№ 1112
гр. ***, 22.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ***, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Биляна В. Видолова
при участието на секретаря ГАЛЯ Р. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от Биляна В. Видолова Гражданско дело №
20214430102766 по описа за 2021 година
въз основа на данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид
следното:
Иск с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 от ГПК.
Производството по делото е образувано по искова молба от ***, против
*** в качеството на *** на ***; *** в качеството на *** на ***; *** в
качеството на *** на ***; ***, в качеството на *** на ***; *** в качеството на
*** на ***; С. Т. Д., в качеството на *** на ***; Д. П. Д. и ***, всичките като
*** на *** за признаване за установено по отношение на ответниците, че
дължат на ищеца сумата от 1236.00лв. - главница, мораторна лихва от
28.79лв., ведно със законната лихва от 27.04.2017 г. до окончателното
изплащане на сумата. Твърди се, че ответниците са *** на ***, ***, като на
*** е предоставена на 29.09.2014 г. целева помощ за хора с увреждания по
чл.44, ал.2 от Закона за интеграция на хората с увреждания (ЗИХУ - отм.) за
помощни средства/медицински приспособления и съоръжения, а именно -
говорен апарат на стойност 1236 лв. За отпускането на посочената сума е
била издадена *** като в 30-дневния срок от датата на получаване на помощта
за реализиране и отчитане на целевата помощ ***т не е представил в ***
разходооправдателни документи - оригинална фактура, касов бон и приемо-
1
предавателен протокол, с които да удостовери изразходването на отпуснатата
му целева помощ по предназначение - за закупуването и получаването на
говорен апарат. Сочи се, че съобразно чл. 436 ППЗИХУ (отм.), лицата,
неизползвали целевата помощ по предназначение, възстановяват пълния
размер на помощта. Твърди се, че на *** е изпратена покана за доброволно
изпълнение от *** която се счита за връчена по реда на чл. 61, ал. 3 АПК, а
същият е *** Твърди се, че с издадена *** на основание чл.43а ал.6 от
ППЗИХУ/отм./ е разпоредено възстановяване на сумата от ***те на *** - ***,
***, *** и Д. П. Д. – всеки по ¼ ид.ч. от сумата, но тъй като сумата не е
възстановена, е подадено заявление по чл.417 от ГПК, като е издадена и
заповед за изпълнение и изпълнителен лист, и е образувано изп.дело ***.
Сочи се, че длъжникът *** е починал на *** и негови *** са ответниците ***
- ***, *** - ***, *** – ***, и *** – син. Сочи се, че длъжникът *** е починал
на 27.03.2018 г., и негови *** са ответниците *** - *** и С. Т. Д. – ***.
Твърди се, че Заповедта, издадена по *** е връчена на длъжниците по реда на
чл.47, ал. 5 от ГПК. В заключение се моли съда да постанови решение, с което
да признае за установено, че ответниците дължат на *** посочените в Заповед
за изпълнение *** суми, претендират се и разноски.
С определение *** производството по делото по отношение на отв. ***;
***; ***; ***; ***; С. Т. Д. и Д. П. Д., е прекратено, делото е продължило само
срещу ответника ***.
Ответникът ***, чрез назначения си ***, твърди, че исковете са
допустими, но неоснователни. Заявено е, че от *** не е ясно какви суми е
следвало да бъдат възстановени от ***те, не е доказано, че тази заповед е
влязла в сила и подлежи на изпълнение. Направено е възражение, че правото
на социална помощ е лично и ненаследимо, поради което задължението за
връщане на недобросъвестно получена помощ не преминава в патримониума
на ***те. Прави се и възражение за настъпила кратка тригодишна
погасителна давност на вземането. Твърди също, че исковата молба следва да
съдържа идентичност на основанието, заявено в заповедното производство,
оспорва се като недоказан размера на сумите и основанието.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства намери за установено следното: Със Заповед за изпълнение
***, съдът е разпоредил отв.***, като *** на *** да заплати на *** сумата от
2
309.00 лева главница, 4.47 лева лихва за забава за периода
***
г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от *** до изплащане на
вземането, както и направените разноски за държавна такса в размер на 6.33
лева. Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК и съдът
е указал на заявителя да подаде в едномесечен срок установителен иск за
дължимостта на посочената в заповедта сума. Такъв е подаден в срок, което
сочи допустимост на исковото производство по чл. 415 от ГПК.
Представените по делото доказателства установяват, че със Заявление –
декларация от *** *** е поискал отпускане на целева помощ за покупка и
ремонт на помощни средства – говорен апарат. Представил е пред ищеца
медицински протокол на *** от *** със заключение, че се нуждае от говорен
апарат, като въз основа на тези доказателства *** е издала ***, с която на
основание чл.44, ал.2 от ЗИХУ е отпуснала 1236 лв. за говорен апарат. На ***
*** е отправил покана за доброволно изпълнение до ***, в която е посочено,
че той е бил длъжен в 30-дневен срок от получаване на помощта да представи
в *** разходооправдателни документи, които да удостоверят, че целевата
помощ е използвана по предназначение. Посочено е, че този срок е изтекъл на
28.10.2014г., и поради неспазване на задълженията, канят лицето в 7-дневен
срок да възстанови неусвоената целева помощ в размер на 1236.00 лв.
Поканата е връчена на *** чрез залепяне на уведомление на основание чл.61,
ал.3 от АПК, като от приложената разписка е видно, че уведомлението е било
залепено на информационното табло в приемната на *** от *** От
представения препис-извлечение от акт за смърт на *** е видно, че *** е ***,
и видно от удостоверение за *** от *** е оставил *** ***, като ответникът
*** е ***. Със *** *** е наредила ***та *** - ***, ***, *** и Д.П. Д., да
възстановят по ¼ част от сумата 1236.00 лв. по подадената молба-декларация
за отпускане на целева помощ. Изрично в Заповедта е посочено, че
ответникът *** следва да възстанови сума в размер на 309.00 лв. – главница, и
законна лихва в размер на 4.47 лв., считано от 19.04.2016 г. до *** Заповедта е
изпратена до ответника *** с писмо с обратна разписка /лист 102 от делото/,
като пратката е била върната с посочване, че получателят е непознат на
посочения адрес. Поради неоткриването на адреса, е изготвено уведомление
до ответника, с което същият е уведомен, че до *** вкл., следва да се яви в
3
офиса на *** за получаване на заповедта от *** Уведомлението е залепено на
информационното табло на *** на *** и свалено от таблото на ***, като по
този начин е осъществено връчването по чл.61, ал.3 от АПК. Както беше
посочено по-горе, заявлението за издаване на заповед за изпълнение, което се
счита за дата на подаване на исковата молба в настоящия процес, е подадено
на ***
При така събраните доказателства съдът прави следните изводи: по
делото е представен документ по чл.417, т.1 от ГПК, а именно - акт на
административен орган, по който допускането на изпълнението е възложено
на гражданските съдилища. Актът е издаден от компетентен орган в рамките
на неговите правомощия и при служебната проверка по реда на чл.17, ал.2 от
ГПК се установява, че същият е валиден и е влязъл в сила, т.е. въпросите
относно неговата правилност не могат да бъдат разглеждани в настоящето
производство. С представянето на този акт, както и цялата преписка по
неговото издаване, съдът намира, че ищецът е доказал при условията на
пълно и главно доказване вземането си по основание и размер. Възражението,
че от заповедта не става ясно какъв точно размер на вземане е изискуем, е
неоснователно - въпреки, че веднъж е посочено, че следва да се възстанови ¼
от 309.00лв. от всеки от адресатите на заповедта, а на друго място – ¼ от
1326лв., то изрично и недвусмислено в Заповед № *** от *** е посочено, без
дробна част, какъв размер на главница дължи ответника и какъв точно размер
на лихва дължи той. Възражението, че Заповед № *** не е влязла в сила по
отношение на ответника, е неоснователно – след неоткриването му за
връчване, и връщане на Заповедта, ищецът е връчил административния акт на
длъжника по реда на чл. 61 ал. 3 от АПК /понастоящем отменен, но в
действалата към 2016г. редакция на кодекса - ДВ, бр. 27 от 2014г./: „Когато
адресът на някое от заинтересованите лица не е известен или то не е намерено
на посочения от него адрес, съобщението се поставя на таблото за обявления,
в Интернет страницата на съответния орган или се оповестява по друг
обичаен начин“. От приложените доказателства за изготвяне на уведомление
да длъжника и неговото поставяне за 10 дневен срок на информационното
табло на *** ***, съдът намира, че Заповедта е връчена на ответника на ***
съответно – влязла в сила по отношение на него след изтичане на 14 дневен
срок – на *** Възражението, че съгл. чл. 14, ал. 2 от ЗСП, правото на социална
помощ е лично и ненаследимо, поради което задължението за връщане на
4
недобросъвестно получена помощ не преминава в патримониума на ***те,
също се явява неоснователно. В случая ***те не получават правото да
получат социалната помощ на своя *** в наследствената маса са получили
задължението да я върнат, след като той вече приживе я е получил, но се е
установило впоследствие, че получаването е недобросъвестно и е възникнало
задължение за връщане. Възражението за изтекла погасителна давност за
вземането е неоснователно – както съдът вече е посочил, Заповед № *** е
влязла ***, от който момент вземането е станало изискуемо, а заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, което се счита за дата на подаване на
исковата молба, съгл. чл. 422 ГПК, е подадено на *** Към тази дата не е
изтекла нито тригодишна/неприложима в случая/, нито релевантната за този
вид вземане 5 годишна погасителна давност. В случая, ответникът не доказа
нито плащане, нито другите си правопогасителни възражения, и при това
положение съдът намира, че претенцията на ищеца - както за главница, така и
за лихва, се явява основателна и следва да бъде уважена изцяло.
С оглед осъщественото процесуално представителство от особения
представител на отв. С. Т. Д. /по отношение на която производството по
делото е прекратено като недопустимо/, и отв. ***, следва да се разпореди
изплащането на внесения депозит на ***. Ответникът *** следва да бъде
осъден да заплати на ищеца разноските за *** в настоящето производство,
заплатени от ищеца, но дължими от представляваната страна, които възлизат
на 158.00лв.
Съобразно изхода на спора и съгласно задължителните указания, дадени
с т.12 на ТР 4/2013 г., ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
сторените в заповедното производство разноски в размер на 6.33 лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл. 415 във вр.с чл. 124 от ГПК, ЧЕ
***, ЕГН********** от ******, ***, ДЪЛЖИ на кредитора *** със седалище
и адрес на управление: ***, по Заповед за възстановяване № *** от ***на
директора на ***, следните суми: сумата 309.00лв. – главница, 4.47лв. -
законна лихва за периода 19.04.2016г.-***, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на заявлението - ***, до окончателно
5
изплащане, за която сума е издадена Заповед за изпълнение ***.
ОСЪЖДА ***, ЕГН**********, от ******, ***, ДА ЗАПЛАТИ НА ***
със седалище и адрес на управление: ***, разноски по ***, в размер на
6.33лв., както и разноски в исковото производство за *** в размер на
158.00лв.
НА ***, ДА СЕ ИЗПЛАТИ внесения депозит в размер на 316.00 лева, за
осъщественото *** на ответниците *** и С. Т. Д., по гр.д.№ 2766/2021г. по
описа на ПлРС.
Решението подлежи на обжалване пред ПлОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – ***: _______________________
6