№ 21295
гр. София, 25.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:БИЛЯНА СИМЧЕВА
при участието на секретаря ЕЛИ КР. ШОКОРДОВА
като разгледа докладваното от БИЛЯНА СИМЧЕВА Гражданско дело №
20241110108007 по описа за 2024 година
Предявени са от “Топлофикация София” ЕАД срещу М. В. В.
обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал.1, пр.
1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за следните вземания: 9179.33 лв.,
представляваща продажна цена за потребена топлинна енергия за периода от
м.05.2019 г. до м.04.2022 г. в топлоснабден имот, находящ се в – гр.София, .....,
аб. № 151900, за сумата от 1440.32 лв., представляваща обезщетение за забава
в погасяване на главния дълг за периода от 15.09.2020 г. до 02.03.2023 г.,
сумата от 37.86 лв., представляваща цена за предоставена услуга дялово
разпределение за периода от м.02.2020 г. до м.04.2022 г. и сумата от 6.75 лв. –
мораторна лихва за периода от 31.03.2020 г. до 02.03.2023 г., ведно със
законната лихва върху главниците от датата депозиране на исковата молба
до плащането.
Ищецът твърди, че между него и ответника, е възникнало
облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия
при Общи условия (ОУ), чиито клаузи съгласно чл. 149, ал. 1 ЗЕ са обвързали
всички абонати на топлопреносното предприятие, без да е било необходимо
изричното им приемане от страна на потребителите.
Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния
период топлинна енергия, като ответникът - в качеството му на потребител на
топлинна енергия, произтичащо от притежаваното от него право на
собственост върху имота, не е осъществил насрещната парична престация – да
заплати установената покупна цена, обективирана в представените по делото
фактури.
1
В срока по чл.131, ал. 1 ГПК ответникът М. В. В. е депозирал отговор
на исковата молба, с който заявява, че не оспорва доставката на топлинна
енергия в имота в соченото от ищеца количество и качество, в това число, не
оспорва показателите в ежемесечните отчети, отчетите на уредите за дялово
разпределение, както и изравнителните сметки, не оспорва, че е собственик на
процесния имот. Твърди нищожност на формулата, използвана от ищеца,
приета в т. 6.1.1. от Методиката за дялово разпределение на топлинна енергия
в сгради - етажна собственост. Позовава се на изтекла погасителна давност за
част от претендираните вземания. Претендира разноски.
Третото лице помагач на страната на ищеца „Далсия Елвеко” ЕООД не
взема становище по предявените искове.
Съдът, като съобрази събраните доказателства и взе предвид
доводите и възраженията на страните, достигна до следните фактически
и правни изводи:
По исковете по чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр.чл.153 ЗЕ:
За основателността на иска за заплащане цената на топлинната
енергия ищецът следва пълно и главно да докаже, че през процесния период
между страните е съществувало валидно правоотношение за доставката на
топлинна енергия, обема на реално доставената на ответника топлинна
енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза на спорната
сума.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже
положителния факт на погасяване на дълга.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима
редакция след 17.07.2012г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна
енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или собственик
на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител
гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване
или природен газ за домакинството си, т.е. лице, което ползва на вещно или
облигационно право на ползване.
Не е спорно между страните, а и се установява от приетите по делото
Договор за покупко-продажба на жилище, сключен по реда на чл. 117 ЗТСУ от
05.02.1979 година и удостоверение за идентичност на адрес /л. 19/, се
установява, че ответникът е собственик на процесния апартамент, находящ се
в гр.София, ......
В качеството на титуляр на правото на собственост, ответникът се
явява и страна по облигационното отношение за доставка на топлинна
енергия до топлоснабдения имот с с абонатен № 15720, поради което дължи
заплащане на потребената в него топлинна енергия.
Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна
енергия за битови нужди се осъществява при публично известни ОУ,
2
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Общите
условия са валидни и обвързват ответника и без приемането им. Съгласно
чл.150, ал.3 ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия,
клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното
топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални
условия. По делото не се твъри и не се установява ответникът да се е
възползвали от правото си по чл.150, ал.3 ЗЕ.
Съгласно чл.143 ЗЕ топлинната енергия, отдадена от сградната
инсталация при въведена система за дялово разпределение чрез индивидуални
разпределители, се определя от лицето, извършващо дялово разпределение на
топлинната енергия в сградата съгласно методика по наредбата. Безспорно е
по делото, че монтираните измервателни уреди в абонатната станция
съответстват на нормативно установените изисквания към същите, подлагани
са на изискуемия контрол и точно са отразявали количествата отдадена
топлинна енергия. Не се оспорва от ответника, че начислените при ищеца
количества потребена от ответника топлинна енергия са съответни на
отчетената от измервателните уреди и разпределена от ФДР при спазване
нормативната уредба. Установява се по делото, че дяловото разпределение
през процесния период е извършвано съгласно Наредба №16-334 за
топлоснабдяването и Методика за дялово разпределение на топлинната
енергия в сгради – етажна собственост към Наредба № 16-334.
Във връзка с направеното от ищеца възражение за нищожност на
нормативната уредба, досежно ползваната от ищеца изчислителна формула за
дялово разпределение, следва да бъде посочено, че с решение № 11603 от
31.07.2019 г. по адм. дело № 13721/2017 г. на ВАС, VI-тo отделение,
потвърдено с решение № 8294 от 26.06.2020 г. по адм. дело № 14350/2019 г. по
описа на ВАС, петчленен състав, част от разпоредбите на Наредба № 16-334 от
2007 г. за топлоснабдяването, обн., ДВ, бр. 94 от 2013 г. и Методиката за
дялово разпределение на топлинна енергия в сгради – етажна собственост в
редакцията, представляваща Приложение към чл. 61, ал. 1 от същата Наредба,
действително са обявени за нищожни и са отменени.
Съгласно чл. 195, ал. 1 АПК обаче, подзаконовият нормативен акт се
смята за отменен от деня на влизане в сила на съдебното решение, т. е.
занапред.
В ТР № 2/27.06.2016 г. на ВАС е разяснено, че съдебното решение, с
което се обявява нищожност или се отменя подзаконов нормативен акт, няма
обратно действие, поради което с оглед действието занапред на решението на
ВАС, съдът приема, че за процесния период Методиката представлява
приложим административен акт.
Не се установи по делото и да са правени рекламации от ответника
във връзка с отразеното по изравнителните сметки количество на топлинната
енергия, доставена за процесния период от време, като именно показанията по
последните сметки са послужили за определяне на количествата топлинна
3
енергия, за които на ответника са начислени сметките за процесния период.
Ответникът е упражнил своевременно правата си по чл. 120 ЗЗД като
е заявил възражение за изтекла погасителна давност по отношение на
претендираните от ищеца с исковата молба вземания, което е частично
основателно.
Съгласно разясненията, дадени с ТР №3/2011г. по тълк. дело
№3/2011г. на ОСГТК на ВКС, понятието „периодични плащания” по смисъла
на чл.111, б.„в” ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се
задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи един
правопораждащ факт, чието падеж настъпва през предварително определени
интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или
определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са
еднакви.
В този смисъл и по аргумент от чл.155 и чл.156 ЗЕ вземанията на
топлофикационното дружество съдържат всички гореизброени признаци,
поради което са периодични плащания по смисъла на чл.111, б.„в” ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД давността започва
да тече от момента на изискуемостта на вземането, а ако е уговорено, че
вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в
който задължението е възникнало.
По отношение на процесните вземания приложение намират ОУ от
2016г., като съгласно чл.33, ал.1 от тях клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане
на периода, за който се отнасят.
Доколкото исковата молба е депозирана на 13.02.2024 г., следва да се
приеме, че вземанията на ищеца за периода от м. 05.2019 г. до м. 11.2020г.
вкл. са погасени по давност.
С оглед на това, съдът приема, че ищецът се легитимира като
кредитор на главно вземане само за останалата част от исковия период – от
м.12.2020 г. до м.04.2022 г.
При кредитиране заключението на ССчЕ /вариант 2/ се установява, че
за непогасения по давност период размерът на реално потребеното количество
топлинна енергия, при съобразяване с изравнителните сметки, е за сумата от
4651.27 лева., до която сума искът е основателен и следва да се уважи, ведно
със законната лихва от датата на исковата молба /13.02.2024 г. - не от по-ранно
претендирания момент/, а за горницата до пълния предявен размер от 9179.33
лева и за периода от м. 05.2019 г. до м. 11.2020г., следва да се отхвърли като
погасен по давност.
Настоящият съдебен състав намира, че следва да бъде уважен и искът
за заплащане на цената на услугата дялово разпределение, тъй като по делото
са ангажирани писмени доказателства – справка за дялово разпределение, че
услугата е извършвана в процесния период.
4
По делото се установява, че за периода от м.12.2020 г. до м.04.2022 г.
начислената цена за предоставената услуга дялово разпределение на топлинна
енергия е в размер на 23.94 лв., поради което искът е основателен и следва да
се уважи до този размер.
За горницата до пълно заявения размер от 37.86 лв.и за периода от
02.2020 г. - 11.2020 г. вкл - следва да се отхвърли като погасен по давност.
По исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на акцесорните искове предполага наличие на главни
задължения и забава в погасяването на същите.
По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна
енергия консумирана през процесния период, както беше посочено по-горе,
са приложими Общи условия на ищеца, одобрени с Решение №ОУ-1 от
27.06.2016г. на КЕВР.
Съгласно чл. 32, ал. 1 и ал. 2 от ОУ от 2016г., месечната дължима сума
за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото
разпределение се извършва по смисъла на чл. 71 от Наредбата за
топлоснабдяването /по прогнозно количество/, се формира въз основа на
определеното за него прогнозно количество топлинна енергия и обявената за
периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача, а
месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в
която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 73 от Наредбата
/на база реален отчет/, се формира въз основа на определеното за него реално
количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се
издава ежемесечно фактура от продавача.
В ал. 3 на чл. 32 от ОУ от 2016г. е предвидено, че след отчитане на
средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от
търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за
стойността на фактурите по ал.1 и фактура за потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните
сметки.
Съгласно чл. 33, ал. 2 клиентите са длъжни да заплащат стойността на
фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия
за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят, а съгласно ал.4 на чл. 33 продавачът начислява обезщетение за забава
в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако
не са заплатени в срока по ал.2.
Предвид изложеното, при кредитиране на приетото и неоспорено от
страните заключение на ССчЕ, съдът намира, че размерът на мораторната
лихва върху непогасената по давност главница възлиза на сумата от 336.92
лева, дължима за периода 15.09.2021 г. - 02.03.2023 г.
За разликата до пълно заявения размер от 1440.32 лева и за периода от
15.09.2020 г. до 14.09.2021 г. искът следва да бъде отхвърлен като
5
неоснователен.
По отношение на вземанията за услугата дялово разпределение в ОУ
на „Топлофикация София“ ЕАД не е предвиден срок за изпълнение, поради
което кредиторът може да иска изпълнение веднага /чл. 69, ал. 1 ЗЗД/.
Изискуемостта на вземането обаче няма за пряка последица неговото
забавено изпълнение.
Съгласно разпоредбата на чл. 84 ЗЗД, когато денят за изпълнение на
задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му, а
когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след
като бъде поканен от кредитора.
В конкретния случай, предвид липсата на определен падеж за
изпълнение на задължението в самия договор, ответникът би изпаднал в
забава едва след надлежно отправена му покана за плащане.
Такава покана не се твърди и не се установява да е била изпращана в
момент, предхождащ подаването на исковата молба, поради което съдът
намира, че не се дължи мораторно обезщетение в размер на законната лихва
върху главницата за дялово разпределение и претенцията в тази й част се явява
изцяло неоснователна и подлежи на отхвърляне.
По разноските:
С оглед изхода на делото, на основание чл. 78 ГПК, право на разноски
имат и двете страни в производството, съразмерно на уважената, респективно,
отхвърлената част от исковете.
Ищецът е доказал извършването на разноски за заплатена държавна
такса в размер на 426.57 лв, 300 лева - депозит за ССчЕ и е претендирал
разноски за юрисконсултско възнаграждение, които съдът, на основание чл.
78, ал. 8 ГПК, определя на сумата от 100 лева. Съразмерно на уважената част
от исковете, в полза на ищеца следва да бъде присъдена общо сумата от
388.49 лева.
От страна от ответника са претендирани разноски по реда на чл. 38,
ал. 2 ЗАдв. единствено в полза на адв. Д. за оказаната от него безплатна правна
защита на страната в първоинстанционното производство.
С оглед фактическа и правна сложност на настоящия съдебен спор и
обемът на осъществената от адвоката реална процесуална дейност по делото,
изразила се в подаване на отговор на искова молба и явяване в едно открито
съдебно заседание, както и като съобрази посочения от самия адвокат размер
на претендираното адвокатско възнаграждение в представения списък по чл.
80 ГПК, съдът намира, че справедливият размер на адвокатското
възнаграждение, дължимо в полза на процесуалния представител на
ответника, възлиза на сумата от 400 лева. Съразмерно на отхвърлената част от
исковете, в полза на адв. Д. следва да бъде присъдена сумата от 212 лева.
Така мотивиран, съдът
6
РЕШИ:
ОСЪЖДА М. В. В., ЕГН **********, да заплати на „Топлофикация
София“ ЕАД, ЕИК *********, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и
чл. 86 ЗЗД, сумите от: 4651.27 лева., представляваща продажна цена за
потребена топлинна енергия за периода от м.12.2020 г. до м.04.2022 г. в
топлоснабден имот, находящ се в – гр.София, ....., аб. № 151900; 336.92 лв.,
представляваща обезщетение за забава в погасяване на главницата за топлинна
енергия за периода от 15.09.2021 г. до 02.03.2023 г., сумата от 23.94 лв.,
представляваща цена за предоставена услуга дялово разпределение за периода
от м.12.2020 г. до м.04.2022 г., ведно със законната лихва върху главниците
за топлинна енергия и дялово разпределение от датата депозиране на исковата
молба /13.02.2024 г./ до окончателното плащане.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК
*********, срещу М. В. В., ЕГН **********, осъдителни искове с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, както следва:
За разликата над уважения размер от 4651.27 лева до пълно
претендирания размер от 9179.33 лева /т.е. за сумата от 4528.06 лв/ - цена
на за потребена топлинна енергия в топлоснабден имот, находящ се в
гр.София, ....., аб. № 151900 и за периода от м.05.2019 г. - м.11.2020г. -
като погасен по давност;
За разликата над уважения размер от 23.94 лева - цена на услуга дялово
разпределение, до пълно претендирания размер от 37.86 лева /т.е. за
сумата от 13.92 лева/ и за периода от 02.2020 г.-11.2020 г. - като погасен
по давност;
За разликата над уважения размер от 336.92 лв. до пълно претендирания
размер от 1440.32 лева /т.е. за сумата от 1103.40 лева/ - обезщетение за
забава в погасяване на главницата за топлинна енергия, и за периода
15.09.2020 г. - 14.09.2021 г. - като неоснователен; както и
Искът за сумата от 6.75 лева – обезщетение за забава върху вземането за
дялово разпределение за периода от 31.03.2020 г. - 02.03.2023 г. - като
неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК М. В. В., ЕГН **********,
да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, сумата от
388.49 лева - разноски пред първата инстанция, съразмерно на уважената част
от исковете.
ОСЪЖДА на основание 38, ал. 2 ЗАдв. „Топлофикация София“
ЕАД, ЕИК *********, да заплати в полза на адв. Р. Л. Д., л. № **********,
САК, сумата от 212 лева - разноски пред първата инстанция, съразмерно на
отхвърлената част от исковете.
Решението е постановено при участието на „Далсия Елвеко” ЕООД
като трето лице - помагач на страната на ищеца.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
7
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8