Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер

Година

08.07.2019

Град

Мездра

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

	Мездренски районен		съд			І-ви граждански	състав
На		Осемнадесети март				Година	2019

 

В публичното заседание в следния състав:

 

Председател

ИВАНКА КОЖУХАРОВА

 

 

Секретар

Евгения Попова

 

 

като разгледа докладваното от

Съдия КОЖУХАРОВА

 

гражданско

дело номер

742

по описа за

2018

година.

и за да се произнесе взе предвид следното:

                С.Д.С.,  като майка и законна представителка на малолетното дете Р.с.  е предявила иск против О.м. за сумата 3 000 лв. ,представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в  болки и страдания,понесени от детето Р.  в резултат от нападение на бездомно куче.,ведно със законната лихва ,начиная от  датата на увреждането 25.09.2017 год. до окончателното изплащане.Претендират се и разноски.

                В срока по чл.131 от ГПК от  ответника О.м. ,чрез пълномощника адв.Ц.С. *** е постъпил отговор, с който  се оспорва предявеният иск..Приложени са доказателства.

                Искът е с правно основание чл.49 ЗЗД вр.чл.45 ЗЗД  и чл.86 от ЗЗД.

                Събрани са писмени и гласни доказателства.Назначени и са изслушани съдебно-медицинска,съдебно съдебно-психологическа и съдебно-психиатрична експертиза..

                Съдът,след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

                В исковата молба се твърди,че на 25.09.2017 год. ищцата С.С. заедно със своя позната и детето Р. отивали към дома на Ц. ***  да му занесат орехи.Приближавайки дома му  забелязали,че в близост до портата лежи кучи.Те не се притеснили от него, тъй като от няколко дни било там и не е нападало никой.Като приближили започнали да викан на Цеков да излезе и в това време кучето се нахвърлило на детето Р. и я съборило на земята.Жената ,която била с нея  се спуснала и изритала кучето.Детето се разплакало и те забелязали,че по врата му има кръв.Минаващата по същото време Н.К. се обидила на телефон 112.На място пристигнал екип на Спешна помощ и детето било транспортирано в МБАЛ гр.М.,където било прегледано и освободено.В документацията е отбелязано,че детето Р. има порезна рана от зъб на куче в областта на шията,вляво без засягане на кръвоносни съдове  сини по лява мишница..По случая е образувано ДП, срещу неизвестен извършител, което по –късно е прекратено  с постановление от 15.12.2017 год.Твърди се,че след този случай детето е търпяло болки и страдания,не може да спи  през нощта, събужда се.Изпада в състояние на тревожност.като види куче на улицата се крие и трепери.     

           От показанията на св.Н. се установява,че  тя била заедно с ищцата С. и детето Р..Пред дома на Цеков имало едно куче,което било тям от няколко дни.неочаквано кучето се нахвърлило върху детето.Започнало да го мята  наляво, надясно.Първо го захапало за ръката,после за врата.Свидетелката започнала да ритата кучето за да пусне детето.Детето много пищяло.дошла една комшийка и  извикала линейка.Майката и детето заминали за болницата.когато се върнали, видяла,че раната е промита, но детето плачело.След тази случа Р. не е същата.Като види куче, много се страхува.Нощем детето става и плаче на сън.Казва,че  сънува куче да се върти около нея.Майка й я водила на психиатър.Пие хапчета и е по-спокойна.Свидетелката знае тези неща, тъй като живее в дома на С..Св.Цеков установява че от време на време си купува орехи от С..Пред неговата ограда дошло едно куче и останало там.Обадил се на кучкарника, но му казали ,че нямат субсидии и няма къде да го заведат.С., приятелката и детето отишли в дома му.видели кучето, харесали го и го взели с тях,но после го върнали.на другия ден му донесли орехи.Детето искало да играе с кучето,но то го захапало.След случая дошли от Общината и прибрали кучето.След случая е виждал детето,но не е разговарял с него.От майката разбрал,че са ходили в поликлиниката, защото получило шок.Св.К. установява,че на инкриминираната дата тръгнала за работа.Видяло детето да държи врата си,на който имало огромна рана.Попитала св.Н. какво е станало и тя казала,че едно куче е ухапало детето.тогава тя се обадила на 112.Вижда детето всеки ден.И до настоящия момент се стресира,плаши се.Когато мине куче, се крие зад нея.

            От заключението на съдебно-медицинската експертиза,неоспорена от страните по делото и възприета от съда като обективна и компетентна се установява,че детето е получило повръхностна  рана с местно възпаление на околните меки тъкани.Оздравителният периода  е около 20-30 дни при липса на усложнения.

            От заключението на съдебно-психологичната експертиза неоспорена от страните по делото и възприета от съда като обектива и компетентна се установява,че детето е хиперактивно,трудно сяда на едно място.При вида на кучета от различни  породи  Р.  разглеждала снимките и казва „ Искам пак да видя това куче“.Вещото лице не е чуло думи като „ Махни го, не искам да гледам това куче“.При разговор с детето в.л.   е установило,че детето не може да опише с подробности сънищата си, а повтаря нещо заучено.

             От заключението на съдебно-психиатричната експертиза,също неоспорена от страните по делото и възприета от съда като обективна и компетентна се установява,че от преживяното е настъпила остра стресова реакция,която е овладяна след което не са установени признаци на протрахирана реакция с характер на посттравматично стресово разстройство или други психични разстройства,дължащи се на психотравмата.

             При така изяснената фактическа обстановка съда намира предявеният иск за доказан по основание.От доказателствата по делото безспорно е установено,че на 25.09.2017 год. детето Р. Д. е било нападнато от безстопанствено куче и ухапана в областта на шията.Ухапването е причинило  временно разстройство  на здравето, неопасно за живота с оздравителен период  около 20-30 дни при липса на усложнения и нормален оздравителен процес.Увреждането е причинило  дискомфорт на детето, тревожност

             Отговорността на Общината следва от  възложени със закон задължения/ чл.35 ал.4 ЗВМД / отм/ вр. с §3 т.1 от същия и Закон за защита на животните гл. „Безстопанствени животни/  по организиране настаняването на скитащи кучета в изолатори, чрез кмета,като изпълнителен орган на общината,която дейност не е административна и не е  проява на властнически компетенции.Касае се до фактически действия, възложени на общината със закон.При доказано бездействие на нейните органи и служебни лица,отговорността на общината се ангажира по чл.49 от ЗЗД,като юридическо лице на основание извършено от нея възлагане на установени със закон нейни задължения.

            Съгласно  Закона за защита на животните – чл.41  „безстопанствените куче се настаняват от органите и организациите по чл.40 ал.4 и 6 в приюти,регистрирани по чл.137 ал.1 т Закона за ветеринаромедицинската дейност; Органите на местната власт изграждат приюти за безстопанствени кучета; Кметовете на населените места отговарят за дейността на приютите; приютите се стопанисват от общините и/или организациите за защита на животните; Организациите за защита на животните могат да създават собствени приюти за безстопанствени кучета.

             Задължението за овладяване на популацията на безстопанствените животни чрез настаняването им в приюти е на органите на местна власт и за изпълнението им отговарят кметовете на населените места.Това задължение се изпълнява чрез настаняване на животните в приюти.След като този резултат нее постигнат и по улиците има безстопанствени животни, то отговорност за вредите,които могат да бъдат причинени от тези животни носи общината.По делото са представени доказателства за това,че общината е предприела действия по овладяване на популацията на бездомните животни,които действия обаче с недостатъчни.

              Детето Р. Д. е претърпяло болки и страдания,които според правната теория и съдебната практика представляват неимуществени вреди и съгласно чл.52 от ЗЗД подлежат на обезщетяване,като обезщетението се определя от съда по справедливост.За да определи размера на обезщетението съдът съобразява възрастта на пострадалия,интензитети и продължителността на страданията на ищеца, заключенията на съдебно-медицинската, съдебно –психологична и съдебно психиатрична експертиза.Съдът намира, че в настоящият случай предявеният иск се явява основателен и доказан  за сумата от  800 лв., като в останалата част до пълния размер иска се отхвърли като неоснователен и недоказан..

            По отношение претендираните от ответника разноски съда намира,че такива не следва да бъдат присъждани, тъй като ищцата е освободена от внасяне на такси и разноски.Ответника следва да заплати такса в полза не МзРС в размер на 50 лв. и разноски в размер на 406 лв..

Водим от горните съображения, съдът

 

                         Р   Е   Ш   И:

 

 ОСЪЖДА О.м.  да заплати на малолетното дете Р.с. Д. ЕГН **********,  чрез нейната майка и законна представителка  С.Д.С. с ЕГН ********** *** сумата 800 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в  болки и страдания,понесени от детето Р.  в резултат от нападение на бездомно куче.,ведно със законната лихва ,начиная от  датата на увреждането 25.09.2017 год. до окончателното изплащане

 ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част до пълния размер като неоснователен и недоказан.

 ОСЪЖДА О.м. да заплати такса в полза на МзРС в размер на 50 лв. и 406 лв. разноски.

 Решението може да се обжалва пред ВрОС в двуседмичен срок от съобщението до страните,че е изготвено.

 

                                  РАЙОНЕН   СЪДИЯ :