е:
бърза - отнема много по-малко време от съдебната процедура. Моментът на
окончателното решение при медиацията не зависи от ограничените ресурси на
съдебната институция, а страните са в състояние да го определят;
доброволна - по всяко време страната може да напусне процедурата, ако прецени, че
продължаването й не е в неин интерес;
поверителна - никой друг, освен страните и медиатора, не узнава споделеното от
страните по време на провеждането й;
свобода при определяне на решението - в процеса на преговори с помощта на
медиатор страните могат да намерят удовлетворяващо ги решение на спора. като са
2
свободни да определят решението на всички или част от спорните помежду им
въпроси, без да са обвързани от типичните за съдебното производство формални
критерии и предписани рамки на намеса в техните отношения;
взаимоизгодна и за двете страни - при медиацията страните могат да открият корена
на проблема помежду си; могат спокойно да споделят с медиатора притесненията си,
което не могат да направят свободно в съда; разпознавайки интересите си, страните са
в състояние да възприемат най-благоприятния път за тяхната реализация; по пътя на
взаимните отстъпки същите могат да постигнат повече и от най-доброто съдебно
решение, тъй като осъзнатото задължение предпоставя и доброволното му изпълнение;
спестяваща средства - отпада нуждата от участие в процеса на вещи лица, на
свидетели, обуславящо допълнителни разноски.
В процедурата по медиация могат да участват и адвокатите на страните, а в случай на
необходимост страните могат да получат експертно мнение по спорни въпроси, изискващи
специални знания.
Ако страните не постигнат спогодба чрез медиацията, винаги могат да се върнат към
съдебното производство.
Указва на страните, че могат да ползват безплатно услугите на действащия по
Програма „Спогодби“ към Софийския районен съд „Център за спогодби и медиация“. За
повече информация и връзка с координаторите на Програма „Спогодби” страните могат да
се обърнат към Мариана Николова на тел. 02/8955 423, мобилен телефон: 0889 515 423,
електронна поща: ********@***.*******, адрес: гр. София, бул. „Цар Борис III“ № 54, ет. 2,
ст. 204.
Указва на страните, че ако постигнат споразумение помежду си преди провеждане
на първото по делото съдебно заседание, следва да уведомят съда за това, като подадат
молба, към която приложат постигнатото споразумение и посочат телефонни номера, на
които да бъдат уведомени за пренасрочване на делото за разглеждане за по-ранна дата, в
случай че желаят това.
Указва на страните при възможност, в случай на постигане на споразумение
помежду им, да го изпратят и на служебния имейл на деловодството на състава:
*************@***.*******.
Указания за страните
Чл. 41, ал. 1 ГПК - Страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е
съобщила по делото или на който веднъж и е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда
за новия си адрес. Такова задължение има страната и когато тя е посочила електронен адрес
за връчване. Същото задължение имат и законният представител, попечителят и
пълномощникът на страната.
Чл. 41, ал. 2 ГПК - При неизпълнение на задължението по ал. 1, както и когато
страната е посочила електронен адрес за връчване, но го е променила, без да уведоми съда,
или е посочила неверен или несъществуващ адрес, всички съобщения се прилагат към
делото и се смятат за връчени. За тези последици страната трябва да бъде предупредена от
3
съда при връчване на първото съобщение.
Определението е окончателно.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4