№ 443
гр. Благоевград, 02.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети
септември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Н. Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Габриела Тричкова
при участието на секретаря Герасим Ангушев
като разгледа докладваното от Габриела Тричкова Въззивно гражданско дело
№ 20211200500549 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, съдът съобрази следното:
Производството пред Окръжен съд Благоевград е образувано въз основа на подадени
въззивни жалби от двете страни в производството.
Въззивна жалба е подадена от ответника в първоинстанционното производство М. ЮС. Т.,
с ЕГН ********** от гр.Я., ул.“...“, действащ чрез пълномощника си адв. Р.А., АК П. срещу
Решение № 500989/25.02.2021г., постановено по гражданско дело № 84/2020г. по описа на
РС Р., в частта с която са уважени предявените от ищеца искове. В жалбата се съдържат
оплаквания, че постановеното решение е неправилно и незаконосъобразно. Излага се, че в
решението на РС Р. е направено повърхностно тълкуване на събраните по делото писмени и
гласни доказателства, без да се направи анализ на непротиворечивите и еднопосочни
свидетелски показания, и на приетата по делото автотехническа експертиза. Навеждат се
доводи, че първоинстанционният съд при постановяване на своя съдебен акт не е съобразил
задължителната съдебна практика на ВКС, че за да е налице деликтна отговорност е
необходимо деяние /действие или бездействие, което да е противоправно и да е извършено
виновно, да причинява вреда другиму, както и да има причинна връзка между извършеното
деяние и причинените щети. Сочи се, че ответникът съгласно разпоредбата на чл.37, ал.1 от
ЗДвП е имал единствено задължението да пропусне насрещно движещите се ППС, като
свид. Ч. съгласно чл.8 от ЗДвП е бил длъжен да се движи в дясната половина, а не да
1
изпреварва в завой. Твърди се, че от изготвената експертиза е установено, че ответника се е
бил престроил за завиване наляво в собствения му имот, движейки се с товарен автомобил
„Камаз“, с 5,7 км.ч., като в този момент свид. Ч., управлявайки лек автомобил „Шкода“ със
скорост над допустимата 85,3 км.ч. е връхлетял в крайпътния имот на ответника. Навежда
се, че ответникът не е бил длъжен, нито пък е могъл да предвиди, действията на свидетеля.
Заявено е, че ответника със своето поведение по никакъв начин не е нарушил ЗДвП и с
нищо не е допринесъл за настъпилото ПТП, още повече за причинените огромни щети,
които в процесния случай не са в причинно следствена връзка. В тази връзка се посочва, че
свид. Ч. не само, че не се е движил в своята дясна половина, а е бил на пътен участък, в
който се явява и завой при път в ремонт и ограничение от 30 км.ч., предприемайки маневра
изпреварване се е движил с 85,3 км.ч. Отделно от това се сочи, че около 95 процента от
настъпилите имуществени щети са получени от челния удар в желязната врата с мрежа и
отсеченото дърво, намиращо се зад вратата. На следващо място се излага, че в условията на
алтернативност, се иска да бъде изменено решението, в частта в която е определено
съпричиняване 50 на 50 процента, тъй като ищеца не е установил с кои действия ответника
обективно е допринесъл за настъпване на изплатената щета по регресния иск, и кои точно
негови нарушения на ЗДвП и ППЗДвП са в пряка причинна връзка с претендираните щети.
Прави се искане решението на първата инстанция да бъде отменено в обжалваната част и
предявените искове – главен и акцесорен, да бъдат отхвърлени изцяло. Претендира се
присъждане на разноски за двете инстанции. В условията на алтернативност, ако бъде
уважен предявения иск частично, то се иска да бъде прието, че процесното ПТП е настъпило
при съпричиняване на водача на лекия автомобил, като бъде определено същото в
съотношение 90/10 в тежест на водача на лекия автомобил, свидетеля Ч., който е проявил
груба самонадеяност и драстично е нарушил правилата за движение по пътищата, като е
допринесъл в много- по –голяма степен за настъпване на процесните вреди, поради
неправилно изпреварване в завой и много висока скорост за конкретния участък, който е бил
в ремонт. При този изход от спора се иска да бъдат присъдени разноски съобразно
отхвърлената част от иска в приетото съотношение 90/10.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е депозиран писмен отговор от страна на въззиваемия „****“
ЕАД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр.С., район ..., бул.“В.“ № 89Б,
представлявано от изпълнителните си директори К.Ч. и Б.В., действащи чрез пълномощника
си адв. Г.С. Я., АД „С...“ АК Благоевград. По същество се излагат подробни съображения за
неоснователност на жалбата. Излага се, че първоинстанционното решение в обжалваната му
част е валидно и допустимо, а по същество правилно и обосновано. В отговора е изложено,
че на първо място не се споделят доводите на въззивника, според които липсвали две от
предпоставките за ангажиране на отговорността по чл.213, ал.1 от КЗ /отм./, във връзка с
чл.45 ЗЗД, а именно вината на участника в ПТП и причинно – следствената връзка между
деянието и причинените вреди. Посочва се, че по отношение на процесния случай не е
приложима разпоредбата на чл.37, ал.1 от ЗДвП, като ответникът М.Т. при завиване наляво,
не е имал задължение да пропусне само насрещно движещите се ППС. Излага се, че в случая
2
е приложима ал.2 на посочения чл.37 от ЗДвП, която се отнася именно до водач на МПС
завиващ наляво или надясно за навлизане в крайпътна територия, като двор, предприятие,
гараж, паркинг, бензиностанция, какъвто безспорно е процесния случай. Посочва се, че
същата разпоредба предвижда, че водачът в тази ситуация е длъжен да пропусне пътните
превозни средства и пешеходците, движещи се по пътя, който той напуска. С оглед на това
ответника Т., като водач на МПС, завиващо наляво с цел навлизане в крайпътен имот, е бил
длъжен да пропусне всички движещи се по пътя, който напуска МПС, включително
изпреварващия го водач на увреденото МПС, като се сочи, че е неотносима цитираната
практика на ВКС в жалбата. Сочи се, че по делото безспорно е установено, че ответника
М.Т. в нарушение на посочената разпоредба не е пропуснал изпреварващия го автомобил
поради което е причинил процесното ПТП, вследствие на което са настъпили процесните
щети по увредения автомобил. Във връзка с твърденията във въззивната жалба, че
ответникът не е имал възможност да възприеме изпреварващото го МПС, поради скоростта,
с която последното се е движило, се излага, че съгласно заключението на вещото лице по
приетата по делото автотехническа експертиза, за водача на т.а „Камаз“ е съществувала
техническа възможност за спиране преди мястото на удара, както от разстоянието за
виждане, така и от разстоянието до мястото на удара, чрез своевременно задействане на
спирачната уредба с максимално спирачно закъснение. Излага се в отговора на жалбата, че
по делото не е било установено по категоричен начин, че водачът на увредения автомобил е
извършил нарушения на правилата за движение, нито причинната връзка между
нарушението и настъпилия вредоносен резултат. В тази връзка се посочва, че относно това
дали на мястото, където е настъпило ПТП пътят е бил в ремонт и е била въведена забрана за
движение със скорост по – висока от 30 км.ч. по делото не са налице категорични
доказателства, напротив от постъпилата информация от АПИ, към датата на ПТП, участъкът
където е настъпило ПТП в район на 77 километър е бил завършен и е действал одобрения
проект за организация на движението. С оглед на това, ответникът по жалбата счита, че
следва да се приеме, че е действало общото ограничение валидно за движение по път извън
населено място – 90 км.ч. , като водачът на лекия автомобил се е движил в рамките на
максимално допустимата скорост, и не е извършил нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП. В
отговора е изложено, че са несъстоятелни твърденията в жалбата, че водачът на увредения
автомобил е следвало да се движи само в дясната пътна лента, което той не е сторил, тъй
като е безспорно, че към момента на реализиране на процесното ПТП свид.Ч. е изпреварвал
движещия се пред него товарен автомобил, която маневра се извършва съгласно чл.41 от
ЗДвП от лявата страна на изпреварвания автомобил. На следващо място е посочено в
отговора на въззивната жалба, че са несъстоятелни аргументите на въззивника, че водачът
на увредения автомобил е допринесъл в по – голяма степен за настъпване на процесните
вреди, в сравнение с приноса на ответника Т.. Заявено, че съгласно заключението на вещото
лице по назначената съдебно автотехническа експертиза, водачът на лекия автомобил е
предприел действия по намаляване на скоростта, като тя към момента на удара от товарния
автомобил е била 37,8 км.ч., като дори да се възприеме тезата за налично ограничение на
максимално допустимата скорост на движение от 30 км.ч., то водачът на увредения
3
автомобил към момента на сблъсъка се е движил само със 7,8 км.ч. над тази скорост. Твърди
се, че извършените от ответника нарушения на правилата за движение са по – тежки и са
допринесли в по- голяма за настъпването на процесните вреди. В тази връзка е заявено, че
ответникът управлявайки т.а. Камаз, при предприемане на маневра за завиване наляво с цел
влизане в крайпътния си имот, не е подал ляв пътепоказател, не се е огледал, не е погледнал
в огледалото за обратно виждане и не е пропуснал изпреварващия го автомобил, и е ударил
последния непосредствено преди да приключи изпреварването. Посочено е, че в протокола
за ПТП е отбелязано, че ответника не е пропуснал изпреварващия го автомобил, като го
блъснал отзад вляво, реализирайки ПТП, като същия е подписал протокола без каквито и да
било възражения, което има значение на извънсъдебно признание за неизгодни за него
факти, а именно, че той е причинил процесното ПТП.
Предвид изложеното се иска да бъде потвърдено постановеното решение от РС Р., в
осъдителната му част. Претендира се присъждане на всички сторени пред въззивната
инстанция разноски, включително адвокатско възнаграждение.
Въззивна жалба е подадена и от ищеца „****“ ЕАД, с ЕИК ****, против решението на
първоинстанционния съд, в частта, с която е отхвърлен иска за сумата над уважения размер
от 4 744,35 лв., до пълния размер на претендираната сума от 9488,70 лв., представляваща
изплатено застрахователно обезщетение по автомобилна застраховка „Каско +“ във връзка с
щета № **** и ликвидационни разноски, както и в частта, с която е отхвърлен предявения от
ищеца иск за сумата над уважения размер от 1422,11 лв., до пълния размер на
претендираната сума от 2888,78 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва да периода от 23.01.2017г. до 23.01.2020г. Излага се в жалбата, че
първоинстанционното решение е неправилно в обжалваната част поради необоснованост,
противоречие с материалния закон и допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила. На първо място е посочено, че неправилно съдът е приел за доказано възражението
за съпричиняване на вредите от страна на водача на лекия автомобил Н. Ч.. Излага се, че
съгласно константната практика на ВКС при релевирано възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат, следва при пълно и главно доказване да са установени действия или
бездействия на пострадалото лице, с които то обективно е допринесло за настъпване на
резултата. Нарушаването на правилата за движение по пътищата само по себе си не
съставлява основание за намаляване на дължимото обезщетение за вреди, а е необходимо
нарушението да е в пряка причинна връзка с вредоносния резултат. В тази връзка се
посочва, че не е установено по категоричен начин, че водачът на увредения автомобил е
извършил посоченото нарушение нито причинната връзка между нарушението и настъпилия
вредоносен резултат. Посочва се, че относно това дали на мястото, където е настъпило ПТП
пътят е бил в ремонт и е била въведена забрана за движение със скорост по – висока от 30
км.ч. по делото не са налице категорични доказателства, напротив от постъпилата
информация от АПИ, към датата на ПТП – 05.12.2014г., участъкът където е настъпило ПТП
в района на 77 километър е бил завършен и е действал одобрения проект за организация на
4
движението. С оглед на това, се заявява, че следва да се приеме, че е действало общото
ограничение валидно за движение по път извън населено място – 90 км.ч., като водачът на
лекия автомобил се е движил в рамките на максимално допустимата скорост – с 85,3 км.ч.
според приетата по делото експертиза, и не е извършил нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП.
Наред с това същия своевременно е предприел действия за намаляване на скоростта, с която
е управлявал съчетано с действия за отклоняване автомобила в посока наляво, като е
направил зависещото от него за предотвратяване на процесното ПТП макар и без успех. На
следващо място в жалбата се излага, че дори да се приеме, че е налице съпричиняване от
страна на водача на увредения автомобил, то процентът на съпричиняване е определен
неправилно. В тази връзка се твърди, че обжалваното решение е необосновано, доколкото не
са изложени съображения от съда относно това как е определен приносът на водача на
увреденото МПС, именно в размер на 50 %, липсват мотиви, поради което не може да се
установи как съдът е достигнал до този извод. Отделно от това се излага, че дори да се
приеме, че водачът на лекия автомобил е нарушил разпоредбите на ЗДвП и с това е
допринесъл за настъпване на вредоносния резултат, то неговия принос е значително по –
малък, тъй като в случай че се приеме тезата, че ограничението на максимално допустимата
скорост на движение е била 30 км., то водачът на увредения автомобил към момента на
сблъсъка се е движил само със 7,8 км.ч. над тази скорост. Поддържа се, че извършените от
ответника нарушения на правилата за движение са по – тежки и са допринесли в по – голяма
степен за настъпване на процесните вреди. Ответникът управлявайки товарния автомобил
при предприемане на маневра за завиване наляво с цел влизане в крайпътния си имот, не е
подал ляв пътепоказател, не се е огледал, не е погледнал в огледалото за обратно виждане и
не е пропуснал изпреварващия го автомобил и е ударил последния непосредствено преди да
приключи изпреварването. Сочи се, че РС Р. не е съобразил, че ответникът е подписал
протокола за ПТП без каквито и да било възражения, което има значение на извънсъдебно
признание на неизгодни за него факти – а именно, че той е причинил виновно процесното
ПТП.
С оглед изложеното се иска да бъде отменено решението в обжалваните му отхвърлителни
части, като бъде осъден ответника М.Т. да заплати на ищеца и останалата част от
претендираните суми до пълните им предявени размери, като бъдат присъдени на ищеца
разноски за въззивното и първоинстанционното производство, включително и за адвокатски
възнаграждения.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е депозиран писмен отговор от страна на въззиваемия М.
ЮС. Т..
В съдебно заседание жалбоподателя М.Т. се представлява от редовно упълномощен
процесуален представител, който поддържа жалбата и моли решението в обжалваната част
да бъде отменено, като му бъдат присъдени разноските за въззивното производство.
Жалбоподателя „ДЗИ – ...“ ЕАД, не се явява законен представител, не се представлява. С
5
писмено становище, подадено от пълномощник се поддържа подадената жалба. Претендира
присъждане на направените пред двете инстанции разноски, за които е представен списък по
чл.80 от ГПК.
Пред въззивната инстанция не са събирани нови доказателства.
Въззивните жалби са процесуално допустими като подадени от надлежна страна, в
рамките на законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК и срещу обжалваем съдебен акт.
При извършената по реда на чл.269 ГПК служебна проверка въззивният съд констатира,
че атакуваният съдебен акт е валиден и допустим.
За да се произнесе по правилността на решението, настоящият съдебен състав взе предвид
следното:
Производството пред първоинстанционният съд е образувано по искова молба депозирана
от "ДЗИ-..." ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: град С., бул. „В." № 89Б,
представлявано от К.Ч. - главен изпълнителен директор и Б. А.а . - изпълнителен директор,
действащи чрез пълномощника си адв. Г.С. Я., АК- Благоевград, с посочен съдебен адрес:
гр. С., ул. „..." № 35, ет. 1, офис 3 против М. ЮС. Т., ЕГН: **********, с адрес: гр. Я., ул.
„..." № 12.
Твърди се в обстоятелствената част на исковата молба, че на 05.12.2014 г., 16:55 часа, на
път II-84 в община Я., в района на 77-ми км., М. ЮС. Т., като водач на тежкотоварен
автомобил марка „Камаз", модел „5410" с ДКН Е...АХ, е ударил преминаващ покрай него
лек автомобил марка „Шкода", модел „Супърб" с ДКН РВ...МР, при което последният е
изхвърлен от пътното платно и е навлязъл в крайпътен имот. Вследствие настъпилото ПТП
на лекия автомобил са нанесени редица материални щети. Увреденото МПС марка „Шкода",
модел „Супърб" с ДКН РВ...МР, е застраховано в „ДЗИ-..." ЕАД на основание
застрахователна полица по автомобилна застраховка „Каско +" № ****/02.10.2014 г., с
валидност от 08.10.2014 г. до 07.10.2015 г. при застрахователна сума 22 000 лв.
Ищцовото дружество навежда фактически твърдения, че нанесените в резултат на ПТП
щети на застрахованият лек автомобил са описани в Протокол за ПТП № .../05.12.2014 г.,
съставен от Н. Г. мл. автоконтрольор при РУП- Р. към ОДМВР - гр. Благоевград, и описи на
уврежданията по щета № ****. В следствие описаното ПТП са увредени следните части по
автомобила: преден капак, предна броня, решетка и лайстни, калници, фарове, радиатор,
вентилатор, кондензатор на климатика и др. Сочи се, че ремонтът на увредения лек
автомобил бил възложен на автосервиз „..." ООД, гр. П., с Възлагателно писмо. С
двустранно подписан приемо-предавателен протокол от 19.02.2015 г., отремонтиран,
автомобилът е предаден на представител на собственика му, Н. Х. Ч.. За стойността на
ремонта е издадена фактура № 41400****/06.03.2015 г. за сумата от 9 473,70 лв. с включен
ДДС. С ликвидационен акт по щета от 17.03.2015 г. „ДЗИ-..." ЕАД е одобрило да се изплати
6
на сервиза, извършил ремонта на увредения автомобил, сума в размер на 9 473,70 лв.,
съответна на издадената фактура, която сума е изплатена с преводно нареждане за групово
плащане от 19.03.2015 г.
Сочи се, че към датата и часа на настъпване на описаното застрахователно събитие, за
управляваното от виновния водач МПС - тежкотоварен автомобил марка „Камаз", модел
„5410" с ДКН Е...АХ, не е имало валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност
на автомобилистите", видно от вписването в Протокола за ПТП и от справка в
Гаранционния фонд. Началният момент на покритието по сключената със „ЗД Евроинс" АД
застраховка е 05.12.2014 г., 17:15 часа, а пътнотранспортното произшествие се е
осъществило на същата дата, но в 16:55 часа, като в Протокола за ПТП е отразено, че
виновният водач не е представил валидна полица.
Ищецът твърди, че с изплащането на застрахователното обезщетение за „ДЗИ- ..." ЕАД се
породило правото на регресен иск срещу виновния причинител на вредата, М. ЮС. Т., до
размера на платеното. До ответника са изпращани регресни покани за възстановяване на
заплатеното обезщетение в размер на 9 488,70 лв., от които: 9 473,70 лв. стойност на щетата
и 15,00 лв. ликвидационни разходи. Последната покана е получена лично от ответника на
17.04.2015 г. До настоящия момент М. ЮС. Т. не е предприел необходимите действия за
заплащане на задължението.
Позовавайки се на изложените в исковата молба фактически и правни твърдения, се иска,
съдът да постанови решение, по силата, на което да осъди против М. ЮС. Т., ЕГН:
**********, с адрес: гр. Я., ул. „..." № 12 да заплати на "ДЗИ-..." ЕАД, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление: град С., бул. „В." № 89Б, представлявано от К.Ч. - главен
изпълнителен директор и Б. А.а . - изпълнителен директор следните суми: сумата от 9
488,70 лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение (главница) по
автомобилна застраховка „Каско +" във връзка с щета № ****, в това число и
ликвидационни разходи по определянето му, ведно със законната лихва върху главницата от
датата на предявяване на настоящата искова молба до окончателното изплащане на сумата;
сумата от 2 888,78 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за
период от 3 години назад от датата на предявяване на настоящата искова молба, или в
периода 23.01.2017 г. - 23.01.2020 г.; Претендират се и сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с който изразява
становище за нередовност на исковата молба. Оспорва се изцяло предявения иск по
основание и размер.
По същество оспорва претенцията за сумата от 12 377,48 лева, от които главница: 9 488,70
лв. и обезщетение за забава: 2 888,78 лв., тъй като липсвали безспорни доказателства за тази
стойност.
Също така посочва, че оспорва истинността на Протокола за ПТП № ... от 05.12.2014 год. в
7
16:55 часа, в частта, в която е описан механизмът на ПТП- то. Излага се в отговора, че
вината за настъпилото ПТП е само и единствено от страна на водача на лекият автомобил „
Шкода “ с peг. № РВ ... МР. Иска се съдът да има предвид, че към процесната дата мястото,
където е настъпило това ПТП е на път в ремонт с непрекъсната линия и с пътни знаци с
номера А12 - неравности по пътното платно за движение; А23 - участък от пътя в ремонт и
В26 - забранено е движението със скорост, по- висока от означената, а тя е била 30 км/ч. При
условията на евентуалност твърди, че е налице съпричиняване от страна на водача на лекия
автомобил, тъй като с поведението си сам се е поставил в това състояние. Сочи се, че ако
хипотетично се приеме, че ответникът има някаква вина, то е в рамките на 10-15 % от 100 %
в съотношение с другия участник.
Оспорва се наличието на причинно - следствена връзка между настъпилите вреди и ПТП -
то. От друга страна, се посочва, че стойността за отстраняването на вредите е значително по
- ниска.
Направено е възражение за погасяване на претенцията на ищеца по давност.
По делото пред първата инстанция са събрани писмените доказателства, представени от
страните. Проведен е разпит на допуснатите свидетели. Изслушани и приобщени са
заключения по допуснатите и назначени съдебно-автотехническа и съдебно - счетоводна
експертизи.
Първоинстанционният съд е обсъдил подробно събраните доказателства и след извършен
анализ на същите е възприел правилна фактическа обстановка, която се споделя изцяло от
въззивния съдебен състав.
От представената и приета като доказателство по делото Застрахователна полица №
****/02.10.2014 г. за автомобилна застраховка „Каско+“ се установява, че на 02.10.2014 г.
между "ДЗИ-..." ЕАД и „...“ - клон П., в качеството му на собственик на лек автомобил марка
„Шкода", модел „Супърб" с ДКН РВ...МР и рама ТМВАЕ73Т**** е бил сключен договор за
имуществена застраховка „Пълно Каско - Република България и чужбина“ с основно
покритие - със срок на застраховката от 00.00 часа на 08.10.2014 г. до 24.00 часа на
07.10.2015 г.
Приобщено е като доказателство по делото уведомление за щета № **** по повод
процесното ПТП, настъпило на 05.12.2014 г.
По делото са приети като доказателство Опис на уврежданията по щета № ****, в които
са констатирани увредените части на процесния автомобил.
С възлагателно писмо ремонтът на увредения лек автомобил бил възложен на автосервиз
„..." ООД, гр. П.. С двустранно подписан приемо- предавателен протокол от 19.02.2015 г.,
отремонтиран, автомобилът е предаден на представител на собственика му, Н. Х. Ч..
8
За стойността на ремонта е издадена фактура № 41400****/06.03.2015 г. за сумата от 9
473,70 лв. с включен ДДС.
С ликвидационен акт по щета от 17.03.2015 г. „ДЗИ-..." ЕАД е одобрило да се изплати на
сервиза, извършил ремонта на увредения автомобил, сума в размер на 9 473,70 лв.,
съответна на издадената фактура, която сума е изплатена с преводно нареждане за групово
плащане от 19.03.2015 г.
По делото е приета като доказателство регресна покана, адресирана до ответника,
получена лично от М.Т. на 27.03.2015 г., с която същият е поканен да възстанови
изплатеното застрахователно обезщетение от 9 488.70 лв., както и 15.00 лв. - ликвидационни
разходи.
От приобщеното НП № 14-0331-... от 22.12.2014г. се установява, че на ответника е
наложена глоба в размер на 100,00 лв. за извършено административно нарушение по чл. 25,
ал. 1 от ЗДвП. В НП е отразено, че М. ЮС. Т. на 05.12.2014 г. около 16.55 часа на път Втори
клас № II-84 в районна на 77 км., като водач на МПС Камаз 5410, с peг. № Е ...АХ,
предприема маневра завиване на ляво за навлизане в крайпътен имот, без да се е убедил, че
няма да създаде опасност за останалите участници в движението, при което блъска лек
автомобил с peг. № РВ...МР, с което виновно е нарушил чл. 25, ал. 1 от ЗДвП. Цитираното
НП е обжалвано, като е потвърдено с Решение № 2415 от 18.05.2015 г., постановено по нахд
№ 120/2015 г. по описа на Районен съд - Р., последното потвърдено с Решение № 1841 от
26.11.2015 г., постановено по кнахд № 353/2015 г. по описа на Административен съд -
Благоевград.
От изслушаната съдебно-счетоводна експертиза, се установява, че сумата в размер на 9
473.70 лв. е изплатена по банков път от „ДЗИ - ...“ ЕАД на автосервиз „...“ ООД на
19.03.2015 г. и на същата дата е заверена сметката на автосервиза. Според заключението на
вещото лице законната лихва за забава върху сумата от 9 473.70 лв. за периода от 23.01.2017
г. до 23.01.2020 г. е в размер на 2 884.21 лв.
По делото е приобщен протокол за ПТП № ..., чиято истинност е оспорена. В същия са
посочени участниците в настъпилото ПТП, видимите щети на МПС и обстоятелствата,
нарушенията и причините и условията за ПТП. Направена е схема на ПТП, като е изложено,
че участникът М.Т. при маневра завой наляво за навлизане в крайпътен имот, не пропуска
движещия се зад него лек автомобил управляван от Н. Ч., който го заобикаля и го блъска
отзад вляво реализирайки ПТП.
От изслушаната съдебно - автотехническа и оценителна експертиза, се установява
следния механизъм на осъщественото ПТП: На 05.12.2014 година в ясно дневно и сухо
време водачът М.Т. е управлявал т.а. "Камаз" 5410, с дк № Е ... АХ по второстепенен
двупосочен път II-84, в посоката от град Я. към град В.. В същото това време след него на
разстояние от около 50,0 метра се е движил багер управляван от св. З.Ю.. Непосредствено
9
след багера в същата посока се е движил л.а. „ШКОДА СУПЪРБ“ с дк № РВ ... МР
управляван от водача Н. Ч.. Около 16.55 часа когато л.а. "Шкода" се е намирал в района 77
ми километър и поради ниската скорост на багера, водачът Ч. е предприел маневра за
изпреварване. В момента когато надлъжната дистанция между л.а. "Шкода" и т.а. "Камаз" е
достигнала надлъжна дистанция от приблизително 70,20 метра, а скоростта на л.а. "Шкода",
с която е управлявал е управлявал водачът Ч. е достигнала кръгло 85,3 км/ч. От техническа
гледна точка при 50,0 метра надлъжна дистанция между т.а. "Камаз" и багер следва, че
надлъжната дистанция между л.а. "Шкода" и багера е била около 15,00 метра. От
техническа гледна точка при такава дистанция, скорост на л.а."Шкода” от 85,3 км/ч и
разстояние от около 46,68 - 46,70 метра до мястото на удара към момента на отклоняване на
автомобила наляво технически означава, че лек автомобил
"Шкода" се е намирал в насрещната лента за движениe ( лентата за движение на МПС в
посоката към град Я. ). Към това начално месТ.оложение л.а. "Шкода" се е намирал на
113,70 метра от мястото на удара, а т.а. "Камаз" се е намирал на около 40,80 метра, а водача
М.Т. е управлявал със скорост от около 37,4 км/ч. Към този начален момент водача М.Т.
взема решение да намали скоростта, с която е управлява т.а. "Камаз" и едновременно с това
да изпълни маневра за завиване в посока наляво, за да влезе в двора на крайпътен имот.
След като т.а "Камаз" е изминал разстоянието без спиране разстояние от около 14,53 метра,
спирачната уредба е била задействана като едновременно с това товарния автомобил е
започнал да се отклонява в посока наляво. Водачът на л.а. "Шкода" от разстоянието до удара
при отклоняването на т.а. "Камаз", своевременно предприема действия за намаляване на
скоростта, с която е управлявал съчетано с действия за отклоняване автомобила в посока
наляво. От началният момента за взимане на решение от водача т.а. "Камаз" изминава
намалявайки скоростта си разстоянието от около 26,31 метра, намирайки се в банкета
непосредствено преди отвора в оградата със скорост от около 5,7 км ч и с преден десен ъгъл
на бронята удря в началото на заден десен калник ( в зоната на капачката за резервоара )
на л.а. "Шкода", който също е намалил скорост си до около 37,8 км/ч. Вследствие от този
контакт се деформира преден ляв габарит от предната броня и маска на т.а. "Камаз" и тежко
се деформира заден десен калник, капачка на резервоар за гориво и се чупи десен сТ. на л.а.
"Шкода". След този удара и ниската скорост, която е достигнал т.а. "Камаз", попътния
наклон; в банкета и ефективно задействаната спирачна уредба, товарният автомобила
изминава много късо разстояние и много бързо спира.
След мястото на удара отклоненият наляво към отвора на оградата л.а. "Шкода" спирайки
челно се удря в крилото от порталната врата отворено навътре към имота, като много тежко
го деформира. При този удар настъпва деформация в предната броня, предните хромирани
лайстни и декоративна решетки. При този контакт от предната част на л.а. "Шкода" с
вратата се чупят и корпусите на двата фара, деформира се преден ляв калник. Вследствие от
постъпателното движение на автомобила в посока напред със спиране и контакта с рамката
на вратата се е охлузил и деформирал преден десен калник, като най - силно е бил
деформирана най - високата задна част на калника, а рамката на вратата достига до най -
10
долната част на предната дясна колона. В този момент предната броня на л.а. "Шкода" с
предната си дясна част е достигнела и се е ударила в твърдо ниско тяло с обла форма ( най -
вероятно дънер от дърво ). При този удар са били увредени воден радиатор, кондензатора
на климатика, дифузьора и вентилаторите за охлаждане на двата радиатора. Вследствие от
контакта на предната броня с твърдото тяло, значителното съпротивление в предната ниска
част на купето и задействала спирачна система, поражда въртящ момент. Този въртящ
момент е довел до завъртането на задната част на купето с опорната точка в твърдото
препятствие на предната броня е довело до късо странично завъртане. След страничното
завъртане, кинетичната енергия на л.а. "Шкода" се е повредила напълно.
Според вещото лице описаните щети на МПС с марка Шкода, модел Супърб, с per. №
РВ...МР във фактура за ремонт на сервиз „...“, след извършените огледи и становище на
сервиза, съответстват по начин на получаване да са настъпили като последица от ПТП на
05.12.2014 г. Същите по вид, форма и начин на увреждане съответстват на констатираното
от застрахователя, което е отразено по огледите и становището на сервиза. Вещото лице е
оценило стойността за възстановяване на щетите по процесния автомобил към датата на
настъпилото ПТП в размер на 10 897 лв. От приложените писмени документи и направения
оглед на място, вещото лице е установило, че районна на ПТП е участък в завой с асфалтова
настилка, като описва състоянието на пътя. Според вещото лице особеностите на завоя от
техническа гледна точка принудително налага намаляване на скоростта на автомобилите
движещи се по осовия път и влизащи в имота от посоката на гр. Я.. Имайки предвид
данните по приложената справка от АПИ и докладни записки по ДП в районна на ПТП е
имало поставени пътни знаци „А-23 - участък от пътя в ремонт“, „В- 26- забранено движене
със скорост по висока от 30 км/ч. Според направените изчисления на експерта началната
скорост на лек автомобил „Шкода Супърб“, преди задействане на спирачната уредба е била
85.3 км/ч., като скоростта към момента на удара му в товарния автомобил е достигнала до
37.8 км/ч. По отношение скоростта на движение на товарния автомобил „Камаз“, преди
задействане на спирачната уредба, според вещото лице е била 37.4 км/ч. Към момента на
удара скоростта на товарния автомобил е достигнала до 5.7 км/ч. При така определените
скорости пълния спирачен път или „опасната зона“ за водача на л.а. „Шкода“, като се вземе
предвид и изпълнение на маневра за изпреварване на два последователно движещи се
автомобила, в конкретната пътна обстановка е 71.10 метра. Според вещото лице при скорост
от 30 км/ч опасната зона за водача на л.а. „Шкода“ при изпреварване на два последователно
движещи се автомобила има за дължина 16.40 метра. Отчитайки скоростта на движение на
товарния автомобил от 37.4 км/ч и предприетите действия за намаляване на скоростта,
съчетано с маневра за отклоняване на ляво, вещото лице е стигнало до извода, че пълният
спирачен път или „опасната зона“ за водача на т.а. е 23.40 метра. Според изводите на
експерта за водача на л.а. „Шкода“ е съществувала техническа възможност за спиране преди
мястото на удара, чрез спиране със своевременното задействане на спирачната уредба с
максимално спирачно закъснение. Същевременно за водача е съществувала техническата
възможност за отклоняване надясно и заобикаляне отзад на т.а. „Камаз“, чрез своевременно
11
задействане на кормилната уредба. Също така, вещото лице посочва, че и за водача на т.а.
„Камаз“ е съществувала техническа възможност за спиране преди мястото на удара, чрез
своевременно задействане на спирачната уредба с максимално спирачно закъснение. Към
момента на удара л.а. „Шкода“ се е намирал със заден калник към преден ляв ъгъл на т.а.
„Камаз“, като надлъжните оси на двата автомобила са се намирали под ъгъл от 5 градуса
една спрямо друга. При това положение на двата автомобила, надлъжните оси на купетата
са били отклонени наляво спрямо избраната координатна система използвана за определяне
на скоростите им в момента на удара. Вещото лице посочва, че при управление на л.а.
„Шкода“ със скорост до 30 км.ч. от техническа гледна точка при разстояние на виждане от
113.70метра и разстояние до удара от 80.50 метра, за водача на автомобила е съществувала
техническа възможност, както за спиране така и за заобикаляне на т.а. „Камаз“. От
техническа гледна точка при своевременни действия от страна на водача при този вариант
на движение л.а. „Шкода“ няма да настъпи ПТП, респ. няма да настъпят щети по
автомобила.
Според заключението на вещото лице щетите констатирани от застрахователя в причинно
- следствена връзка с настъпилото ПТП имат пазарната стойност на възстановяване към
датата на ПТП от оторизиран сервиз за Марката „Шкода“ в размер на 10 897 лв. В
констативно - съобразителната част са описани щетите настъпили по л.а. „Шкода“ в резултат
на съприкосновението между двата автомобила и от удара на лекия автомобил в желязната
врата с мрежа и отсечено дърво, намиращото се зад вратата и тяхната последователност на
получаване.
При изслушване в открито съдебно заседание, вещото лице пояснява, че т.а. „Камаз“ се е
намирал на пътното платно на около 40.8 метра от мястото на удара, според скоростите,
които е изчислил т.а. „Камаз се е движил със скорост 37.4 км./ч., а началната скорост на л.а.
„Шкода е била 85.3 км/ч. Началната дистанция към този момент, от който водача на
товарния автомобил взема решение да предприеме завой наляво е 70.20 метра - начална
дистанция между двата автомобила. Според уточненията на вещото лице водача на товарния
автомобил е имал възможност да види изпреварващия автомобил в огледалото за задно
виждане. Подаването на сигнал с мигач или пътепоказател не е от техническо естество. В
конкретния случай вещото лице се е съобразил с неподаден такъв сигнал. Ако е подаден
показателите стават на половина 0.8 - 0.6. При неподаден сигнал водачът на л.а. „Шкода“ е
имал техническата възможност да спре. По отношение максимално допустимата скорост за
движение в районна на ПТП, в.л. сочи, че се е съобразил с показанията на свидетелите и от
снимките към протокола за оглед - за извършван ремонт и ограничение от 30 км/ч. В
момента на удара почти целия автомобил се е намирал в насрещната лента за движение.
Отклоняването започва още от 49 метра и нещо. Ако е реагирал своевременно, при това
движение на автомобила, според вещото лице е могъл да го заобиколи отзад, но това е
критична маневра при направена проверка дали е възможно такова действие, без спиране на
автомобила. Основаният контакт, който е осъществен е между лява броня на товарния
автомобил и заден десен калник на шкодата.
12
Съдът кредитира заключенията на вещите лица по изслушаните съдебно - счетоводна и
съдебно - автотехническа експертиза като пълни, ясни и обосновани.
Пред районния съд са събрани гласни доказателства, като от показанията на свидетеля Н.
Г. се установява, че е изпълнявал длъжността младши автоконтрольор към РУ Р. към
момента на процесното ПТП. Бил изпратен по сигнал за ПТП на път 11-84, като ПТП било
между товарен автомобил и лек автомобил „Шкода“. На място от видимата обстановка
преценил, че ПТП е настъпило вследствие на маневра завиване наляво на товарния
автомобил „Камаз“, за да навлезе в крайпътен имот. В последствие установил, че товарния
автомобил нямал сключена „Гражданска отговорност“, за което му бил съставен акт. Не си
спомня с точност какви са били щетите по лекия автомобил, но видимо било, че имало удар
в заден десен калник. Не си спомня с точност щетите, тъй като от удара лекия автомобил е
навлязъл в крайпътния имот. При предявяване в съдебно заседание на приложения по
делото Протокол за ПТП, свидетелят потвърждава, че е бил съставен от него. Поддържа
отразените в протокола обстоятелства. Посочва, че път 11-84 е бил в ремонт, но за
конкретния участък не си спомня. Посочва, че със сигурност има снимков материал.
По делото е разпитан като свидетел З.Ю. - син на ответника. Същият твърди, че е станал
свидетел на ПТП. Ответникът управлявал т.а. „Камаз“, а свидетелят се движел зад него, като
управлявал багер. Видял, че подава мигач и видял в огледалото, че го изпреварва кола, която
се движела сравнително бързо. Товарният автомобил намалил скоростта, за да направи ляв
завой и щом започнал да завива се чул трясък. Задния край на лекия автомобил се ударил в
товарния автомобил „Камаз“ и излязъл от пътя, влезнал в банкета и след това влязъл в
базата. Счупил вратата и след това се спрял в мрежата. Твърди, че преди ПТП между
трактора, който управлявал и Камаза имало 50 метра. Тогава целият път бил в ремонт.
Имало мост на 150 метра от базата им, който бил половината изкопано и половината
работещ. Имало означение „неравности по пътя“ и ограничение на скоростта 30 км/ч.
Твърди, че имало положена маркировка на пътя - непрекъсната линия. Пораженията по
товарния автомобил от сблъсъка били само по бронята. Щетите по лекия автомобил от удара
са били по задния десен калник. Счита, че поради голямата скорост, баща му не е могъл да
види в огледалото изпреварващия автомобил. След удара лекия автомобил не се е завъртял.
Ударил и направо свил и спрял.
По делото е разпитан като свидетел Н. Ч., който в показанията си твърди, че на 05.12.2014
г. е бил участник в ПТП. Движел се в посока от гр. Я. - В.. След като излязъл от Я. пред него
имало камион, който се движел бавно. Предприел маневра за изпреварване и бил ударен в
задната част на колата, след което излетял от пътя. Минал през ограда и спрял в двор.
Твърди, че движението не било натоварено. Не си спомня скоростта, с която се движил, но
мисли, че била в рамките на нормалното. Участъка бил прав и не си спомня каква е била
пътната маркировка. Твърди, че когато тръгнал да изпреварва камиона се движел напред.
Ударил го реално в задната част, след задната врата - в резервоара, бронята отдясно. Удара
13
станал в лентата за изпреварване. Твърди, че в момента на удара е бил изпреварил камиона.
Най - вероятно камиона бил предприел маневра за да завие и влезе в крайпътния двор, в
който се паркирали товарните автомобили. Доста щети имал и по предницата на
автомобила, след влизането в двора на имота. Автомобилът, който управлявал бил „Шкода
Суърб“, който бил лизингов към момента на катастрофата. Автомобилът бил застрахован,
като „...“ си поели от там - нататък ремонта. Ремонтът бил направен в лицензиран сервиз.
Бил застрахован в „ДЗИ“. Според него товарния автомобил, който го ударил не е подавал
мигач, преди да извърши маневрата. Не е видял да е подаден такъв мигач. Няма спомен,
преди да тръгне да изпреварва товарния автомобил, дали е изпреварил друг автомобил. На
място сравнително бързо дошла полиция и извършили оглед. Съставили Протокол за ПТП,
като свидетеля потвърждава, че подписа в протокола е положен от него.
Правилно първостепенния съд е кредитирал изцяло показанията на свидетеля Г., като
незаинтересован от изхода на делото. Въззивния съд намира, че показанията на свидетеля
Ч., преценени по реда на чл. 172 от ГПК, предвид факта, че е бил участник в процесното
ПТП и вероятната му заинтересованост от изхода на делото, също правилно са били
кредитирани, без частта в която се излага скоростта, с която е управлявал автомобила
непосредствено преди да настъпи ПТП. В тази част показанията на свидетеля противоречат
както на констатациите на вещото лице по изслушаната САТОЕ, така и на показанията на
останалите свидетели.
Съдът правилно е кредитирал по реда на чл. 172 от ГПК и показанията на свидетеля З.Ю.,
предвид близката му родствена връзка с ответника по делото. Отчитайки вероятната
заинтересованост на цитирания свидетел от изхода на делото, съдът не е кредитирал
показанията му в частта, в която свидетеля твърди, че от страна на ответника е бил подаден
мигач за завой в ляво, преди лекия автомобил да е предприел маневра за изпреварване. В
тази част показанията на свидетеля са противоречиви, доколкото се твърди, че св. Ч. е
изпреварил последователно и двата автомобила - този управляван от него и намиращия се
преди него товарен автомобил. От друга страна в тази част показанията на свидетеля
противоречат и на механизма на ПТП, установен от заключението на вещото лице,
доколкото вещото лице установява, че към момента на предприемане на маневра за ляв
завой от страна на товарния автомобил, лекия автомобил „Шкода", вече е бил предприел
маневра за изпреварване и се е намирал в насрещната пътна лента. Съдът правилно не е
кредитирал показанията на Ю. и в частта относно изнесеното, че пътната маркировка на
мястото на ПТП е била непрекъсната линия. В тази част показанията на свидетеля освен, че
противоречат на тези дадени от свидетеля Г., но и на приложените писмени доказателства в
т.ч. Протокола за ПТП и заключението на вещото лице по изслушаната САТОЕ, от които се
установява, че пътната маркировка е била прекъсната линия. Съдът правилно не е
кредитирал и твърденията на свидетеля и в частта, в която се твърди, че лекия автомобил е
ударил товарния със задната си дясна част, като е съобразил, заключението на вещото лице
от което е установено, че водача на л. а. „Шкода“ е предприел действия за намаляване на
скоростта, съчетано с действия за отклоняване на автомобила в посока в ляво. Т.а. „Камаз“ е
14
намалил скоростта си на 5.7 км/ч., съчетано с маневра за ляв завой, като намирайки се на
банкета с преден ляв ъгъл на бронята е ударил в началото заден десен калник л.а. „Шкода“.
Въззивния съд намира, че първостепенния съд е изложил правилни съображения относно
достоверността на свидетелските показания, поради което се присъединява към същите.
С оглед изложеното от фактическа страна, първоинстанционния съд е изложил правилни
правни изводи, които се споделят от настоящия състав. Съдът намира и двете въззивни
жалби за неоснователни.
Предявеният иск с правно основание чл. 213, ал.1 от Кодекса за застраховането /отменен/
във вр. чл. 45, ал.1 от ЗЗД е допустим. Разгледан по същество, предявеният иск е
основателен,
Съгласно чл. 213, ал.1 от КЗ /отм. ДВ бр.102 от 29.12.2015 г., в сила от 01.01.2016 г./, с
плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на
застрахования срещу причинителя на вредата - до размера на платеното обезщетение и
обичайните разноски, направени за неговото определяне. Регламентираното с тази норма
право е регресно по своя характер, суброгационно право. В хода на производството по иск с
такава квалификация следва да бъде установено, от една страна, наличието на валидно
правоотношение между "пострадалия" от настъпването на застрахователно събитие -
застрахован и застрахователя, както и заплащането на застрахователно обезщетение от
страна на застрахователя в полза на пострадалия, в изпълнение на задълженията му по
застрахователното правоотношение. От друга страна, е необходимо да се установят
обстоятелствата, породили правото на застрахования да получи обезщетение по сключения
от него договор за имуществена застраховка. Следва да бъдат установени и елементите от
фактическия състав на деликта - противоправно поведение, увреждане, причинна връзка
между тях и вина на деликвента, като в областта на гражданската отговорност за вреди
вината се предполага до доказване на противното. Съдът намира, че в хода на
производството се установява наличието на горепосочените предпоставки за ангажиране на
регресната отговорност на ответника .., в частта относно претендираната главница.
Безспорно е установено от представената Застрахователна полица № ****/02.10.2014 г. за
автомобилна застраховка „Каско+“, че към датата на настъпване на процесното ПТП между
ищцовото дружество и „...“ - клон П., в качеството му на собственик на лек автомобил марка
„Шкода", модел „Супърб" с ДКН РВ...МР и рама ТМВАЕ73Т**** е бил сключен договор за
имуществена застраховка „Пълно Каско - Република България и чужбина“ с основно
покритие - със срок на застраховката от 00.00 часа на 08.10.2014 г. до 24.00 часа на
07.10.2015 г.
Oт приложените по делото писмени документи уведомление за щета № **** по повод
процесното ПТП, настъпило на 05.12.2014 г., Опис на уврежданията по щета № ****,
възлагателно писмо от 19.02.2015 г., приемо - предавателни протоколи, калкулация по щета
15
и фактура № 41400****/06.03.2015 г. за сумата от 9 473,70 лв. с включен ДДС и платежно
нареждане за посочената сума, се установява по несъмнен начин, че ищецът - застраховател
е изпълнил задължението си да заплати стойността извършения ремонт от „...“. Заплащането
на процесната сума се установява и от заключението на вещото лице по СИЕ. Този извод на
съда се обосновава и от заключението на вещото лице по САТОЕ, от която се установяват
причинените щети по автомобила и тяхната стойност.
Във връзка с доводите в жалбата подадена от М.Т., въззивния съд счита, че в процесния
случай се установяват по безспорен начин елементите и от фактическия състав на деликта.
В отговора на исковата молба и във въззивната жалба ответникът възразява против
твърденията на ищеца в исковата молба, като твърди, че не е допринесъл за настъпване на
процесното ПТП. От ангажираните от ищецът писмени доказателства - Протокол за ПТП от
05.12.2014 г., приетата от съда САТОЕ, приложената преписка образувана от Районна
прокуратура - Р., преписка образувана в РУ Р., по която е издадено НП № 14-0331-... от
22.12.2014 г. и показанията на св. Г. и частично показанията на св. Ч. и Ю., Окръжен съд
Благоевград счита, че се установява по безспорен начин, че процесният лек автомобил е
увреден при ПТП, настъпило на 05.12.2014 г., 16:55 часа, на път II-84 в община Я., в района
на 77-ми км. По делото безспорно е установено от приложената административна преписка,
заключението на в.л. по изслушаната САТОЕ и показанията на св. Г. и Ч., че ответникът
М.Т. движейки се по път 11-84 в община Я., в района на 77-ми км. с товарен автомобил
„Камаз“ е предприел маневра ляв завой, за да влезе в двора на крайпътен имот, без да
пропусне изпреварващия го лек автомобил „Шкода“, при което е реализирал ПТП с
описаните от ищеца материални щети. Съдът намира, че с действията си ответникът е
нарушил разпоредбата на чл. 25, ал. 1 ЗДвП, съгласно която водач на пътно превозно
средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да излезе от реда на
паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво
по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно
или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата,
трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се
движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се
съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение, и общата разпоредба на чл.
5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, регламентираща задължението на всеки участник в движението по
пътищата с поведението си да не създава опасности и пречки за движението, да не поставя в
опасност живота и здравето на хората и да не причинява имуществени вреди. С действията
си водача на товарния автомобил е нарушил и разпоредбата на чл.37, ал.2 от ЗДвП, която се
отнася именно до водач на МПС завиващ наляво или надясно за навлизане в крайпътна
територия, като двор, предприятие, гараж, паркинг, бензиностанция, какъвто безспорно е
процесния случай, като същата разпоредба предвижда, че водачът в тази ситуация е длъжен
да пропусне пътните превозни средства и пешеходците, движещи се по пътя, който той
напуска. С оглед на това ответника Т., като водач на МПС, завиващо наляво с цел навлизане
в крайпътен имот, е бил длъжен да се оглед, да подаде мигач, и да пропусне всички
16
движещи се по пътя, който напуска МПС, включително изпреварващия го водач на
увреденото МПС. В случая водачът на т.а. „Камаз“ е предприел посочената маневра - ляв
завой за влизане в крайпътен имот, без да се съобрази с преминаващия покрай него и
изпреварващ го лек автомобил „Шкода“. Същевременно въпреки, че е могъл да спре и да
предотврати настъпването на ПТП при пълно задействане на спирачната уредба не е
предприел своевременно посочената маневра. Предвид изложеното съдът намира, че
изложените в жалбата възражения на въззивника Т., че не е налице нарушение на правилата
за движение от негова страна са несъстоятелни.
Анализът на приложените писмени доказателства и гласните такива на св. Николов водят
до извода, че ответникът не е изпълнил задълженията си, установени в чл. 25, ал. 1 от ЗДвП
и чл.37, ал.2 от ЗДвП и е допринесъл за настъпване на установените по делото имуществени
щети по застрахования автомобил. По изложените съображения съдът не възприема
възражението на ответника, че вредоносния резултат /причинените щети по автомобила/ се
дължат изцяло на действията на шофьора на лекия автомобил „Шкода“.
Ответникът в хода на първоинстанционното производство с отговора на исковата молба е
направил възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на
лекия автомобил. Съдът намира това възражение за основателно и доказано и споделя
правните изводи на РС Р. в тази насока, в това число и приетия от него процент на
съпричиняване – 50 %.
Въззивния съд като взе предвид заключението на вещото лице по изслушаната САОЕ и
показанията на св. Ю., намира, че водача на лекия автомобил „Шкода“, е нарушил виновно
разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, тъй като се е движил с несъобразена скорост и при
въведен ограничителен знак, установяващ забрана за движение със скорост по - голяма от 30
км/ч. Ирелеватно е обстоятелството дали процесния пътен участък е бил в ремонт, към
датата на ПТП, доколкото с поставен знак е било въведено ограничение на скоростта, което
водачите са били длъжни да спазват. При това положение водачът на лекия автомобил с
движението си с несъобразена скорост съобразно пътния участък в който се е движил също
е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат, поради което е налице съпричиняване
по аргумент на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД.
Относно определения процент на съпричиняване, въззивния съд намира, че от
заключението на експерта е установено, че както за водача на лекия автомобил Шкода, така
и за водача на т.а. Камаз е съществувала техническа възможност за спиране преди мястото
на удара, както от разстоянието за виждане, така и от разстоянието до мястото на удара, чрез
спиране със своевременно задействане на спирачната уредба с максимално спирачно
закъснение. Т.е и двамата водачи, са могли да предотвратят настъпването на процесното
ПТП. Отделно от това и двамата са допуснали нарушение на правилата за движение,
посочени по – горе, като съдът намира, че имат еднакъв принос за настъпване на ПТП и
вредите от същото. С оглед изложеното процентното съотношение в размер на 50 % е
17
правилно определено, като искът за заплащане на главница е уважен от първата инстанция
правилно до размера на сумата от 4 744.35 лв., която е половината от сумата от 9 473,70 лв.,
заплатена от застрахователя за ремонта на увредения лек автомобил.
В писмения отговор на исковата молба, ответникът е направил възражение, за погасяване
вземането на ищеца по давност по арг. на чл. 110 от ЗЗД, което правилно не е уважено от РС
Р.. Трайна е съдебната практика на ВКС, че началото на давностния срок срещу делинквента
е момента на плащане на обезщетението, което от доказателствения материал се установява,
че е извършено на 19.03.2015 г., като към датата на подаване на исковата молба -
28.01.2020г., петгодишния давностен срок не е изтекъл.
Предвид гореизложеното предявения иск за заплащане на главница правилно е уважен до
размера на сумата от 4 744.35 лв., ведно със законната лихва върху същото от датата на
предявяване на иска до окончателното плащане и отхвърлен в останалата му част, поради
което първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
С оглед частичната основателност на главния иск се явява основателен и акцесорния иск
до размера на сумата от 1442.11 лв., изчислена върху главницата от 4 736.85 лв. /уважената
част от претендираното застрахователно обезщетение по щетата/ за периода 23.01.2017 г. -
23.01.2020 г., като над този размер, като неоснователен иска е отхвърлен, като и в тази част
решението на РС е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Правилно
първостепенния съд е разпредил и отговорността за разноските съобразно изхода от делото.
С оглед неоснователността на въззивните жалби и на двете страни в производството,
съдът не следва да присъжда разноски на никоя от тях за въззивното производство, като
всяка една от тях следва да понесе своите разноски, така както ги е направила.
Водим от горното, Благоевградския окръжен съд, IV въззивен състав,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 500989/25.02.2021 год. постановено по гр.д.№ 84/2020год.
по описа на Районен съд Р., като правилно и законосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му
страните пред ВКС на Република България, с оглед нормата на чл.280, ал.3, т.1, предл. първо
от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
18
1._______________________
2._______________________
19