Р Е Ш Е Н И Е
№
1062
гр. Пловдив,08.06.2023 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ПЛОВДИВ, І състав, в публично
съдебно заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и трета година в
състав:
СЪДИЯ: ДАРИНА МАТЕЕВА
при секретаря К.Р., като разгледа докладваното от съдията
административно дело № 458 по описа
за 2023 година, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 от АПК във вр. с чл. 231 от ЗМВР.
Образувано е по жалба на П.М.П., ЕГН **********, с адрес ***, чрез адв. Т.А.
***, офис 3 срещу Заповед № 317з-1160/01.02.2023 год., на директора на ОД на
МВР - Пловдив, с която на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание
„уволнение“ и е прекратено служебното му
правоотношение на държавен служител в група „Организация на движението, пътен
контрол и превантивна дейност“ на сектор „Охранителна полиция“ при ОДМВР -
Пловдив.
Поддържа се, че оспорената заповед е незаконосъобразна и необоснована, като
издадена в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения
на административно-производствените правила, като се иска нейната отмяна.
Твърди, че не са спазени сроковете за налагане на дисциплинарното наказание по
чл. 195, ал. 1 от ЗМВР, липсва точно описание на извършено дисциплинарно
нарушение и както и че не са изложени мотиви в тази посока. В съдебно заседание
жалбата се поддържа от процесуалния представител. Претендират се направените по
делото разноски.
Ответникът – Директор на ОД на МВР, чрез процесуалния си представител, застъпва
становище,че издадената заповед следва
да се потвърди. В писмена защита се поддържа, че жалбата е изцяло неоснователна
и от събраните по делото доказателства
не се установяват твърденията за
незаконосъобразност на оспорената заповед. Поведението на жалбоподателя
правилно е квалифицирано като нарушение на служебната дисциплина по см. на чл.
203 ал. 1 т. 13 от ЗМВР. Спазена е процедурата, предвидена в закона и
подзаконовите нормативни актове, вкл. са взети предвид тежестта на нарушението,
формата на вината и цялото поведение на служителя. Претендира се юрисконсултско
възнаграждение.
Административен съд - Пловдив в настоящия си състав намира жалбата за
допустима - подадена при наличието на
правен интерес и в законоустановения срок.
Настоящият състав като взе предвид събраните по делото доказателства,
обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност както и доводите на страните, намира
за установено от фактическа страна следното:
Няма спор между страните, че младши инспектор П.М.П. е изпълнявал
длъжността „младши автоконтрольор“ първа степен в група „Организация на
движението, пътен контрол и превантивна дейност“ на сектор „Пътна полиция“ към
отдел „Охранителна полиция“ при ОДМВР – Пловдив. Съгласно месечния график с
рег. № 1030р-17331/29.08.2022 г. за работа на група ОДПКПД за м. септември 2022
г., за времето от 09.00 часа до 21.00 часа на 30.09.2022 е изпълнявал служебните
си задължения заедно с младши инспектор И.Г., със служебен автомобил с рег. №
СА*****КВ.
От представените доказателства по делото е установено, че около 15.00, в гр.
Пловдив на околовръстен път до магазин „Джъмбо“, спират за проверка МПС с водач
А.Ф.Ш.за това, че е „влязъл в участък затворен за ремонт“. Младши инспектор П.П.
- „младши автоконтрольор“ първа степен в група „Организация на движението,
пътен контрол и превантивна дейност“ на сектор „Пътна полиция“ към отдел
„Охранителна полиция“ при ОДМВР – Пловдив е поискал и приел подкуп в размер на
50 лв. от водача Шакиров, за да не извърши действие по служба /не е съставил
АУАН за нарушение по ЗДвП/.
На 01.10.2022 г. като обвиняем по следствено дело № 263/2022 г. по описа на
ОСО при ОП – гр. Пловдив, пр. № 6981/2022 по описа на ОП – гр. Пловдив, за
извършено престъпление по чл. 301, ал. 1 от НК, е привлечен П.П..
Поведението
на служителя е станало достояние на обществеността чрез публикации в средствата
за масова информация в ********** и във
вестник „Марица“ от 30.09.2022
г. и в Plovdiv24, bnr.bg I bnt.bg от 01.10.2022 г.
Публикациите са били обект на отрицателни коментари за дейността на служителите
на МВР. Прието е, че
извършените от младши инспектор П. действия са в противоречие с правилата на
Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, утвърден със заповед
№ 8121з-348/25.07.2014 г. на министъра на вътрешните работи (Обн.. ДВ., бр.
67/12.08.2014 г). която задължава държавния служител да пази доброто име на
институцията, да съблюдава законността на действията, които предприема, да
насърчава към спазването на закона, като дава личен пример с поведението си.
Дисциплинарното
производство срещу жалбоподателя е образувано с издаване на заповед № 317з-9718/12.10.2022 г. на
директора на ОД на МВР – Пловдив, като на основание чл. 207, ал. 1 , т. 2 от ЗМВР е определен дисциплинарно–разследващ
орган (ДРО), изменена със заповед № 317з-551/16.01.2023 г. директора на ОД на
МВР – Пловдив. Дисциплинарното производство е образувано по повод постъпили
данни съдържащи се в писмо № 7855р-8922/04.10.2022 г. но описа на дирекция
„Вътрешна сигурност“ – МВР /ДВС-МВР/ и уведомление № 263/22 от 03.10.2022 г. от
следовател Дочо Делков, седовател от ОСО при ОП Пловдив.
В заповедта за образуване на дисциплинарното производство е посочен срок за
приключване на производството. П. се е запознал лично със заповедта, както и
със заповед № 317з-551/16.01.2023 г. за изменение на заповедта за образуване на
дисциплинарното производство. До П. е изготвена покана рег. № 1030р-21383/24.10.2022
г. за запознаване със заповедта за образуване на дисциплинарно производство,
която е връчена на 26.10.2022 г. на адв. А.. От жалбоподателя са депозирани
обяснения, с peг. № р-22053/30.10.2022 г. във връзка с образуваното срещу него
дисциплинарно производство.
За резултата от проведеното дисциплинарно производство ДРО е изготвил
обобщена справка peг. № 1030р-1518/20.01.2023 г., с която директорът на ОДМВР -
Пловдив се е запознал, видно от положения подпис. На основание чл. 207, ал.11
във връзка с ал.7 и ал. 8 т.1 от ЗМВР ДРО е изготвил покана до П. за
запознаване с обобщената справка и даване на допълнителни обяснения, която е
връчена на адв. А. срещу подпис, на
24.01.2023 г. В тази връзка по делото са представени и писмените обяснения
дадени от жалбоподателя с pег. № р-1872/25.01.2023 г., в които е заявил, че не
е съгласен с предложеното наказание, тъй като същото е незаконосъобразно,
немотивирано и направено без събиране и разглеждане на всички относими към
конкретния казус факти и доказателства.
ДРО е изготвил становище peг. № 1030р-1964/26.01.2023 г., с което директорът
на ОДМВР се е запознал. Поведението на служителя е квалифицирано като
дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194. ал. 2. т. 4 от ЗМВР “неспазване
на правилата па Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР“ като
на основание чл. 203. ал. 1. т. 13 от ЗМВР следва да се наложи дисциплинарно
наказание „уволнение“.
В качеството си на дисциплинарно наказващ орган и след запознаване с всички
постъпили материали директорът на ОДМВР е разгледал и обсъдил същите със
заповедта, преди налагане на дисциплинарното наказание.
С оспорената в настоящото производство Заповед № 317з-1160/01.02.2023 г.,
на директора на ОД на МВР – Пловдив, на основание чл. 204, т. 3, чл. 197, ал.
1, т. 6, чл. 194, ал. 2, т. 4, чл. 203 ал. 1, т. 13 от ЗМВР, е наложено
дисциплинарно наказание „уволнение“, и на основание чл. 226, ал. 1, т. 8 от ЗМВР и е прекратено служебното правоотношение в МВР на младши инспектор П.М.П.
в група „Организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност“ на
сектор „Охранителна полиция“ при ОДМВР –
Пловдив.
В настоящото производство по делото е приложена административната
преписка,други доказателства не са събирани.
При така събраните доказателства, съдът намира за установено следното.
Обжалваната заповед е издадена от компетентен орган.
Компетентността на дисциплинарнонаказващия орган, в случая министърът на
вътрешните работи, произтича от разпоредбата на чл. 204, т.3 от ЗМВР. По силата
на цитираната разпоредба дисциплинарните наказания на за служителите на младши
изпълнителски длъжности се налагат със заповед на ръководителите на структурите
по чл. 37 от същия закон. Жалбоподателят към момента на издаване на заповедта е
заемал длъжността „младши автоконтрольор“ първа степен в група „Организация на
движението, пътен контрол и превантивна дейност“ на сектор „Пътна полиция“ към
отдел „Охранителна полиция“ при ОДМВР – Пловдив.
Спазена е и установената форма - заповедта е писмена, с посочване на
фактическите и правни основания за издаването й.
Административният акт съдържа изискуемите от разпоредбата на чл. 210, ал. 1
от ЗМВР реквизити. Заповедта е мотивирана, като са изложени конкретни
съображения от фактическо и правно естество.
При издаването на оспорения акт не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила. Спазена е процедурата по налагане на
дисциплинарни наказания, уредена в Глава осма от ЗМВР. Противно на твърдяното
от процесуалния представител на жалбоподателя при издаване на процесната
заповед не е нарушено изискването по чл.195, ал 2 от ЗМВР дисциплинарното
наказание да се наложи не по-късно от два месеца от откриване на нарушението.
Съгласно чл.196, ал.1 и ал.2 от ЗМВР, дисциплинарното нарушение се смята за
открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание е
установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя, и
дисциплинарното нарушение е установено, когато материалите от дисциплинарното
производство постъпят при компетентния дисциплинарно наказващ орган. В случая
директора на ОДМВР се е запознал с изготвеното от дисциплинарно разследващия
орган становище на 26.01.2023 г. и следователно не са изтекли два месеца до
датата на издаване на заповедта – 01.02.2023 г. Спазен е и двугодишния срок,
доколкото вмененото на служителя дисциплинарно нарушение е извършено на 30.09.2022
г.
Oсигурено е участие на служителя в дисциплинарното производство.
Дисциплинарно наказващият орган е изпълнил вмененото му задължение по чл. 206,
ал. 1 от ЗМВР преди налагане на дисциплинарното наказание да приеме писмените
обяснения на държавния служител.
Самото дисциплинарно производство е започнало със заповед № 317з-9718/12.10.2022г.
относно образуване на дисциплинарно производство по чл. 207, ал. 1, т. 2 от ЗМВР на министъра на вътрешните работи, изложени са мотиви за образуване на
дисциплинарното производството, изложени подробно по-горе в решението.
С оглед изложеното, съдът намира, че при издаването на обжалваната заповед
не са допуснати нарушения на процесуални правила. Каза се, в съответствие с
разпоредбата на чл. 207, ал. 1, т. 2 от ЗМВР дисциплинарното производство е
образувано с писмена заповед на министъра на вътрешните работи, с която е
определен поименният състав на дисциплинарноразследващия орган. Посочената
заповед е връчена на жалбоподателя. Връчена му е и покана за даване на писмени
обяснения като такива писмени обяснения са представени, с тях се е запознал
дисциплинарнонаказващият орган, видно от поставените резолюции върху тях.
Жалбоподателят е запознат и със справката за резултатите от извършеното
разследване, разяснено му е правото да даде допълнителни обяснения. С оглед
горното се обосновава изводът, че в хода на дисциплинарното производство е
осигурено правото на защита на жалбоподателя и същият го е реализирал в пълна
степен, което се установява от съдържащите се в преписката писмени
доказателства. При служебно извършената проверка съдът установи, че заповедта
отговаря по съдържание на изискванията на чл. 210, ал. 1 от ЗМВР.
Оспорената заповед е издадена и при правилно приложение на материалния
закон.
Дисциплинарнонаказващият орган е изследвал задълбочено и обосновано
релевантните факти и обстоятелства и е достигнал до правилни изводи от
фактическа страна относно осъщественото от жалбоподателя поведение.
Правният извод на ответника, че деянието на жалбоподателя е дисциплинарно
нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР (неспазване на правилата
на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР), което е довело
до уронване престижа на службата, е формиран при правилно приложение на
материалния закон.
От събраните по делото доказателства безспорно се установи, че с
поведението си жалбоподателят е извършил нарушение на Етичния кодекс за
поведение на държавните служители в МВР в следните негови части: т. 15 („държавният
служител съобразява законността на действията, които възнамерява да
предприеме“), т. 19 („държавният служител пази доброто име на институцията,
която представлява“), т. 20 („държавният служител насърчава хората да спазват
закона, като дава личен пример с поведението си“), т.25 („държавният служител
не злоупотребява с правомощията си, разчитайки, че няма да му бъде наложена
санкция в качеството му на орган на власт“) и т. 46 („държавният служител не
приема обещания за облага, която не му се следва, за да извърши или да не
извърши действие по служба“)
Неспазването на цитираните етични правила в случая е довело и до уронване
престижа на службата, от което следва, че е налице тежко дисциплинарно нарушение
по смисъла на чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, за което законодателят предвижда „уволнение“. Относно уронването престижа
на службата следва да се уточни, че то се изразява в това, че поведението на
жалбоподателя е станало непосредствено достояние на лица извън структурата на
МВР, което безспорно се е отразило негативно върху авторитета на службата. В
заповедта подробно е описано, че укоримото поведение на жалбоподателя е станало
достояние на обществеността чрез публикации в средствата за масово осведомяване
на 30.09.2022 г. и 01.10.2022г.
Неоснователни са и оплакванията в
жалбата, че не е доказано по безспорен и
категоричен начин, вмененото на П. нарушение, както и че от събраните в
дисциплинарното производство доказателства не се установява виновното му
поведение. В административната преписка се съдържат голям обем доказателства,
подробно изброени и в настоящото решение, сочещи извършеното тежко
дисциплинарно нарушение от страна на жалбоподателя. Всъщност обстоятелствата,
които се оспорват от П. в голямата си част, са предмет на наказателното
производство, което се води срещу него.
Съгласно чл. 194, ал. 3 от ЗМВР, държавните служители в МВР носят
дисциплинарна отговорност, независимо че деянията им могат да са основание за
търсене и на друг вид отговорност. В случая е установено по безспорен начин
наличието на основание за дисциплинарна отговорност на държавния служител
посредством налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание.
По тези съображения съдът намира, че оспорената заповед е постановена при
липса на допуснати нарушение на процесуалните правила при реализирането на
дисциплинарната отговорност, при правилно приложение на материалния закон и в
съответствие с целта на закона.
С оглед изхода на спора, претенцията на ответника за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение е основателна, поради което жалбоподателя следва
да бъде осъден да заплати на административния орган, юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лева, определено по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ.
Водим от горното, Съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на П.М.П., ЕГН **********, чрез
адв. Т.А. срещу Заповед № 317з-1160/01.02.2023 год., на директора на ОД на МВР
– Пловдив
ОСЪЖДА П.М.П., ЕГН ********** да заплати на Областна дирекция на МВР – Пловдив,
сумата в размер на 100 (сто) лева, юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред
Върховния административен съд.
СЪДИЯ: