М О Т И В И
към
Присъда № 7/14.01.2020г. по НОХД № 7508/2019г.
по описа на ПРС, ХХІІ н.с.
Пловдивска районна прокуратура е повдигнала обвинение
срещу А.А.М., ЕГН **********, и същата е предадена на
съд за престъпление по чл.325б, ал.2, т.2, пр.ІІ,, т.3, пр.І, вр.ал.1 от НК, за
това, че на 27.06.2019
г. в гр. Раковски, обл. Пловдивска, като е проявила жестокост към гръбначно
животно – куче, безпородно – кръстоска, черно-кафяво на цвят, му е причинила
противозаконно смърт по особено мъчителен
начин за животното, като деянието е извършено на публично място.
В разпоредително заседание е било определено разглеждането на делото да
протече по реда на Глава ХХVІІІ от НПК.
В съдебно заседание
представителят на Районна прокуратура гр. Пловдив поддържа обвинението със
същата правна квалификация на деянието, като предлага на съда да признае
подсъдимата за виновна, като с оглед наличието на материално-правните
предпоставки същата да бъде освободена от наказателна отговорност и да й бъде
наложено административно наказание по смисъла на чл.78а от НК – глоба в размер
на 1000 лв.
Адв. Р., сл.защитник на подс.
М., пледира за приложение на института по чл.78а от НК, като счита, че е налице
превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, поради което предлага на
съда да наложи административно наказание глоба в минимален размер.
Подсъдимата в съдебно заседание,
редовно призована, се явява лично, признава вината си, изразява съжаление за
стореното, като признават фактите и обстоятелствата, визирани в обвинителния акт.
По отношение на наказателната й отговорност се солидаризира с посоченото от защитника
й в тази насока и моли за налагане на минимално по размер административно
наказание.
Съдът, след като прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери за
установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА
СТРАНА.
Подсъдимата А.А.М. е
родена на *** ***, обл. Пловдив, б, българска гражданка, без образование, неработеща, омъжена, неосъждана /реабилитирана/,
ЕГН **********.
Подс. А.А.М. е била осъждана
два пъти, като по НОХД №66/2001 г., по описа на
Районен съд – гр. Крумовград, в сила от 23.07.2001 г. за престъпление по чл.279 ал.1, вр.чл.20 ал.2 от НК й е било наложено наказание „глоба“ в размер на 50 лева.
По НОХД № 1360/2001 г. по описа на Районен
съд гр. Пловдив,
в сила от 08.05.2002 г. за престъпление по чл.195 ал.1 т.2 и т. 5, вр.чл.194 ал.1 от НК й е било наложено наказание 6 месеца „лишаване от свобода“, изтърпяването
на което е било отложено, на основание чл.66 от НК с изпитателен срок от 3 години.
Посочените осъждания нямат отношение към квалификацията на процесното деяние, като за същите е настъпила
абсолютна реабилитация.
Подс
А.А.М. ***. В двора си отглеждала от
малко безпородно, средноголямо куче, черно-кафяво на цвят, към което
се обръщала с името „Рекси“. В двора си отглеждала
и други домашни животни, а именно кокошки, които били заградени. На 27.06.2019 г. рано сутринта подс. М. била в къщата, когато чула, че кокошките
започнали тревожно да кудкудякат. Това й направило впечатление и тя отишла в двора, за да провери
причината, поради която били разтревожени
животните. Тогава видяла, че кучето,
което отглеждала,
вързано в двора, се било отвързало
и влязло при кокошките. Там започнало да удушава
с уста птиците. Подс. М. веднага отишла,
за да предотврати
причиняването на смърт сред птиците,
като кучето вече било успяло
да умъртви 7-8 птици. Това много
ядосало подс. М. и тя, като хванала кучето,
вързала на врата му парче
найлонова връв – сезал, извела животното
на улицата. След това отишла
до съседната улица, където пред
имота под № 5б на ул.„Любен Каравелов“
в гр.Раковски имало сливово дърво. Там подс. М. прехвърлила свободния край на сезала
през един от клоните на
дървото и като го дръпнала, повдигнала
животното във въздуха. В резултат на това животното
започнало да се задушава и да
агонизира. По същото време свид.
П.С.А., пред чийто имот се случвало
това, видяла неестествено клатещите се клони на
дървото пред имота й и излязла на улицата. Видяла
вързаното за врата със сезал
куче, което висяло на клон
на сливата. По устата на
животното имало пяна, а в близост до него се
намирала подс.
М.. Свид. А.веднага
направила забележка на подсъдимата и поискала от нея
да свали животното от дървото.
Подс. М. обаче казала,
че ще го
свали след като животното умре, тъй като
й било изяло кокошките. Тогава свид. А.влязла в дома си, взела
мобилния си телефон и като се върнала на
улицата, направила няколко снимки на подсъдимата и на обесеното животно.
След това отново настояла подсъдимата да свали
животното от дървото и тъй като
то вече било
умряло, подс. М. го свалила, след което
го занесла на поляна извън
населеното място. Междувременно свид. А.публикувала направените снимки в интернет пространството и те станали достояние на обществото. Така за случилото
се били уведомени
и служителите на РУ на МВР – гр. Раковски,
които предприели извършването на проверка. Извършването на проверката било
възложено на свид. Х.А.Л., който се запознал с публикацията
в интернет пространството и
веднага след това посетил адреса
на свид. А..
След това провел разговор с нея и установил извършителката на деянието - подс. М..
Провел разговор и с подсъдимата, като пред
него тя също
признала, че е обесила животното, защото й удушило кокошки. Подс. М. завела и свид. Л.
до мястото, където била занесла
тялото на животното. На място
бил извършен оглед на тялото
на животното, а подс. М. била отведена в сградата на РУ на МВР – Раковски, където била задържана за срок от
24 часа.
При разследването с протокол за доброволно предаване
свид. А.предала мобилния си телефон,
с който била направила снимките и на същия бил
извършен оглед, след което телефонът
бил върнат на свидетелката.
По делото е изготвена ветеринарно-медицинска експертиза,
според заключението на която причината
за настъпилата смърт на животното
е задушаване, което е било причинено от завързаната за врата на
кучето полиетиленова връзка /сезал/, а другият край на
връзката – за клон на дървото.
Под тежестта на собственото си тяло и земното
притегляне сезалът спрял свободния достъп на кислород
от околната среда до белия
дроб, в резултат на което в кръвта
на животното се натрупал въглероден
двуокис, който не можел да
се изхвърля навън от белия
дроб и се получавала кислородна недостатъчност – хипоксия – на всички тъкани
и органи, а оттам и смърт на целия организъм. Експертът установил, че се
касае за средноголямо куче на ръст, черно-кафяво
на цвят, безпородно – кръстоска /микс/, черен нашийник. Експертът не успял да
определи пола на животното по
представените доказателства.
Предвид установения механизъм, експертът заключил, че настъпилата
смърт на животното е била причинена по особено
мъчителен начин и с особена жестокост.
За да постанови присъдата си Съдът прие така описаната фактическа
обстановка за безсъмнено установена.
Гореописаната фактическа обстановка се установи по
безсъмнен начин от следните събрани по делото доказателствени материали – от
самопризнанието на подсъдимата, направено в съдебно заседание, от писмените доказателства,
събрани на досъдебното производство, прочетени на основание чл.283 от НПК и
надлежно приобщени към доказателствения материал – свидетелските показания, протокол за оглед на
местопроизшествие, ведно с фотоалбум,
протокол за оглед на веществено доказателство, ведно с фотоалбум, протокол за доброволно
предаване, заключение на ветеринарно-медицинска експертиза, справка за съдимост и
характеристична справка за подсъдимата.
От наличните по делото
доказателствени материали, събрани и проверени по реда и със средствата,
предвидени в НПК, по безсъмнен начин се установи осъществяването на деянието,
предмет на настоящото производство,
неговото време, място, механизъм и начин на извършване, както и авторството.
За да стигне до този извод съдът анализира показанията на свидетелите П.С.А.
и Х.А.Л., като
намери същите за подробни, изчерпателни, последователни и правдиви, поради
което и ги възприе при постановяване на присъдата. В тази връзка, същите
хронологично, последователно и в дисонанс изясняват факти и обстоятелства, така
както са станали известни в съответни моменти от развитието на процесния казус, които са относими
към предмета на доказване в настоящото производство. Гласните доказателства
кореспондират и на писмените и веществени такива, които съдът кредитира в
цялост като обективни, достоверни и неоспорени от страните.
Съдът кредитира заключението на изготвената в хода на
досъдебното производство ветеринарно-медицинска експертиза, като компетентно изготвено,
с необходимите професионални познания и опит в съответната област, както и
съответстващо на събрания по делото доказателствен материал.
В тази насока и при постановяване на присъдата си, Съдът
се ползва от самопризнанието на подсъдимата, което в контекста на гореобсъденото
изцяло се подкрепят от събраните в хода на досъдебното производство
доказателства.
ОТ ПРАВНА СТРАНА
При така установената по категоричен
и несъмнен начин в хода на настоящото производство фактическа обстановка Съдът зае становище, че с деянието си подс.А.А.М. е осъществила от обективна
и субективна страна състава на престъплението по чл.325б, ал.2, т.2, пр.ІІ,,
т.3, пр.І, вр.ал.1 от НК, за това, че на 27.06.2019 г. в гр. Раковски, обл.
Пловдивска, като е проявила жестокост към гръбначно животно
– куче, безпородно – кръстоска, черно-кафяво на цвят, му
е причинила противозаконно смърт по особено
мъчителен начин за животното, като
деянието е извършено на публично място.
ОТ ОБЕКТИВНА СТРАНА подсъдимата е осъществила съставомерните признаци на описаното престъпление, понеже
на инкриминираната дата в гр.Раковски, обл.Пловдив,
проявявайки жестокост към процесното гръбначно
животно – безпородно куче, кръстоска, черно-кафяво на
цвят, противозаконно е причинила смъртта му, като е сторила това по особено
мъчителен за животното начин и на публично място. Така противоправната
деятелност на подсъдимата е реализирана при два по-тежко квалифициращи
признака, а именно причиняването на смъртта е извършено по особено мъчителен
начин за животното и на публично място. От обективна страна обект на престъплението
са обществените отношения, свързани със защита на
животните.
ОТ
СУБЕКТИВНА СТРАНА деянието е извършено
от подсъдимата
умишлено при форма на вина
пряк умисъл, като е съзнавала общественоопасния му характер, предвиждала
е настъпването на общественоопасните му последици и е
желаела настъпването им. Подсъдимата
е съзнавала
противоправността на деянието си, като
умисълът й се обективира от
действията й, описани по-горе, очертан и от кредитираните
показания на свидетелите и приобщените писмени и веществени доказателства. Умисълът на
подсъдимата е обхващал всеки един от квалифициращите деянието признаци, описани
по-горе, с които същата е била наясно.
ПО НАКАЗАНИЕТО
При индивидуализиране на наказанието
на подсъдимата и с оглед приетата правна квалификация на престъплението, Съдът счете,
че са налице материалноправните предпоставки за приложение на института на освобождаване
от наказателна отговорност и замяната й с административнонаказателна такава с налагане на административно наказание „глоба” по реда на
чл.78а от НК спрямо подсъдимата, тъй като се касае за престъпление, наказуемо с
„лишаване от свобода” от една до три години и глоба от две до пет хиляди лева, извършено
от пълнолетно лице, което не е осъждано до момента за престъпление от общ характер
/същата е реабилитирана/, както и не е освобождавана от наказателна отговорност
по реда на раздел ІV на гл.VІІІ от НК и от престъплението няма съставомерни материални щети, подлежащи на възстановявани. При
това положение Съдът отчете като смекчаващи вината обстоятелства направеното от
подсъдимата самопризнание, готовност да коригира поведението си, изразеното
искрено съжаление за стореното, пълното съдействие за разкриване на обективната
истина, подбудите за извършване на деянието и чистото й съдебно минало. Като
отегчаващи отговорността обстоятелства се установяват в наличието на два
по-тежко квалифициращи деянието признаци. Тоест налага се извод за превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства, поради което Съдът прие, че следва да определи на
подсъдимата административното наказание „глоба”, в предвидените в закона граници
от 1000 до 5000 лева и в неговия минимум. По тези съображения Съдът наложи административно
наказание на подсъдимата „глоба” в размер на 1000 лв., което е съобразено с обществената
опасност на деянието и дееца.
Според
преценката на Съда именно това наказание като вид и размер се явява съответни
на степента на обществена опасност на деянието и дееца, изпълняващи целите на
наказанието, визирани в разпоредбата на чл.12 от ЗАНН и чл. 36 от НК, поради което и е справедливо.
Причините за извършване на
престъплението са ниската правна култура на подсъдимата, незачитане на правилата за поведение, в частност тези, регулиращи
отношенията, свързани със защита на животните, и на установения в държавата правов ред, като мотивите й се коренят в нехуманното отношение към животните.
По делото приобщеното веществено доказателство е било
върнато в хода на досъдебното производство, което не налага произнасяне на съда
за същото.
С оглед изхода на делото и на
основание чл.189, ал.3 от НПК в тежест на подсъдимата Съдът възложи направените
по делото разноски в размер на 90,16лв., като я осъди да ги заплати по сметка
на ОД МВР Пловдив.
По изложените мотиви Съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
М.К.