Р Е Ш Е Н И Е
Гр.Пазарджик 21.07.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, ХІV състав, в публичното
заседание на 13.07.2020 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР БИШУРОВ
при секретаря И. Ч., като
разгледа докладваното от районен съдия Бишуров АНД № 523/2020 год. по описа на Пазарджишкия
районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59
и сл. от ЗАНН.
Образувано е по
жалба на М.Ю.Г., ЕГН **********
против НП № 107 от 16.01.2020 год. на зам. – кмет на Община Пазарджик, с което
на основание чл.50 ал.1, т.3 във вр. с чл.42 ал.7 от Наредба за
определяне условията и реда за изхвърлянето, събирането, включително
разделното, транспортирането, претоварването, оползотворяването и
обезвреждането на битови и строителни отпадъци, включително биоотпадъци, опасни
битови отпадъци, масово разпространени отпадъци на територията на Община Пазарджик
/Наредбата/ е наложена глоба в размер на 300 лв. /триста лева/.
Релевираните в
жалбата, наименована „Възражение“, оплаквания се свеждат до наличие на
материална и процесуална незаконосъобразност на НП, чиято отмяна се иска.
В
съдебно заседание жалбоподателят се явява лично поддържа жалбата си и иска
отмяна на НП.
Въззиваемата
страна – Община Пазарджик, изпраща представител, който оспорва жалбата и иска
потвърждаване на НП.
Районният
съд провери основателността на жалбата, след като съобрази становищата на
страните, съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и като обсъди събраните
по делото писмени и гласни доказателства, при съблюдаване разпоредбата на чл.63
от ЗАНН, прие за установено следното:
Жалбоподателят
е санкциониран с НП затова, че на 05.09.2016г., около 16:00 часа, в
гр.Пазарджик, на ул.”Антим І”, в паркинг – общинска собственост, било
констатирано, че е паркирал излязло от употреба МПС /ИУМПС/ – негова
собственост, като след поставяне на предписание за преместване, същото не било
изпълнено, с което бил нарушил разпоредбата на чл.41, ал.1 от Наредбата.
По
този повод бил против жалбоподателя бил съставен АУАН № 268 от 20.12.2019г.издаден
атакуваният фиш. Актът бил съставен в отсъствие на нарушителя, т.к. преди това
му била изпратена покана /л.19 от делото/ с препоръчана поща, но пратката не
била потърсена от него. След съставянето на АУАН същият не бил предявяван и
връчван на нарушителя по реда на чл.43 ал.4 от ЗАНН.
Въз основа на акта
било издадено обжалваното НП, което било връчено на жалбоподателя на
28.02.2020г., след което съшият го обжалвал.
Горната фактическа
обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото писмени
доказателства, както и от показанията на св. С.Б..
Съдът кредитира
изцяло събраните по делото доказателства, т.к. те са непротиворечиви.
При така
установеното е видно, че жалбата против атакуваното НП е основателна поради
следното:
При издаването на АУАН
и НП са допуснати флагрантни процесуални нарушения с драстично погазване на правото
на защита, които са основание за отмяна на санкционния акт.
На първо място
следва да се каже, че правилно
съставянето на акта е станало в
отсъствие на нарушителя, при изпълнена процедура по чл.40 ал.2 от ЗАНН –
изпращане на надлежна покана, на която нарушителят не се отзовал. Веднага след
това действие обаче не е изпълнена процедурата по чл.43 ал.4 от ЗАНН – за
предявяване, подписване и връчването на акта на нарушителя, доколкото в
преписката няма данни същият да е изпращан на общинската администрация по
местоживеенето на нарушителя за предявяване и подписване. С това е накърнено
правото на защита на санкционираното лице, т.к. то не е било уведомено, че
срещу него е започнало АНП със съставянето на АУАН и не е могло от този момент
да организира правото си на защита, респ. да прави възражения против акта и
т.н. Само това е достатъчно издаденото въз основа на този акт НП да се отмени.
Следващото съществено
процесуално нарушение /СПН/ се свежда до това, че НП не отговаря на
изискавнията на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, доколкото вмененото административно
нарушение не е било описано ясно, точно и разбраемо, а най-вече няма посочена
дата на нарушението, респ. не става ясно кога то е било извършено/довършено.
Това е така, защото в акта и НП е посочено, че нарушението било констатирано на
05.09.2019г., около 16:00 часа. Пак според описаното нарушението било извършено
чрез бездействие, изразяващо се в това, че след поставяне на предписание за
преместване на горепосоченото МПС, предписанието не било изпълнено. Не става
ясно обаче кога е било поставено въпросното предписание, имало ли е то срок за
изпълнение, евентуално кога този срок е изтекъл и т.н. При липсата на посочване
на такива факти жалбоподателят е лишен от възможност да разбере, дори не може и
да предполага, кога според наказващият орган той е бездействал, респ. кога е
извършил/довършил нарушението.
Другото СПН е наличието на
неяснота на обстоятелствата, при които нарушението е било извършено. От една
страна се твърди, че жалбоподателят с бездействието си не изпълнил предписание
за преместване на ИУМПС, с което бил нарушил разпоредбата на чл.41, ал.1 от
Наредбата. В същото време посочената норма на чл. 41, ал.1 от Наредбата предвижда задължение за всеки собственик на МПС, на което не е заверен
знакът за технически преглед за повече от две години от определената му дата за
следващия преглед и МПС не се съхранява в частен имот, длъжен да го предаде на
площадка за временно съхраняване или в център за разкомплектоване. Тази норма
не третира даването на каквото и да е предписание, респ. задължение за неговото
изпълнение.
В
същото време съдът констатира, че във въпросната наредба и по-специално в чл.42
ал.3 е казано, че с поставянето на предписание за
преместване на ИУМПС започва да тече 14 дневен срок за изпълнение, а в алинея
седма – че на собствениците на ИУМПС, които не изпълняват предписанието за
преместване по чл.42, ал.1, се съставя акт за административно нарушение по реда
на ЗАНН. Въпросната алинея трета обаче изобщо не се споменава в акта и в НП,
още по-малко срокът за изпълнение, респ. кога е изтекъл, което за пореден път
лишава жалбоподателят от възможност да научи ясно и недвусмислено за какво
точно нарушение е привлечен към административнонаказателна отговорност.
Третото
СПН се изразява в това, че НП не отговаря на изискванията на чл.57 ал.1, т.6 от ЗАНН, доколкото е налице драстично несъответствие между описаното и вменено
административно нарушение, изрязващо се най-общо казано в неизпълнение на предписание
за преместване на ИУМПС и посочената като виновно нарушена правна норма, както
и нормата въз основа на която се налага административното наказание глоба.
Глобата
е наложена на основание чл.50 ал.1, т.3 от Наредбата във вр. с чл.42 ал.7 от
същата. Последната правна норма е пояснителна и разписва, че: „На собствениците
на ИУМПС, които не изпълняват предписанието за преместване по чл.42, ал.1, се
съставя акт за административно нарушение по реда на ЗАНН“, а първата прана
норма сочи, че се налага глоба на физическо лице, което не предаде излязло от употреба моторно превозно средство на площадки за
съхраняване или в центрове за разкомплектуване. В същото време, задължението на физическото лице да предаде излязло от
употреба моторно превозно средство на площадки за съхраняване или в центрове за
разкомплектуване е разписано в чл.41 ал.1 и ал.2 от Наредбата, които гласят:
„Собственикът на МПС, на което не е заверен знакът за технически преглед за
повече от две години от определената му дата за следващия преглед и МПС не се
съхранява в частен имот, е длъжен да го предаде на площадка за временно
съхраняване или в център за разкомплектоване“ и „Собственикът на МПС с
прекратена регистрация на основание представено доказателство за съхраняване на
МПС в частен имот, е длъжен да го предаде на площадка за временно съхраняване
или в център за разкомплектоване в случай, че се установи, че МПС се намира
върху имот, държавна или общинска собственост“.
Казано с други
суми, на основание чл.50 ал.1, т.3 от Наредбата може да се санкционира само
лице, което не е предало ИУМПС в указаните места, а не което не е изпълнило
дадено му предписание за преместване на ИУМПС по реда на чл.42 от Наредбата.
Настоящият съдебен състав констатира, че независимо от разписаното в чл.42 ал.7
от Наредбата в смисъл, че на
собствениците на ИУМПС, които не
изпълняват предписанието за преместване по чл.42, ал.1, се съставя акт за
административно нарушение по реда на ЗАНН, то в същото време в санкционната
норма на чл.50 от Наредбата не е предвидена никаква санкция за неизпълнение на
такова предписание, което е очевиден законодателен пропуск на т. нар. местен
парламент.
Това
е поредното основание за отмяна на НП, т.к. наложената глоба по основание не
съответства на вмененото административно нарушение, за което дори не се
предвижда санкция във въпросната наредба.
Обобщено
казано, всички описани до тук СПН могат да послужат като учебникарски пример за
това как не трябва да се пишат и издават АУАН и НП.
Накрая,
но не по значение, дори гореописаните СПН да бъдат игнорирани, то е налице и
едно друго генерално основание за отмяна на НП.
То
се свежда до това, че задълженията по чл.41 или чл.42 от Наредбата са само и
единствено за собственикът на едно ИУМПС и именно собственикът може да носи
административнонаказателна отговорност при неизпълнение от негова страна.
В
настоящото дело се събраха неоспорими писмени доказателства, че жалбоподателят Г.
към 2019г. не е бил собственик на процесното МПс, т.к. още на 19.05.2016г. го е
продал с договор за покупко-продажба с нотариална заверка на подписите при
нотариус Р.Б.с район на действие СРС /виж справка на лист 14 от делото/. Купувач на въпросното МПС, респ.- негов
собственик към момента на започване на АНП е била Р.И.С.. При това положение,
ако е имало извършено административно нарушение, то именно С. е следвало да
бъде привлечена към отговорност, а не жалбоподателят Г.. Меко казано е смущаващ
доводът на процесуалния представител на АНО в смисъл, че именно Г. следва да
носи отговорност, т.к. по данни на сектор „ПП“ при ОД на МВР той се води
собственик на процесния автомобил. Това е категорично невярно, защото с
изповядването на сделката за покупко-продажба на автомобила при горепосочения
нотариус Г. е прехвърлил правото на собственост, а това, че новият собственик
не изпълнил задължението си да регистрира в КАТ-ПП автомобила на свое име не
може да се възприеме във вреда на продавача на МПС.
С
оглед на горното Пазарджишкия районен съд,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ НП № 107 от 16.01.2020г. на зам.-кмет на Община
Пазарджик, с
което на М.Ю.Г., ЕГН **********, на основание чл.50 ал.1, т.3 във вр. с чл.42
ал.7 от Наредба за определяне условията и реда за изхвърлянето, събирането,
включително разделното, транспортирането, претоварването, оползотворяването и
обезвреждането на битови и строителни отпадъци, включително биоотпадъци, опасни
битови отпадъци, масово разпространени отпадъци на територията на Община
Пазарджик е наложена глоба в размер на 300 лв. /триста лева/.
Решението
подлежи на обжалване в 14-дневен
срок от съобщението пред Пазарджишкия административен съд.
Препис
от решението да се изпрати на АНО и на жалбоподателя на адрес: гр.София, кв.
„Лозенец“, ул.“Майор Томпсън“ № 1, бл.1-7, вх. А, ет.3, ап.5.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: